Темата за градоустройството и разрешителните за стоеж в София отново се завъртя в ефира. Хвърлят се твърдения, протести, документи. Истината е, че имаме пълното право да сме недоволни, още повече като ни кажат, че мачът е свирен за много от наболелите теми.

Също толкова обаче е вярно, че над 80% от твърденията, които четем в медиите за градоустройството и конкретни строежи не са верни. Защо твърдя това? Не съм архитект, не работя в общината или строителна компания. Това, което правя обаче е от години е да следя документите, процесите, да изследвам, аргументирам, да обсъждам както с архитекти отчаяни от гилдията си, така и от чиновници в местната администрация и служители в инвеститори в строителството, на които също им е писнало вече.

Първото общо между тях е, че ги е страх да излязат с имената си. Страх ги е първо от самите инвеститори и финансовите интереси стоящи за тях. Страх ги е също от Камарата на архитектите и политически машинации, което обаче пак идва от въпросните инвеститори. Другото общо обаче е, че покрай описанията им за аспекти от проблемите, нарочен саботаж и укриване от служители в администрацията, кадруване и конфликт на интереси в общината и ДНСК, лобизъм и корупция както в местната власт, така и в НС, говорят, че никой не разбира цялата картина. Толкова е обширна темата, че никой няма поглед над дори половината от заровените скелети по устройствени планове, решения и параметри заложени години назад. Същото съм забелязал и аз в разговорите и когато съм се заемал да оборвам с документи твърдения на строители, районни кметове и общински съветници.

Та ако някой ви каже, че знае точно какъв е проблемът, то знайте, че лъже. Тези, които знаят най-много, обикновено публично говорят друго и умишлено отклоняват вниманието атакувайки опитите да се разплете тази каша бидейки в голяма степен сред „архитектите“ на сегашния хаос.

Това също позволява на много да подвеждат и откровено да лъжат с определени обекти, как се е стигнало до строеж или събаряне. Че не са знаели, че са нямали полезни ходове преди и прочие. Всъщност, всеки документ, който виждате публикуван, включително от мен, е предшестван от множество комисии, уведомления към районни кметове, експерти и прочие. Дали е обърнато внимание и дали са имали капацитет да обърнат внимание е важна тема, която трябва да се засегне, но не го правим.

Та призивът ми е да не забравяме, че всяко нещо, което някой пуска като сензация, пряко или прикрито обвинение и протест, показва не повече от 20% от истината. Останалото е или измислено, или подвеждащо, или премълчано. И да, в това число включвам както Балкантон, така и няколкото нашумели обекти в Изгрев, високи сгради по Черни връх и Симеоново и прочие. Включително аз пускам съобщения за нови строежи и ги придружавам с документите. Като правило в заповедите и разрешенията за строеж пише коя комисия го е предложила и аргументирала, кой е протестирал и как, какви дела са били загубени от общината и прочие.

Четете, ако ви е грижа. Шаренията по картата ми може да покаже само къде да насочите вниманието си, но се иска следващи стъпки.