Как се пише: айсберг или айзберг?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише айсберг, мн.ч. айсберги. Думата е заета от холандски (ijsberg) чрез немски (Eisberg). Огромен айсберг, два…

Малките градчета на Тоскана

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Красота, казвам ви, красота! Вили ще ни води из почти напълно неизвестни градчета на Тоскана. Е, не съвсем неизвестни, но таман сега е времето да разберете :)   Приятно четене:  

Малките градчета на Тоскана

Италия е един изключително приятен микс от разнообразна природа, история и традиции, архитектура и изкуство, храна и вино, симпатични хора. Но може би една от най-впечатляващите и най-запомнящите се представи за Италия е образът на Тоскана с нейните красиви пасторални пейзажи, селскостопански ферми и накацалите едва ли не на всеки хълм малки средновековни градчета. Само че повечето от туристите, които идват тук, са привлечени от това, че Тоскана е люлката на Ренесанса и целта им е най-вече Флоренция. Но всеки, който се "излъже" да се разходи из провинцията, остава  очарован. Да допуснем, че вече сте видели Флоренция, Пиза, Сиена и Сан Джиминяно. Е, сeга ви каня на много кратичка разходка в три малки и по-неизвестни градчета на Тоскана. Но това в никакъв случай не ги прави по-безинтересни :)

Кортона

Кортона е едно от най-старите средновековни градчета в района. Чентро сторико, или старата част на градчето, е кацнала на един хълм, от който се разкрива чудесна панорама, която стига дори чак до езерото Тразимено. Новата част се е разпростряла около жп гарата под хълма. Старата Кортона обаче е интересна. Мога да я определя като  едно романтично и сладко градче и мисля, че си струва човек да се отбие от пътя си заради него. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Кортона, Тоскана Кортона[/caption]   И какво да прави там? О, нищо изискващо специални усилия  -  разходка из живописните тесни улички, зазяпване по арки, врати, прозорци и фасади, да се наслади на панорамите към околността. После да пийне едно кафенце или да обядва в някоя тратория. Например на пиацата с Кметството, хем докато си хапваш, можеш и да наблюдаваш какво правят хората в тосканската провинция  ;) После какво? Ами, няколко снимки,  с големи усмивки хем пред магазинчето с надпис "Капели и омбрели" /шапки и чадъри/ в единия край на пиацата :D   А защо не и една бутилка местно вино да си купите от енотеката до траторията?   [caption id="" align="aligncenter" width="480"]Кортона, Тоскана Из уличките на Кортона[/caption] А кортонци се гордеят и с това, че преди десетина години в тяхното градче е сниман романтичният филм "Под слънцето на Тоскана". Има го с превод в zamunda ... E, на мен ми се видя по-скоро драма с леека романтика. Става за гледане, обаче, хич не е досаден. Впрочем, във филма има по някой кадър и от Тоскана, Позитано и Рим.   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Кортона, Тоскана Кортона - В далечината се вижда малко от езерото Тразимено[/caption]   За разлика от повечето други градчета Кортона си има

Театър и Музео Диочезано

 Вярно, малък музей с малка колекция, в която обаче има творби и на ренесансовите майстори Синьорели и Фра Анджелико. Всъщност, грешка, има и още един музей -

Музео дел Академия Етруска,

който е разположен в бивше палацо и има смесена колекция от разнообразни картини, етруски артефакти, бижута и... египетски мумии, моля ви се!

Колоди

На около 15-20км от Монтекатини Терме в посока Лука, се намира градчето Колоди. Навява ли ви някаква асоциация това име? :D  Да? Ето го и него!  :D [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Колоди, Тоскана В Колоди ви посреща ви един огромен Пинокио[/caption]   Да, то е родното място на дървеното човече Пинокио. По-точно е родното място на майката на автора, Карло Колоди (това е псевдонима му). Благодарение на хитовата детска книжка "Приключенията на Пинокио", малкото сбутано далеч от главния път градче днес е известно. Всъщност за неговата известност допринася и специално създаденият

Парк Пинокио

И, ако сте с деца, или детето у вас все още е налице, спокойно можете да се отбиете в него и да се позабавлявате. Защото навсякъде из парка има фигури на героите от детската приказка, езерца, въртележки, атракции... Мисля, че поне един час в този парк би бил доста запомняща се емоция за малчуганите (от 2 до 102 г. ;) А защо Пинокио е Пинокио, знаете ли? Ееми, щото е дървен! :D Наистина, името му идва от "pino", което е "бор" на италиански. Но в руския превод на приказката дървеното човече се казва Буратино. Е, може да се каже, че и това име е вярно, понеже Пинокио е дървена кукла, марионетка. А на италиански тези кукли се казват "буратини". Та, тé така, тé :) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Ако пък вече сте пораснали и "по-възвишени", пак няма да ви е скучно в Колоди,  защото тук има и една чудесна ренесансова вила

Палацо Гарцони

с хубави барокови градини: много цветя, фонтани, статуи, интересни стълби, басейни, птици, пеперудки... [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Палацо Гарцони, Колоди Из градините на Палацо Гарцони - палацото е онази голяма сграда на високото[/caption]   Ако искате, накрая може да се изкачите и до кастелото на баира и да се насладите на панорамата долу. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Малко от най-старата част на Колоди - кулата отзад е от крепостта[/caption] Паркът Пинокио и Палацо Гарцони са един срещу друг. Наблизо има и голям паркинг (платен). А преди да си продължите по пътя, що да не си купите някоя дреболийка за спомен от магазинчето La bottega di Geppetto  (Работилницата на Джепето)  :) Тя е точно там, на центъра е, до барчето La brocca della fata /Стомната на феята/ Пък и защо да не пийнете по кафенце и с една топла Focaccia alla pinocchio (фокача ала пинокио) със солчица и розмаринче - спокойно бе, не е дървена :D Напротив, хапнете си я, ей така, без нищо друго, като топъл геврек с кафенцето - мноого е добре. Гаранция! ;) Мда, като цяло май всичко тук е в синхрон с приказката :)   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Да изплакнем още веднъж очи в градините на Палацо Гарцони[/caption]

Сансеполкро

Сансеполкро е също неголям град и е едно от най-старите селища в Тоскана. Той е с богата история, интересен, спокоен и приятен, без тълпи от туристи. Освен това се гордее, че е родно място на известни личности от Ренесанса, сред които художникът Пиеро дела Франческа. Неговият шедьовър Възкресение /Resurrection/ понастоящем се намира в общинския музей Чивико. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро Пиеро дела Франческа - увековечен с четка и палитра[/caption] Името Сансеполкро означава "Свят гроб" /Божи/. Селището е наречено така още от основаването си, защото хората, които са го създали, били поклонници, дошли от Светите земи и донесли със себе си камък от църквата при Божи гроб. Така че може да се смята, че сюжетът на картината на Пиеро дела Франческа е като препратка към името на града. Освен, че се смята за много ценна, картината се прочула още и с това, че по време на II св. война един британски офицер от окупационните войски, Антъни Кларк, по време на сражение, когато получил заповед да обстреля и разруши града, ненадейно си спомнил, че няколко години преди това бил чел една книга за Сансеполкро и ренесансовата картина "Възкресение". Човекът по принцип не бил кръвожаден и не одобрявал отнемането на човешки живот, и изобщо воденето на войни. Освен това бил и достатъчно интелигентен, за да се светне, че въпросната картина е един от световните шедьоври. И наредил на своя глава прекратяване на сражението. Впоследствие се разбрало, че заради приближаването на група италиански партизани немската войска се била оттеглила. В крайна сметка Сансеполкро не пострадал, както и шедьовърът, а благодарното население впоследствие обявило офицера за герой и кръстило една улица в града на името на Антъни Кларк. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из уличките на Чентро сторико[/caption] Макар и не голям град, в Сансеполкро има няколко музея: Общински музей, Музеят Балестра, Музей на стъклописа, Музей по естествена история, Музеят на дантелата и

Музеят Авока

Този, последният, е малко необичаен, в смисъл, че по-рядко се срещат подобни музеи, но е много интересен и приятен музей. Има колекция от растителни артефакти и проследява развитието на медицината и фармацията. Освен това разполага със стари книги и справочници /от преди векове/, стари аптекарски съдове и инструменти, както и колекции от лечебни растения. Има и една малка секция "Отрови", която, разбира се, е под ключ и има достъп само с гид. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана В музея Авока[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана Витрини със стари хербарии, стари фармакопеи, стари книги[/caption]   Към музея има и магазин за билкова козметика и билкови лекарства, тоалетни принадлежности и литература. Работно време: април-септември: всеки ден с почивка по обед от 13 до 15 ч. октомври-март: затворен в понеделник вход 8 евро; групи от поне 5 човека - евро [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption]   Не е задължително непременно да знаете езика на местните. Те са добронамерени и ще се постараят да ви упътят. А доста от по-младите хора могат да говорят разбираем английски. Удобно е, да, но не необходимо непременно да разполагате с кола. ЖП мрежата в Италия е много добре развита, както и автобусният транспорт. Няма проблем и с нощуването - има хотели от всякакъв калибър, къщи/вили/ферми, предлагащи нощувки. Достатъчно е да имате малко време и пари, и много повече желание за приключения (в добрия смисъл)  ;) И малко гледки и пейзажи от Тоскана за ценителите, ето  тук   Автор и снимки: Вили     Автор: Вили Снимки: авторът и Анжело Други разкази свързани с Тоскана – на картата: За подробности кликайта на ЗАГЛАВИЕТО горе!

Малките градчета на Тоскана

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Красота, казвам ви, красота! Вили ще ни води из почти напълно неизвестни градчета на Тоскана. Е, не съвсем неизвестни, но таман сега е времето да разберете :)   Приятно четене:  

Малките градчета на Тоскана

Италия е един изключително приятен микс от разнообразна природа, история и традиции, архитектура и изкуство, храна и вино, симпатични хора. Но може би една от най-впечатляващите и най-запомнящите се представи за Италия е образът на Тоскана с нейните красиви пасторални пейзажи, селскостопански ферми и накацалите едва ли не на всеки хълм малки средновековни градчета. Само че повечето от туристите, които идват тук, са привлечени от това, че Тоскана е люлката на Ренесанса и целта им е най-вече Флоренция. Но всеки, който се "излъже" да се разходи из провинцията, остава  очарован. Да допуснем, че вече сте видели Флоренция, Пиза, Сиена и Сан Джиминяно. Е, сeга ви каня на много кратичка разходка в три малки и по-неизвестни градчета на Тоскана. Но това в никакъв случай не ги прави по-безинтересни :)

Кортона

Кортона е едно от най-старите средновековни градчета в района. Чентро сторико, или старата част на градчето, е кацнала на един хълм, от който се разкрива чудесна панорама, която стига дори чак до езерото Тразимено. Новата част се е разпростряла около жп гарата под хълма. Старата Кортона обаче е интересна. Мога да я определя като  едно романтично и сладко градче и мисля, че си струва човек да се отбие от пътя си заради него. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Кортона, Тоскана Кортона[/caption]   И какво да прави там? О, нищо изискващо специални усилия  -  разходка из живописните тесни улички, зазяпване по арки, врати, прозорци и фасади, да се наслади на панорамите към околността. После да пийне едно кафенце или да обядва в някоя тратория. Например на пиацата с Кметството, хем докато си хапваш, можеш и да наблюдаваш какво правят хората в тосканската провинция  ;) После какво? Ами, няколко снимки,  с големи усмивки хем пред магазинчето с надпис "Капели и омбрели" /шапки и чадъри/ в единия край на пиацата :D   А защо не и една бутилка местно вино да си купите от енотеката до траторията?   [caption id="" align="aligncenter" width="480"]Кортона, Тоскана Из уличките на Кортона[/caption] А кортонци се гордеят и с това, че преди десетина години в тяхното градче е сниман романтичният филм "Под слънцето на Тоскана". Има го с превод в zamunda ... E, на мен ми се видя по-скоро драма с леека романтика. Става за гледане, обаче, хич не е досаден. Впрочем, във филма има по някой кадър и от Тоскана, Позитано и Рим.   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Кортона, Тоскана Кортона - В далечината се вижда малко от езерото Тразимено[/caption]   За разлика от повечето други градчета Кортона си има

Театър и Музео Диочезано

 Вярно, малък музей с малка колекция, в която обаче има творби и на ренесансовите майстори Синьорели и Фра Анджелико. Всъщност, грешка, има и още един музей -

Музео дел Академия Етруска,

който е разположен в бивше палацо и има смесена колекция от разнообразни картини, етруски артефакти, бижута и... египетски мумии, моля ви се!

Колоди

На около 15-20км от Монтекатини Терме в посока Лука, се намира градчето Колоди. Навява ли ви някаква асоциация това име? :D  Да? Ето го и него!  :D [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Колоди, Тоскана В Колоди ви посреща ви един огромен Пинокио[/caption]   Да, то е родното място на дървеното човече Пинокио. По-точно е родното място на майката на автора, Карло Колоди (това е псевдонима му). Благодарение на хитовата детска книжка "Приключенията на Пинокио", малкото сбутано далеч от главния път градче днес е известно. Всъщност за неговата известност допринася и специално създаденият

Парк Пинокио

И, ако сте с деца, или детето у вас все още е налице, спокойно можете да се отбиете в него и да се позабавлявате. Защото навсякъде из парка има фигури на героите от детската приказка, езерца, въртележки, атракции... Мисля, че поне един час в този парк би бил доста запомняща се емоция за малчуганите (от 2 до 102 г. ;) А защо Пинокио е Пинокио, знаете ли? Ееми, щото е дървен! :D Наистина, името му идва от "pino", което е "бор" на италиански. Но в руския превод на приказката дървеното човече се казва Буратино. Е, може да се каже, че и това име е вярно, понеже Пинокио е дървена кукла, марионетка. А на италиански тези кукли се казват "буратини". Та, тé така, тé :) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Ако пък вече сте пораснали и "по-възвишени", пак няма да ви е скучно в Колоди,  защото тук има и една чудесна ренесансова вила

Палацо Гарцони

с хубави барокови градини: много цветя, фонтани, статуи, интересни стълби, басейни, птици, пеперудки... [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Палацо Гарцони, Колоди Из градините на Палацо Гарцони - палацото е онази голяма сграда на високото[/caption]   Ако искате, накрая може да се изкачите и до кастелото на баира и да се насладите на панорамата долу. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Малко от най-старата част на Колоди - кулата отзад е от крепостта[/caption] Паркът Пинокио и Палацо Гарцони са един срещу друг. Наблизо има и голям паркинг (платен). А преди да си продължите по пътя, що да не си купите някоя дреболийка за спомен от магазинчето La bottega di Geppetto  (Работилницата на Джепето)  :) Тя е точно там, на центъра е, до барчето La brocca della fata /Стомната на феята/ Пък и защо да не пийнете по кафенце и с една топла Focaccia alla pinocchio (фокача ала пинокио) със солчица и розмаринче - спокойно бе, не е дървена :D Напротив, хапнете си я, ей така, без нищо друго, като топъл геврек с кафенцето - мноого е добре. Гаранция! ;) Мда, като цяло май всичко тук е в синхрон с приказката :)   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Да изплакнем още веднъж очи в градините на Палацо Гарцони[/caption]

Сансеполкро

Сансеполкро е също неголям град и е едно от най-старите селища в Тоскана. Той е с богата история, интересен, спокоен и приятен, без тълпи от туристи. Освен това се гордее, че е родно място на известни личности от Ренесанса, сред които художникът Пиеро дела Франческа. Неговият шедьовър Възкресение /Resurrection/ понастоящем се намира в общинския музей Чивико. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро Пиеро дела Франческа - увековечен с четка и палитра[/caption] Името Сансеполкро означава "Свят гроб" /Божи/. Селището е наречено така още от основаването си, защото хората, които са го създали, били поклонници, дошли от Светите земи и донесли със себе си камък от църквата при Божи гроб. Така че може да се смята, че сюжетът на картината на Пиеро дела Франческа е като препратка към името на града. Освен, че се смята за много ценна, картината се прочула още и с това, че по време на II св. война един британски офицер от окупационните войски, Антъни Кларк, по време на сражение, когато получил заповед да обстреля и разруши града, ненадейно си спомнил, че няколко години преди това бил чел една книга за Сансеполкро и ренесансовата картина "Възкресение". Човекът по принцип не бил кръвожаден и не одобрявал отнемането на човешки живот, и изобщо воденето на войни. Освен това бил и достатъчно интелигентен, за да се светне, че въпросната картина е един от световните шедьоври. И наредил на своя глава прекратяване на сражението. Впоследствие се разбрало, че заради приближаването на група италиански партизани немската войска се била оттеглила. В крайна сметка Сансеполкро не пострадал, както и шедьовърът, а благодарното население впоследствие обявило офицера за герой и кръстило една улица в града на името на Антъни Кларк. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из уличките на Чентро сторико[/caption] Макар и не голям град, в Сансеполкро има няколко музея: Общински музей, Музеят Балестра, Музей на стъклописа, Музей по естествена история, Музеят на дантелата и

Музеят Авока

Този, последният, е малко необичаен, в смисъл, че по-рядко се срещат подобни музеи, но е много интересен и приятен музей. Има колекция от растителни артефакти и проследява развитието на медицината и фармацията. Освен това разполага със стари книги и справочници /от преди векове/, стари аптекарски съдове и инструменти, както и колекции от лечебни растения. Има и една малка секция "Отрови", която, разбира се, е под ключ и има достъп само с гид. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана В музея Авока[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана Витрини със стари хербарии, стари фармакопеи, стари книги[/caption]   Към музея има и магазин за билкова козметика и билкови лекарства, тоалетни принадлежности и литература. Работно време: април-септември: всеки ден с почивка по обед от 13 до 15 ч. октомври-март: затворен в понеделник вход 8 евро; групи от поне 5 човека - евро [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption]   Не е задължително непременно да знаете езика на местните. Те са добронамерени и ще се постараят да ви упътят. А доста от по-младите хора могат да говорят разбираем английски. Удобно е, да, но не необходимо непременно да разполагате с кола. ЖП мрежата в Италия е много добре развита, както и автобусният транспорт. Няма проблем и с нощуването - има хотели от всякакъв калибър, къщи/вили/ферми, предлагащи нощувки. Достатъчно е да имате малко време и пари, и много повече желание за приключения (в добрия смисъл)  ;) И малко гледки и пейзажи от Тоскана за ценителите, ето  тук   Автор и снимки: Вили     Автор: Вили Снимки: авторът и Анжело Други разкази свързани с Тоскана – на картата: За подробности кликайта на ЗАГЛАВИЕТО горе!

Как се пише: новозакупен, ново-закупен или ново закупен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – новозакупен, също и новозакупена, новозакупено, новозакупени.   Корените на новозакупената луковица трябва да…

Жребий за двете купи

от Киунс Парк България
лиценз CC BY-SA

След днешния жребий за Купата на Лигата вече са известни първите два мача на „Куинс Парк“ от новия сезон. В първия кръг от този турнир „паяците“ ще гостуват в Кърколди на първодизионния „Рейт Роувърс“. По-рано пък беше определен и съперникът на „Куинс“ в турнира за Чалиндж къп, като това е коравият отбор на „Еър Юнайтед“, който показва много добра форма в контролните си срещи напоследък и във вторник победи пълният с пробни играчи състав на Гарднър Спиърс с 3-0. Предварителните прогнози накланят везните към съперниците на „Куинс“, но пък изненадите винаги са възможни, а „паяците“ са доказали, че са способни да надиграят всеки.

Чалиндж Къп – I кръг, 27.07.2013г.

„Куинс Парк“ – „Еър Юнайтед“

Купа на Лигата – I кръг, 03.08.2013г.

„Рейт Роувърс“ (Кърколди) – „Куинс Парк“

Протестът – самоцел или самозаблуда?

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Имам проблем с протестите. Не съм за статуквото, не подкрепям нито Орешарски, нито Станишев и цялата пасмина в парламента, но не мога да припозная протеста като свой. Затова и не ходя – в началото и аз исках да ходя, но бях болен, а след това толкова неща около протестите и политическите влияния около тях някак случайно взеха да съвпадат, че вече не искам. Не съм от тези, които имат партийна изгода от протеста, но и не искам да ставам от масата онези, които искрено вярват, че правят нещо ново от свое име и така се заблуждават лековерно. От друга страна не съм и контра протеста, защото дърпащите конците така хитро са поставили всички пионки, че за нормалните хора да изглежда морално най-приемливо да са от лековерните заблудени в протеста. И това е проблемът.

Нещо повече – самият протест има проблем със себе си. Ясно е, че една от по-големите партии у нас има пряка изгода от протестите, но ГЕРБ мълчат и гледат като пукали. Бойко Борисов да не обяснява поучително на репортерите? Странно, но не съвсем – ако първоначално протестът е бил подкладен от активисти на ГЕРБ, веднага след това много хитро стратегията е била да се остане встрани и да се разчита на енергията на всички тези, които чистосърдечно започнаха да ходят на площада с колелата си, с бебетата, а отскоро и с лаптопите си… То точно това е подклаждането – не влизаш ти самият в огъня, а го подпалваш и му правиш завет отстрани, слагаш му по малко дърва от време на време и той си гори.

Да, хората протестират и срещу ГЕРБ, така е. Но това е преценена вреда, а и всъщност не е толкова голяма – докато БСП и ДПС с Атака са про форма на власт, те усвояват всички удари, а ГЕРБ отразява част от тях, заради факта, че се води опозиция. Точно затова и Бойко Борисов не се появява постоянно в телевизора, иначе ще влиза повече в полезрението и ще бере повече “народна любов”. Може би е решил да жертва дама и затова ни занимават с обвиненията към Цветанов, но пък представете си ако той излезе от това положение какъв светец мъченик ще е за герберите…

Това е едното – задкулисна силна подкрепа от ГЕРБ. Който не го вижда или нарочно си затваря очите, или… е зле с формалната логика. Много хора нарочно гледат другаде, защото четат всеки ден Капитал и Дневник и са взели да вярват на всичко там.

Това е второто – Капитал, Дневник, Икономедия и всички орбитиращи около тях, които се надяват на “съживяване” на дясното. Опитват се всякакви отвари и заклинания, но истината е, че у нас никога не е имало истинско дясно. Не е имало и истинско ляво, но това е друга тема. След девети всичко е или съветски болшевизъм преди, или сега децата му. Не по врат, а по шия. “Нов десен проект” няма и колкото и да ми е тъжно, не виждам как може да се появи. А има големи родилни мъки – оставки, рокади, преговори… Чак Костов мина зад кулисите, но не вярвам аз, мълчи и стадионът – това шоу го гледахме наскоро и с Доган. Абе що се пънете, бе? Всъщност всички в “новия проект” са си стари или техни протежета. Ще кажете, той Радан Кънев е готин – наистина, така е, и е един от малкото, които говорят смислено. Ако не беше човек на Костов, щях да се замисля. Но то пък на кого да е бил… те всички са едни… Наскоро един от някаква измислена “запълваща дясното” партийка Република БГ по телевизията ми казва, че той се бил върнал от чужбина, за да помогне на родината, защото не било вярно, че политиката е мръсна работа и той щял да го докаже, като вземат властта. Ох…

Има странен синхрон между част от “исканията” на протеста, заявленията на “новото дясно” и заявленията на ГЕРБ. Например “нова конституция“. Или “депутатите са много”. Или “нов изборен кодекс”. Или “нови избори”. Или дори “президентска република” – това много внимателно опитват да го прокарват, сигурно е едно от основните в плана им, затова внимават с него.

Каква нова конституция? Нов изборен закон? Какво точно не им харесва, ама конкретно кое е това, което не работи в Конституцията? Ясно, че не е идеална, ама новата ще е идеална, така ли? И ще се избира ВНС с 400 депутата, за да я идеализира, без да ни е ясно защо, как и какво?

А депутатите – били много… колко много, колко искате да бъдат, 100 ли? При намаляване броя на депутатите се намалява представителността на гражданите – ако например от Кърджали заради намаления брой се избира само един депутат, познайте от три пъти от коя партия ще е и какво ще е представителството на хората от Кърджали, които не подкрепят ДПС. Не в бройката на дупетатите е проблемът – аз даже казвам, че са малко, трябва да са още повече, но със същия бюджет и с повече отговорности и по-малко имунитет.

Нови избори – ама вие верно ли? Познайте кой ще спечели едни нови избори! Най-вероятно БСП, защото ще направи малко “социални магии” сега. Или още по-вероятно ГЕРБ, защото са в опозиция и трупат отложен актив от това. ДПС – ясно. Само Атака ще изпадне от парламента, ама за тях на кого му пука вече.

Президентска република? Ето това го чух от устата на Божидар Димитров по телевизора и след това същия ден някой от “десните” намекваше нещо подобно. После ни заля вълна на одобрение към Плевнелиев и колко бил добър, колко бил независим и как добре бил говорил… Президентска република… рийли? Хм, като се замисля, то на ББ премиер му беше малко, та…

Сега за самия протест

Протестът е “интелитентен”, мирен и “креативен”. Да, така е, когато ти протестираш, а полицията си стои и не те закача. Хората всеки ден променят маршрута на шествието, а това не само че не е разрешено, а аз даже не съм сигурен, че протестът е обявен по реда в общината – с място, време и представители. Всеки ден полицията има 100 причини да се намеси. Не говоря за хвърлянето на домати по депутатите и сградата на парламента – те си го заслужават, макар формално това да е директно причина полицията да закопчава. Не казвам и че трябва да се започне с ограничаване и арестуване – сакън! Казвам, че полицията явно е получила нареждане да не се пречка на случващото се. А така е лесно и да си креативен, и да си интелигентен, че и да пиеш кафе и да си работиш на лаптопа насред блокирания площад. Пак казвам – нищо лошо и евала на измислилите го. Но причината да е така е, че някой някъде е решил на протеста да се дава зелена светлина. Което значи, че има изгода от протеста. Не за мен и за вас, а за тези, които могат да кажат на полицията да не закача протеста и да го пази. А аз не вярвам на добрата душа на силовите организации на властта. Вие решете кой стои зад това – ГЕРБ, ББ, БСП, “дясното”… За мен, както казах, са тоталитарните съветски номенклатури и техните деца.

В този смисъл единственото добро предложение е за лустрация и финансова проверка на всички. Има едно ниво в политиката и бизнеса, над което трябва да си кадър или дете на кадър. За съжаление сме изпуснали тоя влак отдавна – пак може, но то значи нов преход и то много по-труден от досегашния. А и Европа няма да хареса ограничаването на правата на набедени за сътрудници на службите на 16 Съветска република. А и с досиетата има един кофти момент – покрай сухото гори и суровото. Пък и колко секретни документи вече са изгорени. Не си е работа.

В България нямаше уличен карнавал като този в Рио. Е, пак сме далеч, но поне си показваме нуждата. Без конкретни и смислени искания и без яснота кой има далавера от протестите, те се превръщат в карнавал – не в лош смисъл, то карнавал е хубава дума. Лошото е, че не е карнавал а е протест и някой ден ще спре и тогава някъде някои политици, бизнесмени, олигарси и мафиоти ще берат плодовете и ще се усмихват как пак хората са им свършили работата. То народонаселението нали е затова, за да се дои.

Някои хора казват, че ако стане така и ако протестът бъде продаден и предаден, хората пак ще излязат на улиците. Ново правителство и ако и то се издъни – бой по дупето и пак на протест. И пак, и пак. Да, ама не. Не става така. При следваща власт – я камилата, я камиларя. Я полиция, която пази.

Че промяна трябва да има – трябва. Но единственият начин е еволюционно. На протеста сигурно има учители и лекари, например. Да работят за все по-добро и по-добро образование и здравеопазване. Има и уеб-разработчици сигурно – че гледах работене на лаптопи на площада – а българският уеб продължава да е посредствен. Имаше протестно прескачане на оградите от писатели – да пишат, скачането е за лекоатлети. И пак полицаите ги отведоха кротко, само дето не ги черпиха биричка. През 97-ма мятаха гранати сълзотворен газ и ритаха с кубинки в глезените изпод щитовете си. Сега даже щитове нямат. Това е добре – но писателите да пишат, това е начинът.

За анархистичните надежди, свързани с протеста не ми се пише. За мен анархизмът също е еволюционен процес. Революциите са се провалили, както се е провалила и диктатурата на пролетариата, властта в името на безвластието. Истинско безвластие ще има, когато спрем да мислим всичко през понятието за власт и анархията се определя положително, а не отрицателно. За това е нужно духовно израстване, за това е нужно образование, много образование и цялостно културно развитие. В сегашната среда говоренето за анархизъм може да става само през съпротива на властта, сила срещу сила, а това е обречено. Затова избягвам да говоря. Това, че не сме дорасли не значи, че трябва да се отказваме, а само че трябва да дораснем, най-вече духовно.

Затова не ходя на протеста. Иначе подкрепям протестирането, но не когато е толкова самоцелно. Не подкрепям и това правителство, но нови избори няма да ни дадат нещо различно.

Скиатос и Скопелос: Почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
„Ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка“ казва Боряна в прекрасния си разказ за островите Скиатос и Скопелос :)   Приятно четене:    

Скиатос и Скопелос  

почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова 

Северни Споради

Гърция не е само Халкидики ;)

 ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка

Като кажем,че сме били в Гърция, обикновено следва въпроса: „Аха, на Халкидики ли?”. Явно за масовия българин това е разбирането за почивка на море на юг от България, най-вероятно защото си предпочита утъпкани маршрутчета, където няма какво толкова да го изненада и дето колегата там миналото лято много яко си изкарал. Ние пък много спонтанно и без много подготовка решихме да видим островите Скиатос и Скопелос. Като километри е почти толкова, колкото и до нашето море, 500 км. до Волос и от там – с ферибота. И въпреки, че е толкова близка и достъпна дестинация, не беше лесно да намеря актуална информация за разписания, цени и т.н., та надявам се, това разказче ще е полезно и за други, които ще се отправят натам.  

Скопелос

  До там и обратно

До Волос пътят е лесен и хубав–

хващаш магистралата за Атина и накрая само се отклоняваш, за да влезеш в града. Минава покрай Катерини и планината Олимп. Магистралните такси в една посока са около €12.

От Волос до двата острова пътуват

  Аз намерих актуална информация за разписанията им и ето на този сайт http://www.pamediakopes.gr/ , даже им звънях да питам въпроси. Само на гръцки е, но като дадеш горе в менюто на Гугъл ‘translate’, можеш без проблем да се ориентираш. Цените почват от €19/човек. Hellenic Seaways имат и едни бързи корабчета Flying Cat, тип ‘комета’, които са доста по-скъпи, а доколкото разбрах и на тях няма възможност за качване на коли. Качването на колата също е въпрос на решение, защото в едната посока, само до Скиатос е към €60 евро за лек автомобил. Ние преценихме, че ще ни излезе доста дебело, но ако сте повече хора, може би си заслужава, предвид високите цени на транспорта на самите острови. На

Скопелос

има две пристанища – Скопелос (главното градче) и Глоса. Глоса е по-близкото, така че ако сте качили и колата, може да помислите дали да не слезете там, в случай че цената е по-ниска, и от там да продължите сухопътно. Ако трябва да вземете автобус от Глоса до Скопелос, може би няма сметка, тъй като ще е поне €5-6/ човек, а и автобусите са нарядко. Нашият план беше да оставим колата във Волос, да отидем на Скиатос за 3 дни и после да се преместим на Скопелос за останалите 3 или 4 дни. Колата може да се паркира на някоя от уличките извън центъра, където вече не се плаща. Като тръгнете от фериботното пристанище право нагоре към града, трябва да минете 7-8 пресечки и излизате от платената зона. Връщането обратно до ферибота пеша е бързо, не повече от 10 -15 минутки. Ние имахме по-малко от час да си купим билети, да разтоварим багажа, да намерим къде да паркираме и да се върнем обратно и успяхме да се вместим. Филип трудно преживя да си остави ‘любимата’ (разбирайте - колата) някъде по улиците на града, а и се притеснявахме дали местните няма да се издразнят на някаква си му българска кола, която нагло им заема паркомясто за цяла седмица, но нямаше проблем. Беше намерил местенце до едно квартално магазинче и като се върнахме, жената от магазина не само, че не ни гледаше накриво, ами ни каза, че наглеждала колата. Все пак преди да я оставите, питайте хората наоколо дали е ок. Ако предпочитате колата да е на сигурно място, за платеният паркинг към фериботното пристанище смятахме, че ще излезе към 20 евро на ден, но предполагам че може да има и по-евтини опции на други паркинги.

Разходка с лодка около о. Скиатос

След 2,5 часа на комфортния ферибот, ето ни на

Скиатос! Continue reading

Скиатос и Скопелос: Почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
„Ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка“ казва Боряна в прекрасния си разказ за островите Скиатос и Скопелос :)   Приятно четене:    

Скиатос и Скопелос  

почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова 

Северни Споради

Гърция не е само Халкидики ;)

 ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка

Като кажем,че сме били в Гърция, обикновено следва въпроса: „Аха, на Халкидики ли?”. Явно за масовия българин това е разбирането за почивка на море на юг от България, най-вероятно защото си предпочита утъпкани маршрутчета, където няма какво толкова да го изненада и дето колегата там миналото лято много яко си изкарал. Ние пък много спонтанно и без много подготовка решихме да видим островите Скиатос и Скопелос. Като километри е почти толкова, колкото и до нашето море, 500 км. до Волос и от там – с ферибота. И въпреки, че е толкова близка и достъпна дестинация, не беше лесно да намеря актуална информация за разписания, цени и т.н., та надявам се, това разказче ще е полезно и за други, които ще се отправят натам.  

Скопелос

  До там и обратно

До Волос пътят е лесен и хубав–

хващаш магистралата за Атина и накрая само се отклоняваш, за да влезеш в града. Минава покрай Катерини и планината Олимп. Магистралните такси в една посока са около €12.

От Волос до двата острова пътуват

  Аз намерих актуална информация за разписанията им и ето на този сайт http://www.pamediakopes.gr/ , даже им звънях да питам въпроси. Само на гръцки е, но като дадеш горе в менюто на Гугъл ‘translate’, можеш без проблем да се ориентираш. Цените почват от €19/човек. Hellenic Seaways имат и едни бързи корабчета Flying Cat, тип ‘комета’, които са доста по-скъпи, а доколкото разбрах и на тях няма възможност за качване на коли. Качването на колата също е въпрос на решение, защото в едната посока, само до Скиатос е към €60 евро за лек автомобил. Ние преценихме, че ще ни излезе доста дебело, но ако сте повече хора, може би си заслужава, предвид високите цени на транспорта на самите острови. На

Скопелос

има две пристанища – Скопелос (главното градче) и Глоса. Глоса е по-близкото, така че ако сте качили и колата, може да помислите дали да не слезете там, в случай че цената е по-ниска, и от там да продължите сухопътно. Ако трябва да вземете автобус от Глоса до Скопелос, може би няма сметка, тъй като ще е поне €5-6/ човек, а и автобусите са нарядко. Нашият план беше да оставим колата във Волос, да отидем на Скиатос за 3 дни и после да се преместим на Скопелос за останалите 3 или 4 дни. Колата може да се паркира на някоя от уличките извън центъра, където вече не се плаща. Като тръгнете от фериботното пристанище право нагоре към града, трябва да минете 7-8 пресечки и излизате от платената зона. Връщането обратно до ферибота пеша е бързо, не повече от 10 -15 минутки. Ние имахме по-малко от час да си купим билети, да разтоварим багажа, да намерим къде да паркираме и да се върнем обратно и успяхме да се вместим. Филип трудно преживя да си остави ‘любимата’ (разбирайте - колата) някъде по улиците на града, а и се притеснявахме дали местните няма да се издразнят на някаква си му българска кола, която нагло им заема паркомясто за цяла седмица, но нямаше проблем. Беше намерил местенце до едно квартално магазинче и като се върнахме, жената от магазина не само, че не ни гледаше накриво, ами ни каза, че наглеждала колата. Все пак преди да я оставите, питайте хората наоколо дали е ок. Ако предпочитате колата да е на сигурно място, за платеният паркинг към фериботното пристанище смятахме, че ще излезе към 20 евро на ден, но предполагам че може да има и по-евтини опции на други паркинги.

Разходка с лодка около о. Скиатос

След 2,5 часа на комфортния ферибот, ето ни на

Скиатос! Continue reading

Как се пише: синьо-зелен или синьозелен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – синьо-зелен, също и синьо-зелена, синьо-зелено, синьо-зелени. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито…

Турция на мотор, 2013 (3): По Каменния път през Дивриги до Кайсери

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължавме обиколка на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан. Днес по прословутия сред мотористите Каменен път ще прекосим каньони и планини, за да стигнем Кайсери Приятно четене:

Турция на мотор

част трета

По Каменния път през Дивриги до Кайсери

    Сутринта, докато зареждахме на бензиностанцията, гледах със задоволство планините срещу нас... Е...натам отивахме! Днешният ден се очертаваше с най-затънтения планински маршрут от цялото ни пътуване - за да избегнем скуката на "стандартния" път, си бяхме набелязали някакво пътче, което се виеше през чукарите в посока Кемах, Илич, Кемалие, където трябваше да търсим някъде си някакъв си Каменен път и оттам да излезем на Дивриги и лека полека към цивилизацията, демек Кападокия. Нямах особени надежди, че днес ще стигнем до Юргюп, че си бяха към 800 км планински пътища, ама и за никъде не бързахме... Беше понеделник, или пък вторник...а дали не беше сряда... Нямаше особено значение! Неделята, в която трябваше да се приберем в Софето беше далеч...  

Бензиностанция – Турция на мотор

  Отново емблематичните за турските пътища претоварени с всевъзможни чували и чувалчета камиони

Камион – Турция на мотор

  Занавлизахме в планините. Пътят беше що-годе приличен и отчайващо пуст. Чукарите околовръст бяха наистина сериозни!

Планини – Турция на мотор

 

Река Ефрат

Река Ефрат – Турция на мотор

  Има хора, които обичат да карат по магистрали, има хора, които обичат да карат по морския бряг, има хора, които обичат да карат в гората... Има хора и които въобще не обичат да карат, а предпочитат да си седят в удобния фотьойл пред телевизора.

Аз обичам да карам сред огромни планини!

Вярно предпочитам да е по асфалт, но да е сред планини! Естествено тук се чувствах в свои води

 Планини – Турция на мотор

Нек'ъв ориент експрес цепи мрака...

Влак – Турция на мотор

    Тук таме имаше и рехаво движение, колкото да е изключение от правилото, че по тези земи беше адски пусто! Все едно карахме някъде през планините на Централна Азия! Не, че някога съм бил в Централна Азия, ама в съзнанието ми точно така би изглеждало там! Е, сигурно с по-малко асфалт и никакви мантинели, ама айде сега... подробности

 Планини – Турция на мотор

 

Планини – Турция на мотор

  Стигнахме благополучно в

Кемах - малко и леко мизерно градче

в подножието на някаква крепост, дето ни се видя твърде далеч, за да бъхтаме пеш дотам в жегата

Кемах – Турция на мотор

    Повъртяхме се по мегдана, позяпахме, поседяхме, позаредихме батериите на фотото и продължихме напред... Път ни чакаше! И то какъв! Тепърва трябваше да минаваме по Каменният път Доста се чудех дали да не кривнем по това пътче  и да утрепем няколко часа в каране по дивото (то не, че сега бяхме в "питомното", ама...), но не бяхме с подходящия мотор... Притесняваха ме пластмасите, както и хипотетичния вариант някой от коловете пак да "хвърли маслото"... То затова и съкратихме всички офроуд участъци, както и Грузия, та сега да се забивам тук по черно... Айде друг път, когато съм с друг мотор и по-малко багаж

Планини – Турция на мотор

    Отново доближихме планините и взехме да се врем по тях. Това беше знак, че наближавахме

Каменния път

Той все пак беше  прокопан в каньон, а каньон насред полето нямаше как да има естествено.. Ама голяма красота е по тези места, ей! Сурово, но красиво!

Планини – Турция на мотор

По тези места срещахме доста ето такива селца... Какъв точно беше битът на тези хорица, само можех да гадая...

Планинско село – Турция на мотор

  Какво правя тука ли?

Пред картата – Турция на мотор

Е как какво правя? Зверя се в картата разбира се... Бяхме спрели на един безлюден кръстопът и естествено се чудехме накъде сме! Уж бяхме към Дивриги, ама интуицията ми показваше, че не бяхме точно в посоката, в която сочеше табелата! От друга страна пък

пътят за Дивриги го нямаше на моята карта!

Нито този, по който ни упътваше табелата, нито пък другия... Въобще според моята карта ние бяхме насред нищото и не можехме да ходим никъде другаде освен обратно към Кемах! От трета страна пък беше кански пек и нямаше кьорава кола или човек в околовръст, та да питаме! Тъкмо вече бяхме готови да поемем по който и да е път само и само да се движим нанякъде, когато от трепкащият от жегата въздух буквално изплува един бус! Аз естествено изкочих на шосето и му махнах да спре! Бусът естествено спря. В него се возеха двама ухилени образи... Сговорчиви при това.... Аз очаквах някакви ядни нотки, ама нейсе - такива нямаше. Пичовете естествено не говореха никакъв английски, пък за български да не говориме, но успяхме да разберем, че пътят за Дивриги е натам, накъдето сочеше табелата, но за сметка на това пък Каменният път (дето пак е за Дивриги) бил на онам... Пичовете полюбопитстваха защо точно оттам искаме да минем, щото нещо им се виждаше нелогично, предупредиха ни, че преминаването на Ташйолу-то било към бир сат и отпрашиха в лятната мараня.... Поехме в правилната посока... На хоризонта бяха само планини, та така и не можех да отгатна къде ли ще да е пустият му каньон

Планини – Турция на мотор

    Отново срещахме странни къщурки пръснати по баирите. И така докато долу в ниското не стигнахме този тунел

Тунел – Турция на мотор

  И след тунела не ни се разкри тази гледка

Каньон – Турция на мотор

   
На отсрещния бряг беше

прословутия Каменен път от Кемалие за Дивриги

Пътят е прокопан в отвесните скали на Черния каньон на река Ефрат. Тук беше някакъв сложен пътен възел. Срещу нас имаше черен път с наклон сигурно над 30 градуса и разни табели за селища на 30, 45, 54 км, забити кой знае къде в чукарите. Зад нас беше тунелът, от който изкочихме преди малко, а след моста над реката имаше тунел наляво за Кемалие и тунел надясно за Дивриги

 Каменен път от Кемалие за Дивриги  – Турция на мотор

  След първият тунел пътят изглеждаше така - чакълест, тесен и без видимост по завоите, без мантинели, а отдясно в дерето течеше кротко и напоително реката

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

    В интерес на истината, докато минавахме въпросния пътен участък срещнахме само трима колоездачи и едни хорица с някакъв голф, които явно се бяха заблудили, защото не бяха с местен номер и изглеждаха доста изтормозени. Съответно и поне десет пъти питаха това ли е пътят за Кемалие, та да не би да не сме ги разбрали от раз... Ето тук вече се навлиза в тунелите (пътят върви няколко километра в ръчно прокопани тунели) и отсреща се виждат прозорчетата им

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

  Височко си е... Дълбочко е вероятно... Пък ние с тоя луноход дето само като видеше "черно" и почваше да суче задницата Няколко километра покарахме на хлад в тунелите... Тук определено се чувствах по-комфортно отколкото навън по ръба на скалата. Възползвахме се и от нулевия трафик та се поразхвърляхме и поотморихме до едно от прозорчетата. Какво повече от хубава гледка и прохладна сянка можехме да искаме в момента?  

Тунел – Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

  На изхода естествено не пропуснахме да се снимаме

Тунел – Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

  ...и поехме по не кой знае колко по-лесния или читав път извън каньона

в посока Дивриги...

Хванахме тясното усукано пътче виещо се през безлюдните чукари. Нямаше начин - трябваше да увеличим малко темпото. Не, че бързахме за някъде, но нямаше опция да замръкнем по чукарите! Все ми се щеше да се придвижим максимално близо до Кападокия, а и по небето нещо взеха да се събират облаци, в унисон с дъждовната прогноза, която гледахме сутринта

Планини – Турция на мотор

  Минахме покрай някакви селца и една гара буквално насред нищото и точно, когато вече беше започнало да ни писва от завои, заврънтулки и каране от типа първа, втора, трета, втора, излязохме на главния път за Дивриги (тоя дето целенасочено бяхме зарязали, за да се врем по чукарите Според мен Дивриги трябваше да е ей там зад баира и направо ми призля като мернах някаква табела за 50-60 км... Нещо беше взело да ми писва от въртене по завоите и ми се щеше по-сериозна почивка сякаш.... Бяхме 5 ден по пътищата и си навъртахме сериозен километраж! Нямаше начин това да не ни се отразява... Пейзажът беше леко лунен и единствените признаци на цивилизацията бяха пътчето, по което се движехме и чат пат някоята кола, с която се разминавахме Но пък какъв кеф е да се кара по подобни безлюдни пътища с добра настилка... Най-накрая стигнахме заветното

Дивриги...

Направо ми се видя на края на света! Тук решихме, че освен нас си ще поглезим и Брус Лий с едно миене, да му смъкнем прахоляка. Естествено аз трябваше да нагазя в калта, за да измъкна моторетката от импровизираната автомивка, та после се възползвах от пароструйката да си измия ботушите Както се казва за две лири толкоз! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Опитахме се да поговорим с някакъв човек, който очевидно живееше в един фургон на бензиностанцията-автомивка и който непременно държеше да си говорим нещо, но ние нищо не вдявахме разбира се, освен "гезме тур" и неодобрителното му поклащане на глава като разбра, че не сме чували за някаква джамия дето хора чак от Америка идвали да я гледат... Засрамихме се и решихме да видим каква ще да е тая джамия! Тъкмо щяхме да се поразтъпчем, пък и да хапнем някъде (естествено), да пием по чай...

Дивриги

Дивриги – Турция на мотор

В Дивриги спряхме в една дюнерджийница. Хората ми се видяха леко странни и леко начумерени... Дали пък нямаше да ни сложат стрихнин в храната например... Поседяхме, хапнахме, позяпахме... Другите клиенти се изпариха всеки по собствените си задачи и ние останахме само с персонала - трима мъже. Тогава ледовете се поразчупиха и започнахме с "говоренето"... Те си говореха на турски, ние се усмихвахме и кимахме, те си говореха, ние се усмихвахме... Когато по интонацията долавях, че ни питаха нещо, се сепвах и отговарях на чист български, след което те започваха да се усмихват и кимат... Въобще разговорът вървеше по вода... Схванах, че и те ни препоръват непременно да видим джамията дето чак американците идвали да я видят. Къде от кумова срама, къде от пробуден интерес, обещахме тържествено, че ей сега отиваме точно там, когато видях, че майсторът (апропо в сферата на услугите по тези земи йерархията на персонала е много явно изразена и се спазва на 100%! Нямаше как някой да разговаря с нас, ако това правеше в момента онбашията!) започна да прави някакви странни намигвания и да говори шепнешком нещо... Викам си "Айдееееее и тоя ще да е педераст!"... Човекът видимо се стараеше да ни каже нещо, но ние така и не вдявахме пък и не го чувахме честно казано. Tогава той се огледа внимателно някой да не влезе, стана, доближи се до масата ни и заговорнически започна да чертае нещо с пръст по масата! И за миг не си помислих, че ще ни рисува картинка с къщичка и дърво например, но първоначално не схванах точно какво се случваше... Човекът без да промълви и дума упорито чертаеше по масата три букви - ПКК! Ясно - ПКК - кюрдската съпротива! След като видя, че вдянахме, вече къде с жестове, къде на глас ни показа двусмислено, че АК вар и пуф, пуф, пуф, пара йок... Викам „къде бре? Тук?!“,  „Йок, йок, йок, бурда проблем йок“, веднага побърза да ни успокои и човекът! „Кемалие - проблем! Бурда йок!“ Еееее, ние вече бяхме там! Няма да ходим! Споко, не се коси! Сбогувахме се със загрижения за парите ни майстор и поехме към джамията, а навън времето бешееее.....сиво черни облаци надвиснали ниско над града и вятър, ама вятър ти казвам... Запътихме се към джамията, но по средата на пътя се върнахме щото ме хвана шубе вятърът да не катурне натоварения мотор, пък и дъждът се очертаваше страшен и силен! Ако имаше някакъв шанс да го избегнем - аз бях с двете ръце "ЗА"... От тук нататък

до пристигането ни вечерта в Кайсери, пътят ни беше една непрестанна гонитба с летните бури

(които по тези места са си уаааауууу) и борба с ураганните ветрове, които на моменти ни мяткаха като есенно листо насам натам...

Буря – Турция на мотор

Ето от това бягахме! Сега разбрахте ли защо бързахме?

Буря – Турция на мотор

Продължихме с най-бързото си възможно темпо напред и лека полека се поизмъкнахме и от планините и от черните надвиснали облаци.... Само вятърът остана да ни съпровожда, но аз стисках здраво кормилото с едно наум, че някой силен порив да не ни изстреля да берем гъби по ливадите. В далечината се виждаха някакви много особени хълмове, които така и не можахме да разгадаем от какво са се получили. Всичките хълмове околовръст бяха отрязани като с нож на една и съща височина и върховете им бяха абсолютно плоски Започнахме да поотхвърляме километри! Е то с такъв път как да не отхвърляш

Път – Турция на мотор

  Малко преди да достигнем до

градчето Кангал

(на кучелюбителите може би това име говори нещо), снимахме и този облак, който явно беше някакъв облак-националист, защото беше приел формата на Турция от географските карти

Облак – Турция на мотор

        След Кангал естествено объркахме пътя. Нали си бяхме такива някакви назадничави типове дето даже и ГПС нямат, пък камо ли някакви други модерни благинки на цивилизацията, освен една стара хартиена карта, дето беше толкова стара, че половината пътища дето минавахме направо си ги нямаше. Подкарахме смело напред в грешната посока, което мен хич не ми хареса от самото начало, защото посоката беше баш обратно към облаците, от които така старателно бяхме избягали и след 10-15 погрешни километра, богът на навигацията ни подшушна, че сме се май май малко пообъркали. Спряхме насред пътя баш до два закъсали тира (или по-скоро един закъсал и един съпортващ), попитахме накъде води този хубав път и хората казаха "Малатия" Не, знаех дали туй "Малатия" е хубаво място, само ми се въртеше в главата, че не е в нашата посока! Попитахме за Гюрюн, хората помахаха в посоката, от която идвахме и...обратен завой и пак към Кангал Точно на пътя между Кангал и Гюрюн беше единственият път през тези осем дни, когато ни валя... Вярно за кратко-има няма десетина минути, но за сметка на това порой! Нищо не се виждаше, но пък аз уверено шпорех през потопа със 140... Слязохме в

Гюрюн

Градчето не беше нищо особено, пък и още беше светло, за да оставаме да спим тук... Ясно-продължавахме напред по пътя за Кайсери. Отворих картата, на която се мъдреха два превала от по около 2000 метра и някакво градче Пинарбаши след има няма 100 километра... Продължавахме напред! Ще доживеем ли някога да има такива пътища и у нас?... Естествено, че не! Ние сме в ЕС и сме над тея неща...

Път – Турция на мотор

  Пристинахме в

Пинарбаши

почти по мръкнало, а Пинарбаши се оказа най-мизерното място, на което съм попадал някога (изключвам някои затънтени места в Мароко и две трети от селата в България, разбира се). Особено на смрачаване си беше зловещо! Без преувеличаване... Попитахме плахо на Най-мизерната-бензиностанция-на-света за хотел. Оказа се, че има някакъв мотел на няколко километра по-надолу. Покарахме, покарахме надолу, но мотел не видяхме. Спряхме при един полицай да го питаме , но човека си каза, че и той е "Бен ябанджи" като нас, демек не познаваше градчето, но ни насочи към центъра. След като направихме една панорамна обиколка на най-мизерния център и решихме дружно, че дори да има хотел, тук не бихме останали да нощуваме, не ни оставаше нищо друго освен

да пришпорим коня към Кайсери - "Големият град" в района

Дотам трябваше да минем към 80-90 км по тъмно и супер уморени... На всичкото отгоре и тук именно се оказа, че Поли се е разболяла - втрисаше я и имаше температура... Мдаааа......нещата отиваха на зле! Подгонихме пътя за Кайзери- Пътят позволяваше бързо каране, но си беше бая натоварен, естествено на места с ремонти от типа мини в това платно, мини в другото, оп извинете, тук сме махнали асфалта... На влизане в

Кайсери

понечиха да ни спрат полицаи (единственият път за толкова километри в Турция!) и аз от умора ли от какво не знам, но се сепнах и стиснах рязко предната спирачка. Моторът естествено поднесе и едвам го удържах! Полицаите дружно завикаха нещо от рода на "Аман, заман, селям алекум, дур бре багабонтино!" и взеха да ни махат да изчезваме преди да сме се претрепали... Доволни бяхме от това, че най-после стигнахме крайната точка за днес, нооо... ами Кайсери е град с мащабите на Софето, в който влизахме по тъмно, без никаква идея кое накъде му се намира, пък и къде точно бихме могли да търсим хотел! Иначе

градът е уникален! Особено по тъмно! Ако имате път натам - не го пропускайте!

Хванахме някаква посока тип "Цариградско шосе", ама пусто все не стигахме центъра! На всичкото отгоре карахме и бавно, щото се озъртахме за хотел... Накрая спряхме при едни полицаи (шестима), които дружно и съсредоточено чоплеха семки и плюеха в захлас по земята и те ни казаха, че напред на два-три километра имало хотел! Е да де, ама добре, че не ги послушахме, щото се оказа, че са ни пратили право в Шератон! Е то хубаво ама... като му видях после цените.... По пътя на логиката хванахме по една табела, на която пишеше "отогар". Имаше ли автогара, не можеше да няма места за преспиване около нея! Така се и настанихме в чуден (и скъп естествено) хотел, но в 22.30 с болен пасажер, не беше времето да обикаляме и се пазарим! Платихме и,

естествено, с най-голям кеф разходих смрадливите си дрипи из целия тузарски хотел

Наместих си возилото на челното място на паркинга, купих две бири от един продавач, който знаеше "добър вечер" какво е, но нищо повече на български, с което и приключихме този така изморителен и дълъг ден.... С всичкото това исках простичко да кажа, че с две думи, снимки от Кайсери нямаме нито от вечерта, нито от следващия ден, защото фотографът едвам се крепеше на краката си, пък камо ли да има сили да снима.... Сори и отидете и вижте - Кайсери си заслужава Очаквайте продължението   Автор: Златомир Попов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Турция– на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО :) :)