До Дубай като на шега (5): Из моловете

от Пътуване до...

С Влади завършваме пътуване из Дубай. Първия ден успешно кацнахме и разгледахме близката околност, на първата обиколка отидохме до Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол, качихме се на Бурж Халифа и се разходихме до Абу Даби. Днсе ще се поразшетамо по молпвете, преди да тръгнем обратно.

Приятно четене:

Из моловете на Дубай

част пета на

До Дубай като на шега

Този следобед

ще разгледаме мола

срещу хотела. Какво всъщност очаквате да има в този мол? Мол като другите молове, само че по-малък. Но идеята беше да тръпнете в очакване за следващите ми обиколки.

Влизам откъм метростанцията. Този вход ми е най-удобен, защото съм можел да ходя всяка вечер след дневните обиколки. Излизам от метрото и съм в мола.

Всъщност във всичките молове лятно време, когато температурите навън са непоносими може да видите спортно облечени младежи с маратонки да обикалят там цял ден. Това е така, защото в мола е климатизирано хладно, пода е излъскан до блясък и там може да се разходи човек, без да го пече слънцето…

Та влизам в мола. След входа започва поредицата на места от които можете да получите пари – банкомати, чендж бюра за обмяна на валута, Уестър Юнион, за изпращане и получаване на пари и т.н. Следва фитнес зала и оттам нагоре и надолу – магазините. В този мол има Карфур, места за вкусна храна от различни краища на света, сладоледи, десерти, бижутерия, козметика, часовници. Но впечатление прави, че

повечето маркови стоки нямат цена

Пише само марката. Та седнах да си похапна на първото място, където ми хареса обстановката. Азиатска кухня. Избрах си там нещо интересно изглеждащо и напълно непознато и зачаках. Дойде ми храната. В интерес на истината когато пиша това вече не помня какво беше. Помня само, че докато си чаках храната пих един фреш и после ядох два часа, защото храната беше много пикантна. От време на време си подслаждах с фреша… . И ми останаха сили да обикалям още час и половина нагоре – надолу и да зяпам по витрините.

На една витрина видях един макет (модел на манекен, изобразяващ коза). Да, коза – обута с дънки, кожено яке, гримирана, с червило и блясък в очите… И китайците се спират, зяпат, усмихват се и снимат с телефоните.

Впечатление ми направиха марковите часовници и марковите кожени изделия – чанти и портфейли. В магазините за телефони и аксесоари ми харесаха пластмасовите и дървени задни панели (или нещо подобно на калъф)за таблети и Айфони (5 и 7 инча). На тях са изобразени релефни забележителности на Дубай… Например заден панел за таблет на който е изрисуван релефно небостъргача Бурж Кхалифа, или хотел Бурж Араб, или пък само пише „Dubai“. Но сами разбирате, че само заради надписа и идеята за подобен сувенир те струват много пари. Не можах да си позволя подобен сувенир за моя таблет, а ми се искаше.

И когато се уморих от обиколки се ориентирах към някой изход. Да, ама те са няколко. Случайно попаднах на изход през паркинга. Минах по една алея да разгледам колите. Такива марки коли не бях виждал никъде до сега – големи и тежки.

И излязох на пътя. Огледах се насам, натам – нищо познато. Реших да тръгна наляво и да вървя докато видя нещо познато. Аха. Виждам – познат булевард, пътен възел и позната палма. До нея огромна декоративна ваза – по-голяма от мен. И се сетих, че оттук минавах първата вечер, когато се разхождах да видя от къде мога да влезя тук и какво има наоколо. И две преки по-натам, на другия ъгъл вече си виждах хотела.

Време е за кафе и цигара за фасон. Да, за фасон и релакс. Аз не пуша по принцип, ама си вземах скъпи цигари от България (Davidoff)…

Прекрасен завършек на деня. Вече е тъмно, наближава полунощ. И пак сядам на моята си маса отвън на арабския ресторант до хотела (Baith Al Arabi Restaurant). Та поисках си едно Turkish Coffee Small за 12,60 дирхама. Донесоха ми една малка чашка с черно кафе. И когато попитах за захар, ми казаха нещо, което аз не можах да разбера, но захар нямаше. Сигурно така се пие – не знам. Опитвам го и правя едни муцунки на безвкусна каша, все едно пия горещ и разреден грис. Не ми хареса. Но пък капучиното тук е превъзходно. И всяка нощ идвах тук на капучино по никое време.

Прибирам се в хотела, но не ми се ляга.

Четвърти ден не съм пил бира… Никъде не сервират алкохол…

Това, което знам за алкохола е, че може да се консумира в хотелите и в някои скъпи заведения. Я да видим в нашия хотел дали има алкохол на бара. Има. И уиски имаше. Но 20 грама струват много повече от една бира. А и 20 грама стигали само за един болен зъб… Ще пием бира. Избирам си една. Момчето на бара с неохота и странна гримаса ми я даде.

Но… Начина по който ми я отвори и подаде ми беше много интересен: Взема една хартиена опаковка (кесия от плътна и непрозрачна материя), сложи бирата вътре и отгоре се подава само гърлото, от което ще пия. Но не можело да седна на канапетата в светлата част на фоайето. Посочи ми един тъмен ъгъл на канапетата, където сутрин закусваме. Така било по-дискретно…

И аз като някой непослушен ученик от едно отдавна отминало време държа бутилката през хартиената кесия и само гърлото се подава, колкото да пия… Да не се виждало какво има вътре… Не сетих да питам дали мога да си я отнеса в стаята.

След всичко това се прибрах в стаята. Отдавна е минало полунощ, всички спят. Реших да си облека всичко, което си купих от единия сук – облеклото на шейха… С бялата роба (незнам как се казва), дето ми е до земята и се спъвам, като вървя, да заметна на главата си голямата кърпа (куфия се казвала), защото не можах да разбера как точно да си я завържа, въпреки че гледах няколко клипа в интернет показващи само начини за през лицето и само очите се виждат. Но аз исках така, както ми я завързаха на сука. Но нали все гледах как изглежда на истинските шейхове. Заметната само през главата. Отгоре сложих и онова черното, дето се слага отгоре.

И така, като истински шейх се запрепъвах по коридора и асансьора, за да слезя до фоайето и да помоля бармана на барчето долу да ми направи няколко снимки. Даже и име си измислих – Шейх Влад Ал Дубай… Прилича ми много. Е, можех да ида така и до Арабския ресторант, но той може и да е затворил. Следва един горещ душ и в леглото…

Ден пети – 21. 01. 2018 г /неделя/.

Днес ми е свободен ден. Не съм се записал за нищо организирано, т.е, пропуснах разходката с яхта и сафарито в пустинята с вечеря в бедуинско селище, за да мога сам да си обикалям и да се върна на места, които вече знам къде са и мисля, че ще ми е интересно. Закусвам много бавно и обилно. За днес за никъде не бързам. Защото на другия ден си заминавам и каквото съм видял – видял. След закуска се отправям към

Рамката на Дубай

За любопитните, ето линк от интернет :

https://www.economic.bg/bg/news/9/novata-emblema-na-dubaj-otkriva-na-1-yanuari-2018-g-snimki.html

Влизам в метрото, купувам си дневна карта за 22 дирхама. Но продължава да ми е любопитно наистина ли метрото няма машинист. Сега ще разберем или по-късно. Отивам най-отпред. Идва метрото. Спира. Гледам през стъклото – не виждам машинист. Но продължавам да не вярвам. И ми става още по-любопитно…

Слизам на първата станция (Al Karama –мисля беше) на метрото, която излиза над земята (Метрото има само 4 станции под земята и нашата – „Дейра сити център” е първата). Излизам от метрото. Много пъти се чудех дали на тази станция да сляза или на следващата. Но от следващата ми се вижда много далеч.

Рамката се вижда вляво. Следвам тълпата към изхода. Вървя направо, на първата пряка завивам надясно, пътя прави един завой наляво. Минавам покрай ниски работнически жилища (не всичко тук е блясък и лукс). Пресичам една пряка и продължавам в същата посока. На следващата пряка завивам на дясно и излизам на един широк площад да го наречем, покрит с пясък.

Рамката се вижда. Заобикалям оградата и ето ме на входа. Плащам 50 дирхама и съм вътре. Още отдолу виждам, че част от пода горе е стъклен и прозрачен – хм, дали ще посмея да стъпя? . Минавам през скенер, проверка и влизам. Оставям си раницата на гардероба и вземам само камерата и телефоните за снимки. И якето, че горе може да е студено.

Рамката е висока 150 метра. По едната колона се качва, по другата се слиза. Прозрачен асансьор, стъклени стени.

Качваме се горе. В средата гледам плътни стъклени плочи, осветени с LED осветление. Хм, нали беше прозрачен пода… И докато вървя напред, изведнъж LED осветлението на плочките угасва и

подът става прозрачен

Плочка свети, плочка не свети. И отдолу се виждат палмите, алеите, хората и колите като детски играчки от Лего.

По средата има малко барче, където правеха много вкусни сладки изкушения – едни големи ягоди ги хващат с едни щипки и ги потапят наполовина в горещ, разтопен шоколад и ги слагат на една плочка… Други дребни сладки и сувенири на съседните две маси.

Над Дубай се е настанил смог. В далечината почти нищо не се вижда.

Имам усещането, че от пустинята се надига пясъчна буря. Но става горещо. От горе се вижда Дубай, но не на много далеч, заради смога. От едната страна ниски еднообразни жилищни сгради с равни покриви. От другата страна – небостъргачите.

Точно под тази рамка през пътя има един много интересен парк с много и различни фигурки, които вечер осветени са много интересни, но дори и от тази височина не можах да видя как може да се стигне до тях. Има един пътен възел с по 3 – 4 платна в посока, нагоре, надолу, детелина и не можах да видя откъде може да се мине. А ми се искаше.

В средата на този коридор, който свързва двете колони има едно много интересно електронно устройство с две камери. На монитор е изобразена Рамката. От двете страни има ръкохватки, които позволяват цялото това нещо да се върти на 180 градуса (И от другата страна пак има такова). Така че тази рамка да обхваща цялата тази панорама, която се разкрива от там. И една камера снима от рамката навън и една камера снима от рамката към човека, застанал пред нея. И завъртате рамката на където си искате да гледа. Избира се каква да е снимката – на дневен Дубай, на нощен или така, все едно сте излезли от рамката или сте се качили на нея. Натиска се един бутон. Заставате за снимка. 5, 4, 3, 2, 1 – щрак – и снимката е готова. Запазва се с един бутон (за около минута примерно, преди да застане следващия любопитен на вашето място). И с вашия телефон снимате тази рамка, заедно с вас, както сте излезли. И всичко това безплатно.

Избрах си за фон небостъргачите насреща, избрах си все едно съм излязъл от рамката и съм се качил на нея и щрак. И после снимката на фейсбука. И приятелите гледат и ме питат:

– И сега какво е това бре…?

– Ми такова – смаях се.

Погледах още малко и обратно надолу. По същия път и в метрото. Този път обаче си вземам „Златна карта” (Gold Nol Card Sale) , за да мога да се кача в първи вагон…

Самата карта струва 6 дирхама и заредена с още 19 дирхама (автоматично при закупуването), стават 25 дирхама, но още не знам за колко возения важи. Но ще разбера де (ще минавам с нея, докато спре да ме пуска системата и когато това стане – ще продължа с дневната си карта)…

Влизам в първи вагон. НЯМА МАШИНИСТ. НЯМА!!!

СМАЯХ СЕ…Заставам най-отпред и аз съм машиниста…Пред мен имаше други любопитни , залепнали на предното стъкло, но когато те слязоха, аз застанах на тяхното място…Метрото си върви самО – по релсите под земята и над земята. От двете страни небостъргачи. На станциите самО си спира (ако спре малко по-напред от вратите, които разделят перона от влакчето, се връща самО, коригира си грешката и тогава отваря вратите). На предното стъкло има чистачка…Питам се за какво му е като няма машинист и кой и кога я пуска…?

И така пътувам до Дубай Мол. Искам да видя аквариума по-отблизо и да мина през тунела…Голяма беше навалицата, скъп ми се видя билета. Погледах пак рибите отвън и седнах да похапна на заведението до него, което създава една джунгла – обстановката е все едно си в джунгла – лиани, зеленина (по-скоро изкуствени), рев на слонове, маймуни…уникална атмосфера. Но изпих само един фреш с много лед. И си тръгнах.

Пообиколих още малко из мола – по местата, където до сега не съм разглеждал. И понеже ми беше паднала батерията на камерата и телефона, върнах се до хотела да ги заредим. През това време се зарових във фейсбука, за да се опитам да си пиша с момчето, което работи в агенцията, за да ми каже нещо интересно за посещение като за последен ден. Той беше на линия и си пишем. Предложи ми да посетя някой фреш бар от веригата

Juice World

Речено – сторено. Влизам в навигацията на таблета и пиша това – Juice World Dubai.

И ми излизат най-близките до мен, които се оказаха на следващата метростанция (Al Rigga). Разгледах добре на картата и тръгнах. С метрото за една спирка, излизам, вървя, минавам покрай още един хотел от веригата Ибис, покрай едно KFC и още малко по-нагоре по главната улица и ето ме там. От дясната страна.

За любопитните ето линк от интернет:

Влизам и там. Навсякъде едни големи фигурки с истински плодове, обвити със фолио и тиксо, за да се оформи фигурката. И надпис на английски, на който пише да не се пипат плодовете. Но за по една снимка сред тях няма проблем. И по тавана също има цели редици и квадрати с портокали и други плодове.

Избирам си от менюто един бананов фреш (среден), защото имаше и до 2,5 л – огромни, че и по-големи. И Шаварма. Много исках да опитам шаварма, но в ресторанта до хотела не предлагаха. (Подобна е на нашите дюнери). За любопитните ето и за това линк от интернет:

Плащам си, дават ми един номер и с него си избирам къде да седна (на горния етаж, за да гледам през прозореца навън) и си слагам номерчето до мен. И когато ми стане готова храната и ми я носят – гледат къде ми е номерчето и храната ми идва на масата с една табла.

Похапвам си. Неустоимо вкусна шаварма и фреш. Цял час мина в похапване – бавно, за да се насладя на всяка хапка шаварма и глътка фреш. И обиколките продължават.

Малко по-нагоре по улицата и на първата пряка вдясно реших да видя

какво има във вътрешността на този квартал

Над мен прелитат самолети – по един през три минути… А какво има тук ли? … Мол, разбира се. Не много голям, но достатъчен да загубя още час и половина в обикаляне и зяпане по витрините…Влязох от едната страна, минах покрай много заведения за хранене, магазини с лъскави и скъпи стоки. И отново загубих представа откъде влязох. И тръгнах накъдето ми видят очите – все от някъде ще излезя…

Излязох много по-нагоре на същата улица. За ориентир ми служеше един голям строителен кран, който се виждаше все още…И оттам обратно към метрото. Но не влязох в него , а продължих малко по-надолу да видя какво още има наоколо.

Това е някакъв квартал, доста оживен по вечерно време – със заведения за хранене, фрешове, ресторанти, магазини. И стигнах до още едно заведение от същата верига – Juice World. Пак от същата страна на улицата.

Я да влезем и там. Почти същото е, по същия начин изглежда, но това не пречи да опитам нещо друго. Избрах си ягодов фреш и още нещо – студено и интересно и седнах на масите отвън. И то вече станало тъмно.

Има наблизо още едно заведене от тази верига (Juice Paradise) до метростанция ADCB, но там не съм ходил.

Ама нали моловете работят до към полунощ защо да не обиколя още един. Следва последна обиколка. Предния ден, като се връщахме от Абу Даби, на влизане в Дубай видях един друг мол. Запомних го набързо –

Дубай Марина Мол

И сега натам. Той е доста далеч.

Sheikh Zayed Rd - إمارة دبيّ - Обединени арабски емирства

През това време се стъмни (казвам ли ви аз, че тук човек губи представа за време, пространство и пари…).

Слизам на станцията за този мол. Виждам го докато пътувам натам, от дясната страна, но като слязох и тръгнах да излизам, пак загубих представа и ориентация. Вървя по едни тунели, коридори, по едни пътеки, изходи и отклонения в различни посоки – за автобус, за трамвай…На всяко отклонение има служител, който наблюдава тълпата и насочва неориентираните…

Стигам до Мола. Осветен с едни жълти лампички по цялата фасада. Влизам вътре – блясък и лукс. Отвътре пък осветен по тавана със сини лампички. Мислех да вляза и да вървя само направо и най-много веднъж да завия и едно ниво надолу да мина и да разгледам. Да, ама не. Магазини колкото искате. На този ъгъл наляво, на другия надясно. В дъното ниво надолу, на обратно, още едно ниво надолу, по-натам две нагоре, пак направо и очаквах да се озова близо до там, от където съм тръгнал… Да, ама не… Сега къде съм? Не знам.

Минах покрай една верига от места за бързо хранене с много апетитна храна, но не съм чак толкова гладен. И в дъното гледам знака за авариен изход. Я да видим къде ще излезем? … .

Така правя аз – навсякъде искам да отида, да видя, да пипна , да бръкна, да чуя, да опитам, да помириша…

И минавам през вратата за авариен изход и попадам на една тераса. От терасата се вижда МАРИНАТА – яхтено пристанище, вода, луксозни яхти, небостъргачи…Огледах се насам – натам, стъпала надолу…И по стъпалата – до долу. Излизам през една метална врата и се оказвам при яхтите.

Минах по цялата дължина на това (като река да кажем, не е залив, не е море, по-скоро канал с яхти). На едно място беше акостирала луксозна яхта с наредени маси за вечеря и около осветените с лампички маси насядали туристи. Замислих се дали не съм пропуснал точно това, като се отказах за днес от двучасовата днешна разходка с луксозна яхта…

Разгледах донякъде и тръгвам да се връщам. Стигам до тази метална врата, защото сметнах, че така ще ми е по-лесно да се кача до горе и от там през мола към изхода…Да, ама не. Вратата не се отваря отвън…Ами сега? От къде да мина, как да стигна до метрото? . Тъмно, наоколо само араби…

Виждам заведение с тераса, през което мога да вляза в мола. А от там накъде? Незнам. И пак се започна – покрай магазини, по ескалатори, направо, насам – натам – и то времето си минава. А бързам да се класирам за фонтаните в Дубай Мол за 21:30 или поне за 22 ч.

Стигнах до мястото откъдето съм влязъл, защото то бе осветено по целия таван със сини лампички, които се виждат от далеч. И от там към метрото.

Изморен, изпотен, спирам се да се съблека, бързам и стигам до входа на метрото, влизам през тунела и следвам тълпата. Да, ама някои вървят към метрото, други се отклоняват към изходите за трамвай и автобуси. Трябва да внимавам. Стигам до влакчето и тук попаднах в ситуацията, описана по-горе – във вагона за жени и майки с деца…. Само аз – заблуден турист в този вагон…Уплашен, замаян…

Слизам на Дубай мол и от там пак на тагадък към фонтаните. На две места служителите по сигурността в мола се опитаха да ми кажат да не тичам така…И аз вървя до следващия ъгъл…Но

видях фонтаните и в 21:30 и в 22:00 ч.

Уникални са. Чак на последния път от всичките 12 пъти, които гледах попаднах на музиката, по която се бях захласнал докато се подготвях за пътуването. За любопитните – ето този клип от интернет:

След края и на последните фонтани за това пътуване забързах към метрото. Да, ама не.

Отново попаднах на нещо интересно,

което ме отклони от бързането…В един от магазините , покрай които минах видях как на едно канапе за четирима са седнали трима младежи. И на очите им слагат нещо като триизмерен екран, закрепен плътно пред очите им. И слушалки. Нещо им пускат. И виждам, че едното място е свободно. А те тъкмо бяха седнали. Я и аз да седна там. И седнах. И дойде човека и ми сложи и на мен такъв екран. Я да видим какво гледат.

Умрях от страх, без да мърдам от канапето

Уникална доза съспенс (стрес, напрежение), преди лягане. Гледах 4 или 5D клип. Сложиха ми това на очите и пуснаха малко филмче. Триизмерно. И музика към него. Отначало едни деца тичат по стъпала нагоре през училищен коридор.

И изведнъж влакче на ужасите. И тръгва това влакче. По едни релси, на спирали, леко изкачване, стръмно спускане, пропаст отпред, дървета на дъното на пропастта. Канапето се накланя…Все едно ще падна в пропастта.

Свалям екрана – в мола съм – отпред витрина, зад витрината минават хора…Някои се спират и зяпат.

Слагам пак екрана – на влакчето съм…С висока скорост минавам по релсите…Релсите се усукват на осморки. Пак пропасти, пак се накланя канапето…Стана ми лошо от страх.

Свалих екрана от очите, махнах слушалките и станах. Едни хора се спрели да гледат и ми се смеят насреща…И в този момент канапето с останалите на него младежи започна да се върти вълнообразно – нагоре, наляво, надясно, надолу…. О, добре , че не останах с екрана на очите докрая.

Бързам към метрото, прибирам се до хотела и сядам на арабския ресторант да си почина и похапна. По едно капучино за 18,90 дирхама, (то е 18 дирхама, но имат там някакъв процент (5 %) и става 18,90 дирхама, една купа ориз (10,50 дирхама) и бързо в леглото. Бързо – бързо – след два часа. Ориза се яде бавно, а и ресторанта работи до към три след полунощ.

Загледах се в ордерите от чейдж бюрата в мола срещу хотела, където сменях парите – за 70 долара получавам 255,75 дирхама (по 3,655). Удържат си такса от 3,10 дирхама, добавят и петте процента към всичко това и ми дават в брой разликата – 252,50 дирхама…

За 100 долара сметката е подобна. Сменял съм в друг мол на 3,653 дирхама за долар. И след съответните такси получавам в брой 362,100 дирхама. (362 – монетите не ги смятам).

За 50 долара получавам 180 дирхама. И като свършат и пак сменям, ако вече много ми се налага.

Сайта на кулата Бурж Кхалифа, според това, което пише на билета ми за 124 – ия етаж е : www.atthetop.ae

Ден шести – Понеделник – 22. 01. 2018 г –

Отлитането към София.

Отлитам, без да съм видял нито Миракъл Гарден, нито на монорейл (еднорелсовата железница) се возих, нито на откритите автобуси, от които може да се снима, нито пистата на Ферарито видях в детайли, нито Ал Аин, нито на бар можах да отида някъде на високо по небостъргачите.

Но ето повод да се върна отново

Казват, че през 2020 година Дубай ще бъде домакин на Световното Експо 2020-та, когато се очакват над 14 милиона посетители и туристи. Дали да не бъда част от тях? Хм, ще видим. Сега тук се строи денонощно. Трябвало да има достатъчно хотели.

Арабите първо строят, а после казват – Ние да построим хотели и небостъргачи, а туристите после ще дойдат. Дори и да ни свършат залежите от петрол, потока от туристи може да бъде безкраен… Започнали да строят в пустинята и незнаят кога да спрат. Въпроса тук е какво ще стане с всичките тези хотели и строежи, когато Експото 2020-та свърши и очакваните 14 милиона туристи и посетители си заминат? Даже на едно място ми направиха впечатление два или три небостъргача, еднакво високи и най-отгоре се прави скеле и арматура, наподобяващо голяма лодка, свързваща и двата небостъргача. Прилича на някакво подобие на трите небостъргача в Сингапур, където е хотела “ Marina Bay Sands“ с инфинити басейна. Но да почакаме и да видим…

Та утрото настъпи много бързо.

До късно вечерта в неделя събирах багаж и подреждах чантите (зимните дрехи, обувки, сувенири , покупки, картички, вода и ненужни неща за чекиране, а за салона на самолета приготвих останалото).

Събудих се към 6 ч, сутринта – досъбрах си багажа, пих малко повече вода, защото много ми се беше събрала и с багажа слязох за закуска. Имаме половин час за храна. Взех си две – три саламчета, две парченца сирене, малко кроасанче и половин чаша сок. И две филийки хляб. Излапах всичко надве – натри и филийката за из път и тръгнахме.

Товарим се на автобуса, бързаме за летището за полет в 09:40 ч. Минаваме през чек-ин, проверка, скенери. Този път обаче съм подготвен – всичко, което трябва да вадя от джобовете е предварително извадено в една торбичка – монети, телефони, таблет, часовник… И само слагам торбичката във ваната. И минавам.

Следва около час мотане из безмитната зона и в 9 ч, да сме на изход F10. Вече съм ориентиран – гледам табелите – за изход F1 до 12 – в тази посока. По натам – друга – за изход F1 – 5 – в тази, примерно. От F6 – 12, в тази, от F6 – 9 в тази; от F10 – 12 – в друга. И така. Стигнах до F10, за да видя къде е и се върнах да си доям.

Тук има Макдоналдс, KFC и магазини за сувенири. Взех си едно меню, избрах си малко хлебче, картофки и малка кола. И седнах. Колата студена. Поядох малко, докато разглеждах терминала с любопитство. Купих си от другите щандове бонбони да почерпя и една химикалка на щипката на която е изобразен Бурж Кхалифа. И като я сложа на джоба на ризата си и се показва само кулата на Бурж Кхалифа:) И всяка една покупка в отделна торба – плътни прилични сакчета с логото на Dubai Duty Free.

Да, ама много течности и студена кола – и какво става… WC… Ами ако няма… Или не стигне времето? … . Така и стана – отивам в едната – всички врати затворени, пред всяка чакат по двама – трима… Едни араби, китайци, индийци, запотени, други туристи, а вътре мирише – няма да е тук…

Отивам при групата и казвам – добре се подредих – похапнах, пих студена кола, ами сега? … Имало още една и била по-чиста – е, там успях. Засега. Но след малко? … Пак. Но къде? – Няма…

Идва ни реда за отвеждане към самолета – пак проверка – паспорти, бордни карти – минаваме. Качваме се в шатъла. Плътни стъкла с реклами от едната страна, преграда откъм шофьора. Климатика на макс – студено…

Тръгваме. Докато ни закара до самолета и изчакахме 10 – ина минути , защото има още една проверка – на слизане от автобуса пак ни гледах бордните карти и вече сме в самолета. И пак ми се доходи по малка нужда…

– Може ли? – Питам.

– НЕ.

– Защо?

– Такива са правилата.

А имаме около половин час до излитането – самолета беше почти празен.

– Ми кога може?

– Ами като излети самолета и се издигне…

– Ами че аз дотогава ще съм се напикал…

– Ми ще стискаш…

Голям смях. Питам хората около мен защо не може – един казва, защото могат да те забравят вътре или да се заключиш, друг казва, защото могат да не те преброят, трети казва, че не може, защото всичко, което излиза там, отива във въздуха… И ми става още по-смешно… И стискам, какво да правя.

Истинската причина за да не разрешават това е, че при излитане и кацане всички неща, товари и хора трябва да бъдат добре закрепени за местата си…

Самолетът си тръгна наполовина празен. През терминала до пистата. Имаше един самолет преди нас. Чакаме да излети. Следващите сме ние. Той излита. След две минути сме ние.

Двигатели на пълна мощност. Набираме скорост, всичко се тресе. Още малко и сме във въздуха. Ясен, слънчев ден, аз отново съм над крилото, само че от края. Мястото ми е 23Е. До прозореца. Но се разменихме с двойката заемаща другите две седалки и аз останах до пътеката. Видях малко от дневен Дубай и затворих очи… И чакам да се издигне .

Чак след час се размърдах по пътеката. Ох, вече ми е по-спокойно. До след малко… Когато пак няма да може… Докато на идване не смеех да мръдна от мястото си по време на целият полет, на връщане си се разхождах по пътеката. Сядах за по малко и по-назад и по напред. Мина кетъринга. Стюардесата ми иска бордната карта. Ама тя горе в чантата. Аз и казах един номер (ама се обърках и казах номера от мястото си на идване)… Тя погледна в листа, който носеше и направи гримаса. Явно това място трябва да е празно. Погледна мястото, където бях седнал, погледна в листа и пак направи гримаса – сигурно и то трябва да е празно… И пак ме пита кое ми е мястото… Тогава помолих хората до които трябваше да съм, да кажат къде ми е мястото.

Раздадоха пак по една купа ориз, опакована с алуминиево фолио и малко минерална вода, които си ги запазих за след като се приземим. Летим, летим, час, два и на третия час пак ми се доходи до тоалетната. Но имаше хора по пътеката. И тъкмо се освободи пътеката и писна един сигнал в самолета… Мина стюардесата и започна да оглежда всеки. И защракаха коланите. Закопчах и моя… Ами сега – пак ли ще стискам. И след малко пак почна да тресе турболенцията… Все едно по павирана улица и крилото трепери като на водно конче… Дали ще устискам…

О, голям смях – от лакомия да изпия водата, която ми е останала от хотела, за да не я слагам в багажа, нали е безплатна (намирах си в стаята всяка вечер по две бутилки минерална вода от 0, 500 мл. , оставена от персонала.) – та два пъти щях да се напикая… Та успокоиха се нещата де, появиха се облаци, които си ги имаше до края.

Към края на полета, на петия час започва приземяването. Вдигнах щората на прозореца, да разглеждам частите на крилото, които започват да се разместват вече. Досега летяхме на 10 895 м, някъде около тази височина. Снижаваме, облаците идват все по-близо. На 6 000 м, те са още под нас, на 5 000 м също. След малко минаваме и през тях. Отдолу вече се вижда земята, покрита със сняг. Останалата част от снижаването мина много бързо. Малки селца, натрупани със сняг, пътища, дървета и изведнъж равнина. И вече кацаме.

София

Всички части на крилата се отварят едновременно и самолета бързо забавя ход. И пристигаме на терминала – на същия изход С1. Аплодисменти.

Това ли беше? – Ми, да – това

Ние слизаме, багажа също, следва почистване, зареждане с гориво и след малко самолета отлита обратно за Дубай (както на отиване).

Слизаме, отиваме за багажа на лентата. Докато чакаме багажа, аз съм си пуснал чантата от самолета на земята . Идва ми чантата. Вземам само нея и тръгвам. И почти на изхода се сещам, че съм забравил другата . Връщам се… Голям смях.

И накрая на терминала спирам , за да си облека зимните дрехи и почвам да вадя от чантата – зимни обувки, яке, ръкавици, шал… Излизам. И в метрото. И веднага започвам да търся разликите… Влизам в метрото. Тръгваме. До тук всичко е като там. След две спирки до мен

цъфват двама в униформа – Карти и билети за проверка… Софийска работа…

Ами нали всеки влязъл в метрото има билет и го е минал през машинката да влезе… Значи гледам аз – един продава билети, един кара метрото и двама проверяват в метрото. В Дубай са само двама – един продава билети и един гледа на машинките дали всичко е наред и ако някой заблуден турист има нужда от помощ да го ориентира. Метрото си върви самО – без машинист…

Слизам на гарата. Стените описани с графити, боклуци… Отивам на автогарата и си вземам билет за моя град. Излизам отпред и си чакам автобуса. Минава един младеж с една торба

– Продавам часовници – вика и ме заглежда…

– Я се разкарай – му викам. След малко минава друг:

– Продавам телефони… И него разкарах. След него минава трети:

– Продавам козметика – и започва да ми бута разни дреболии из ръцете. Ей… родино мила…

Доядох си храната от Дубай и тази от самолета на път за моя град и си вечерях вкъщи. И това всичко само за един ден.

Happy END

=====

Толкова. Сега имам няколко питанки, които искам да науча. Разглеждах в интернет за местата, баровете и ресторантите до които се допускат обикновенни туристи със джобни като за нашия стандарт пари. Но не можах да намеря нито едно от следните места. Кое къде се намира и какво представлява, ако някой е ходил. искам само да знам:

Ресторанти

Al Diwan
В метрополитния дворец в квартал Дейра … Адрес: Metropolitan Palace Hotel, Al Maktoum Street, Deira
Тел: +971 (0)4 227 0000
Scarlett
Забележка: има стриктни изисквания към облеклото. (Какви са те? )
Адрес: Jumeirah Emirates Towers
Тел: +971 (0)4 319 8088
Malecon
Заведение в кубински стил, където
Адрес: Dubai Marine Beach Resort, Jumeira
Тел: +971 (0)4 346 1111
Уеб сайт: dxbmarine. com/malecon. php
Al Koufa
Любимо място за посетители и местни. Тук може да пробвате истинска емирска храна. Мястото рядко се оживява преди полунощ, но след това се пълни до краен предел.
Адрес: Al Nasr Leisure Land
Тел: +971 (0)4 335 1511
Уеб сайт: alkoufa. com
Al Dawaar
Един от най-известните ресторанти в Дубай, на върха на Hyatt Regency Hotel
Адрес: Hyatt Regency Hotel, Deira (а това къде е, достъпен ли е за туристи, как изглеждат цените и менюто, за да добия представа)
Тел: +971 (0)4 209 1234
Уеб сайт: dubai. regency. hyatt. Com
Lan Kwai Fung
Автентичен китайски ресторант. Адрес: Nr Lamcy Plaza, Oud Metha
Уеб сайт: +971 (0)4 335 3680

(това къде е)

Bateaux Dubai
Този модерен кораб отвежда до 350 пътника на наведнъж на пътуване за вечеря из Дубайския залив.
Адрес: Landing stage close to British Embassy on Al Seef Road. (а това къде е и на каква цена може да си го позволи туриста – къде е този кораб и как се резервира)
Тел: +971 (0)4 399 4994
Уеб сайт: bateauxdubai. com

Кафенета

A’rukn
Може да седнете вътре или вън в това прекрасно кафе до театъра Madinat Jumeriah. Предлагат вкусни сладкиши и избор на специални кафета.
Адрес: Souk Madinat Jumeirah, Umm Suqeim
Тел: +971 (0)4 366 8888 (това къде е? )
French Connection
Адрес: Wafa Tower, Trade Centre 1
Тел: +971 (0)4 343 8311 (а това къде е, лесно ли се намира? )
Уеб сайт: fcdubai. com
Café Mozart (това къде е точно, някой ходил ли е? )
Адрес: Nr Carlton Tower Hotel, Deira
Тел: +971 (0)4 221 6565
Al Mallah
Разположено на натоварена улица в центъра на града, това заведение е напълно автентично арабско кафене. Повечето места са навън, което го прави перфектно място да наблюдавате хората, докато похапвате фалафел или мануши.
Адрес: Al Diyafah Street, Al Satwa
Тел: +971 (0)4 398 4723 (А това къде е. Въобще защо никъде не виждам тук номера на улици? )
Paul
Типично френско кафене,

Адрес: Mercato Mall, Jumeirah(А този мол къде е –най-близка станция на метрото? )
Тел: +971 (0)4 344 3505

Барове и нощен живот

The Library & Cigar Bar
Това луксозно заведение изглежда като мъжки клуб с тихите си тонове, Адрес: The Ritz Carlton, Marsa Dubai (а това достъпно ли е за обикновения турист и на каква цена може да се посети. .)
Тел: +971 (0)4 399 4000
Уеб сайт: ritzcarlton.com
Rock Bottom Café
Влюбени двойки и щастливи семейства идват тук да потанцуват след вечеря. Има голям дансинг, два водни бара и плазми – за любителите на спорта.
Адрес: Regent Palace Hotel, Bur Dubai (А това къде е? )
Уеб сайт: regentpalacehotel.co.uk
Blue Bar
Пийнете белгийска бира, докато слушате джаз или блусове. Понякога има и групи на живо.
Адрес: Novotel World Trade Centre 2
Тел: +971 (0)4 332 0000
Уеб сайт: novotel.com
Cin Cin
Шикозният бар напоследък наистина се прочу. Впечатляващият списък от вина включва 350 международни марки и 55 вида наливно вино.
Адрес: The Fairmont Dubai, Sheikh Zayed Road (а това до коя метро станция е близо? )
Тел: +971 (0)4 332 5555
Harry Ghatto
В този караоке бар може да си изберете от над 1000 песни. Действието започва след 22:00 часа всяка вечер, въпреки че барът е отворен от 20:00 и предлага не скъпи напитки и мезета.
Адрес: The Boulevard at Emirates Towers
Тел: +971 (0)4 319 8088 (а това къде е, много ли е скъпо? )
Уеб сайт: jumeirah.com

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Ето още места за престой в Дубай:

Booking.com

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

Емирствата не са само Дубай – ето къде можете да отседнете из ОАЕ

Booking.com

Резолюция на ЕС относно плурализма и свободата на медиите в ЕС 2018

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света (2013 г.) днес ЕП гласува Резолюция на ЕП относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (488 гласа “за”, 43 “против” и 114 въздържали се).

Като има предвид, че […]

във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;

като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;

като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол;

като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз […]

отправя над 60 препоръки към държавите и ЕК, всяка от които е самостоятелно важна.

В резолюцията са записани препоръки като:

47. предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество;

предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии;

подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;

48. подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;

49. припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;

50. призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; […]

51. призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;

52. подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;

53. призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

54. насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;

55. подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“ [..]

Назад към Париж (4): Монмартър и мостовете на Париж (с кораб по Сена)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, улиците на Латинския квартал, Марé и Операта. Днес сме в Монмартър и ще се разходим с корабче по Сена
Приятно четене:

Назад към Париж

част четвърта

Монмартър и мостовете на Париж

с кораб по Сена

Дойде ред и на

Монмартър

Един от съветите, които последвах, бе да отидем по-рано, за да избегнем тълпите. Доколко ги избегнахме не зная, но в най-туристическите места едва се разминавахме с хората.

Взехме автобус до гробището на Монмартър и оттам тръгнахме

пеша нагоре по rue Lepic

rue Lepic

Не зная защо, но това е една от улиците, които останаха най-дълго в очите и сърцето ми. Може би защото заради наклона виждахме сградите в цялата им пълнота или защото нямаше коли. Вървяхме бавно, минавахме покрай още неотворени кафенета, ресторанти, галерии. Улицата криволичеше, ние гледахме през витрините как собствениците подреждат столове или стока и премитат падналите през нощта листа…

Виждайки, че се спираме пред витрината му, един галерист ни заговори – не предлагаше „стоката си“, а просто бе любопитен. Попита ни откъде сме и се зарадва, когато разбра – беше чувал за България и нашите художници. И после допълни учудено: „Много рядко идват българи в Париж!“. А на мен ми стана тъжно – българи в Париж има и непрекъснато обикалят „туристическите обекти“, но явно предимно гледат през прозорците на автобуса и рядко се разхождат по не толкова популярните улици и места. Жалко.

На rue Lepic № 54 през 1887 година заедно с брат си Тео

е живял и Винсент ван Гог

– имал е собствено студио и прекрасна гледка към града. Ето това той е виждал през прозореца си.

А пред една от галериите си пожелах да мога да купувам – Galerie Atelier на улица Lepic 102. Добре, че беше затворена!

Galerie Atelier на улица Lepic 102

… И ето, че сме пред

ресторант Moulin de la Galette, а над него е вятърната мелница „Раден“,

построена през 1717 г. – една от тринайсетте вятърни мелници на Монмартър. Останалите оригинални вече ги няма. През ХІХ век около нея всяка неделя парижани отивали да хапнат ароматен хляб, да пият чаша топло мляко или вино.

Мястото е вдъхновявало много художници – Реноар, Тулуз Лотрек, Ван Гог, Пикасо го правят митично име в историята на изкуството.

Видях картината на Реноар Bal du Moulin de la Galette и „на живо“ в музея „Орсе“. Абе, друго е да си Париж – където и да погледнеш – изкуство.

Реноар – Бал в Мулин де ла Галет

През 80-те години на ХХ в. тук правят ресторант, в който постоянни посетители са живеещите наблизо Далида, Клод Льолюш, Жан Маре. Ресторантът още го има.

Пред ресторант Moulin de la Galette

Стълбите

И отново по стълбите – в колко ли филми съм ги гледала!

35 Rue du Chevalier de la Barre, 75018 Paris, Франция

До

базиликата Сакре Кьор – Sacre-Coeur,

може да се стигне и със зъбчат лифт, който спестява 360-те стъпала към върха на хълма, но ние минахме по задните улици, а не по туристическите. (8480)

В подножието на църквата слушахме и улични музиканти.

Ето ги кривите павирани улички, красивите къщи, дворчета и дървета. Минахме през

Place du Tertre, наричан още „Сърцето на Монмартър“

– той напомня за времето, когато тук е била Меката на изкуствата и наоколо са живели Модилиани, Утрильо, Пиер Огюст Реноар, Сюзан Валадон, Пикасо, а днес на него излагат картини, картички и сувенири уличните художници.

Наоколо са музеят на Монмартър, музеят на Салватор Дали – предимно скулптура и рисунки. Ето го площадът през погледа на Жан Лазар – точно толкова шарен е, но сега е винаги пренаселен.

Бистро Le Consulat

Бистрото Le Consulat

е на най-старата улица в Монмартър – Rue Norvins. Ако се вярва на рекламата, която е отстрани, на тези маси са сядали Тулуз Лотрек, Моне, Утрильо, Пикасо…

Отляво е

кафене La Bonne Franquette,

стар хан на повече от 400 години. През миналия век се е казвало Aux Billards en Bois и е носело емблемата на първоначалните си собственици де Мутон. Защо ли са го преименували, дали не са махнали билярда – не знам, не влязох. И в него са сядали художници – на някои помним имената, на други – не. Разбира се, оттогава много неща са се променили, но калдъръмените улици с тесните платна и още по-тесни тротоари са си все същите, макар и затрупани със сувенири.

Разходката е като връщане назад във времето. В жилищния район е по-тихо и уютно, а къщите са изумителни със старите си балкони, ажурени огради, бръшляни – да ти се прииска поне за кратко да поживееш тук.

Слизаме по Rue Cortot и стигаме до Rue de l’Abreuvoir,

а там са слънчевият часовник и по-надолу – розовата къща. Градската легенда гласи, че преди много, много години собственикът й, художник, след като се почерпил хубаво в близкото бистро, взел боите и за една нощ я боядисал – в розово.

И така влязъл в историята не с името си, а с къщата си, рисувана след това от много творци – ето как я е видял Морис Утрильо.

Довиждане, Монмартър!

––––––

Да се разгледат улиците на Париж има и още един начин –

с корабче по Сена

Кораби има всякакви – по-големи, по-малки, само за туристическа обиколка или с ресторант… има билети за пълна обиколка, има билети и с прекъсване: слизаш, разглеждаш и после вземаш следващото. Непрекъснато има всякакви промоции, така че не се колебайте. Един общ поглед от необичайна гледна точка никога не е излишен. А и мостовете…

Обикновено

пътуването започва от Понт Ньоф, Pont-Neuf,

мост от две части, който свързва левия и десния бряг на Сена, минавайки през най-западната точка на остров Сите. За да бъде по-устойчив, двата му участъка са построени под лек ъгъл.

И въпреки че името му означава „новия мост“, то всъщност това е най-старият мост на Париж и първият каменен с обособени тротоари. Открит е в присъствието на Анри ІV през 1607 година. През 1614 г. неговата вдовица Мария Медичи поръчва статуя в чест на убития си съпруг, но по време на Френската революция тя е унищожена. Днешната скулптура е изработена през 1814 г. и е поставена в средната част на Понт Ньоф.

Мостът е рисуван от Реноар, Търнър, Писаро, Моне, Пикасо – и всеки го вижда по различен начин. А през 1985 година Кристо Явашев и Жан-Клод представят на света една от най-интересните си творби „Опакованият Понт Ньоф“, за чието обгръщане са използвани 41 000 кв.м. златиста материя.

За 400 годишния му юбилей е основно реставриран. На преден план на снимката се виждат прочутите парапети, където влюбени от цял свят закачат своите „любовни катинари“ и хвърлят ключа в Сена, за да бъде любовта им вечна.

Pont Alexandre III (мост Алексндър Трети)

свързва Дома на инвалидите и Айфеловата кула с „Шанз-Елизе“. Построен през 1896 – 1900 г. заедно със сградата на Гран Пале и е открит по време на Парижкото изложение. Носи името на руския император Александър ІІІ. Украсен е с множество позлатени херувими, нимфи, пегаси. Гледали сме го във филмите „Полунощ в Париж“ на Уди Алън, „Ангел-А“ на Люк Бесон и др.

Pont des Invalides – мостът при Дома на инвалидите

е строен в началото на ХІХ век, като многократно е преустрояван. Фигурата на централната подпора на моста символизира победите на Наполеон по суша и вода, а медальоните на страничните – военни трофеи.

Мостът на изкуствата, Pont des Arts,

е първият железен мост в Париж. Построен е по заповед на Наполеон Бонапарт и е свързвал Лувъра, наричан тогава Дворецът на изкуствата, с левия бряг. Бил е особено популярен и едно време парижани даже са си устройвали пикници на него.

Рисуван е от много художници – Огюст Реноар, Кес ван Донген, Пиер Бонар. А тази картина с поглед към Сите и Нотър Дам е на Пол Синяк.

А ето го и

Passerelle Debilly – пешеходен мост,

издигнат като временно съоръжение за Световното изложение в Париж през 1900 година. Заедно с Айфеловата кула той е символизирал инженерните постижения на епохата. И нещо любопитно – след падането на Берлинската стена и отварянето на досиетата, се оказало, че е бил любимо място за тайни срещи на агентите от Щази. Сигурно затова Брайън де Палма снима сцена от трилъра „Фатална жена“, Femme Fatale, с Антонио Бандерас и Ребека Ромейн-Стамос именно тук.

Pont de la Tournelle

– свързва площад „Турнел“ с остров Сен Луи и е украсен с 15-метров стълб със статуята на Св. Женевиев, покровителка на Париж. Особено известен е сред феновете на сериала „Шотландски боец“, тъй като на кея до него главният герой Дънкан Маклауд привързва шлепа си.

Приятна разходка!

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Къде да отседнет изгодно в района на Монмартър и Сакр Кьор:

Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:

Париж и Павлина Д.

Франция ви очаква!

Booking.com

Добър турнирен резултат за Макфърсън в първия полуфинален плейоф

от Куинс Парк България

лиценз CC BY-SA

Роби Лийч изравни резултата на „Охълвю“. Сн. queensparkfc.co.uk

В първия сблъсък от полуфиналните плейофи „Куинс“ гостуваха на „Стенхаумюър“ на „Охълвю“ и успяха да стигнат до заслужено реми. Интересен факт беше, че почти половината от настоящия състав на домакините беше попълнен от „бивши“ играчи на „Куинс“, оставили добра следа в близката история на глазгоуския клуб.

Макар гостите да започнаха мача по-активно, „Стени“ поведе в резултата в 27 мин. Попадението отбеляза Мартин Скот. Резултатът се запази непроменен до почивката. Още в първите минути на второто полувреме обаче Роби Лийч изравни за 1:1. Срещата продължи равностойно.

В 79 минута „Куинс“ претърпяха сериозен удар. Един от най-стабилните им изпълнители и голмайстор през сезона Адам Къминс получи директен червен картон и остави отбора с 10 човека в последните 13 мин. Домакините не можаха да оползотворят численото си превъзходство и логично мачът приключи нерешен 1:1.

„Стенхаусмюър“ – „Куинс Парк“ 1–1
1:0 Скот – 27′, 1:1 Лийч – 46′

„Стенхаумюър“: 1. Смит, 2. Мийкън, 3. М. Дънлоп, 4. Р. Дънлоп, 5. Доналдсън, 6. Фери, 7. Макгуигън (64‘), 8. Пейтън (88‘), 9. Макменамин, 10. Скот (78‘), 11. Фърнс.
Рез.: 12. Марш, 14. Кук (64‘), 15. Холеран, 16. Далас (78‘), 17. Макмин, 18. Лонгуърт (88‘).

„Куинс Парк“: 1. Уайт, 2. Милън, 3. Бърнс, 4. Фодърингам, 5. Къминс (чк –79‘), 6. Гибсън, 7. Лийч, 8. Брейди (83‘), 9. Кийна, 10. Донъли (80‘), 11. Галт (45′).
Рез.: 12. Ор, 14. Дохърти, 15. Маклохлан (80‘), 16. Рът, 17. Мортимър (45′), 18. Маквей (83′), 19. Макфърсън.

Ст. „Охълвю Парк“, Стенхаусмюър, 657 зр.

БХК: Правата на човека в България 2017

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад Правата на човека в България 2017, изготвен от Българския Хелзинкски комитет.

Докладът има част (77-89), посветена на свободата на изразяване, която започва така:

Драстичното влошаване на свободата на изразяване в България продължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии. Отвъд това нивата на автоцензура останаха тревожно високи, много медии продължиха да играят ролята на пазители на комфорта на властта и „бухалки“ срещу опонентите ѝ; а властта продължи да им „плаща“ чрез договори за реклама и медийно отразяване. За поредна година наблюдавахме непрозрачна собственост и финансиране, масово потъпкване на базови етични правила, липса на ясно разграничение между редакционно и платено съдържание. Речта на омразата тържествуваше, а фалшивите новини достигнаха още по-абсурдни и свърхпритеснителни размери.

На този фон звучи още по-притеснително, че България е на последно място от страните в ЕС по медийна грамотност според сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и способността на държавите да се справят с „постистината“, изготвен от Институт „Отворено общество“ – София, се казва в доклада.

2018 Специален доклад 301

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега е оповестен Доклад 301 за 2018 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

За миналата година 11 държави са в т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна, и 23 – в Watch List, между тях България. Тази година България е извадена от Watch List – с обяснението на стр. 28, че България през март 2018 г. е приела изменения на закона за авторското право, участвала е в операция ЕВРОПОЛ срещу голяма пиратска мрежа в региона, отделила е допълнителни ресурси на звеното за разследване на онлайн пиратството, а Главна прокуратура се е ангажирала да предприеме допълнителни стъпки за подобряване на прилагането. Според доклада проблемите, свързани с прилагането на законодателството, продължават да се отнасят до високите нива на онлайн пиратството, недостатъчното съдебно преследване, недостатъчно възспиращото действие на наказателните санкции.

Министерството на външните работи е отбелязало новия доклад 301 с отделно съобщение, в което се казва, че “в резултат на дългогодишните усилия на посолството на Република България във Вашингтон и българските институции страната ни вече е изключена от т.нар. „черен списък“ за защита на интелектуалната собственост на САЩ.”

Няма съмнение, че напускането на Watch List е изисквало усилия. Все пак съобщението е можело да бъде по-прецизно по отношение на т.нар. в съобщението черен списък, защото – както се вижда, има черен, има и по-черен.

Критично отношение към доклада изразява EFF: “Някои доклади и публикации от американските правителствени агенции имат репутация на задълбочени, актуални и основани на факти[…] Специален доклад 301, чието последно годишно издание е публикуванo миналата седмица, не е такъв.” Според EFF докладът разкрива законите, политиките и практиките, които не осигуряват адекватна и ефективна защита на интелектуалната собственост, но няма последователна методология за оценка кое е адекватно и ефективно.

Неотдавна ЕК обяви обществена консултация относно евентуално наблюдение на защитата на интелектуалната собственост по света.

Копривщица – любимо място

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

На днешната годишнина от Априлското въстание, ще отидем до града, дал първия изстрел в най-кървавия и ефективен български бунт – Копривщица. Наш водач ще бъде Нели. Приятно четене:

Копривщица

Копривщица е едно от любимите ми места в България

– това е град с интересна история и хора, красива природа, дух и едно особено очарование, което можеш само тук да усетиш. Има магия в този град и колкото повече го опознаваш, толкова повече разбираш, че това е едно много, много специално място.

Ние пристигнахме в Копривщица по обяд и веднага се настанихме в

Хаджи Иванчовата къща,

която се намира близо до центъра на града. В къщата е запазена автентичната атмосфера, но има и всички удобства, от които се нуждае съвременния човек.

Хаджи Иванчовата къща

Таванът на хотелската ни стая

Хаджи Иванчо бил родом от Копривщица,

търгувал в Близкия изток и Африка, човек видял и преживял много. Натрупал богатство и решил да си построи къща в Копривщица. След като къщата била построена, човекът решил да я украси подобаващо и я изрисувал отвън с красиви разголени жени-русалки, каквито може би е видял при своите пътешествия в странство. Местното общество обаче било възмутено от тези своеволия, а хаджи Иванчо се ядосал на тяхната реакция и заличил рисунките, като боядисал цялата къща в черно. Сега разбира се, къщата не е черна, просторна, красива и удобна е.

Черешово топче в двора на Хаджи Иванчовата къща

След като се настанихме и пихме кафенце се отправихме към центъра на града. Купихме си общ билет за всички музеи в града, който бе придружен с карта и тръгнахме по калдъръмените улички. Първо посетихме Лютовата къща.

Магазин/купчийница, тук си купихме билети за музеите

Лютовата къща

Петко Лютов бил богат търговец и търгувал чак в Александрия – даже в рисунките по тавана на голямото помещение на втория етаж могат да се забележат стените на екзотичен град, иззад които надничат камили. В Лютовата къща можете да видите плъстените килими и постелки, изработени от овча вълна, която не се тъче, а се разстила равномерно, залива се с топла вода, навива се на руло и се удря с тояги. Плъстените килими са се използвали за сватби като сватбена постеля. Всяка мома трябвало да има в чеиза си поне една такава, на която младоженците започвали да спят от първата брачна нощ.

След Лютовата къща се разходихме по тесните улички, изкачихме един хълм и се озовахме пред

църквата „Успение на пресвета Богородица“,

построена с дарение от Хаджи Ненчо Палавеев. После се отправихме към Каблешковата къща, която е изключително красива. Толкова ме впечатли, че в два поредни дни влизах в нея: стоях притихнала в стаите, седях в двора, любувах се на гледките, които се откриват от тук.

Църквата „Успение на пресвета Богородица“

Каблешковата къща

Каблешковата къща е строена по еталон на пловдивските къщи от Лулчо Каблешков, бащата на Тодор Каблешков. Още с влизането в къщата си личи, че това е бил богат дом. Качвайки се по дървените стълби на втория етаж попадаш в просторен красиво остъклен салон с изящно дърворезбовани тавани, долапи и врати.

Каблешковата къща, втори етаж

В Каблешковата къща

Самият Каблешков е бил изключително образован за времето си – посещавал освен пловдивското и копривщенското класно училище и Цариградския френски лицей. Владеел е три езика, притежавал богати познания и култура и доста млад става началник на жп гарата в Белово. През 1876 год. той е избран за председател на местния революционен комитет и дава началото на събитията около Априлското въстание. Каблешков е авторът на знаменитото „Кърваво писмо” и слага край на живота си, когато е само на 25 г. веднага след залавянето си.

Ослековата къща

Ослековата къща е строена по време на Кримската война през 1856 г. за богатия абаджия Ненчо Ослеков. Много красиви са външните колони, изработени от твърдо кедрово дърво, докарано чак от Ливан специално за строежа на къщата, които държат изрисувания със стенописи кьошк. Тук освен предмети от ежедневието са показани и копривщенски женски накити и прекрасна колекция от плетени чорапи и кенета.

Дантела кене

Кенето е вид фина дантела, изработвана върху основа от конски косми, които заздравяват дантелата, а освен това конският косъм задържа дантелата да не се огъва и да стои винаги опъната. Ненчо Ослеков бил човек със завидно материално и обществено положение, но и родолюбив българин. Участвал в подготовката на Априлкото въстание – в неговата къща са изработени дрехи и наметала за копривщенските въстаници и заради тази своя дейност след разгрома на въстанието е заловен и обесен.

От прозореца на Ослековата къща

Палавеевата къща

Хаджи Ненчо Палавеев

Хаджи Ненчо Палавеев е най-крупният дарител на града,

на практика всички важни обществени сгради в Копривщица са издигнати с негови средства: църква, училище, оздравителен пансион , читалище, чешми, мостове и др. Той е бил търговец от международна величина, живял дълги години в Египет и Близкия изток. Роден е през 1859 година в Копривщица и още малък е изпратен в Цариград да се учи за абаджия. Овладява обаче и търговията и още като младеж основава самостоятелно дружество, поддържащо търговски връзки с Англия. Магазинът му за английски стоки бил нечувано за времето си събитие. Като далновиден човек той разбира, че най-важен е личния контакт с търговските партньори и затова говори английски, немски, руски, арабски, индийски и езиците на балканските ни съседи. Живее в Египет, където строи палат, участва с акции в строежа на Суецкия канал, купува ценни книжа. „Благодетелят на Копривщица“, така е изписано името му върху входната порта на родната му къща.

Гр. Копривщица бул. Х. Н. Палавеев 96, 2077 Копривщица, България

На излизане от тази къща се чувствах наистина замаяна, като че ли излизах от някакъв друг свят, от една невероятна история за уникален българин. Копривщенци не са го забравили, кръщават на него централния си булевард, но не са много българите (и аз също), които въобще са чували името на Ненчо Палавеев, който може би е най-богатият и благороден българин за всички времена. Още за историята на този уникален човек можете да прочете тук.

Къщата на Димчо Дебелянов

Срещу Палавеевата къща е къщата на друг именит българин –

Димчо Дебелянов

Къщата е била „къща близнак”, където са живеели семействата на бащата и чичото на поета. Още с влизането през дървената порта попадаш в красив двор с вековни борове, цветя и статуя на вечно чакащата майка, приседнала на прага, в която е вдълбан стих: „И в кротък унес чака тя, да дойде нейното дете“. В къщата са подредени детската люлка на Дебелянов, куфарчето му, ръкописи, снимки и писма. Тук те обзема едно лирично настроение, за което допринася и озвучителната уредба, по която върви запис на важни факти от живота на поета и негови стихове, които познаваме от учебниците по литература.

Статуя на чакащата майка

Къщата на Георги Бенковски

Георги Бенковски

В тази къща през 1843 г. се ражда Гаврил Хлътев (Георги Бенковски) – не знаех, че това не е неговото истинско име. Когато е на пет години, баща му умира и майка му трябва сама да изхранва семейството. За да й помогне, момчето напуска училище и започва работа като чирак. На двадесет и три години той вече се е превърнал в известен търговец, който търгува в цялата Османска империя. И докато си изкарва хляба с търговия, той обмисля начини за освобождаването на българския народ. По време на Априлското въстание Бенковски сформира легендарната Хвърковата чета. След неуспеха на въстанието той попада на турска засада и при р. Костина в Тетевенския Балкан намира своята смърт – в местността Костина ежегодно се прави възстановка на това събитие.

Тук е подредена експозиция за живота и дейността на Георги Бенковски, както и личната му пушка, с която е стрелял срещу турците. Къщата се намира в подножието на един стръмен хълм, на който е построен

паметник на Бенковски

Поредица от стълби водят до паметника, а от там се открива наистина прекрасна гледка към целия град.

Копривщица

Къщата на братя Каравелови

Това е едно от последните места, които посетихме – намира се в центъра на града, край реката. Дворът на къщата на братята Любен и Петко Каравелови е доста голям – тук се намира даже круша, която лично Любен Каравелов е засадил през 1854 г. Има три постройки: зимна къща, селскостопанска постройка и лятна къща. Тук може да се види печатарската машина, на която Любен Каравелов е печатал своите вестници, както и негови лични вещи. В друга част на къщата е подреден кът на Петко Каравелов (по-малкия брат на Любен Каравелов), който е бил три пъти министър-председател на България, министър на финансите и един от строителите на съвременна България. Неговата дъщеря Лора е съпруга на Пейо Яворов.

Класното училище

В класното училище

В края на нашата обиколка в този чуден град заваля кротък дъждец. В такова мрачно и дъждовно време посетихме първото класно училище в Копривщица, което се намира също в центъра на града и станахме свидетели на сватба пред сградата на общината. Обаче магията на Копривщица така ме хвана, че връщайки се назад към това пътешествие не спирам да се удивявам на славните му жители. По-добър урок по история и родолюбие никога не съм имала.

Автор: Нели Митева

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Копривщица можете да резервирате тук:

Booking.com

Други разкази свързани с Копривщица – на картата:

Копривщица

Още много места за посещения в милата ни татковина:

Booking.com

Лига 1: април 2018

от Куинс Парк България

лиценз CC BY-SA

Отново 1 победа, допълнена с 1 равенство през април бяха прибавени в актива на „Куинс Парк“. Битката за избягване на директното изпадане между тях и „Албиън Роувърс“ беше сведена до последния кръг на сезона в Лига 1. „Куинс“ имаха по-лоша голова разлика и изоставаха 2 точки преди края. Развръзката дойде на 28 април в 36 кръг. Тогава „Роувърс“ гостуваха на борещия се за промоция „Еър“ и загубиха с 2:0, което означаваше, че само победа на „паяците“ срещу „Арброут“ на „Хемпдън“ може да ги изведе на 9-то място. С пределна мотивация „Куинс“ постигнаха хубава чиста домакинска победа с 3:0, с голове на Роби Лийч и Люк Донъли (2). Това даде още един шанс на борбените „паяци“ да останат в дивизията в плейаут с 4-я от Лига 2 „Стенхаусмюър“.

Права върху снимка: маймуната в джунглата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Във вторник 9 -ти апелативен съд отхвърли искането, свързано с известното вече селфи на маймуна (делото Наруто срещу Слейтър).

Дейвид Слейтър оставя оборудването си в джунглата и маймуната се е заснела сама. Организацията за защита на животните ПЕТА твърди, че Слейтър е нарушил авторските права на маймуната, като е издал книга за фотография “Wildlife Personalities”.

Решението: Животните нямат право на защита на права по Закона за авторските права.

Решението подлежи на обжалване.

Съобщение на ЕК: Борба с дезинформацията онлайн: европейски подход

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува Съобщение COM(2018) 236 final Борба с дезинформацията онлайн: европейски подход.

Съобщението очертава цели, принципи и мерки за справяне с дезинформацията.

В частност препоръчва се

да се подобри прозрачността по отношение на произхода на информацията и начина, по който тя се създава, финансира, разпространява и насочва, за да даде възможност на гражданите да оценят съдържанието, до което те имат достъп, и да разкрие възможни опити за манипулиране на мнение.
да се насърчава разнообразието на информация, за да се даде възможност на гражданите да вземат информирани решения въз основа на критично мислене, чрез подкрепа за висококачествена журналистика, медийна грамотност и ребалансиране на връзката между създателите на информация и дистрибуторите.
да се насърчи надеждността на информацията, като се означава достоверната информация, проследяват се каналите за разпространение до източниците на информация и се верифицират влиятелните доставчици на информация.
в дългосрочен план да се работи за повишаване на осведомеността, медийна грамотност, широко участие на заинтересованите страни и сътрудничество между държавните органи, онлайн платформи, рекламодатели, експерти по незаконното съдържание, журналисти и медийни групи.