Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес, продължихме към Азру и Зеида, минахме от Миделт до Ерачидия,продължихме към Мерзуга, останахме на гости на една берберка близо Ерфуд и тръгнахме в посока Бумалн. След Бумалн тръгнахме към Уарзазат, след което – поехме към Айт Бен Хадду, а последния път катерихма прохода Тизин Тишка. Днес ще се спуснем от другата страна на прохода в посока Маракеш.
Приятно четене:
част дванадесета на
Събудихме се доста рано – още нямаше 8. Поизлежавахме се малко и станахме да проснем, все още мокрите от дъжда, дрехи и обувки на слънце.
Докато при нас печеше приятно…
…отсреща и в ниското мъглата командваше положението.
Докато „украсявахме“ дървото и столовете чух гласът на Максуел над мен…
…тъкмо бяха пристигнали. Оставих обувките да съхнат, обух дебелите чорапи и се качих при тях да пия кафе. Мароканците ме гледаха като гръмнати как си шляпам по чорапи. За съжаление заедно с тях пристигна и мъглата при което доста позахладня.
За късмет се задържа само около половин час.
Като си изпихме кафетата слязохме на площадката пред стаите и се отпуснахме под слънчевите лъчи. Не бързахме изобщо,
а смятахме да спрем на поне 20 – 30 км преди това, да нощуваме на палатки и на следващият ден да влезем още сутринта.
Максуел и Марк се възползваха от банята да се изкъпят. Разказаха как се върнали до селото, предната вечер, оказало се, че няма хотел и отново потеглили след нас. На едно разширение край пътя имало някакви магазинчета, тип барачка /ние също ги видяхме, бяха затворени/ и на едното била открехната вратата, явно собственика излязъл до тоалетна и те го питали за хотел. Той пък им казал да влизат да спят при него. Магазинчето било натъпкано, та трудно се събрали, но били на сухо, което си е достатъчно при тези условия.
Още непрехвърлили изцяло планината и
Наслаждавахме се на гледката и слънцето поне 2 часа, ако не и повече.
Все пак, малко по малко, посъбрахме багажа и натоварихме колелата. Докато товарех тези две хлапета ме крънкаха постоянно за при. Продавачът на магазина, седящ от другата страна на пътя, ги видя, развика им се и ги замери с камък, за да ме оставят на мира /и даже не дойде да се опита да ми продаде нещо/.
Появи се и някакъв автобус с туристи. Япончета някакви. Направиха по една снимка на пейзажа и се юрваха като луди да правят десетки снимки на цъфналото дръвче.
Следваше леко изкачване и после само спускане. Гледките бяха просто великолепни, особено за зажаднелите ни за зеленина очи. Малко преди да започне спускането, на един завой, подминах младо момче, около 14 – 15 години, което ми поиска пари. Аз пък го напсувах на български, дотегнало ми беше от такива. В последствие Уилям, който беше на опашката доста зад нас, ми разказа как видял хлапето да се навежда, да взима камък и да го крие зад гърба си. Стигнал до него и преди да го пита нещо той го почнал „И какво, чакаш да мина и да хвърлиш камък по мен ли? А?“ и му се изхрачил в лицето. Хлапакът бил толкова шашнат, че изпуснал камъка и замръзнал.
Движехме се с 55 – 60км/ч, като Уилям с лекота ни задмина – лягаше на завоите като че беше с пистов мотор, спирачки все едно нямаше. Прелитахме през малки селца и си спомням как излизам един завой и до пътя застанал полицай и ни ръкопляска и вика окуражително. Забавно беше.
Продължи около 15 км и се наложи да спрем, защото вятъра беше създал проблем с лещите на Уилям, та трябваше да ги свали и сложи очилата.
От тук продължихме с нормално темпо, терена беше хълмист, но беше приятно да се кара. Към обяд спряхме в една горичка да си сготвим.
Точно отсреща една мароканка чакаше превоз. Май се усети, че я снимам, но не реагира.
Местенцето наистина беше приятно. Легнахме на тревата и се наслаждавахме на гледката поне в продължение на половин час, преди да изкараме „кухнята“.
Максуел /42г./
Марк /45г./
Уилям /39г./
Така де, това че сме на колела не значи, че само сухоежбина ще ядем…
Магазинче за килими край пътя.
На около 40 км от Маракеш
и се отбихме за да пазарим за вечеря.
Попаднахме лесно на покритият пазар. Много готини са,
в покритите пазари на местните, в страни от туристическите маршрути.
Питка хляб за 1 дирхам, прясно изпържена риба за 2…
Няколко километра по-късно намерихме място за бивакуване в една маслинова градинка.
Тук поне сух клонак имаше в изобилие и, след вкусна вечеря, не беше никакъв проблем да поддържме огъня
Някъде наблизо имаше селца, до късно се чуваше силна музика и смях. През нощите се събудих от напевите на мюфтиите. По звука съдя, че около нас имаше поне 7 – 8 минарета и поне от едно от тях звучеше жив мюфтия, не просто запис.
На следващият ден се събудих много рано, заедно с Уилям, и си приготвих кафе, докато се събудят останалите.
Уилям беше премръзнал. Обикновено опъваше само долния, мрежестия слой, на палатката. Обаче през нощта всичко беше подгизнало от роса. Каза, че се събудил още към 3 – 4 подгизнал от вода, но вече било късно, та се облякъл дебело и продължил да спи. Наложи се за изливаме вода от палатката, а спалният чувал и дрехи се проснаха по дърветата да съхнат.
И така 2 часа по- късно стигнахме Маракеш. Ама за това следващият път.
Очаквайте продължението
Автор: Константин Костовски
Снимки: авторът
Booking.comНощувки около Тадарт:
Други разкази свързани с Мароко или писани от Константин Костовски – на картата:
Мароко и Константин Костовски
Още изгодни нощувки и цяло Мароко:
Booking.com
След известно време на колебания как да се процедира със съобщенията на президента Тръмп в социалните мрежи, Twitter u Facebook започнаха да прилагат политиките си и към президента. Мярките бяха ралични – от маркиране на съобщението като невярно до заличаване. Тръмп не остана безучастен – отговори с правен акт (order), с който поиска “да се преразгледа финансирането с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово”.
През август има нов епизод – този път по темата с коронавируса, която е особено чувствителна и където се очаква най-висока защита от дезинформация.
Facebook и Twitter са санкционирали Доналд Тръмп и неговата кампания за съобщения, в които президентът твърди, че децата са “почти имунизирани” срещу коронавирус. В телефонно интервю за Fox News Тръмп казва, че е време всички училища в цялата страна да се отворят отново, защото „Ако погледнете децата, децата са почти – и почти бих казал определено – почти имунизирани от тази болест”.
YouTube също е свалил видеоклипове за нарушаване на политиките на платформата за противодействие на дезинформацията по време на COVID-19. Оригиналното интервю обаче остава достъпно на страницата на Fox News в платформата. YouTube не отговори веднага на искания за изясняване кои видеоклипове са свалени, пише Reuters.
Големият брой участници в създаването и разпространението на кинематографично или аудиовизуално произведение води до висока степен на правна сложност при преговори за използване на произведения.
Европейската аудиовизуална обсерватория анализира правната рамка, приложима за производството и разпространението на аудиовизуални произведения. В текста се прави преглед на международните и ЕС- стандарти за лицензиране и се представят новоприетите разпоредби, насочени към улесняване на процеса. Приложени са и примерни договори.
IRIS Plus 2020-1 Copyright licensing rules in the EU
European Audiovisual Observatory, Strasbourg, July 2020
Проведе се национална конференция/среща на актива на ПП ГЕРБ на 5 август по обед. Борисов направи изявление, че ГЕРБ допуска много грешки, а той е готов веднага да подаде оставка, защото обича хората, но първо ще се съветва с коалиционните партньори.
Тази неясна заявка и неясната подкрепа на хората, доставени от близо и далече, остана в сянката на едно друго събитие, привлякло несъмнено повече внимание от конференциите на ГЕРБ: разправа с журналисти. Хиляди пъти е гледано видеото на Генка Шикерова, на което момчета в черно преграждат пътя на Полина Паунова към събитието, а едно от тях хваща (избива, казва Полина) телефона й и го запраща надалеч. (видео) Генка вика Охрана! Охрана!, никой не се отзовава, в един момент жена дисциплинира момчетата в черно, някъде пише, че била от НСО.
От друг разговор с активист на ГЕРБ с бадж разбираме, че това (хвърлянето на телефона на Полина) е ставало три пъти! и какъв по-ясен знак, казва активистът, че тя не била желана там. Но аз съм на работа, аз отразявам събитието, казва Полина. (видео)
По-късно активистът е идентифициран по име, кандидат за общински съветник от община Оборище – София.
Засега реакцията на ГЕРБ е, че охраната не била поверена на полицията, нито на ГЕРБ, а на фирмата, охраняваща индустриалната зона, и ГЕРБ нямал нищо общо с нея.
Записите показват друго. Служител на ГЕРБ извежда хора и ги предава на тези, с които няма нищо общо, а те ги бият. (видео) Севделина Арнаудова, говорител на Борисов, е на снимка в разговор с другиго от тези, с които нямат нищо общо.
ГЕРБ партнира с биячи под формата на охрана, това се вижда. Може да се разсъждава има ли връзка между посегателствата и предхождащата ги с ден статия на сайта на прокуратурата, в която се коментира негативно Свободна Европа.
Вече реагираха Асоциацията на европейските журналисти, Репортери без граници, шефовете на Свободна Европа. Искат незабавно и ефективно разследване. И СЕМ е казал, че посегателствата срещу журналисти са лошо нещо.
Какво прави ГЕРБ: препечатва на страницата си във фейсбук публикация от ПИК!, който създава фалшива новина как Полина Паунова се среща със секретаря на президента да крои планове за провокации. Още по-лошо: новината за срещата е на страницата на Десислава Атанасова от ГЕРБ.
ГЕРБ -> ПИК ->ГЕРБ-> ПИК ->
Верига на фейка.
После се питаме защо министрите откривали турнирите на ПИК или как така ПИК получава европейски средства. Ами ПИК са си техни, отразяват Борисов от Белия дом (Само в ПИК! Невероятно приятелско посрещане!) до Азербайджан (Първо в ПИК! Борисов с топло посрещане!).
Незабавно разследване и отговорност – за да не се допусне разцвет на мутренските нрави от 90-те.