На 3 октомври 2019 стана известно решението на Съда на Е С по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).
Правото на Съюза допуска да се разпореди на доставчик на хостинг услуги като Фейсбук да премахва коментари, които са дословно идентични, а при определени условия—и смислово равностойни на вече обявен за незаконен коментар.
Правото на Съюза също така допуска разпореждането да има действие в световен мащаб в рамките на релевантното право.
Фактите
Г‑жа Glawischnig-Piesczek е депутат в Nationalrat (Национален съвет, Австрия), председател на парламентарната група на „die Grünen“ (Зелените). Facebook Ireland е оператор на глобална платформа. Ползвател на Facebook Service споделя на личната си страница статия от австрийското онлайн информационно списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“, вследствие от което на тази страница се генерира умалено изображение на оригиналния сайт, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на г‑жа Glawischnig-Piesczek. Освен това въпросният ползвател публикува коментар към статията, съдържащ думи и изрази, за които запитващата юрисдикция констатира, че накърняват честта на жалбоподателката в главното производство, обиждат я и я оклеветяват. Публикацията е била достъпна за всеки ползвател на Facebook Service.
Glawischnig-Piesczek отправя искане до Facebook Ireland да заличи този коментар.
Тъй като Facebook Ireland не премахва коментара, г‑жа Glawischnig-Piesczek предявява иск пред съд във Виена, Австрия, който задължава Facebook Ireland да преустанови — незабавно и до окончателното приключване на производството по иска за преустановяване на нарушението — публичното показване и/или разпространяване на снимки на жалбоподателката в главното производство, когато в придружаващото ги съобщение се съдържат дословно същите и/или смислово равностойни твърдения като тези в коментара.
Facebook Ireland блокира в Австрия достъпа до първоначално публикуваното съдържание.
Преюдициално запитване
В по-нататъшното производство по спора върховният съд на Австрия задава следните въпроси
1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:
– в целия свят,
– в съответната държава членка,
– на съответния ползвател в целия свят,
– на съответния ползвател в съответната държава членка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?
3) Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?
Генералният адвокат предлага да се отговори, че член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и идентифицира сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация тази, която е идентична на квалифицираната като незаконна от юрисдикцията, издала тази заповед. С такава заповед доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците на заповедта ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.[75]
Съдът
Facebook Ireland доставя хостинг услуги по смисъла на член 14 от Директива 2000/31 (Директива за електронната търговия, ДЕТ).
Член 14, параграф 1 ДЕТ освобождава от отговорност доставчика на хостинг услуги, когато същият отговаря на едно от двете изброени в тази разпоредба условия, а именно да няма сведения за незаконната дейност или информация или да действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до тази информация веднага щом получи такива сведения.
От член 14, параграф 3 във връзка със съображение 45 от Директива 2000/31 също така следва, че това освобождаване от отговорност не засяга възможността на националните съдебни и административни органи да изискват от доставчика на хостинг услуги да прекрати или предотврати нарушение, включително като премахне незаконната информация или блокира достъпа до нея.
Това означава, че спрямо доставчика на хостинг услуги може да се издават разпореждания на основание на националното право на държава членка дори той да не носи отговорност.
Член 15, параграф 1 наистина забранява на държавите членки да налагат на доставчиците на хостинг услуги общо задължение да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, или общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност, но както следва от съображение 47 от Директивата, тази забрана не се отнася за задълженията за контрол, които са приложими към конкретен случай. Както в случая – по отношение на точно определена информация, обявена от съда за незаконна. 34-35
Законосъобразно е компетентният съд да може да задължи този доставчик да блокира достъпа до съхраняваната информация, чието съдържание е дословно идентично на по-рано обявеното за незаконно, или да отстранява тази информация, независимо по чия молба я съхранява. Особено като се има предвид тази дословна идентичност на съответната информация обаче, издаваното за целта разпореждане не може да се разглежда като създаващо за доставчика задължение да контролира общо информацията, която съхранява, нито общо задължение да търси активно факти или обстоятелства за незаконна дейност по смисъла на член 15, параграф 1 ДЕТ. 37
ДЕТ не предвижда никакво, в частност не и териториално, ограничение на обхвата на мерките, които държавите членки имат право да приемат в съответствие с Директивата. Следователно ДЕТ допуска въпросните разпоредителни мерки да пораждат действие в световен мащаб. 49-50
Решението
ДЕТ допуска съдилищата на държава членка да могат:
– да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е дословно идентично на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, независимо по чия молба се съхранява тя,
– да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е смислово равностойно на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, при условие че действията по контрол и търсене на информацията, за която е издадено това разпореждане, са така ограничени, че да се отнасят само до информация, която предава съобщение с по същество непроменено съдържание в сравнение с онова, по повод на което е направена констатацията за незаконност, и която включва указаните в разпореждането данни, и при условие че разликите във формулировката на това смислово равностойно съдържание в сравнение с формулировката на информацията, обявена преди това за незаконна, не биха могли да принудят доставчика на хостинг услугите да преценява самостоятелно това съдържание, и
– да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва посочената в разпореждането информация или да блокира достъпа до нея в целия свят в рамките на релевантното международно право.
Първи коментари
Решението е удар за компанията Facebook, която твърди, че такава стъпка би навредила на свободата на изразяване, както и че една страна или регион не трябва да бъде в състояние да изнася своите закони по света, пише Politico. “Това решение поражда критични въпроси около свободата на изразяване и на ролята, която интернет компаниите трябва да изпълняват за наблюдение, оценка и заличаване на съдържание”, се казва в изявление на FB. “Надяваме се, че съдилищата ограничават изразяването с мерки, които са пропорционални, за да не се налага възпиращ ефект върху свободата на словото.”
