Чуанди Динг – на планина в Южен Китай (1)

от Пътуване до...

Отново с Красен тръгваме да катерим китайски планини – този път е Чуанди Динг в южен Китай. Приятно четене:

Чуанди Динг – на планина в Южен Китай

част първа

Изкачването

Пребивавам в Китай, провинция Гуандонг, северната част.
От доста време ми се искаше

да направя сериозен преход на някоя китайска планина,

но все се случваше така, че попадах на масово разпространените в Китай „планини – паркове”, където се влиза с вход, купува се билет, и тогава те пускат вътре. И като влезеш, започват алеи, пейки, кошчета за боклук, наскоро построени, уж „древни” пагоди и други традиционни сгради, тук – там сергии с разни дреболии за ядене и пиене, на някои по-високи и стръмни планини – и с лифтове, яздене на коне, и всякакви други такива екстри и атракции. И разбира се, особено през почивните дни, там винаги е пълно с народ.

Но аз

исках истинска, дива планина,

като нашите планини в България. Най-добре в западната половина на Китай, където са най-високите планини на света, но и в по-ниските източни планини също е интересно. Обаче трудно се намираха местни ентусиасти –

повечето китайци се страхуват от диви планини,

да не се спънат и да паднат, да не се уморят прекалено много, и т.н.

Някои пък се страхуват от гробища

Местните имат такъв обичай – да погребват близките си в гробове някъде навътре в някоя близка гора, на някой близък хълм или склон на планина.

А да тръгна сам, чужденец, не е като в България, тук отдалеч се различавам, и „бия на очи”, а има някои, особено по селата, които мислят, че чужденците са ходещи „трезори с пари”, при това глупави и наивни.
Запознах се обаче с един китаец, който се оказа наистина

професионалист планинар и пътешественик – Шън Ли

Той беше ходил на много планини из Китай, знаеше къде и как да събере групи, беше отлично екипиран, и с голям опит като планински водач. Беше ходил и с колело от Ласа (Тибет) до Кунмин за един месец, както и на други, по-кратки пътувания. И сега, когато има поне 2 – 3 свободни дни, събира група, и ходят на тежки и трудни преходи. Той ме и предупреди, че ако искам да се присъединя към негова група, трябва сериозно да си поддържам формата, защото има опасност да не мога да издържа. Е, после се оказа, че прехода не беше чак толкова труден, а ми беше точно „по мярка“, в мой стил, но малко тренировка все пак не беше излишна.
Дойде и китайския национален празник – 1 октомври – един от големите празници в Китай (деня на началото на Китайската народна република). На този празник китайците почиват цяла седмица, и използват отпуските масово да пътуват – поне седмица преди празника вече няма никакви билети нито за влакове, нито за самолети.

Шън Ли ми се обади няколко дни преди празника, и ме пита дали искам да дойда с него и с групата, която сформира,

на планината Чуанди Динг, в „нашата” провинция Гуандонг

Беше ми споменал преди за тази планина, и това, което ми беше разказал, ме привлече.

Чуанди Динг (Chuandi Ding – 船底顶),

е най-високия връх там (1586 м) – не е много висок, спрямо нашите планини, още по-малко пък в сравнение с високите планини на запад, но пак си заслужава изкачването – цялата планина около него (на площ колкото половината на нашата Рила), носи неговото име. В превод името означава „корабно дъно” или „обърнатия кораб”, поради вида на върха, погледнат отстрани.

Веднага приех с радост поканата, и започнахме с жена ми приготовления – накупихме всичките нужни принадлежности, които ми липсваха, от популярния китайски сайт taobao. Запознах се и с групата, с която щяхме да бъдем – по китайския чат QQ, където всеки се представи (някои се познаваха от предишни преходи, а други като мен бяха нови), обсъдихме кой какво ще носи, и всякакви такива подробности. Шън Ли прати до всички подробен файл с описание на маршрута, и всички изисквания, свързани с прехода, включително и изискването всеки да си направи застраховка (нещо, за което в България масово нямаме навик).
Накрая дойде и деня на началото на прехода. За целта трябваше да дойда до града, от който щяхме да тръгнем –

град Ингдъ (Yingde – 英德),

откъдето са и всички участници в групата, и където са и роднините на жена ми.

Уговорката беше за 20:00 вечерта. Дойдохме с жена ми на мястото на срещата, но там нямаше още никой, само едно момиче дойде с една малка раница – Мариса. Попитахме я дали е част от групата, и тя наистина беше с нас, при което си казах, че явно прехода няма да е чак толкова тежък, колкото Шън Ли ми го представи (все пак Мариса беше с малка раница, без някаква специална екипировка). Скоро дойдоха и останалите, заедно с малката болонка Попо (която накрая се оказа най-издръжлива от всички). Дойде и колата (малък микробус), натоварихме раниците, и се натъпкахме вътре – 11 човека, плюс шофьора – 5 момчета и 6 момичета.
Тръгнахме от Ингдъ към изходната точка на маршрута –

село Синдонг (Xindong – 新洞)

След 2 часа пътуване – първо през широко ново шосе, после през тесни циментови междуселски пътища (каквито са разпространени из Китай), където едвам се разминавахме с рядко преминаващите насрещни коли, накрая стигнахме и в Синдонг.
Селото е на около 360 м н.в., в една котловина, представлява няколко двуетажни къщи, и по средата нещо, което беше хем училище, хем кметство в същото време.

Пристигнахме там около 22:00 вечерта, и разположихме палатките направо на циментовия „плац” пред „училище – кметството”. Момичетата веднага извадиха три малки газови бутилки „Made in Israel”, и започнаха да готвят супи и бульони с китайско зеле, бамбуци и други дреболии, извадиха и рибки, и любимите на китайците пилешки крака. Хапнахме, поговорихме си, и към 23:30 легнахме да спим, като аз бях в една палатка с Шън Ли.

Сутринта, на 2 октомври, станахме в 6:00. След сутрешния тоалет на опашка в една дворна чешма, и в една разбита селска тоалетна, хапнахме набързо китайско фиде с подправки, събрахме палатките и багажите, направихме си обща снимка пред „училище – кметството”, и

тръгнахме на път

Очертаваше се сериозен преход с денивелация повече от 1200 м,

при това не с постоянно изкачване, а с изкачвания и спускания, затова аз за всеки случай тръгнах с тези, които бяха най-отпред.
Тръгнахме в 7:00. В началото вървяхме половин час по циментов път нагоре, после (на около 450 м) се отклонихме по коларски път, който леко се спусна надолу, мина покрай един водопад, и тръгна по-стръмно нагоре. Към 8:00 се изкачихме до около 550 м, след което пътя тръгна почти водоравно известно време. Минахме през

малкото селце Шансие (Shangxie – 上斜) ,

където коларския път се разпиля на много различни пътеки в различни посоки, избрахме вярната пътека, и заслизахме надолу към една река.

Стигнахме до реката около 9:00 часа, в ниското, на около 430 м. Там спряхме за 15 мин. почивка, при което едно от момичетата – Ян Гуо, я ужили горска пчела. Нямаше проблеми, и след като хапнахме дреболийки, тръгнахме по реката. Тя беше почти безводна, само с камъни, понеже малко по-нагоре водата й беше отклонена.

Около 200 метра по-нататък по реката стигнахме и до мястото на отклоняването, където имаше водна централа, и трябваше да пресечен един по-пълноводен приток.

Малко – по малко всички успяхме да го пресечем, прескачайки по речните камъни, почти без никой да се намокри, като Шън Ли взе в ръце и болонката Попо, която не смееше да преплува реката. Още около 500 метра по-нататък пътеката се очерта по-ясно, и тръгна стръмно нагоре. Изкачвахме се с много серпентини, на две места с много голям наклон, при което всички доста се изпотихме (вече беше почти 10:00 сутринта, и слънцето грееше все по-силно)

Спряхме на още една малка почивка – на около 650 м височина, и продължихме нататък, все по-високо над реката. Склоновете бяха все така буйно обрасли с широколистна гора, смесена с много тропически видове, сред които фикуси, тук – там бананови дървета, и бамбук. Самата долина, както и повечето долини в тази планина, е много стръмна, тип пролом, напомня на нашите проломи на Искър, Чепинска, Въча и Чепеларска река, но разликата е, че при нашите реки стръмното обикновено е само в долните няколко стотин метра над реката, а по-нагоре наклоните намаляват, докато тук стръмното е чак до билото, което от своя страна също е силно насечено.

Скоро обаче излязохме на съвсем различен пейзаж. След като прехвърлихме едно било на около 740 м, излязохме на доста по-равни поляни, обрасли с висока трева, и сред тях – малък язовир – това бяха

поляните Сядонг (Xiadong – 下洞)

Само над поляните стърчеше високо първия от поредицата върхове на планината –

връх Гаоджан (Gaozhang –高嶂),

който и предстоеше да изкачим. Тук пътеката се раздели на няколко пътеки, които често се губеха сред високата трева. И понеже групата ни доста се разтегли, аз, Шън Ли, и три от момичетата, които бяхме най-отпред – Мариса, Ча Нонг и А Ви, тръгнахме по една от пътеките, а останалите – по друга пътека.

Около 11:30 спряхме да починем малко край един от потоците, после продължихме още около половин час. Пътеката скоро навлезе в бамбукова гора и започна бавно да се изкачва. Тук срещнахме една друга голяма група китайци, които слизаха по обратния път, и бяха спрели да обядват. Малко след тях и ние спряхме, около 12:00 часа, и хапнахме, всеки кой каквото сам си беше взел – аз лично си носех бисквити, пакетирани черни яйца в соев сос, нещо като кренвирши, и други подобни. Имаше и плодове, приличащи на сливи, но с вкус на нещо средно между круша и ябълка. Бяхме на около 780 м н.в., и

голямото изкачване тепърва предстоеше

Срещахме и други, слизащи от горе, някои с доста измъчен вид и омекнали от спускането колена. Тръгнахме отново около 13:00, и започнахме, отначало с по-малък наклон, после все по-стръмно, да се изкачваме. Скоро се събрахме и с останалите от групата. Аз отново бях най-отпред, заедно с Шън Ли, А Ви, малко зад нас бяха и двете нови момичета Мариса и Ча Нонг, и най-възрастния (около 42 – годишен) участник Цинфън Лънюе (не му знам истинското име, това му е прякор, означаващ „свеж вятър, студена луна”)

Пътеката се виеше стръмно нагоре по тревист склон, при което около нас се очертаваше все по-обширна панорама. Накрая, към 14:30, излязохме

на връх Гаоджан – на около 1280 м н.в.

Оттам се откри нова

панорама към връх Луоръ (Luori – 落日) зад него главния връх Чуанди Динг,

и към другите върхове наоколо. Това, което се очерта обаче, не изглеждаше никак леко – трябваше да вървим по било, което на места се спускаше доста ниско, после отново се издигаше стръмно нагоре, а Чуанди Динг беше най-отзад, доста далеч. Спуснахме се малко, после отново тръгнахме нагоре – само аз, Шън Ли и А Ви. При поредното изкачване се наложи малко да си почина поне 5 минути, след което тръгнах сам по пътеката. Останалите бяха доста назад. Пътеката вървеше по голо тревисто било, подобно на старопланинското, и доста неравно – с много хълмове и падинки между тях, а от двете му страни – много стръмни склонове, които се губеха някъде много дълбоко долу, обрасли с тропическа широколистна гора.

Така вървях около час и нещо, с постепенно спускане до около 1150 м. Шън Ли се отдели и остана да изчака другите, а най-отпред останахме само аз и А Ви. Около 15:45 стигнахме до една седловина (на около 1150 м), от която започна ново стръмно изкачване – към връх Луоръ

Около 16:45 аз и А Ви изкачихме

Луоръ (около 1480 м),

а другите ги виждахме далеч долу под нас. Оттам пред нас се откри връх Чуанди Динг, гледката беше красива, но доста „уморяваща” – предстоеше ново спускане, и после ново, поредно (и за щастие последно) стръмно изкачване. На всичкото отгоре вече нямахме и вода.

След кратка почивка се спуснахме плавно по пътеката, която навлезе в гъста нискостъблена гора, примесена с някакъв вид нисък бамбук. Пътеката се отклони от главното било, което правеше голям завой, и слезе до една малка долинка, в която най-после имаше малко поточе. Напълнихме вода от него, тя не беше особено хубава, беше жълтеникава, но бяхме твърде жадни, за да я пропуснем, а и друга вода, както разбрахме, нямаше и да има до върха. Продължихме по пътеката, на една от многото седловинки, на която имаше и полянка, имаше друга група, която вече се беше установила там и бяха разпънали палатките си.

Chuandi Ding, Qujiang, Шаогуан, Китай

Беше 17:45, и бързахме, по възможност, да се качим на върха преди залеза, защото А Ви, която се беше качвала там и преди, каза, че залеза бил много красив. Бяхме доста капнали вече, и положихме доста усилия да преодолеем и последното стръмно изкачване – от около 1 300 м до 1 586 м.

Пътеката се извиваше стръмно през нискостъблената гора, накрая и тя свърши, и остана само трева и нисък бамбук тук – там. Най-накрая стръмния склон намаля, и се изкачихме на „дъното на обърнатия кораб” – една широка (около 200х200 м) площ, обрасла с трева и нисък бамбук, с хълмчета и падинки между тях, на най-високия от които имаше купчина камъни, маркиращи най-високата точка на планината.

Беше вече 18:30 часа. Успяхме аз и А Ви

да видим залеза на слънцето

Беше пълно и с много палатки, накацали сред падинките и хълмчетата, и много млади хора, които се суетяха около тях и се подготвяха за „вечерен купон”.

Бързо започна да се стъмва, а от останалите от групата нямаше и следа. Все пак, групите тук си бяха добре организирани, имаха радиостанции, включително и нашата група, и успяхме да се свържем с нашите, разбрахме, че все пак ще успеят да изкачат върха, макар и по тъмно. Преди това обаче с А Ви опънахме палатката, която аз носех, да си е приготвена.

Духаше доста вятър, а като се стъмни, стана и доста студено, така че си облякохме якетата. После с А Ви си оставихме раниците в опънатата палатка и слязохме малко надолу да чакаме другите. Те се появиха около 19:15, скоро всички се събрахме, потърсихме и други подходящи и свободни места за другите палатки, и първата работа беше тази – да опънем палатките и да се установим. След това започна обичайната процедура – запалихме трите газови котлона, и момичетата започнаха да готвят.

Първо – гореща сладка супа (с леко лют привкус), доста добре загряваща. После и друга супа, пак рибки, пилешко в соев сос, китайско зеле, свински крачета в соев сос и подправки, обикновено свинско, и т.н. Не липсваше и малко вино (сладко), и сладка китайска ракия. Яденето и готвенето продължи до късно.

Момичетата се опитаха да сготвят и ориза, но нещо не се получи, и го оставихме за следващия ден. Не запалихме огън, но нямаше и нужда – газовите котлони, и челниците бяха достатъчни за светло и за ядене. Болонката Попо (така се казваше), не изглеждаше изобщо уморена, но все пак се държеше прилично, и не ходеше по храната. След хапването, „наздраве” – то, и веселите приказки, малко по малко започнахме да се прибираме по палатките, и към 23:00 всичко постепенно утихна, и легнахме да спим.

Очаквайте продъжението

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

Около Чуанди може да се намери изгодно спане::

Booking.com

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение

Booking.com

Назад към Париж (1)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Започваме същинската част на пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, днес поемаме из града на… каквото се сетите, но със сигурност – столица на Франция
Приятно четене:

Назад към Париж

част първа

Пале Роял и Айфеловата кула

Назад към Париж

Ще започна с нещо, за което мнозина биха ме презрели –

Париж не беше моята мечта. Мислех си, че мога да мина и без него.

Лъжех се. И съм щастлива, че не се подведох по изтърканите туристически текстове и пътеки, че тръгнах „неорганизирано“ да откривам Париж за себе си. Обикалях по улиците, седях в градинките, не минах и без задължителните места, но те ми носеха радост и разполагах с времето си. Исках да запомня града със сърцето си, а не с фотоапарата. Но ето мина време и фотосите ми помогнаха да систематизирам поне малко преживяното. Дано има полза и за другиго.

Дълго отлагах. Толкова хора са писали такива интересни неща, та аз ли… Има ли смисъл? Но после ми казаха „винаги има – за всекиго Париж е различен“.

Тогава да започвам да се връщам назад към времето, когато се разхождах из този „най-прекрасен от всички… градове“ – както би казал Волтер, ако можеше да го види днес.

Казват, че най-доброто време за разглеждане на Париж е април – май или септември – октомври, когато задължителната туристическа навалица е намаляла, а времето още е хубаво. Послушах приятелката си, която живее там, и в една късна октомврийска нощ се качихме на влака – нашето голямо европейско пътешествие започна.

Сигурно се чудите защо избрахме най-бавния транспорт – причините са много, но едната от тях е:

„писна ми да бързам“

Искаше ми се да се отпусна в спалното купе, да чета, да дремя, да гледам през прозорците и да се „изчистя“ от софийската забързаност, блъсканица, проблеми или, както би казал някой, „да настроя сетивата си“. София – Будапеща – Мюнхен – Щутгарт – Париж, а после Париж – Цюрих – Будапеща – Белград – София. Спирахме някъде за ден, някъде за половин, а някъде само за няколко часа – обикаляхме и си пожелавахме да дойдем пак. И бих го повторила, само че поредното ръководство на БДЖ усърдно се грижи това да не е възможно. Макар че пътища винаги има.

И така пристигнахме –

гара Париж-Ест, gare de Paris-Est,

строена през 1847 – 1849 г. от архитект Дюкне (François–Alexandre Duquesney). На нея са снимани много филми и може би сте я гледали в „Зази в метрото“ или „Извън закона“ с Жан-Пол Белмондо, „Невероятната съдба на Амели Пулен“ с Одре Тоту. От Париж-Ист през 1883 г. тръгва легендарният Ориент Експрес. Е, някой ден може пък да се качим в него от гара София и…

Имах късмета да изживея няколкото си „парижки“ дни в самия център на града в района на

Пале Роял

и това изключително облекчаваше пешеходните разходки.

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра

Четириетажни сгради, строени през ХVІІ – ХVІІІ век, обграждат градината. Изградените в долната им част пасажи и аркади са смятани за първообраз на покритите пешеходни пространства. Там днес има филателни и модни магазини, антиквариати, за съжаление, вече не толкова бляскави, а започващи да западат. Казват, че в целия Пале Роял са почти 400.

Пале Роял, Palais-Royal

Видях отворени само някои от тях, ала без клиенти. Ето този магазин за детски играчки в един от пасажите бе от по-светлите и посещавани.

Затова пък тук, на улица „Божоле“, се намира

един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour

Навремето е бил посещаван от Наполеон Бонапарт и Жозефин, от Виктор Юго, от Ламартин, а в по-късни години – от Жан Кокто, Саша Гитри, Жан Маре, Луи Арагон, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и други знаменитости. Наричат го „цитадела на класическата френска кухня“. Не знам така ли е, не влязох, но пред входа му виждах предимно японци.

Ресторант Grand Vefour

Може да се каже, че

паркът

е оазис на тишината – с подрязани липи, които оформят алеите, лехи с разноцветни цветя, фонтани, скулптурни фигури

Паркът

Сутрин обитателите на апартаментите наоколо разхождат кучетата си (само в определени часове), тичат, играят бадминтон. По обед се появяват майките с колички и децата, а привечер играчите на петанк. Паркът е тих и ведър, около фонтана е пълно с припичащи се на слънцето хора, с четящи студенти и кротки пенсионери.

8 Rue de Montpensier, 75001 Paris, Франция

Докато седях на един от столовете, разпръснати около фонтана, за миг ми се стори, че иззад ъгъла ще се появят кралските мускетари и ще чуя звъна на шпагите им. И защо пък не – някога това е било Кардиналският дворец, построен по заповед на кардинал Ришельо за негова резиденция и завещан на Луи ХІІІ – оттам и Пале Роял т.е. кралският дворец. (все едно Неофит да е на мястото на Бойко Борисв и да подари сградата на Св.Синод на Р.Радев – бел.Ст.)

Под липите са разположени и „столовете на поетите“ – или поне аз така си ги нарекох. Те са неподвижни, свързани с поставки, на които са разположени малки пластики, представляващи книга, лула, пепелник… На гърба на всеки е гравиран цитат или кратък стих от световноизвестен поет с името отдолу. Например: „Морето е огледало, в което съзерцаваш душата си“, Бодлер.

„Столовете на поетите“

Каква е историята? Преди няколко години скулпторът Мишел Голе прибира изхвърлени зелени градински столове и ги превръща в поезия. Освен изгравираните стихове, има вход за слушалки и можете да слушате целите стихотворения, изпълнени от най-известните френски актьори. Така, когато седнеш на някой от столовете, имаш чувство, че си в прекрасна компания – Пол Верлен, Пол Елюар, Фредерико Гарсиа Лорка, Емили Дикинсън, Пиер Паоло Пазолини, Марина Цветаева, Артюр Рембо, Жан Кокто, Фернандо Песоа…

На площада пред главния вход на двореца са инсталирани черно-бели колони с различна височина – това авангардно произведение на Даниел Бюрен с появяването си през 1986 г. предизвиква двояки мнения и смут сред парижани. Днес внимание им обръщат предимно туристите и модните фотографи. Колкото пъти минах, винаги имаше манекенки, качени върху някоя колона, или просто туристи, които искаха да запечатат и този детайл от Париж.

Главният вход на двореца

Днес в Пале Роял се помещават Conseil d’État (Държавният съвет), Conseil constitutionnel (Конституционния съвет) и Ministère de la Culture (Министерството на културата). В комплекса се намира и Comédie-Française (Комеди франсес), смятан за най-стария действащ все още театър в света. Ако нямаш билет, няма как да влезеш, но пък можеш да кажеш, че искаш да видиш програмата и да се консултираш за билети. Така разгледахме фоайето на театъра, ала снимките са забранени. В един ранен следобед пред театъра се бе разположил доста голям оркестър от млади хора и огласяше околността с „лека“ класика – ако не се лъжа, беше Моцарт. А от там пресичаш Place du Palais Royal и ул. „Риволи“ и си в

Лувъра!

Лувър

От двете страни на този проход са

двата вътрешни двора „Марли“ и „Пюже“,

приютили скулптури от различни епохи. Таваните и стените им към пасажа са остъклени и минувачите могат макар и отдалеч да разгледат експонатите. (За съжаление, моят фотос не се получи, затова използвам от официалния сайт на музея)

Лувър, двор Марли

Седнах до пирамидата и май най-накрая повярвах къде съм! И знаете ли кое е смешното, до мен седнаха други българи, които шумно се възхищаваха и радваха. Как сега да не кажа изтърканата фраза „светът е малък“!

Малък, малък, ама иска обикаляне – и ние тръгнахме.

Като начало един съвет – не се притеснявайте, че ще се изгубите.

Сена е отличен ориентир*

Номерацията на успоредните на нея улици расте по течението на реката, а на перпендикулярните – с отдалечаването от реката.

Но нека първо погледнем Париж отвисоко

Точно така,

от Айфеловата кула

Решихме, че е най-добре да се качим още в началото, за да видим какво ни очаква. В подножието й винаги е пълно с автобуси, влиза се след преглед на ръчния багаж. Още от самото начало

бъдете подготвени, че където и да влизате, ще попадате на щателна проверка

– музей, театър, галерия, голям магазин – навсякъде има специални входове и охрана. Мърморенето е безсмислено, тук се отнасят отговорно към безопасността – вашата и на околните.

И още нещо – в Париж ще срещнете хора от всякакви раси, религии и култура. Така че ако имате расови или религиозни предразсъдъци, оставете си ги у дома или поне избягвайте да ги проявявате – рискувате да изпаднете в неудобно положение. Може някъде просто да ви посочат вратата.

Париж не е за тесногръди хора

Пред касите вече има хора… Но чакахме само няколко минути.

Всички са страшно експедитивни и чакането е сведено до минимум. И все пак е за предпочитане да се отиде сутрин и предварително да сте решили до кой етаж искате да се качите, но не пестете –

гледката е зашеметяваща

Домът на инвалидите

Изкачваме се, около нас е пълно с чужденци – френска реч почти не се чува. Ето ги покривите на Париж, вдясно е златният купол на Дома на инвалидите…

Площад Трокадеро

…площад Трокадеро, а в дъното се виждат Булонският лес, музеят „Луи Вюитон“ и ултрамодерният квартал Дефанс – в първите две отидохме, но Дефанс си го запазихме за следващия път.

Мостът Йена

Ето го и мостът Йена, който свързва Марсово поле с площад Трокадеро, Построен е в чест на победата на Наполеон в битката край Йена. Оттук не се вижда, но в четирите края на моста има четирима воини (гръцки, римски, галски и арабски), държащи кон за поводите.

Времето минава страшно бързо, имаш чувство, че си горе от двайсетина минути, а то минали два часа. Но си има всичко – и магазини, и ресторант, и бюфет. Същите айфелови кули можете да си ги купите и от продавачите наоколо, но друго си е след това да кажеш „тази си я взех от първото ниво на кулата“. Ала да се подкрепи човек с нещо вкусно, особено ако краката му още треперят от височините, си е просто наложително.

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Ето и изгодни нощувки в района на Пале Роял:

Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:

Париж и Павлина Д.

Не само Париж, ами цяла Франция ви очаква!

Booking.com

Грузия: човек с мотоциклет (5): Към Степансминда

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме пътуването из Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, после влязохме в Грузия и спряхме в селцето Местия, после направихме преход от Местия до Тбилиси. За последно разгледахме Тбилиси. Днес ще поемем към Казбеги, наричан днес Степансминда.

Приятно четене:

Към Степансминда

част пета на

Грузия: човек с мотоциклет

8-ми ден. 1-ви август.

Тбилиси – Степансминда

170 км.

Рано сутринта към 7 часа натоварих багажа на мотора и потеглих. Преди това проверих нивото на маслото. За близо 3 000 км беше спаднало малко, но още беше в границите и не беше за доливане.

Бях проучил тесните криви улички, около хотела и знаех как да се измъкна до булеварда. После щях да разчитам на навигатора. Добрах се до булеварда след обикаляне из камара тесни улички, но посоката, която знаците ми задаваха за движение беше точно противоположна на посоката, в която аз отивах. Покарах малко в обратна посока и тъкмо реших да сгазя лука, да направя обратен завой през двойната непрекъсната линия и видях на стотина метра пред мен полицейска кола. Малиии, как щях да се натреса…. Там

в Грузия появи ли се полицейска кола, всички наоколо стават много кротки и тихи

Няколко пъти съм бил свидетел, как полицейската кола излиза отпред на колоната автомобили и започва да ги води, като сейфти кар на формула едно. Води ги примерно с 30 – 40 км/час и никой не смее да изпревари полицейската кола, защото тук бил участък с разрешено движение със 70 км/час… Никой! Чак, когато полицията свие нанякъде и се оттегли, точно, както пилотна кола на формулата, двигателите изревават, газта се натиска до ламарините и пак почват с техните грузински простотии.

Имат абсолютен респект от полицията

От както Саакашвили смени абсолютно целият състав на Вътрешното министерство и на полицията тук вече с подкупи, и с пари на ръка не можеш да минеш, ако си сгазил лука. По никой начин. Веднага ти праскат акта и си го плащаш по банков път, като поп, защото иначе не можеш да напуснеш Грузия. Ще те спрат на границата. И ако сега те хванат в крачка, вече няма схема, „ама сега какво ще правим“…

Та продължих си аз в обратната посока по булеварда и след половин километър на кръгово островче обърнах обратно.

Включих и навигатора. Зададох му посока Владикавказ.

Всичко беше точно. Река Кура ми се падаше отдясно, а аз се движех на север. Минах по край центъра, който вчера снимах, минах по край мостът на дружбата, онзи пешеходният със синьозеленият покрив. Кулата на хотел Радисън ми остана отляво. Булевардът ме водеше през доста кръстовища със светофари, но както бях отбелязал задръствания нямаше въпреки огромният поток от коли и всякакви МПС-та. Река Кура все така ми беше отдясно. Минах през много кръстовища и светофари, а навигаторът все така ми показваше, че се движа правилно все напред. В един момент реката пак ми беше отдясно, а пред мен в далечината се появи мостът на дружбата. Онзи същият с интересният покрив и аз карах към него… В първият момент се шашнах и си помислих, че в Тбилиси има два такива моста… После видях и другите характерни места и сгради, които снимах вчера.

Ама какво става тука?!?!

Аз просто се връщах обратно по другият бряг на реката, а не по този, по който тръгнах… Къде съм се объркал така и не разбрах… Проклетият навигатор все така си сочеше напред, а стрелката си стоеше на розовата линия за правилната посока… Теглих няколко много яки псувни и спрях пред една автомивка, за да питам вътре момчетата за посоката. Разказах им от къде, и за къде съм карал, и те от сърце се смяха на въртележката ми из Тбилиси. Обясниха ми после, къде има мост, за да мина пак на другият бряг и как да сменя посоката на 180 градуса, за да поема пак на север.

– Разбра ли всичко? Попитаха.

– Разбрах…

– Е хайде, карай, пък ако след 20 – 30 минути, пак се озовеш тук при нас, ние пак ще ти обясним…

Потеглих отново. Пак минах през същият булевард и същите места, както преди малко. Пак карах само направо и река Кура ми беше от дясната страна, но в един момент

започнах да излизам от Тбилиси

Шосето вече имаше вид на магистрала и пред мен се появи магазинът на Карфур. Точно по този път пристигнах и влязох в Тбилиси, но тогава магазинът на Карфур ми беше отляво от другата страна на платната. Сега ми беше отдясно и точно в моята посока и платно.

Спрях във въпросният Карфур, за да взема батерии за СПОТ-трекера. Тази макина работеше само с литиево йонни батерии АА. Не искаше да работи с алкални такива, въпреки че я бях заредил с Дурасел. Спрях в този магазин, за да купя батерии. Да ама и тук нямаше литиево йонни такива батерии. Е купих никел метал хидратни, акумулаторни батерии по 2700 милиамперчаса всяка, двете общо за 20 лари (15 лв). Те толкова струват и в България тези батерии. Та тези машинки СПОТ-трекера и сателитният навигатор са много полезни неща, но както, и всяка друга електроника на моменти могат много успешно да ти вдигнат кръвното, и да ти скъсат нервите.

Започнах бавно да навлизам в планините.

Тук преходът е по-плавен за разлика от Сванетия, където планината се изправяше рязко след Джвари. Стигнах

водохранилището на река Арагви пред Ананури,

а после и манастирът му.

Жинвалското водохранилище на река Арагви

В дъното на снимката след водохранилището е Ананури

Част от стените на манастирът на Ананури

Църквата в манастира на Ананури

Олтарът в църквата

Част от манастира

Част от манастира и църквата на Ананури

Продължих нататък. Лека полека

планината Кавказ започна да се изправя нагоре

и да става все по величествена. Пред Гудаури завоите преминаха в серпентини. Започнах бързо да набирам височина за изкачването на Кръстовия превал. Но, разбира се, първо трябваше

да премина през Гудаури

Това е височинен ски курорт в Кавказ.

Гледки от Кавказ пред Гуадаури, Кавказ – Грузия

Гледки от Кавказ пред Гудаури

Хотели в Гудаури

Гледки от Кавказ

Между Гудаури и Кръстовият превал

се намира една полукръгла наблюдателна площадка наречена „Дружба на народите“. Не можех по никакъв начин да я пропусна и подмина.

Дружба между нардите – Гуадаури, Кавказ – Грузия

Част от наблюдателната площадка

Друга част от площадката

Наблюдателна площадка Дружба на народите в Кавказ

А ето и какво се вижда от тази наблюдателна площадка

Пейзаж

Невероятна красота!

Горе в дясно на тази снимка, под сенките по склона е Кръстовият превал

След наблюдателната площадка продължих да се изкачвам нагоре, за да мина през

Кръстовият превал

После продължих към Степансминда.

Направо се чувствах леко зашеметен от тази красота. Невероятна планина!

Много красива! Както казваше един грузинец – „Красиво е! В Кавказ даже да умреш е красиво!“…

От Кръстовият превал започва и спускането

към Степансминда (със старо име Казбеги)

Река Терек, която минава през Дараялските теснини при Верхни Ларс и тече към град Владикавказ – Северна Осетия

Вече съм пред Степансминда. Виждат се и неизбежните крави по пътя

Степансминда (Казбеги)

е на 11 км от границата със Северна Осетия – Русия. Минава се през пункта на Верхни Ларс, а град Владикавказ е на 20 км след границата.

Степанцминда, Грузия

Срещу Степансминда е село Гергети.

Църквата на Гергети

е стара и е построена на един голям баир над селото. Мислех да я посетя.

С пристигането в Степансминда се разговорих с разни хора на центъра, и като разбраха, че търся квартира ми предложиха за 20 лари (15 лв) стая. Съгласих се. Хазяинът ме отведе в хостела, за да се настаня. Стаята беше малка. Легло, стол и стойка с телевизор. На останалото празно пространство се отваряше вратата. Банята и тоалетната бяха в коридора. Идеално ме устройваше всичко за тази цена. Моторът вкарах в двора на къщата.

После пак реших да сляза до центъра, за да хапна. Времето нещо хич не ми харесваше. Облаците бяха надвиснали много ниско и планината изобщо не се виждаше. Седнах в ресторанта и поръчах. В този момент заваля и заплиска здраво. Айде, стига де! Пак се повтаряше историята от Местия. Ще видим утре как ще е. Но явно нямаше да се качвам с моят мотор до Гергетската църква.

Изчаках дъждът да спре и се прибрах в хостела. Там беше пълно с туристи и алпинисти, а хазяйнът и още един друг продължаваха да свалят хора от планината, поради лошото време. Всички стаи вече бяха пълни и даже в двора бяха опънати 5 – 6 палатки. Банята беше плътно окупирана от жените в тези експедиции. Това не ме разстрои особено. Аз се бях къпал сутринта преди да тръгна от Тбилиси и нямах никакво намерение да се плацикам по два пъти на ден.

Верандата на къщата беше затрупана с екипировка, раници, щеки, шалтета и какво ли не. Преместих си ботушите, че ми ги бяха затрупали с техният багаж. Позяпах малко, но планината още беше забулена. Слушах руснаците и как някаква мацка се кара на някакъв пич. Нещо от рода на – На теб ти бяха поставени задачи, а ти не ги изпълни… „Почему тьи не вьиполняеш поставленьие задачи?“ Пичът нещо мрънкаше и се оправдаваше. Помислих си, че тези комунизмът никога няма да ги изостави. Те са просто орисани за него…

Към 21 часа почти на смрачаване облаците се разчистиха, потънаха някъде и

върхът на Казбек

се видя. Снимах го. Реших, че утре времето май ще бъде хубаво.

връх Казбек

Връх Казбек на смрачаване. Долу пред него е село Гергети. Горе в ляво на баирът се вижда и силуета на църквата на Гергети

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Чорбаджийски

Снимки: авторът

В района на Казбеги може да се намери добро настаняване:

Booking.com

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия

След Казбеги, и в цяла Грузия можете да намерите хубави места:

Booking.com

Съд на ЕС: достъп до документи – триалози

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението от 22 март 2018 по делото T-540/15 De Capitani v European Parliament. Делото е с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение A(2015) 4931 на Европейския парламент, с което на жалбоподателя е отказан пълен достъп до документи – в частност бързи споразумения относно текущите обикновени законодателни процедури, предложени във всички комитети, таблици с няколко колони (описващи предложенията на Европейската комисия, ориентацията на парламентарната комисия, измененията, предложени от вътрешните органи на Съвета на Европейския съюз, и ако има такива, предложените компромисни проекти), представени на участниците в триалозите за текущите обикновени законодателни процедури.

Парламентът отговаря на жалбоподателя, че поради много големия брой документи, посочени в първоначалното заявление, искането трябвало да се отхвърли.Де Капитани свежда искането до седем четириколонни таблици, изготвяни при текущите към датата на първоначалното заявление триалози.

Така че делото се отнася до публичността на четириколонните таблици за целите на триалозите – обявени впрочем отдавна за една от най-непрозрачните процедури в правотворчеството.

Парламентът отказва информация със следните мотиви:

– процесът на вземане на решения щял да бъде реално, конкретно и сериозно засегнат от оповестяването на четвъртата колона на спорните документи,

– областта на полицейското сътрудничество, към която спадат спорните документи, била много чувствителна и оповестяването на тяхната четвърта колона щяло да навреди на доверието между държавите членки и между институциите на Европейския съюз, а поради това и на доброто сътрудничество между тях, както и на вътрешния процес на вземане на решения на Парламента,

– оповестяване в момента, в който все още се водят преговори, вероятно щяло да доведе до опасност от упражняване на обществен натиск върху докладчика, върху докладчиците в сянка и политическите групи, тъй като преговорите са относно много чувствителните въпроси за защита на данните и за управителния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество и обучение в областта на правоприлагането (Европол),

– предоставянето на достъп до четвъртата колона на спорните документи щяло да предизвика колебания у председателството на Съвета за споделянето на информация и сътрудничество с преговарящия екип на Парламента, а именно с докладчика; освен това поради нарасналия натиск от страна на националните органи и на групите по интереси екипът щял да бъде принуден да направи преждевременно стратегически избор, изразяващ се в определяне кога да се отстъпи на Съвета и кога да се иска повече от неговото председателство, което „щяло ужасно да усложни възможностите за постигане на съгласие на обща основа“,

– оказвало се, че принципът, че „нищо не е договорено, докато не бъде договорено всичко“ е особено важен за доброто функциониране на законодателната процедура и поради това оповестяването преди края на преговорите на даден елемент, дори да не е чувствителен по същността си, би могло да има отрицателни последици за всички други аспекти на дадена преписка, нещо повече, имало опасност оповестяването на становища, които още не са станали окончателни, да създаде неточна представа за истинските становища на институциите,

– поради това трябвало да се откаже достъп до цялата четвърта колона, до одобряването на текста, предмет на споразумение, от съзаконодателите.

“Що се отнася до наличието на евентуален по-висш обществен интерес, Парламентът заявява, че сами по себе си принципът на прозрачност и високите изисквания на демокрацията не са и не биха могли да бъдат по-висш обществен интерес.”[8]

Общият съд смята, че е необходимо да припомни съдебната практика във връзка с тълкуването на Регламент № 1049/2001, след това основните характеристики на триалозите, и на трето място, дали трябва да утвърди наличието на обща презумпция, по силата на която съответната институция може да откаже достъпа до четвъртата колона от таблиците от текущите триалози. Накрая, ако Общият съд стигне до извода, че такава презумпция не съществува, той ще изследва дали пълното оповестяване на спорните документи ще засегне сериозно въпросния процес на вземане на решения по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Общият съд отбелязва, че в резолюцията си от 11 март 2014 г. за достъпа на обществеността до документите Парламентът отправя покана към Комисията, Съвета и към себе си „да гарантират по принцип по-голяма прозрачност на неофициалните триалози, като организират открити срещи, като публикуват документите си, включително графиците, дневния ред, протоколите, разгледаните документи, приетите решения, информацията относно делегациите на държавите членки, както и техните позиции и протоколи, в уеднаквен и лесно достъпен в интернет формат, при спазване на изключенията, изброени в член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001“.

С оглед на всичко изложено по-горе, нито един от изложените от Парламента мотиви, поотделно или взети заедно, не показва, че пълният достъп до спорните документи е могъл да засегне конкретно и реално, разумно предвидимо, а не чисто хипотетично, разглеждания процес на вземане на решения по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Като е отказал с обжалваното решение оповестяването в хода на процедурата на четвъртата колона от спорните документи, с мотива че то би довело до сериозно засягане на неговия процес на вземане на решения, Парламентът е нарушил член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Обжалваното решение трябва да се отмени.

Австрия: трудни времена за обществените медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Новото правителство на Австрия предприема стъпки за засилване на позициите си в медиите.

Обществената телевизия с най-голямата аудитория в Австрия – до 4 милиона зрители при население 8,7 милиона души – се финансира главно чрез данък, който правителството иска да отмени. Различни министри правят изявления, че не одобряват модела на финансиране на ORF. Заместник-канцлерът е най-директен, като нарича ORF място, където лъжите стават новини. Понятия като фалшиви новини и lügenpresse (лъжепреса) се използват за критичните публикации по подобие на употребата на термините от управляващите в САЩ.

Представители на ORF оценяват атаките като част от опитите на правителството да получи по-голямо политическо влияние чрез медийния сектор. В същото време медийният министър Блумел няколко пъти обявява публично, че правителството възнамерява да укрепи частните радио- и телевизионни медии.

По-широка картина на тревожните тенденции в Австрия – от www.indexoncensorship.org.

Данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На Европейския съвет (22-23 март 2018) се обсъжда и данъчното облагане в цифровата икономика – ето конкретните въпроси към участниците.

По темата има съобщение на ЕК COM(2017) 547 final.

На 21 март 2018 Комисията направи две законодателни предложения, които според съобщението ще доведат до по-справедливо данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС: “Този пакет представя съгласувания подход на ЕС към създаване на система за облагане на цифровите дейности, който е в подкрепа на цифровия единен пазар.”

Първата инициатива има за цел да реформира правилата за корпоративно данъчно облагане, така че печалбите да се отчитат и облагат с данък там, където предприятията имат значително взаимодействие с потребителите посредством цифрови канали. Това е предпочитаното дългосрочно решение на Комисията.

Второто предложение е в отговор на призива на няколко държави членки за временен данък, който да обхваща основните цифрови дейности, които сега не се облагат с данък в ЕС. За разлика от общата реформа на ЕС на съответните правила за данъчно облагане, този косвен данък ще се прилага за приходите от някои цифрови дейности, които изобщо не се облагат с данък съгласно действащата данъчна уредба. Тази система ще се прилага само като временна мярка — до привеждане в действие на комплексната реформа — и разполага с вградени механизми за намаляване на възможностите за двойно данъчно облагане. Данъкът ще се прилага за приходите от дейности, в които основната роля за създаване на стойност играят потребителите и които са най-трудни за обхващане от действащите данъчни правила, като например приходи:

– получени от продажбата на онлайн пространство за реклама,

– получени от цифрови посреднически дейности, които позволяват на потребителите да си взаимодействат с други потребители и могат да улеснят продажбата на стоки и услуги помежду им,

– получени от продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителите информация.

Приходите от данъка ще се събират от държавата членка, в която се намират потребителите, а данъкът ще се прилага само за дружества, чиито общи приходи от цял свят са 750 милиона евро и чиито приходи в рамките на ЕС са 50 милиона евро. Това ще помогне да се гарантира, че по-малките нововъзникващи и разрастващи се предприятия няма да понесат тежест. Ако данъкът се прилага при ставка в размер на 3 %, се очаква приходите за държавите членки да възлязат на 5 милиарда евро годишно.

Сайт на ЕК – данъчно облагане на цифровия сектор

Турция: приет закон за интернет съдържанието

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Турският парламент e одобрил нов закон, който позволява на медийния регулатор RTUK да контролира интернет съдържанието.

Доколкото става ясно от публикациите, в бъдеще онлайн видео стрийминг компании трябва да имат лицензия за съдържанието и разрешение за разпространението от RTUK. За издаването на документите ще се изискват удостоверения от агенцията за сигурност и полицията. Съдилищата могат да блокират достъпа на потребителите до съдържание и услуги, ако не са осигурени необходимите разрешения. В коментари се посочва, че не е ясно доколко изискванията се отнасят до YouTube, но платформите получават уредба, сходна с тази на класическата телевизия.

Мнозинството в регулатора е назначено от партията на Ердоган.

Приватизираното правоприлагане

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Споделям посланието в тази публикация на Ню Йорк Таймс, наречена Да направиш Google цензор.

Натискът да се въведе “отговорност на платформите” измества общественото внимание от задълженията на правителствата. Очертава се свят, в който частните платформи цензурират според своите възгледи или по нареждане на държавата. Такава власт по Оруел над публичния дискурс ще бъде по-лош вариант на правителствената цензура.

Google предлага ново средство за заплащане за съдържание онлайн – Subscribe with Google

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Качествената журналистика има цена.

Компанията Google предлага нов и по-лесен начин за заплащане, научаваме от блога на компанията – Subscribe with Google.

За съдържанието на издателите, които дадат възможност за използване на това средство, може да се кликне върху “Абониране” – автоматично се влиза в сайта на издателя и може да се плаща с всяка кредитна карта, която е използвана с Google в миналото.

Участват Les Échos, Fairfax Media, Le Figaro, the Financial Times, Gannett, Gatehouse Media, Grupo Globo, The Mainichi, McClatchy, La Nación, The New York Times, NRC Group, Le Parisien, Reforma, la Republica, The Telegraph и The Washington Post.

Дания се отказва от таксите за радио и телевизия от 1 януари 2019

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Дания се присъединява към нарастващия брой европейски държави, които се отказват от таксите като източник на финансиране на обществените телевизия и радио, съобщава Копенхаген Пост.

От такса към данък: от 1 януари 2019 няма да се събират такси. На мястото на таксите идва финансиране от данъците, като спрямо сегашното то ще бъде намалено (като общ обем) с 20 на сто. Годишната такса за 2018 е 2527 хил. DKR (339 евро).

Дания е последвала България, Унгария, Кипър, Малта, Белгия, Холандия, Финландия, Норвегия, Естония, Латвия, Литва, Люксембург, Испания и др., в които не се събират такси или е взето решение в бъдеще да не се събират такси от аудиторията.

Update. Европейската асоциация на журанлистите е шокирана от новината за 20-процентното съкращение на финансирането на датските обществени медии. Асоциацията призовава датското правителство да осигури подходящо финансиране за обществените медии в съответствие с европейските стандарти, както е предвидено в Препоръка 1878 (2009) на Съвета на Европа относно финансирането на обществените радио- и телевизия и принципите на EBU за стабилно, отговорно и подлежащо на отчетност, справедливо и независимо финансиране.