Европейската комисия публикува European Skills Agenda, Европейска програма за придобиване на умения за устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и устойчивост. Програмата съдържа амбициозни количествени цели за повишаване на квалификацията (подобряване на съществуващите умения) и преквалифициране (обучение на нови умения), които трябва да бъдат постигнати в следващите 5 години.
Посочените 12 полета на дейност трябва да гарантират, че правото на обучение и образование през целия живот ще стане реалност в цяла Европа.
Изрично са предвидени умения, необходими за цифровия преход в най-широк смисъл.
Г-н Вежди Рашидов ръководи законодателния процес в областта на културата и медиите. Досегашните изказвания на Рашидов многократно са ставали предмет на обществено обсъждане, но в последните дни има нов принос.
След произнасянето по делото EVN от името на Рашидов излезе публикация в Труд, към която няма да сложа връзка:
За чистотата на духа и търговията с медийни услуги.
Токсичната роля в обществото на „Икономедия“. Няколко дни сме свидетели на поредния вой на група хрантутници на българските организации на Сорос в „защита“ на свободното слово. […] Дълбоко се надявах, че българското правосъдие има достойнството да върне отново надеждата на хората за справедливост.
Тоиз опус следва поредица от предходни изказвания по различни теми:
По БНТ за “прекаляването със свободата на словото”
Айде стига с тая свобода на словото вече, вие луди ли сте, полудявате ли с тая свобода? Кое не му е свободно? Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има свобода на словото. И какво по-свободно от това? Абе хора, прекаляваме с тази свобода на словото и тя ще ни донесе други лоши дивиденти.
В парламента – как се решават кадрови въпроси в обществените медии
Защо Великова я върнахме, ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би вие или някой друг?
По БНТ – за генералните директори на БНТ и БНР:
Парламентът, смятам, че би било добре парламентът да ги избира.
За “грантаджиите, които влияят на обществените медии”
Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин [Йордан] Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай. Tочно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.
За Пеевски
Траекторията на убежденията на Рашидов за Пеевски вече многократно е описвана. Рашидов е “изкарвал Пеевскинай-черния ангел”, когато ГЕРБ беше в сложни отношения с ДПС. Вече не е така. Рашидов се автореферира, за да се отрече – ако това е възможно:
Чест прави на господин Пеевски. Изкарваха го най-черния ангел, а се оказа най-големият дарител.
Прочетох проф. Николчина да казва – и не му влизайте в дискурса. Права е, не му влизайте в дискурса. Но имайте предвид какъв му е дискурсът – като дойде ред да вземате решения.
Правилно е да се пише болонка, мн.ч. болонки. Думата произлиза от името на италианския град Болоня. Всичко започна, когато казах, че искам да имам куче, и майка ми купи една болонка. Болонките са интелигентни кучета и често могат да предугадят вашите желания.
Правилно е да се пише разделно – гел лак, или слято – геллак. Когато първата съставка на сложно съществително име пояснява втората, двете (или само първата) имат чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи, съществителното се пише или разделно, или слято. За да си направите хубав маникюр с гел лак/геллак в домашни условия, са необходими търпение, […]
Европейският съвет за защита на данните (EDPB) ще създаде работна група за проучване на практиките за обработка и поверителност на TikTok.
Този ход идва в отговор на искане на депутата от Европейския парламент Мориц Кьорнер от Германия. Кьорнер попита Европейската комисия дали се вземат мерки по отношение на TikTok, след като се появиха съобщения , че Съединените щати са започнали преглед по повод китайската компания, притежаваща TikTok. Дали TikTok представлява риск за сигурността за ЕС или неговите държави-членки?
Преди два месеца холандската агенция за защита на данните обяви, че е започнала разследване на TikTok заради опасения за поверителност на личните данни на децата; подобно проучване вече е в ход в Обединеното кралство от юли 2019 г..Musical.ly, които бяха придобити от TikTok, се съгласиха да заплатят глоба на Федералната комисия по търговия на САЩ, за да уредят твърденията , че компанията незаконно е събирала лична информация от деца.
Междувременно в САЩ потребител на Reddit, bangorlol, публикува каталог на информацията, която TikTok взема от потребителите и изпраща обратно в Китай. TikTok използва почти всички възможности за събиране на данни, достъпни за разработчиците на мобилни приложения. Информацията, събрана от TikTok и изпращана в Китай, включва:
Хардуер на телефона (тип процесор, идентификационни номера на хардуер, размери на екрана, dpi, използване на паметта, дисково пространство и т.н.);
Други приложения, които сте инсталирали (дори изтрити);
Всичко, свързано с мрежата (ip, локален ip, маршрутизатор mac, вашият mac, име на точка за достъп до wifi);
активиран GPS pinging, приблизително веднъж на всеки 30 секунди – това е активирано по подразбиране;
TikTok копира данните от буферната памет. Чувствителните данни не трябва да се копират в буферната памет, тъй като други приложения имат достъп до тях.
Днешният пътепис ще ни отведе до любимите райони на армейската младост на редакцията – язовир Жребчево и околните, да не ги изброяват градове, села и паланки Наш водач ще бъде Анжело и ще ни покаже потопената в язовира църква, както и келтскаат крепост Асара. Приятно четене:
Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II
В средата на 20-ти век хиляди са принудени да опразнят къщите си и да се изнесат далеч от дома. Изселването на цели райони е с цел изграждане на язовири с ВЕЦ-ове, които да дадат мощен тласък на плановата социкономика. Така се е случило при изграждането на язовир Копринка (Георги Димитров), при Чаталка (недостроен и до днес), както и на много други места. Това е съдбата и на
село Запалня,
чийто останки лежат на дъното на яз. Жребчево. През 15 в. селото вече съществува, споменато е в турски документ от 1472 г. При неочаквано прииждане на р. Тунджа било пометено от водата, а голяма част от жителите му загинали. Оцелелите след потопа основали ново село и го нарекли Азаплу/Азаблу (в превод от турски – мъка, страдание), а в последствие названието се побългарило в Запалня.
Язовирът е строен през 1959 – 1966 г. Краят на селото е през 1962 г., а пълненето чашата на язовира и окончателното заливане на Запалня, Жребчево и Долно Паничарево става през 1965 г. От мъртвото село са оцелели изоставените гробища (42.6354879, 25.8866441),
горе на хълма, с полегнали каменни кръстове, църквата и тук-таме основи на къщи.
С лице към язовира е издигната паметна плоча, но вместо кръст върху нея е изобразена петолъчка, а надписът гласи: „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.“
Всяка година, в началото на септември, запалци се събират тук на родова среща, за да споделят спомена и носталгията си. Тази година срещата е била на 8. септември.
Църквата, носила името на българския светец Иван Рилски, закрилник на българските лечители, е издигната през 1891-95 г. на мястото на стар християнски храм от 5-6 в. Храмът е изграден на хълм, който е бил на високо над селото. Затова е успял да остане над водата. Или поне частично. В месеците на пълноводие – пролетта, при топене на снеговете – църквата остава на 2/3 от височината си потопена. Когато нивото на яз. Жребчево спадне, църквата излиза на сушата и тогава може да се влезе в нея.
Последните години нивото на язовира е критично ниско. От него се изпуска повече вода, отколкото идва по Тунджа, за да бъдат захранвани частните ВЕЦ-ове след него. Риболовците алармират, че традиционните мръстилища на рибата са на сухо и тя не може да се размножава, но това не е някакъв грантов добитък, затова разните добре платени НПО-та и щатни еколози не им обръщат внимание. Това, от друга страна, позволява
целогодишен достъп до „Потопената църква“.
Потопената църква в Жребчево
Църквата се намира близо до град Твърдица, в района около язовира, в който са и новите постройки на жители на бившето село. Подходът към храма е от подбалканския път, като отделянето е под Твърдица. Ориентир са двете бензиностанции на Лукойл и Неси ойл (42.6557188, 25.8942081), като пътят води на юг, към язовира.
Тече дарителска кампания за неотложни мерки по укрепването на църквата.
Потопената църква
адрес: BG-8890 Твърдица
GPS:42.634736, 25.885278
Оризари / Orizari, Сливен / Sliven, 8893, BG
След като разгледахме Потопената църква и се пошляхме по брега сред обраслите с миди основи на къщи, се отправихме към Николаево.
На хълмовете, намиращи се северозападно от града има
древни останки – насипи от ломен камък
на глинена спойка, които очертават древна крепост с правоъгълна форма, с размери 280 х 150 м и площ около 42 да. От изоставянето на древния град, в продължение на повече от 2000 години върху по-голямата част от този терен не е имало никаква човешка дейност, с изключение на няколко лозя в най-ниската южна част. Останките са съхранени напълно, под тънък пласт горска пръст, обрасли с ниски дървета и храсти. На местата на най-големите сгради каменните насипи се виждат над земната повърхност. При работа по останките от древнотракийския град-крепост „Берое“ (Стара Загора) многократно са се разглеждали точно такива насипи и валове от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие. В периода 5 – 4 в.пр.Хр. укрепеното селище, изградено върху двата западни хълма прераства в тракийски град- крепост. Може да се предположи, че тук се е намирала
келтската столица Тилè
Тракийският топоним Тилè (Τυλίς) е точно и цялостно тракийско съответствие на гръцкото наречие „τυλιχτός”- „увит, обвит”, в смисъл на „защитен, опакован”, в чиято основа стои глаголът „τυλίσσομαι”- увивам се. Селището е заобиколено от юг от река Тунджа, от запад – от блатото в местността Азмака и от север и изток – от реките Хаинбоазка/Радова/ и Лазова, чиито разливи правят невъзможен достъпа до него. Крепостта се издига откъм единствената възможна посока за достъп до селището, от северозапад..
Около 277 г. пр.Хр. келтите, придвижвайки се последователно по течението на р. Тунджа на изток, завладяват Тилè. Те превръщат крепостта и селището в своя столица, тъй като то се намира на стратегически кръстопът – пътят от Месембрия и Анхиало за Сердика минава под южните крепостни стени; от Бяло море по реките Марица и Тунджа през Хемус за Мизия и река Дунав минава от източната ѝ страна, а пътят от Филипополис и Берое през Средна гора минава на запад от укрепеното селище. Градът се намира в центъра на завладяната от келтите територия в долината на река Тунджа. В чуждо социалноикономическо, етническо, политическо и военно обкръжение келтската маса трябва да запази своята компактност, за да оцелее. Това води до засилване на централизацията и издигане ранга на върховния вожд до цар. От укрепеното селище до гр. Николаево, еднакво отдалечено от всички краища на територията, заета от келтите, царят може да управлява ефективно ресурсите си. До това селище река Тунджа е плавателна през 3 в. пр.Хр. през цялата година. Това се дължи на вливането на големи реки в Тунджа при гр. Николаево, като реките Радово, Лазова и Улишница, каквито липсват по горното течение до Севтополис. Коритата на тези реки са пет, шест пъти по-широки от днешния профил на течението им. Това може да бъде обяснено с пълноводието им в миналото. Келтските царе отчитат икономическите реалности, за да гарантират съществуването си в Тракия. Последният келтски цар Кавар дава привилегии на търговците в своите владения, сече монети с различна стойност и се опитва да създаде икономическа база на властта си в Тракия, за което е необходим евтин и удобен воден път до столицата му.
В условията на келтско владичество новото селище не е укрепвано със стени. Запазена е част от права улица, широка 5 m, с каменна настилка и тротоари по 1,5 m. Основите на сградите, които се подават над земята, са изградени от камък и хоросан.
Траките през целия период на келтската хегемония по долината на река Тунджа не прекратяват съпротивата си. От средата на 3 в. пр.Хр. те започват постепенно да изтласкват келтите от завладените селища. През 214 – 213 г. пр.Хр. те превземат последната крепост на келтското господство в Тракия, столицата на цар Кавар – древния тракийски град Тилè. Древното селище никога вече не възвръща славата си и постепенно запада.
Келтска столица Тилè
адрес: BG-6190 Николаево
GPS: 42.639167, 25.784167
На върха Дебелец, където е древното тракийско светилище, от ранножелязната епоха до началото на 6 в. сл.Хр. няма селище. Траките не изграждат селища в непосредствена близост до светилищата си. Келтите през периода на владичеството си в Тилè също не използват най-високия източен хълм, освен за наблюдателен пост. Техните светилища, за разлика от тракийските са на равни места, защитени с ров и насип, с ритуални ями, колове и постройки в ограденото пространство. Поради това, по време на сондажните разкопки през 1985г. на Дебелец не са открити останки от селище в този период.
На хълма Асара/Дебелец, се издига отдавна забравена крепост
Според историците тя е ранновизантийска, построена през 5-6 в. като част от старопланинската крепостна система за охрана на стратегическия проход Хаинбоаз (hain boğaz – коварния пролом). От нея се разкрива невероятна гледка във всички посоки. Някои я наричат „Асара II“ по името на хълма , а и за да се различава от източнородопските крепости със същото име (напр. тази при Звездел или онази при Рабово, всяка от които претендира, че е „по-по-най“). Всъщност всички тези „Асари“ са най-вероятно изкривени Хисар (тур. hisar, от араб. حصار , ḥiṣār – крепост).
Под хълма Асара се е намирала и
легендарната „Царска дупка“
– сега затрупан вход на пещера. Според легендите, в миналото пещерата е била таен изход от крепостта и през нея се е стигало до близката река Радова. При всеки древен град, както и при Тилè, има (поне) една легенда. Когато траките проникват в града, цар Кавар със златното си съкровище търси спасение в пещерата на върха Дебелец. Но всички изходи са завардени и той остава навеки под земята. Легендата гласи, че който освободи духа му, ще получи златното съкровище като награда. И тъй като във всяка легенда има истина, да се запитаме
защо пещерата се нарича „Царската дупка”?
Никъде в историческите извори и в народните предания и спомени няма дори намек друг цар да е посещавал тази пещера. Независимо дали цар Кавар остава в пещерата или не, думата „цар”, както и епитетът „царска” в названието на тази пещера, произлиза от общия индоевропейски корен „ŝūra”- „герой, воин, победител” през тракийската му форма „Σ(ο)υρα(ς)”, която е теоним, съответстващ на Тракийският конник и същевременно топоним на хълма, светилището и пещерата.
Названието „Царската дупка” на пещерата на върха на хълма Дебелец е отзвук, достигнал до нас през вековете, от особеното култово значение в древността на светилището на Тракийския конник на същия хълм.
При изкопни работи за водопровод е открит ров и защитен зид със същия градеж, като този на крепостните стени. Това показва, че през късната античност селището не е върху двата хълма на запад от „Асара” (Тилè), а долу в равнината край река Радова. На източния склон на хълма са били разкрити и основите на църква с много красив глинен кръст. За съжаление, първи до нея се добират иманяри.
Крепостта с дължина 128 м, ширина 62 м и площ от 8 да заема билото на хълма. Проучена е от археолога Стефан Лисицов през 1985 г. Тя е обградена отвсякъде със стръмни скали и е достъпна само през седловината и полегатия склон от запад и северозапад, откъм другите два по-ниски хълма. Чрез сондажни разкопки са проучени защитните съоръжения: окоп, вал, протейхизма (предна или допълнителна стена), междинен и главен зид. Единствената друга крепост в България с три реда крепостни стени е „Царевец“.
Стените са строени чрез градеж „opus implectum“. Според архитектурния речник това е зидария с две лица, изградена с обработени или необработени камъни (или тухли), между които се изливал пълнеж от дребни камъни, смесени с хоросан. Тук са използвани лицеви варовикови и пясъчни блокчета и керамични елементи в хоросановата спойка. Крепостната стена е запазена отчасти с височина 1 м. Най-външният пояс е с кръгли кули, а най-вътрешния е най-дебел – около 2 м. Това много добре личи в северозападния ъгъл на крепостта, където външните стени завиват плавно, докато вътрешната – под прав ъгъл. Успоредно на крепостния зид е имало и ров, който е обхващал изцяло крепостта.
При извършваните археологически разкопки в региона са открити следи от каменни сгради, средновековни оръжия, съдове, украшения и керамични елементи от различни епохи – от 12 – 9 в. пр.Хр. (халщадска керамика от ранножелязната епоха) до 13 – 14 в.
Нашата цел бе да издирим и посетим именно
Крепостта Асара II
Както често напоследък ни се случва, уцелихме най-дългия маршрут (червената линия на снимката по-долу).
Оставихме колата под моста на Подбалканския път и
поехме по черен път край река Радова,
от източната страна на хълма. Само след 100 – 200 м GPS-ът с нотка на самодоволство съобщи, че сме пристигнали. Да, но вероятните останки на крепостта се виждаха на повече от 50 м над нас. Продължихме на северозапад покрай хълма с надеждата да намерим пътека в шубраците, която води нагоре. Това се случи чак след километър, когато от голям бор започваше път, водещ на юг. По едно време се появи отклонение вляво, насочено на изток. Надявахме се, че това е вярната посока и не сгрешихме. Скоро стигнахме до южната крепостна стена и основите на кръгла кула.
Цялата територия на крепостта е обрасла с бодливи храсталаци и саморасли дървета, не личи скоро да е извършвано каквото и да е облагородяване или консервация. Най-активни са били вандалите, които не са се посвенили да донесат спрейове и да оставят „артистичните“ си подписи по останките.
Всъщност вече е прекалено банално да разсъждаваме, ако не бяхме българи, а някакви (произволно) други, какво бихме направили с тези природни и културно-исторически дадености… Всяко мнение за отговорността на държавата и отделния гражданин, споделено по форумите, се оценява като „мрънкане“ от електората, пречещо му да се наслаждава на шекерено-лепкавия „живот“, клокочещ от телевизора.
На връщане решихме да пробваме друг път – след като стигнахме споменатото вече Т-образно кръстовище на черните пътища, вместо на север, откъдето дойдохме, продължихме на юг. Следвайки главния път, стигнахме до вододайната зона на Николаево. Явно този път е, за да могат машините на ВиК за поддръжката на каптажа да стигат до него. Оттук по пътечка между боровете, надолу и наляво, отново стигнахме до колата.
По-късно открихме, че до крепостта може да се стигне от запад, от стария път Николаево – Лагера, Гурково. Има слухове, че дори съществува указателна табелка.
Австралийският орган за комуникации и медии (Australian Communications and Media Authority, ACMA) иска цифровите платформи да работят заедно върху разработването на единен общ кодекс за поведение за борба с дезинформацията.
ACMA насърчава платформите да обмислят единен кодекс, който осигурява подходящи защити и средства за защита на австралийските потребители на цифрови платформи. Той очаква, че този кодекс ще бъде ориентиран към потребителите, лесно достъпен за обществеността и подходящ за целите на обществото , се казва в съобщение на регулатора.
Очаква се кодексът да обхване съображенията на платформите за това кои са качествените източници на новини и информация и как това се съобщава на потребителите.
Това е процес с доброволен характер, но ACMA силно би насърчил всички цифрови платформи с присъствие в Австралия, независимо от техния размер, да подпишат кодекса за цялата индустрия, за да демонстрират своята ангажираност за справяне с дезинформацията.
Препоръчва се “базиран на резултати кодекс” – който ще изисква “стабилно” отчитане на резултатите от присъединилите си платформи.
Кодексът трябва да включва “надежден, ефективен и достъпен режим за обработка на жалби”, за да се даде на потребителите на цифрови платформи свободен достъп до алтернативен процес на разрешаване на спорове.
Да бъде създаден представителен орган, който да контролира администрирането на кодекса.
Кодексът да съдържа механизми за намаляване на въздействието на потенциално вредна дезинформация, като се стреми да защити потребителите.
Кодексът да предвиди овластяване на потребителите да идентифицират качествотото на новини и информация.
Кодексът да засили прозрачността и отговорността за мерките за борба с дезинформацията.
Кодексът да предвиди ясното етикетиране на рекламите и спонсорираното съдържание или различен тип форматиране за ясно различаване на рекламите от новинарски статии и друга информация.
Според ACMA платформите могат да използват алгоритми за откриване на дезинформация, да използват независими услуги за проверка на фактите, да предвидят мониторинг, осъществяван от хора, а също маркиране или премахване на нарушения, свързани със стандартите за съдържание, да предоставят известия за потребители, споделящи съдържание, нарушаващо стандартите, и да премахват акаунти.
Във всички платформи трябва да има възможности потребителите да сигнализират за неправилна или вредна дезинформация.
“Платформите не трябва да бъдат арбитри на истината за онлайн информация. Но те имат отговорността да се справят с дезинформацията, разпространявана чрез тях, и да помагат на хората да вземат надеждни решения относно достоверността на новини и информация”, казват от ACMA.
Работата на регулатора е да наблюдава процеса на разработване на кодекса и да следи за адекватността на прилаганите мерки от страна на платформите.
Съветът за електронни медии принципно трябва да извърши същото. По-общо погледнато (публикациите за Австралия са за съвместно регулиране конкретно за противодействие на дезинформацията) кодексите, които ще действат в държавите от ЕС, трябва да изпълняват четири условия според ревизията на медийната директива с Директива (ЕС) 1808/2018 (макар те да не са специално формулирани за противодействие на дезинформацията) – тези кодекси:
са такива, че са широко приети от основните заинтересовани страни в съответните държави членки;
включват ясно и недвусмислено поставени цели;
предвиждат редовно, прозрачно и независимо наблюдение и оценка на постигането на поставените цели; и
предвиждат средства за ефективното им спазване, включително ефективни и пропорционални санкции.
Стана известно съобщение на ЕК COM(2020) 264 final “Защитата на данните като опора на овластяването на гражданите и подходът на ЕС към цифровия преход: две години прилагане на Общия регламент за защита на данните (GDPR)”.
Комисията ще наблюдава изпълнението с оглед предстоящия доклад за оценка през 2024 г. , евентуално за оценка и допълване на правната рамка . Държавите-членки следва да завършат привеждането в съответствие на своите секторни закони с GDPR и да съдействат за свободното движение на данни в рамките на ЕС.
обширни отговори на въпросници на Комисията, получени от държавите членки, европейски и национални политически партии, национални органи за защита на данните и ИТ платформи ;
обмен с държави членки в рамките на новосъздадената европейска мрежа за сътрудничество в областта на изборите и съответната експертна група; и
проучвания на Евробарометър и други проучвания, включително следизборното проучване, публикувано от Европейския парламент, както и свързани с въпроса изследвания
Европейската комисия прави преглед на изборите за ЕП 2019 и техните резултати – COM(2020) 252 final
Комисията се ангажира да подкрепи усилията за подобряване на европейското измерение на изборите. Почти половината от теккста е посветен на противодействието на дезинформацията. Според Комисията:
Заплахата от манипулиране и незаконна намеса в изборите с цел манипулиране на мнението и избора на гласоподавателите беше истинска и многостранна, каквато беше и работата по справянето с нея. Беше докладвано за единични кибератаки, за жалби във връзка със защитата на данни и за други жалби, свързани с изборите, но въпреки това не бяха установени скрити, координирани мащабни усилия за намеса в изборите. Обратната информация от държавите членки показва, че пакетът от мерки за изборите и други мерки на ЕС са изиграли съществена роля в техните усилия за предотвратяване на заплахи и упражняване на надзорните им функции.
Държавите членки до голяма степен изпълниха пакета от мерки за изборите. Те достигнаха високи нива на сътрудничество и координация както между компетентните органи, включително в рамките на националните мрежи за изборите и с частни и други заинтересовани органи, така и между държавите членки и с европейските институции.
Беше показана стойността на цялостния подход на „цялото общество“ и беше доказано, че той е ефективен .Сред основните констатации са:
Необходим е по-нататъшен напредък за справяне с дезинформацията, манипулирането и незаконната чуждестранна намеса . Гаранциите, свързани с изборите, трябва да бъдат ефективни и подходящи за онлайн средата. Прозрачността на политическите реклами и съобщения не е достатъчно надеждна.
Изграждането на достатъчен капацитет в институциите на ЕС, държавите членки и гражданското общество за откриването, анализирането и разобличаването на манипулиране и намеса е от съществено значение.
Необходимо е да се засилят капацитетът и усилията на съответните органи във връзка с упражняването на надзорните им функции, както и ангажираността им с платформите. Онлайн платформите следва да разполагат с необходимите структури и процедури, които да им позволят да наблюдават спазването на съответното национално и законодателство на ЕС, като третират еднакво държавите членки.
Държавите членки изразиха подкрепата си за засилена координация на равнището на ЕС в тази област, включително за осигуряване на равно третиране между държавите членки и оперативно проследяване при възникването на проблеми.
Засиленото сътрудничество между съответните органи на национално и европейско равнище, в това число органите за защита на данните и медийните регулатори, също следва да се задълбочи.
Онлайн платформите следва допълнително да повишат прозрачността и отчетността на свързаните си с политическо съдържание дейности, а ангажиментите им следва да бъдат проверявани от трети страни. Достъпът до данните на цифровите платформи, включително от научноизследователската общност, продължава да бъде недостатъчен. Това може да затрудни журналистите да разбират и да докладват за заплахи за демократичния дебат и възпрепятства усилията на гражданското общество за повишаване на осведомеността на гражданите и изграждане на социална устойчивост. Платформите следва да позволяват по-голям достъп до данните за изследователи и други съответни органи при пълно зачитане на изискванията за защита на данните, включително въз основа на създадени за тази цел структури. Това включва разширяване на мрежата от научноизследователски партньори, с които платформите понастоящем си сътрудничат. Необходимо е по-добре да се анализират обхватът и въздействието на намесата върху демократичния процес, в това число начините, по които информацията се движи онлайн, алгоритмите на търсачките и платформите на социалните медии, които подреждат информацията, и усилията, предприети от платформите за популяризиране на автентичното съдържание.
Свободната, многостранна и отговорна медийна среда, както и наличието на качествена обществена информация са предпоставки за стабилен и информиран политически дебат, както и за това да се позволи на изправените пред дезинформация и друг вид манипулиране граждани да вземат информирани решения и да търсят отговорност от властимащите. Това е съществена част от демократичната система на взаимен контрол и е предпоставка за стабилен демократичен дискурс.
В бъдеще трябва да се положат повече усилия за подпомагане на оправомощаването на гражданите, на повишаването на осведомеността и медийната грамотност, както и за развитие на умения у граждани от всички възрасти.
Както обикновено закусих, докато събирах багажа, и малко след 5:30 вече бях в движение към следващата си дестинация –
Шираз
Вторият по ред град от 3-те, на които исках да обърна повече внимание.
В Язд не беше последният случай да се закеркенеча из уличките. Тук, в Шираз, също изпитах подобни затруднения, докато намеря къде точно са нещата, които търсех, но след известно лутане паркирах на метри от входа на
древния пазар Вакил
Пазар Вакил
Вярва се, че той датира още от 11-ти век. Докато се разхождах по коридорите му, той тъкмо започваше да се оживява.
И до днес той е смятан за най-удачното място за покупка на всякакви персийски килими, подправки, сувенири и антики в околността.
Докато се разхождах, станах неволен свидетел на
преминаването на тази процесия:
Процесия
Мъжът, който вървеше най-отпред, издекламирваше едно изречение, а всички останали, вървящи зад него, повтаряха последните слова от него.
След като приключих обиколката на базара, направих няколко бегли опита за стрийт фотография.
Иранец
Със 105 mm обектив и ръчен фокус задачата се оказа малко по-трудна, отколкото ми се искаше да бъде.
Тук, в Иран, се използват ужасно много мотоциклети.
Отдясно на входа на базара се намира и входът за
джамията Вакил
Тя е била построена през средата на 17-ти век.
Джамията Вакил
Залата за нощни молитви е с площ близо 2 700 m² и има 48 монолитни колони с изваяни спирали:
И за да придобиете малко по-реална представа за мащабите:
Авторът
Атмосферата тук е толкова успокояваща, че неусетно започваш да си представяш огромните тълпи хора, стичали се в миналото тук, за да се молят. Аз пък междувременно се размечтах за тъмноок модел с черен хиджаб.
Тук всеки квадратен сантиметър е история и десетки часове труд.
Нито една повърхност, на която може да се придаде форма с чук и длето, не е била пренебрегната, а крайният резултат е наистина впечатляващ.
На излизане от Шираз, движейки се на север, минах покрай емблематичната за града
порта „Коран”
Тя е била построена преди повече от хиляда години, а мястото далеч не е било случайно избрано. Оттук всеки мюсюлманин можел да се наслади на величието на древен Шираз и да възхвали Аллах за неговата доброта, че е позволил на хората да построят такъв град. В древността пътешествениците преминавали през нея, когато тръгвали на път, защото се вярвало, че така те получавали благословия. Към днешна дата пътят не преминава през нея и цялата зона е обособена за отдих и почивка. За съжаление не успях да направя снимка, тъй като не видях достатъчно безопасно място за паркиране, докато минавах покрай нея.
Следващ за деня ми бе
Персеполис
– вероятно най-известната историческа забележителност в страната.
Когато пристигнах там, на платения паркинг ме очакваше натоварено догоре BMW GS. От ония, адвенчърските, които докато видя и в съзнанието ми инстинктивно изплува тази карикатура от календара на едно немско мото списание:
Предполагах, че ако не се познаем с ездача му в комплекса, поне ще се видим тук, преди да сме потеглили, така че си платих паркинга и тръгнах към входа на обекта.
Персеполис
Персеполис е гръцкото име, означаващо “Персийски град” на Парса (“град на персийците”).
Строежът му започва още през 518 г. пр. н. е. по време на управлението на ахаменидския цар Дарий I Велики.
След като обходих набързо това ниво, реших да се кача и до по-горното, от което пред мен се разкри следната гледка:
Персеполис
Докато зад гърба ми бе
гробницата на Артаксеркс II
Гробницата на Артаксеркс II
Ще ви спестя историческите данни. Ако те представляват интерес за Вас, знаете къде можете да ги намерите. За да бъда честен – не останах силно впечатлен от всичко това, което вероятно си личи и по безличните ми снимки.
По път за паркинга най-после си набавих малко магничета за хладилник, както и пътна карта на държавата. Оказва се, че индустрията с магнитите по тези земи не е никак популярна.
Когато отидох обратно на паркинга, BMW-то липсваше. За сметка на това собственикът му, французин, ми беше оставил своя визитка. Човекът нямаше нищо общо с анимационния герой от по-горната картинка, в което се убедих, докато работех по пътеписа си. По това време той вече беше прекосил половин Пакистан и продължаваше към Индия, откъдето впоследствие натовари мотоциклета и себе си на самолет, за да се завърне вкъщи. Това аз не разбирам, но всеки си знае за себе си.
След тази кратка разходка в древността дойде време да потеглям. Реших, че ще пропусна разглеждането на археологическия комплекс Naqsh-e Rajab, скалните релефи и кралски гробници край Naqsh-e Rustam, древната столица Пасаргаде, където се намира и гробницата на Кир II и древният град Абарку. Разглеждането на подобен род забележителности ми бе предостатъчно за момента, затова
тръгнах директно към Исфахан
– перлата на ислямската архитектура и изкуства.
Крайпътните пейзажи не спираха да ме смайват.
Исфахан
е разположен в средата на Иранското плато и още през IX век става център на търговията с коприна и памук. Той е най-богатият на произведения на изкуството град в Иран. През XVII век шах Абас I Велики, при чието управление Персийската империя преживява културен разцвет, построява многобройни джамии, дворци и градини, които са останали и до днес. Това бе третият град, в който исках да прекарам малко повече време.
Първото нещо, което ми предстоеше да видя тук, бе
мостът Хаджу над река Зайандеруд
Мостът Хаджу над река Зайандеруд
Той е бил построен през 1650 г. От шах Абас II и е имал три функции – прекосяване на реката, бент за регулиране на нивото ѝ, както и място за срещи и отдих.
Малко след като потеглих оттук, ненадейно се оказах участник в
най-тежкото задръстване, което бях виждал някога
през живота си и това без въобще да преувеличавам. В началото всичко бе наред, но когато огромните тълпи хора, крачещи почти в строй по тротоарите, започнаха да се движат И по платното за движение, покрай всички автомобили, автобуси и мотоциклети, нещата загрубяха. Все пак аз не им карам по тротоарите, нали? Спомняйки си сега за този момент, съжалявам, че не съм направил нито една снимка, но тогава въобще не ми беше до това. И въпреки че двигателят ми започна да загрява повече от нормалното, аз запазвах пълно спокойствие. Но когато някакъв келеш преметна велосипеда си над предното ми колело и сякаш закачи калника ми, ЧАШАТА НАПЪЛНО ПРЕЛЯ!!! Тогава вече си изпуснах нервите и се развиках, но за по-сигурно – на чист български, понеже шансът да остана по-недоразбран и от цивилизация бе далеч по-голям
Така след изминаването на по-малко от 4 km за близо час стигнах до градинката, чиито алеи водеха до
двореца Чехел Сутун
Видях едно свободно паркомясто и веднага се наместих там, за да изгася двигателя и да го оставя да се охлади поне малко. Докато събличах дрехите си и събирах нервите и мислите, чудейки се накъде да продължа оттук нататък, при положение, че нямаше начин да зарежа всичко тук, за да разглеждам забележителности,
при мен се появи мистър Мехди и предложи помощта си
Той бе мъж на около 40, добре облечен и достатъчно интелигентен, за да успеем да се разберем, въпреки че той почти не знаеше английски.
Той ме информира, че цялото това стълкотворение било следствие от
предстоящата визита на текущия президент на страната, Хасан Рухани,
който щял да изнася своята предизборна реч на следващия ден. Е, супер. Голям късмет изкара и той. Да дойде тук точно тогава, когато и аз съм наоколо.
Не си спомням вече за какво точно „говорихме”, но много бързо усетих, че той носи онова конкретно чувство за хумор, което много уважавам у малкото хора, които го имат. Малко по-късно и след няколко телефонни разговора между мен и племенницата му се разбрахме да тръгна с него.
Оказа се, че автомобилът, зад който бях паркирал, бе именно неговият. Тъй като вече се беше стъмнило, той караше на аварийни светлини почти през цялото време. Нямах идея къде точно искаше да отидем, но той бързо бе спечелил доверието ми, така че имах добро усещане. Предполагах, че ме води към дома си, а единственото, което ме притесняваше, беше нощувката на мотоцикъла.
Искаше ми се да видя моста Хаджу и по тъмно, когато всичките му 23 арки биват приказно осветени, но явно това нямаше да се случи, не и днес.
След близо половин час в трафика, докато бяхме спрели на един светофар, слязох от мотора и отидох до прозореца му, за да проведем следния диалог:
– Mehdi, where are we going? – You… Go!
След още половин час се озовахме зад оградата на
жилищен комплекс от затворен тип
На паркинга, до кабинката на пазача, имаше 15-тина местни моторетки, което ме успокои. Заключих Сянката до събратята ѝ, взех най-ценните си вещи и продължихме към дома му, на две минути от паркинга.
Там ни очакваха жена му, двете му деца и най-важното, едва ли не, неговият речник по английски език. Или поне това бе нещото, което той се зае трескаво да търси мигом щом прекрачи прага на дома си. След като се събухме и направихме две крачки, се озовахме в един много широк и просторен дневен тракт с големи прозорци. Обзавеждането бе стилно и луксозно, включващо два дивана, две кресла, но не и маса!? Никаква. Кухненският бокс, който не бе отделен от врата, бе не по-малко широк и добре обзаведен. Приключвам с описанието си дотук, тъй като неусетно започнах да звуча като амбулантен брокер на недвижимо имущество. След като негово височество Речникът бе изнамерен, седнахме всички на пода върху големия пъстър килим и започнахме да си говорим малко по-нормално.
Едва ли някой от читателите тук не е чувал за прочутото гостоприемство на иранците, което аз едва сега изпитах.
Малко по-късно се появиха братът и сестрата на моя домакин, а той самият отиде до някакъв близък ресторант да вземе нещо за вечеря. Когато се върна, застелихме покривка върху килима и започнахме да се храним, докато аз им показвах маршрута си, както и миговете, които бях уловил дотук в кутийката си за секунди.
Когато разгърнахме най-новото попълнение в колекцията ми от пътни карти, останах силно изненадан. За миг
Исфахан ми се видя дори по-голям от Техеран
Освен това видях, че онзи път в пустинята Лут, за който ви бях казал, водещ до Нехбандан, тук присъства! И въобще – знаете, много по-различно и приятно е да разгърнете една хартиена пътна карта, отколкото да ровите из google maps или други виртуални карти. В първия случай погледът ви обхваща цялата интересуваща Ви територия и придобивате много по-близка до действителността представа за мащабите.
Малко по-късно дойде време за сън, така че аз и мистър Мехди се отправихме към съседния апартамент, в който по принцип живее сестра му. Той отстъпваше по площи, но не и по стил на обзавеждането. Там си застлахме по една подложка върху килима и аз легнах да спя, понеже бях доста изморен, докато новият ми приятел остана да разцъква нещо на телефона си.
Малко предистория. Преди тази случка беше започнало да ми втръсва от Иран и от цялото това внимание, което получавах навсякъде тук. Но най-вече от това да обяснявам, че съм от Булгаристан, че въобще не знам фарси, а само английски, и пътувам по този, именно, маршрут. Действително всички хора наоколо са много усмихнати, често и услужливи, но аз вече исках да се прибирам малко по-скоро и бях готов да отмятам по-големи разстояния на ден за тази цел.
Наш водач ще бъде Анжело и ще ни покаже потопената в язовира църква, както и келтскаат крепост Асара. Приятно четене:
