Проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта за обществени обсъждания се е появил проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

Дата на откриване: 05.3.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Култура
Дата на приключване: 05.4.2019 г.

Мотивите: 

Разработването на общ рамков документ за развитието на българската култура (Стратегия) е свързано с нуждата от стратегическо планиране и управление във всички области на културата за определен период от време. По този начин, създаването на подобен тип стратегически документ позволява да се:

  • Формулират дългосрочни програмни и управленски цели, както и цели на конкретни политики, заедно с желаните резултати;
  • Определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени;
  • Определят планови показатели, чрез които ще се измерва напредъкът по постигане на общите и конкретни цели за определен период от време;
  • Даде възможност за прилагане принципите за широко участие в управлението на културните процеси, което ще обедини вижданията и усилията на правителството, гражданското общество и всички заинтересованите страни в съвместна работа за постигане на обща визия на основата на споделени ценности.

Настоящият документ, който се базира на направен анализ на средата за предходните десет години, си поставя за цел да посочи пътищата за развитието на българската култура и отстояването на националната културна идентичност. Това може да бъде осъществено посредством:

  • реализирането на конкретни политики и програми, които насърчават всички културни процеси и субектите, свързани с тях;
  • подкрепа на творчеството и създаване на условия за иновации;
  • прилагане на авторско-правните норми;
  • осигуряване на възможно най-широк достъп до съвременните и наследени от миналото културни постижения и в тази връзка условия за развитие на хората и извеждане на преден план на общи ценности.

Кратка оценка:

Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата:

“Министерска лакърдия. В рамките на тригодишната прогноза до 2020 г. бюджетът за култура пада на 0.4 процента.”

Текстът  заслужава  пространнна рецензия другаде.

Сега целта е да се привлече вниманието към проекта за национална културна стратегия – текстът има проблематични характеристики, които наистина трябва да бъдат обсъдени.

Обхват. Културна стратегия би трябвало да означава стратегия за културата,  за отделните елементи, които в системно единство съставляват културата на едно общество. Проектът предлага идея за култура, обхващаща следните десет области:

  1. Културно наследство
  2. Визуални изкуства и архитектура
  3. Изпълнителски /сценични/ изкуства
  4. Книга, четене, библиотеки
  5. Читалища и любителско изкуство
  6. Аудиовизия и медии
  7. Авторско-правна политика
  8. Международно културно сътрудничество. Популяризиране на българската култура извън страната
  9. Култура и образование
  10. Национален фонд „Култура“

Културата по обхват е сведена до това, с което се занимава Министерството на културата.  За сравнение – алтернативен възглед за обхвата на стратегията. Културните и творчески индустрии  присъстват в настоящия проект  в една точка (3.11), в която няма нещо стратегическо за тях, а има трудно достъпен текст с влияние на Валтер Бенямин, уверете се:

форми на изразяване, доколкото те са резултат от определена творческа активност (респ. дейност) и имат отношение не само към творчеството и иновациите, но и към начина на (въз)производство на културните и творческите индустрии. В тази връзка техническата възпроизводимост на резултата (респ. формата на изразяване) е критерий за класификация на творческата дейност като творческа индустрия или субсидирана култура и т.н.

Финансово осигуряване. Смисълът на една стратегия е да очертае посоки на развитие, за които има финансово осигуряване – или, при най-минималистичен подход – да очертае откъде ще дойде финансирането зад предвидените мерки. Какво от това, че е предвидено популяризиране на българската култура зад страната или цифровизация на архиви и фондове – ако няма финансиране? Без сериозно разработена и защитена финансова част така наречената стратегия е  множество от думи, зад които не стои никаква воля

Така си обяснявам защо Диана Андреева е коментирала този проект накратко с едно число –  0.4.

Цели и приоритети. Културната стратегия е оставена без цел Достъп до култура. Има различни цели и приоритети,  но достъп до култура при целите няма. При положение, че според НСИ това е основен проблем.

Какво предвижда  стратегията за областта Аудиовизия и медии:  

Аудиовизия и медии
Основен приоритет

Подпомагане на културния и творческия сектор да се възползват от възможностите, свързани с глобализацията и цифровата ера

 

Стратегически цели
1. Подпомагане на културните и медийните индустрии с цел допринасяне за устойчивия растеж, заетостта и социалното сближаване;
2. Повишаване нивото на медийна грамотност;
3. Подкрепа на цифровото разпространение на аудиовизуални произведения;
4. Осигуряване на достъп до нови възможности, в т.ч. и международни, пазари и публика;
5. Активно участие в диалога свързан с развитието на аудиовизията и медийния пазар.

Дейности:
– Разработване на нови модели за цифрово разпространение и дигитализация ва създадения културен продукт.
– Прилагане на възможностите, предлагани от цифровите технологии, особено за разпространение на аудиовизуални произведения.
– Разработването на политики, научните изследвания и отчитането на медийната грамотност и дигиталното разпространение.

За сравнение – проект  за същата област,  изготвен в рамките на подготовката на стратегия за културните и творчески индустрии  преди години с активното участие на Обсерваторията по икономика на културата.

Прочетете какво се предвижда за областите, които ви интересуват, в
проекта на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г. и дайте мнението си до 5 април 2019.

Обществените медии в условията на възхода на видеоуслугите по заявка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY


Британският парламент само в течение на година открива трето проучване – след Интернет: да се регулира или не и Дезинформация и фалшиви новини. Отделно британското правителство проучва как да се осигури бъдещето на висококачествената журналистика.

Днес FT съобщава, че комисия на британския парламент започва проучване относно това дали обществените медии в Обединеното кралство могат да оцелеят в условията на възхода на видеоуслугите по заявка – и дали в тези условия си струва обществените медии да бъдат запазвани.

Услугите за стрийминг като Netflix и Amazon Prime са предоставили хиляди часове съдържание за „по-малко от половината“ от цената вноската за телевизия, плащана в ОК. “Съществуват опасения, че популярността на видео услугите по заявка е направила излишни обществените телевизии”, се казва в изявление на комисията.

Комисията ще проучва дали концепцията за обществените електронни медии запазва значението си и как те могат да бъдат финансово жизнеспособни.

Подчертава се, че обществените радио и телевизия трябва да изпълняват редица задължения, включително относно обема и вида на рекламите, програмирането в специфични жанрове, начина, по който поръчват съдържанието и др., а в това време насреща имат онлайн играчи като Netflix, изразходвали за съдържание през 2018 г. невероятната сума 13 млрд долара.

Тони Хол, генерален директор на Би Би Си, подчертава неравнопоставеността между силно регулираните обществени медии и международните компании за видео по заявка. Например компания като Netflix може да актуализира приложението си седмично, без да има нужда от регулаторно одобрение.

През следващия месец могат да се изпращат писмени материали по темата на проучването.

И България е в условията на инвазия на онлайн гигантите, но заедно с това си имаме и ред локални проблеми. Би трябвало на по-голямо основание, отколкото в ОК, да очакваме систематична подготовка на законодателните актове.

Но не. В този край на континента не става така, в този край на континента проучванията не са на мода и само пречат да става каквото някой е казал, че трябва да става.


#30Web. Битката за WWW

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Битката за WWW e една от най-важните каузи на нашето време, казва сър Тим Бърнърс – Лий в обръщението си по случай 30-тата годишнина от първоначалното представяне на предложението на сър Тим за система за управление на информацията, известна днес като World Wide Web.

Vague, but exciting е резолюцията върху историческото предложение на сър Тим.

Колко е важно да попаднеш на подходящото място – CERN – и на подходящия шеф.

Обръщението на сър Тим Бърнърс – Лий

WWW се превърна в обществен площад, библиотека, лекарски кабинет, магазин, училище, дизайнерско студио, офис, кино, банка и много други. Разбира се, с всяка нова функция, с всеки нов уебсайт, разделението между тези, които са онлайн, и тези, които не са, се увеличава – и това прави още по-наложително всички да имат достъп.

WWW създава възможности, давайки глас на маргинализираните групи, и улеснява ежедневието ни, но също така създава възможности за мошеници, давайки глас на онези, които разпространяват омраза, и улеснява всякакви престъпления.

На фона на новините за злоупотребата с WWW е разбираемо, че много хора се страхуват и не са сигурни дали мрежата наистина е сила за добро. Но като знаем колко много се е променила мрежата през последните 30 години, би било поразително и невъобразимо да се предположи, че не може да бъде променена към по-добро в следващите 30 години.

Ако сега се откажем от изграждането на по-добра мрежа, не мрежата ще ни провали – ние ще провалим мрежата.

Как се пише: <em>пенсионноосигурителен, пенсионно-осигурителен</em> или <em>пенсионно осигурителен</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – пенсионноосигурителен, също и пенсионноосигурителна, пенсионноосигурително, пенсионноосигурителни.   В Австрия общата пенсионноосигурителна система е…

Как се пише: <i>израилтянин</i> или <i>израелтянин</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише израилтянин, мн.ч. израилтяни. Великанът Голиат се обидил, че израилтянинът Давид, който дошъл да се бие…

Как се пише: <i>генномодифициран, генно-модифициран</i> или <i>генно модифициран</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – генномодифициран, също и генномодифицирана, генномодифицирано, генномодифицирани.   Американски учени успяха да създадат генномодифицирана…

Как се пише: <em>веднъж-дваж; веднъж, дваж</em> или <em>веднъж дваж</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – веднъж-дваж.   Не се виждаме често – случва се веднъж-дваж месечно. След като…

Как се пише: <em>полуремарке, полу-ремарке</em> или<em> полу ремарке</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – полуремарке, мн.ч. полуремаркета. Сложните думи с първа съставка полу се пишат слято. За…

Как се пише: <em>криптовалута, крипто-валута</em> или <em>крипто валута</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – криптовалута, мн.ч. криптовалути, защото това е сложно съществително име, чиито съставки са от…

Масивна или лека?

от Архитектурно студио Архе
лиценз CC BY-NC-ND
Масивна или лека конструкция да предпочетем за строителството на пасивна къща? Архитект Георги Николов говори за предимствата и недостатъците на двата подхода и показва хибридни конструкции, които съчетават успешно силните им страни и показва построени примери. ...