КЗЛД: Кога не е необходимо искане на съгласие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Съобщение на сайта на Комисията за защита на личните данни:
В последно време сме свидетели на засилено искане на съгласие за събиране и обработване на лични данни на граждани при предоставянето на различни видове услуги. В КЗЛД ежедневно постъпват сигнали и въпроси относно необходимостта да се иска и дава съгласие. Не трябва да се забравя, че както лесно е дадено, така лесно съгласието може да бъде оттеглено, поради което обработването на лични данни само въз основа на съгласие не винаги е най-удачен избор и е добре да се направи преценка дали не е налице друго правно основание.
Във връзка с повишения обществен интерес и явната значимост на този въпрос, КЗЛД изготви информационен материал относно случаите, в които администраторите / обработващите лични данни не следва да изискват съгласие от физическите лица, за да събират и обработват техни лични данни.
*

Примерен неизчерпателен списък на случаи, в които не се изисква съгласие:

В съответствие с посочените критерии, по правило не е необходимо отделно съгласие от лицата, в това число подписването на всякакви форми на декларации, за обработване на личните им данни от изброените по-долу администратори в хода на тяхната обичайна професионална дейност. Това не включва обработването на лични данни за директен маркетинг, където съгласието следва да е водещо основание.
– лекари, зъболекари и фармацевти;
– адвокати;
– работодатели;
– публични органи (държавни и общински);
– учебни заведения (детски градини, училища и висши учебни заведения);
– банки и други кредитни институции;
– застрахователи;
– предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
– куриерски фирми и други пощенски оператори;
– предприятия, предоставящи комунални услуги (електроразпределителни дружества, ВиК, топлофикации);
– обработващи лични данни (счетоводители, служби по трудова медицина и др.);
– хотелиери и туристически агенции;
– управителите на етажна собственост (домоуправители);
– копирни услуги;
– преводачи;
– журналисти, фотографи и видеооператори;
– религиозни, политически, обществени и синдикални организации;
– и други.

Парламентарен контрол върху разходите на Би Би Си (2018)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Доклад  на парламентарна комисия The Public Accounts Committee report) в Обединеното кралство от юли 2018 г. твърди, че Би Би Си е изправена пред нарастващи предизвикателства поради конкуренцията на   Netflix и Amazon. Това, разбира се, е очевидно и се отнася не само за Би Би Си.

Обществените, както и търговските телевизии работят на все по-конкурентен пазар. Зрителите  прекарват по-малко време в гледането на класическите тв програми   и вместо това са абонати на стрийминг  услуги.

Чрез своята търговска дейност Би Би Си се стреми да  осигури допълнително финансиране за програмите на Би Би Си, като допринесе за изпълнение на обществената си мисия    и   популяризира марката на Би Би Си по света. Но обществените телевизии в ЕС имат силни ограничения върху търговската си дейност поради общественото финансиране, което получават.

 

Необходимостта от промяна – специално за обществените телевизии – и това е важно за всяка държава в ЕС – създава значителни възможности за възникване на конфликти. Ако Би Би Си реши да разшири наличието на програми в iPlayer (част от обществената услуга), това  намалява възможностите за търговско използване на   програмите.

Трябва да се постигне равновесие и е от жизненоважно значение Би Би Си да подкрепя решенията си със солидни данни и ясна оценка на възможностите.

Точно това е основното съобщение – дори не толкова за Би Би Си, където има установена практика решенията да са базирани на факти, колкото за нас.

Би Би Си трябва да помни, че става дума за парите на хората. Тя никога не бива да губи от поглед задълженията си към аудиторията в Обединеното кралство.

И БНТ така. Но това е от темите, които сякаш не съществуват у нас.

EП гласува: директивата за авторското право през есента ще се обсъжда в ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Как може Европейският парламент да не приеме решението на водещата комисия по едно законодателно предложение – ето така. Не мислете за филтриране на всичко, е цитиран да казва Джими Уолс, по-добре мислете  за договаряне с платформите за по-справедливо възнаграждение.

Срещу какво гласува ЕП? По заглавията в медиите човек може да си помисли, че директивата е отхвърлена – всъщност не, несъгласието е само относно процедурата: депутатите отхвърлиха непрозрачното съгласуване на текстове между представители на ЕП и държавите. Това бюрократизира законодателния процес, ограничава възможностите и на членовете на ЕП,  и на гражданите да влияят върху законодателството. Скорост или прозрачност – това гласува днес ЕП в полза на втората опция.

За сравнение, ЕП подкрепи триалозите при медийната директива.

Как са гласували българите – стр. 7:

Джамбазки подкрепя  проекта, и Хюсменова така, и Ковачев и Новаков заедно с ЕНП (и ГЕРБ)  подкрепят.

Курумбашев   подкрепя, макар групата му да е разделена на две.

Малинов се е въздържал.

По партии:

5-7 large

 

Как се пише: <em>олтарът, олтара</em> или <em>олтарят, олтаря</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише олтарът, олтара. Съществителните имена с наставка -ар/-яр получават определителен член -ят/-я, но в думата олтар…

Как се пише: <em>титан</em> или <em>титаний</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише титан, членувани форми титанът, титана. Нитинолът е сплав на металите никел и титан. Двете най-използвани…

Как се пише: <em>глосар</em> или <em>глосарий</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на тази дума не е изрично нормиран. Съветваме ви да пишете глосар; членувани форми глосарът, глосара; мн.ч. глосари. Думата…

Как се пише: <em>титанов</em> или <em>титаниев</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише титанов, също и титанова, титаново, титанови. Резервоарите от неръждаема стомана с титаново покритие са по-устойчиви…

Приключен търг и строително разрешение

от Архитектурно студио Архе
лиценз CC BY-NC-ND
В качеството си на проект мениджър на обекта Студио АРХЕ проведе процедури и приключи търга за избор на доставчици и изпълнители за обекта в кв. Княжево в София. Считано от края на Юли 2018 влезе в сила и строителното разрешение и строителният процес може да започне.

Австрия: застрашена ли е независимостта на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Австрия промените на политическите сили на власт водят до промени в обществените медии. Това изглежда да е правило, според публикация в Index on censorship. Правителството на Австрия планира обширна реформа на обществения доставчик на медийни услуги ORF. Правителствената програма включва “предефиниране на мандата на обществените медии”, както и “структурни и финансови реформи”, вкл. отпадане на  данъка за ORF, основния  източник на финансиране сега, който  гарантира отговорността на обществото и служи като най-важната гаранция за способността на ORF  да поддържа своята критична функция.

“Финансирането на общественото радиоразпръскване чрез публичния бюджет вместо чрез  данък ще  направи ОRF уязвим”, смята австрийският президент Ван дер Белен. Други смятат, че  бюджетното финансиране не е добър ход, защото “ще зависи от поведението на журналистите на ORF”. А системата за финансиране има реални проблеми. Няма задължение при мобилно приемане и при стрийминг. През 2015 г. Verwaltungsgerichtshof (Федерален административен съд)   се произнесе по въпроса дали се дължи плащане на данъка при приемане на телевизия чрез интернет (стрийминг).  Не: защото стриймингът не представлява “излъчване”. Съответно компютрите  не са приемници по смисъла на закона. Съдът реши, че GIS (Gebuehren Info Service) не може да търси плащане  при разпространение чрез стрийминг. От това приходите силно намаляват.

Художници, медийни експерти, публицисти и писатели основаха платформата We for ORF. Заявената цел –

Искаме да се изправим радикално срещу  една стара, упорита болест: политическото усвояване на ORF.

 

 

КЗК: Секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в имагинерния свят

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Какви нелепици са ни представяли за истина, какви измислици, какви басни:

Валерия Велева в известния портрет на Цветан Василев: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.”

 

Лютви Местан, тогава председател на ДПС:  Г-н Пеевски няма вестници, но ако приемем, че тези на семейството му са и негови, те да имат дял от не повече от 5-6% от пазара на вестниците в България, това е едва около 1% от медийния пазар изобщо. А дали може да се оказва натиск чрез разпространителските фирми е въпрос от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията.

“Не финансира медии чрез банката” – вече не е така, вече е иначе: ето същият Цветан Василев, вече от Сърбия:

 Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял. Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

В такъв контекст говорим за лоялна конкуренция и за защита на конкуренцията. Защита на конкуренцията? Когато са дадени 300 милиона за ТВ7  и десетки милиони необезпечени кредити за вестници – къде са, в кой анализ?

Ще има секторен анализ на конкурентната среда, когато се изяснят действителните, а не номиналните собственици;  действителните фактори, от които зависи медийното съдържание.

Секторният анализ без истината за фактите може да се отнася за някакъв  имагинерен свят, но не и за този тук.

 

  • 2013 година

КЗК се занимава с конкуренцията на медийния пазар. Заради Пеевски. Комисията има  две решения  от 2013 г. по темата  –  секторен анализ и разрешение за концентрация:

Решение 1454/2013 (секторен анализ) – налице е концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели, но няма данни, и  самите участници нямат точна оценка за разпределението на пазарните дялове, дори и по отношение на собствената им пазарна позиция.

Решение 1455/2013 –  няма данни,  но КЗК приема, че  операцията Лафка / Цигари и преса на всеки ъгъл няма да възпрепятства конкуренцията.  В допълнение  КЗК препоръчва стартиране на дискутиране по бъдещи подходящи мерки.

  •  2018 година

КЗК се занимава с медийния пазар  пет години по-късно, отново заради Пеевски.

Междувременно КТБ мина на нашата сметка, междувременно избраха Пеевски за  шеф на ДАНС, Вежди Рашидов в опозиция наруга журналистите (Всички ли сте роби на такъв изрод! Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години!), после ГЕРБ отново  дойде на власт, Вежди Рашидов също е на власт –  и   за всеки случай  наруга журналистите – този път, че много говорят на държавна ясла, но вече не пита как е станал този боклук мултимилиардер. А може да пита, да изисква отговори, да упражнява парламентарен контрол.

И отново   КЗК  гледа конкуренцията на медийния пазар.

Отново ще имаме две решения за конкуренцията на медийния  пазар,  едното отново  е секторен анализ, а другото ще е становище по законопроекта на Пеевски и другари.

Първото решение – 717/2018 –  с дата 28 юни 2018 г. – вече е известно,  секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар.

Какви са изводите – под индиго известните ни изводи от 2013 г.: липса на надеждна информация относно тиражите на печатните издания. В допълнение: КЗК счита за уместно да препоръча – какво?  стартиране на дискутиране с цел предприемане на политики. Регистър. Регистър има от 2010 г., декоративен.   При наличието на регистър  г-н Пеевски нямаше вестници доскоро според регистъра. Когато пожела, се вписа за каквото пожела.  Нищо не  последва от публичното му признание, че е имал вестници по времето, когато твърдеше, че няма.

КЗК, орган за защита на конкуренцията:   това ли е анализ на конкурентната среда, вие сериозно ли.