Върховният съдебен орган на Франция – Конституционният съвет – отхвърли голяма част от законопроекта, който предвижда социалните медии като Facebook и Twitter да премахват реч на омразата в рамките на 24 часа. Социалните медии биха били изправени пред глоби до 4% от глобалните си приходи за това, че не са успели да премахнат в рамките на един ден „явно незаконно“ съдържание, свързано с раса, пол, религия, сексуална ориентация или увреждане.
Решението идва в момент, когато държавите по света се борят с въпроса какво съдържание е приемливо онлайн и как да бъдат регулирани огромните технологични платформи с глобален обхват, пише Ню Йорк Таймс.
Законопроектът
Президентът Еманюел Макрон обеща да направи Франция лидер в противодействието срещу разпространението на незаконно съдържание и невярна информация в най-използваните платформи. За целта беше изготвен специален закон – Закон за противодействие на омразата онлайн, “Avia Law” – по името на Laetitia Avia, депутатка от партията на Макрон, родена във Франция с родители от Того, често прицел на реч на омразата, расистки квалификации и заплахи.
Според закона всеки може да докладва като „незаконно“ съдържание на платформи като Facebook, Twitter, YouTube и Google. Те ще имат 24 часа, за да преценят дали това е така. Обхватът на законопроекта е разширен от незаконна „реч на омраза“ до широк спектър от друго съдържание, включително: твърдения за действия, представляващи престъпление срещу човешкото достойнство, военни престъпления, престъпления срещу човечеството, робство, престъпления на сътрудничество с враг, доброволно намеса в живота или физическата цялост, сексуална агресия, утежнена кражба, изнудване или унищожаване, доброволна деградация или влошаване, която е опасна за човек, сексуален тормоз, трафик на хора, сводничество, подбуждане или извинение на терористични действия и съдържание на малтретиране на деца. Компаниите ще трябва да решават дали съдържанието е явно незаконно по тези критерии.
Според закона административен орган може да разпореди да не се разпространява съдържание – това е решение, което обикновено се взема от съд. Това ще означава наблюдение върху публикациите на всички потребители. Директивата за електронната търговия на ЕС забранява налагането на такова общо задължение на доставчиците – да следят съдържанието.
Съдът
Законът Avia проправя пътя към държавната цензура, тъй като не дефинира ясно незаконното съдържание и се намесват в свободата на изразяване “по начин, който е ненужен, неподходящ и непропорционален”, казва съдът в съобщение за пресата.
Съдът отбелязва още, че администрацията би имала основна роля при вземане на решение за незаконно съдържание, без намеса на съдия.
Очакван ефект е социалните медии да премахват повече онлайн съдържание, отколкото е необходимо, поради страх да не бъдат санкционирани.
Съдът също казва, на следващо място, че 24- часов срок е “особено кратък”.
Съдът се произнася и срещу друга разпоредба от закона, според която всяко съдържание, считано за детска порнография или за съдържание с терористичен характер, трябва да бъде премахнато в рамките на един час.
Последици
В момента ЕС също обсъжда възможността платформите да премахват терористичната пропаганда в рамките на един час. Франция се надяваше да приложи собствения си закон по-рано, докато преговорите в Брюксел се бавят, според Политико.
Но във френското решение се приема, че – предвид трудността да се прецени дали сигнализираното съдържание е очевидно незаконосъобразно – законодателствотото мотивира доставчиците да премахват маркираното съдържание независимо дали е явно незаконно.
Ршението е попътно на критиците на закона, които твърдят в целия законодателен процес, че ако частни субекти определят кое е незаконно и кое не е без участието на съдия, това ще доведе до премахване на законни публикации.
“Това решение на Конституционния съвет трябва да бъде пътна карта за подобряване на механизма”, се казва в съобщение на Avia. Самата депутатка изрично заявява, че няма да се откаже от идеите си.
Европейската комисия заявява, че „е взела под внимание решението, което подчертава необходимостта от защита на свободата на изразяване онлайн “.
Стана известно решението по дело C‑78/18 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, предявен на основание член 258 ДФЕС на 6 февруари 2018 г., Европейска комисия срещу Унгария.
Комисията е подпомагана от Швеция.
Европейската комисия е предявила пред Съда иск за установяване, че Унгария — като е приела разпоредбите от Кülföldről támogatott szervezetek átláthatóságáról szóló 2017. évi LXXVI. törvény (Закон № LXXVI от 2017 г. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина, наричан по-нататък „Законът за прозрачността“), с които налага задължения за регистриране, деклариране и оповестяване на някои категории организации на гражданското общество, получаващи пряко или непряко чуждестранна подкрепа над определен праг, и с които предвижда възможност за прилагане на санкции на неспазващите тези задължения организации — е въвела дискриминационни, ненужни и необосновани ограничения за чуждестранните дарения за организации на гражданското общество и е нарушила задълженията си по член 63 ДФЕС и по членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
Както е посочено в преамбюла на закона, Унгария смята, че „подкрепата, предоставяна от неизвестни чуждестранни източници [на организациите на гражданското общество], би могла да бъде използвана от чуждестранни групи с определени интереси, за да прокарват — чрез общественото влияние на тези организации — собствените си интереси, вместо да преследват общите цели в социалния и политическия живот на Унгария“ и че подкрепата „би могла да застраши политическите и икономическите интереси на страната, както и независимото функциониране на законоустановените институции“.
Ако ви напомня нещо – да, тази аргументация е взета на въоръжение и тук.
По силата на закона организацията, получаваща чуждестранна подкрепа, трябва да изпрати декларация до съда ( „регистърният съд“) и да предостави определени данни, след което съдът вписва сдружението или фондацията като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.
След това организацията е длъжна да се означи на страницата си за достъп, публикациите си и други печатни произведения като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.
Комисията изпраща на Унгария официално уведомително писмо, че като е приела Закона за прозрачността, не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС и по членове 7, 8 и 12 от Хартата, след това – мотивирано становище и след това подава иск.
Комисията:
Унгария оспорва.
Съдът:
По чл. 63 ДФЕС
Тази разлика в третирането в зависимост от това дали разглежданата финансова подкрепа е с произход от страната или е „чуждестранна“, а следователно и в зависимост от мястото, където пребивава или където е седалището на предоставящите я физически или юридически лица, представлява обаче непряка дискриминация на основание гражданство (62).
Ограничение на свободата на движение на капитали, забранено от член 63 ДФЕС.
Макар и легитимна, целта за увеличаване на прозрачността на финансирането на сдружения не може да обоснове законодателство на държава членка, основано на принципна и прилагана без разлика презумпция, че всяка финансова подкрепа от физическо или юридическо лице, установено в друга държава членка или в трета страна, и всяка получаваща такава подкрепа организация на гражданското общество сами по себе си могат да застрашат политическите и икономическите интереси на първата посочена държава членка и необезпокояваното функциониране на нейните институции. (86)
По чл. 7, 8 и 12 от Хартата
Първо, ограничава се защитеното с член 12, параграф 1 от Хартата право на свободно сдружаване.
Второ, разпоредби, които налагат или допускат физически лица да съобщават свои лични данни, като например име, местопребиваване или финансови средства, на публичен орган, трябва да се квалифицират — при липсата на съгласие от страна на тези физически лица и независимо от последващото използване на разглежданите данни — като намеса в личния живот, а следователно и като ограничение на правото, гарантирано с член 7 от Хартата, без при това да се засяга възможността тези разпоредби да бъдат обосновани. Същото се отнася и за разпоредбите, които предвиждат публично огласяване на такива данни (126)
Вярно е наистина, както отбелязва и Унгария, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека гражданите имат право да бъдат информирани, като това им право при определени обстоятелства може да обхване дори и аспекти от личния живот на обществени личности, като например на политиците, които не могат да искат да имат същата защита на личния живот като на частните лица (ЕСПЧ, 24 юни 2004 г., Von Hannover с/у Германия, CE:ECHR:2004:0624JUD005932000, § 64, и ЕСПЧ, 7 февруари 2012 г., Von Hannover с/у Германия (n° 2), CE:ECHR:2012:0207JUD004066008, § 110). (129)
Но ЕСПЧ е дал стриктно определение на понятието за публична личност и отникъде не следва, че засегнатите лица са публични личности. Ето защо задълженията за деклариране и оповестяване по Закона за прозрачността ограничават правото на зачитане на личния и семейния живот, закрепено в член 7 от Хартата и правото на защита на личните данни по член 8, параграф 1 от Хартата.
С оглед на изложените съображения следва да се констатира, че като е приела разпоредбите от Закона за прозрачността, посочени в точка 65 от настоящото решение, и като е наложила с тях задължения за регистриране, деклариране и оповестяване на някои категории организации на гражданското общество, които пряко или непряко получават чуждестранна подкрепа над определен праг, както и като е предвидила с тези разпоредби възможност за налагане на санкции на организациите, които не спазват посочените задължения, Унгария е въвела дискриминационни и необосновани ограничения по отношение на чуждестранните дарения за организации на гражданското общество в нарушение на задълженията си по член 63 ДФЕС и по членове 7, 8 и 12 от Хартата.
По видове медии.
Facebook премахна над 80 реклами, част от политическата кампания на президента Тръмп в мрежата. Причината е използване на изображения, свързани с нацизма: обърнат триъгълник, използван за идентифициране на политически затворници в нацистките лагери на смъртта. Медиите наричат изображението „скандален нацистки символ“. Наблюдатели оценяват рекламите на Тръмп като пряка препратка към символите, използвани от нацистите.
Символите са били на главната страница на Тръмп, на страницата на “Team Trump” кампанията и нa страницата на вицепрезидента Майк Пенс .
„Нашата политика забранява използването на символа за идентифициране на политически затворници без контекст, който осъжда или обсъжда символа“, казва Анди Стоун във Facebook.
Facebook последва Twitter, който ограничи достъпа до публикация на президента с призив към насилие („когато плячкосването започне, стрелбата започва“). Зукърбърг по този повод казва пред медиите, че няма такива възможности: засега FB просто може да премахва съдържанието, което противоречи на стандартите на общността, но намерението е да се разшири спектърът от реакции.
Тръмп отговори на хода на Twitter с правен акт, целящ налагане на ограничения на социалните мрежи, който от своя страна беше атакуван пред съда като противоконституционен.
Ако не се постигне многостранно международно споразумение за данъчно облагане на големите цифрови компании, това може да предизвика опасна търговска война, заяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, цитирана от БНР.
Франция, Италия и Обединеното кралство готвят т.нар. цифров данък за техническите гиганти, много от които са базирани в САЩ компании.
Вашингтон обяви, че засега се оттегля от преговорите. Франция заяви, че ще продължи напред с плана си за налагане на цифров данък на национално ниво, докато Италия и Обединеното кралство заявиха, че остават ангажирани да намерят “глобално решение”.
Европейската комисия заяви, че ще обсъжда общата си политика по темата. Държавите и Комисията са готови да възобновят дискусиите за цифров данък на равнище ЕС. Същевременно говорител на ЕК казва: “Ние искаме да насърчим САЩ да се върнат към масата за преговори”, “Продължаваме да подкрепяме глобалния подход и сме готови да излезем с европейско предложение, ако дискусиите в ОИСР не са успешни”.
В Европа са налице няколко проекта на платформи за проследяване на контакти в опит да се ограничи разпространението на Covid-19.
Националната здравна служба на Обединеното кралство е създала приложение за проследяване, базирано на Bluetooth. То събира анонимна информация и предупреждава, когато в близост има заразено лице. Когато двама души (тоест мобилните им телефони) са близо един до друг за дълъг период от време, това се регистрира и позволява да се изпраща сигнал на хората, ако някой в близък контакт с тях е с диагностициран коронавирус.
Би Би Си информира, че Обединеното кралство ще изостави настоящото си приложение за проследяване на контакти в полза на приложение, базирано на технология, изградена от Apple и Google. То ще бъде децентрализирано, като съхранява данни на телефоните на хората, вместо на държавни сървъри.
И приложението на ОК, и моделът Google / Apple разчитат на Bluetooth сигнали, за да установят близост на лицата. Това е проста идея, но сложна и технически трудна за реализиране, тъй като се влияе силно от средата.
Свободна Европа с информация за хода на сделката за бТВ. Два факта:
1) от СМЕ: потвърждение, че не са се отказали от сделката:
Чешкият фонд PPF, собственост на милиардера Петр Келнер, потвърди, че продължава процедурата по придобиването на Central European Media Enterprises (CME), която притежава бТВ Медия груп и телевизионни групи в Чехия (Nova), Румъния (PRO TV), Словакия (Markíza) и Словения (POP TV).
„Да, придобиването на CME продължава“, отговориха от офиса на PPF в Прага на запитване от Свободна Европа.
2) от Европейската комисия: информация, че не е постъпила нотификация от Келнер:
За да бъде приключено придобиването, е необходимо одобрение от Европейската комисия, която да прецени дали сделката не противоречи на антимонополните правила. В Брюксел все още не е постъпила нотификация от PPF, съобщи за Свободна Европа говорител на Комисията.
Според отчета на СМЕ за първото тримесечие на 2020 г. „PPF планира да изпрати нотификацията до Европейската комисия в рамките на второто тримесечие (до края на юни – б.р.) и очакваме придобиването да бъде приключено в третото тримесечие (до края на септември) на 2020 година“, посочва Свободна Европа.
От началото на тази година са и въпросите на един американски политик и един чешки евродепутат: