Важна тема: какво става с повдигнатите обвинения за всяване на тревога. Ето разпоредбата на чл.326 НК – така както е с увеличената санкция по ал. 2 от тази пролет:
Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
Винаги ли ще се прибягва до чл.326 НК при критични изказвания? При това текстът по начало е предвиден в НК за борба със заблуждаващи съобщения по телефона.
Практиката беше отбелязана в този блог през 2015 г. и стана по-интензивна напоследък – чл. 326 НК беше прилаган срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова, лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, по случая с двамата пловдивски лекари, които разкритикуваха координацията на здравните власти в условията на пандемия и срещу Георги Георгиев от Боец за мнението му за практиката на видинската болница да не тества контактни лица.
Борис Митов от Свободна Европа съобщава, че половин година по-късно Георгиев е оправдан на първа инстанция, мотивите:
твърденията на обвиняемия Георгиев, ако изобщо се приеме, че такива са налице, не са без основание, тоест, не са неверни, каквото е изискването на описаното престъпление. Тези твърдения не са и заблуждаващи, поради простата причина, че същите представляват буквално пресъздаване на чутото по телевизията и са базирани на лично получена информация от посочените по-горе свидетели.
Свободна Европа съобщава и за сходната съдба на обвинението срещу проф. Асена Стоименова. На 14 септември 2020 СРС прекратява делото за всяване на паника срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова поради неясното обвинение, както и защото “не се разбира кой от изразите на Стоименова, описани в обвинението като „заблуждаващи“, от кое нейно интервю е цитиран”.
Дружеството Telenor, установено в Унгария, предлага по-специално услуги за достъп до интернет. Сред услугите, предлагани на неговите клиенти, фигурират два пакета с преференциален достъп. Унгарската служба за медии и комуникация постановява две решения, в които приема, че с двата пакета не се спазва общото задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика, предвидено в член 3, параграф 3 от регламент 2015/2120, и че Telenor трябва да прекрати тяхното предлагане.
В отговор на преюдициално запитване Съдът, голям състав, тълкува за първи път Регламент 2015/2120, с който се утвърждава основният принцип за отворен интернет (по-известен като „мрежова неутралност“) в решение по съединени дела C‑807/18 и C‑39/19 Telenor Magyarország Zrt. срещу Nemzeti Média– és Hírközlési Hatóság Elnöke.
Въпросите:
„1) Трябва ли търговско споразумение между доставчик на услуги за достъп до интернет и краен потребител, съгласно което доставчикът на услуги прилага към последния тарифа с нулев разход по отношение на определени приложения (тоест генерираният за съответното приложение трафик не се отчита като ползване на данни и не се забавя скоростта след изчерпване на договорения обем на данни) и с което доставчикът осъществява дискриминация, която се ограничава до условията на сключеното с крайния потребител споразумение и е насочена единствено срещу крайния потребител, страна по споразумението, но не и към неучастващите в споразумението крайни потребители, да се тълкува във връзка с член 3, параграф 2 от [Регламент 2015/2120]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на нарушение — като се има предвид и съображение 7 от Регламента — е необходима основана на въздействието и на пазара оценка, която да установи дали приетите от доставчика на услуги за достъп до интернет мерки действително ограничават, и евентуално в каква степен, признатите в член 3, параграф 1 от Регламента права на крайния потребител?
3) Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи нарушение на член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?“.
С четирите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3 от Регламент 2015/2120 трябва да се тълкува в смисъл, че пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика, са несъвместими с регламента.[22]
Решението:
пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика,
– са несъвместими с член 3, параграф 2 във връзка с параграф 1 от посочения член, ако тези пакети, споразумения и мерки за блокиране или забавяне ограничават упражняването на правата на крайните потребители, и
– са несъвместими с параграф 3 от посочения член, ако посочените мерки за блокиране или забавяне се основават на търговски съображения.