Най-добри и най-лоши решения на ЕСПЧ за 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

  и тази  година обявяват най-добри и най-лоши решения на ЕСПЧ за 2018.

Тази година интересното е, че победителите и в двете категории са решения по чл. 10, свобода на изразяване.

  • Положителните примери:

Magyar Jeti Zrt v. Hungary: 40.4 %

Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom: 17.7 %

Al Nashiri v. Romania / Abu Zubaydah v. Lithuania: 16.2 %

Мотиви: Защита на свободата на изразяване с богата аргументация, решението е за режима на отговорността при хипервръзки, вж тук

  • Отрицателните примери:

Sinkova v. Ukraine: 26.4 %

Beuze v. Belgium: 24.3 %

Mohamed Hasan v. Norway: 13.9 %

Мотиви: ЕСПЧ не защитава  свободата на изразяване по отношение на протест – пърформанс, художествено изразяване, вж тук

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: доклади на платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 28 февруари 2019 ЕК публикува докладите на платформите, предвидени в изпълнение на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията.

За общата оценка на ЕК научаваме от съвместно изявление на комисарите с отношение към въпроса:

Подписалите Кодекса за поведение онлайн платформи представят в Европа своите политики в подкрепа на неприкосновеността на изборите. Те включват по-добър контрол над рекламното позициониране, инструменти за осигуряване на прозрачност на рекламите с политическо съдържание и мерки за откриване и блокиране на случаите на неавтентично поведение при ползване на техните услуги.

Необходим е обаче по-голям напредък по поетите от онлайн платформите ангажименти за борба с дезинформацията. Платформите не предоставиха достатъчно подробни данни, сочещи, че новите политики и инструменти се внедряват своевременно и с достатъчно ресурси във всички държави — членки на ЕС. В докладите се предоставя твърде малко информация за реалните резултати от предприетите мерки.

Не на последно място, платформите не са посочили конкретни показатели, които биха позволили проследяването и измерването на напредъка в ЕС. Качеството на предоставената информация се различава при отделните страни по Кодекса в зависимост от областите на поетите ангажименти, обхванати във всеки доклад. Това ясно показва, че при всички страни има възможност за подобрение.

По същество предизборните кампании за европейските избори ще започнат през март. Приканваме платформите да ускорят работата си, тъй като сме загрижени от ситуацията. Призоваваме Facebook, Google и Twitter да положат повече усилия във всички държави членки, за да помогнат за гарантирането на неприкосновеността на изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

Също така приканваме платформите да засилят своето сътрудничество с проверители на факти и научни изследователи с оглед на разкриването на кампании за дезинформация и осигуряването на по-голяма видимост и разпространяване на проверената информация.

Доклади на онлайн платформите

Съобщение за медиите: Европа, която закриля: ЕС засилва действията за борба с дезинформацията

Информационен документ: План за действие за борба с дезинформацията

Как се пише: <em>екокомплекс, еко-комплекс</em> или <em>еко комплекс</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише слято – екокомплекс, мн.ч. екокомплекси, защото е образувано от съкратено прилагателно име (еко <…

Как се пише: <em>помощник-фармацевт</em> или <em> помощник фармацевт</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише полуслято – помощник-фармацевт, защото при образуване на други граматични форми се променя само втората…

Как се пише: <em>Трети март, Трети Март</em> или <em>трети март</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато с това словосъчетание се означава националният празник на България, първата дума се пише с главна буква – Трети март,…

Как се пише: <i>римейкове, римейци</i> или <i>римейки</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише римейкове – форма за мн.ч. на римейк. Думата е заета от английски – remake. Класическите…

Как се пише: <i>сека, секат</i> или <i>сеча, сечат</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише сека, секат, но сечеш, сече, сечем, сечете. Глаголите от първо спрежение, чийто корен завършва на…

Как се пише: <em>минимизирам</em> или <em>минимализирам</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
И двете думи могат да се употребяват в книжовната реч. Препоръчваме ви по-кратката и по-често срещаната – минимизирам. Ще направим…

Директива 2010/13/ЕС с измененията в Директива (ЕС) 2018/1808 – консолидиран текст на ДАВМУ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директива (ЕС) 2018/1808, изменяща кодифицираната директива 2010/13/ЕС, беше обнародвана през ноември 2018 г.

Само за информационни цели е публикуван консолидиран текст на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Автентичните текстове –

 

Съд на ЕС: Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС?

Съдилищата в Германия се занимават с този въпрос, има решение за съвместимост , има и преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

Преюдициално запитване — Помощи, предоставени от държавите — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Обществени радио- и телевизионни оператори — Финансиране — Законодателство на държава членка, съгласно което всички пълнолетни лица с жилище на територията на страната са длъжни да плащат вноска на обществените радио- и телевизионни оператори

I

Германският казус

Член 13 („Финансиране“) от Държавния договор за радио- и телевизионното разпространение предвижда:

„Обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се финансира от вноски за радио- и телевизионно разпространение, от приходи от реклама и от разни приходи; основният източник на финансиране е вноската за радио- и телевизионно разпространение. В рамките на осъществяването на функцията за обществено радио- и телевизионно разпространение не се допуска предлагането на платени програми или предложения; […]“.

Член 14 („Необходимост от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение“) :

„(1)      Необходимостта от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се проверява и установява на редовни интервали в съответствие с принципите на икономия и ефективност, отчитайки и съответните възможности за рационализация, въз основа на обявените нужди от регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, [Zweites Deutsches Fernsehen (ZDF)] и публичноправното обединение „Deutschlandradio“, от unabhängige Kommission zur Überprüfung und Ermittlung des Finanzbedarfs der Rundfunkanstalten (независима комисия за контрол и оценка на необходимостта от финансиране на радио- и телевизионните оператори).

(2)      При проверката и оценката на необходимостта от финансиране се изхожда по-конкретно от следното:

1.      запазването на конкурентоспособността на съществуващите радиопрограми и на разрешените с Държавния договор телевизионни програми на всички провинции (необходимост, свързана със запазването),

2.      новите радиопрограми, разрешени в съответствие с правото на провинциите, участието в новите технически възможности за радио- и телевизионно разпространение при създаването и за целите на разпространението на радио- и телевизионни програми, както и възможността за организиране на нови форми на радио- и телевизионно разпространение (необходимост, свързана с развитието),

3.      развитието на разходите като цяло и развитието на разходите конкретно в медийната сфера,

4.      развитието на приходите от вноската, на приходите от реклама и разни приходи,

5.      инвестирането, олихвяването и целесъобразното използване на остатъка, който се получава, когато съвкупните годишни приходи на регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, ZDF или Deutschlandradio, надхвърлят съвкупните разходи, направени с оглед на изпълнението на функцията им.

Законът на Баден-Вюртемберг за прилагане на Държавния договор за вноската гласи, че в частния сектор  за всяко жилище се събира вноска, която се дължи от лицето — държател на жилището. Съществувалата до момента такса се заменя от тази вноска.

Според запитващата юрисдикция тази вноска не е съвместима с правото на ЕС, защото:

1 вноската представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на тези радио- и телевизионни оператори, за която Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС. Освен това според нея произтичащата оттук държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС.

 2.  с приходите от вноската се финансира въвеждането на нова система за наземно цифрово предаване — DVB-T2, за която не е предвидена възможност за използване от чуждестранните радио- и телевизионни оператори.  Заместването на  такса   с   вноска води до това, че цялото пълнолетно население с жилище в Германия участва във финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространение, по подобие на предвиденото в данъчното право – и е неправомерна помощ, предназначена за въвеждането на системата DVB-T2, финансирана с данъка.

3. обществените радио- и телевизионни оператори се ползват от редица предимства, които частните радио- и телевизионни оператори нямат и които представляват икономическо предимство.

4. ограничава свободата на информация, залегнала в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ и съзнателно е замислена като препятствие за достъпа до всякаква форма на информация, разпространявана по сателит, по кабел или по мрежа за мобилна телефония. Вноската за радио- и телевизионно разпространение се дължи от съответното лице независимо дали то реално ползва програми на обществените радио- и телевизионни оператори.

5. вноската за радио- и телевизионно разпространение противоречи на свободата на установяване, нарушава принципа на равно третиране и дискриминира жените, защото самотните родители, предимно жени, са поставени в по-неблагоприятно положение от пълнолетните лица, съжителстващи в едно жилище.

И при това положение се задават седем въпроса за съвместимостта на вноската с правото на ЕС. Почти пет от тях Съдът обявява за недопустими и отговаря на останалите.

II

Заключението на Генералния адвокат

Законът на федерална провинция Баден-Вюртемберг от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., с който се променя правопораждащият факт за възникване на задължението за вноската за радио- и телевизионно разпространение, като притежаването на приемник се замества с държането на жилище:

–        не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС];

–        следователно не създава нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, за която Комисията е трябвало да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС или която е трябвало да бъде одобрена от посочената институция.

2)      Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС допускат национална правна уредба като съдържащата се в Закона на федерална провинция Баден-Вюртемберг, която дава право на обществените радио- и телевизионни оператори, които се финансират от вноска за радио- и телевизионно разпространение, да издават собствени изпълнителни основания за събирането на тази вноска и да ги привеждат в изпълнение в случай на неплащане, без да е необходимо да прибягват до редовните съдебни способи“.

III

Решението на Съда на ЕС по дело C‑492/17 

Заместването на таксата за радио- и телевизионно разпространение с вноската за радио- и телевизионно разпространение се свежда до изменение на съществуващата помощ, предмет на решението от 24 април 2007 г., което не може да бъде квалифицирано като съществено.

Целта на  изменението по същество е да се опростят условията за събиране на вноската   в обстановка на технологично развитие, свързано с приемането на програмите на обществените радио- и телевизионни оператори.

Изменението на закона не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

Допуска се общественият доставчик сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски.

IV

Коментар: решението и България

По предмет спорът има връзка с българското законодателно решение за принципа на таксата – на домакинство/индикирано чрез електромер, въведено преди 20 години със Закона за радиото и телевизията.

Преди всичко, за термина:  Германия е напуснала системата на таксите.   В българската версия на решението на Съда на ЕС  се говори за вноска  за радио- и телевизионно разпространение, broadcasting contributions в английската версия, Beitrags an die öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten в немската,  redevance aux radiodiffuseurs publics във френската. Не е такса, която е цена  за  услуга.

Така постъпи и Швейцария през 2015.

Използваният от българския законодател термин такса  – а не вноска – блокира едно законодателно решение, предвиждащо по същество задължение “на домакинство”, както днес е в Германия.

По повод превода на решението  – ако трябва да сме точни – вноската не е за разпространение (разпространението не е работа на обществените доставчици), а за създаване и предоставяне за разпространение на аудио- и аудиовизуални медийни услуги. 

Моделите на финансиране на обществените медии са постоянна тема в този блог, например тук

Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси

Обществени медии: финансирането чрез такси няма бъдеще