Делото е образувано по искане на 60 народни представители от 44-то Народно събрание (НС) за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 21 февруари 2018 г. (ДВ, бр. 17 от 23 февруари 2018 г.), с което на основание чл. 5, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) е освободен Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание.
В искането се поддържа, че оспореното решение противоречи на конституционните разпоредби, установяващи принципа на правовата държава (чл. 4 от Конституцията), политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1), правото на всеки да мисли свободно, да говори и действа според съвестта си (чл. 37, ал. 1), правото на всеки да има убеждения и да ги изразява (чл. 38), правото да изразява мнение и да го разпространява чрез слово (чл. 39), свободния мандат (чл. 67), както и чл. 73 от Конституцията, относно уредбата на организацията и дейността на Народното събрание.
Твърди се, че народният представител е санкциониран за изказани от него мнения и дадени оценки за актуални политически събития, които не съвпадат с тези на парламентарното мнозинство.
На 18 януари 2018 г. в парламента с декларация, която Валери Жаблянов направил в лично качество срещу Договора за добросъседство с Република Македония, накърнил интересите на страната, понеже квалифицирал сключения договор като „търгашество, от най-ниска проба, недоносче и измишльотина“, като по този начин принизил усилията на двете държави за постигане на взаимно добросъседство и разбирателство.
Във втория случай твърдяното неправомерно поведение на Валери Жаблянов като народен представител се изразява в това, че на 1 февруари 2018 г. извършил нарушение на чл. 155, ал. 1 ПОДНС, тъй като по време на пленарното заседание „възпрепятства грубо реда в залата и отдаването на почит към паметта на жертвите на комунистическия режим и жертвите на възродителния процес“. Тези му действия са квалифицирани като пълно неуважение към българския парламентаризъм и българския народ.
Третият случай на неправомерно поведение отново е свързан с нарушение на чл. 155, ал. 1 ПОДНС, понеже като заместник-председател Валери Жаблянов не изпълнил „институционалните си задължения спрямо парламентарната институция – да утвърждава институционалния и политически авторитет на Народното събрание като законодателен орган“. Този извод се основава на „свързването на Валери Жаблянов с авторството на разпространената в публичното пространство Декларация против провеждането на „Луков марш“, която съдържа твърдение, че Народният съд е „едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“.
В трите случая заседанията на парламента са били ръководени от председателя на Народното събрание.
Конституционният съд намира искането за обявяване на противоконституционност на решението за освобождаване на Жаблянов за неоснователно.
Конституционният съд е имал нееднократно възможност да подчертае, че ядрото на правовата държава е законността и че нарушаването на закона наред с нарушаването на Конституцията също така може да бъде основание за противоконституционност на оспорения пред него акт на Народното събрание. В съответствие с утвърдена практика на Конституционния съд Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание се приема непосредствено въз основа на Конституцията, стои в йерархията на нормативните актове паралелно със закона (Решение № 7/2010 г. на Конституционния съд) и има задължителна сила за всички правни субекти.
Изчерпателното изброяване на санкционните по характера си основания за предсрочно прекратяване на мандата на един държавен орган има съществена охранителна функция за стабилността на структурите на публичната власт и за ефективността на управлението, проявление на което е пълноценното осъществяване на мандата на държавните органи. Конституционният законодател използва термина „мандат“ единствено по отношение на държавните органи – в случая Народно събрание (например чл. 64, ал. 2), както и за народните представители (чл. 67, ал. 1), и в някои случаи се обозначава като срок, за който се избира парламентът (чл. 64, ал. 1), или срок на пълномощията на същия (чл. 64, ал. 3, чл. 160, ал. 3) и на народен представител (чл. 72, ал. 1). ПОДНС на свой ред използва термина „пълномощия“ на народен представител (чл. 138, ал. 7, чл. 140, ал. 2). Конституционният съд намира за необходимо да отбележи обаче, че председателят и заместник-председателите на НС не са държавни органи от категорията на обхванатите от установената конституционна система, а вътрешни органи на парламента – държавният орган е самото общонационално представително учреждение. Поради това съдът счита, че не могат да бъдат привеждани съображения, свързани с института „мандат“ на държавен орган в подкрепа на виждане за стабилност на този пост в Народното събрание. Не е случайно, че в ПОДНС вместо израза „предсрочно прекратяване на мандат“ се използва изразът „предсрочно освобождаване“ на председателя или заместник-председателите на НС.
Настоящият конституционен спор изисква да се припомни, че през 2000 г. 38-то НС прие Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (ДВ, бр. 37 от 5 май 2000 г.), който, макар и с подчертано декларативен характер, е отговор на публичния интерес и дава израз на оценката на обществото за визирания в закона исторически период на държавно развитие на страната. Конкретното фактическо основание за квалификацията на поведението на заместник-председателя в проекта за решение на НС като „системно превишаване на правата“ е несъответствието му с ценностния избор, изразен от народното представителство от името на народа, отразен в чл. 2, ал. 1, т. 3 от цитирания закон. Народните представители, подкрепили оспореното решение на НС, приемат, че Валери Жаблянов (член на Националния съвет на Българската социалистическа партия) е ангажиран с разпространената в публичното пространство Декларация против провеждането на „Луков марш“, която съдържа твърдение, че Народният съд е „едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“. При действащата разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от цитирания закон, с която се осъжда „безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“, подобно поведение е в противоречие с чл. 67, ал. 2 от Конституцията.
Без съмнение един заместник-председател на Народното събрание, който има по-високи задължения за опазване на авторитета на парламента, следва да понесе и допълнителна отговорност. Постът на председател и на заместник-председател на Народното събрание се заема от момента на избора до този на неговото прекратяване и независимо дали заемащият този пост прави изявление в лично качество, дали извършва, или не конкретни действия по ръководство на дейността на парламента, това не променя статуса му във вътрешната организация на Народното събрание. Следователно не променя и отговорността, която трябва да носи за добре премерено и разумно преценено поведение, подпомагащо утвърждаването на авторитета на общонационалното представително учреждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд
РЕШИ:
Отхвърля искането на 60 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 21 февруари 2018 г. (ДВ, бр. 17 от 23 февруари 2018 г.), с което е освободен Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание.
Решението е прието с особено мнение на съдиите Борис Велчев, Цанка Цанкова, Румен Ненков, Гроздан Илиев и Таня Райковска.
Особените мнения:
Съдия Румен Ненков:
6. В случая обаче останалите две прояви, третирани от подложения на контрол за конституционосъобразност акт като нарушения на правомощията на заместник-председателя на Народното събрание, по своето съдържание не представляват ненадлежно изпълнение на конституционни задължения, а са израз на правото на всеки народен представител на основата на своите политически идеи и мироглед да дава оценки на събития със съществена обществена значимост. Без значение е дали тези оценки съответстват на историческата истина, дали са обективни и справедливи, дали се възприемат от другите и т.н. Важното е, че позволеното политическо слово не може да се свърже с ненадлежното изпълнение на функциите, които Конституцията е възлагала на Валери Жаблянов в качеството му на заместник-председател на Народното събрание. Във връзка с това трябва да се подчертае, че ако наистина сме искрени в желанието си да живеем в условията на демокрация, сме длъжни да приемаме всички онези принципни положения, които са неотменими елементи на нейната сърцевина. В настоящия казус става въпрос за такива основополагащи конституционни ценности, като плурализма на политическия дебат, правото на всеки народен избраник да действа по съвест и убеждение, правото на гражданина на свободно изразяване и разпространяване на мнение и идеи.
Съпричастността на засегнатия от оспореното решение народен представител към подготовката на партийна декларация, включваща отношение към създаването и дейността на така наречения „Народен съд“, и изразеното в негово изказване от парламентарната трибуна неодобрение на сключен от правителството международен договор не могат да бъдат определени като нарушения на конституционните задължения на заместник-председателя на Народното събрание. Следователно в настоящата хипотеза не е налице системността, която е необходима предпоставка
Съдиите Борис Велчев, Цанка Цанкова, Гроздан Илиев и Таня Райковска:
За да обоснове наличието на признака за системност по отношение на две от действията на Валери Жаблянов, мнозинството приема, че критерият за системност не е само количествен. Понеже във всеки закон са синтезирани от представителите на народа ценности, всяко действие в несъответствие със закона носи посегателство върху тези ценности. Това разбиране на мнозинството е неприемливо, защото налага извода, че всеки случай на несъобразяване със закона по дефиниция се обхваща от критерия за системност.[…]
Недопустимо е в правовата държава упражняването на конституционни права от народен представител, свързано с изразяване на мнение, различно от това на парламентарното мнозинство, да бъде основание за санкционирането му с освобождаване от поста заместник-председател на парламента.
