Театрална група, Unifaun Theatre Productions, е била възпрепятствана да произвежда и изпълнява пиесата Stitching, поради забрана, наложена от Борда за класификация на филми и сцени (“Board”). Тази намеса в правото на театралната група на свобода на изразяване впоследствие беше потвърдена от националните съдилища, включително от Конституционния съд на Малта.
Според Конституционния съд пиесата съдържа няколко сцени, неприемливи от гледна точка на морала и благоприличието. Конституционният съд приема, че пиесата в нейната цялост е обидна за малтийското общество. Споменатите конкретни сцени, както и други части на пиесата, са били обида към достойнството на индивида, което е неразделна част от гражданската и моралната тъкан на обществото. Дори в плуралистично и демократично общество, като малтийското, човешкото достойнство не може да бъде засягано, човек не би могъл да използва вулгарен, неприличен и богохулен език, за да описва извращения [..] Не е приемливо да се популяризира поведение, което нарушава закона, обезсмисля страданията на жените по време на холокоста, описва жените като обект на сексуално удовлетворение […] Удоволствието от изнасилването на деца, убийството на деца и сексуалното общуване с родителите на убити деца cа неприемливи дори в едно демократично общество. Съдът отбелязва, че според малтийския закон богохулството е нарушение.
За да обоснове намесата в свободата на изразяване на театралната група Конституционният съд по-конкретно се позовава на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в Otto-Preminger-Institut срещу Австрия.
Театралната група изтъква, че пълната забрана за представянето на пиесата противоречи на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гарантира правото на свобода на изразяване.
ЕСПЧ основава решението си на процедурни основания, без да обсъжда понятията прилично/неприлично. Съдът подчертава, че Насоките за класификация на филмите (на които се основава забраната) не са достъпни за обществеността.
Критериите в нормативните актове позволяват неограничена власт на правоприлагащите, тъй като не са посочени достатъчно ясно предоставените на тези органи правомощия и начина на упражняването им.
ЕСПЧ установява, че правилата, на които се позовава правителството на Малта, не са с нужното качество и че намесата е била резултат от процедура, която не е предвидена от закона.
Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ не смята за необходимо да се занимава по-нататък с останалите въпроси. Тъй като намесата не е законосъобразна по смисъла на ЕКПЧ, ЕСПЧ единодушно заключи, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.
Малайзия е първата държава, която отменя въведен закон срещу фалшивите новини. Както става ясно от мотивите, законът е бил въведен от предишните управляващи, за да се използва срещу свободата на изразяване и за заглушаване на критиката.
Законът предвижда глоби до 122 000 долара и затвор до шест години за всичко, което правителството определи като “фалшиви новини”. Отмяната на закона е ключово предизборно обещание за опозицията, която постигна изборна победа през май. Сега срещу предишните управляващи се водят процеси за корупция.
Малайзия беше първата страна в Югоизточна Азия, която въведе подобен закон. “Надяваме се, че други държави ще последват водещата роля на Малайзия в преобръщането на законите, които дават възможност на правителствата да решават какво е новина”, казват от организацията за защита на журналистите.
Според Първата поправка на Конституцията на САЩ Конгресът не може да приема закони, ограничаващи свободата на изразяване. Конституционна норма от 1789 г. Цял отрасъл от законодателството на САЩ условно се нарича законодателство по Първата поправка. Освен другото, тези закони конкретизират пределите на свободата на изразяване. Как точно да се прилага нормата показва и практиката на FCC (Федералната комисия за комуникации) и съдебната практика. При това законодателството и съдебната практика са в динамика и търпят непрекъснати изменения.
През последните седмици има ново развитие, което – каквато и посока да вземе – ще се отрази върху стандартите за свобода на изразяване, смятат американските медии. Главен герой е Алекс Джоунс – човек, занимаващ се с медии – не точно журналист, а източник на дезинформация и конспиративни теории със собствен сайт Infowars и многобройни аудио – и видеоемисии онлайн.
С различна скорост / различна интензивност/ различен инструментариум/ различни обявени публично основания Джоунс и свързано с него съдържание бяха отстранени – съответно достъпът прекратен – от Facebook, YouTube, LinkedIn, Apple, Spotify, Pinterest, Vimeo и др., като по по-особен начин стои въпросът с Twitter и Джак Дорси, който най-продължително издава противоречиви сигнали, но все пак временно Джоунс и Infowars не могат да изпращат съобщения и в тази мрежа.
Няма съмнение, събитията, свързани с Infowars, бележат важен момент за оценка на правилата в интернет, техния произход, прилагане и ефективност.
Още в началото на каскадата от мерки станаха ясни две неща:
1. Първата поправка не дава право на никого да публикува на ничия платформа. Мерките срещу Алекс Джоунс не са в обхвата на защитата на Първата поправка, защото тя се отнася до сдържането на държавата.
2. Частните компании имат непоследователна и неконсистентна реакция, макар да твърдят обратното. Според Ню Йорк Таймс реакцията на Facebook едновременно се подчинява на следните стандарти:
Facebook е дълбоко ангажирана със свободата на словото и ще позволи на хората да публикуват почти всичко, включително дори да отрекат Холокоста.
Освен ако отказът от Холокоста е реч на омразата, в този случай компанията може да прекрати достъпа.
Ако дадена публикация съдържа фактическа неточност, тя няма да бъде отстранена, но може да бъде показана на много малко хора, като по този начин се намали нейното въздействие.
От друга страна, ако дезинформацията е определена като подбуждаща непосредствено насилие, Facebook ще я премахне – дори и да не е реч на омразата.
И в същото време ако даден сайт лъже многократно, разпространява конспиративни теории или дори подбужда насилие, той може да присъства във Facebook, защото в крайна сметка няма лъжа, която да е основание да ви изхвърлят.
Днес ви представям втората част на пътуването до Лондон на Иван. Миналия път пристигнахме в Лондон, с днес ще обиколим из града и ще се върнем през Евротунела.
Приятно четене:
С Голф до Лондон
част втора
На следващия ден си бях научил да обикалям малко по музеите. Продължавам да щракам из метрото:
Първата ми спирка беше
British museum (Британския музей)
Разкошен музей с безброй експонати от цял свят, от всички големи епохи на човешката цивилизация.
За мен по традиция сякаш най-интересен беше разделът, посветен на Древен Египет:
Скулптура от древното Асирийско царство, представяща лов на лъвове, което е било царският спорт в Древна Асирия.
Тази зловеща статуетка представя чиновник в едно от съдилищата на Ада. Според китайската митология след смъртта човек бива съден от общо десет съдебни трибунала, всеки от който има по един главен съдия.
Следващата ми спирка беше
Природонаучния музей
Евала на Лондонската управа, че големите държавни музеи в града са безплатни. Много социална и насърчаваща посещаемостта мярка.
Разкошното здание на музея:
Още на входа ме посрещна скелет на голям син кит.
Музеят е много интересен, развлекателен и неангажиращ. За малките деца особено беше рай, но и за порасналите деца имаше място за лигавене
„Всичко е под контрол, дзверо не рипа!“
В музея имаше раздел, посветен на динозаврите и дори движещ се макет на тиранозавър. За изумление….
…и ужас на някои деца
Времето напредваше, а си бях уговорил среща с моята приятелка Лили, с която всъщност сме съседи в Плевен. Тя е вече от доста време в Лондон и не се бяхме виждали от 6 години.
Зачаках на спирката:
Образи в автобуса:
Естествено, пак подраних леко и чакайки оглеждах живота наоколо. Тези господа много си правеха кефа под звуците на някакви ориенталски ритми:
Лили дойде и първоначално си взехме велосипеди под наем за една кратка разходка из Хайд парк.
Royal Albert Hall
също беше в ремонт:
Хайд парк
гъмжеше от живот. Чудесно място за отдих на малки и големи:
Вечерта завърши в един истински
британски пъб:
С Лили се заприказвахме за миналото, настоящето и бъдещето. Страхотна среща се получи, много естествена и непринудена, сякаш не сме се виждали от миналата седмица.
След като се разделихме хванах метрото до Уестминстърското абатство, за да погледна как изглежда
Лондон вечерно време
Еми бива… не е зле
На следващата сутрин вече беше време да напусна Лондон и с това да започна пътуването си на обратно. Бях си наумил
да се върна до Дувърската крепост
По пътя към лондонското околовръстно. Вече бях пълен майстор на шофирането отляво:
По обяд вече бях достигнал пристанищния град
Дувър и влязох в крепостта
Входната такса е мъжка – цели 20 паунда, но според мен посещението определено си заслужава. Първоначално бях леко скептично настроен и също като бай Ганьо си казвах „Хора, къщи, салтанати…колко съм ги гледал“, но крепостта наистина е много красива и интересна, а отделно в билета е включена обиколка на системата от подземни тунели, която беше невероятно интересна и интерактивна.
Средновековната англосаксонска църква в двора на крепостта и остатъци от римска кула до нея.
Поглед към замъка:
Панорамен изглед от замъка:
Крепостта и замъкът
са построени през Средновековието и както много подобни съоръжения са били модифицирани многократно през вековете в хора на технологичния прогрес, който естествено се е отразявал и на начина на водене на война.
Castle Hill Rd, Dover CT16 1HU, Великобритания
По време на войните срещу Наполеон се изгражда вече споменатата от мен система от подземни тунели, които се използват активно в хода на Втората световна война.
Тронната зала:
Главната зала за приеми:
Аз си показах откъде съм и прескочих няколко заграждения, за да мога по-хубаво да заснема замъка:
Най-интересно от цялото посещение беше обиколката на тунелите, където за съжаление не беше позволено да се снима. По изключително увлекателен и интерактивен начин се разказа за началото на Втората световна война и събитията, водещи до
операция „Динамо“,
която е ръководена от адмирал Рамзи именно от тези въпросни тунели.
Вермахтът привидно заобикаля линията Мажино и подлъгва съюзническите сили с офанзива през Холандия и Белгия, след което основните немски сили навлизат в тила на съюзниците, преминавайки през пресечен горист терен, откъдето французите са смятали, че е невъзможно да се извърши нападение. Резултатът е катастрофален и в края на май 1940-а година край бреговете на Дюнкерк напълно окръжени остават около 400 000 английски и френски войници. Операция „Динамо“ се извършва в рамките на една седмица и като резултат са евакуирани около 340 000 войници, което Чърчил и пресата тогава описват като чудо. По първоначални планове се е очаквало да бъдат евакуирани около 70 000 души.
Бой по германците!
За мен е леко комично как тази операция се представя едва ли не като победа на британската армия, при положение, че
по същество си е чисто бягство
Отделно въпрос на исторически дебати е защо Хитлер забавя настъплението срещу съюзническите сили с няколко дена, което се оказва решаващо за крайния изход на създалата се ситуация. Британците представят събитието като „демонстрация на отказа на Великобритания да се предаде на Хитлер“. Добре… в крайна сметка различните страни почти винаги имат различен прочит на историята.
След тази страхотна спирка беше време
да се връщам към земите на вражеския Трети Райх
Случайни срещи по паркингите:
На връщане бях решил да видя как пътува белият човек и си резервирах билет за
Евротунела
От Дувър се придвижих към
съседното градче Фолкстоун
и така ЕвроГолфът се зареди да чака на опашка към Евротунела
Впечатлението ми от железницата под Ламанша е, че това е един изключително амбициозен проект, а улеснението и удобството, което носи е невероятно. Още повече като сравня с плаването с ферибота на отиване.
Цялото пътуване, заедно с товаренето и разтоварването отне едва 35 минути.
Ето един клип за тези от вас, на които им е любопитно как става транспортирането на автомобилите:
И отново ЕвроГолфът:
Вече бях отново в континентална
Европа
и от Кале много бързо отново се придвижих към
Дюнкерк
Искаше ми се да направя една снимка на Голфа на плажа..не в центъра, а някъде по-встрани, естествено. Уж гледах за някакви места в Гугъл карти, но нещо се обърках и плаж така и не открих. Но все пак снимах Голфа край бреговете на Северно море :
До Рурската област ми остава още 450 км. На следващия ден ми предстоеше, както обичам да се шегувам, да се трудя и да градя Четвъртия Райх
С това моето кратко пътешествие приключи. Имах идея тази година да направя по-сериозна обиколка на Великобритания и Ирландия, но това щеше да означава да се лиша от повече прекарано време в България, което не ми се искаше. Определено обаче ще се върна на Острова с желанието да го опозная по-добре.
Такъв беше Лондон в моите очи – невероятно разнообразен и космополитен, събиращ хора от цял свят с техните мечти и амбиции. Надявам се разказът ми да Ви е бил интересен.
Продължваме пътуването из Източен Тибет в Китай с Красен,. Започнхме с резервата Дзиуджайгоу , продължихме в посока Голог, а днес ще минем край планината Амне Мачин, за да стигнем езерото Чинхай.
Приятно четене:
Източен Тибет
част трета
От планината Амне Мачин до езерото Чинхай
Август 11
Август 11
Дойде и следващия ден – 11 август. Днес трябваше да слезем до най-голямото езеро в Китай – езерото Чинхай. Но преди това трябваше да минем край една от най-красивите планини в Чинхайски Тибет – Амне Мачин. Ма Лонг не искаше да минава оттам, понеже преди като е минавал, пътя е бил ужасно лош. Аз обаче помнех положението с пътищата от миналата година, когато бяхме там, знаех, че има нова магистрала, която още тогава беше почти готова. Питахме и в хотела на рецепцията, и там също казаха, че новата магистрала вече е готова,с изключение на две места, където се напуска за малко и се върви по стария черен път край нея.
Успяхме да убедим Ма Лонг да минем по новата магистрала, от северната страна на Амне Мачин, и тръгнахме натам. Излязохме от Голок и се качихме на магистралата – чисто нова, празна и все още без пункт за магистрална такса.
Времето не беше хубаво, беше облачно, скоро започна и да вали слабо. По-високите върхове на околните планини бяха скрити в облаци и мъгли, и това не беше добре, опасявах се, че въпреки всичко май този път няма да можем да видим Амне Мачин, но все пак се надявах, че все нещо ще се покаже като стигнем там.
В един момент стигнахме до тунел и до преграда – тунела беше затворен и ние трябваше да напуснем магистралата и временно да се движим по стария черен път край нея. Това всъщност беше добре, защото така минахме през каменната порта, сложена там като вход към Амне Мачин – идеално място за снимки.
Продължихме още малко и отново излязохме на магистралата от другата страна на тунела. Дъждът се засилваше и вече почти нищо не се виждаше наоколо, само мъгла и стръмни тревисто – каменисти склонове.
Но изведнъж след един завой на магистралата мъглата се отдръпна и пред нас се показа една величествена огромна снежна грамада – това беше основния масив на Амне Мачин. Все пак щяхме да видим планината в блясъка й.
Амне Мачин (阿尼玛卿，ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།）
е една от трите “най-свещени” планини за тибетците. Представлява крайно източно разклонение на веригата Кунлуншан, която огражда от север Тибетското плато.
Най-високия й връх е Мачин Кангри, 6 282 м.
Бидейки “свещена”, планината е обект на “кора” – религиозна обиколка по посока на часовниковата стрелка. Тибетците обикалят планината за около 7 до 10 дни, някои с последователно лягане на земята, пак ставане, пак лягане, с ръце прострени напред, и така дни наред (разбира се, с почивки). Планината не е с остри алпийски форми, но е с много ледници и покрита с вечен сняг.
И така, спряхме пред величествената гледка на планината. Винсънт и Ма Лонг бяха във възторг. Всички други също. Винсънт откровено каза, че никога не е виждал такава снежна планина. А Ма Лонг беше със сбъдната мечта – да види отблизо Амне Мачин – нещо, което отдавна си беше мечтал, но все е минавал отдалеч, по други пътища край нея.
Снимахме се и стигнахме до втория тунел. И там се отклонихме, отново на най-подходящото място по стария черен път. По него се изкачихме и до нашата най-висока точка от цялото пътуване –
прохода Дракде Ла, на 4 610 м височина.
Този път, за разлика от миналата година, там нямаше работници, тежки камиони и разхвърляни строителни отпадъци. Имаше една нова дървена панорамна тераса с разклонения, която обаче беше покрита с огромна плетеница въжета с молитвени знамена.
Спряхме там и излязохме от буса. Навън валеше сняг и беше доста студено и ветровито. Отсреща се виждаше ледника Дамсунг, а над него гигантските снежни склонове на Амне Мачин, губещи се в облаците и мъглите над нас. Тръгнахме по дървената тераса, провирайки се през заплетените въжета с молитвени флагове, и зад нея излязохме на камениста височина, над долния край на ледника. Снимахме се, а Фандзъ дори се разсъблече в студа за по-ефектни снимки. След това някои от нас слязохме и до ледника, катерехме се между неговите пукнатини и улеи, и след около половин час се върнахме обратно към буса.
Продължихме надолу, пак се качихме на магистралата след втория тунел, и след още около 50 км излязохме на шосето от Ласа, през Юшу за Сининг. То си беше пак същото като миналата година – една идеална (но явно не навсякъде довършена) магистрала и край нея първокласно шосе в много добро състояние – общо три идеални платна. При това отново почти празни, само тук – там можеше да се срещне някоя кола, някой тир или джип.
Спряхме в
село Вънчуан (温泉),
на 3 850 м височина. Там нощувахме миналата година, и както тогава, така и сега, то беше спирка за преминаващите тирове, с ремонт на централния път, разхвърляно и потънало в прахоляк. Обядвахме набързо и продължихме на север. След последния по-висок проход (около 4 500 м), започнахме едно дълго и стъпаловидно спускане до
град Гонгхъ (Gonghe, 共和),
на около 2 950 м. Така напуснахме високата част на Тибетското плато и слязохме до неговите по-ниски периферии, където се намираше и
езерото Чинхай – нашата цел за деня.
езеро Кингхай, Китай
От Гонгхъ се отклонихме по един пряк път, който прехвърли едни планини на около 3 600 м височина, покрити с тучни зелени пасища, пълни с шатри и стада якове, овце и коне. Времето отново се влоши и заваля дъжд, който постепенно се засили. Така в дъжда слязохме по северния склон на тези планини до брега на езерото Чинхай.
Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖，མཚོ་སྔོན་པོ་）
е най-голямото езеро в Китай, разположено в североизточната периферия на Тибетското плато, на 3 205 м височина. То е солено и безотточно, тоест без връзка със световния океан. В превод името му означава „Синьо-зелено море“, и наистина в ясни слънчеви дни цвета му е подобен. То също се счита за „свещено“, и около него също се извършва поклонническа обиколка „кора“. То е и любима дестинация за велосипедистите, които го обикалят за около 3 – 4 дни. И разбира се, то е и любима дестинация за масовия туризъм в Китай – тук особено през лятото е пълно с народ.
И сега в дъжда се придвижихме до нашия хотел, чийто интериор беше в тибетски традиционен стил, и по-скоро приличаше на приключенски хостел.
Скоро дъжда постепенно спря и ние излязохме да се разходим към брега на езерото. Брега обаче беше окупиран от местния туристически бизнес и можехме да слезем само като платим входна такса. Не беше скъпо, но решихме все пак да оставим това за другия ден.
Наблизо имаше ресторант, който беше разположен в монголски шатри – във всяка шатра – маса.
Поръчахме печено агне, и докато го готвеха, продължихме да се разхождаме наоколо. Накрая, когато беше готово, всички се събрахме в една шатра на по-специална вечеря.
Днес с Ирина ще отскочим до Милано – като освен Милано, ще разгледаме и околностите му. Приятно четене:
Милано и околностите му
част първа
Милано и Пияченца
Здравейте пътешественици !!!
Искам да споделя малко полезен опит от моето тридневно пътуване до Милано и да помогна с каквото мога на следващите желаещи да посетят града и неговите околности.
?
От м. март тази година авиокомпанията RYANAIR откри нова линия Бургас – Милано . Билетите бяха безумно евтини от 20 до 30 евро двупосочен билет Тръгнахме в петък сутринта/ 4.05.2018/ и понеделник вечерта бяхме в Бургас. Общо имахме 3 дни за разглеждане с 3 нощувки. През Booking.com ангажирахме апартамент в един от кварталите на Милано. Важното е когато правите резервацията хотела да е близо до спирка на метро или ж.п. спирка. Транспортът е много добре уреден и се стига много бързо до центъра независимо в кой квартал си. Добре е да си изкарате предварително схемата от интернет на метрото и ж.п. транспорта.
За първи път не се срещнах предварително с хора посетили тази дестинация /аз бях ходила само в Милано 2014 г., но с кола/ и това донякъде оказа влияние върху организацията за пътуването ни до езерото Комо. Информацията в интернета и стремежа ни да посетим колкото се може повече дестинации малко ни подведе .
От летището в Бергамо (Orio al Serio) , което е на 50 км североизточно от Милано може да отидете до Централната гара (Milano Centrale) с автобус. Спирката е непосредствено пред залата за пристигащи и когато се напълни автобуса тръгва. Пътуването е около час. Билета струва 5 евро в едната посока.
От Централната гара, която е огромна тръгват две линии на Метрото – червената М1, зелената М2 (които се пресичат на метростанция Кадорна) и жълтата М3 .Вече е изградена и М4 и М5. С М5 може да отидеш до стадиона на Милан SANSIRO.
Има и жп подземни линии (т.нар. passante ferroviario), обозначени с буквата S, свързващи Милано с предградията му.Билети се продават в магазините за цигари и алкохол, чрез машините за билети в метрото или в повечето супермаркети.
Ние си вземахме 24 часов билет който струваше 4.50 евро и беше валиден за всички превозни средства, но не трябва да се забравя в автобусите да се валидира. Билет за еднократно ползване струваше 1,50 и валидността му е 90 мин.Билетът важи за 90 минути от първоначалното му валидиране, като с него можеш да се прекачваш на колкото превозни средства се нуждаеш. Може да се закупи и за 48 часа.
След настаняването ни към 12 часа тръгнахме из
Милано
Първо посетихме
Миланската катедрала
Гледката от покрива е фантастична, но нямахме време да чакаме, за да влезем. Преди 4 години входа беше свободен и не се чакаше толкова дълго.
Дуомо
Непосредствено до нея е
галерията „Виктор Емануел“
Галерията „Виктор Емануел“
След излизането от галерията е
театър „Ла скала“
На външен вид нищо впечатляващо, но нейната красота е вътре в сградата. Целта ни беше да посетим залата и ложите.
Via Filodrammatici, 2, 20121 Milano MI, Италия
Предварително имахме информация , че освен в музея на театъра в 17.00 часа отварят и залата за репетиции и можем да я разгледаме.Тази информация като попиташ я дават неохотно и ако не си подготвен предварително можеш да дадеш 9 евро само за музея .
Замакът е впечатляващ, разгледахме го отвън и в далечината видяхме триумфалната арка.
двореца „Сфорца“, (Castello Sforzesco)
За съжаление и този път
не успяхме да запазим билети за фреската „Тайната вечеря“
от Леонардо да Винчи в църквата „Santa Maria delle Grazie“ . На всички сайтове не отчиташе свободни места. Но ако опитате на място може и да ви се усмихне късмета, но на тази натоварена програма не можехме да си позволим да рискуваме.
Вечерта посетихме и
стадиона на Милан „SANSIRO“
Хванахме лилавото метро М5 и на последната спирка е стадиона. Впечатляващ е , но в същото време имаше мач Милан – Верона, който беше към края си и трябваше бързо да се изнесем за да не ни „отвее“ тълпата.
Около Милано има много забележителности които могат да се посетят:
Виджевано – намира се на 30-тина км. югозападно от Милано. Малко градче с красиви площади, подземна улица и др. забележителности. На мен лично много ми харесва това малко не толкова известно, но впечетляващо градче.
?
Бергамо – красива историческа част в стария град. За пътуващите със самолета до Бургас мога да препоръчам последния ден преди отлитане в 16.30 ч. да хванат автобуса до летището сутринта , да си оставят багажа и с автобус за Бергамо да посетят стария град. До стария град се стига с финикуляр / лично аз с него стигнах до „горния град“/ , но и автобуса ходи директно до него. Изключително красив е.
?
Чертоза ди Павиа Уникален манастир на около 40км. от Милано, както и самия град Павия със забележителния дворец.
Посетила съм и трите града през 2014 , затова горещо ви ги препоръчвам, струва си разходката до тях.
Нашето решение беше Пианченца.
?
Пианченца
?
От централната гара си взехме билети от автоматите , това е най-добрия вариант, иначе трудно се намират каси за продажба на билети. Има меню на английски и сравнително бързо се справихме. Гарата е огромна, влакове тръгват от третия етаж където са пероните и вътре в тях се допускат само хора с билет не повече от 30 – 40 мин преди часа на тръгване, а самият перон на тръгване се обявява 10 – 15 мин. по-рано. Ако спирката на влака не е последна много ще има да се лутате докато разберете кой е влака и от кой гейт да минеш, ако сте взели билет от автомата. Билета до Пианченца е 6.70 евро в едната посока.
От гарата на Пианченца може да хванете автобус / 1.50 евро/ до площад Кавали. Растоянието е около 1,5 км., може и пеша.
В града има много архитектурни и културни забележителности, като голяма част от тях се намират на главният площад Пиаца Кавали (в превод: площад на конете). Там се намира католическата катедрала Дуомо, както и двете бронзови статуи на ездачите Алесандро Фарнезе и Ранучио.
В града могат да се разгледат и красиви малки дворци като Palazzo Costa, Palazzo Somaglia и Palazzo dei Mercanti, църквата Св.Августин
Основна забележителност на Пиаченца е
Градският музей, който се намира в Двореца Фарнезе
Най-интересни в него са
картината на Сандро Ботичели „Богородица с Младенеца и св.Йоан Кръстител”
и етруска бронзова фигура с изображение на нарязан на късове овчи дроб, по които са написани имената на божества.
Сандро Ботичели „Богородица с Младенеца и св.Йоан Кръстител”
Етруския часовник
Колекция от каляски и детски колички
Входа за художествената галерия , археологическия музей и сбирката от каляски и детски колички е 3 евро. Няма да съжалявате ако го посетите
:
