Състояние на цифровото десетилетие за 2024 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕК публикува съобщение COM(2024) 260 final, което съдържа доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2024 г. В него се разглежда развитието на цифровата политика след доклада за 2023 г. и се представя напредъкът на ЕС в постигането на договорените цели и задачи за успешна цифрова трансформация за хората, предприятията и околната среда, както е посочено в Решението за създаване на политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.

Докладът включва в приложение оценка на националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие. Въз основа на това в него се очертава индивидуалният принос на държавите от ЕС за колективното постигане на целите и задачите на цифровото десетилетие.

Bulgaria 2024 Digital Decade Country Report

Невидимата ръка на медийната цензура на Балканите: доклад 2024 на BFMI

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

The Balkan Free Media Initiative (BFMI) e неправителствена организация, базирана в Брюксел. Създадена е през 2021 г. от Антоанета Николова. В борда на организацията е посочена Меглена Кунева.

В края на 2024 г. е публикуван доклад на BFMI “The Invisible Hand of Media Censorship in the Balkans”, в който има и кратка оценка ( с.12-15) на състоянието на медиите и медийната свобода в България.

Докладът следва друг подобен доклад от октомври 2021 г.

ЕСПЧ: Подслушване на журналисти в Унгария

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Близо девет години след събитията на 28 ноември 2024 стана известно решението на ЕСПЧ по делото Klaudia Csikós v. Hungary.

Жалбоподателката е журналистка, работи във всекидневника Blikk. Телефонът й е бил подслушван от разследващите органи с цел идентифициране на журналистическите ѝ източници, макар формално да е подлушван телефона на друго лице, срещу което се води наказателно преследване. Източниците й са разкрити, а на нея е отказан достъп до информация за събраните данни и законосъобразността на събирането с мотива за класифицирана информация.

Жалбата до ЕСПЧ е на основание членове 8, 10 и 13 от Конвенцията за подслушването на телефонните разговори и за липса на ефективна защита.

Решението

49. Съдът припомня, че i) телефонните разговори попадат в обхвата на понятията “личен живот” и “кореспонденция” по смисъла на член 8, ii) тяхното наблюдение представлява намеса в упражняването на правата по член 8 и iii) такава намеса е оправдана от условията на член 8, параграф 2 само ако е “в съответствие със закона”, преследва една или повече от законните цели, посочени в параграф 2, и е “необходимо в едно демократично общество”, за да постигне целта на уредбата.

51. В практиката си относно прихващането на съобщения при наказателни разследвания Съдът е разработил следните минимални изисквания, които следва да бъдат определени в закона, за да се избегнат злоупотреби с власт: i) естеството на престъпленията, които могат да доведат до издаване на заповед за прихващане; (ii) определение на категориите лица, на които комуникациите могат да бъдат прихванати; iii) ограничение на продължителността на прихващането; iv) процедурата, която трябва да се следва за разглеждане, използване и съхраняване на получените данни; v) предпазните мерки, които трябва да се вземат при съобщаването на данните на други страни; и (vi) обстоятелствата, при които прихванатите данни могат или трябва да бъдат изтрити или унищожени

53. Всяка намеса в правото на защита на журналистическите източници трябва да бъде съпътствана от правни процесуални гаранции, съизмерими със значението на разглеждания принцип. На първо място сред тези гаранции е гаранцията за преценка от съдия или друг независим и безпристрастен орган, който има правомощия да определи дали съществува изискване от обществен интерес, надделяващо над принципа на защита на журналистическите източници, преди достъпа до такъв материал, за да предотврати ненужен достъп до информация, която може да разкрие самоличността на източниците.

Съдът не счита, че са били налице подходящи процесуални гаранции, за да може жалбоподателката да оспори твърдяното използване на тайно наблюдение срещу нея.

Нарушение на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ.

Как се пише: контрагаранция, контра-гаранция или контра гаранция?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише слято – контрагаранция, мн.ч. контрагаранции. Националният гаранционен фонд е издал четири гаранции и една контрагаранция за финансиране на проекти по Оперативна програма „Рибарство“. По своята същност контрагаранциите представляват банкови гаранции, но с тази особеност, че се издават в полза на банка и обезпечават поемането на други банкови ангажименти. Забележка: Конкретното […]

Пеевски може да бъде спрян с редовно правителство

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Реалността е, че Пеевски може да бъде спрян трайно и сигурно само от редовно правителство. Другото са безспорно необходими, но краткосрочни мерки, които няма да го разклатят сериозно.

Дори да спрем избора на Сарафов, дори да го ограничим да продължи да заема длъжността (което безспорно трябва да направим и то бързо), тогава за изпълняващ функциите главен прокурор ще бъде назначен някой друг Сарафов, за който обаче дори няма да има снимка с Петьо Еврото и ще трябва да обясняваме защо и той е на Пеевски (а тази прокурорска колегия от този Висш съдебен съвет не може да назначи друго).

Дори да вземем оставката на Антон Славчев (КПК), което също трябва да случи, очакваме ли, че останалите членове на КПК няма да „съдействат“ на Пеевски? Те ако биха се противпоставили, щяха да блокират Славчев с мнозинство и досега.

Законите по Плана за възстановяване и устойчивост пък не отнемат нито един инструмент за влияние от Пеевски.

Служебно правителство, дори да не е на Главчев, не може да спре Пеевски. По две причини. Първата е, че който и да е премиер, ако няма ясно политическо мнозинство зад себе си, рискът да бъде „прихванат“ от Пеевски е голям. Втората е, че МВР днес не може да бъде „МВР на Рашков от 21-ва година“. Защото тогава вятърът духаше към промяна. Сега перспективата е за „още и още избори“, и едва ли в МВР ще изпълняват стриктно разпореждания за спиране на купуване на гласове. Да, може и да не помагат като носят кеш в патруплки (каквито разкази има), но едва ли ще пречат. Особено ако не искат прокуратурата и КПК на Пеевски да ги отстранят бързичко.

Антикорупционната програма, която предложихме в предизборната кампания, е с дълъг хоризонт, а не за 3-месечен парламент. Без избор на нов Висш съдебен съвет, почти нищо няма да се промени в съдебната система. Без избор на нов състав на антикорупционната комисия, тя няма да спре да бъде на Пеевски и да се ползва за бухалка – срещу опоненти, срещу „непослушни“ кметове, които не осигуряват гласове на Пеевски, срещу МВР шефове, които пречат на купуването на гласове.

Декларацията за ограничаване на корупционните влияния на Пеевски е само първата стъпка към такова редовно управление без деструктивни корупционни влияния – тя е инструмент за установяване на мнозинство за такова управление. И затова е толкова важна.

Материалът Пеевски може да бъде спрян с редовно правителство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: гранив или гранлив?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише гранив, също и гранива, граниво, граниви. Лъжете търговците, лъжете гражданите, та им продавате развалени яйца и граниво масло. (Елин Пелин, „Андрешко“) Въздухът вонеше на застояло готвено, на пържена риба, тричав хляб и гранива мазнина. (П. Дохърти, „Царицата на нощта. Тайните на Древния Рим“)

Как се пише: задължение или задалжение?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише задължение, мн.ч. задължения. Правописът на думата може да се провери със сродната дълг, в която проблемната гласна ъ е под ударение. Запъхтени тичаме към следващото задължение, следващата цел, следващия краен срок… Общината има неизплатени задължения към фирми изпълнители на стойност няколко милиона лева.

AFP Провери: за собствеността на Нова и бТВ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

AFP Fact Check е отдел в рамките на Agence France-Presse (AFP). През 2017 г. AFP създава специален екип за проверка на факти и разследвания в цифрова среда, работи се на 26 езика, един от тях е български език. Проверката на факти е по утвърдени международни стандарти.

Резултатите от собствени проверки, както и от работата на други екипи, когато представлява интерес за българската общественост, са на сайта AFP Провери.

Една публикация на български език от Росен Босев относно собствеността на Нова телевизия и бТВ. Проверява се твърдението, че двете телевизии имат един и същ собственик.

Братя Халваджиян срещу Бареков и Евроком: решение на СГС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Софийския градски съд от 11 ноември 2024 г. по дело, водено от братя Магърдич и Джуди Халваджиян срещу Николай Бареков и Евроком.

Първоинстанционният съд е приел, че в предаване по Евроком и във фейсбук Николай Бареков не е разпространил клеветнически твърдения за продуцентите, а оценки за тях. Въззивният съд приема, че “изводът на първоинстанционния съд, че част от процесните изявления представляват коментар и негативни оценки за предаването и за други предавания, продуцирани от ищците, за личността на самите ищци, които не подлежат на проверка за вярност, нито съдържат обиди”, е неправилен. Според СГС “въпросните твърдения по отношение на създателите на телевизионни продукции, когато са неверни, се явяват и позорящи предвид професионалната дейност на ищците като продуценти на телевизионни предавания, които следва да спазват посочените принципи. В изявленията на ответника Бареков се прави внушение, че дейността на ищците като продуценти на телевизионни предавания се определя от определени политически партии и техните лидери, че ищците имат финансова зависимост от политически партии и изпълняват политически поръчки при осъществяване на дейността си, както и че разпространяват фалшиви новини. […] Разпространяване на това твърдение чрез предаване на живо към неограничен кръг от лица обективно способства за уронване на авторитета им в обществен и професионален аспект.”

Също така СГС се произнася по отговорността на медията, като осъжда Евроком да заплати солидарно част от общо определеното обезщетение “в качеството си на доставчик на медийна услуга, в ефира на която са направени част от изявленията на първия ответник, довели до подлежащи на обезщетяване вреди на ищците.” Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете спрямо ТВ Евроком.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Пълен текст на решението на СГС по делото Халваджиян срещу Бареков и Евроком

Де факто пише и за друго спечелено дело – срещу Пик Нюз и Недялко Недялков като автор на статии в Пик и Ретро.

Прилагане на DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Изготвен е и в края на 2023 г. беше публикуван за обществено обсъждане (15 декември 2023- 15 януари 2024) проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС), който има за цел да осигури прилагането на изискванията на Регламент 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.).

Няма данни на сайта на Народното събрание за движение на законопроекта.