Не водя война за чистотата на езика.  Употребявам ретроспекция, юрисдикция и  дезинформация. Макар че не бих казала имплементиране.

Знам аргумента, че компютърната индустрия   идва с лексиката си  и че в свързания свят по-бързо се сещаш за  думите от езика, на който работиш цял ден, често английски език.

Но  говоря не за чистота на езика, а за ефективност  на правото.  Дори формално Законът за нормативните актове изисква внимание и еднозначна употреба на  думите. Смятам, че  дигитализация  няма място в нормативните актове, особено за медии. Все още нормативните актове са чисти от дигитализация. Но вятърът довява полиетиленовите   дигитален  и дигитално  в живото политическо и журналистическо говорене – а навлезе ли в политическия език, дигиталното ще премине и  в правото  –  с паспорта на дума, която вече е установена в езика.

А не е установена:

• Когато Мария Габриел получи ресор “Цифрова икономика и цифрово общество”,  медиите – ще си спомните –  ни съобщиха, че тя ще отговаря за “Дигитална икономика и дигитално общество”.  Но наложи се формулировката на Европейската комисия  – и медиите нямаха избор:  в документите на български език Мария Габриел беше представена с ресора си “Цифрова икономика и цифрово общество”.  Това беше и подходът на българското Председателство на Съвета.
• Цялата политика на ЕС в този сектор  е политика за цифров единен пазар, гласуват Директивата за авторското право в цифровия единен пазар,    Digital EU  става Европа, подготвена за цифровата ера,  а медийната грамотност е – всеки знае името на Съобщението на ЕК –  медийна грамотност в цифрова среда.
• Съветът естествено използва същата лексика – Заключения на Съвета относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, Европейският парламент говори в резолюциите си за цифрови медии, цифрови технологии и цифров единен пазар.
• Да добавя, че и Съветът на Европа говори за цифрови технологии и цифрова среда, ето Препоръка CM / Rec (2018) 7    за правата на детето в цифрова среда.
• Дори спирането на аналоговия сигнал у нас през 2012-2013 се свързва с цифров преход, защото по документи е така, така се казва и в съответния план. 
• Дължим  благодарност на преводачите и юристите – лингвисти за усилията за последователност  (в частта, която наблюдавам)  на терминологията в  българската езикова версия на правото на ЕС.

Четох дисертация, в която дисертантката пледира, че зад двата термина (цифровизация и дигитализация) има две различни явления – което вече сериозно ме разтревожи. От небрежното отношение към езика     се  прави теория – което все още може да се избегне.

Какво ми се струва важно точно сега:

• Идва обсъждане на измененията на медийния закон. Честотата на употреба на дигиталностите тревожно нараства. Всеки може да говори толкова дигитално, колкото намери за добре –   но да пазим актовете.  Това се отнася особено за авторите на евентуални нови предложения и за депутатите.
• Готви се Програма за дигитално-медийна грамотност. Пожелавам успех на този много важен акт.  Приеме ли се – хилядите учители ще възприемат  тази лексика   по отношение на хилядите ученици.  Дигиталното ще ни залее. А по същество предметът не е по -различен от  този на  Съобщението на ЕК:    медийна  грамотност в цифрова среда.
• Много се радвам, че Демократична България извежда електронното управление и електронните услуги като приоритет. Ще съжалявам, ако това стане под рубриката Тотална дигитализация – макар че да,  нека има електронно управление и електронни услуги, а рубриката е  втори въпрос.

По отношението си към обсъждания термин хората се делят на три категории – 1) които са убедени, че цифровизация е  правилният термин;  2) които налагат дигитализация  и дигитално-медийна грамотност  или пък казват “какво толкова” или  пък “и двете имат право на живот”  и 3)  които не са се замисляли:  написах горните редове именно за тях.