ЕСПЧ – Голяма камара – прие решение по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt v Hungary. Европейският съд по правата на човека прие с 16 гласа „за“, че има нарушение на член 10 ЕСПЧ (свобода на изразяване).
Случаят се отнася до мобилното приложение на политическа партия, което позволява на избирателите да снимат, анонимно да качват и коментират невалидни гласове, подадени по време на референдум през 2016 г.
Magyar Kétfarkú Kutya Párt е политическа партия, регистрирана в Будапеща (Унгария). През септември 2016 г. Партията разработва мобилно приложение, което позволява на избирателите да показват и коментират невалидни бюлетини, подадени по време на референдум.
След жалба на частно лице, Националната избирателна комисия (НЕК) глобява партията с мотива, че приложението представлява агитационна дейност и нарушава правилата за честни избори, тайната на гласуването и упражняването на права в съответствие с тяхната цел.
Жалбоподателят твърди нарушение на член 10 ЕКПЧ (право на свобода на изразяване).
В решението си от 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията. Партията е разработила приложението за мобилни телефони именно с цел да позволи на избирателите да използват информационни и комуникационни технологии за споделяне на мнения чрез анонимни снимки на невалидни бюлетини. Приложението по този начин има комуникативна стойност и така представлява израз на въпрос от обществен интерес. Не е възможно да се идентифицират избирателите чрез анонимно качените снимки и публикуването на снимките не повлиява върху честното провеждане на гласуването.
След решението постъпва искане на унгарското правителство делото да се внесе в Голямата камара от 17 съдии.
Решение на Голамата камара
Съдът установява, че партията е упражнила правото си на свобода на изразяване чрез стартиране на мобилното приложение и е насърчила избирателите да подават снимки и коментари за невалидни бюлетини. Действията на властите са намеса в правото на свободно изразяване, която е оправдана само при определени обстоятелства. Основният въпрос за Съда е дали предварително е било възможно да се знае, че правенето на анонимни снимки и качване на снимки на бюлетини ще наруши избирателното законодателство.
Законът не определя какво ще се счита за нарушение на принципа на упражняване на правата в съответствие с тяхната цел, това попада в правомощията на изборната администрация за всеки конкретен случай. Тя прави преценка дали деянието има „отрицателни последици“. В случая не е ясно какви са те, освен това за първи път местните власти прилагат изборните правила спрямо използване на мобилно приложение за анонимно публикуване на снимки на бюлетини.
Липсата на предвидимост какво съставлява нарушение е особено важна, тъй като ограничава свободата на изразяване на политическата партия. Законът не е формулиран с достатъчна точност, за да се изключи произвол и да се позволи на партията да предприеме съответното поведение.
Нарушение на член 10, параграф 2 от Конвенцията.
През октомври миналата година неонацисти атакуват синагога в Хале, Германия. Видеоклипът на стрелбата, при която загиват двама души, остава в Twitch повече от час, преди да бъде премахнат. Докато потребителите го изтеглят и го предават към по-слабо модерирани платформи като Telegram, записът е спрян в основните платформи: Facebook, Twitter, YouTube. Всичко, което Twitch прави, за да постигне това, е да качи данните на този клип в базата данни на Глобалния интернет форум за борба с тероризма (GIFCT).
Една публикация в Slate вчера, озаглавена “Бъдещето на свободното слово онлайн може да зависи от тази база данни”, обръща внимание върху малкоизвестния GIFCT. Форумът е създаден през 2017 г. от Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube. GIFCT е отговор на натиска на правителствата – особено на държавите от Европейския съюз – платформите да поемат по-голяма отговорност в борбата срещу тероризма онлайн. Основната цел е да се координира премахването на съдържание в различни услуги на платформите. Техническите гиганти заедно създават база данни за това, което смятат за терористично съдържание и пропаганда. Тази база данни служи като „черен списък“ и помага и на по-малки компании да модерират собствените си платформи. Във форума участват десетки компании.
Медиите критикуват непрозрачността на решенията на Форума – той определя какво е и какво не е терористично съдържание, но няма видимост как го прави. GIFCT е обявил през 2019 г., че ще преработи вътрешната си структура. Създаден е Независим консултативен комитет, който включва членове от гражданското общество, правителства и междуправителствени органи. Но правозащитните организации смятат, че това не е достатъчно: „Искаме гаранции, че границите между модерирането на съдържанието и борбата с тероризма са ясни.“
Участието на правителството в GIFCT е свързано с риск да се стигне до цензура и добавяне на съдържание в „черния списък“ под натиск на правителствените представители.
През юли GIFCT публикува отчет за прозрачността, но той не се оценява като достатъчен – очаква се предоставяне на достъп на изследователите до действителното съдържание, което GIFCT блокира, което би позволило да се направи оценка за евентуални пристрастност и грешки; а също очаква се повече информация за това дали потребителят е уведомен (и да му се даде възможност да обжалва) когато се блокира определено съдържание.
Инициативи като GIFCT на пръв поглед принуждават платформите да действат справедливо и законно – но на практика, казва Дафне Келър, четири компании се събраха и направиха тази напълно непрозрачна, наистина мощна система, която прилага правила, които не са част от законодателството за контрол върху изразяването онлайн.”
В Официален вестник на ЕС – едно определение за отхвърляне на иск, но идеята на този иск е интересна:
| — | Европейският съюз, представляван от Европейската комисия, да бъде осъден да плати обезщетение от 110 836 927,73 EUR за вредата, която виновно и противоправно причинил на имуществото на жалбоподателите поради несъздаването на правно средство за защита, каквото трябвало да има, по смисъла на член 6, параграф 1 и член 13 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), |
| — | при условията на евентуалност, Европейският съюз, представляван от Европейската комисия, по принцип да бъде осъден да поправи вредата, която виновно и противоправно причинил, респ. предстои да възникне, на имуществото на жалбоподателите поради несъздаването на правно средство за защита, каквото трябвало да има, по смисъла на член 6, параграф 1 и член 13 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата |
И основанието:
Тъй като не изпълнил разпорежданията на ЕКПЧ и на Хартата за създаване на ефективни правни средства за защита, Съюзът причинил виновно и противоправно вреда на жалбоподателите в размер на най-малко 110 836 927,73 EUR.
Вредата се състояла в това, че поради липсата на правни средства за защита – които правни средства да направят възможна проверката защо длъжните да отправят преюдициално запитване до Съда съдилища не са направили това – жалбоподателите не били в състояние да допринесат за това, правото на Съюза да започне да се прилага, а оттук и — вследствие от предимството на правото на Съюза — да станат неприложими националните данъчни разпоредби на Закона за хазарта.