На 25 ноември в галерия Структура беше открит Пети фестивал-лаборатория NEDRAma International, като тази година темата на фестивала е Медии и свобода на избора.
Фестивалът започна с Елхата у Иванови, съвместна творческа акция на театър “Реплика”, режисьора Javor Gardev / Явор Гърдев и визуалния артист Teodora Simova. Според анонса “тази творческа акция използва за своя основа едноименния драматургичен опус на А. Введенски — кратък протоабсурдистки текст, писан в края на 30-те години на XX век”, преводът е на Георги Рупчев и е публикуван преди време в Ах, Мария. Введенски заедно с Хармс е представител на ОБЭРИУ (Объединение Реального Искусства), пред нас е обэриутска драматургия.
Не си представям, че някой ще гледа Елхата у Иванови като криминале – поради което да не трябва да се говори за развитието на действието – но ако е така, не четете нататък.
Сюжетът: става дума за престъпление и наказание, за Явор Гърдев това е углавно действо. Зрителите са оградени с характерните за местопрестъпление полицейски ленти – това е местопрестъпление: в навечерието на Рождество, докато родителите са на театър, бавачката убива едно от децата с брадва, след което е арестувана и осъдена на смърт. Нейният годеник с приятели идва от гората с коледна елха, родителите също се връщат – и всички умират.
Елхата у Иванови не е разказ за Иванови, такива герои няма. Децата в пиесата са от 1 до 82 години, действието се развива в един ден, но има време за цял съдебен процес, а на финала става ясно, че за времето на действието дървосекачът Фьодор е научил латински и започва да го преподава в училище.
Времето, смъртта и Бог са централни теми за Введенски. Занимава го връзката на времето с действието –
Я думал о том почему лишь глаголы
подвержены часу, минуте и году.
а дом лес небо как будто монголы,
от времени вдруг получили свободу
Двамата с Хармс работят върху спектакъл Моя мама вся в часах, Елхата у Иванови също е в часах, а по-късно в поезията си (Кругом возможно Бог) Введенски казва :
Вбегает мёртвый господин
и молча удаляет время.
И пак там – за съперничеството на смъртта и времето:
Мне всё чаще и чащекажется странным,что время еще движется,что оно еще дышит.Неужели время сильнее смерти.
Елхата у Иванови е за Рождество, но Рождеството в пиесата е крайно условно, а рождествената песничка е особена:
…молитесь колесу,
оно круглее всех!
Отново след Квартет Явор Гърдев включва медията в разказа – за изграждане на цялата пред-Рождественска условност. Паралелно с актьорската игра на голям екран изображения рамкират или позиционират действието. Изображенията се сменят бързо, разказите са паралелни, дори брадвите в разказите са паралелни – за момиченцето и за елхичката – човек едва смогва да следи посланията, трябва време да разбереш какво виждаш, а разказите се застигат и допълват, не е забравен и Джон Ленън –
God is a concept
By which we measure
Our pain
I’ll say it again
God is a concept
By which we measure
Our pain
Too late to die young
Петя Перов. Така ми се иска да умра. Просто страст. Умирам. Умирам. А така, умрях.
Нина Серова. И аз. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке. Е, това е всичко. Умрях.
Пузирьов-баща. И те също умряха. Разправят, че дърварят Фьодор се изучил и станал учител по латински език. Какво става с мене. Как ми прескочи сърцето. Нищо не виждам. Умирам.
Пузирьова-майка. Какви ги приказваш. Ето виждаш ли, човек простонароден, а постигна своето. Боже, колко тъжна ни излезе елхата. (Пада и умира).
Под заглавие “Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма” Международната федерация на журналистите призовава унгарските власти да не дават ход на формирането на огромен медиен конгломерат, който поставя под съмнение медийния плурализъм.
Собствениците на мнозинството от проправителствените медии в Унгария заявиха в сряда, че даряват своите компании на фондация “Централноевропейска преса и медийна фондация”. Новият десен медиен конгломерат ще включва кабелни новинарски канали, онлайн новинарски портали, таблоидни и спортни вестници и всички регионални общински вестници, няколко радиостанции и многобройни списания.
Според медиите, повечето от медиите, дарени на Фондацията, са били придобити или основани от съюзниците на премиера Виктор Орбан през последните няколко години. Някои от тях се превърнаха от относително независими в проправителствени медии с обилна държавна и държавна реклама.
Медийните операции на фондацията ще бъдат ръководени от издател, известен с лоялността си към Виктор Орбан.
Според MPM 2017 “за унгарската медийна среда e характерен висок риск за медийния плурализъм […] чрез пряка и непряка намеса на правителството в медиите. В частния сектор на медиите все повече доминират олигарси, близки до правителството”.
IFJ и EFJ припомнят, че държавите от ЕС имат задължение да осигурят медиен плурализъм и среда, в която гражданите да могат да участват в обществения дебат и да изразяват идеи и мнения без страх. IFJ и EFJ призовават Европейската комисия като пазител на договорите да третира опитите на унгарското правителство да навреди на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт.
Подготвя се нов акт на консолидация – през 2014 г. парламентът прие изменение на закон, според който се обединяват всички държавни медийни компании, включително Magyar Televízió (MTV), държавната информационна агенция (Magyar Távirati Iroda – MTI) , Унгарското обществено радио (Magyar Rádió) и Duna TV, държавна медийна компания, излъчваща за унгарците в чужбина.
Сходните умове мислят сходно: и в Унгария, както авторите на оттегления тази седмица у нас законопроект за задължителния пренос (кой знае защо го наричат проекта Харизанов) – са се сетили да осигурят задължителен пренос (must carry) за проправителствените програми.
През тази седмица се прие Законът за държавния бюджет 2019. За обществените медии са предвидени 67.8 млн лв за БНТ и 44.3 млн лв за БНР, за пълнота да отбележим и БТА с 5.1 млн лв – макар че БТА не отговаря на изискванията за обществена медия, тъй като гражданите нямат свободен достъп до съдържанието.
В светлината на критичното състояние на българския медиен пейзаж внимание заслужава изказването по време на обсъждането на председателя на парламентарната комисия за култура и медии Вежди Рашидов. По време на обсъждането на бюджета Рашидов е изложил следните свои идеи:
Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.
След това можем да говорим за повече пари, защото парите невинаги служат на обществото.
Да си дойдем на думата. Обществените медии.
Откакто е на власт, ГЕРБ няколко пъти подхваща обществените медии.
През първия мандат
– като начало – ГЕРБ отмени Закона за публичното радиоразпръскване, приет през май 2009 г. с гласовете на БСП и ДПС. Тогава ГЕРБ заявяваше, че със закона се обслужват частни бизнес интереси и се създава компания за наземно разпространение на програми, в която 49 на сто се предвижда да притежава частник. След парламентарните избори през юли Министерски съвет гласува отпускането на 150 млн. лв. от бюджета за държавния дял в спорния мултиплекс на разпръскването на двете обществени медии.
Законът беше отменен с § 90 ПЗР ЗИД ЗРТ – ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2010 г. , с който беше въведена втората ревизия на медийната директива. Все в началото на първия си мандат, през юни 2010 г., ГЕРБ намали медийния регулатор от 9 на 5 души по много специфичен начин, за да се освободи от предходни назначения. Председателката на медийната комисия Даниела Петрова не си направи и труда да разбере какво й диктува АБРО. В това време мултиплексите чрез серия от имитации на независими конкурсни процедури и отново не без помощта на услужливия законодател бяха усвоени от Цветан Василев, а България беше дадена на съд и осъдена от Съда на ЕС с решение по делото С-376/13.
През втория си мандат
ГЕРБ също подхващаше темата за обществените медии, Полина Карастоянова като председател на парламентарната комисия поддържаше тезата, че медиите се били обединили около идеята за медиен холдинг от европейски тип (2015), (2016) – като Венелина Гочева беше извела това в заглавие – медиите искат обединение – ето по този алгоритъм. Жалко, че БНТ е свалила материала от сайта си, в новите условия той пак е актуален, може да го качи. През този мандат парламентът и СЕМ играха играта за мандата на директора на БНТ – и докараха нещата дотам, че според СЕМ директорите на обществените медии вече са безмандатни.
Тук съм написала за някои ефекти от медийната политика на ГЕРБ през първите два мандата на управлението им.
През третия мандат на ГЕРБ
председател на медийната комисия вече е Вежди Рашидов. БНТ любезно му предоставя програмно време, благодарение на което сме свидетели на радостите и горестите на Рашидов. Диалозите с водещите Георги Любенов и Емил Кошлуков имат несъмнена образователна стойност, с тези диалози могат да се илюстрират основните демократични медийни стандарти на независимите и безпристрастни обществени медии, за което трябва да сме много благодарни на БНТ.
И така, какво ни казва Вежди Рашидов:
Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.
Да примем, че дискусията е открита.
Може ли 6 млн. държава да има три обществени медии?
Може. (БТА ще трябва да положи усилия, за да заслужи този термин – и ако преосмисли достъпа на обществото до информация.) Но да, може да има и две, и три обществени медии.
По логиката на Рашидов най-икономично е да има една медия. Само че медиите не са индустрия като другите. В демократичните общества има принцип – медиен плурализъм, записан е и в първичното право на ЕС, в Хартата на основните права. В по-малките държави медийният плурализъм важи точно толкова, колкото и в големите. И в Чехия, и в Дания, и във Финландия, и в Латвия, и в Щвеция – и да не изброявам държави, сравними по население с България, може да има и две, и три, и повече обществени медии. И не, т.нар. вътрешен плурализъм не е достатъчен. Всяко сливане и обединяване отнема от плурализма, а в България в днешните условия не е останало много за отнемане.
Рашидов е прав, че БНТ и БНР “или са обществени медии, или са търговско дружество” – и те не са търговски дружества. Което означава: ако някой има намерение да ги оптимизира на общо основание, икономии от мащаба и пр. – като търговски дружества – и обществените медии да станат една – на властта – ще се сблъска сериозно със стандартите на европейския медиен дуализъм.
А сега ще напиша отделно за Унгария, която очевидно за някои е вдъхновение и образец – макар че можеше спокойно да се разказва паралелно за двете държави.
Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма
В Официален вестник на Европейския съюз (OB L 303, 28.11.2018 г., стр. 69—92) е публикувана Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.
Държавите от ЕС въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с изменителната директива, до 19 септември 2020 г.
Държавите от ЕС съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с Директива 2018/1808.
Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Мотивите:
Последното съществено изменение на Директива 89/552/ЕИО (Телевизия без граници), кодифицирана впоследствие с Директива 2010/13/ЕС, беше направено през 2007 г. с приемането на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Оттогава пазарът на аудиовизуалните медийни услуги се разви значително и бързо поради протичащото сближаване между телевизионните услуги и интернет услугите. Технологичното развитие дава възможност за появата на нови видове услуги и предложения за потребителите. Зрителските навици, по-специално на по-младите поколения, значително са се променили. При все че основният телевизионен екран продължава да бъде важно устройство за споделяне на аудиовизуални изживявания, много зрители са преминали към други преносими устройства за гледане на аудиовизуално съдържание.
На традиционното телевизионно съдържание все още се пада основен дял от среднодневното време, прекарано в гледане. Въпреки това нови видове съдържание, като например видеоклипове или генерирано от зрителите съдържание, придобиват все по-голямо значение, а новите участници, включително доставчиците на услуги за видео по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове, вече са добре установени.
Това сближаване на медиите изисква актуализирана правна рамка, с цел да се отразят развитията на пазара и да се постигне баланс между достъпа до услуги за онлайн съдържание, защитата на потребителите и конкурентоспособността.