Стана известна информация за предоставянето на средства по европейски програми за медии в последните години. Информацията е публикувана в Клуб Z .
Тя е изготвена от Министерския съвет след подадено заявление от Клуб Z, по-специално от журналиста Илия Вълков, по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), в което се иска справка кои национални и регионални телевизии, радиа, вестници, информационни агенция и сайтове са подписали договори без прилагането на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), за популяризиране на оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони по време на двата програмни периода.
За този период и по този ред са раздадени над 58 млн. лв., както се вижда от двете приложени справки към отговора на Министерския съвет “за закупуване на програмно време без прилагане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП за популяризиране на оперативните програми и ПРСР за периоди 2007-2013 и 2014 -2019.”
Разпределението на средствата по медии е тук.
Насочването на средства директно се запазва с аргумента, че правото на ЕС не изисква прилагане на реда, предвиден в ЗОП, за електронни медии. Има позиции на АЕЖ по този въпрос.
За финансирането на регионалните медии с публичен ресурс знаем по-точни числа благодарение на усилията на Спас Спасов, Венелина Попова (данните), Даниел Пенев и др.
Кратък коментар за Свободна Европа. Поглед назад към 2016 г. и още по-назад, към времето, когато нямаше данни за ролята на КТБ и финансирането на медиите с публичен ресурс.
В две последователни процедури в края на юни и началото на юли Съветът за електронни медии избра генерални директори на обществените медии. Те са избрани и в двата случая с 3-2 гласа и са подкрепени от членовете на СЕМ София Владимирова, Розита Еленова (парламентарна квота) и Бетина Жотева (президентска квота).
Оценките за двете процедури и за двата избора е различна – най-малкото защото за новоизбрания генерален директор на БНР се знае малко, докато новоизбраният директор е представен в Уикипедия като български политик.
Обществената телевизия трябва да запазва независимост от политиците.
На 4 юли 2019 записите в Уикипедия започват да се променят – и Кошлуков вече е представен като журналист и медиен мениджър:
Съответно новият независим генерален директор е заличен от групата на политиците:
В официалната биография на новия генерален директор на сайта на БНТ липсва фактът, че той вече е бил на подобна позиция – изпълнителен директор на TV7 и News7.
Липсва и фактът, че е бил в Съвета на директорите на компанията “Краун медия”- собственик на TV7. “Краун медия” е в списъка на дружествата, финансирани от КТБ, към доклада на временната парламентарна комисия от 2015 г. Кой може да влезе в Съвета на директорите на частната и напълно непрозрачна “Краун медия” в онзи период на изобилно финансиране (300 милиона)? Само човек, към когото Пеевски/Василев имат много високо доверие – и като потвърждение идва назначаването на Кошлуков и за изпълнителен директор на телевизиите TV7 и News7.
А за “Ноу фрейм медия България”, която генералният директор на БНТ създава и управлява, е важно за разказа да се каже още, че един от най-известните й продукти е турнето “България без цензура” – така че компанията има и принос към политическия инженеринг.
Както беше посочено от Дневник, в официалната биография липсва и етапът във висшия мениджмънт/програмен директор в ТВ Алфа на ПП Атака. Логично е да се допусне, че това твърдение (за факт) е вече изиграло ролята си.
Членовете на СЕМ – тези, с чиито гласове беше направен изборът – изпращат политик – при това с ярка политическа биография, свързан с политически медийни проекти като Алфа, TV7, България без цензура – да оглави независимата по закон БНТ.
Смисълът на съществуването на независим регулатор е да прегражда пътя на властта към медиите, а не да е инструмент на властта за овладяването им.
Все по този въпрос:
Общият съд отмени решение (ЕС) 2017/329 на Комисията от 4 ноември 2016 година относно мярка SA.39235 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с данъчното облагане на оборота от реклама.
През 2015 г. Унгария измени данък „реклама“ без предварително уведомяване на Комисията или разрешение от нейна страна. Данък „реклама“ е дължим върху оборота от публикуване/излъчване на реклами в медиите (напр. в аудио-визуални медийни услуги; в материли за пресата; върху устройства за излагане на външни реклами; върху всеки вид превозно средство или недвижима собственост; в печатни материали и по интернет). Според ЕК мерките са в нарушение на правото на ЕС.
Унгария, подпомагана от Република Полша, иска от Общия съд да отмени обжалваното решение. Унгария изтъква три основания: първото — грешка в правната квалификация на разглежданите мерки като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, второто — неспазване на задължението за мотивиране и третото — злоупотреба с власт.
Решението
Съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.
В данъчната сфера от това следва, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия представляващо предимство данъчно третиране, което, макар и да не се изразява в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчнозадължени лица, съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
Съществуват обаче данъци, чието естество не е пречка да има механизми за освобождаване от данък, без обаче тези механизми да водят до предоставянето на избирателни предимства.
Комисията не е могла основателно да заключи, че са налице избирателни предимства, произтичащи от данъка върху рекламата, само от прогресивната структура на този нов данък. Комисията не е успяла да докаже в обжалваното решение, че са налице избирателни предимства.