Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл,Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.
След което „Лазурният бряг с деца“ се превърна в „Барселона с деца“, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона, където първо разгледахме Парк де Сиутаделя и пристанището, после бяхме в парка Гюел, Испанското село и видяхме пеещите фонтани Монжуик. В днешния – последен ден – ще се разходим из Готическия квартал и пристанището.
Приятно четене:
Ден 13
10.07.2015 г.
част дванайста на
Станахме отново рано и стегнахме багажите. Закусихме и се запътихме към гарата. Петя беше извадила, че има място където можеш да си оставиш багажа за 24 часа за около 4 – 5 евро. Гарата е огромна и вътре трудно се ориентира човек.
Намерихме в крайна сметка къде се оставя багажа, има си пазач който гледа какво внасяте и следи да не се краде. Пускате стотинките и шкафчето се отключва, получавате ключ автоматично. В едно от големите шкафчета успяхме да набутаме двете големи раници и на Ади по-малката раница. Другата беше с нас, както обикновено. Нямаше как да обикаляме цял ден с всичкия багаж и това беше чудесно решение. Влакът за летището тръгваше от същата гара и багажа щеше да ни е под ръка.
След като оставихме багажа се заехме да се оглеждаме от къде тръгва влака за летището, за да сме подготвени за вечерта. Знаехме, че цената му е на цената на билетче за градския транспорт. Доста объркано и с разписанието, но горе долу ни беше ясно през кой изход се минава и решихме, че ще дойдем час по-рано на гарата, за да може всичко да е наред и да не си изпуснем влака.
Петя ни беше подготвила
която включваше минаване през повечето обекти на Гауди. С метрото се занесохме до центъра и подхванахме пеша.
Първа спирка
Следваща спирка някъде зад дърветата
Обектите са разположени сравнително наблизо един до друг и лесно ги достигахме.
По тези малки улички стигнахме до
който се намира в Готическия квартал
Създаден от барселонската сладкарска гилдия,
Историята на сградата е пряко свързана с шоколада – през 18 век в него се помещавали войници, които били известни с голямата консумация на шоколад. Според военните разпоредби от онова време шоколада заемал голяма част от менюто на войниците: “ За закуска на всеки кадет и съпътстващ офицер се полага една и половина унция шоколад с четвърт хляб“. Шоколад се полагал и когато войската била в гарнизон. Войниците били известни като „чоколатерос“(chocolateros) и много хора им завиждали заради статута им на елитни части, глезени с големи количества шоколад.
В наши дни музея предлага интересно пътешествие в шоколадовия свят: от произхода му, пристигането му в Европа, хранителната и медицинска стойност до връзката на традициите с бъдещето и формиращата му роля в колективното вдъхновение. Освен с историческите и художествени персонажи изляти от шоколад музея е известен и с невероятните си скулптори, изработени от майстори на шоколадовото изкуство, принадлежащи към испанската гилдия на сладкарите. Повечето от произведения са правени в продължение на 10 дни. За някои от тях са използвани са повече от 7 вида шоколад. Направата им изисква изключителен професионализъм – всеки вид шоколад се отлива с определена температура в противен случай скулптурата ще претърпи провал.
Купихме си билети, ето ги на снимката по-долу.
Да, точно така тези шоколадчета са билетите ни за вход, с техния баркод се чекираш, за да ти се отвори турникета
Ето как изглежда какаото
Шоколадов варан
Доста прецизно а?
Шоколадова горила
Ами тези от астерикс, да ги схрускаш
Шоколадов Меси
Шоколадов дракон
Гущерът от парка Park Guell, но от шоколад
Шоколадови Дон Кихот и Санчо Панса
Шоколадов макет на Василий Блажени
Инструменти за шоколад
Шоколадов макет на чешма от Barcelona
Имаше и много фигури от детски анимационни филмчета
Тинтин на луната
Шоколадови смърфове и Гаргамел
Шоколадов Литъл Чикън
Машина за мелене на какао
Форми за шоколад
Шоколадово лего
Тук имаше и помещение, където децата сами могат да опитат да направят нещо от шоколад, разбира се ако говорят испански
Шоколадова Бамби
Шоколадов макет на La Sagrada Familia
Разгледахме шоколадите, нищо не си купихме 
и продължихме из
Ето я и въпросната чешма, която видяхме на шоколадова фигура вътре
На едно място имаше натоварено за ремонт колело с верига
Започнахме да огладняваме и се заоглеждахме за заведение, където може да хапнем.
Трудна работа при тази архитектура
Както си крачехме и търсехме заведение попаднахме съвсем случайно на
Ето така се кара с чадър.
Изчакахме ги да потеглят. Две от колите не искаха да запалят, единия беше със стартер, но другия с манивела. Ей, голямо въртене падна на тази манивела и най-накрая запали, всички му ръкопляскаха.
Другият обаче нямаше такъв успех и се наложи да го откарат
Продължихме по уличките на El Barri Gotic да търсим ресторант.
тук имаше доста заведения, но нищо не си харесахме.
Ето още едно заведение, но и тук нищо интересно.
Продължаваме из уличките на този интересен квартал
.
В един момент, не знам точно как го уцелихме, но решихме да седнем в ей това заведение на ъгъла
Беше разположено на голям булевард.
Поръчахме си две различни менюта, като едното за мен включваше гаспачо
Много вкусно готвиха в това заведение и останахме супер доволни. Гаспачото много ми хареса и Петя после в София ми прави редовно цяло лято от него
Доволно похапнахме, за вечерта си бяхме направили сандвичи за летището. Продължихме с разходката из Barcelona.
Триумфалната арка на Барселона
Parc de la Ciutadella
Краката ни се бяха изморили вече и се настанихме на една детска площадка в парка да починем. Освен гълъбите, свободно летящи птици из парка имаше и папагали.
Стояхме каквото стояхме, имаше още много време до самолета, а бяхме разгледали всичко интересно за нас в Барселона.
Пуэрто де Барселона, ИспанияЧудейки се какво да правим се запътихме към
Решихме да убием още час време като се качим на лодка, която ще ни разходи из огромното пристанище.
Ето го подвижния мост, който ще видите по късно в клипчето
Спасителен кораб
Много странна мостова конструкция над товарното пристанище
Огромен круизерски кораб, най-големия който сме виждали
Рибар на пристанището с докер
Разминахме се и с един голям ферибот
Сух док, където ремонтираха луксозна яхта
Интересно решение за носа на яхта
Върнахме се на пристанището
Всички снимки от Barcelona можете да видите тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Barcelona/
За това видео не беше трудно да намеря песен можете да го гледате директно във FullHD 1080p формат :
Хванахме метро, което ни закара точно на гарата. Взехме си багажа и отидохме на информация да питаме за влака към летището. От там ни казаха, в колко часа има влак и, че на турникета минаваме с картите за градския транспорт, които си бяхме купили.
Влаковете тръгваха като метро под земята от тунели. Имаше около 20 мин до влака и слязохме на пероните. Хич не е добре измислено. Долу при наличието на много влакове е страхотна жега – локомотивите бълват охлаждане, климатичните системи по вагоните също и направо не се диша, едвам изкарахме 20 мин. После като се качихме във влака вече беше добре и климатикът вътре си работеше.
Влакът ходеше до основния терминал, пък нашия полет беше от второстепенния, тъй като бяхме с ниско тарифна местна авиокомпания Vueling. Влакът беше претъпкан и се наложи да пътуваме правостоящи. Намери се едно място за Ади и Боби и съответно дремнаха малко.
На основния терминал имаше безплатни бусове, които ни откараха на второстепенния.
и флотилията на тази нискотарифна авиокомпания е огромна, сигурно имат най-много самолети от всяка друга местна авиокомпания, всеки втори е техен. Отново бяхме само с ръчен багаж, но за нашия полет не се позволяваше онлайн чекиране и трябваше да се чекираме на място на летището. За да стане багажа в размера, който позволява салонен багаж си облякохме дългите дрехи (дънки и яке), които не бяхме обличали въобще през цялото ни пътуване. Пробвахме в клетките за измерване раниците и всичко влизаше. Оставихме децата да ни чакат, а ние с Петя се запътихме към гишетата за информация на авиокомпанията.
Бяхме си закупили само две места в самолета, така че да не се падне Боби сам. Останалите две бяха както се случат, аз и Боби да сме един до друг поне. Изчакахме си реда и точно заговорихме на английски с човека на информацията и като ни видя документите и обърна на български, явно беше наш човек. Обясни ни, че трябва да идем на еди кои си гишета с билетите да се чекираме. Завъртяхме се на там, и какво да видим на всичките гишета огромни опашки от руснаци, с едни големи куфари направо ужас. Оставих Петя на една от опашките и реших да се върна да питам като нямаме багаж не може ли да не се редим.
Нашият човек беше зает с някакви хора и се опитах да обясня на колегата му, но когато ме видя ми обърна внимание и каза, че щом сме без багаж да ида на приорити чек ин или бизнес се води, където щял да се обади на колежката си и да не чакаме. Тук е момента да изкажа
който ни съдейства и ни спаси от минимум 2 часа чакане на безсмислена опашка. На бизнес чек ина-а имаше малко хора и за около 15 – 20 мин дойде и нашия ред. Подадох билетите и жената явно знаеше за какво иде реч та се обади някъде и до колкото можах да разбера от испанския, който говореше нещо обясняваше, че сме семейство с две деца от които едното малко. В крайна сметка ни даде втори ред в самолета като бяхме тримата един до друг и четвъртото място от другата страна до прозореца. Уникално без нищо да плащаме, благодарение на колегата и българин. Всичко беше наред и оставаха около час и половина до полета.
За тази авиокомпания ни беше казал колега на Петя, като беше споменал, че те като са летели самолета не искал да стартира двигателите, та трябвало да отстранят проблема и ги забавили малко :), колко успокояващо.
Натоварихме се, климатичната инсталация хич не беше добре настроена и вътре си беше жегичка, пилотската кабина си стоеше отворена до последно и се виждаше как пилотите правят предполетна подготовка с дневника. При останалите авиокомпании винаги вратата е заключена при товарене на пътниците.
В крайна сметка излетяхме с малко закъснение, полета мина гладко и бързо. Боби заспа и хич и не разбра какво става, беше доста уморен пък и все пак му беше време за сън.
не се разбра даже как самолета докосва пистата, след което самото спиране беше много плавно и внимателно без излишно напрежение, майстори пилоти. Напоследък се бяхме возили предимно в уизеър с български пилоти, не искам да кажа нищо лошо за тях, но не ми се беше случвало някой от тях да приземява толкова плавно машината, всички натискат здраво спирачката след като се опрат колелата в земята.
Разтоварвайки се от самолета, витлата на двигателите все още се въртяха от инерцията и от едното витло се чуваше как стърже в нещо докато се върти и то доста ясно. Не знам дали имаше нещо вътре чуждо тяло или просто беше криво и стържеше, но в крайна сметка по време на полета не е имало проблеми, машината си беше в изправност.
плана се изпълняваше на 90 % и почти нямаше изненади. Беше едно незабравимо приключение и за нас и за децата, което ще помним винаги. Благодаря за отделеното внимание и до нови срещи !!!
?
Автор: Антон Конакчиев
Снимки: авторът
Изгодни нощувки в Барселона:
Други разкази свързани с Барселона – на картата:
Барселона
Още изгодни нощувки, но вече в цяла Испания:
Оня ден, на недоумения ми въпрос „Какво толкова има в Дубай, че е станало притча во язицех??“ получих няколко интерени отговора – като най-реалистичния е „Защото чалгарите ходят там“. Заедно с това, получих и импровизирания пътепис на Ворце, който доста земно разказва за какво става дума.
Приятно четене“
в 22.45 ч.
Изнервен съм, защото полетът ми е закъснял доста от графика. Трябваше да кацнем в 21.40 ч., а последната мотриса на метрото за центъра на града е в 23.05 ч. Иначе хубаво метро имат, японци са го строили, но защо прекратява толкова рано работа, предвид че влакчетата са автоматични и не се управляват от машинисти, а пък летището приема полети и след полунощ? На кого ли му пука, така или иначе метрото се ползва от черноработниците и служителите.
Зверски ми е зле, настинал съм от климатиците – навън 43 градуса, а в сградите – 16… Местните не могат да се наситят на студа, но разкатават фамилията на здравето ми и собствената ми температура вече е 40 градуса. Започнах да се влошавам още на летището в Манила, а в Куала Лумпур бях вече зле, но в Дубай положението ми се струваше на умирачка.
Въпреки това търча като спринтьор към гишетата за
за да изпреваря тълпата азиатци, която е слязла с мен от самолета. Опашките на КПП-то се оформят пак от азиатци, които казват кой къде да застане, а те половината там са рода и ще прекарат белите европейци.
Решавам се на рискована стъпка – забивам поглед в офицера на гишето и извиквам на арабски: „Приятелю, в името на Бога, зле ми е, помогни ми, не мога да чакам на тая опашка“. Тази фамилиарност или ще го разгневи, или ще го омилостиви. Оказва се вторият вариант и благоприятен изход за мен – махва ми с ръка и азиатчето ме пуска.
Пет минути по-късно съм в салона и
защото имам само 15 дирхама в себе си. Естествено, курсовете са скапани, както винаги на летища, автогари и в хотели… 1 щатски долар е 3.5 дирхама, а в центъра ще получа 3.7. Примирявам се, защото трябва да сложа пари в картата си за градски транспорт и се отправям към
Два пъти питам дали има комисиона, а тя два пъти казва не с мазна усмивка. Обменям 35 долара, но докато си броя парите, установявам, че нещо не е както трябва, поглеждам касовата бележка и виждам комисиона от 10 дирхама.
Вдигам скандал, но тя вече не е толкова учтива и ми казва, че след приключена сделка нищо не може да направи. Тегля му една майна и
Точно 23.05 съм на гишето на входа и се моля да не изпусна мотрисата, подавам картата си и 20 дирхама на друга усмихната азиатка, а тя ме пита: „Накъде ще пътувате, сър?“.
– Дубай Интернет Сити – отговарям аз, а нейното лице се помрачава и казва с тъга:
– Съжалявам, но последният влак в тази посока тръгна в 23.03 ч.
Изпсувах толкова мръсно, че всички около мен спряха да говорят и ме погледнаха с убийствен укор.
Алтернативи? Няколко автобуса до полунощ, които обаче отиват към крайните квартали. Или такси. Но началната такса от летището е 25 дирхама…
за да стигна колкото се може по-бързо до леглото… Излизам навън и се качвам в първото такси на стоянката. Казвам дестинацията на шофЕра – млад индиец или пакистанец. Отпускам се за миг, но после нещо почва да ме тревожи. Таксито завива при една табела „Ал Сатуа“. „Защо не мине през Ум Сукейм? Или през Бизнес бея? К’о пра’и тоя бе?!“. Да минеш през Сатуа от летището на път за Дубай Интернет Сити е все едно да вземеш такси от хотел Плиска в София за Зона Б5 или Западен парк и то да мине през Студентски град. Поне така ми се струва, като налагам картата на града в главата си.
Такситата в Дубай са част от компанията за градски транспорт, собственост на емира и доколкото знам и не греша, водачите получават заплати. Няма логика да попаднеш на копърка. Тресе ме, две не виждам и почвам да соля шофьора на арабски, като го питам защо минава по този маршрут. Осъзнавам, че не разбира. Няма проблем – мога да псувам на 14 езика и урду е един от тях.
След това се връщам към местния лингва франка – английския, и пак го питам що минава по този маршрут, а той ми отвръща, че било по-бързо. Обяснявам му, че има достатъчно тарикати в моята родина, които се опитват да ме прекарат, за да позволя да го направи някакъв 20-годишен пикльо от Карачи. Казвам, че ще му сваля поне 30 дирхама от сметката, щото според мен ме товари умишлено. Заявявам, че ще се оплача от него в компанията.
Момчето стоически понася моята тирада, а когато ме хванат бесовете, ставам зверски неприятен и съм готов да прерязвам гърла. Отвръща ми, че е мое право да се оплача и постоянно ме моли да се успокоя, като обещава да пристигнем в най-скоро време.
Завършвам монолога си с „Oh, God! I hate this fucking city…“ Изведнъж шофьорът се уплашва:
– No, sir! Don’t say this. You’re gonna be in а big trouble.
There’s camera and mic here. Everything is recorded!!!
Забелязвам, че на таблото има видеорегистратор, който освен че записва пътя, има и обратна камера. Но хич не ми пука. Брoячът върти като откачен и виждам, че вече надскача сумата, която имам в себе си. Дори да искам, а аз нямам такова желание, не мога да му платя. Качил съм се на такси без пос терминал, макар че това е рядкост в Емиратите.
Дубай Интернет Сити - Дубай - Обединени арабски емирстваНай-накрая стигаме, хвърлям му всичките дирхами, които имам, обръщам се към камерата и кресвам:
Слизам и се отправям към близкия банкомат. Няма работещи банки. Тегля 200 дирхама и ме таксуват 4 евро. Нямам избор – трябва да оставя депозит от 30 дирхама за ключа на апартамента, който съм наел.
За 1 час в Дубай вече съм изхарчил повече пари от предходните два дни в Югоизточна Азия…
Автор: Ворце Михайлов
Снимки: авторът
Ако се престрашите – ето изгодни нощувки в района на Дубай Интернет сити:
Други разкази свързани със Дубай – на картата:
Дубай
Още нощувки из Емирствата:
На днешния ден: начало на консултация за бъдещето на Европа, вижте 12-те въпроса онлайн.
Тази консултация – част от по-широкия дебат за бъдещето на Европа, чието начало е поставено с Бялата книга на Комисията на 1 март 2017 г. – е подготвена от форум от 96 граждани от 27-те държави от EC, които се събраха, за да решат какви въпроси да поставят пред своите съграждани.
В Официален вестник на Европейския съюз – Съобщение на Комисията с важно значение за конкуренцията на единния цифров пазар:
Комисията прие насоки за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила в съответствие с член 15, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО след провеждане на обществена консултация, резултатите от която бяха надлежно отчетени. Насоките за ЗПС се придружават от обяснителна бележка и трябва да бъдат четени в контекста на допълнителната информация, посочена в нея.
Когато е подходящо, Комисията ще замени Насоките, като взема предвид натрупаната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, икономическите модели и действителния пазарен опит с цел да гарантира, че те ще бъдат винаги подходящи в условията на бързо развиващите се пазари.
Съгласно член 14, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО се приема, че предприятие притежава значително влияние на пазара, ако, било самостоятелно или съвместно с други, то има положение, равностойно на господстващо, т.е. положение на икономическа сила, даващо му възможността да действа в осезаема степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка — потребителите.
Следните неизчерпателни критерии са от значение за измерването на пазарната сила на дадено предприятие да действа в значителна степен независимо от конкурентите, клиентите и потребителите:
Ако бъдат взети поотделно, горепосочените критерии няма непременно да бъдат от решаващо значение за констатирането на ЗПС. Такова констатиране трябва да бъде основано на съчетание от фактори.
Продължаваме пътуването из Индокитай заедно с Мая. Започнахме с Ханой – столицата на Виетнам, отидохме до залива Халонг, Сайгон и делтата на Меконг. Днес вече сме в Камбоджа, за да разгедаме старата столица на кхмерите – Анкор.
Приятно четене:
част трета на
Камбоджа винаги е била една от мечтаните ми дестинации за посещение. И докато пълният с туристи А320 ни отнасяше към Сием Риеп, бях безкрайно щастлива, че тази мечта се превръща в реалност.
Но всичко по реда си.
Първо, трябва да направя уточнение за
Има една доста гадна уловка в цялата история.
тъй като полетът е междуконтинентален, можете да пренасяте 30 кг багаж и 7 кг ръчен. И настава цирк,
защото имате право да пренесетe 20! килограма багаж и в случая с Камбоджа – 5 кг ръчен такъв! Сещайте се при цялото купуване на сувенири във Виетнам
Масово се мереха куфари, преразпределяше се багаж, даже си разпределяхме свръх багажа помежду си, за да влезем в лимитите! Голям цирк! Най-лошото е, че глобяват за свръхбагаж – наистина. Така че, внимавайте с покупките във Виетнам.
На летището в Сайгон се сблъскахме с
за която не ни бяха предупредили. Във Виетнам, след края на войната са останали чудовщни количества муниции. Това гилзи, празни снаряди … под път и над път. В следствие на това процъфтява бизнес за изработване на сувенири от тези остатъчни амуниции. Можете да си закупите както патрони за Калашников, така и изработени всякакви суверини от гилзи.
Няма лошо, всеки с вкуса си …. обаче! Ако от Виетнам имате късмета да се отправяте за Камбоджа, посмъртно не можете да внесете боеприпаси там! Ама – законно закупени, ама само гилзи, ама сувенири – няма такъв случай! Митничарите следят и всички такива предмети се конфискуват! Без значение дали са в ръчния багаж или в основния, нямате право да ги внасяте в Камбоджа. Така че, внимателно с боеприпасите
е една от най-бедните страни в Азия. Дори на фона на Виетнам, камбоджанците са много бедни. Страната няма някакви значими залежи от природни богатства, голяма част от територията е заета от джунгла и нямат сериозен износ на земеделска продукция /въпреки делюзиите на Пол Пот за производството на ориз/. Значителен приток на валута Камбоджа получава от туристите, а напоследък започват доста да наблягат на леката индустрия, като в частност развиват ударно шивашка промишленост. Много големи международни компании са изнесли производството си в Камбоджа и Виетнам. Следващият път, когато си закупите нещо от Найк или Зара … загледайте се в етикетите, къде са произведени.
Тук ще направя едно
По исторически причини,
Това датира още от средновековието, когато периодично и в доста дълги периоди от време тези два народа са воювали. Тази неприязън я има и днес. Ето защо, ако влезете в Камбоджа от Виетнам, трябва доста да внимавате за нещата, които ще казвате или правите. Например, ако във Виетнам си закупите традиционната виетнамска шапка, с идеята да се разхождате с нея в Камбоджа, нещата няма да ви се получат. Просто, в Анкор не биха ви пуснали с това нещо на главата. Ако си имате нормална шапка или пък такава, която сте си закупили в Тайланд … нямате проблем. Виетнамска обаче … не може.
Същото важи и за това, което евентуално бихте казали за Виетнам. Всеки път, когато споменеше Виетнам, местния ни водач, мистър Фон чак се запенваше от бяс. Камбоджанците, въпреки славното си минало са в днешно време малък народ /благодарение и на Пол Пот/ с доста сериозен комплекс за малоценност. Ето защо по-голям народ като Виетнам им е доста сериозен трън в очите.
е още едно от нещата, които правят пътуванията в този регион незабравими.
Кацаме си ние тихо и кротко на летището, отварят ни вратите и изненадааа … няма автобус за превозване до терминала. Вместо това, наземния персонал упорито ни сочи терминала и ние с известно недоумение разбираме, че ще трябва да пресечем летището пеша, ако искаме да се занесем до там. Голяма веселба. Около вас си пъплят камионите с багажа и кетъринга, добре че, имаше само два самолета на стоянките и пътниците притичват между тях! Това е най-веселото ми превозване от и до самолет до сега.
Самият град не е нищо забележително. Малко селище, несъразмерно разрастнало се благодарение на хотелите. А хотели има … много! И туристи! Благодарение на тях някак встрани от поглед остава покъртителната бедност, в която живеят местните. Буквално наличието на прозорци на къщите им беше рядкост. В следствие на това, местните са усвоили един доста древен занаят – просията. Всеки път, когато спрете някъде, ви наобикалят местните, възрастни, но в повечето случаи деца, които започват настоятелно да просят пари. One dollar, please … звучи навсякъде.
Най-голямата забележителност на Сием Риеп е така наречения
Отваря вечер в 7 и работи докъм 4 сутринта. Пазар за всякакви неща … от скъпоценни камъни – до вездесъщата змийска ракия, която, както се сещате е камбоджанско, а не виетнамско изобретение! Виетнамците просто са откраднали този изконен кхмерски продукт! Тук вече, нещата доста заприличаха на нашите отношения с милите ни македонски съседи. Те се дърлят по същия глупав начин както ние с Македония.
Дрехи, обувки, шалове от местна коприна … навсякъде цветове, шум и весела глъчка. Изключително пъстро и интересно място, силно препоръчвам.
Подобно на много други държави в региона
Трябва да сте наясно, че на каквато и цена да се спазарите, пак сте вътре. Така че, за тези, които имат скрупули, пазарите се с пълна сила и не изпитвате никакво съжаление да извивате ръце! Докато са склонни да преговарят, значи са на печалба! Успях да купя тениски по 2 долара едната и подозирам, че пак съм на загуба!
Интересна част от нощния пазар е
За разлика от подобни места в Тайланд, това не е улица с публични домове. Наистина е улица, заета изцяло от заведения. Кръчми, ресторанти, барове. Повечето се държат от чужденци и са притегателно място за туристите, след падането на нощта. Даже Хард Рок кафе си имат! Камбоджа има Хард Рок Кафе, а ние не! Представете си колко сме изостанали, даже и като туристическа дестинация! Мястото е много пъстро, шумно и весело, и е силно препоръчително за посещение.
Основно средство за придвижване на туристите в Сием Риеп са популярните и в Тайланд
управлявани от местните. Цените са … според както се спазарите. Четири долара за двупосочно пътуване от и до хотела Ви е доста добра цена. Аз платих толкова и даже не съм се пазарила, защото ползвах официалния „тук-тук“ на хотела.
След овършаването на Нощния пазар дойде време и за най-важната, от моя гледна точка екскурзия в цялото пътуване … еднодневната екскурзия до
За протокола –
Толкова, че дори трите основни храма се разглеждат почти на бегом. Ако имате интерес към историята, отделете си два дни. Така ще можете да разгледате повече храмове, а и няма да препускате наоколо при над 30 градуса температура.
Още една малка особеност при посещението. Тъй като на територията на Ангкор има будистки храмове, посещението изисква и подходящо облекло. Тоест – за мъжете, това са панталони до коленете – късите гащи не се класират, а за жените – покрити рамене /никакви потници/ и поли или панталони до под коленете. Късите гащи не стават. Изглежда абсурдно, но в Ангкор Ват няма да ви пуснат в основния храм, ако не сте облечени подходящо. Има си полицаи, които следят специално за това!
И така, излизайки в изпиващата жега от 34 градуса се натоварихме на автобуса и се отправихме към
Посещението ни включваше трите най-добре запазени храма в комплекса, Байон /този с кулите, като лица/, Та Пром /този от Лара Крофт/ и най-прочутия – Анкор Ват /не се сещам за филма :)/.
Можех да изкарам там дни наред и нямаше да ми доскучее. Толкова е огромно, монументално и изумително, че човек се препълва от впечатления и възхищение, и в един момент установих, че вече трудно възприемам видяното.
Кронг Сим Реап, КамбоджаОгромни кули с лицата на Буда или боговете от хиндуизма, безкрайни барелефи разказващи историята на Кхмерското царство, истроии от Рамаяна … всичко това е на възраст от над 600 години!
За съжаление след като столицата е изоставена е погълната от джунглата и дърветата, а и хората доста са се постарали за разрушението на храмовете. След края на диктатурата на Червените Кхмери правителството кани международни екипи от експерти, които поддържат и възстановяват храмовете. Храмът Та Пром например, се възстановява от индийски екипи. Има си съответни табели при възстановените постройки и се знае кой за кое отговаря. Стараят се хората и се опитват да възстановят възможно най-много от тази удивителна красота.
след това имах възможност отново да се сблъскам с „най-любимите“ ми туристи на света – японците! Ужасна работа! Вървят като стада подивели бизони, прегазват всичко наред и това да стигнеш до някой паметник и да се снимаш се случваше само с обединените усилия на цялата ни група, която се вклюняваше в съответното стадо, в опит да отвоюва заветно място за снимки. Голям цирк бяхме!
Тук трябва да ви предупредя за изконните жители на Анкор, от които трябва мнооого да се пазите –
Не особено малки гадини, живеещи на стада, очевидно доста социализирани, които само дебнат как да нападнат някой разсеян турист, в опит да откраднат до каквото се докопат. Това бутилки вода, безалкохолно, чипсове, снаксове … за нищо ги нямат. Грабват ги от ръцете ви без страх и няма връщане. Една такава гадина се покатери по мен, в опит да ми отмъкне законно закупения кокосов орех. Добре че един от мъжете от групата я нарита, иначе като нищо щеше да ми го отмъкне от ръцете! В края на краищата и го дадох, а гадината започна да съска насреща ми, предупреждавайки ме, да не се опитвам да си го взема обратно!
Влизайки в Ангкор трябва да имате готовност за сериозно ходене. Тоест, сандали няма ди ви свършат работа – вземете си маратонки. Храмовете са огромни и да прекосите един от единия до другия край си е повече от километър /за всеки един/. При над 30 градуса … сложна операция.
Тъй като съм наясно, че не мога да опиша красотата, с която бях заобиколена този ден – има и снимки.
В заключение, въпреки на практика само ден и половина които имахме в Сием Риеп, мога да кажа следното.
за стойността си. Невероятно място, с невероятна култура и история. Мили, добри и усмихнати хора, които са преминали през ужасии, сравними само с геноцида на хитлеристите. И въпреки това са съхранили добротата, люботиството и усмивката си към света. Сигурно има нещо общо с религията им.
За пътешествениците – задължително идете в Камобджа. Отделете си два-три дни и посетете това невероятно място. Ще останете доволони. И го направете сега. Подобно на Виетнам, страната се отваря към туризма и след пет години ще е едно меркантилно, пренаселено и за съжаление по туристически съсипано място.
Край
Автор: Мая Георгиева
Снимки: авторът
За смели юнюци и юнакини – изгодни оферти за нощувки в района на Сием Реап:
Други разкази свързани с Камбоджа – на картата:
КамбоджаОстаналат част от Камбоджа също ви очкава:
На 28 април в „Милениум“ ложата на „Хемпдън“ се състоя церемонията по връчването на годишните награди за най-добър играч през сезона за „Куинс Парк“. Преди обявяването на победителите обаче Скот Гибсън получи от президента Алан Хъчисън плакет за достигането на квота от 100 мача с екипа на „паяците“ в кариерата си, като той е също така и един от юношите на клуба. Във връчването на наградите участие взе и мениджърът Макфърсън.
Люис Макгий получи за 2-ра поредна година приз за най-добър млад играч, този път от Комитета. А Дейвид Галт и Адам Къминс взеха двете награди за играч на годината. Съвсем заслужено, тъй като и двамата дърпаха отбора нагоре през сезона, а Къминс стана и голмайстор с 10 гола в тази тежка кампания. Дошлият през зимата под наем от „Хартс“ Ейдън Кийна пък получи приз за най-красив гол на годината.
Награди на Комитета
Играч на годината: Дейвид Галт
Млад играч на годината: Люис Макгий
Награди на Асоциацията на привържениците
Играч на годината: Адам Къминс
Играч на годината на “Клуба за пътувания”: Дейвид Галт
Гол на сезона: Ейдън Кийна
Млад играч на годината: Майкъл Рут
Journalism Trust Initiative (JTI) е инициатива за саморегулиране на медиите, предназначена да насърчава качествената журналистика в новата информационна екосистема. Това е идея на Репортери без граници съвместно с партньори като Агенция Франс Прес (АФП) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).
В рамките на инициативата ще бъдат създадени система от стандарти, след което ще може да се провежда сертифициране.
Очакваното значение на стандартите – според първоначалните текстове, свързани с инициативата:
Стандартите ще бъдат разработени за период 12-18 месеца със сътрудничество на френския орган по стандартизация AFNOR и германския орган за стандартизация Deutsches Institut für Normung (DIN).
Компанията Google е информирала Репортери без граници, че е взела решение да участва в инициативата.
До 18 май е открита регистрация за участие.