Обнародван е докладът на ЕК по втория годишен преглед на функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ.
Обнародван е докладът на ЕК по втория годишен преглед на функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ.
Днес британският регулатор Ofcom публикува на сайта си препоръки към правителството относно изработването на правни правила за подобряване на достъпността на регулираните аудиовизуални медийни услуги по заявка (video on-demand programme services, ODPS).
Искаме да гарантираме, че те могат да се използват и да се радват на възможно най-широка аудитория, независимо от увреждането, което позволява пълноценно участие и включване в социалния и културен живот, се казва в съобщението.
Обнародвана е Директива (EС) 2018/1972, с която се приема Европейски кодекс за електронни съобщения.
Мотивите и целите – от първите рецитали на новата директива:
Директиви 2002/19/EC , 2002/20/EC , 2002/21/EC и 2002/22/EC на Европейския парламент и на Съвета бяха съществено изменени. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочените директиви следва да бъдат преработени.
Действието на петте директиви, които са част от съществуващата регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги, а именно директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , е предмет на периодичен преглед от страна на Комисията, по-специално с оглед определяне на нуждата от изменения в съответствие с технологичните и пазарните промени.
В своето съобщение от 6 май 2015 г. за установяване на Стратегия за цифровия единен пазар за Европа, Комисията заяви, че в прегледа си на правната рамка за далекосъобщенията би се съсредоточила върху мерки, насочени към стимулирането на инвестициите във високоскоростни широколентови мрежи, би въвела по-съгласуван подход с оглед на вътрешния пазар в политиката за радиочестотния спектър и неговото управление, би осигурила условия за истински единен пазар чрез преодоляване на регулаторната разпокъсаност, би гарантирала ефективна защита на потребителите, равнопoставени условия на конкуренция за всички участници на пазара и последователно прилагане на правилата, както и би осигурила по-ефективна регулаторна институционална рамка.
Настоящата директива е част от програмата за регулаторна пригодност (REFIT), обхващаща четири директиви, а именно директиви 2002/19/EО, 2002/20/EО, 2002/21/EО и 2002/22/EО, и Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета . Всяка от тези директиви съдържа мерки, приложими към доставчиците на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги в съответствие с регулаторната история на сектора, съгласно която предприятията бяха вертикално интегрирани, а именно предлагаха както мрежи, така и услуги. Прегледът дава възможност за преработка на четирите директиви с цел да се опрости настоящата структура с оглед подобряване на съгласуваността и достъпността в съответствие с целта по REFIT. Той дава също така възможност структурата да се адаптира към новата пазарна реалност, при която предоставянето на съобщителни услуги вече не е непременно обвързано с предоставянето на мрежа. Както е предвидено в междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове, преработването се състои в приемането на нов правен акт, който включва в един текст както съществените изменения, които внася в предишен акт, така и непроменените разпоредби на този акт. Предложението за преработване се отнася до съществените изменения, които внася в предишен акт, а на вторично ниво включва кодифицирането на непроменените разпоредби на предишния акт заедно с тези съществени изменения.
Настоящата директива създава правна рамка, която да гарантира свобода на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, обвързана единствено с условията, установени в настоящата директива, и с евентуалните ограничения в съответствие с член 52, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално с мерките относно обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве и в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“).
Настоящата директива не засягат възможността отделните държави членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират защитата на основните си интереси по сигурността, да опазват обществения ред и обществената сигурност и да позволяват разследването, разкриването и преследването на престъпления, като се има предвид, че всички ограничения на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, и по-специално в членове 7, 8 и 11 от нея, например ограничения във връзка с обработването на данни, трябва да бъдат предвидени в закон, да зачитат основното съдържание на тези права и свободи и да бъдат съобразени с принципа на пропорционалност, в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата.
Конвергенцията на секторите на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии означава, че всички електронни съобщителни мрежи и услуги следва да бъдат обхванати доколкото е възможно от единен Европейски кодекс за електронните съобщения, установен с една единствена директива, с изключение на въпросите, които уреждат по-добре чрез пряко приложими правила, установени с регламенти. Необходимо е регулирането на електронните съобщителни мрежи и услуги да бъде отделено от регулирането на съдържанието. Следователно настоящата директива не обхваща съдържанието на услугите, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, ползващи електронни съобщителни услуги, като например разпространяваното радио- и телевизионно съдържание, финансовите услуги и някои услуги на информационното общество, и не засяга мерките, предприемани на ниво на Съюза или на национално ниво по отношение на такива услуги в съответствие с правото на Съюза, с цел да се стимулира културното и езиковото многообразие и да се гарантира медийния плурализъм. Съдържанието на телевизионните програми е обхванато от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Регулирането на аудиовизуалната политика и на съдържанието има за цел постигането на цели от общ интерес като свободата на изразяване, медийния плурализъм, безпристрастността, културното и езиковото многообразие, социалното приобщаване, защитата на потребителите и закрилата на непълнолетните. Разделянето на регулирането на електронните съобщения от регулирането на съдържанието не засяга отчитането на връзките, които съществуват помежду им, и по-специално, с оглед да се гарантира медийният плурализъм, културното многообразие и защитата на потребителите. В границите на своята компетентност компетентните органи следва да допринасят за гарантиране на изпълнението на политиките, насочени към насърчаването на тези цели.
Настоящата директива не засяга прилагането на Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета към радиосъоръженията, но обхваща радиоприемниците за автомобили и потребителските радиоприемници, както и потребителското оборудване за цифрова телевизия.
Британският регулатор Ofcom информира, че информационната програма RT е нарушила правилата за телевизионните програми, като не е успяла да запази дължимата си безпристрастност в седем новинарски и актуални предавания за период от шест седмици.
По-рано тази година Ofcom стартира редица разследвания на RT, за да определи дали определени предавания са спазили изискванията за безпристрастност.
Регулаторът съобщава:
След като разгледахме предаванията и всички налични доказателства, включително писмените и устни изявления, направени от RT, стигнахме до заключението, че следните седем предавания нарушават изискванията за безпристрастност:
Спутник, RT, 17 март 2018 г., 19:30 ч .;
Новини, RT, 18 март 2018, 08:00;
Спутник, RT, 7 април 2018 г., 19:30 ч .;
Crosstalk, RT, 13 април 2018 г., 20:30 часа;
Crosstalk, RT, 16 април 2018 г., 20:30 часа;
Crosstalk, RT, 20 април 2018, 08:30; и
Новини, RT, 26 април 2018, 08:00 часа.
Три от анализираните предавания в посочения период не нарушават правилата.
Регулаторът е уведомил RT, че има намерение да обмисли налагането на законова санкция.
Broadcast and On Demand Bulletin issue number 369 (PDF, 2.15 MB).
В прессъобщение ЕК обръща внимание, че Обединеното кралство ще напусне Европейския съюз след 100 дни. Предвид продължаващата несигурност в Обединеното кралство по отношение на ратификацията на споразумението за оттегляне, договорено между ЕС и Обединеното кралство на 25 ноември 2018 г., и призива на Европейския съвет (член 50) от миналата седмица за засилване на работата по подготовката на всички равнища и за всички сценарии днес ЕК започна прилагането на своя план за действие при липса на споразумение.
Така Комисията изпълнява своя ангажимент до края на годината да приеме всички необходими предложения във връзка със сценария, при който няма постигнато споразумение, както е посочено в нейното второ съобщение относно готовността за Брекзит от 13 ноември 2018 г.
Днешният пакет включва 14 мерки в ограничен брой области, в които липсата на споразумение ще доведе до значителни сътресения за гражданите и предприятията в ЕС-27. Сред тези области са финансовите услуги, въздушният транспорт, митниците и политиката в областта на климата.
ЕС се активизира да приеме множество законодателни предложения относно медиите, електронните комуникации и цифровата икономика преди изборите за ЕП 2019.
Днес в Официален вестник на ЕС са публикувани Заключения на Съвета относно засилването на европейското съдържание в цифровата икономика. В констативната част четем:
Секторите на производство и разпространение на съдържание, които включват съдържание и творби от медиите (с аудиовизуално, печатно и онлайн съдържание), както и други сектори на културата и творчеството, са основни стълбове на общественото и икономическото развитие на Европа. Качеството и разнообразието на европейското съдържание са вътрешно присъщи на европейската идентичност и изпълняват съществена роля за демокрацията и социалното приобщаване, а също и за динамичния и конкурентоспособен характер на европейските сектори на медиите, културата и творчеството. Тези сектори освен това укрепват меката сила на Европа на световно равнище. Със своето комплексно въздействие те благоприятстват иновациите, творчеството и благосъстоянието в други области;
Цифровите и онлайн технологиите представляват голяма възможност за създаване на благоприятни условия за нова ера на европейското творчество. Освен това те предоставят възможност за по-голям достъп до европейско културно съдържание и за съхраняване, утвърждаване и разпространение на нашето европейско културно наследство, например посредством използването на виртуалната реалност. Цифровите технологии дават възможност на всички участващи страни да придобият нови умения и познания, да разработят нови услуги, продукти и пазари и да достигнат до нова публика. Онлайн платформите, по-специално социалните медии и платформите за споделяне на видеоклипове, осигуряват достъп до огромно разнообразие на съдържание, особено от трети страни, за безброй потребители в Европейския съюз и по целия свят;
Използването на цифровите и онлайн технологиите поражда предизвикателства за европейските сектори на производство и разпространение на съдържание като цяло. Всички участващи страни трябва да адаптират своите бизнес стратегии, да развият нови умения, да разширят своите познания, да преосмислят структурата на своите организации и да направят оценка на своите модели на финансиране и производство/разпространение. Увеличаващото се използване на данни все повече оказва въздействие върху веригите за създаване на стойност на всички равнища. Това развитие има и огромно влияние върху очакванията и поведението на потребителите;
Глобалните онлайн платформи оказаха съществено въздействие върху цифровата трансформация. По-специално основаният на алгоритми бизнес модел на тези онлайн платформи, предлагащи съдържание с културен и творчески характер, включително медийно съдържание, и основани на персонализираното разпространение на съдържание и на реклами, специално насочени към потребителите, породиха въпроси относно прозрачността, дезинформацията, медийния плурализъм, данъчното облагане, възнаграждението на създателите на съдържание, опазването на неприкосновеността на личния живот, популяризирането на съдържанието и културното многообразие.
В горния контекст се изтъкват следните политически приоритети в дневния ред на Европейския съюз:
Dело C‑619/18 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 2 октомври 2018 г. Европейска комисия срещу Република Полша се гледа по реда на бързото производство.
Поводът
е Законът за Върховния съд в Полша, който намали възрастта за пенсиониране за съдии от 70 до 65 години, предизвика масови улични протести. Една трета от общия брой на съдиите трябваше да се пенсионират. Очакваше се PiS да използва закона, за да назначи нови съдии, лоялни към управляващите. Малгожата Герсдорф (65), председател на Върховния съд на Полша, отказа да се оттегли. Тя заяви, че полската конституция й гарантира правото да изпълнява шестгодишен мандат, и нарече реформите “чистка”. Управляващите отрекоха обвиненията с тезата, че съдебната власт в страната не е била правилно реформирана след края на комунизма през 1989 г.
Европейската комисия
иска от Съда на ЕС да установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като е намалила възрастта за пенсиониране на съдиите във Върховния съд и прилага намалената възраст за назначените съдии във Върховия съд преди 3 април 2018 г., като също така е предоставила на президента на Република Полша право на преценка относно удължаването на активната служба на съдиите във Върховния съд, като ЕК твърди, че:
Временни мерки
В очакване на решението на Съда Комисията е поискала от Съда като временна мярка да се гарантира, че съдиите от Върховния съд на Полша могат да продължат да изпълняват задълженията си при условия на работа, каквито са имали преди Закона за Върховният съд да влезе в сила и Полша да се въздържа от назначаване на нови съдии.
На 17 декември Съдът на ЕС се произнесе в полза на исканите от ЕК временни мерки.
Напоследък съм без фотоапарат. Първо не забелязах как стана и къде изчезна, после си казах, че ако е някъде вкъщи, непременно трябва да го намеря и накрая май се примирих, че може би някой от майсторите, дето идваха миналата година, го е откраднал. И бормашината. И винтоверта. А, и очилата на Светлин никъде не ги намирам, детето преди четеше постоянно, пък сега почти не поглежда книга. Търсих навсякъде, най-вече всъщност търсих очилата, но засега без успех. Съмнително е, ще кажете, така да изчезнат толкова неща, пък и кой би крал очилата на детето? Не знам, помня, че миналата година на морето снимах (“за Великден Гюро си капа купува̀…”), после вече все ходя с мобилния и да си кажа – прехвалена работа са това телефоните, става за “отбелязване” на места и моменти, но нищо не е като (d)SLR-а.
От доста време се опитвам да снимам пак. Наскоро на WordCamp (за това отделно повече) видях Йовко, не се бяхме виждали от векове, добра среща, и успяхме да разменим кратки разговори, един от тях, естествено, по любимата наша тема за снимането. Последно побутване да вляза в релси и пак да започна да снимам. Е, да кажеш е лесно, но какво да сторя, като последното преравяне вкъщи пак не откри стария istDL? Огледах се в мрежата – готиното днес е, че има много, много фотоапарати и огромна част от тях са чисто нови и със супер-дупер копчета и автоматики. Доброто в това за такива като мен е, че не са ми нужни най-новите джаджи в апаратите, а съответно цената втора ръка на прекрасни модели отпреди 10 или дори 4-5 години е много, много достъпна. Направо да се изкуши човек да си вземе нещо с 15-16 мегапиксела, 1/8000 и ISO някъде над 10000, пък може и да има видео, за зор-заман… Все космически неща за стария ми апарат, ох абе къде ли е, да не би да съм го “подредил” по някое време и сега да не го “намирам” като “изгубен”… няма да ми е за първи път…
Гледам Pentax, явно защото съм праволинеен, мързелив и кон с капаци… шегувам се, защо да търся друга система, като модели като K-30, K-50, че дори и K200d (далечен правнук на моя istDL) са си супер? K-5 е по-добре, а пък сега се сетих, че когато излезе K-3, реших, че това е най-якият апарат, нищо че някои хора не го харесваха, че им бил “ръбат”. Пък и няма да сменям, нали си имам още пентакски обективи, даже Pentax SMC DA 50mm F/1.8 така и нямах време да го разцъкам като хората.
По-рано тази година, някъде по топлото време, се видях с Велин, Гери и Ники (момчета, къде са ви фотоблоговете?), и с тях не се бяхме виждали от години, пихме кафета и бири и си казахме, че трябва пак да започнем фоторазходките. Е, трябва, ама първо снаряжаването – после развод на караула. То затова и няма снимки към този текст, как да има. :)