На 5 юни Министерството на културата публикува на интернет страницата си Консултационен документ за въвеждане на Директива 1808/2018/ЕС (трета ревизия на медийната директива) в Закона за радиото и телевизията.
Отговори на въпросите в консултационния документ се приемат до 5 юли 2019 г. на адрес: Министерство на културата, 1040 София, бул. „Ал. Стамболийски” № 17, Работна група за въвеждане на Директива 1808/2018/ЕС, или на електронен адрес: AVMSD2019@mc.government.bg.
Тръгваме за близката Албания. Отново заедно с Валентин и с неговия пернишки Форд. Същият Форд, с който две години по-рано той обиколи Западна Африка. Този път ще пътуваме само 12 дни и ще разгледаме Албания от най-северната до най-южната й част.
А сега: приятно четене! И не пропускайте заключението!
април-май 2019
част първа
В края на април и началото на май 2019 година се събраха няколко празника: Великден, Първи и Шести май. Между тях имаше само три работни дни и това позволи да заделим общо 12 дни за да направим една добра обиколка на Албания с автомобила.
Първите ден и половина отделихме на съседната
След като подминахме Скопие с приятелката ми Веселка разгледахме няколко природни и културни забележителности, преди да пресечем границата с Албания.
е разположено живописно в каньона, образуван от река Треска. В действителност висока язовирна стена събира водите на реката в тясно и дълго водохранилище. Разходката по него с лодка беше приятно преживяване.
обхваща планински район в северозападната част на Македония. Характерен е с приятни горски масиви, както и със зони за отдих, туризъм и спорт. Тук е и най-високата планина на Македония – Кораб (2764м.).
е характерно със старите си каменни къщи и сватбите в традиционен селски дух. Там ядохме чудесна домашна баница с местно кисело мляко.
в западната част на Македония е разположен близо до град Дебър и е класически пример за Българската възрожденска живопис и дърворезба. Преди доста години в училище по история бяхме учили за Дебърската художествена школа от 18-ти и 19-ти век. Дърворезбата и иконите в Бигорския манастир са завладяващи. Дървеният иконостас съдържа библейски сюжети и 700 фигури на хора, животни и растения. Изработен е в периода 1829г.÷1835г.
е предимно планинска с малки градчета и села. Централните части на тези градове са обновени и приятни. Но страничните квартали са занемарени, бедни и мръсни.
След македонския град Дебър влязохме в Албания и пренощувахме в
Приятно градче в Северна Албания се оказа 20-хилядния
който е близо до границата с Косово.
Най-приятния малък град по пътя към албанския север беше
Той има 10 хиляди жители и след него започва живописната долина на река Валбона.
Тук могат да се видят високи планински върхове и дълбоки долини. Пътищата са тесни с много завои, спускания и изкачвания. Пътува се бавно и на ден минавахме с автомобила само по 150 километра, включвайки и времето за разглеждане. В този район е изградена каскада от три язовира по долината на река Дрин.
Мога да определя
като едно от най-красивите места не само в Северна Албания, но и в цялата страна. Тя е разположена сред планината Проклетия, или „проклетите планини“, както още местните наричат този район. Обявена е за национален парк, а туристическите фирми го рекламират като „Албанските Алпи“. Пътят през долината е много добър за разлика от второстепенните планински шосета в северната част на Албания.
Едно от най-приятните преживявания в Албания беше
Наричат езеро средния от трите дълги десетки километри язовира, запълващи долината на река Дрин в северната част на страната. Тази язовирна каскада е строена през 70-те и 80-те години на миналия век. Времето за пътуване от края на водохранилището при село Фиерза до язовирната стена при село Коман беше три часа. 35 евро ни струваше ферибота – за автомобила и нас двамата. Преминахме през няколко каньона на река Дрин и се възхитихме на прекрасните гледки към околните планини. На отделни места язовирът се разширява, а при долините се образуват красиви малки заливи. Тези три часа не слязохме от най-горната палуба, а след всеки завой се появяваше нов чудесен изглед.
Със своите сто хиляди жители
е най-големият град в Северозападна Албания. Разположен е до Шкодренското езеро. Историческата част е реставрирана и е приятно място за разходки. Част от старите сгради са в стил близък до венецианския. Това се обяснява с факта, че през 15-ти век градът е бил в състава на Венецианската република. Чиста и добре подържана Шкодра има най-европейски вид от всички албански населени места. Правят впечатление многото велосипедисти по улиците на града.
Край
е изградена алея за пешеходци, а по брега му са отворени доста ресторанти.
е разположена на висок хълм, намиращ се на три километра южно от центъра на град Шкодра. Според легендата това е име на млада жена, която под формата на жертвоприношение е зазидана в стените на крепостта за да бъде градежът здрав. Укрепление на това място е съществувало от времето на илирите, но е оформено като крепост от римляните. Крепостта е разширяване и доукрепвана от византийци, венецианци и османски турци. Тя е естествено защитена от обграждащите я реки Дрин и Бояна. От крепостните стени се разкрива панорама към град Шкодра и Шкодренското езеро.
е разположен в централната част на Албания. Този град е родно място на
с рождено име Георги Кастриоти. Като син на албански княз, в младежка възраст той е взет за заложник от турците и получава военно образование в Одрин. Там започват да му казват Искандер (с това име мюсюлманите наричат Александър Велики) заради проявените качества на военачалник. Султанът му дава титлата бей (областен управител) и така Кастриоти става Искандер-бей, или съкратено Скендербег. След разгрома на турците от унгарците в битката при Ниш през 1443 година патриотично настроения Скендербег се възползва от ситуацията. Той напуска турската армия, отрича се от исляма и сплотява албанците за борба с турските завоеватели. Столица на създадената от него независима албанска държава става родният му град Круя. В продължение на четвърт век водената от Скендербег армия отблъсква 13 турски нашествия в Албания.
Основна туристическа забележителност в Круя е крепостта, на чиято територия е разположен музея на Скендербег. В близост до него се намира етнографския музей, чиято експозиция е в голяма къща в старинен стил. Струва си да се видят текето (молитвен дом на бекташите, които са привърженици на суфиското направление в исляма) и турската баня. По пътя от центъра на града към крепостта се минава през пазара, изграден в османски стил. Там има огромно разнообразие от всякакви сувенири.
Тук ще спомена за добрите си впечатления от
При предишното ми пътуване в тази страна през 2008 година по-голямата част от шосетата бяха разбити с много дупки. При второкласните планински пътища сега (2019г.) минахме през няколко участъка в лошо състояние с разбит асфалт. Тъй като обичам да експериментирам пропътувах няколко десетки километра по третокласни планински пътища, които бяха без покритие, както се вижда на снимката по-долу.
Имайки предвид бързото икономическо развитие, повсеместното строителство и мащабното обновяване на инфраструктурата мога да кажа че от бившите социалистически страни Албания е дръпнала най-много напред, в сравнение с миналото.
Април – Май 2019 година
Очаквайте продължението
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
Снимки: авторът
E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg
Booking.com Booking.comДруги разкази свързани с Албания или писани от Валентин Дрехарски – на картата:
Албания и Валентин Дрехарски
Booking.com
Още в началото на 2019 на сайта на Европейския парламент се появи малък доклад с данни за резултатите от първите месеци на действието на общия регламент за защита на данните, влязъл в сила през май 2018 г.
По повод изтичането на първата година има повече публикации, вкл. специално прессъобщение на ЕК и инфографика Регламентът в числа.
У нас
Регламентът беше въведен в законодателството. Президентът наложи вето, което беше преодоляно. Въвеждането на журналистическото изключение се оспорва пред Конституционния съд.
Комисията за защита на личните данни е приела Стратегията за развитие в областта на защитата на личните данни.
Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑142/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Bruxelles (Белгия) в рамките на производство по дело Skype Communications Sàrl срещу Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT).
Фактите
Запитването е отправено в рамките на спор между Skype Communications Sàrl и Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT) (Белгийски институт за пощенски услуги и далекосъобщения) относно решението на последния да наложи административна глоба на дружеството за това, че предоставя електронна съобщителна услуга, без предварително да е направило изискваното уведомление. Спорът е дали услугата е в уведомителен режим.
Дружеството Skype Communications е разработчик на софтуер за комуникация, наречен Skype, позволяващ на ползвателя, който го е инсталирал на компютър, таблет или смартфон, да ползва услуга за гласова телефония и телеконферентна връзка между две и повече устройства. SkypeOut е функция, добавена към софтуера Skype, която позволява на ползвателя да извършва телефонни повиквания от терминал към фиксирана или мобилна телефонна линия, като използва Internet Protocol (IP) (интернет протокол), и по-специално технологията, известна като „Voice over IP“ (VoIP) (интернет телефония). За разлика от това SkypeOut не позволява входящи телефонни повиквания от ползватели на белгийски телефонни номера.
За използването на SkypeOut се изисква в техническо отношение интернет връзка, предоставена от доставчик на интернет услуги и участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ), с които Skype Communications е сключило споразумения и които получават от него възнаграждение за участието си под формата на такса за терминиране (fixed termination rate (FTR) или mobile termination rate (MTR).
IBPT отправя покана към Skype Communications да го уведоми за своите услуги, но Skype Communications отговаря, че не предоставя електронни съобщителни услуги според определението им в Рамковата директива.
По този повод Съдът изяснява правната природа на услугата, предоставяна от Skype.
Преюдициалните въпроси:
Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли определението за електронна съобщителна услуга, установено в член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се разбира в смисъл, че услуга за интернет телефония, предоставена чрез софтуер, който се терминира в обществена комутируема аналогова телефонна мрежа, към фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план (съответстващ на препоръка E.164), трябва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, независимо че услугата за достъп до интернет, посредством която ползвателят получава достъп до посочената услуга за интернет телефония, сама по себе си вече е електронна съобщителна услуга, но при положение че доставчикът на софтуера предоставя тази услуга срещу възнаграждение и сключва договори с доставчици на далекосъобщителни услуги, които са надлежно упълномощени да пренасят и да терминират повиквания към обществена комутируема аналогова телефонна мрежа и които позволяват терминирането на повикванията към фиксирани или мобилни номера от национален номерационен план?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, същият ли би бил този отговор, ако се вземе предвид фактът, че функцията на софтуера, която позволява гласовото повикване, е само една от неговите функции и той може да се използва и без нея?
3) При утвърдителен отговор на [първия и втория въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че доставчикът на услугата предвижда в общите си условия, че не носи отговорност спрямо крайния клиент за преноса на сигналите?
4) При утвърдителен отговор на [първия, втория и третия въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че предоставената услуга отговаря и на определението за „услуга на информационното общество?“.
Съдът
Дали предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга VoIP, която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез ОКТМ на държава членка, трябва да бъде квалифицирано като „електронна съобщителна услуга“?
Понятието „електронна съобщителна услуга“ е определено въз основа на положителни и отрицателни условия в член 2, буква в) от Рамковата директива.
25 Член 2, буква в) от Рамковата директива определя, първо, електронната съобщителна услуга като „услуга, осигурявана обикновено срещу заплащане, която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително далекосъобщителни услуги и предавателни услуги в мрежи, използвани за разпръскване“.
26 В същата разпоредба се уточнява, второ, че понятието „електронна съобщителна услуга“ изключва, от една страна, „услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги“, и не включва, от друга страна, „услуги на информационното общество, както е определено в член 1 от [Директива 98/34], които не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“.
27 В това отношение в съображение 5 от Рамковата директива се посочва по-специално, че конвергенцията на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии налага необходимостта всички преносни мрежи и услуги да бъдат обхванати от единна регулаторна рамка и че при установяването на тази рамка е необходимо да бъде отделено регулирането на преноса от регулирането на съдържанието.
28 Както Съдът вече е отбелязал, различните директиви, съставляващи новата регулаторна рамка за електронни съобщителни услуги, и по-специално Рамковата директива и Директива 2002/77, въвеждат ясно разграничение между създаването на съдържание, за което е необходима редакционна отговорност, и преноса на съдържание, който не включва никаква редакционна отговорност, като за съдържанието и преноса му се прилагат отделни правни уредби, които преследват характерни за тях цели (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2013 г., UPC Nederland, C‑518/11, EU:C:2013:709, т. 41 и от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 36).
29 Съдът е приел също, че за да попада в обхвата на понятието „електронна съобщителна услуга“, услугата трябва да включва пренасянето на сигнали с уточнението, че обстоятелството, че пренасянето на сигнала се осъществява посредством инфраструктура, която не принадлежи на доставчика на услугата, е без значение за квалификацията на естеството на услугата, тъй като в това отношение е от значение единствено фактът, че доставчикът е отговорен спрямо крайните ползватели за пренасянето на сигнала, което осигурява на последните предоставянето на услугата, за която са се абонирали (решение от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).
30 В случая от акта за преюдициалното запитване и от представените пред Съда писмени становища е видно, че Skype Communications, което е разработчик на софтуера Skype, предлага допълнителна функция към посочения софтуер (SkypeOut), която позволява на ползвателя да прави повикване от свързан с интернет терминал, например компютър, смартфон или таблет, към фиксиран или мобилен номер по ОКТМ, като използва IP, и по-конкретно техниката VoIP.
31 Безспорно е, че Skype Communications предлага услугата VoIP в Белгия и че получава възнаграждение от нейните ползватели, тъй като използването на SkypeOut е обусловено от предплащане или от абонамент.
32 Няма съмнение също, че използването на SkypeOut изисква участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили разрешение да пренасят и терминират повиквания към фиксирани или мобилни номера чрез ОКТМ, и че за тази цел Skype Communications сключва споразумения с тези доставчици, на които плаща възнаграждение под формата на тарифи за терминиране на повикване до фиксиран номер (fixed termination rate (FTR) или тарифи за терминиране на повикване до мобилен номер mobile termination rate (MTR).
33 От това следва, от една страна, че функцията SkypeOut се състои главно в пренасянето на гласови сигнали от ползвателя, който прави повикването, до този, който го получава, по електронни съобщителни мрежи, а именно първо по интернет, а след това по ОКТМ, и от друга страна, че Skype Communications поема отговорност към ползвателите на функцията SkypeOut, които са абонирани за услугата или са предплатили използването ѝ, за пренасянето на гласови сигнали по ОКТМ по смисъла на решението от 30 април 2014 г., UPC DTH (C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).
34 Всъщност, макар да е вярно, че в техническо отношение пренасянето на гласовите повиквания чрез SkypeOut се извършва практически, на първо място, от ДИУ по интернет в рамките на първи сегмент, като се започва от интернет връзката на ползвателя, който прави повикването, и се стига до шлюза за взаимно свързване (Gateway) между интернет и ОКТМ, и на второ място, от доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ в рамките на втори сегмент, като се започва от този шлюз за взаимно свързване и се стига до мобилната или стационарната точка на свързване на ползвателя, който получава повикването, това пренасяне се извършва въз основа на споразуменията между Skype Communications и посочените доставчици на далекосъобщителни услуги и не може да се осъществи без сключването на такива споразумения.
35 Чрез сключването на споразумения за взаимно свързване с доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ Skype Communications прави технически възможно пренасянето на сигнали от интернет мрежата към ОКТМ и в крайна сметка гарантира на своите клиенти и абонати услугата VoIP, която предлага с функцията SkypeOut на софтуера си Skype.
36 Различните данни, посочени от запитващата юрисдикция в четирите ѝ въпроса, не могат да поставят под съмнение квалификацията на функцията SkypeOut като „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на член 2, буква в) от Рамковата директива.
46 Обстоятелството, че предоставяната чрез SkypeOut услуга VoIP попада и в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34, съвсем не означава, че тя не може да се квалифицира като „електронна съобщителна услуга“.
48 „Услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34 попада в приложното поле на Рамковата директива, при положение че се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи.
Член 2, буква в) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга „Voice over Internet Protocol“ (VoIP) (интернет телефония), която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ) на държава членка, представлява „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че за предоставянето на посочената услуга, от една страна, разработчикът получава възнаграждение и от друга страна, предоставянето на услугата предполага последният да сключи споразумения с доставчиците на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към ОКТМ.
Reuters: Интернет компанията за телефонни разговори и съобщения на Microsoft Skype може да се счита за телекомуникационен оператор, тъй като предлага платена услуга по договореност с мрежовите оператори за извършване на разговори.
Агенцията напомня, че в стремежа си да преодолее пропастта между традиционните доставчици на телекомуникационни услуги и новите интернет базирани конкуренти, Европейската комисия прие преди две години правила за сектора – Европейски кодекс за електронни съобщения, който обхваща Skype, Whatsapp, Facebook Messenger и други VoIP услуги. Кодексът трябва дасе въведе от държавите до 2020.