От няколко дни сме свидетели на борбата на украинците - борят се да изтръгнат родината си от прегръдката на руската мечка, борят се да останат част от Европа, а не отдел от азиатския департамент на имперската канцелария. Всички следим новините от там, наясно сте, да не ви обяснявам и да изпадам в патетични излияния.
В Украйна, както е известно на всеки български патриот и родолюбец (а дали?), има огромно множество хора, които се определят като българи по националност и етническо самосъзнание. Толкова огромно, че правото им да се наричат българи е признато от държавата и си имат собствено политическо представителство в парламента, както и редица други права като училища на български и т.н. В събота, в предаване по БНТ (или бТВ), водещия включи директно по скайп един от българските депутати в украинския парламент. Естествено по повод събитията в Украйна след решението на парламента им да завие към Русия, вместо към Европа. Първият още въпрос беше - А какво мислят българите в Украйна, каква е тяхната позиция? И от отговора аз лично получих едновременно просветление относно исконната същност на българската душевност и сърдечен удар. Българските депутати в украинския парламент... подкрепят решението за по-тесен съюз и обвързване с Русия, за сметка на влизането на Украйна в ЕС. Толкоз. Защо? Защото по времето на СССР имали сигурност, имало грижа на държавата за тях, имало отворени читалища във всяко село, имало работа, имало ред - за всичко това се грижела СССР. И тука ми светна. Чакай! Този отговор съм го чувал! Това е стандартната мантра на всеки червен носталгик, осъзнат или латентен комунист, у нас, в България! Тези хора са наистина българи, Господи! Макар и от векове откъснати от България, че как да мислят друго? Те са българи.
Нали сте говорили с червени носталгици? Всичко, в края на всичко, се свежда до едно, всеки пример за това колко анти-човешка идеология е комунизма се парира с едно: Абе да бе, абе може да е било сякакво при Живков, ама поне е имало СИГУРНОСТ, поне НЕ НИ СЕ Е НАЛАГАЛО ДА МИСЛИМ за работа, НЕ НИ СЕ Е НАЛАГАЛО ДА МИСЛИМ за прехрана. Това е, драги. Това е истината - българина най-МРАЗИ да мисли. Той мечтае да не му се налага да МИСЛИ. Някой друг да мисли за него - за читалищата му, за културните му домове, за работата му, за всичко. Ама за всичко! Нали помните оня виц за Тодор Живков, в който открива нова детска градина? "Партията ви направи детска градина, хо хо хо!" - "Ама, другарю Живков, ние деца нямаме..." - "Е па и деца ше ви направи партията хо хо хо хо!" И всички дружно се смеем... Ама не е виц. Не съм убеден, че е виц. Това е еманация на най-дълбокото и съкровено желание на българина. ДА НЕ МИСЛИ ЗА НИЩО. Като прасе в кочина. Сипват му помия, чистят му от време на време, макар и рядко, лайната. На завет е. Е, не са идеални условията, може и по-добре да се живее, нали... ама НЕ НИ СЕ НАЛАГА ДА МИСЛИМ! Ако трябва по-добре да живеем, ще ни се наложи да мислим сами за себе си. Да, там някакви някъде по света по-добре живеят, ама пък то живот ли е тяхното бе - НАЛАГА ИМ СЕ ДА МИСЛЯТ!!
И в България, и в Украйна и на всякъде по света българинът си е българин. Можеш да го присадиш в какви ли не условия, ще вирее... издръжлив е. И при комунизъм, и при капитализъм, и при монархия, и при демокрация, и на течение... Само не го карай да мисли! Сакън. Истинският българин не мисли! Мрази да мисли. И не мисли.
Да ме прощават патриотите, но всичките им кумири - и Паисий, и Раковски, и Ботев, и Левски, и Бенковски, и Захари Стоянов - всички те очевидно не са българи. Всички вкупом не издържат теста по българщина. Те са имали отчетливо изразени вредни склонности към мислене. Толкова ярка анти-българска черта. Били са украинци... най-вероятно. Приличат на украинци - поне по любовта им към и жаждата им за Свобода. А може и папуаси да са... Но определено не са българи. И аз не съм българин.
