Известен удар по амбициите на “Куинс Парк” за следващия сезон 2013/14 ще бъде фактът, че през почти цялото време “паяците” ще трябва да играят извън Глазгоу. “Хемпдън Парк” ще бъде преобразуван и използван за Игрите на Британската общност и Организационният комитет вече е изплатил обезщетение на “Куинс Парк” за ползването на съоражението. В момента като част от тези промени се завършва строежът на новите офиси на клуба на “Малкия Хемпдън”. В месеците, в които отборът няма да може да използва своя стадион, ще играе мачовете си на 20 км. източно от Глазгоу, в Еъдри, като ще дели ст. “Екселсиор” с втородивизионния местен клуб “Еърдри Юнайтед”. Като част от обезщетението, се включва осигуряването на безплатни рейсове за феновете на “Куинс” до Еърдри. Очаква се клубът да напусне дома си през този ноември и да се завърне отново на “Хемпдън” към октомври 2014г.
—
На снимката: финална фаза от завършването на новите офиси на “Куинс Парк” на “Малкия Хемпдън”, via Queen’s Park FC Official Facebook Page
В другите новини днес - за пръв път ми се случва да си тръгна от театрално представление в антракта. "Животът е прекрасен" в Народния. Отидох да го гледам, за да разбера защо Камен Донев беше награден за ролята на Подсекалников. Мислех да напиша нещо кратко за представлението... Но се оказа, че всичко се изчерпва с едно изречение: Едно си Камен знае, едно си играе.... Повече няма какво да се добави. И да, стана ми ясно защо са го наградили за тази роля. Защото ще бъде много срамно да го наградят за "Народното творчество", а той пък явно нещо по-различно не може да предложи. Тоест - от немай къде... В интерес на истината ВСИЧКИ останали в това представление играят по-добре от Камен Донев. Много по-добре. Много. Ако отидете да го гледате, насладете се на тяхната игра.
Това което ще видите е нов театрален жанр. Моноспектакъл с елементи на епични масовки. Имаме един Камен Донев, който играе типичната си игра в типичния си монохалтурен стил с приклякване и подмигване, имаме и маса талантливи актьори, които трябва да са фон на моноспектакъла му. Уви, не се е получило. Фона изпъква пред и над главната роля. Значително. Иначе талантливите актьори не се справят поддържащите си роли - не успяват да ги задържат на ниво поддържащи и изместват, направо изблъскват, главната роля от ролята ѝ на главна. Ама не мисля, че вината за това е тяхна. Те просто са добри и по-малко не могат... Както и Донев, той също повече не може. Или може? Ще се радвам да ме опровергае с някоя роля, в която да демонстрира нещо различно от образа на народния учител, който безспорно му се получава, но това не оправдава неговото пренасяне от пиеса в пиеса.
С това си лаишко писание тук съвсем не искам да кажа, че не си заслужава да отидете да го видите! Не. Отидете. Непременно. Заради Александър Морфов, който както винаги е изпипал всичко до съвършенство. Заради перфектната сценография на Тороманов. Рени Врангова е страхотна, Светлана Янчева е невероятна. Самата пиеса като текст, сюжет и образи е нещо, което не трябва да изпускате. Отидете непременно! Всички те заслужават аплодисменти. Но си остава загадка защо от всички тях, награден е именно и само Камен Донев...
Днес имаше избори. Голямо чудо, невиждано. Всички медии трепереха в истерия и човек не можеше да се скрие и в мрежата. Оставям настрана искрено вярващите в изборите приятели и познати блогъри, дето са ми в четеца. Но колкото и малко новинарски сайтове да следя, пак успяха да ме залеят с “температурни прогнози”, “разпределение на пътникопотока” и други подобни глупости. След като обявяването на резултати и агитирането в изборния ден е незаконно, защо се допусна това с тия псевдо-прогнози, питам аз? Някой не е разбрал, че температурите на Позитано, НДК и т.н. са изборни проценти и че броят на пътниците за Бузлуджа, Доганово, Сидерово и другите “класации” са изборни резултати? Трябва да си много задръстен, за да не разбереш посланието… Та – наказания на тия сайтове, нещо? Имаше свежи попадения, признавам – например “класация на публичните домове”, със съответните им подхождащи “имена”.
И за пореден път посегнаха на Сънчо!
Не ги е срам! Колко пъти трябва да виждам как децата очакват “Лека нощ деца” и изведнъж се оказва, че има нещо “извънредно”, заради което просто няма Сънчо – я някакъв глупав мач, я друг спорт или награждаване, я изявление на политик, я предизборно или следизборно студио…
Никой не забелязва, че нищо от тия горните не е основателна причина да се краде на децата филмчето преди лягане. Нашите поне почти само това гледат – и си го чакат всеки ден и все по-често са разочаровани като днес.
Измислените важности на нищо непроменящите избори и още по-малко важните бърборения на социолози, политолози и тем подобни журнало-лози са нищожни пред силата на Сънчо. Нетърпението на посръбващите след вечеря и рано заспиващи преди понеделнишкото офисно работене политически недоволни граждани е НИЩО пред трепета, с който децата чакат изненадата на детското преди заспиване. Вие били ли сте деца? Помните ли “Сънчо”? Помните ли как сте ставали рано в събота, за да не изпуснете “Смърфовете”? Как сте изтърпявали “Всяка неделя”, само за да видите “Пинко”? А Педя човек? Ум белият делфин? Джейми и вълшебното фенерче? Барбароните?
Не ме интересува как ще коментират изборите, не ме интересува и Левски ли ще бие или ЦСКА – интересува ме страната, в която за пореден път избирам да живея и да плащам данъци, да уважава децата ми. Да уважава всички деца. Децата са много по-важни от всичките премиери, депутати и журналисти, по-важни и от всичките избори и мачове на света. Това не е от днес, виждам го от дълго време – не само по телевизията, а и в магазина, на опашката в киното, в парка. Децата и техните нужди и изисквания започват все повече да се уважават по изключение, а не незабележимо и по подразбиране. “Сънчо” просто е един от най-ясно видимите симптоми. А страна, която пренебрегва децата си, ще загуби и тях, и родителите им, накрая и себе си. Знам, че населението застарява, но освен възрастовата съпричастност има и културна. Не е нужно всички да сме деца, за да знаем за детските филмчета – както и не е нужно всички да сме в инвалидни колички, за да има рампи на стълбите.
Реваншът на “Куинс Парк” срещу “Питърхед” приключи безуспешно за “паяците” с нова загуба, този път с 1-3 на “Балмур”. Така след “Арброут” (2010), “Албиън Роувърс” (2011) и “Странрар” (2012), сега “Питърхед” се яви като поредният препъни камък пред устрема на “Куинс”, а към тази поредица може да се добави и загубата при изпадането от Втора дивизия през 2009г., също в плейофен сблъсък, от третодивизионния тогава тим на “Стенхаусмюър”. Малката интрига, която беше се запазила след първата среща се изпари още в първите 10-на минути на двубоя, когато димакините поведоха с два бързи гола, които вдигнаха общия резултат до непосилното 0-3. С това мачът на практика беше приключил. Все пак паднаха още две попадения, по едно за домакините и за гостите, за да се стигне да крайния общ резултат от двата плейофа 1-4. За “паяците” се разписа Лоурънс Шанкланд, ставайки водещ голмайстор, с 15 гола за сезона. Мениджърът на “Куинс Парк” отново направи някои изненадващи промени в състава, пускайки като титуляр преотстъпения доскоро в “Карлюк” Иън Уат и изваждайки Лонгуърт, Кийнън и Макпарланд. Всичките опити на “паяците” обаче да преодолеят лошия късмет в плейофите се оказаха неуспешни и техния сезон завърши без шанс за промоция. Победителят от този двубой “Питърхед” ще играе на финала срещу “Ийст Файф”, който пък отстрани драматично “Берик” с 2-1 в продълженията. Двата финални мача са на 15 и 19 май.
Добрите новини за “Куинс Парк” все пак са, че една значителна част от досегашните титуляри вече преподписаха и за другия сезон, сред тях влизат Андерсън, Куин, Бърнс, Кийнън, Спитал. В следващите седмици ще проследим и останалите, които ще водят “Куинс” по терените на Трета дивизия.
“Питърхед” – “Куинс Парк” 3-1
1:0 Кокс – 4′, 2:0 Кокс – 10′, 3:0 Макалистър – 64′, 3:1 Шанкланд – 87′
“Куинс Парк”: 1. Пари, 2. Спитал, 3. Робъртсън, 4. Галахър, 5. Бръф, 6. Капуано (46′), 7. Уат (46′), 8. Андерсън, 9. Куин (75′), 10. Шанкланд, 11. Конъли.
Рез.: 20. Локхед, 12. Кийнън, 14. Макпарланд (46′), 15. Лонгуърт (75′), 16. Бърнс (46′).
Ст. “Балмур”, 954 зр.
С наближаването на поредните избори знаете ли кое най-много ме дразни? Не са скандалите и всякаквите компромати, с които ни заливат от медиите и ни губят времето, вместо да вземат всички да се изпосъдят, изпозатворят и кротнат най-накрая. Не са и безбройните псевдо благотворителни дейности, дето някой си дарил пари на крайно нуждаещи се и представете си, по някаква случайност се оказва в края на репортажа, че е водач на еди-коя си листа някъде си. Нито ме дразни и истерията по това колко било нужно да се гласува – в интерес на истината, този път е най-толерантно досега, или поне така ми си струва, понеже не надавам ухо. А и точно този път положението прилича като да е най-близко до истинска нужда от гласуване и истински смисъл от него. За съжаление на лелите пред входа и на младежите от партийните клубове, нужда няма, няма и смисъл. Да, знам, че от негласуването за пореден път ще спечелят мутрите и мошениците, но… те и от гласуването ще спечелят – няма празно в тая система, колкото и да ни облъчват за друго предизборните клипове.
Та най-много ме дразни това с продаването и купуването на гласове. Ще го кажа кратко – ако някой иска наистина да спре търговията с гласове, да вземе да я спре! Започва се не с пресконференции, а просто като престанеш да купуваш. Вече е ясно, че няма как да стане нерентабилно – колкото и да говорят, че гласуването щяло да промени това – пълни глупости, няма 90% активност, а и да има, то винаги има фалшифициране на резултатите като резервен вариант. Да слезем от облаците – търговията с гласове е тук и ще остане. Въпросът е какво правим.
С надписи “купуването и продаването на гласове е престъпление” не става. Престъпление било – ха! Все едно мисълта за закона ги е спирала преди. Плашат кучета с кокали.
Не става и с журналистически “разследвания”. Това ми е и поводът да се подразня така – оня ден един по телевизията направил геройски репортажи и заснел как някакви цигани някъде си уговаряли търговия с гласове. Скрити камери, после полицаи, после пък в друг случай и вече без полиция репортерът замахва да се бие с продавача, гони го по улицата с микрофон, задава му “морални въпроси”… Смех, смех…
Никой не заслужава тормоз от измислени телевизионни разследвания. Ако някой наистина е търгувал с гласове, то:
1) не е работа на телевизията да наказва и да порицава
2) щом циганите продават и ги хващат тях, кой тогава купува бе, да му се не види? КОЙ, кой е този, дето е поръчвал – намажете се с боя, направете се на цигани и идете да предлагате гласове в партийните централи, че да може да “хванете” купувачите. То така, с дребните риби и баба знае
Нали “купуването и продаването” на гласове е престъпление, не видях да пише само продаването. Голямо важно, че Хасан ще полежи в ареста малко – той баш в ареста се е изучил. Но кой купува? Щото така всичко ми стои леко странно – значи върти се една бесна търговия на гласове, значи едни престъпления де, и в цялата тая търговия продавачите ги бият през ръцете, докато купувачите получават параграф от новогодишното обръщение на президента в стил “ребята, давайте жить дружно и да не купуваме повече гласове”.
Ми не е честно някак. А репортерите, дето гонят хората и се карат по улиците заради ексклузивната новина, са си отрепки така и така.