Законопроект за защита на търговската тайна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Народното събрание е публикуван внесеният от МС  Законопроект за защита на търговската тайна.

От мотивите:

Търговските тайни са една от най-често използваните от предприятията форми на защита на интелектуални продукти и иновационно ноу-хау, но в същото време в съществуващата правна рамка на ЕС са най-слабо защитените от незаконно придобиване, използване или разкриване.

Отчитайки изложените факти, Европейската комисия стига до извода, че е необходимо сближаване в областта на гражданскоправните средства за защита, което да позволи на иновационните предприятия по-ефективно да гарантират опазването на своите търговски тайни. Унифицираното минимално ниво на закрила на търговските тайни в целия ЕС следва да гарантира, че вносът на стоки от трети държави, когато те са произведени чрез използването на присвоени търговски тайни, може да бъде спрян навсякъде в ЕС при еднакви условия. Същевременно конкуренцията не следва да се ограничава, тъй като не се предоставят изключителни права и всеки конкурент е свободен по независим път да придобие знанията, защитени с търговска тайна. С течение на времето това би трябвало да има положително въздействие върху конкурентоспособността и растежа на икономиката.

На 8 юни 2016 г. като инструмент за преодоляване на горепосочените проблеми и постигане на описаните цели е приета Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

Основната цел на законопроекта е привеждането на действащата в страната правна закрила на търговските тайни в съответствие с изискванията на европейското законодателство и подобряване ефективността на юридическата защита на търговските тайни от незаконно придобиване, използване и разкриване.

В законопроекта са дадени определения за ключови понятия – търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и стоки – предмет на нарушение; са предвидени изключенията от обхвата на законопроекта; са посочени критериите, относими към преценката за правомерност или неправомерност на придобиването, използването и разкриването на търговски тайни; са регламентирани подробно производството и мерките за защита на търговската тайна по съдебен ред.

Предложените правни механизми за защита ще сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на резултати от развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации. По този начин ще се създадат гаранции, че конкурентоспособността на българския бизнес, която се основава на такъв вид информация, е адекватно защитена, което от своя страна ще доведе до подобряване на средата за развитие и използване на иновации и трансфер на знания в рамките на целия вътрешен пазар на ЕС.

Правата при онлайн разпространение на програми

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обичайно е програми,  които се предоставят за разпространяване по наземен път, да се препредават  по кабел или сателит. Правата, свързани с такова препредаване, са предмет на директива в ЕС (Directive 93/83/EEC, “SatCab Directive”).

Все по-често програмите се разпространяват и онлайн, при това извън държавата по произход. Това налага модернизиране и допълване на  SatCab директивата и за случаите на разпространението онлайн – за услуги, чийто обхват в първоначалното законодателно предложение е определен така:

онлайн услуга, заключаваща се в публичното предоставяне, от или под контрола на излъчваща организация и на нейна отговорност, на радио- или телевизионни програми, едновременно с тяхното излъчване, или в течение на определен период от време след тяхното излъчване, от излъчващата организация, както и на какъвто и да бил материал, произведен от или за излъчващата организация, който подпомага това излъчване

„препредаване“ означава всяко едновременно, непроменено и несъкратено препредаване, различно от кабелното препредаване, така както е определено в Директива 93/83/ЕИО, и различно от препредаването, предоставяно чрез услуга за достъп до интернет, така както е определено в Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета , предназначено за публично приемане на първоначално предаване от друга държава членка по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, но не и онлайн, на телевизионни или радиопрограми, предназначени за публично приемане, при условие че въпросното препредаване се извършва от страна, различна от излъчващата организация, осъществила първоначалното предаване или под чийто контрол и на чиято отговорност е осъществено такова предаване

 

С  директивата се въвежда механизъм за улесняване на лицензирането на права за препредаване на телевизионни и радиопрограми, което включва услуги за препредаване, предоставяни през интернет,  но също така се урежда прякото въвеждане – процес, който радио- и телевизионните оператори използват все повече, за да достигнат предаванията им до техните аудитории и зрители.

 

През декември 2018 е постигнато политическо споразумение по предложеното изменение на SatСab директивата.

 

Съд на ЕС: правата на издателите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C299/17 VG Media Gesellschaft  срещу GoogleLLC.

Спорът

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор пред Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия) между VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH — организация за колективно управление, оправомощена съгласно германското право да управлява авторското право и сродните му права по-специално от името на издатели на периодични издания, и дружеството Google LLC, което управлява интернет търсачката Google search в домейните http://www.google.de и http://www.google.com, както и услугата Google News, която в Германия е достъпна отделно като news.google.de или news.google.com.

От името на своите членове VG Media предявява срещу Google иск за обезщетение във връзка с това, че считано от 1 август 2013 г., Google използва за собствените си услуги откъси от текст, изображения и видеоматериали от пресата и медийно съдържание, произведени от членове на VG Media, без да плаща възнаграждение за това.

Основанието: на 1 август 2013 г. Федерална република Германия въвежда за издателите на периодичен печат право, сродно на авторското право, съгласно членове 87f и 87h от Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права, наричан по-нататък „UrhG“). Германия e първата страна в Европа, която въведе сродно право в полза на издателите – с цел да им даде контрол върху нелицензираното използване на съдържанието на съответните издания от трети страни. Последва я Испания.

Въпросите

Като се има предвид, че въпросният законодателен проект не е бил нотифициран на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1 от Директива 98/34 — а санкцията за неизпълнение на това задължение е неприложимостта на националните правни разпоредби, така че, ако не са били нотифицирани, те не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти — Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) отправя два въпроса до Съда-

„1)      Национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли по смисъла на член 1, точки 2 и 5 от Директива [98/34] правило, което не е специално насочено към услугите, определени в тази точка,

и ако отговорът е отрицателен,

2)      национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли технически регламент по смисъла на член 1, точка 11 от Директива [98/34], и по-конкретно задължително правило, свързано с предоставянето на услуга?“.

Google  твърди, че германското право няма да бъде приложимо, тъй като германското правителство не е уведомило Комисията на ЕС за тази уредба.

Генералният адвокат:

Въпреки че защитата на авторското право попада в приложното поле на член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и законодателството на ЕС има за цел да установи „високо ниво на защита“, това не е абсолютно право.   Съдът на ЕС е изяснил, че  трябва да се вземат предвид и основните права на другите, включително свободата за извършване на бизнес (член 16 от Хартата). Всичко това изисква постигане на справедлив баланс между различните права.

29.      От практиката на Съда обаче е видно, че правата върху интелектуалната собственост не са абсолютни. Съдът подчертава, че такива изключителни права, и по-специално възможността да се търси правна защита — каквато е искът да се преустанови неправомерното използване или да се забрани извършването на дейност — за да се осигури закрилата им, може да засегне основните права на други субекти, като например свободата на стопанската инициатива, защитена в член 16 от Хартата, и правото на свобода на информация, защитено в член 11 от Хартата. Ако са нарушени няколко основни права, защитени от правото на Съюза, трябва да се осигури справедлив баланс между тях.

 

34.      В становището си испанското правителство посочва, че целта на разглежданите национални разпоредби е да се защитят сродните на авторското право права на издателите на вестници и списания, а не да се регулират по какъвто и да е начин услугите на информационното общество. Според мен фактът, че разглежданите национални законови разпоредби предоставят на такива издатели права върху интелектуална собственост, не показва сам по себе си, че тези разпоредби нямат за цел да регулират по какъвто и да е начин или дори само инцидентно услуги на информационното общество. Действително в становището си Комисията посочва, че според нея интелектуалната собственост не е изключена от приложното поле на Директива 98/34.

 

38.      По отношение на обхвата и въздействието на законодателството трябва, разбира се, да се подхожда реалистично, като се имат предвид актуалните обстоятелства. Според мен е ясно, че основната цел и предмет на тези законодателни промени е да се уреди въпросът с ефекта от интернет търсачките, като се има предвид, че медийното съдържание все повече се чете и разглежда онлайн, както и да се предвиди специално правило в областта на авторското право относно доставяните от операторите на такива интернет търсачки онлайн услуги, свързани с периодични издания. Следователно, дори ако все още има оператори, предоставящи такива търговски услуги офлайн, те едва ли са основният фокус на германския законодател. Макар че по този въпрос в крайна сметка ще се произнесе запитващата юрисдикция, това следва поне имплицитно от тълкуването ѝ на UrhG.

 

За тази цел германското правителство има задължението да уведоми Европейската комисия:

Би било глупаво и наивно да не признаваме, че традиционният търговски модел на вестниците в целия Съюз – продажби и реклама – е   подкопан през последните 20 години чрез онлайн четене на вестници от потребителите, чиято практика от своя страна е улеснена от появата на мощни търсачки като тази, която се управлява от ответника. Все пак, обаче, „нищо от това не означава, че държава-членка има право да заобиколи изискванията за уведомяване от Директива 98/34.”

 

45.      Следователно, тъй като тези национални разпоредби не са били нотифицирани на Комисията по изисквания от член 8, параграф 1 от Директива 98/34 начин, в съответствие с установената практика на Съда Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) трябва да откаже да приложи член 87f, параграф 1 и член 87g, параграф 4 от UrhG в разглежданото от него производство между страните пред този съд.

 

В по-широк план, ако Съдът приеме тезата на ГА,   последици биха могли да възникнат

  • за испанското право – в Испания (макар и с различен механизъм) беше приета законодателна инициатива, насочена към постигане на същите цели като на германското право, и  правителството не е уведомило Европейската комисия. Ако Съдът на ЕС постанови в VG Media по начина, предложен от AG Hogan, то и испанското законодателство може да се счита за неприложимо.
  • за чл.11 от проекта за Директива за авторското право – макар формулировката на чл.11 да не изглежда насочена към определени субекти, което според ГА е поразително в случая с Германия (т.26).

 

 

 

 

Как се пише: <em>отеквам, отекна</em> или <em>оттеквам, оттекна</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише отеквам, отекна. Думите имат представка от- и корен -ек-. Гръмотевици отекваха из тъмните, брулени от…

Как се пише: <em>палиативен</em> или <em>палеативен</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише палиативен, също и палиативна, палиативно, палиативни. Думата е заета от френски – palliatif. Ако сменят…

Дума на годината 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на всяка година се обявяват различни класации – включително за дума на годината. Много пъти от днес нататък ще слушаме някой да се позовава на думата на годината – и убедено хората ще сочат…различни думи.

За думата на  2018 този процес вече започна.  Объркващи са спекулациите, с които ни заливат,  какво значели думите и защо били избрани.

Няма единствена дума на годината, думите наистина са множество, те са избрани по различни критерии от различни институции, свързани с езика, динамиката му и честотата на употреба на думите. В англоезичния свят такива са:

2016 2017 2018
Oxford English Dictionary post-truth youthquake toxic
Cambridge Dictionary paranoid populism nomophobia
Collins English Dictionary Brexit fake news single-use
Dictionary.com xenophobia complicit misinformation
Merriam – Webster surreal feminism justice

Както се вижда, пост-истина, фалшиви новини и мисинформация са избирани за дума на годината  в три класации през три различни години. Няма единствена институция, която   да се е посветила специално на този сюжет и всяка година да избира нова дума точно свързана точно с нашите отношения с истината  – като disinformation, echo chamber, confirmation bias, filter bubble, conspiracy theory, fake news, post-fact, post-truth, homophily, influencer, gatekeeper.

В последните дни има доста свободни упражнения около обхвата и същността на мисинформацията, една от думите на годината.  Dictionary.com обясняват ясноне се изисква намерение да заблуждаваш, важното е, че го правиш, разликата с дезинформацията е в намерението.

 

 

 

Финансиране на изборите и намаляване на влиянието на външните интереси

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно решение на съда може да повлияе върху управлението, политиката, дори върху историята. Особено когато става дума за съдебно решение относно финансиране на американските избори  – Citizens United (2010).

Данните за руското влияние върху политиката на САЩ,   включително за руските пари в подкрепа на избирането на президента Тръмп,  са повод да се припомни едно предупреждение от 2010 г. – тогава в обръщението си към нацията президентът Обама критикува решението на Върховния съд по делото Citizens United,  с което ВС на САЩ дезaктивира  дотогавашната система  за регулиране на финансирането на изборите:   Миналата седмица Върховният съд отмени един  закон, с което според мен  ще отвори шлюзовете за специални интереси, включително на чуждестранни корпорации, които да харчат без ограничения на нашите избори. Не мисля, че американските избори трябва да бъдат финансирани от най-мощните интереси на Америка, или по-лошо, от чужди субекти.

След  докладите, възложени от Сената и огласени  преди седмица, в които се изнасят данни за руско финансиране в подкрепа на Тръмп – предупреждението на Обама се припомня в медиитеДивият запад  на неограничените външни пари след Citizens United помогна  на външната намеса през 2016 г.

Новото  мнозинство в камарата на представителите ще се занимава с реформата на финансирането  като част от първия законопроект, който е внесен  – HR 1, пакет от мерки за реформа и намаляване на влиянието на специалните интереси  в американската политическа система.

Още преди изборите през 2018 демократите бяха поели ангажименти в този смисъл  в Дневен ред за гражданите.

Роскомнадзор започва проверка на БиБиСи за Русия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според информация на  mappingmediafreedom  руският регулатор за медиите Роскомнадзор обяви началото на “контролни мерки” срещу британската медийна корпорация БиБиСи в отговор на изявлението на британския медиен регулатор Ofcom от 20 декември 2018 г. за нарушаване на принципа на безпристрастност от руския държавен телевизионен канал RT.  Британският регулатор установи нарушение в седем предавания на RT    и  информира  RT, че “обмисля налагането на санкции, предвидени от закона”.

В изявление, публикувано на сайта на Роскомнадзор се казва, че регулаторът ще провери материалите на  BBC World News, разпространявани в Русия, и интернет ресурсите на БиБиСи за спазване на руското законодателство.  Роскомнадзор съобщава в Twitter, че резултатите от одита ще бъдат обявени “в близко бъдеще”.

Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова публикува пост във Фейсбук: „Искрено съжалявам за кореспондентите на БиБиСи, много от които са истински професионалисти и добросъвестно изпълняват задълженията си. Но грубата намеса на британското правителство в дейността на руските медии (постоянна пропаганда срещу канала RT, опити за дискредитиране на нашите журналисти и т.н.) не оставя друг избор освен огледалния отговор. Руската страна предупреждаваше многократно.”

Москва съобщава експлицитно, че не става дума за стандартен медиен надзор, а за акт в отговор на работата на британския регулатор.

Втори годишен преглед на функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародван е докладът на ЕК по втория годишен преглед на функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ.

На 12 юли 2016 г. Комисията прие решение („решението за адекватността“), в което констатира, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (Щитът за личните данни, EU-U.S. Privacy Shield) гарантира адекватно ниво на защита на личните данни, предавани от ЕС на организации в САЩ. Решението за адекватността предвижда ежегодна оценка от страна на Комисията на всички аспекти на функционирането на рамката. Първият годишен преглед се състоя на 18 и 19 декември 2017 г. във Вашингтон, а на 18 октомври 2017 г. Комисията прие своя доклад до Европейския парламент и Съвета.
С настоящия доклад приключва вторият годишен преглед на функционирането на
Щита за личните данни. Този доклад, както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2018) 497), имат същата структура както доклада по първия годишен преглед. Те обхващат всички аспекти на функционирането на Щита за личните данни, също и в светлината на промените, настъпили през изминалата година.

 

Да направим медийните услуги достъпни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес британският регулатор Ofcom публикува на сайта си препоръки към правителството относно изработването на правни правила за подобряване на достъпността на регулираните аудиовизуални медийни услуги по заявка (video on-demand programme services, ODPS).

Искаме да гарантираме, че те могат да се използват и да се радват на възможно най-широка аудитория, независимо от увреждането, което позволява пълноценно участие и включване в социалния и културен живот,  се казва в съобщението.

Making on-demand services accessible