Европейската аудиовизуална обсерватория е предоставила за свободно разпространение публикацията Новинарските телевизии в Европа
Една графика от публикацията – за новинарските телевизии от гледна точка на собствеността:
Преди девет години, когато на тъмно се готвеше т.нар. Закон за публичното радиоразпръскване шефът на парламентарната комисия отговаряше, че Нещата там са много тънки.
Както пее Веселин Маринов –
Как нещата се повтарят. Сега се готви изменение на Закона за депозиране на печатните издания (вносител Пеевски и др.). Този законопроект се движи директно без обсъждане в комисии – но все пак се организира едно обсъждане, наречено на сайта на Народното събрание “Дискусия във връзка с приетите на първо гласуване промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, свързани с прозрачността на собствеността на медиите и нейното значение за гарантиране на свободата на словото и превенцията на фалшивите новини”.
Публикувана е стенограмата, можем да прочетем какво са казали участниците
Участвала е Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество.
ЕК, на която разчитаме да ни помага с високите си стандарти – но! госпожа Габриел е споделила мисли по друга важна тема и не е останала за обсъждането на законопроекта, така става ясно от стенограмата:
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Габриел. Вие, доколкото знам, ще тръгвате, така ли? Да си вземем довиждане.
МАРИЯ ГАБРИЕЛ: Но ще проследя дебатите и…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, добре. С удоволствие.
С удоволствие какво? – не става ясно, но стенограмата продължава с обсъждането на проекта, представен от вносителя Йордан Цонев:
От съзнанието, че на този закон, че материята е много тънка, границата, ние не сме предвидили никакви регулации и никакъв регламент.
Материята е тънка, границата е тънка – останалото е в стенограмата.
За тези, които няма да отворят стенограмата – финалът от Вежди Рашидов:
Уважаеми колеги, искам да Ви уведомя, че тази дискусия беше предизвикана от нашата комисия, защото тя е много необходима. Държа да Ви уверя като човек, който е правил митинги с Виктор Пасков пред парламента преди много години точно за свободата на словото, че тя е много важна и свещена за всички нас, колеги!
Отново Ви напомням: свободата на словото не е привилегия на една или друга група професии, занаяти, гилдии и т.н. Свободата на словото, калкото е важна за медиите, толкова е важна и за техните обекти, а именно ние, хората, които сме обекти на същата тази свобода. И тъй като вече има дебат, ние сме длъжни едно – едно на ръка, че трябва да се съобразим с европейските стандарти в законодателството, и второ, свободата на словото, както всичко в една държава, се гарантира единствено от законите.
Депутати, граждани и журналисти трябва да имаме единствено страх пред Закона! Никой не е против свободата, а напротив, за да не я изгубим, за да не я изтървем, за да не отидем до други крайности, само ще Ви напомня, че уредените държави – помните добре Мърдок закри един от най-тиражираните в света вестник, не само в Англия. (Реплики встрани от микрофоните.) Ще Ви уведомя, аз съм го казал някъде.
Бернар Тапи за една, лъжлива информация ще я нарека, защото при него беше и лъжа, осъди една медия на 47 милиона евро. Така че приемете и обратното: възможността, както медиите трябва да търсят правата си – тук много хубаво го казахте, колегата от „Оффнюз”, и са длъжни да ги търсят, но така и гражданите трябва да имат свещеното право да търсят своите права! Именно затова необходимостта от деклариране на крайния собствени е много важна, защото иначе няма адрес.
Още съвсем мъничко, за да Ви благодаря за тази конструктивна среща.
Вижте, имаме случаи, когато – знаете, за една помада за 20 лв. можем да съсипем един човешки живот. Аз затова казвам: хубаво е тази свобода да я съхраним всички заедно чрез законите си. Единствената сила в ръцете на една държавност и държава е законът!Благодаря Ви много за тази хубава дискусия. Тя е полезна. Както Йордан Цонев каза: каквито идеи има, именно заради свободата на словото са отворени вратите да седнем и да дискутираме. Добре сте дошли! Благодаря Ви.
Единствената сила в ръцете на една държава е законът.
На 6 юни 2018 г. представителите с мандат от Европейския парламент и българското председателство на Съвета на ЕС постигнаха съгласие по актуализирания текст на Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ) на основата на предложението COM(2016) 287 final, представено от ЕК на 25 май 2016 г. На 13 юни 2018 Корепер одобри текста, договорен след девет заседания в процедурата по триалог.
Днес, 2 октомври 2018 г., текстът беше гласуван от Европейския парламент на пленарно заседание и одобрен с 452 гласа срещу 132 против и 65 въздържали се.
Тексът, за който е постигнато споразумение, трябва да бъде официално одобрен от Съвета на ЕС, преди измененията на Директивата да влязат в сила.
Държавите ще имат 21 месеца, за да въведат новите правила в националните законодателства.
Българската социалистическа партия е внесла в СЕМ документи за регистриране на Българска свободна телевизия.
Поредна партийна телевизия след Алфа на Политическа партия Атака. И може би като Алфа също ще иска да бъде регистрирана като обществена (не като търговска).
Законодателството на България не забранява партийни телевизии, макар че в Закона за радиото и телевизията има ограничения за определени лица при кандидатстване за лицензия – ограниченията отразяват специфични особености на българската среда: не могат да кандидатстват кредитни милионери, т.нар. силови застрахователи и пр. – но няма ограничения за политически партии. Няма ограничение и за политици. Действащият депутат Делян Пеевски придоби в две последователни години (2015 и 2016) по 50 на сто от Балканска медийна компания АД.
Често се поставя въпросът защо партийните медии не се забранят. Особено в контекста на финансирането им, което идва от финансирането на партиите с публичен ресурс. Аргументът да липсва забрана е прозрачността: аудиторията ще знае, че гледа програма, за която е обявено, че е на БСП или на Атака.
Да сравним с друга хипотеза: телевизии, за които е обявено, че са частна собственост, с претенцията, че не са партийни. Телевизиите на приближени до властта бизнесмени са откровено проправителствени с елементи на пропаганда.
Въпрос на медийна грамотност е да се избира източника на информация – и в това отношение партийните телевизии улесняват избора: човек може да каже “това не е моята програма” и да не гледа. А привидно непартийните телевизии на приближените до властта ефективно вършат пропагандна идеологическа работа, без да предупреждават аудиторията.
За съжаление дори медии, които не са собственост на приближени до властта, често се държат безкритично и проправителствено – главно поради факта, че държавата е важен източник на финансиране.
А целта е да има независими в позициите си медии и безпристрастно отразяване на фактите.
В този контекст да припомним Резолюцията на ЕП от 2 май 2018 година:
осъжда опитите на правителствата да заглушат критичните медии и да унищожат свободата и плурализма на медиите, включително чрез по-изтънчени похвати, които обикновено не водят до въвеждане на сигнал в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, например чрез изкупуване от членове на правителства и техни приближени на търговски медии и принуждаване на обществените медии да обслужват частни интереси;
Тази точка в Резолюцията отразява процесите, които протичат тук. Похватите дори не са кой знае колко изтънчени, например телевизията на братя Вълневи просто я убиха.
За това говорихме и днес с Ирина Недева по Българското национално радио по повод регистрирането на програмата на БСП. Чуйте и репортажа на Спас Крайнин.
Слави Трифонов води дела от десетина години по повод използването на откъси от Шоуто на Слави в предаването Господари на ефира. Спорът е интересен, защото сега се установява практика по ред въпроси – свободно използване на защитени произведения, цитиране и аудиовизуално цитиране, критика и пародия, обзор и критика – при това се появява и практика на Съда на ЕС.
ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд, с което окончателно осъдих предаването Господари на ефира за нарушаване на авторското право, обяви Слави Трифонов в личния си профил. Съдът е задължил Господарите да платят 13038.25 лв и това е окончателното решение по този казус, обясни Трифонов в социалната мрежа.
Окончателно по този казус, но през 2017 г. Върховният касационен съд (Решение №112/ 2 август 2017 г.) отхвърли като неоснователни предявените искове за неправомерно използване на части от предаването Шоуто на Слави в издания на предаването на Господари на ефира:
Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.
При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане.
Продуцентът на аудиовизуално произведение, в случая касаторът, няма защитимо право по чл.90а ЗАПСП в хипотезата на критика по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП. Правото на продуцент на звукозаписи също не е защитимо по този ред, тъй като чл.90 ЗАПСП е изключил т.2 на чл.24 от приложимия по аналогия обхват на нормата.
Няма грешка, въпреки че съобщенията изглежда да си противоречат.
Между двете търговски дружества (които стоят зад двете предавания) се водят различни дела. По едно от тях решението е влязло в сила, за което съобщава Слави Трифонов, но има и спорове в съдебна фаза.
В касационна жалба на Седем – осми АД (Слави Трифонов) срещу Решение № 2092/05.10.2017 г. на Софийски апелативен съд се поддържа, че въззивният съд е приел в противоречие на материалния закон, че
ВКС – Търговска колегия, Първо отделение приема в Определение №398/2018 г., че все пак има основание за допускане на касационно обжалване –
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване, съответно конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.
Точката в спора още не е сложена.
За съжаление някои от актовете, цитирани в други от актовете по делата между тези страни, не са достъпни онлайн чрез справка в базите на съдилищата.
Онлайн платформите и рекламната индустрия са представили кодекс за саморегулиране.
Кодексът за добри практики трябва да допринесе за провеждането на прозрачна, справедлива и надеждна онлайн кампания преди изборите за Европейски парламент през пролетта на 2019 г.
Европейската комисия препотвърждава вече казаното: ще следи за напредъка и ще анализира резултатите от прилагането до края на 2018 г. Ако резултатите се окажат незадоволителни, ще бъдат предприети действия, включително такива от регулаторен характер.
Присъединилите се към Кодекса се ангажират да предприемат действия в следните пет области:
Кодексът е отворен за подписване от социалните медии, търсачките, онлайн рекламните мрежи и рекламодателите, като всяка една от тези групи предоставя различни видове услуги чрез различни технологии на различни аудитории.
Кодекс за саморегулиране: Code of Practice on Disinformation
Информационен документ: Tackling the spread of disinformation online
Дехуманизиране е ефект, който вече ще се санкционира от Twitter. Компанията обявява публично, че внася изменения в правилата си ( Twitter Rules) по отношение на езика, който дехуманизира.
Част от това съдържание и досега е попадало в обсега на правилата за речта на омразата, които забраняват насърчаването на насилие или заплахи срещу други хора въз основа на раса, етническа принадлежност, национален произход, сексуална ориентация, пол, полова идентичност, религиозна принадлежност, възраст, инвалидност или сериозно заболяване, но все още има туити, които не нарушават правилата на мрежата, а третират зле категории хора или отделни лица, поставяйки ги по-ниско в сравнение с останалите.
Тъй като очевидно в бъдеще ще се говори повече за дехуманизиране, има смисъл да се следи процеса на създаване на стандартите.
Twitter провежда кратко проучване по въпроса, можете да се включите до 9 октомври т.г.
Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom.
Нарушение на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ.
Жалбите са предизвикани от информацията, разкрита от Едуард Сноудън, за съществуването на програми за наблюдение и обмен на разузнавателни данни, управлявани от разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство. По-конкретно, че електронни съобщения и / или съобщителни данни е вероятно да бъдат задържани или получени от разузнавателните служби на Обединеното кралство, разчитащи на режима, установен в британския закон RIPA. Бяха подчертани три области на проблемите: прихващане, споделяне и достъп до комуникации. Във всички случаи жалбоподателите смятат, че защитата срещу злоупотребите е недостатъчна и че режимите не са нито законни, нито необходими в едно демократично общество.
Жалбоподателите твърдят, че режимът не е законосъобразен, значимите елементи на режима не са били публично оповестени и не отговарят на изискванията по решението Вебер.
Шестте принципа, установени във Weber and Saravia (app no. 54934/00) са отправна точка за изводите:
– естеството на престъпленията, които могат да доведат до заповед за прихващане;
– определяне на категориите хора, които могат да бъдат проследявани;
– ограничение на продължителността на прихващане;
– процедурата, която трябва да бъде следвана за използване и съхранение на получените данни;
– предпазните мерки, които трябва да се вземат при съобщаване на данните на трети страни; и
– обстоятелствата, при които събраните данни могат или трябва да бъдат заличени или унищожени.
Според ЕСПЧ към изискванията по решението Вебер трябва да се прибавят и съображенията на Голямата камара по Zakharov (app no. 47143/06).
Накрая, ЕСПЧ се позовава на правото на ЕС – по-специално на решенията Digital Rights Ireland (дело C-293/12 и C-594/12) и Watson (дело C-698/15) – прихващането е само за целите на борбата с тежките престъпления и този достъп подлежи на предварителен преглед (разрешение) от съд или независим административен орган.
В решението на ЕСПЧ, освен липса на нужните гаранции по чл.8, е взето предвид, че става дума за проследяване на журналисти -по тази причина има и аргумент по чл.10, свобода на изразяване. Прилагането на мерките не може да се разглежда в съответствие със закона за целите на чл. 10 ЕКПЧ.