Вече знаем, че много неща не ни харесват в държавата. Знаем, че можем да си го кажем и да не ни пратят да копаем въглища или да трошим чакъл в никому неизвестно място, откъдето я се върнем, я не. Знаем и че можем да накараме всички да ни слушат.

Всичко това е прекрасно. Но досега винаги или не сме правели последната крачка, или сме оставяли някоя партия да ни хване за ръчичка и да прекрачим с нея. В някоя нейна си, друга посока.

Трябва да кажем какво точно не ни харесва и как искаме да се промени.

Но точно и ясно – общи приказки от сорта на “искам да съм щастлив в България”, “искам да имам деца и внуци тук”, “искам на всички да ни стигат парите” не вършат работа. Да, умиляват и разплакват, но не са политически и обществени идеи. Нито такива са и хаштаговете и детските рисунки на асфалт – те са част от предишната стъпка, от “проба-проба”-та на мегафона.

Много хора ще ми се ядосат, но досега не съм чул разумна и конструктивна идея. Имаме детската площадка, това е страхотно – но на какво ще играем?

Не “без партии” – и аз не ги искам, аз по душа съм анархист даже, но реалността е, че партии ще има и занапред. Пък от време на време може да изпълняват и ролята си да ни представляват.

Не и “искаме нова конституция” – то и аз много неща искам, ама колко хора знаят какво е конституция, какво се пише в нея, кои точно неща са лоши в сегашната и как ще бъдат поправени в следващата? Също и като с “без лоши хора във властта” – как да ги знаем какви са, а и да не би да се заблуждаваме, че тия лоши хора са попаднали там случайно, неорганизирано и самодейно? Ако имахме конкретен критерий, както например при лустрация на комунистическата номенклатура… ама нали преди години изпуснахме тоя влак…

Не и “искаме нови избори” – ако ще са същите, да идат които ги искат на някой остров и да си ги правят всяка неделя. “Пак и пак, докато ни хареса” не ми допада като основа за дълготрайна връзка.

Не и “по-малък парламент” – не е в бройката депутати проблемът, проблемът е, че депутатите са ненаяли се свине. По-малък парламент означава директно по-малка представителност. Все пак представителството на депутата в събранието е неделима единица – или поне би било етично да е неделима – как така по-малко депутати ще представляват по-добре? Проблемът не е в бройката. Проблемът е в това, което правят. А какво да правят – ами ние какво искаме да правят? Нови избори – хубаво – ами после? Какво искаме да работят за нас в парламента? Защото като няма работа, се раждат интригите, клеветенето и далаверите. Също като в бизнеса, фирмите и офисното им работене – вярвайте ми, имам пресни примери.

Без конкретни идеи протестите са само уличен карнавал – което не е лошо, даже напротив, липсват истински фиести у нас, няма друго веселие в общото пространство. Без конкретни идеи протестите са разходка след работа, разпускане на политическото напрежение с малко “креативни лозунги” преди следващия работен ден. Но аз от два дни съм вече без работа и такава схема не ме устройва. ;)

Така че – идеи, защото ги няма, а трябват. Конкретни. Ясни. Разбираеми. Логични. Утре който протестира, нека се сети и за това.

Идеи?

Вече знаем, че много неща не ни харесват в държавата. Знаем, че можем да си го кажем и да не ни пратят да копаем въглища или да трошим чакъл в никому неизвестно място, откъдето я се върнем, я не. Знаем и че можем да накараме всички да ни слушат.

Всичко това е прекрасно. Но досега винаги или не сме правели последната крачка, или сме оставяли някоя партия да ни хване за ръчичка и да прекрачим с нея. В някоя нейна си, друга посока.

Трябва да кажем какво точно не ни харесва и как искаме да се промени.

Но точно и ясно – общи приказки от сорта на “искам да съм щастлив в България”, “искам да имам деца и внуци тук”, “искам на всички да ни стигат парите” не вършат работа. Да, умиляват и разплакват, но не са политически и обществени идеи. Нито такива са и хаштаговете и детските рисунки на асфалт – те са част от предишната стъпка, от “проба-проба”-та на мегафона.

Много хора ще ми се ядосат, но досега не съм чул разумна и конструктивна идея. Имаме детската площадка, това е страхотно – но на какво ще играем?

Не “без партии” – и аз не ги искам, аз по душа съм анархист даже, но реалността е, че партии ще има и занапред. Пък от време на време може да изпълняват и ролята си да ни представляват.

Не и “искаме нова конституция” – то и аз много неща искам, ама колко хора знаят какво е конституция, какво се пише в нея, кои точно неща са лоши в сегашната и как ще бъдат поправени в следващата? Също и като с “без лоши хора във властта” – как да ги знаем какви са, а и да не би да се заблуждаваме, че тия лоши хора са попаднали там случайно, неорганизирано и самодейно? Ако имахме конкретен критерий, както например при лустрация на комунистическата номенклатура… ама нали преди години изпуснахме тоя влак…

Не и “искаме нови избори” – ако ще са същите, да идат които ги искат на някой остров и да си ги правят всяка неделя. “Пак и пак, докато ни хареса” не ми допада като основа за дълготрайна връзка.

Не и “по-малък парламент” – не е в бройката депутати проблемът, проблемът е, че депутатите са ненаяли се свине. По-малък парламент означава директно по-малка представителност. Все пак представителството на депутата в събранието е неделима единица – или поне би било етично да е неделима – как така по-малко депутати ще представляват по-добре? Проблемът не е в бройката. Проблемът е в това, което правят. А какво да правят – ами ние какво искаме да правят? Нови избори – хубаво – ами после? Какво искаме да работят за нас в парламента? Защото като няма работа, се раждат интригите, клеветенето и далаверите. Също като в бизнеса, фирмите и офисното им работене – вярвайте ми, имам пресни примери.

Без конкретни идеи протестите са само уличен карнавал – което не е лошо, даже напротив, липсват истински фиести у нас, няма друго веселие в общото пространство. Без конкретни идеи протестите са разходка след работа, разпускане на политическото напрежение с малко “креативни лозунги” преди следващия работен ден. Но аз от два дни съм вече без работа и такава схема не ме устройва. ;)

Така че – идеи, защото ги няма, а трябват. Конкретни. Ясни. Разбираеми. Логични. Утре който протестира, нека се сети и за това.

Идеи?