Решение на Конституционния съд №13/26 юли 2024 г. относно промените в Конституцията
от Нели ОгняноваСтана известно решението на КС за промените в Конституцията. КС обявява за противоконституционни почти всички промени, на първо място промените, свързани със съдебната реформа. Подробно за решението – тук.
Има особено мнение, в което се обяснява защо измененията, свързани със съдебната власт, не са в компетентността на Велико народно събрание, тъй като не засягат формата на държавно управление, дори и при разширителното тълкуване, което ѝ дава решение №3/2003 г. – може да се прочете тук.
Коментар на доц. Атанас Славов: Най-честите определения за решение №3/2003 са “поръчково”, “политически мотивирано”, “решението Филчев”, тъй като е постановено по тълкувателно искане на тогавашния главен прокурор Филчев, чиято цел е да съхрани своята практически неограничена власт, с която се злоупотребява без да се носи каквато и да е отговорност (както става ясно от решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по делото “Колеви срещу България” и много други публично известни казуси). В това спорно решение КС приема, че всяка по-съществена промяна в структурата на органите на съдебната власт би била промяна във формата на държавно управление, следователно не може да се извърши от Обикновено Народно събрание (ОНС), а само от Велико Народно събрание (ВНС). С това свое решение отпреди две десетилетия, КС по същество си присвоява компетентност, която не е изрично възложена от Конституцията.
Правото се развива. Дори практиката на КС показва, че различни състави са се произнасяли различно по един и същ въпрос – лустрацията в Закона за радиото и телевизията беше приета за съобразена с Конституцията през 1999 г. и за противоконституционна – десетина години по-късно. Но в случая мнозинството в КС реши да останем при решението Филчев.
Президентът Байдън: необходимата реформа на Върховния съд на САЩ
от Нели ОгняноваПрезидентът Байдън е одобрил промени, засягащи Върховния съд, за които се говори отдавна. Той призовава за ограничение на безсрочния мандат на съдиите до 18 години; за обвързващ етичен кодекс за съдиите от Върховния съд и, на трето място, за конституционна поправка, която да забрани имунитета на президентите, след като Върховният съд постанови този месец, че бившият президент Доналд Тръмп има имунитет срещу наказателно преследване за официални действия.
Ограничението на срока на мандата и етичният кодекс подлежат на одобрение от Конгреса, но контролираната от републиканците Камара едва ли ще ги подкрепи. Приемането на конституционна поправка „Никой не е над закона“ изисква преодоляване на още повече препятствия.
Почти половината от американците подкрепят ограниченията на мандата на съдиите от Върховния съд и около 60 процента вярват, че поне един съдия от Върховния съд трябва да бъде разследван за етични пропуски, според проучване на общественото мнение, публикувано миналата седмица от Annenberg School for Communication и Dartmouth College. Но проучването показва, че общественото мнение за съда рязко се разделя по партиен признак.
Избори за ЕП 2024: Европейският съвет за цифрови услуги публикува доклад
от Нели ОгняноваНа 29 юли 2024 г. Европейският съвет за цифрови услуги публикува доклад
Законодателният акт за цифровите услуги (DSA) предоставя регулаторна рамка за оценка и смекчаване на рисковете, включително от дезинформация, като същевременно защитава основните права. Докладът предоставя преглед на действията, предприети от Европейската комисия и координаторите на цифровите услуги (DSC) за наблюдение на спазването и прилагането на DSA, както и действията , предприети съгласно Кодекса относно дезинформацията и от Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO ) в контекста на европейските избори.
DSA Ad Hoc работната група за изборите за Европейски парламент 2024 ще се превърне в постоянна работна група.
Докладът подчертава, че действията за осигуряване на готовност и координация между всички съответни заинтересовани страни са били успешни. Не са идентифицирани големи или системни инциденти с дезинформация.
Report_on_the_European_Elections__Digital_Services_Act_and_Code_of_Practice_on_Disinformation
Присвоените правомощия на Конституционния съд
от Божидар БожановИзречението „Науката, образованието и културата са национални ценности“ е обявено за противоконституционно. Защото:
„Конституционният съд [..] поддържа, в контекста на изложеното, че като не свързва ангажимента на държавата, по смисъла на оспорената промяна в чл. 23, с „националната“ култура, тази промяна не просто изменя установения в Основния закон модел на изграждане на национална културна идентичност – основа на националната идентичност, но и като не дефинира културата именно като „национална“, оспорената промяна в чл. 23 премества акцента от дух на общност, т.е. от оня отличителен начин на съществуване, с който се идентифицираме като нация и който другите разпознават, към общности, въплъщение на други отличителни ценности, традиции и вярвания, с които нацията не се идентифицира, с което нарушава базисна конституционна ценност – единството на нацията, което е елемент на фундамента на държавата, такава, каквато е изградена с Конституцията от 1991 г.“
Значи, като запишем, че културата е национален приоритет, а не „националната култура“, ще сринем единството на нацията.
Вместо да отменя важността на науката, образованието и културата, можеше КС да влезе в ролята си на тълкувател, и да каже, че щом е национален приоритет, значи става дума за национална култура и така да си реши вътрешните съмнения.
Но извън конкретния въпрос, тук има по-голям проблем. Че Конституционният съд се самопровъзгласява за последна инстанция по политическа целесъобразност, което не е в неговите правомощия.
Правомощията на Конституционния съд по отмяна на изменения на Конституцията, ако изобщо ги има (защото това не следва от текстовете в Конституцията) могат да бъдат само по процедурата на приемане и по правото на обикновено Народно събрание да изменя дадени норми, изключени в чл.158.
С решение 3 от 2003 г., и неговото циментиране с настоящото решение, както и с отмяната на текстове поради твърдяна политическа нецелесъобразност, Конституционният съд си присвоява правомощия, които няма. Той се поставя над волята на т.нар. производна учредителна власт, каквото е Народното събрание със 160/180 гласа. И тъй като няма пред кого да бъде оспорена законосъобразността на решенията на Конституционния съд, той става самодостатъчен.
След като явно Конституционният съд е влязъл на терена на политическата целесъобразност, най-малкото, което може да се направи, е съдиите да влизат в открит дебат със законодателя, чиито норми са оспорени, преди да се произнесе. КС е негативен законодател, а не съд, и като такъв следва да участва в законодателен дебат преди да „спуска“ решения.
В последните години настъпихме всички мини, заложени волно или неволно в Конституцията. И всички са свързани с липса на достатъчно взаимен контрол между институциите.
В ключови части от техните правомощия, безконтролни се оказаха главният прокурор, президентското служебно правителство и Конституционният съд. От тези три проблема, решихме само втория, но основен фактор за политическата нестабилност остава първият, закрепен от третия.
Демократичните общества учат уроци и влагат наученото в споделените си идеи и правни норми. Но тези неща отнемат време и много съпротива.
Материалът Присвоените правомощия на Конституционния съд е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
За правомощията на главния прокурор и правовата държава
от Божидар БожановГлавният прокурор има две правомощия, които опитахме да отменим, които се прилагат спрямо дейността на всички прокурори.
1) надзор за законност
2) методическо ръководство
Чрез тези правомощия главният прокурор може да се меси във всяко наказателно производство и да казва на всички прокурори какво да правят, без това да подлежи на контрол.
Вместо методическото ръководство, предложихме методически правила, които подлежат на обжалване.
Премахвайки надзора за законност, оставихме вътрешния контрол за законосъобразност, при който висшестоящи прокуратури контролират актовете на низшестоящи – както горните съдебни инстанции контролират долните.
Според Конституционния съд, без двете правомощия в техния безконтролен вид, не можело да се гарантира законосъобразното функциониране на прокуратурата. Цитат от мотивите:
„нито едно от тях самò по себе си не може да служи като пълноценна гаранция за законосъобразното функциониране на прокуратурата без наличието на другото“
Аз намирам това заключение за скандално и опасно. Изпълнителната власт, напр., не е така централизирана. Всеки министър има правомощия, дадени от законите, като министър-председателят не може да му се меси. Министерският съвет, като колективен орган, може да отменя неправилни актове на министри, но не и премиерът еднолично. Почти всички актове пък подлежат на съдебен контрол.
Председателите на върховните съдилища, слава Богу, не могат да се месят в работата на съдебните състави.
И какво излиза – всички държавни органи могат да действат законосъобразно без да са свръхцентрализирано-безконтролни, само прократурата не може. При все че основните рискове за правата на гражданите подлежат на потвърждаване от съда – мерките за процесуална принуда (напр. задържане), изземване, СРС (подслушване), т.е. няма нужда главният прокурор да е гарантЪТ срещу злоупотреби.
Не е нормално да се твърди, че това е в основата на конституционния ни модел. Тази постановка на нещата противоречи на принципите на правовата държава, защото казва „без пълна централизация на прокуратурата под главния прокурор, тя ще действа незаконосъобразно“.
Вместо механизмите за взаимен контрол, присъщи за правовата държава, има механизми за абсолютна власт, присъщи на тоталитарните държави. Неслучайно тази структура на прокуратурата и фигурата на главния прокурор на конституционно ниво се появяват в димитровската конституция.
Въпреки всичко, няма да се откажем от опитите да имаме истинска правова държава, защото тя е условието за благосъстояние.
Материалът За правомощията на главния прокурор и правовата държава е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
Републиканците срещу изследователите на дезинформацията: тревожна статия във WP
от Нели ОгняноваКлер Уордъл е известна на тези, които четат изследвания на дезинформацията. Тя е широко цитирана, както са цитирани и изследванията на неправителствената организация, в която работеше преди време – First draft.
Именно Клер Уордъл днес е на снимка към публикация във WP, в която се разказва как Тръмп и съпартийците му водят кампания срещу изследванията на дезинформацията в САЩ. Тезата им е, че изследванията на дезинформацията били политически изследвания, били насочени срещу републиканците и представлявали цензуриране.
Човек не би повярвал, че е възможно днес да се води война срещу политически неудобна наука. Още повече след като току-що Върховният съд на САЩ отмени с 6:3 гласа решение на по-ниска инстанция, ограничаващо технологичните компании и правителството да съобщават за дезинформация онлайн. Но решението не пречи на републиканците в Камарата на представителите (House Judiciary Committee Chair Jim Jordan, R-Ohio) да водят разследване срещу изследователи на дезинформацията и да ги наричат „противоконституционен цензурно-индустриален комплекс“ (“to better protect Americans harmed by the unconstitutional censorship-industrial complex”).
Разрушава се процъфтяваща екосистема от академични и нестопански организации и инициативи в технологичната индустрия, посветени на справянето с разпространението на дезинформация онлайн. „Притеснявам се, че ще тръгнем към изборите с превръзка на очите, без данни, за да разберем как изглежда политическата реклама, дезинформацията и чуждото влияние“, казва Алекс Абдо, директор в Knight First Amendment Institute.
След изборите през 2016 г. на фона на разкритията за намесата на Русия в полза на избирането на Тръмп, изследователите се фокусираха върху външната намеса, както и върху начина по който Тръмп използва социалните медии, за да разпространява неистини относно гласуването или пандемията.
Сега финансирането се оттегля, според WP Станфордската интернет обсерватория, изучаваща дезинформацията, прекратява дейността си. Уордъл напуска университета Браун в края на юни и преминава към изследвания по друга тема. Уордъл казва, че воденото от републиканците разследване е имало „сериозен смразяващ ефект“ върху работата й. Всеки мейл и публичните й участия са следени и анализирани.
Друга известна фигура от тези среди – Нина Янкович, която за кратко е ръководител на Съвета за управление на дезинформацията в държавната администрация, сформира група за политическо застъпничество, American Sunlight Project , за да повиши осведомеността на обществото за атаките срещу изследванията на дезинформацията. Според Янкович някои изследователи са се „уплашили за безопасността на семействата си“. Съд в Делауеър отхвърли иска на Янкович срещу Fox News, в който се твърди, че телевизията я клевети, като я обявява за привърженик на цензурата. Янкович ще обжалва решението.
Решенията на технологичните компании от 2021 г. да отстранят Тръмп от социалните мрежи се използват като основание републиканците да твърдят, че съществува широк заговор срещу тях в нарушение на Първата поправка. Републиканците имат съюзник в лицето на Илън Мъск, който купи Twitter през есента на 2022 г. и бързо изнесе вътрешна кореспонденция, според него показваща налагани ограничения. Някога добрите отношения със служителите на технологичните компании са се разпаднали, казват изследователите на дезинформацията.
Станфордската интернет обсерватория е платила милиони долари юридически такси, свързани с разследвания и съдебните дела, преди да бъде затворена. First Draft, неправителствената организация на Уордъл, която помага на организации да реагират на дезинформацията, затваря, след като донорите значително намаляват финансирането.
Федералните агенции също се оттеглят. Миналата година Националният институт по здравеопазване замразява програма за 150 милиона долара. Уордъл няма да следи изборната дезинформация по време на кампанията за избор на президент през 2024 г.
Разобличаването на дезинформацията е част от професионалната работа на изследователи, активисти, журналисти. Публикации като тази във WP са тревожен сигнал, да се надяваме, че това е само временно явление, което няма да се отрази върху кампанията.
Продължава делото NYT v Open AI
от Нели ОгняноваДоклад на ЕК за върховенството на правото 2024
от Нели ОгняноваПрессъобщение на ЕК:
Европейската комисия публикува петия си годишен доклад относно върховенството на правото – 2024, който разглежда развитията в тази област във всички държави от ЕС. Докладът обхваща четири стълба: реформи в правосъдието, уредби за борба с корупцията, медийна свобода и плурализъм, както и механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите.
Докладът отчита, че 68% от препоръките, отправени в предишния доклад през 2023 г., са изцяло или частично изпълнени. В някои държави членки обаче продължават да съществуват системни опасения и положението се е влошило. Тези опасения са разгледани в препоръките от тазгодишния доклад.
Докладът за 2024 г. включва съобщение, в което се разглежда състоянието на върховенството на правото в ЕС като цяло, и отделни глави за 27-те държави от ЕС, включително България, както и препоръките.
За първи път в доклада се включват и най-напредналите държави в процеса по разширяване на ЕС – Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Целта е с това да се подпомогнат усилията им за реформи в областта на върховенството на правото.
Според публикуваното също днес специално проучване на Евробарометър, над 7 от 10 граждани на ЕС са съгласни, че ЕС играе важна роля за утвърждаването на върховенството на закона в тяхната страна.
Както председателят Фон дер Лайен обяви в политическите насоки на ЕК за периода 2024—2029 г., Комисията ще продължи да подобрява мониторинга и докладването за върховенството на правото. Към доклада ще бъде добавено измерение, свързано с единния пазар.
Медийната част на доклада за България:
- Остават опасенията относно липсата на достатъчно гаранции за гарантиране на независимостта на медийния регулатор.
- Независимо от наличието на няколко регистъра за медийна собственост, остава задължението за ефективно разкриване на медийната собственост.
- Има известен напредък по отношение на прозрачността в разпределянето на държавна реклама.
- Въпреки правните гаранции за редакционната независимост, остават индикации за политическо и икономическо влияние върху медиите.
- Правителството поднови работата по законопроекта за укрепване на независимостта на обществените медии, но медийният регулатор все още не е назначил нов генерален директор на националната телевизия.
- Отбелязва се положителната тенденция по отношение на достъпа до обществена информация, но някои пречки остават.
- Предприети са стъпки за защита на журналистите от стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността, но журналистите продължават да се сблъскват с различни трудности и заплахи в тяхната дейност.
Публикуван е годишният доклад на БиБиСи за 2024 г. заедно с финансов доклад
от Нели ОгняноваДокладът показва, че БиБиСи е в центъра на националния живот и е най-популярната медийна марка в Обединеното кралство, като 95% от възрастните във Великобритания следят услугите на БиБиСи.
Докладът показва изпълнение по отношение на трите поставени цели на медията:
Истината
- 75% от възрастните в Обединеното кралство използват BBC News средно на седмиц;а
- 1,3 милиона 12-15 годишни в Обединеното кралство следят новините с БиБиСи – повече от всяка друга организация;
- Новините за Обединеното кралство достигат седмично до аудитория от 450 милиона души по целия свят;
- Най-високо доверие за международен доставчик на новини в света.
Производство на оригинално съдържание
- Почти £5 милиарда за икономиката на Обединеното кралство миналата година. За вложен £1 £2,63 се генерират в икономиката на Обединеното кралство.
- Половината от дейностите са извън Лондон.
- 99% от оригинално съдържание е направено в Обединеното кралство.
- 14 телевизионни награди BAFTA през 2024 г.
Социализиране
- БиБиСи достигна 25,2 милиона души в Обединеното кралство в деня на коронацията на HM The King и HM The Queen Consort
- Рекордни 8,1 милиарда заявки за стрийминг на BBC iPlayer – с 10% повече спрямо предходната година.
- От 10-те най-гледани програми в Обединеното кралство през 2023 г. седем са на БиБиСи .
- Хората прекарват средно 5 часа 44 минути в гледане на BBC TV/iPlayer на седмица.
Отново БиБиСи демонстрира прозрачност по отношение на разходите, включително по отношение на заплатите.
В този контекст призовавам Съвета за електронни медии да публикува лицензиите на БНТ и БНР, а обществените медии – да публикуват финансова информация за приходите и разходите така, че нивото на прозрачност да е сходно с нивото на прозрачност на БиБиСи.