Quadriga[/caption]
През 1793 г. върху портата е инсталирана бронзовата квадрига (впряг от четири коня), сочеща на изток, с богинята на победата Виктория в колесницата. Дванадесет години по-късно, Наполеон нахлува в Берлин и отнася квадригата като военен трофей в Париж, а след последвалата загубата в битката при Ватерло, квадригата е върната обратно в Берлин през 1814 г. При завръщането Виктория се сдобива с пруския Железен кръст, върху който е кацнал римския орел от Карл Шинкел (на снимката горе).
Пред тази врата е триумфирала и армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк, след приключването на Френско-пруската война.
По време на Втората световна война, портата е сериозно повредена, а когато през 1961 г. се изгражда Берлинската стена, разделяща града, вратата остава в ничия земя и 28 години никой не преминава през нея (строго погледнато се е намирала на територия на Източен Берлин - на около 5-6 метра от Западен – днес с плочки е изградена линията, по която е минавала границата – бел.Ст.)
[caption id="" align="aligncenter" width="640"]
Внимание! Напускате Западен Берлин![/caption]
Заради нея са известните думи на Рихард Карл Фрайхер фон Вайцзекер “Германският въпрос остава отворен, докато Бранденбургската врата е затворена” и тези на Роналд Рейгън: “Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!”… Когато това наистина се случва през 1989 г., Бранденбургската врата става символ на обединението. Днес портата е емблема не само на Берлин, а и на цяла нова Германия.
Върху вратата е извършен основен ремонт между 2000 и 2002 г., след което през нея повече не преминават превозни средства. Днес тя, заедно с квадригата е висока 26 m, широка е 65,5 m, а дебелината ѝ е 11 m.
Колоната на Победата (Berliner Siegessäule)[/caption]
автор: Thomas Wolf, www.foto-tw.de, използвана съгласно CC лиценз)
На запад от Райхстага и Бранденбургската врата започва най-централният и най-големият градски парк в Берлин – Tiergarten. Някога ловен парк, днес Тиргартен е място за почивка, спортни събития като ежегодния маратон, различни паради и шествия… По алеите на парка можете да видите колекция от различни улични лампи и да сравните уличното осветление в Брюксел, Дъблин, Лондон, Копенхаген и други големи европейски градове. В средата на парка се извисява
Снимка: Captain Herbert
Мостът над Коринтския залив[/caption]
Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –
Дидо и Момчил
Църквата Свети Дионисиос[/caption]
и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе! :)
Мостът над Коринтския залив[/caption]
Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –
Дидо и Момчил
Църквата Свети Дионисиос[/caption]
и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе! :)
Докато съм работил с отдалечени сървъри и лаптопът ми е служел основно за терминал, инструментите за разработка са станали още по-тежки. Един Eclipse и пуснато AVD и машинката кляка и прегрява. Отново търся, че предния път отидох в офис и нуждата отпадна.
14-15 инча, без оптично, с поне i3, по-евтино, задължително без цифров блок и с разделени групирани F-клавиши – F1 до F4, после малко разстояние и пак така, на групи по 4.
Почти всички отпадат с последните две изисквания. Има само едни ASUS-и, които са ОК, но пък са с по-слаб процесор…
Днес започваме същинското пътешествие на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а днес ще прекосим границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил
Приятно четене:
Ислямска република Иран: добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система
Във Въведението (първите две части) на пътеписа разказах за географското положение, историята и населението на Иран. Посочих някои основни данни за икономиката на страната, цените и жизненото равнище. Спрях се на опасностите в тази страна и необходимостта от спазване на религиозните норми по отношение на облеклото и поведението. Споделих своите впечатления от иранците като сърдечни и добронамерени хора. Те се гордеят със страната си и обичат да я обикалят като разглеждат забележителностите. Споменах и за трудностите при пътуване с автомобил, както и за проблемите с ориентирането при намирането на търсените обекти. Не пропуснах да опиша иранската кухня, така като я видях и усетих.
Горепосочените впечатления и описания подкрепих с повече от 40 снимки. Посочих и бюджетните разходи в Иран: 740 лева, похарчени за 17 дни и изминати над 7 хиляди километра. Първата част на пътеписа завърших със заключението: „Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.“. Влизане от Армения в
За да ми поставят иранските чиновници този печат, подпис и дата върху Карнет дьо пасаж-а трябваше да чакам почти един час[/caption]
Същият служител ме преведе през една бариера с полицай и ми каза, че мога да излизам от граничната зона и да пътувам. Да, ама не стана така. След 100-тина метра, на последната бариера полицаят ми обясни, че съм нямал някакъв документ и не може да ме пусне. След като не можахме да се разберем, той извика някакъв младеж, с който се върнахме около 300 метра обратно. Наложи се и този младеж да разпита на 3-4 места преди да разбере, че въпросния документ трябва да се издаде от митничаря. Седейки на бюрото си митничарят написа нещо като износна бележка за автомобила.
После, държейки всичките ми документи, написа на края на един вестник „50$“. Възмутих се за какво да му давам 50 долара, след като всичко ми е наред. Тогава той стана от бюрото си и каза да отиваме при колата. Накара ме да извадя целия багаж на земята и започна да рови по чантите. Като стигна до кутията с лекарства се захвана да ги разглежда едно по едно и да пита „дрога, наркотик?“. Намерих в речника си думата „лекарство“ на фарси и му я показах, но той невъзмутимо продължи да повтаря „дрога, наркотик, ...“. Виждайки, че се изнервям, митничарят написа на една от кутийките с хапчета „10$“.
Между Армения и Табриз[/caption]
Пътят се виеше покрай граничната река, където след няколко километра свърши Армения и започна
Каньон на червените скали[/caption]
Скалното село Кандован[/caption]
Сувенири[/caption]
Туристическият бизнес със сувенири и всевъзможни други неща процъфтява
Оску[/caption]
В парка[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="620"]
Сградата на общината[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="626"]
Парк Хакани[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="615"]
Пешеходната зона[/caption]
Експонати в Азербайджанския музей[/caption]
Сред посетителите на музея имаше и трима ученика, които ме последваха до парка в съседство и ме заговориха. Интересуваха се от къде съм, защо съм дошъл в Иран и какво смятам да разгледам. Казаха, че се радват на един европеец, който се интересува от страната им и ми пожелаха приятно прекарване**.
Една от основните забележителности на Тебриз е
Градският покрит пазар[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="639"]
Пазарът[/caption]
Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]
Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]
Очаквайте продължението
Август ÷ Септември 2012 година
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg
Снимки: авторът
*Забавен детайл, който съм забелязал по турски карти на света и региона – всички анклави и спорни територии, които могат да бъдат наречени „мюсюлмански“ са надлежно отбелязани (като границата е нарисувана в посока на не-мохамеданската територия) – освен Нахичеван, това са Джаму и Кашмир, Северен Кипър, секторът Газа, а доскоро и Косово. Но например никога няма да видите границите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Нахичеван картографски изглежда като независима държава, а а Северен Кипът изглежда по-голям от гръцки Кипър, от който даже надлежно е „отрязана“ и територията на британската военна база там.
Между другото – основно изискване на ЕС за членство е да имаш безспорни граници– бел.Ст.
**Признавам си честно, че имам друга теория за този „спонтанен“интерес от страна на „случайни младежи“. В други разкази за Иран също присъства този елемент „едни младежи приятелски ме разпитваха какво търся в страната“. Имайте го предвид :) – бел.Ст.
Други разкази свързани с Иран – на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!