Homo Erectus… отново

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Някои твърдят, че маймуната се е превърнала в човек, когато се изправила на задните си крайници. Може и така да е, няма как да знаем, никой от съвременниците ни не е присъствал на това събитие. Но днес всички сме свидетели как този изправен човек, този homo erectus, прекарва все по-голяма част от живота си седнал на задните си части. Прогрес. Няма спор.

Все повече изследвания сочат, че офисния стол е тихият убиец, който бавно, но сигурно скъсява живота ни, докато обгръща все по-окръглените ни задници във все по-удобните си форми. А спасението е толкова просто - достатъчно е само да се изправим! Дори и в офиса това е напълно реална алтернатива. Всичко от което се нуждаем е подходящо бюро.

Просто. Но скъпо. Хубаво бюро за работа в изправено положение лесно може да достигне цена от 800 долара. Колкото пернишки Голф на старо. Тук идва момента да проявим онази интелигентност, която ни различава от маймуните. Едно питане за diy standing desk ще накара Google да ви затрупа с връзки към всякакви хитроумни планове за преход от седнало към изправено работно място. Аз избрах Standesk 2200.

Защо? Защото е лесно за изпълнение, изглежда добре и е евтино - в случай че да работя прав не ми хареса, експеримента няма да ми струва твъре скъпо.

Бърз преглед в сайта на Икеа показа, че всички необходими компоненти са налични. Дори успях да комбинирам решение за 21.00 лева, вместо за 22.00 долара, колкото им е струвал "оригинала" на момците в САЩ. Какво използвах:

  • Помощна маса Lack, кат. № 20011408 - 1 бр. - 9.99 лв.
  • Конзола Ekby, кат. № 00167472, 2 бр. - 3.00 лв./брой = 6.00 лв.
  • Рафт Ekby Laiva, кат. № 50178703, 1 бр. - 5.00 лв.

Общо: 20.99 лева. Плюс винтове за дърво на стойност 0.50 лева.

Едва ли са ви необходими инструкции за сглобяването - достатъчно е да разгледате снимките на произведението ми. Важно е да поставите клавиатурата на висоичината на лакътните ви стави! И само едно предупреждение - внимавайте когато навивате винтовете, с които прикрепвате конзолите към краката на масичката, които са изработени не от масивно дърво, а от ПДЧ - ако прекалите с навиването има опасност винта да "превърти" и да изпусне. Точно това ми се случи на мен с един винт. Поради което се наложи да приложа свински опашчици, които да стегнат конзолите на мястото им. Не особено естетически издържано, но пък здраво и надеждно :)

И понеже a picture струва повече от thousand words... на вашето внимание - Standesk 2100:

(...и три месеца по-късно: still standing...)

Компонентите

standesk2100 standesk2100

standesk2100 standesk2100

standesk2100 standesk2100

Прочети ми аватара

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

И все пак една солидна част от това което съставлява една съвременна личност е присъствието ѝ в Интернет - нейния живот онлайн в социални мрежи, форуми и прочие. Образа на тази онлайн самоличност, с който тя осъществя първоначален контакт с останалите виртуални самоличности, е малка картинка, често наричана аватар (понятието е в обръщение дълги години преди Холивуд да започне да го експлоатира). Ако в офлайн пространството посрещат по дрехите, в онлайн пространството посрещат по аватара. С него имате шанс да манипулирате първото впечатление за вас у непознатите и да предпоставите тяхното отношение към вас в подходяща за вас емоционална гама. Така че не подценявайте малката картинка. (Въййй... като като един Максим Бехар го докарах!)

Бидейки едно от първите неща, които другите "виждат" от вас в Интернет, аватара е добър начин да направите изявление, което да привлече вниманието им. Неговата площ по определение е ограничена, но една-две думи биха се събрали. От вас зависи да измислите кратко, но ярко и запомянащо се нещо. А Линукс ще ви помогне да го изпишете върху картинката, която сте избрали да представлява вашата ярка индивидуалност пред света.

Инструментите за целта са част от пакета imagemagick. Ако се интересувате от всички детайли и инструменти в него - www.imagemagick.org е добро начало. Тук няма да изпадам в подробности. Командите, които използвам и опциите са скрити в прост скрипт на bash - каква изненада - който взима от вас името на файла с картинката и текста, който искате да изпишете върху нея. Какъв контрол имате върху скрипта? Отваряте го с любимия си редактор (както пишат в посредствените сайтове за Линукс, кхъкхъ), и:

  • -background : тук можете да зададете цвета на фона ЗАД текста. ако искате да е прозрачен - използвайте transparent.

  • -gravity : този параметър определя къде върху картинката да се позиционира текста. Вариантите са northwest, north, northeast, west, center, east, southwest, south, southeast. Мисля, че е очевидно кой къде позиционира текста - горната част на картинката е north, дясната east, долната south, лявата west.

  • -font : Очевидно това е шрифта с който ще се изпише текста. Зависи от това какви шрифтове имате на системата си.

  • -fill : Цвета на текста.

  • -pointsize : Размера на шрифта, с който ще се изпише текста.

Променяйки тези параметри, можете да постигнете различни комбинации на текст и картинка. "Прочети ми аватара!" е онлайн еквивалента на култовата реплика "Read my lips!", не се притеснявайте да импровизирате и да сменяте често statement-а върху аватара си. С този прост скрипт това не е трудно. А можете и да го използвате в по-сложни сетъпи, които примерно на определен период от време автоматично четат statements от предварително подготвен файл, изписват ги върху аватар и ъпдейтват с него вашия профил в съответната социална мрежа, използвайки API функциите й. Пример за аватар "избродиран" с този скрипт e моя twitter: @yradunchev

Приятна игра!

#!/bin/bash

[[ "$#" -eq 2 ]] || { echo "Usage: ${0} pict.ure \"caption text\"" >&2; exit 1; }

convert \
-size $(identify -format %w ${1})x40 \
-background transparent \
-gravity center \
-font Helvetica-Bold \
-fill yellow \
-pointsize 40 \
caption:"${2}" ${1} \
+swap \
-gravity south \
-composite ${1%.*}_${2}.png

Сто години самота

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Сто години самота
Габриел Гарсия Маркес







Опитите да пиша за тази книга са поредица от провали, които трия вече почти месец. Причината е ясна - "Сто години самота" е толкова силен текст, и толкова пълен с литература, че ми е тъпо-тъжно-смешно (в тоя ред) да се изказвам по въпроса.
Всяко изречение е пределно изпълнено с най-точни думи и смисъл. Плътността на информацията на страница понякога е убийствена, хора и животи се появяват и изчезват, оставили след себе си хубава, цветна следа. Като съотношение текст/история (и не само) ми напомня на Павич. Но се чете много по-лесно и по-леко, и си казваш "Ей това е да ти личи, че си майстор".

Преди да я започна, си мислех, че е някаква трудна и тегава книга, която най-малко ще ме депресира. Пълна заблуда. Ще се посмеете, ще ахнете, ще препрочитате изречения и страници, ще се опитвате да запомните поколенията и в един момент ще се предадете пред родословното дърво на семейство Буендия.
Всичко започва със стегнати девически гащи и спечелен бой с петли. После идва един тъжен дух, преселението на няколко семейства и основаването на малък град.
Макондо.
Като чуя това име, се сещам за пътуващите цигани, които идват всяка година в града с капани за мечтатели. Металотърсач. Машина за лед. Алхимически комплект. Тайната на живота и смъртта. А после.. после тази картина се оказва само малък фрагмент от огромно платно. Платното расте и се променя, някои нишки се късат, друг се появяват, уж трудно разпознаваеми, но много различни.

Вашият живот - този който имате, а и този, който искате - е вътре.
Мистичен, важен, самотен, част от всичко останало.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/9 - да чакаш Мелкиадес

Сборник за народни умотворения и народопис, том XXXIX, 1934г. – Народни песни от Черничево

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
автор: Georgi Stankov Сборник за народни умотворения и народопис  издава  Българската академия на науките  в София  книга XXXIX  София  Печатница П. Глушков  1934г.  В тази сбирка ще намерите народни песни от Черничево, записани и нотирани от Васил Стоин. През септември 1930г. той посетил селото и събрал песните, които са публикувани през 1934г.  Списък на черничевците,

Хартиената кукла

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Хартиената кукла
Робърт Паркър







Усещам се, че прибягвам до Паркър всеки път, когато искам да чета, но нищо не ми върви. Един вид изпитана рецепта за спешни случаи.
Такива моменти не са рядкост през последните месеци и читателската ми леност отстъпва място само на несериозното ми и вяло писане в блога (обмислям постинги с по три думи и една дроб). Може би е заради пролетта или заради някакъв нов щам на мързела. Или защото няма вдъхновяващи книги.
Така.

Робърт Паркър се разпознава лесно - всяка глава започва с абзац-два описание на обстановката и човека, с който се среща Спенсър. За незапознатите - Спенсър е различният типичен частен детектив, има си сериозна приятелка, дружи с няколко съмнителни типове, има изострено чувство за справедливост, готви, пие, разбира се с полицията и в общи линии е доста порядъчен и възпитан.
След встъпителните редове следват диалози. Хитри, интересни и в големи количества. Важни са думите, а не следите по килима.

Жената на известен богаташ е убита с чук пред дома си и полицията е в задънена улица. Накрая слагат досието в папка "Един луд го направи" и скръбният съпруг наема Спенсър за да разрови надълбоко. Там обаче винаги мирише и има заровени скелети, а в случая за украса е добавено политическо влияние и изключително странно минало. Подобна каша не може да се изсърба наведнъж, затова Спенсър си дава около 250 страници и от време на време разрежда с вечери на свещи, пиене на бира в гей-бар (по служебна работа) и мълчаливи боксови тренировки.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - тихи кучета

Азазел

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Азазел
Борис Акунин






Още едно хитроумно руско приключение от царско време.
След Коронация (великолепна!) реших да прочета всичко на Акунин, така че започвам поред.

Фандорин тук е млад и зелен полицейски служител, комуто е поверена рутинна задача. Находчивостта и наблюдателността му обаче го забъркват в странна каша, която го води из най-неочаквани места, включително на дъното на лондонски канал, където се преструва на застрелян.
Нова опасност = ново повишение.

Рецептата е ясна, но толкова добродушно и мило поднесена, че нямам нищо против. Свръхсимпатичният ментор, фаталната жена, убиецът на две крачки пред читателя, изменниците, заговорът, цялата схема, животът на косъм, взривеният хепиенд.
Накрая Фандорин е още по-симпатичен, а човек си мисли, че 19 век не е бил толкова кофти. Ако живееш в европейска столица, де.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - естернат

Стрелецът

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Стрелецът
Стивън Кинг







Уестърн. Sci-fi. Фентъзи. Малко хорър.
Магичен постапокалипсис. Пустиня. Упорито преследване, заредено с енергията на пророчески сън.
Много, много въздействаща и силна смес.

Останки от цивилизация като уродливи плевели са осеяли пътя на Стрелеца. Пред него е Човекът в черно, винаги с няколко дни преднина - недостижим, тайнствен, могъщ, важен. Много въпроси в сянката на Тъмната Кула.
Миражи от нашия свят се сливат със заклинания и магии.
Кръв, пясък, жертва на близък човек.
Мимолетна любов като тичане в сън - не можеш да избягаш, защото плуваш в мед.
Обреченост. Изгубеното незапочнало детство.
Всеки търси отговори, най-вече читателят.

Книга, писана повече от десетилетие. Чете се за няколко часа.
Логореята ме напусна и нямам много думи, така че - четете.

Нужно ли е да чета и другите неща от "Тъмната кула"?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/9 - револвер

OpenTTD

от Владимир Колев
лиценз CC BY-NC-ND
Игри

OpenTTD е пресъздаване на играта на Microprose Transport Tycoon Deluxe (TTD) с отворен код. Като президен на транспортна компания през 1950 година, имате избора да създавате железопътни, пътни, въздушни и морски транспортни пътища, за да построите своята транспортна империя. Целта е да надхитрите своите опоненти, строейки атрактивни методи за предвижване за пасажери и компании, за да станете най-ценената транспортна компания до 2050 година.

OpenTTD е базирана на Chris Sawyer‘s Transport Tycoon Deluxe и предлага напълно нов набор от нови възможности, включително игра в мрежа, по-добри станции, по-големи карти и основа за други опции. OpenTTD работи еднакво добре под Linux, Unix, BeOS, OS/2, Windows и някои други платформи.

Малко исотиря

За да не описвам цялата история на играта ще спомена само някои факти за OpenTTD, без да засягам оригиналната версия и други имплементации и подобрения. OpenTTD е започнат като проект от Ludde през 2003 година като тогава се свързва с Owen Rudge, съобщавайки му, че смята на пресъздаде играта, конвертирайки оригиналната версия на TTD на езика C. Година по-късно Ludde показва своята първа версия на Owen Rudge. Създават се форуми и общност, която в последствие продължава развитието на играта.

Първата главна версия 1.0.0 е особено важна в историята на OpenTTD, за хората играли на по-стари версии, вероятно си спомнят, че тогава, за да се играе играта трябваше да имат оригиналната версия, за да могат да използват различните сценарии и пътни съоръжения. От версия 1.0.0 това вече не е необходимо, тъй като OpenTTD разполага със свои собствени, някои от които нови, други подобрени.

Инсталация

За да инсталирате OpenTTD просто трябва да прибегнете до своя пакетен мениджър и да инсталирате играта:

За K/X/L/Ubuntu и Debian (от 10.04 нагоре):

 sudo apt-get install openttd openttd-data openttd-opengfx openttd-opensfx
 (последните два пакета са безплатните сценарии и аудио-ефекти)

За openSuse (за версии по-нови от 11.4):

 zypper install openttd openttd-data openttd-opengfx openttd-opensfx

За ArchLinux:

 pacman -S openttd openttd-opengfx openttd-opensfx

За други дистрибуции инсталацията е аналогично, но преди това се уверете, че версия в хранилищата на вашата дистрибуция е по-нова от 1.0.0

За самата ига

Играех TTD още от времето на Win2k и по нея ме запали един мой много добър приятел. С времето след като заминах в чужбина и с появата на openttd това ни позволи дори да играем в мрежа (тогава през Hamachi). Играта изисква доста свободно време и мислене, но играейки сами, винаги можете да запишете играта до където сте стигнали и по-късно пак да продължите. Всъщност последното е възможно и за игра в мрежа, но когато пробвахме тази опция, обикновено нямахме много успех и все се налагаше да почваме отначало (тази информация обаче е от преди 6 години, което означава, че сега е възможно да е абсолютно грешна). Личното ми мнение е, че това е една игра, която никога няма да остарае и винаги ще бъде актуална. Възможностите на играта се ограничават от вашето въображение, а сценариите са повече от зашеметяващи. Искуствения интелект е на наистина добро ниво. Ако се чудите от време на време какво да правите определено OpenTTD е подходяща за запълване на времето или пък за основа на някое LAN-Party.

Надвисналата сянка

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Надвисналата сянка
Глен Кук







Това е продължението на Черният отряд. Не се наложи да ровя из кашоните, защото книгата вече се намира тук. Безвредна дигитална щедрост, лошо няма.
На български Глен Кук е по-различен, доста по-различен. Дразня се, че го казвам, но е така. Липсва ми "мъжкарския" стил и на места нещата на звучат естествено. С цялото ми уважение към Елена Павлова (преводачката) го казвам това, но усещането наистина е по-друго. "Сбит и стегнат" на места се е превърнало в "претупан и недостоверен".

Сюжетните нишки са две и за мое съжаление не се пресичат достатъчно рано. В едната Гарвана се крие в забравен от боговете град и без да иска съдейства за възраждането на един голям, зъл проблем, който напъпва изпод земята. Покрай него в кадър снове кръчмар със слаб ангел и много дългове, който накрая стана симпатичен на всички, с изключение на мен. Същевременно Черният отряд лови бунтовнически останки след голямата битка в края на първата книга. И случайно попада на бившия си член Гарвана. Докато си изясняват отношенията и споделят тайните си, в един неразрушим замък над града се пече повод за още по-тежък сблъсък.

Отрядът дава много жертви, но оцелява и се запътва направо към третата част. Аз също.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - Шекер!

Войната на старците

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Войната на старците
Джон Скалзи








Ехее, тази пък колко отдавна я прочетох. Ще се опитам да си спомня за какво ставаше дума.

Значи, ако си американец и искаш да видиш как е в откририя космос, трябва да изчакаш до дълбоки старини. Млад и силен можеш да вкусиш от извънпланетния живот, само ако си индиец, норвежец или нещо подобно, някакъв реверанс в следствие кофти война.
Главният герой - сбръчкан и побелял - погребва жена си и се записва в редиците на звездната армия, това е единствения начин. Загърбваш всичко, забравяш миналото, приятелите и родния си град, и заминаваш към звездите. С надеждата да си отново млад, на ново място, сред нови хора. Втори живот, при това след доизживян първи. Много силно.
Там се сдружава с други старци и взаимно се чудят как ще бъдат използвани в битка, след като са амортизирани до краен предел. Отговорът идва с демонстрация на живо (която ще ви спестя), след което пенсионерите се включват в битки, срещат извънземни и се борят за живота си. Хвърчи кръв и лимфа, повечето не оцеляват.
Това беше отгоре-отгоре. Май.

Книгата е доста противоречива за мен. От една страна са изключително силните моменти, добрите идеи, достъпния изказ (и обяснения), свежите лафове. От друга страна са повърхностните диалози и сцени, предсказуемият сюжет, изфабрикуваните усмивки на съдбата и като цяло - холивудският дух, който властва от начало до край.
Има намигване към Хайнлайн, но без количествата философия.

Има и продължение, току-що видях. Смятам да го прочета, което пък означава, че книгата си е заслужавала.

А, не знам как ще филмират книга, в която всички са зелени.
По-тъмнозелените ще бутат ли рейса? Ха-ха.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - животоспасяваща реклама