Как се пише: разходооправдателен, разходо-оправдателен или разходнооправдателен?

от Павлина Върбанова

Правописът на това прилагателно име не е нормиран. Съветваме ви да пишете разходооправдателен, също и разходооправдателна, разходооправдателно, разходооправдателни. Към окончателния финансов отчет се прилагат и разходооправдателните документи за извършените разходи по отделните дейности. Деклараторът представя също разходооправдателна фактура за транспортиране на стоките.

Мониторинг за медиен плурализъм #MPM 2020

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, Албания и Турция.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и, както се вижда на инфографиките по-долу, за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).

Въпросникът за 2020 е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда. Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

Пълният текст на доклада

Тази година България е в зона със среден риск по базовите показатели и висок риск по останалите показатели.

Докладът за България

Показателите в предходния доклад:

Основна защита (41% риск – среден риск)
Пазарен плурализъм (71% риск – висок риск)
Политическа независимост (63% риск – среден риск)
Социално включване (73% риск – висок риск)

B доклад2020 резултатите са влошени, една от причините са новите показатели, насочени към цифрова среда:

Основна защита – 45%
Пазарен плурализъм – 78%
Политическа независимост – 67%
Социално включване – 74%

Съдът потвърди решението на СЕМ за отстраняване на Св. Костов като генерален директор на БНР

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Административен съд София – състав с председател Вергиния Димитрова – е постановил Решение №749 от 22 юли 2020 по адм. дело 1390/2019, което бившият генерален директор на Българското национално радио Светослав Костов води срещу СЕМ поради предсрочното му отстраняване от длъжност.

Костов поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения, не са изслушани неговите обяснения, не са налице доказателства, че е знаел за спирането на излъчването на програма Хоризонт.

От фактическа страна – помним ситуацията: преди година Костов спря излъчването в реакция, която говореше за дизориентация. Не стана ясно какво точно си е представял, че прави. Положението изглеждаше драчатично – аргументът на Костов беше, че радиото може да изпълнява функцията си и чрез сайта си и чрез другите си програми, а освен това имаше опит да се прехвърли отговорността на техническия директор.

Важно за разказа е, че решението за предсрочното прекратяване на мандата на Костов в тази безспорна хипотеза на най-грубо възможно нарушение СЕМ е взето с 3 (три) гласа „за” и 2 (два) гласа „въздържал се” – Бетина Жотева и Галина Георгиева. Парламентарната квота с изключение на председателката София Владимирова подкрепиха оставането в длъжност на Светослав Костов.

Една година по-късно София Владимирова не е избрана за председател, избрана е Бетина Жотева, на Галина Георгиева все така не сме чули гласа, но по гласуванията й можем да съдим за мненията и становищата й.

Административен съд – София не се е колебал, установил е спирането на сигнала, съответно нарушението на закона и лицензията и едноличната отговорност на генералния директор.

Съдът потвърждава оценката на мнозинството, че става дума за грубо нарушение.

Според съда с решението си СЕМ е гарантирал обществения интерес.

Как се пише: остойностяване или устойностяване?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише остойностяване. До края на годината Министерството на здравеопазването ще приключи с остойностяването на здравните дейности в основния пакет. Всяко остойностяване на разходите, в което са пропуснати разходите, направени от други административни органи, ще бъде непълно.

Как се пише: бръснач или бръснич?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише бръснач, мн.ч. бръсначи. Думата има корен бръс- и наставки -н- и -ач. В миналото бръсначът е бил основното средство за бръснене. Чувстваше се така, сякаш балансираше по острието на бръснач.

Как се пише: средномесечен, средно-месечен или средно месечен?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише слято – средномесечен, също и средномесечна, средномесечно, средномесечни. За равнината част за област Монтана средномесечната температура през май ще бъде между 16 и 18 градуса. Средномесечните постъпления от паркирането в синята зона в София са около 400 000 лв. Слято се пишат сложните прилагателни имена, в които първата съставка […]

Как се пише: съпътстващ, съпътващ или съпътсващ?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише съпътстващ, също и съпътстваща, съпътстващо, съпътстващи. Кетърингът може да бъде съпътстващ бизнес към разработено вече заведение за хранене. Освен немско греяно вино, сладкиши и празнични украшения, Коледният базар в Пловдив предлага и богата съпътстваща програма. Техническите спецификации са неизменна част от договорните документи, съпътстващи всеки търг за изграждане на пътен […]

Съд на ЕС: отговорността на платформите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувано е заключението на генералния адвокат по обединени дела C-682/18 Frank Peterson v Google LLC, YouTube LLC и C-683/18 Elsevier v Cyando

Доставчиците на онлайн платформи катоYouTube и Uploaded не носят пряка отговорност за незаконното качване на защитени произведения от потребителите на тези платформи.

Директива 2019 / 790 за авторските права на цифровия единен пазар не е приложима за разглежданите случаи, обсъжда се отговорността на доставчиците по време на действие по силата на Директива 2000/31 на електронната търговия, Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и Директива 2004/48 относно прилагането на правата на интелектуална собственост.

Франк Питърсън, музикален продуцент, води дело срещу YouTube и Google пред германските съдилища, отнасящи се до звукозаписи в YouTube, върху които той твърди, че притежава различни права, но са качени в платформата от потребители на тази платформа без разрешение (Сара Брайтман по време на турне). Във втория случай издателската група Elsevier води дело отново пред германските съдилища, отнасящи се до качването на файлове, върху които Елсевиер притежава изключителните права, от потребителите на платформата Uploaded (управлявана от Cyando платформа за съхраняване на информация и споделяне на файлове) без разрешение.

The Bundes gerichtshof (Федерален съд, Германия), който разглежда тези две дела, отправя шест въпроса относно прилагането на посочените по-горе директиви.

Въпросите:

„1) Извършва ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29] операторът на интернет базирана видеоплатформа, на която потребители предоставят на публично разположение видеоклипове със закриляно от авторското право съдържание без съгласието на притежателите на права, ако

– с платформата той реализира приходи от реклама,

– [качването на видеоклип] е автоматично и се извършва без предварителен преглед или контрол от страна на оператора,

– съгласно условията за ползване операторът получава световна, неизключителна и безвъзмездна лицензия по отношение на видеоклиповете за периода, за който са качени на платформата,

– в условията за ползване и в рамките на процеса [на качване] операторът указва, че не е позволено качването на платформата на съдържание, което нарушава авторските права,

– операторът предоставя на разположение помощни средства, чрез които притежателите на права могат да предприемат действия за блокирането на достъпа до видеоклипове, с които се нарушават права,

– операторът на платформата подготвя резултатите от търсенето под формата на класации и категории съдържание, като на регистрираните потребители се представя обзор на препоръчаните видеоклипове, който се основава на вече гледаните от тях видеоклипове,

доколкото този оператор няма конкретни сведения за наличието на съдържание, което нарушава авторските права, или след като получи такива сведения, незабавно заличава това съдържание или незабавно блокира достъпа до него?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос:

При описаните в първия въпрос обстоятелства попада ли дейността на оператора на интернет базирана видеоплатформа в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?

3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Трябва ли съгласно член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31] сведенията за незаконна[та] дейност или информация и запознаването с фактите или обстоятелствата, от които е видна незаконната дейност или информация, да се отнасят до конкретни незаконни дейности или информация?

4) Отново в случай на утвърдителен отговор на втория въпрос:

Съвместимо ли е с член 8, параграф 3 от [Директива 2001/29] в полза на притежателя на правото да може да се постанови съдебна забрана срещу доставчик на услуга, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна от получател на услугата, и се използва от потребител за нарушаване на авторското право или на сродните му права само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение?

5) При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:

Трябва ли при описаните в първия въпрос обстоятелства операторът на интернет базирана видеоплатформа да се счита за нарушител по смисъла на член 11, първо изречение и член 13 от [Директива 2004/48]?

6) При утвърдителен отговор на петия въпрос:

Трябва ли задължението на такъв нарушител да заплати обезщетение съгласно член 13, параграф 1 от [Директива 2004/48] да бъде поставено в зависимост от условието нарушителят да е действал умишлено както по отношение на собственото си нарушение, така и по отношение на нарушението на третите лица и да е знаел или според обстоятелствата да е трябвало да знае, че потребители използват платформата за извършване на конкретни нарушения?“

Заключението:

45. Макар такива платформи като YouTube и Uploaded да дават възможност за различни видове законна употреба, те се използват и по незаконен начин. Видеоклиповете, споделени в YouTube, могат да съдържат защитени произведения и да нарушават правата на техните автори. С оглед на капацитета си да съхранява и прехвърля обемни файлове Sharehoster като Uploaded пък е удобен инструмент за незаконен обмен на копия на произведения, по-специално кинематографски или музикални.

46. Притежателите на права като г-н Peterson и Elsevier, подкрепяни в случая от френското правителство, очертават лош образ на въпросните платформи и на техните оператори. Като допускали, в рамките на тези платформи, децентрализирано и неконтролирано предоставяне на съдържание от всеки интернет потребител, операторите създавали съществена опасност от засягане на авторското право. Тази опасност се увеличавала многократно предвид масовия характер на публикуваното в тези платформи съдържание, което може да бъде разгледано незабавно от неопределен брой интернет потребители навсякъде по света. Притежателите на права се позовават и на трудностите, с които се сблъскват при предявяването на искове срещу потребителите, извършващи такива нарушения чрез посочените платформи, по причини, свързани с тяхна неплатежоспособност, анонимност или местоположение.

65. Въпросът дали оператори като YouTube и Cyando са отговорни за нарушенията на авторското право, извършени от потребителите на платформите им, например поради това че тези оператори са били запознати с тях и съзнателно са пропуснали да предприемат действия, че са насърчили тези потребители да извършат подобни нарушения или че са проявили небрежност в това отношение, според мен не попада в обхвата на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Както ще обясня в раздел 2, макар да изглежда, че в решения GS Media(35), Stichting Brein I („Filmspeler“)(36) и Stichting Brein II („The Pirate Bay“)(37) Съдът тълкува тази разпоредба, в смисъл че тя може да обхване отговорността за действия на трети лица (наречена „акцесорна“, „субсидиарна“, „вторична“ или „непряка“), считам, от своя страна, че тази отговорност всъщност не е хармонизирана в правото на Съюза. Следователно тя се урежда от нормите, предвидени от държавите членки в областта на гражданската отговорност.

Аргументацията е доста пространнна, към заключението:

256. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) преюдициални въпроси по съединени дела С-682/18 и С- 683/18 следния начин:

1) Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове не извършват акт на „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато потребител на платформите им качва на тях защитено произведение.

2) Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове по принцип могат да се ползват от предвиденото в тази разпоредба освобождаване за всяка отговорност, която може да произтече от файловете, които съхраняват по молба на потребителите на платформите си.

3) Член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува, в смисъл че хипотезите, посочени в тази разпоредба, а именно тази, при която доставчик на услуги има „сведения за незаконна[та] дейност или информация“, и тази, при която такъв доставчик „е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация“, по принцип се отнасят до конкретна незаконна информация.

4) Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува, в смисъл че не допуска притежателите на права да могат да искат налагането на съдебна забрана срещу доставчик, чиято услуга, състояща се в съхраняване на предоставена от потребител информация, се използва от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните му права, само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение.

Коментар на ipkitten

Съд на ЕС: Ирландия и Apple срещу Комисията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Общия съд по обединени дела T‑778/16 и T‑892/16 Ирландия и Apple Group v Комисията.

През 2016 г. ЕК приема решение относно две данъчни постановления, издадени от ирландските данъчни власти в полза на Apple Sales International (ASI) и Apple Operations Europe (AOE) – дружества, регистрирани в Ирландия. Оспорените данъчни постановления одобряват методите, използвани от ASI и AOE за определяне на дължимите им печалби в Ирландия, свързани с търговската дейност на съответните ирландски клонове.

ЕК смята, че така се допуска държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, и иска възстановяване на въпросната помощ. Ирландия (дело T-778/16) и ASI и AOE (дело T-892/16) искат от Общия съд да отмени решението на Комисията.

Общият съд отменя решението на Комисията и приема, че установените от Комисията дефекти сами по себе си не са достатъчни, за да докажат съществуването на конкурентно предимство за целите на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Според Съда Комисията не доказва в рамките на мотивите, че ASI и AOE са нарушили правилата на конкурентното право.

Вестагер заявява, че ще проучи решението и ще оповести следващата стъпка на Комисията.

Съд на ЕС: задължението за транспониране на директиви

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съдът на ЕС прие решения по дела C-549/18 Комисия/Румъния и C-550/18 Комисия/Ирландия.

В предвидения срок Румъния и Ирландия не са транспонирали напълно Директивата за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, нито са съобщили национални транспониращи мерки.

На основание член 260, параграф 3 ДФЕС ЕК първоначално иска Румъния и Ирландия да бъдат осъдени, от една страна, да заплащат подневна периодична имуществена санкция, считано от обявяването на съдебното решение, за това че не са изпълнили задължението си да съобщят мерките за транспониране на същата директива, и от друга страна, да заплатят еднократна сума.

Впоследствие Комисията уведомява Съда, че оттегля частично иска си и вече не иска да бъде наложена подневна периодична имуществена санкция, тъй като това искане е останало без предмет след пълното транспониране на Директива 2015/849 в румънското и в ирландското право.

Член 260, параграф 3 ДФЕС допуска Съдът да наложи на съответната държава финансова санкция (еднократно платима сума или периодична имуществена санкция), ако тя не е изпълнила „задължението си да съобщи [на Комисията] за мерките за транспониране на директива[на Съюза]“.

Решенията накратко според прессъобщението на Съда:

Съдът припомня, че задължението за съобщаване на транспониращите мерки по смисъла на тази разпоредба означава за държавите членки задължение да предоставят достатъчно ясна и точна информация за мерките за транспониране на директивите. За целите на изпълнението на това задължение по настоящите дела държавите членки е трябвало да посочат за всяка от разпоредбите на посочената директива с коя национална разпоредба или с кои национални разпоредби е транспонирана. Комисията е доказала, че Румъния и Ирландия не са съобщили мерките за транспониране на Директива 2015/849 в определения с мотивираното становище срок. Съдът приема, че

така установеното неизпълнение на задължения попада в приложното поле на член 260, параграф 3 ДФЕС.
Комисията не трябва да мотивира във всеки отделен случай решението си да поиска имуществена санкция на основание член 260, параграф 3 ДФЕС. Всъщност той приема, че предпоставките за прилагането на тази разпоредба не може да са по-ограничителни от тези за прилагането на член 258 ДФЕС, доколкото искането по член 260, параграф 3 ДФЕС е само акцесорно за производството по установяване на неизпълнение на задължения и Комисията разполага с дискреционна власт в това отношение, върху която Съдът не може да упражнява съдебен контрол. Тази липса на мотиви не засяга процесуалните гаранции на съответната държава членка, доколкото когато налага такава санкция, Съдът има задължението да я мотивира.
Комисията е длъжна да мотивира естеството и размера наисканата имуществена санкция, като в това отношение вземе предвид насоките, които е приела, понеже в производството по член 260, параграф 3 ДФЕС Съдът разполага само с ограничено право на преценка. Всъщност,ако установи неизпълнение, той е обвързан от предложенията на Комисията, що се отнася до естеството на имуществената санкция, която може да наложи, и пределния ѝ размер.
относно налагането на санкция под формата на еднократно платима сума Съдът припомня, че механизмът по член 260, параграф 3 ДФЕС е въведен с цел не само да стимулира държавите членки възможно най-бързо да преустановят неизпълнение, което при липса на такава мярка вероятно би продължило, но и да облекчи и ускори производството по налагане на имуществени санкции за неизпълнение на задължението за съобщаване на националните мерки за транспониране на директиви, приети съгласно законодателната процедура. Затова той постановява, че искова молба, с която, както в настоящите случаи, Комисията иска налагането на санкция под формата на еднократно платима сума, не може да бъде отхвърлена като несъразмерна само поради това че има за предмет неизпълнение на задължения, което, макар да е продължило във времето, е преустановено към момента на разглеждане на фактите от Съда, доколкото осъждането да се заплати еднократна сума почива на преценката какви са последиците за частните и обществените интереси от това, че съответната държава членка не е изпълнила задълженията си, особено когато неизпълнението е продължило дълъг период от време.
относно изчисляването на подходящата по настоящите дела еднократно платима сума Съдът припомня, че при упражняването на правото си на преценка, което в това отношение е ограничено от предложенията на Комисията, той следва да определи размера на еднократно платимата сума —допустима съгласно 260, параграф 3 ДФЕС санкция за държавата членка —по такъв начин, че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата, а от друга страна, съразмерна на извършеното нарушение. Сред релевантните фактори в това отношение са именно обстоятелства като тежестта на установеното неизпълнение на задължения, периодът, през който то продължава, и платежоспособността на съответната държава членка:

а. относно тежестта на нарушението Съдът преценява, че в хода на производствата Румъния и Ирландия действително са преустановили твърдяното неизпълнение на задължения, но това не променя факта, че същото е съществувало към момента на изтичането на срока, определен в мотивираните становища, така че ефективността на правото на Съюза не е била осигурена във всеки един момент.

б. относно преценката на продължителността на нарушението Съдът припомня, че тя по принцип трябва да се счита за извършена към момента, в който Съдът преценява фактите, а именно към момента на приключване на производството.

в. относно началото на периода, вземан предвид при определянето на размера на еднократно платимата сума по член 260, параграф 3 ДФЕС, датата, която е меродавна за изчисляването на продължителността на неизпълнението на задължения, е не датата, на която изтича срокът, даден в мотивираното становище (използвана за целите на определянето на съответната подневна периодична имуществена санкция), а датата, на която изтича срокът за транспониране, предвиден във въпросната директива. Всъщност тази разпоредба има за цел да насърчи държавите членки да транспонират директивите в определените от законодателя на Съюза срокове и да осигури пълната ефективност на законодателството на Съюза. Впрочем всеки друг подход би поставил под въпрос полезното действие на разпоредбите на директивите, определящи датата, на която мерките за тяхното транспониране трябва да влязат в сила, и би предоставил допълнителен срок за транспониране, който освен това би бил различен като продължителност в зависимост от бързината, с която Комисиятаобразува досъдебната процедура, и същевременно не би могъл да се отчита при определянето на продължителността на съответното неизпълнение на задължения. Поради това Съдът стига до извода, че неизпълнението на задължения от страна на Румъния и на Ирландия е продължило малко повече от две години.

г. относно платежоспособността на съответната държава членка Съдът припомня, че трябва да се отчетат актуалните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на тази държава членка към датата на преценката на фактите от Съда.

Предвид всички обстоятелства по настоящите дела и с оглед на правото на преценка, признато му в член 260, параграф 3 ДФЕС, Съдът осъжда Румъния и Ирландия да заплатят на Комисията еднократна сума в размер съответно на 3 000 000 EURи на 2 000 000 EUR.