Европейската комисия публикува резултатите от последното специално проучване на Евробарометър относно корупцията.
То показва, че корупцията е неприемлива за голямо мнозинство от европейците (69 %).
Седем от десет европейци смятат, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна и считат, че тя съществува в националните публични институции (70 %) и сред политическите партии и политиците (53 %).
В 18 държави членки делът на респондентите, които считат корупцията за широко разпространена, е намалял от 2013 г. насам и само малка част от европейците считат, че корупцията засяга ежедневието им (26 %).
Проучването на общественото мнение към корупцията е достъпно онлайн тук.
Европейската комисия и върховният представител предлагат конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на система за бързо предупреждение, както и стриктен контрол върху прилагането на кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите. Планът за действие също така предвижда увеличаване на ресурсите, които се отделят за тази цел.
Планът е насочен към четири основни области, които са важни с оглед на повишаването на способностите на ЕС в тази сфера и засилването на сътрудничеството между държавите членки и Съюза:
Подобряване на откриването: оперативните групи за стратегическа комуникация и Звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), както и делегациите на ЕС в съседните на Съюза страни, ще бъдат подсилени значително с допълнителен специализиран персонал и инструменти за анализ на данни. Очаква се бюджетът на ЕСВД за стратегическа комуникация в отговор на дезинформацията и за повишаване на осведомеността за нейното отрицателно въздействие да бъде увеличен повече от два пъти — от 1,9 млн. евро през 2018 г. до 5 млн. евро през 2019 г. Държавите от ЕС трябва да допълват тези мерки, като подобряват своите собствени средства за борба с дезинформацията.
Координирана реакция: ще бъде създадена специална система за бързо предупреждение с участието на институциите на ЕС и държавите членки. Чрез нея ще се улеснява обменът на данни и оценки за дезинформационни кампании и ще се изпращат сигнали за заплахи от дезинформация в реално време. Институциите на ЕС и държавите членки също така ще насочат вниманието си към проактивно и обективно информиране за ценностите и политиките на Съюза.
Онлайн платформите и индустрията: подписалите кодекса за поведение трябва бързо и ефективно да изпълнят ангажиментите, поети в неговите рамки, като насочат вниманието си към неотложните действия във връзка с европейските избори през 2019 г. Това включва по-специално гарантиране на прозрачността на политическата реклама, повишаване на усилията за закриване на активни фалшиви профили, маркиране на всички взаимодействия, в които не участват хора (съобщения, разпространявани автоматично от ботове), сътрудничество с проверителите на факти и научните изследователи за откриване на дезинформационни кампании, както и даване на по-голяма видимост и разпространяване на проверената информация. Комисията, подпомагана от Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, ще наблюдава внимателно и постоянно изпълнението на ангажиментите.
Повишаване на осведомеността и оправомощаване на гражданите: в допълнение към провеждането на целенасочени кампании, институциите на ЕС и държавите членки ще насърчават медийната грамотност чрез специални програми. Ще бъде предоставена подкрепа на националните мултидисциплинарни екипи от независими проверители на факти и изследователи, за да откриват и разобличават дезинформационни кампании в социалните мрежи.
Комисията също така представи доклад относно напредъка, постигнат в борбата с дезинформацията онлайн след съобщението на ЕК от април 2018 г.
и единствената държава-континент. Разположила се е на 7 692 024 км2. Ако се поровите в интернет лесно можете да намерите картинки на различни държави, наложени върху картата на Австралия. Европа например се побира напълно спокойно и даже остава място да сложиш още веднъж половината ѝ. Голяма част от европейските туристи пристигат на континента без реална представа за размерите му и редовно има истории за преуморени шофьори и недоволни пътешетвеници.
Ние обаче знаехме колко е голяма
Знаехме също, че въпреки гъсто населените крайбрежия на изток и на югозапад, по-голямата част е пустош – слабо населена пустиня или савана. По тази причина повечето шофиращи туристи се придържат към източното крайбрежие и летят до Улуру или Пърт. Ние нямаме такива намерения. Като ще сме тук, ще видим всичко! И за това събираме коментари на изненада и удивление, когато представяме плановете си на местните (по всяко време от пътуването).
Планиране
Естествено тези амбициозни планове изискват и амбициозно МПС, което да ни прекара през дивия континент – МПС със собствените си специфики, за които трябва да се вземе решение предварително.
Първо, след първоначалните ни проучвания бързо решаваме, че това моторно средство ще бъде купено, а не взето под наем. По този начин ще имаме собственически контрол върху колата и няма да ни дебнат скрити клаузи в договора. Също така цената за наем е подобна на тази при покупка, а при продажбата след това можем да си върнем инвестицията – все пак парите не растат по дърветата. Пък и да растяха, саваната и пустинята не са много плодородни.
Второ, ще трябва да е SUV. Освен факта, че живот в SUV е залял социалните мрежи с романтичната си визия, тази опция ще ни спести много пари и много кахъри. Ще можем да си ходим с къщата, да си имаме удобна кухничка и легло. А и комбинацията между платени (с всички луксове) и безплатни (само с тоалетна до пътя) къмпинги, която SUV-ът би ни предложил, е далеч по-изгодна от хостели и квартири.
Трето, силно усложняващо условие е да има възможност за 3+1 седалки. Мама и тати ще се присъединят към нас за последните две седмици от пътуването и е важно да можем да споделим пътуването, вместо да се главоболим за още една кола под наем. Пък и друго ще е да сме си заедно и да обсъждаме гледките по пътя и плановете за деня. (А трябва и да имаме достатъчно възможности да се скараме. За къде сме тръгнали иначе?!?)
Формулирайки тези важни изисквания и сещайки се за един куп по-маловажни, решавам, че трябва да заложим на Закона на Привличането, за да получим от Вселената точно това, което търсим. Затова, докато бяхме в Германия написахме списък с желания, който си препрочитахме редовно, за да не пропусне Вселената нещо, когато дойде моментът да ни връчва колата.
С възможност за пренареждане за спане и за дневно ползване
4 седалки за пътници
Мобилна кухненска станция
Странични прозорци
Достатъчна височина, за да може да сме изправени вътре
Достатъчно място за складиране на вещи
Странична тента
Оборудване за къмпинг – маса, палатка, столове, котлони, кухненски принадлежности, хладилна чанта, охладител за вода.
Търсене и намиране
9 септември
Днес е много важен и възторжен ден, ценен за цялото ни австралийско пътешествие. В още по-студена сутрин от вчера тръгнахме към
Редферн –
кварталът, в който се помещава Too Easy Travel (Твърде Лесно Пътуване). Компанията съществува с основната цел да направи пътуването на такива като нас из Австралия … твърде лесно. Заради това много внимателно избират и купуват коли, в които после инвестират – подменят старите им части, но винаги в повече от задължителното според щата. Освен кола, на която можеш да се довериш, получаваш и оборудването, с което общо взето можеш да се качиш в колата и да тръгнеш на път. Това включва и конструкция, служеща за кухня или, в разгънато състояние – за легло. И на всичкото отгоре помагат с бюрокрацията, включват една година Пътна Помощ и са на разположение, ако имаш нужда от съдействие от другата страна на Австралия. Дали не става твърде лесно? …
Абе, хората си знаят работата и при такава убедителност няма как да не им повярваме. Заради знанията им за австралийските пътища дори успяват, без много да се мъчат, да ни сменят концепцията. Според тях не само ще ни е много трудно да намерим SUV с 4 седалки, а и не би могъл да се справи с разстоянията, които ние планираме да изминем или пък с условията по пътищата, които все пак често изискват 4х4 шофиране.
И ето, че сме на паркинга на техните механици (наградени с “Най-Добри механици” за последните 5 години) и внимателно оглеждаме вече продаден, но напълно оборудван Нисан 4х4, за да видим, можем ли и ние, аджеба, да живеем в такова нещо 4 месеца. На нас ни предлагат
избор между Ford Escape и Mazda Tribute
Задаваме милион въпроси, караме Ford-a, задаваме още милион въпроси … Има вариант и да сложат
палатка на покрива на колата,
която да минимизира постоянното разместване долу, да осигурява проветривост в горещините, но също така ние виждаме в тази опция и възможност да спим всичките четирима в колата, когато пристигнат мама и тати.
Тръгваме си с достатъчно информация, за да вземем решение до края на деня. Търсенето тези дни е толкова голямо, че двете налични коли няма да ни чакат дълго. Пък и ние няма да стоим в Сидни цяла вечност (колкото и да ни се иска). Пращаме съобщения на родителските тела и се придвижваме към центъра, в очакване да дойде време европейците да се събудят,
за да обсъдим възможностите с по-знаещи от нас
До края на деня, след обмен на коментари между Австралия, България и Англия,
получаваме силни препоръки за Mazda-та,
въпреки, че ние клоняхме към Ford-a. Решаваме, че ще трябва и японската кола да се пробва и звъним да ни очакват утре сутрин пак.
***
10 септември
Излизаме от хостела с банан в ръка и пак сменяме няколко влака, за да стигнем до Too Easy Travel. Карат ни до механиците и започваме да оглеждаме Mazda-та по списъка, който ни прати бащата на Ник … сякаш знаем какво гледаме. За да обърка съвсем решенията ни, колата не пали и трябва да и подадат ток – май не е много добър знак това. Но те пък казват, че акумулаторът е в списъка с части за подмяна и няма място за притеснения.
Джипчето се кара по същия начин както и Ford-a и не изглежда като да можем да вземем решение на тази база. Има, обаче, много странна функция, която не ни харесва –
свири, когато вратите са отворени
Първо е много досаден звук и второ – със сигурност има ефект върху акумулатора – все пак ние доста ще ги държим отворени.
Стоим в средата на паркинга и не можем да решим какво да правим, а механиците са твърде заети, за да погледнат функциите, по които имаме въпроси. И си оставаме така незнаещи доста време, докато накрая решаваме да действаме. Ще платим депозита, но ще решим коя от двете коли ще купим по-късно днес, когато получим отговор на въпросите си. И така се разделяме с 500 AUD.
Докато си седим в остъклената бирария и вършим административни дейности ни се обаждат от Too Easy Travel с някои отговори и
ние се решаваме на Mazda-та
Колата ще е готова в след три дни, а ние нямаме търпение! (От друга страна, сега ще можем по-пълноценно и целодневно да разглеждаме Сидни още три дни.)
***
13 септември
Взехме колата!!!
Прибираме се от сутрешната разходка и пак тръгваме по многото влакове, за да отидем да си вземем колата. Тя ни чака пред офиса – чиста и излъскана и след двайсетина минути попълване на документи, олекнали с още 5500 AUD сме отвън да се снимаме за спомен. С детайлни инструкции къде и как да приключим административно прехвърлянето, ние тръгваме. Надявахме се днес да можем да сложим и палатката, но няма да успеем навреме.
Влизаме в държавната служба на Нов Южен Уелс с дебела папка документи,
взимаме си номерче и търпеливо изчакваме да дойде нашият ред. Когато обаче сме на гишето и искат на Ник паспорта, за да го регистрират, се оказва, разбира се, че той не си го носи – останал е в квартирата. Събирам аз багажа, за да си ходим, но се оказва, че може да прехвърлят колата на мое име, защото аз имам паспорт у себе си. Ура!
Но сега искат втора форма за индентификация. Шофьорска книжка? Не, не я приемат … Хм … Но банкова карта ще свърши работа. Това го имам! Но … на нея пише V Kolarova, а не пълното ми име и не важи. Отивам на компютрите да принтирам извлечение от банката си, но, разбира се … и там не пише цялото ми име (АААААА!!!). След 5 минути тюхкане се сещам, че нося и българската си дебитна карта. Вадя я … там е написано цялото ми име! УРААААА! Да, ама НЕ! Картата ми е изтекла преди 2 месеца, а в извлечението от българската банка името ми е написано на кирилица. Всичко останало е на английски, в паспорта името ми е написано на двата езика , но не могат да го приемат. Това е някакъв истински “петък тринайсети” кошмар!
Тръгваме си! Имаме две седмици да намерим правилните документи и да прехвърлим колата. Другия път всичко ще си имаме! Пазаруваме най-важните неща като дъска за рязане и лампички за „кухнята“ и се връщаме в квартирата, за да измислим как ще организираме утрешния ден, като тепърва ще трябва да перем, да пазаруваме храна, да слагаме палатка и тента на колата и да пристигнем на първата ни спирка с достатъчно време за туризъм.
***
14 септември
Днес беше много по-труден ден от нужното. Първоначалният план беше да сме
в къмпинга на Катумба
около 12:00 часа на обяд. Знаейки, че плановете за палатката трябва да се прехвърлят за днес, изместихме пристигането за 14:00 часа, което ще ни позволи да видим местните забележителности.
Katoomba, New South Wales, 2780, AU
Пристигнахме в 16:00 часа – ядосани, уморени и гладни. Защо така? Ще ви разкажа …
Ставаме рано сутринта, събираме багажа и отиваме до местната обществена пералня (за първи път в живота ми). В рамките на един час, докато дрехите се перат и сушат, успяваме да подредим всичките вещи в колата и да подготвим завивките за довечера. Свършваме точно навреме, за да сгънем топлото пране и да тръгнем.
Вече сме огладнели, затова Гугъл ни води на брънч (пак). Първо си мислех, че е грешка да седнем в ресторанта, вместо да си вземем сандвичите за по пътя, но след двата часа, които преживяме след това, знам че решението да си починем в заведението беше благословия.
Най-сетне пристигаме на мястото с палатките,
което се оказва просто един гараж, пълен с каяци. Човекът, който ни посреща, май е този, който ни пратиха да търсим, но той изглежда без какъвто и да е авторитет тук. Явно и бърза за някъде, защото не ни оставя добре да огледаме изложената тента, а бързо я сгъва и тръгва да я слага на покрива. Защо ние получаваме изложената, а не нова – не мога да отговоря, а и нямам време да се интересувам.
Пита ни дали можем сами да си я сложим или той да го направи, което ще му отнеме поне половин час. Ние явно показваме липсата си на опит в такива начинания и се разбираме да го направим заедно, като ние ще му платим малка сума върху цената на палатката и на тентата.
О, боже! Как си представяше, че ще се справи само за 30 минути, не знам, когато отнема на трима ни поне час и половина и той ни най-малко не изглежда по опитен от нас – някъде между страхотните умения на Ник и моята липса на всякакви. Това е най-пипкавата, досадна, мръсна и потна работа и все още не мога да разбера, защо тази услуга не ни беше включена към колата, както уж е в процедурата. В края на мъките съм толкова ядосана на ситуацията, (особено предвид несполучливите събития от снощи) че ако имаше запис на разговора ни, щях да звуча като R2D2 от Междузвездни войни – силно цензурирана.
Човекът даже не ни обяснява как се ползват тентата и палатката и докато ние се мъчим да ги съберем, след като ги отваряме на паркинга, той си седи в колата и просто ни гледа, докато същевременно ни притиска да бързаме, защото трябвало да затваря.
Успяваме все пак да приберем всичко и да се закараме до магазина, където пазаруваме, зареждаме колата, и се измиваме след фиаското с палатката.
Тръгваме за
Национален парк Сините Планини (Blue Mountains)
Паркираме се в къмпинга по светло и започваме първото си нагласяване.
Отваряме палатката и се удивляваме на ветрилната ѝ конструкция. Пък и доста готини изглеждаме с нея върху колата, сякаш знаем за къде сме тръгнали. Същевременно аз отлагам подреждането на багажника, защото онова свирене на колата, така и не го измислихме. А така не искам да ми пробива мозъка, докато подреждам. И както си намирам оправдания да не започна, Ник намира РЕШЕНИЕТО! Когато ръчно завъртиш ключалката към заключено състояние, колата си мисли, че вратите са затворени и спира да пищи. Алилуя! Сега вече мога да подреждам.
***
Същата вечер се допитвам до Инстаграм как да наречем новата ни Mazda Tribute 2002 и пристигат много интересни предложения. С микс от три бихме искали вече официално да ви представим нашия
Бърти the Cangоroof
(втората част е игра на думи по идея на малкото ми братче, която за съжаление не мога преведа).
Не отговаря на всички точки по първоначалния списък, но има най-важните. Затова си пожелаваме Бърти да е силен, успешно и безинцидентно да ни бъде дом за следващите четири месеца и да ни заведе в дълбините на Австралия.
В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е постъпил сигнал от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (НОВА ТВ), в който се съдържат твърдения за извършени нарушения от страна на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), включително и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК.
Твърденията в сигнала се основават на публичнодостъпна информация от сайта на ИА „Блиц“ ЕООД – материал от 18.05.2020 г. относно договор, сключен между БТВ и Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ (ДП БСТ) с приложени извадки от договора от 2016 г. за предоставяне на програмно време за излъчване и осигуряване на телевизионно предаване „Спорт тото“. Според сигнала се постига непазарно предимство на БТВ по отношение на другите конкуренти, включително и на НОВА ТВ като основен конкурент на БТВ.
Накратко: КЗК се самосезира по сигнал от Нова по информация от Блиц.
Какво се твърди: нарушаване на законоустановеното ограничение на времетраенето на телевизионна реклама на час : твърди се, че БТВ включва в програмата си скрити търговски съобщения, предоставяйки срещу възнаграждение програмното си време.
Васил Божков влиза в историята на българските медии. И досега е заслужавал да бъде в историята, но – както обикновено става – развалянето на отношенията води до разкриване на факти, за които предполагаме, но трудно се доказват. Финансирането на Нова телевизия се основава на рекламен договор за 10 години по 20 милиона лева без ДДС. Срещу пълен съпорт на хазартната дейност на Божков.
Държавата на Борисов присъства в картинката два пъти:
първо, при придобиването на медийната група от Домусчиеви – а не от кандидата Келнер;
второ, при осигуряването на финансиране.
Борисов казва, че няма медии, но държавата на Борисов превръща медиите в пропагандни машини. Какво се вижда от сагата с Божков: държавата на Борисов иска от едрия бизнес да издържа пропагандата и футбола, а срещу това осигурява чадър.
Не случайно Васил Божков казва за футболния Левски – “от когото съм го взел, на него го връщам”. Е, може да има някакви други имена отпред. Същото е с медиите. Може да има някакви други имена отпред.
Кипи дейност, изменят се закони, закон на Пеевски осигурява прозрачност на собствеността, създават се регистри – в които ще се описват назначените медийни бизнесмени – но става ли по-ясно какви са механизмите на контрол?
В България има мрежа от пропагандни машини. Как да се различава ТВ7 от Канал3 от Нова – все Мая Костадинова е отсреща. За съжаление и БНТ отразява събитията като елемент от мрежата.
Малкото останали реални медии се нуждаят от подкрепа – и ето защо: медиите формират обществените дебати за важните неща:
Every funder should be funding media and here’s why: the media is shaping narratives around whatever issue you care about, whether it’s immigration, health, education or anything else. If you’re not working to fundamentally change media, you are losing the war on your issue.
Днешният пътепис ще ни отведе в Родопите – с Анжело ще стугнем до Асеновия камък и крепостта Перистер. Приятно четене:
До Асеновия камък и крепостта Перистера
Кричим и Пещера
От няколко години насам прекарваме последната седмица на август в Родопите. Пътят ни обикновено минава през (покрай)
Кричим,
но все не намирахме време да посетим
Асеновия камък и Иванковата крепост
над града. Началото на селището се свързва възникването на двете ранновизантийски крепости (4 – 6 в.), разположени на двата бряга на р. Въча, в началото на пролома. Възможно е историята му да започва от по-ранни времена, предвид античния град, намиращ се източно от града и носещ името Драговец.
Двете взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината, се намират на мястото, където Въча напуска Родопите. Първата се нарича „Малкото кале“ и е разположена на десния бряг на реката, а втората – на левия и носи имената „Кричим“, „Голямото кале“ или „Иванковото кале“. Строена през два периода – ранновизантийски и български (по времето на хан Крум). Разрушена е през 15 век, когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна).
Голямата забележителност е
„Камъкът на цар Асен“,
на който е изсечен изключително ценния за историята Кричимски надпис, отлично (sic!) запазен и днес. С известна доза въображение може да се прочете:
„На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“
Тъй като не е ясно за кой от Асеневците, 1st или 2nd (или както вече е модерно да се казва, дори в НС, ай или ай ай), и за кой поход и победа става дума – този от 1190 г. или от 1230 г. …можем да считаме, че този надпис е средновековен вариант на сакралното „Пиши к@р и да си одиме!“
нещо, носещо гордото име „Поддържан резерват „Изгорялото гюне“
Като видиш табелата на резервата, започваш да се чудиш: Какво ли щеше да бъде, ако резерватът не беше поддържан?!
Поддържан резерват Голямото гюне
От посещението на Иван Петрушев през 2016 г. нищо не се е променило, не и към добро.
Кричим / Krichim, Пловдив / Plovdiv, 4220, BG
Най-удобно е да се паркира на гърба на църквата „Св. Козма и Дамян“ на края на града. Оттук започва път, някога посипан с трошен камък, към резервата. Отдолу крепостта може да се разпознае по избелялото знаме, окачено на стената.
Знаме над Иванковата крепост
На около 200 м от началото вдясно има няколко стъпала (42.0405095, 24.4639763),
от които започва пътека, която отначало е успоредна на пътя, а после „забива“ стръмно нагоре. Има си и „маркировка“.
Към крепостта
Пътечката многократно се разклонява, а ние се стремяхме да вървим по по-утъпканото и по-мръсното отклонение. Където имахме възможност, обозначавахме маршрута с пирамидки от камъни. Стигнахме до марашасала черешова градина и тук открихме една от табелите, поставени от Юлия Вукова през 2016.
Към крепостта
Покрай изоставено лозе, в подножието на скалите, се вие пътека, която с няколко разклонения, някои стръмни, други – по-полегати, ни отведе до върха.
Иванковата крепост
Не рискувахме да се катерим много-много по скалите и стените, защото няма никакво укрепване и обезопасяване, и рискът от падане в дерето е доста голям. Оттук се открива прекрасна гледка към долината на Въча и Кричим, и към ридовете на Родопите.
Не можахме да се ориентираме
накъде да продължим за Камъка,
затова слязохме пак на пътя и продължихме нагоре. На първата по-голяма отбивка вдясно (42.0360054, 24.4660514)
продължихме нагоре и след няколко грешни хода намерихме
Асеновия камък
Асеновия камък
По-късно установихме, че тази пътека е вече отбелязана в OSM от Squiffy преди няколко години. От информационната табела, не позоваваща се на авторитети, научихме, че
камъкът вероятно е бил под Д-то на Иван Асен II
В името на проучването решихме да се върнем към крепостта, за да намерим краткия път между двата обекта. Преминахме през полянка, край импровизирана чешма и намерихме втора табела на Юлия, скрита в шубраците. Продължихме и след малко стигнахме отново до черешовата градина, спомената по-горе. Опитахме се да обозначим посоката с каменна „стрелка“, дано се запази на полза роду.
ранновизантийско военно укрепление. Археолозите я датират към 4 в. до приблизително 7 в. включително. Разполагала е с цитадела, вътрешен град и подградие с обща площ от 24 дка. На същото място вероятно е съществувало древно тракийско светилище.
Крепостта е 15 дка, а цитаделата – 3 дка. Проучванията ѝ започват през 2007 г. от доц. Бони Петрунова по инициатива на НИМ. Крепостната стена е с дължина 253 м и (предполагаема) височина 14 м. Покрай нея са открити основите на 28 помещения – складове и казарми.
Крепост Перистера
Планът на цитаделата е уникален. Двете източни кули са оформени като еднокорабни църкви. В тях войниците са се молели преди битка. И са отправяли благодарност към Бога след победа. Освен тях имало още 4 кули – три правоъгълни и една триъгълна. Над 300 уникални находки са открити по време на разкопките – монети, фрагменти от надписи, накити, мраморни детайли от сградите, съдове от глина и стъкло, бронзово кандило с кръст, бронзови ножове, части от стрели, копия, теглилки, шивашки предмети от кости и др. Сред тях са златни монети от времето на император Юстиниан от 6 в. Те потвърждават значението на крепостта от древността. Тук могат да се видят „първите хладилници“ – долиуми – огромни керамични делви, в които някога са били съхранявани жито и други хранителни продукти.
Долиуми
Името на крепостта произлиза от гълъб – перистера (περιστέρι)
на гръцки. В центъра на цитаделата има мегалит, наподобяващ птицата. Според информационната табела, в него се е вселил духа на местната тракийска девойка Перистера (sic!).
Перистера
Според друга легенда за „Перистера“ когато през 313 година във Византийската империя било въведено християнството, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете да изградят цитадела. От хълма „Света Петка“ литнало ято гълъби и така посочило мястото, тъй като гълъбът е символът на Светия дух.
След разкопките крепостта е консервирана, реставрирана и облагородена. Цитаделата и крепостните стени са „запечатани“, за да се запазят от климатичните промени.
Южната кула е триетажен музей
Проектът се реализира от община Пещера и е на стойност 3 506 696,12 лв. Осъществява се с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Слава Богу, при усвояването на евромилионите местната управа не се е подлъгала да прави бутафории от итонг и пластмасови панели, като на други места.
В бъдеще се очаква намиращите се от запад сгради на бившите казарми да бъдат адаптирани като хотели, ресторанти, магазини, културно-информационен център и всичко друго, нужно за една модерна туристическа инфраструктура. В двора на някогашния военен обект в подножието на хълма ще има алея на старите занаяти, съществували в Пещера. Тя ще е по подобие на улиците в Етъра.
На разположение на посетителите има безплатен паркинг.
В рубриката си за мнения и коментари (Op-Ed)Ню Йорк Таймс публикува статия на сенатора Том Котън, републиканец от Арканзас и близък съюзник на президента Тръмп, под провокативното заглавие „Изпрати войските“.
Възмущението от статията идва и отвън, и от нюзрума на Ню Йорк Таймс.Много служители възразяват срещу статията, мнозина използват един и същи туит : “Running this puts Black @nytimes staff in danger.”
Ръководството отговаря колебливо, появява се статия Защо публикувахме Том Котън?, обясняваща публикацията с ангажимент към читателите да се предоставят дебатите “по важни въпроси като този”. Независимостта на The New York Times изисква да не се публикуват само възгледи, с които са се съгласили редакторите – и основна цел е не да ви кажа какво да мислите, а да ви помогна да формирате мнение, пише Джеймс Бенет – редакторът, отговорен за тази рубрика.
Има притеснения, че легитимирахме Котън, продължава Бенет. Наистина той има и други полета на изява, но ние му дадохме още едно. Можехме да съпроводим статията му с коментар, да предоставим контекст. Разбира се, от съществено значение за ценността на нашата работа е, че оставяме всеки отделен глас да звучи самостоятелно. Но особено в този период на страх за бъдещето на страната – особено в този момент, когато толкова много хора се чувстват толкова уязвими – читателят може да се почувства предаден.
И това ни води до ново притеснение – че застрашихме колегите си и по-специално нашите афро-американски колеги, публикувайки Op-Ed на Cotton. Но за мен откритото обсъждане на влиятелни идеи, вместо да ги пускаме безпроблемно, е много по-вероятно да помогне на обществото да намери правилните отговори, се казва в статията на Джеймс Бенет.
А статията на Котън е съпроводена с редакционна бележка:
След публикуването си това есе срещна силна критика от много читатели (и от много колеги), което накара редакторите да прегледат текста и процеса на редактиране. Въз основа на този преглед ние заключихме, че есето не отговаря на нашите стандарти и не би трябвало да бъде публикувано.
Основните аргументи, изтъкнати от сенатор Котън, колкото и неприемливи да ги намерят много хора, представляват важна част от настоящите дебати. Но като се има предвид важността на темата, влиятелната позиция на сенатора и тежестта на стъпките, които той предлага, есето трябва да бъде подложено на най-високото ниво на контрол. Вместо това процесът на редактиране беше прибързан и погрешен, а отговорните редактори не бяха достатъчно ангажирани. […] Редакторите трябваше да потърсят допълнително потвърждение на тези твърдения или да ги премахнат. […]
И накрая, не успяхме да предложим подходящ контекст – нито в текста, нито в представянето му – който би могъл да помогне на читателите да поставят възгледите на сенатор Котън в по-широка рамка на дебатите.
Жалбоподател е собственикът на телевизионния канал ATV със седалище в Будапеща. Депутатът от партия Jobbik заявява в парламента: „време е … за оценка колко души от еврейски произход, особено членове на парламента и правителството, представляват риск за националната сигурност … ”. ATV заявява, че предстои демонстрация срещу твърденията на крайната десница в парламента.
Медийният регулатор констатира нарушение на медийния закон заради израза “крайната десница”. Според регулатора това е оценка, а оценката по време на новини е забранена от закона, за да се гарантира, че обществеността получава безпристрастни новини и политическа информация.
Спорът с ATV стига до Конституционния съд, според който правото е на страната на регулатора –
Раздел 12 от Закона за медиите регламентира връзката между медиите и новините, мненията и оценъчните обяснения, които излъчват, с цел балансирано отразяване на събитията. Съгласно тази разпоредба в новини и политически информационни програми журналистите не могат да добавят мнение или оценъчно обяснение към политическите новини. Всяко мнение или оценъчно обяснение, добавено към новините, предоставени в програмата, трябва да бъде направено във форма, която я отличава от самата новина, посочва нейната същност като такава и идентифицира нейния автор.
Следователно изразяването на мнения е възможно, но обществеността трябва да бъде информирана, че изразът е мнение и за неговия автор и трябва да се разграничава от самите новини.
Решението
ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:
а) осъществена е намеса в свободата на изразяване,
б) намесата преследва законна цел – безпристрастно отразяване на събитията.
б) дали намесата е необходима в демократичното общество?
Медиите имат задължение да разпространяват информация и идеи по теми от обществен интерес и обществеността има право да ги получава (38). В центъра на обсъждането е преценката дали терминът „крайна десница“ е констатация на факти или е оценка/мнение. С оглед на липсата на определение в законодателството от националните съдилища се изисква да гарантират, че става дума за изрази, които биха могли да разстроят балансираното отразяване по въпроси от обществен интерес. (46) Конституционният съд констатира, че общественото мнение може да бъде повлияно от използването на термина крайна десница, без да каже обаче дали в конкретния случай това използване е в състояние да наруши балансираното представяне на въпрос от обществен интерес.
Според Конституционния съд твърдението може да бъде класифицирано като изявление за факт, ако то се приема без съмнение в обществото. Крайна десница не е такъв термин, следователно е оценка.
Същевременно във финансовата декларация на Jobbik партията се самоопределя като радикална дясна партия.
ЕСПЧ приема, че при наличие на разнопосочни подходи за разграничаване на факти от мнения дружеството ATV не е могло да предвиди, че „крайна десница“ е оценка. Нито е могло да предвиди, че забраната за използването на понятието в новини ще е необходима, за да се защити безпристрастното отразяване на политическите събития. Следователно налице е непропорционална намеса в свободата на изразяване на телевизията. Намесата не е „необходима в демократичното общество“ по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ.
Законът следва да бъде преформулиран.Необходимо е доверие в редакционния избор и автономията на журналистите, съответно да се ограничи държавата да диктува параметрите на новините.Постигането на безпристрастност в новините е въпрос на качество, което трябва да се предостави на журналистите в рамките на редакционната им независимост .
Twitter деактивира видеоклип от екипа на кампанията на Доналд Тръмп. В клипа се вижда как президентът отдава почит на Джордж Флойд. Деактивирането се основава на факта, че клипът е обект на жалба за авторски права. В отговор на премахването на видеоклипа, екипът на Тръмп обвинява компанията и лично Джак Дорси, че цензурира „обединяващо послание от президента Тръмп“.
Европейската комисия скоро ще надгради правилата на Европейския съюз за цифрови платформи, услуги и продукти чрез новия Digital Services Act („DSA“ или „пакет DSA“).
Очаква се DSA да засегне защитата на европейските граждани и техните права, не на последно място и правото на свобода на изразяване. DSA е възможност за размисъл върху начина, по който онлайн съдържанието се предоставя на аудиторията и ефектите от това.
В ERGA (Европейската група на националните медийни регулатори) участват представители на регулаторите на медийно съдържание в ЕС. Те по дефиниция
играят важна роля за отстояване на ценностите на медийното регулиране в съответствие с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, в частност свобода на изразяване, насърчаване на културното многообразие и плурализъм, поддържане и засилване на демократичния дискурс и защита на аудиторията.
Това е работата на медийния регулатор.
ERGA е изработила позиция по отношение на DSA като част от текущата работа на ERGA по прилагането на стандартите за съдържание на ЕС онлайн.
Това е резюме от началото на позицията на ERGA. България по силата на членството си в ЕС участва в ERGA, както и по-рано – от самото създаване на медийното регулиране у нас – в платформата на медийните регулатори EPRA.
Участието на България не е лична заслуга на членовете на регулатора, но е лична отговорност. Участието на България в ERGA u EPRA се очаква да допринася за европеизирането на българското медийно регулиране.
Европеизиране означава, освен другото, стандартите на EС да се прилагат, а правната информираност за тях да расте, стандартите да се познават и възприемат от медиите и аудиторията. СЕМ се очаква да допринася за правната информираност, за гласност на стандартите, за – виж по-горе цитата – “поддържане и засилване на демократичния дискурс”. Включително да допринася за публичност на дебатите, свързани с DSA. СЕМ е този, който ще трябва “да отстоява европейските ценности в медийното регулиране”, съгласно цитираната позиция.
