Асоциацията на европейските журналисти – България публикува на сайта си призив към генералния директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков
да обясни какво се случва с предаването “Вяра и общество” и да направи публична комуникацията между Светия Синод на Българската православна църква и БНТ относно предаването.
Дълбоко смущаващо е заявеното от Митрополит Гавриил: “За пръв път се запознах с г-н Емил Кошлуков на 11 юни тази година, когато той пожела да се срещне със Св. Синод на БПЦ, за да обсъди според неговите думи „скандалното предаване“ на „Вяра и общество“ от 06.06.2020 под надслов „Щедростта на държавата към БПЦ след пандемията“.
Г-н Кошлуков следва да разкрие дали действително той е потърсил Светия Синод, за да дискутира предаване на ръководената от него телевизия.
Това би могло да се изтълкува като директно вмешателство на външна институция в работата на обществена медия, с цел да се наложи цензура върху журналист. Или дори по-лошо – търсене на съдействие от външна институция от страна на ръководството на медията за разправа с журналист. Логичното поведение би било ръководството на телевизията да стои зад журналистите, а не да търси помощ отвън, за да оказва натиск върху тях.
Буди притеснения и фактът, че в предаване на Емил Кошлуков преди време лидерът на Атака Волен Сидеров изрази публично недоволството си от предаването на журналиста Горан Благоев. АЕЖ припомня, че от времето на първото кандидатстване на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ остава и въпросът за обвързаността на генералния директор на БНТ с партия Атака, заради телевизионния стаж, за който се посочва, че е имал в редакционния мениджмънт в телевизия “Алфа”.
През 2016 г. срещу Иво Прокопиев е повдигнато обвинение за това, че със свое изказване през 2011 г. по време на Съвета за тристранно сътрудничество е подпомогнал вицепремиера Симеон Дянков да извърши престъпление по служба. Става дума за продажбата на остатъчния държавен дял в EVN.
Може ли да има обвинение за мнение и разяснение?, коментар на Иво Прокопиев за Дневник.
БНР съобщава от съдебната зала, че след седмица ще са ясни присъдите по делото за приватизацията на 33% в електроразпределителното дружество EVN. Това обяви съдията от Специализирания наказателен съд Вилислава Ангелова след рекордното 14-часово съдебно заседание в събота, на 20 юни. По делото има шестима подсъдими, между които Трайчо Трайков и Симеон Дянков. Спецсъдът форсира края на делото, изнася в заглавие Свободна Европа.
Защо? Каквато и да е причината, тези събития се отразяват върху дневния ред на медиите. Вниманието, сега ангажирано със събития на самия връх на властта, се пренасочва към други фигури и събития.
Главният прокурор Гешев вече свърза изтеклите записки и снимки от последните дни с името на Иво Прокопиев в едно по същество политическо изказване, което беше излъчвано и в централните новини на обществената телевизия – без аргументация и преди произнасянето на съд:
“Дестабилизиране на държавата, избори, политическа конфигурация, която устройва обвиняемия Божков, подсъдимия Цветан Василев, подсъдимия Прокопиев, подсъдимия Огнян Донев и един куп други подсъдими. Която да им върши работа за съответни законодателни промени и за унищожаване на българската прокуратура.”
Паралелно с това преди месец КПКОНПИ поиска запор на имущество на семейство Прокопиеви за 500 хил.лв.
Прокопиев е коментирал кратко:
Репресията срещу мен продължава вече с години, затова водя дело срещу държавата в съда в Страсбург.
Журналистът и съосновател на неправителствената организация “Антикорупционен фонд” Николай Стайков е заплашван по телефона, а в нощта срещу петък вандали са нападнали жилището му. Това съобщиха от “Антикорупционния фонд”. “Имаме основателни причини да смятаме, че тези действия са извършени във връзка с текущо разследване на фонда. Органите на МВР са сезирани и ще следим за реакцията им по случая”, се казва в обръщението на неправителствената организация.
Потърсен от Свободна Европа, Стайков заяви, че от вчера досега на личния си телефон е получил десетки обаждания с въпроса “Погребална агенция Стайкови ли е?”. “Над 10 телефона ми звънят”, разказа той. И допълни, че тормозът е започнал, след като е потърсил “конкретни лица” по разследване, върху което работи.
Запис от обаждане, публикуван от Николай Стайков във Фейсбук
Случаят напомня тормоз над разследващи журналисти в други страни, особено в страни с авторитарни режими, понякога дори с участие на държавата. Какъв точно е случаят тук – предстои да се изясни. В правова държава би следвало да има бърза и адекватна реакция на правозащитните органи.
За сравнение – преди година стана известно решението на ЕСПЧ по делото Khadija Ismayilova v. Azerbaijan. Съдът установи нарушение на правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване на журналистката, върху която е оказван продължителен тормоз. EСПЧ анализира дали институциите са изпълнили задължението си да предприемат мерки за защита на нейните права на неприкосновеност на личния живот, дали своевременно са извършили ефективно разследване и идентифициране на участниците в тормоза.
Какво да се прави в ситуация, в която представител на съществена гледна точка откаже да участва при разработване на тема от значим обществен интерес.
1.1.5 В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гл.точки.
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.
2. Цели и средства
Да се дава път на различните гледни точки не е самоцел. Целта е пълно и безпристрастно информиране, за да могат гражданите да си съставят собствено мнение. Въпрос на редакционна независимост е как тази цел да бъде постигната, колко да са участниците в предаването, дали да участват на живо или на запис или чрез представяне на позицията по друг начин.
Има практика на Комисията за журналистическа етика в този смисъл.
Постъпила е жалба срещу България он ер, защото едната гледна точка била изразена на живо, другата – на запис. КЖЕ приема, че
медията сама решава какъв е най-подходящият формат за третиране на сложни теми. Поканените страни не диктуват какъв да е форматът и не налагат външно мнение какви да са редакционните решения по чисто формално разбиране за равнопоставеност.
Този формален прочит на равнопоставеността се използва често при опит да бъде спряна дадена тема от ефир от страна на лица или институции, които се опитват да диктуват редакционното съдържание според техния собствен интерес. Отказът на жалбоподателите -представители на протестиращите родители -да участват на запис, ако техният единствен опонент е на живо, почива върху грешно разбрани формални основания. Други подобни случаи водят до опити да се повлияе върху решението на медията да покани определени опоненти или да се диктува на медията кой да бъде поканен и кой не.
3. Проблемът с отказа за участие
Противно на целите на изискването за плурализъм е важни за обществото теми да не бъдат обсъждани по технически причини – защото едната страна отказва да вземе участие. Това е най-прекият път към създаване на зони – табу по отношение на теми или хора.
Това често е съзнателно използвана стратегия – препятктване изцяло или ограничаване на достъпа до информация, отказ от участие в предаване на важни лица – източници на данни, недопускане на журналисти до място на събитието, непредоставяне на документи и т.н. – с цел темата за отпадне от дневния ред.
Ако медията допусне това да се случва, има опасност от злоупотреба с право: едно лице да препятства реализацията на дискусията по значим за обществото въпрос. Едно лице извън редакционната колегия да има контрол за какво да се говори и за какво – не. Правото на аудиторията да бъде информирана би било застрашено.
4. Няма ли опасност от санкция, ако все пак темата бъде реализирана
Зависи как е реализирана. Не и ако се спазват журналистическите стандарти.
Решение 3/23.02/2015 на КЖЕ
Многообразието на мнения и гледни точки в коментарните предавания може да бъде постигнато по различен начин в зависимост от характеристиките на съответното предаване. Без да се изпада в другата крайност, като се търси „съвършената изчерпателност” на идеите, която би могла да навреди на самото съдържание и да затрудни слушателите в създаването на мнение.
Решение 13/ 26.11.2019 на КЖЕ
За предаване по повод замърсяване на водите е търсено ръководството на добивното предприятие, но безуспешно. Медията все пак прави предаването, като местни жители обясняват как при експлоатацията на оловно-цинкова руда тежки метали се изтичат в потоци водещи до реката. Екипът взема проба от водата, в която се установява наличие на цинк, олово и арсен, като оловото е 46 пъти над допустимата норма. Към това винаги за отсъстващите остава и опцията да поискат право на отговор.
5. Отговорната журналистика
Идеята за отговорната журналистика е развита и аргументирана от ЕСПЧ. Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Важното е журналистите да действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика.
Отговорната журналистика не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с журналистически средства – но и до поведението на един журналист, включително работата с източници и неговото взаимодействие с институции и лица при упражняване на журналистическите му функции, както и дали проверява предоставената му информация, дали добросъвестно е търсил всички начини да представи спектъра от мнения.
*
Темата беше поставена тази седмица в предаването Мрежата на БНР. Защо има такива откази за участие? Ако говорим за властта – такъв е сигналът отгоре. Защо трите големи телевизии не включиха в предаванията си изтеклия запис на министър -председателя? Вероятно чакат експертизата на гласа, вероятно не включват непроверени източници – но всичко може да се отрази дори при съмнение за манипулиране – и то правомерно – стига да се спазват определени стандарти. Моето лично очакване е обществените медии да постъпват именно така, за да не оставят анонимни и пропагандни източници да формират общественото мнение по обществено значими теми.
И от сайта на БНР – разговорът с Николета Атанасова
Медиите не съществуват, за да представят управляващите красиви
Интересна публикация за интересен случай в lex.bg
Става дума за двама братя. Единият пише жалба срещу другия с основно обвинение, че брат му – впрочем полицай – е гей. Полицаят завежда дело за обида и клевета.
СРС назначава експертиза за сексуалната му ориентация, не открива доказателства и осъжда първия брат и съпругата му за клевета. СРС квалифицира като клеветнически твърдения, които според присъдата са неверни и позорящи – – “че той има предпочитания към мъже, живее с интимния си партньор, в дома му многократно идвали момчета и мъже на гости, двойки от мъжки пол, дори и с преспиване, вихрели се купони, разхождали се по бельо, слагали си перуки на главите и се обличали с женски дрехи.” (мотивите на СРС).
Софийския градски съд (СГС) с председател Христинка Колева и докладчик Мирослава Тодорова отменя присъдата за клевета. Според СГС съдебното производство изобщо не е трябвало да бъде провеждано, а делото е трябвало да бъде прекратено ( решението на СГС).
„В процесния случай неоснователното изясняване, включително чрез експертиза, каква е сексуалната ориентация на тъжителя, представлява недопустима намеса в упражняването на правото на неприкосновен интимен живот. Поради това дискриминационните предразсъдъци на подсъдимите не могат да превърнат определена сексуална ориентация и нейната външна изява в позорни, доколкото противното би представлявало нарушаване на основното човешко право на неприкосновен личен живот, изграден на основата на суверенна преценка, избор, вкусове и приоритети. Тъкмо на това основание е без правно значение дали тъжителят е хомосексуален и в какви забавления участва, ако те не нарушават правилата на обществения ред. Напротив, навлизането в суверенната лична зона е противоправно, защото накърнява конституционно и конвенционално защитени права“.
Не спорим дали хомосексуален е обида или не, а не допускаме това да става предмет на дело – това е предлаганият принос към и без това разнообразната практика на съдилищата по повод хомосексуалните и обвиненията за обида и клевета.
Facebook и Twitter премахнаха видео, публикувано от акаунта на президента Доналд Тръмп, което включва манипулирано видео на две малки деца, след като един от родителите на децата подаде жалба като носител на авторско право. Twitter първо слага предупреждение (“manipulated media” warning” ), но след получаване на жалбата премахва видеото.
Видеоклипът има повече от 4 милиона гледания във Facebook (FB) и повече от 20 милиона гледания в Twitter (TWTR), преди да бъде свален.
Отстраненият вече клип е подвеждаща редакция на видео, което показва черно дете и бяло дете, тичащи да се прегърнат. Версията, публикувана в акаунта на Тръмп, изглежда сякаш едното дете бяга от другото дете. И надписът е “ужасено дете бяга от расистче”.
Компанията, която представлява родителя – собственик на този видеоклип – казва, че президентът няма разрешение да публикува видеоклипа и това е ясен пример за нарушаване на авторски права.
Говорител на Тръмп казва, че това е смешно, това е пародия.