Парламентарен контрол върху разходите на Би Би Си (2018)
от Нели ОгняноваДоклад на парламентарна комисия The Public Accounts Committee report) в Обединеното кралство от юли 2018 г. твърди, че Би Би Си е изправена пред нарастващи предизвикателства поради конкуренцията на Netflix и Amazon. Това, разбира се, е очевидно и се отнася не само за Би Би Си.
Обществените, както и търговските телевизии работят на все по-конкурентен пазар. Зрителите прекарват по-малко време в гледането на класическите тв програми и вместо това са абонати на стрийминг услуги.
Чрез своята търговска дейност Би Би Си се стреми да осигури допълнително финансиране за програмите на Би Би Си, като допринесе за изпълнение на обществената си мисия и популяризира марката на Би Би Си по света. Но обществените телевизии в ЕС имат силни ограничения върху търговската си дейност поради общественото финансиране, което получават.
Необходимостта от промяна – специално за обществените телевизии – и това е важно за всяка държава в ЕС – създава значителни възможности за възникване на конфликти. Ако Би Би Си реши да разшири наличието на програми в iPlayer (част от обществената услуга), това намалява възможностите за търговско използване на програмите.
Трябва да се постигне равновесие и е от жизненоважно значение Би Би Си да подкрепя решенията си със солидни данни и ясна оценка на възможностите.
Точно това е основното съобщение – дори не толкова за Би Би Си, където има установена практика решенията да са базирани на факти, колкото за нас.
Би Би Си трябва да помни, че става дума за парите на хората. Тя никога не бива да губи от поглед задълженията си към аудиторията в Обединеното кралство.
И БНТ така. Но това е от темите, които сякаш не съществуват у нас.
EП гласува: директивата за авторското право през есента ще се обсъжда в ЕП
от Нели ОгняноваGreat success: Your protests have worked! The European Parliament has sent the copyright law back to the drawing board. All MEPs will get to vote on #uploadfilters and the #linktax September 10–13. Now let’s keep up the pressure to make sure we #SaveYourInternet! pic.twitter.com/VwqAgH0Xs5
— Julia Reda (@Senficon) July 5, 2018
Как може Европейският парламент да не приеме решението на водещата комисия по едно законодателно предложение – ето така. Не мислете за филтриране на всичко, е цитиран да казва Джими Уолс, по-добре мислете за договаряне с платформите за по-справедливо възнаграждение.
Срещу какво гласува ЕП? По заглавията в медиите човек може да си помисли, че директивата е отхвърлена – всъщност не, несъгласието е само относно процедурата: депутатите отхвърлиха непрозрачното съгласуване на текстове между представители на ЕП и държавите. Това бюрократизира законодателния процес, ограничава възможностите и на членовете на ЕП, и на гражданите да влияят върху законодателството. Скорост или прозрачност – това гласува днес ЕП в полза на втората опция.
За сравнение, ЕП подкрепи триалозите при медийната директива.
Как са гласували българите – стр. 7:
Джамбазки подкрепя проекта, и Хюсменова така, и Ковачев и Новаков заедно с ЕНП (и ГЕРБ) подкрепят.
Курумбашев подкрепя, макар групата му да е разделена на две.
Малинов се е въздържал.
По партии:

Как се пише: <em>олтарът, олтара</em> или <em>олтарят, олтаря</em>?
от Павлина ВърбановаКак се пише: <em>титан</em> или <em>титаний</em>?
от Павлина ВърбановаКак се пише: <em>глосар</em> или <em>глосарий</em>?
от Павлина ВърбановаКак се пише: <em>титанов</em> или <em>титаниев</em>?
от Павлина ВърбановаПриключен търг и строително разрешение
от Архитектурно студио АрхеАвстрия: застрашена ли е независимостта на обществените медии
от Нели ОгняноваВ Австрия промените на политическите сили на власт водят до промени в обществените медии. Това изглежда да е правило, според публикация в Index on censorship. Правителството на Австрия планира обширна реформа на обществения доставчик на медийни услуги ORF. Правителствената програма включва “предефиниране на мандата на обществените медии”, както и “структурни и финансови реформи”, вкл. отпадане на данъка за ORF, основния източник на финансиране сега, който гарантира отговорността на обществото и служи като най-важната гаранция за способността на ORF да поддържа своята критична функция.
“Финансирането на общественото радиоразпръскване чрез публичния бюджет вместо чрез данък ще направи ОRF уязвим”, смята австрийският президент Ван дер Белен. Други смятат, че бюджетното финансиране не е добър ход, защото “ще зависи от поведението на журналистите на ORF”. А системата за финансиране има реални проблеми. Няма задължение при мобилно приемане и при стрийминг. През 2015 г. Verwaltungsgerichtshof (Федерален административен съд) се произнесе по въпроса дали се дължи плащане на данъка при приемане на телевизия чрез интернет (стрийминг). Не: защото стриймингът не представлява “излъчване”. Съответно компютрите не са приемници по смисъла на закона. Съдът реши, че GIS (Gebuehren Info Service) не може да търси плащане при разпространение чрез стрийминг. От това приходите силно намаляват.
Художници, медийни експерти, публицисти и писатели основаха платформата We for ORF. Заявената цел –
Искаме да се изправим радикално срещу една стара, упорита болест: политическото усвояване на ORF.
КЗК: Секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в имагинерния свят
от Нели ОгняноваКакви нелепици са ни представяли за истина, какви измислици, какви басни:
Валерия Велева в известния портрет на Цветан Василев: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.”
Лютви Местан, тогава председател на ДПС: Г-н Пеевски няма вестници, но ако приемем, че тези на семейството му са и негови, те да имат дял от не повече от 5-6% от пазара на вестниците в България, това е едва около 1% от медийния пазар изобщо. А дали може да се оказва натиск чрез разпространителските фирми е въпрос от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията.
“Не финансира медии чрез банката” – вече не е така, вече е иначе: ето същият Цветан Василев, вече от Сърбия:
Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.
“24 часа” и “Труд”?
В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял. Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.
Кой е в “Стандарт”?
Пеевски, кой.
В такъв контекст говорим за лоялна конкуренция и за защита на конкуренцията. Защита на конкуренцията? Когато са дадени 300 милиона за ТВ7 и десетки милиони необезпечени кредити за вестници – къде са, в кой анализ?
Ще има секторен анализ на конкурентната среда, когато се изяснят действителните, а не номиналните собственици; действителните фактори, от които зависи медийното съдържание.
Секторният анализ без истината за фактите може да се отнася за някакъв имагинерен свят, но не и за този тук.
- 2013 година
КЗК се занимава с конкуренцията на медийния пазар. Заради Пеевски. Комисията има две решения от 2013 г. по темата – секторен анализ и разрешение за концентрация:
Решение 1454/2013 (секторен анализ) – налице е концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели, но няма данни, и самите участници нямат точна оценка за разпределението на пазарните дялове, дори и по отношение на собствената им пазарна позиция.
Решение 1455/2013 – няма данни, но КЗК приема, че операцията Лафка / Цигари и преса на всеки ъгъл няма да възпрепятства конкуренцията. В допълнение КЗК препоръчва стартиране на дискутиране по бъдещи подходящи мерки.
- 2018 година
КЗК се занимава с медийния пазар пет години по-късно, отново заради Пеевски.
Междувременно КТБ мина на нашата сметка, междувременно избраха Пеевски за шеф на ДАНС, Вежди Рашидов в опозиция наруга журналистите (Всички ли сте роби на такъв изрод! Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години!), после ГЕРБ отново дойде на власт, Вежди Рашидов също е на власт – и за всеки случай наруга журналистите – този път, че много говорят на държавна ясла, но вече не пита как е станал този боклук мултимилиардер. А може да пита, да изисква отговори, да упражнява парламентарен контрол.
И отново КЗК гледа конкуренцията на медийния пазар.
Отново ще имаме две решения за конкуренцията на медийния пазар, едното отново е секторен анализ, а другото ще е становище по законопроекта на Пеевски и другари.
Първото решение – 717/2018 – с дата 28 юни 2018 г. – вече е известно, секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар.
Какви са изводите – под индиго известните ни изводи от 2013 г.: липса на надеждна информация относно тиражите на печатните издания. В допълнение: КЗК счита за уместно да препоръча – какво? стартиране на дискутиране с цел предприемане на политики. Регистър. Регистър има от 2010 г., декоративен. При наличието на регистър г-н Пеевски нямаше вестници доскоро според регистъра. Когато пожела, се вписа за каквото пожела. Нищо не последва от публичното му признание, че е имал вестници по времето, когато твърдеше, че няма.
КЗК, орган за защита на конкуренцията: това ли е анализ на конкурентната среда, вие сериозно ли.