Но и за тъпите, за злите,
7 книги накуп
от Палатков лагер зa пингвиниНо и за тъпите, за злите,
Толова съм уморен, че не мога да си проверя пощата. Гледам я, тук е, изтегли се и прелиствам нагоре-надолу с отнесен поглед и не се сещам какво щях да правя. А, да – да си прочета пощата. Нещо не е таман – много си харесвам работата, но да не съм на бюро с гръб към пътеката. Не обичам да ми гледат монитора, ама хич. Не че нещо, просто ме напряга. Иначе съм ок. Празници. Кафе в центъра. Почивка.
Толова съм уморен, че не мога да си проверя пощата. Гледам я, тук е, изтегли се и прелиствам нагоре-надолу с отнесен поглед и не се сещам какво щях да правя. А, да – да си прочета пощата. Нещо не е таман – много си харесвам работата, но да не съм на бюро с гръб към пътеката. Не обичам да ми гледат монитора, ама хич. Не че нещо, просто ме напряга. Иначе съм ок. Празници. Кафе в центъра. Почивка.
Ако често използвате терминала или пък харесвате да комбинирате доста от нещата, които вършите в .sh скриптове предполагам, че това приложение от BulTux може да ви бъде доста полезно, особено ако като мен имате проблем със запомнянето на километричните низове от команди с параметри за извършване на задачи от рода на:
- конвертиране на изображения
- записване на екрана във видео формат
- споделяне на екрана чрез SSH
и т.н.
TermFu е приложение за Android телефони (Android 2.2+), което ви позволява да преглеждате сайта commandlinefu.com за
различни команди – от записване на екрана чрез ffmpeg или mencoder, през ssh и различни трикове за споделяне на екрана до следене на системата. На практика сайта предлага различни едно-редови команди, с които можете доста да улесните живота си. От друга страна запомнянето на тези дълги команди е определено непосилно (поне за мен е така), а посещаването на сайта през телефона е меко казано неудобно. Така се роди и идеята за TermFu – едно малко приложение, което по всяко време да ми е под ръка.
- Табът “Последни” (Latest) – предлага на потребителя последните команди, публикувани за последната седмица – избор на команда отваря диалог, в който се показва цялата команда, описание какво прави и позволява на потребителя да копира командата в буфера за споделяне (clipboard). Звездичката, която е на всеки ред, позволява да добавите командата в “Предпочитани”.
- Табът Популярни (Popular) – не се различава по функционалност от Latest, освен че предлага най-популярните команди за цялото време. Това са командите, които с времето са събрали най-много гласове.
- Табът “Търсене” (Search) – както предполагате – позволява търсене в commandlinefu.com за въведена от вас ключова дума. Резултатите функционират както последните два таба.
- Предпочитани (Favorites) – показва записаните в базата данни на приложението команди от пторебителя (Записването става, чрез избор на звездата от предните три таба). Тук функционалността е малко по-различна. Контрола става чрез задържане на определен елемент, което активира меню с опции – “Преглед” и “Изтриване”, което предполагам е ясно какво правят.
Приложението можете да изтеглите от Google Play Store:
Имате стари снимки, искате да изглеждат като онези страхотно модерни снимки, които всички правят с Instagram? Дообре... Imagemagick знае как.
Оригиналната снимка:

Ghotam:

convert zkayra.jpg -set option:distort:viewport "%[fx:min(w,h)]x%[fx:min(w,h)]+%[fx:max((w-h)/2,0)]+%[fx:max((h-w)/2,0)]" -filter point -distort SRT 0 +repage -modulate 120,10,100 -fill '#222b6d' -colorize 20 -gamma 0.5 -contrast -contrast ghotam.jpg
Toaster:

convert zkayra.jpg -set option:distort:viewport "%[fx:min(w,h)]x%[fx:min(w,h)]+%[fx:max((w-h)/2,0)]+%[fx:max((h-w)/2,0)]" -filter point -distort SRT 0 +repage -fill black -opaque '#330000' -modulate 150,80,100 -gamma 1.2 -contrast -contrast -gaussian-blur 0x1 toaster.jpg
Nashville:

convert zkayra.jpg -set option:distort:viewport "%[fx:min(w,h)]x%[fx:min(w,h)]+%[fx:max((w-h)/2,0)]+%[fx:max((h-w)/2,0)]" -filter point -distort SRT 0 +repage -fill black -opaque '#222b6d' -fill white -opaque '#f7daae'-contrast -modulate 100,150,100 -auto-gamma nashville.jpg
Lomo:

convert zkayra.jpg -set option:distort:viewport "%[fx:min(w,h)]x%[fx:min(w,h)]+%[fx:max((w-h)/2,0)]+%[fx:max((h-w)/2,0)]" -filter point -distort SRT 0 +repage -channel R -level 33% -channel G -level 33% lomo.jpg
Kelvin:

convert zkayra.jpg -set option:distort:viewport "%[fx:min(w,h)]x%[fx:min(w,h)]+%[fx:max((w-h)/2,0)]+%[fx:max((h-w)/2,0)]" -filter point -distort SRT 0 +repage -auto-gamma -modulate 120,50,100 -fill 'rgba(255,153,0,0.5)' kelvin.jpg
Толкова, за да придобиете представа на какво е способен Imagemagick... Прегледайте документацията, за да се запознаете с пълните му възможности, ако искате да шашнете Света с наистина откачени снимки.
Не успях да ида на OpenFest. Имах намерение, но вкъщи сме с леко болничка мама и всички – дечица и тати – се опитваме да помагаме. Не ми липсва пропускането на фестивала – от няколко години вече съм леко встрани от тия неща, по едно време и престанах да ходя. Радвам се, че хората, които продължиха и продължават да го организират, не губят ентусиазма. Аз не съм бил никога от централното ядро там, но покрай Сдружението за свободен софтуер имах досег и донякъде, доколкото можех, съм помагал косвено. Първият OpenFest беше точно на рождения ми ден и отидохме заедно с Краси, после цяла вечер бяхме с хората от екипа, с Krzysztof Zaraska от Prelude IDS и Harald Welte. Беше 2003-та. Сега погледнах – на сайта на OpenFest най-старото споменаване в историята на фестивала е 2006-та. Може би има нещо общо със смяната на хората, с промяната на екипа. Може би има личен момент, както имаше и личен момент в разтурянето на FSA-BG. Жалко, но все тая. Имам много добри приятелства и познанства от тия години и си ги ценя – макар и повечето хора да ги виждам “веднъж на високосна”.
Прекарах топлите пладнета на съботата и неделята в парка с децата. Игри, езерца, катерички, жълъди, въртележки и пързалки и разговори със Светко защо някои деца се държат лошо и как трябва сам да се справя, защото не е честно аз да се намесвам. Хубави дни. Краси е по-добре. Трябва да платим наема днес – като мине това, ще се успокоя, надявам се. Бях изнервен вчера и взех да се карам на децата – поуката е, че валидолът не е лошо нещо и митовете за опасности са пълна глупост и чист HealthScare.
Не успях да ида на OpenFest. Имах намерение, но вкъщи сме с леко болничка мама и всички – дечица и тати – се опитваме да помагаме. Не ми липсва пропускането на фестивала – от няколко години вече съм леко встрани от тия неща, по едно време и престанах да ходя. Радвам се, че хората, които продължиха и продължават да го организират, не губят ентусиазма. Аз не съм бил никога от централното ядро там, но покрай Сдружението за свободен софтуер имах досег и донякъде, доколкото можех, съм помагал косвено. Първият OpenFest беше точно на рождения ми ден и отидохме заедно с Краси, после цяла вечер бяхме с хората от екипа, с Krzysztof Zaraska от Prelude IDS и Harald Welte. Беше 2003-та. Сега погледнах – на сайта на OpenFest най-старото споменаване в историята на фестивала е 2006-та. Може би има нещо общо със смяната на хората, с промяната на екипа. Може би има личен момент, както имаше и личен момент в разтурянето на FSA-BG. Жалко, но все тая. Имам много добри приятелства и познанства от тия години и си ги ценя – макар и повечето хора да ги виждам “веднъж на високосна”.
Прекарах топлите пладнета на съботата и неделята в парка с децата. Игри, езерца, катерички, жълъди, въртележки и пързалки и разговори със Светко защо някои деца се държат лошо и как трябва сам да се справя, защото не е честно аз да се намесвам. Хубави дни. Краси е по-добре. Трябва да платим наема днес – като мине това, ще се успокоя, надявам се. Бях изнервен вчера и взех да се карам на децата – поуката е, че валидолът не е лошо нещо и митовете за опасности са пълна глупост и чист HealthScare.
Всички ние редовно си правим архив и резервни копия от важната информация по лаптопите и компютрите, които използваме, и съхраняваме тези архиви на друго място, различно от лаптопите и компютрите, които използваме... нали така? Ха-ха.
Това все още е най-стария виц сред IT хората - датира още от появата на първия персонален компютър.
Обаче не е толкова весело, когато се прецака твърдия диск и няма от къде да възстановите данните си. Тогава ви идва на ум, че можеше и да копирате оная папка със сорс кода в dropbox например... и сега да си я върнете обратно... Само ако не беше толкова досадно да се правят архиви и да се ъплоудват на някъде. Ами всъщност не е толкова досадно. С bash скриптове и cron, всяка досадна задачка я прехвърляте на Линукс и той с удоволствие ще я върши редовно вместо вас.
Добрият човек Andrea Fabrizi е написал скрипт, който позволява да работите с dropbox от командния ред. Отбележете си някъде да го почерпите бира, когато го срещнете. Свалете си dropbox-uploader.sh и го настройте за работа с вашия dropbox, следвайки указанията на Андреа. С негова помощ можете да копирате архивите си на редовни интервали там с помощта на скрипт и cron.
Естествено, аз не ви съветвам да качвате данните си в Интернет незащитени и да се доверявате на сигурността на dropbox. В никакъв случай. Нямате никаква реална представа колко защитен е сайта им и дали вече не е хакнат. За това силно ви препоръчвам да криптирате всяка информация, която качвате там. Скрипта, който ви предлагам, освен че създава архиви от директориите, които сте му посочили, също така криптира тези архиви с публичен ключ, преди да ги качи в dropbox, така че само вие да можете да ги декриптирате в последствие с частния си ключ. Дори някой да ги източи от там, няма да може да ги разгледа.
Като първа стъпка трябва да си генерирате двойка частен-публичен ключове специално за целите на архивирането. Не ви съветвам да използвате ключове, които използвате вече за други цели. Необходимо е да имате OpenSSL в системата си, ако нямате, инсталирайте си го. С него генерираме ключовете:
openssl req -x509 -nodes -days 100000 -newkey rsa:2048 -keyout prk.pem -out puk.pem -subj '/'
Частният ключ prk.pem запазете някъде на сигурно място, чиято сигурност вие контролирате. Този ключ отключва архивите. Публичният ключ puk.pem ще се използва за заключването им, него може да запазите където ви е удобно, той може само да криптира.
Сега сте готови да използвате моя скрипт. Свалете си го от тук: dbackup. В началото на скрипта има няколко променливи, които трябва да настроите, за да стане използваем.
bcpdir=("${HOME}/mp3/" "${HOME}/scripts/") - тук задавате директориите, които искате да се архивират. ${HOME} е променлива на обкръжението, която отговаря на вашата домашна директория. Можете да зададете колкото пожелаете директории тук, като записвате пътя до тях в кавички и ги разделяте една от друга с интервал. В примера скрипта ще архивира две директории от домашната ми директория - mp3 и scripts.
pubkey=("${HOME}/dropbox_backup/pukey.pem") - тук се посочва публичния ключ, който ще се използва за криптиране на архивите. Задайте пълния път на файла.
dboxup=("${HOME}/dropboxbackup/dropboxuploader.sh") - това е пълния път до скрипта на Andrea. С него ще се ъплоудват архивите в dropbox. Необходимо е преди да изпълнявате моя скрипт, да сте настроили неговия за работа с вашия dropbox.
dboxdr="/backups" - това е папката в dropbox в която искате да се запишат архивите ви.
След като сте настроили тези променливи, можете да си създадете запис в cron, който да изпълнява скрипта на определен от вас интервал. Честито.
В този backup скрипт липсват много неща, които биха го направили истински бекъп скрипт. Например той прави само пълни архиви на посочените директории, не предлага възможност за частични архиви само на файловете, променени след последния пълен архив. Именно поради това е poor man's вариант на бекъп, а не истински бекъп. Но по-добре такъв, от колкото никакъв.
Едно нещо, което липсва и което вие можете сами да добавите - след успешно качване на
архивите в dropbox, да изтрива архивите от локалната машина, за да не заемат излишно място.
Скрипта вече си работи в /tmp директорията и почиства след себе си. Освен това разделя архивите на части от по 512M. Ако искате по-малки или по-големи парчета - задайте размера в променливата bckpch в мегабайти. За всеки файл се изчислява контролна сума (md5).
DreamHost са пълни смешници! Казвал съм го и преди, но това вече прелива чашата. Единствената причина да не се махам от тях толкова време е, че все нямам време – имам доста неща за местене, не е просто едно блогче на уърдпрес. А, и другата причина е, че не са български хостинг. Не ми се задълбава в тая насока, но накратко аз доверие нямам по принцип на споделените хостинги, та камо ли ако са български. Всички oversell-ват, при това яко, масово нямат даже ssh, по-специализираната поддръжка е под всякаква критика, а и данните са ми в държава, управлявана от луди алчни нарцистични властолюбиви… хора.
Но за Дриймхост – вижте сега, казвате, че правите “Proactive Security Maintenance” чрез “(New Login Keys)”. Похвално, но:
1) нито е “proactive”, защото го пишете постфактум,
2) нито е “security”, защото НЕ Е и си е покана “елате ни направете MITM” и
3) що не вземете да се гръмнете с вашите циркулярни писма, в които пишете оригиналности и тъпотии, а когато има нещо сериозно – правите проактивно действие, което нито е действие, нито е проактивно.
Толкова съм потресен, че чак не ми се обяснява. Нямам думи направо. Който знае за какво става дума или има време да порови, ще разбере… Вижте, дори уеб-страницата, на която е “обявлението”, не е през SSL, а си е по чист HTTP. Даже когато го видях снощи, съобщението си беше с цитиран ключа на съответната система, която за пример са достъпили… После са го заменили с “removed for security reasons”… Всъщност защо не пуснахте ssh id-то? Щото трябва да пуснете тези на всичките ви хостове, не само на този, който сте пробвали в примера, и това ви се е видяло много като текст? В коментарите някой се беше опитвал да трие ред с номер 10278, който също е от примерната система на админа в Дриймхост… (Сега поне знаем, че някой от техните админи има поне 10278 хоста в known_hosts, макар че какво ни интересува.)
Имат ми пощенския адрес. Даже ми имат два. Имат списък за циркулярни писма, с които спамят потребителите си за глупости. Имат административен панел, в който се влиза с парола и който е по https, където можеха да направят някаква автоматика за това… или изобщо ако бяха пуснали съобщението в админ-панела, щеше да е сто пъти по-добре. Защото вече си влязъл, вече си се доверил на панела. А така, в някакво си сайтче?
Чак ми става кофти, че такива смешници се опитват да се набъркат в OpenStack. Къш бе!
Аматьори.
За нас си е значимо и определящо – вече не сме в “Надежда”. Не че няма надежда за нас, напротив – това е част от движението напред, все натам, към мечтите. Част от по-добрата грижа за децата ни, част от решението след достатъчно дълго търпене на неправилни неща, вече просто да не ги позволяваме. Преместихме се от Надежда в центъра. Или почти в центъра – преди сто години си е било поле далеч извън града, после дълго е било с малко къщи, а сега не знам къде да си паркираме колата. Живея на улица с име на български цар с моето име. Ха сега да ви видя! :)
Невъзможността да паркирам близо до жилището си е огромно неудобство. Мъкненето на торби през две-три пресечки е ужасно – няма проблем, ако са торби с покупки за деня, но когато се налага да се допренася покъщнина, книги, дрехи или просто да се пазарува за седмица напред е остро неприятно. Най-малко коли има в неделя привечер – когато са най-малко колите на работещите в центъра и цялата армада служебни коли. Понеже сега вече ходя на работа пеша (два километра в самия център, в посока към “зоните” – няма как иначе), колата си стои по цяла седмица където съм я оставил в неделя вечерта. Интересното идва, когато през седмицата ни се наложи да идем някъде – я на пазар, я нещо друго – тогава паркирам на още по-далечно място, където успея да намеря свободно. Лош момент е и това, че вече сме под наем, но се надявам да го преодоляваме леко.
Всичко ни е близо, има много магазини, макар и скъпички, има много транспорт, макар и неуреден, тротоарите са изпотрошени, улиците са с дупки или с разкривени павета. Кина почти няма, но утехата е, че “ей-къде ни е операта, ей-къде са ни театрите”. Мда. Но пък има неща за децата наблизо – Светко вече ходи на английски и шашва госпожата със знанията си. И училището, където е на предучилищна, е близо и е ОК, поне засега.
Имаме парк на по-удобно и близо място от Северния в Надежда. Надежда и Северният парк са си страхотни, но просто ни беше далече, в другия край на квартала бяхме. Имаме и повече спокойствие сега – няма диви селяни под нас, а и стените не са панелни, та и да вдигаме тупурдия с децата, пак не е толкова критично, надявам се.
И те така. Бавно, славно. Скоро пък и фирмата се мести в нов офис и ще работя на две-три минути от нас. Ако някой ден стане възможно да работя отдалечено, още по-добре.