Преди 14 години събрахме роднини и приятели, за да се повеселят с нас – първо ни гледаха сеира, докато се женим, а после лека-полека забавлението се отклони от нас и преля в голям купон, продължил и след като ние си тръгнахме. Да, женени сме с Краси вече четиринадесет години, а пък тръгнахме заедно преди точно 20, така че си е кръгла годишнина.
Времето минава бавно, но бройката на годините си върви неусетно. Загубихме кума си, нямаше време да види децата ни, а със сигурност щяха много да се харесат. Много от приятелите имат свои деца, някои също се ожениха, макар след нашата сватба да сме били на една-две максимум, не знам защо. Загубихме връзка с много хора – някои се пръснаха по света и се обаждат все по-рядко, други се разсърдиха, поне двама ни напуснаха завинаги. Някои от децата, които бяха на тази сватба, вече са моми и момци за женене, даже една от тях вдигна своя сватба, отидохме с децата. Сватбата на Грета, за нея Рая си спомня, че е танцувала хора и ръченица с мама и тати и иска пак. Подскачаме понякога вкъщи, няма как… раз-два-триии, раз-два-триии.
Много неща се промениха, за мен най-важното е, че с Краси сме все така заедно във всичко, макар и все повече да ни личи колко сме уморени. Все ще намерим правилния начин да си почиваме – важното е, че сме заедно и то не насила, а защото не можем да не сме заедно. Децата растат с всеки ден, поне от ден на ден забелязваме разликите, иначе се променят постоянно. Успяваме да се справим някак с работа, доходи и ежедневие. Рядко пиша в блога напоследък, а като видях, че през 2006г. тук има общо 150 текстови публикации… не съм броил снимките… Има пропуски на докторантския фронт, но сигурно ще има време да се върнем и към това.
На мен най-много ми липсва тати. Много се радваше и беше много горд, беше горд със снаха си, а надявам се и с мен. На следващата сутрин дойде да ни вземе със стария опел, натоварихме всички подаръци и цветя и все беше готов през годините да ни помага. Когато всички се събирахме у тях – аз и Краси (после и с момчетата), брат ми и снаха ми с техните деца – грееше от щастие. Пълен дом, родова къща, нещо, което когато е бил малко момче му е било насила отнето от комунистите. Нещо, което още дядо ми се е надявал да се възстанови и сега баща ми виждаше най-накрая събрано, сплотено и помагащо си. Разказвал ми е за тия неща, “родова къща” е негово понятие, аз не бих се сетил и изказал така. Тъжно ми е, че май накрая видя това да се разпада, а за него беше много важно нещо.
Не зная дали и как ще отпразнуваме годишнината, но няма да е така шумно като преди 14 години. Няма да сме и сами като преди 20 години. Все ще измислим нещо, но е в средата на учебната седмица и сме притиснати в ежедневието. Децата трябва да се водят и взимат от училища и детска градина, Краси има психологически сесии в кабинета, аз имам да пиша писма на потенциални клиенти, работа по сървъри… но все ще има почивни дни.
На всички, които бяхте с нас преди 14 години – поздрави! Много здраве! Другото сами ще си го уредите, щастието и то спада към здравето, а късмет не знам дали има – но пожелавам всичко добро! Може би ще успеем да намираме повече време за приятели, да си пожелаем и това.
Честита годишнина, мило!
Да си спомним за професор Тончо Жечев.
Навършват се 20 години, откакто си отиде. От 1998 г. до смъртта си беше член на медийния регулатор от президентската квота. Юрист по образование, разказвач от класа и много добър човек.
Харесвам парламентарната традиция да се правят задълбочени изследвания в областта на предмета на законодателна дейност. Обединеното кралство е една от държавите – образец в това отношение.
Поредното обсъждане: как цифровите технологии променят производството и потреблението на журналистика, как журналистите могат да бъдат подпомагани да се адаптират към тези промени и как професията може да получи по-голямо доверие от широката общественост.
имаме достъп до новини на множество платформи и вече няма нужда да чакаме сутрешния вестник или вечерните новини за актуални новини. Социалните медии дават на хората по-голяма свобода сами да публикуват новини и анализи, което е предизвикателство за утвърдените доставчици.
Въпросите:
Как цифровите технологии промениха потреблението на журналистиката?
Как иновациите и сътрудничеството могат да помогнат на новинарските организации да поддържат устойчиви бизнес модели?
Имате ли журналисти достъп до възможностите за обучение, необходими за адаптиране към цифровия свят? Как публичната политика може по-добре да подкрепи обучението на журналисти?
Защо доверието в журналистите намаля? Как може да се повиши?
Защо професията журналистика не е по-представителна за населението?
Как журналистите могат да разберат по-добре и да предадат проблемите и приоритетите на хората, които не живеят в Лондон или други големи центрове?
Eвропейската комисия огласи своите идеи и действия за цифрова трансформация в Съюза. През следващите пет години Комисията ще съсредоточи усилията си върху постигането на три основни цели в цифровата сфера: технология, която работи за хората; справедлива и конкурентоспособна икономика и открито, демократично и устойчиво общество.
Представени са Европейска стратегия за данните и вариантите на политики, с които да се гарантира ориентирано към човека разработване на изкуствения интелект (ИИ).
Комисията ще представи по-късно през годината законодателен акт за цифровите услуги и план за действие за европейската демокрация, ще предложи преразглеждане на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS) и ще засили киберсигурността чрез съвместно киберзвено.
От страницата на ЕК:
Изграждане на цифровото бъдеще на Европа – въпроси и отговори
Информационни документи: