НАП разяснява забраната на рекламата на хазарт

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Забраната на рекламата на хазарта беше събитие в медийния сектор. За някои забраната беше желана, за други – удар. Защо – в Капитал има обстоятелствена публикация. В нея дори има хипотеза, че се въвежда забрана, но скоро ще се наложи забраната да се отмени, ако настъпят промени в собствеността на някои медии.

Става известно, че НАП е издала отговор на питане по Закона за достъп до обществената информация/ЗДОИ. Отговорът на практика ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета през 2024 г. с последните изменения на ЗХ.

Според дефиницията в ЗХ „реклама на хазартни игри“ (§1, т.23) е „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че така дефинираната реклама на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим.

Според чл.16 и 17 ЗХ Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Именно той “организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин”. На сайта на НАП има информация какъв е начинът – запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта се адресират към Централно управление на НАП. Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.

Изясняването на разпоредбите на ЗХ в конкретния случай е оформено като отговор на запитване по ЗДОИ. Въпросите, на които се иска отговор и на които НАП е отговорила по реда на ЗДОИ, са следните:

Има ли право инфлуенсър да рекламира съдържание (да се разбира продуктово позициониране) на лицензиран хазартен доставчик в Instagram – социална мрежа?

Попадат ли социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok в промените за забрана на хазарт в България или така обнародвания закон, не ги обхваща?“.

Имат ли право журналисти да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube – социална мрежа?

Имат ли право медии да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube -социална мрежа?

Как НАП определя, какво съдържание е допустимо, ако в него присъства продуктово позициониране на лицензиран хазартен доставчик (без то да бъде рекламирано) в социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok?

Отговорът на НАП завършва така:

“Следва да се има предвид, че в настоящия акт се обективира разбирането на Националната агенция за приходите по отношение на приложимото законодателство.

В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 15в, ал. 3, т. 1 от ЗДОИ, решението ще бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет.

На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление.”

Подлежи на обжалване по ЗДОИ решението за издаване/неиздаване на отговор, но не и решението по същество. Интересно е в каква правна форма НАП издава становищата си по приложението на ЗХ (когато няма запитване по ЗДОИ). Съответно дали и как се оспорва становището за разясняване на законодателството.

По същество запитването по ЗДОИ е фокусирано върху забраната на рекламата в социалните мрежи. ЗХ дефинира реклама на хазарт така: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] (пар.1, т.23)

Според Чл. 10 ЗХ (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:

1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” и тяхното анонсиране;

2. на обществени места, включително фасади на сгради;

3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;

4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон; 5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения

Ако се фокусираме върху онлайн рекламата, изрично забранени са две зони: “радио – и телевизионни програми” по т.1 и “електронни медии, включително интернет страници” по т.3, като първата зона напълно се съдържа във втората, по-широка зона. Ключовият въпрос е дали социалните мрежи се включват във формулировката “електронни медии, включително интернет страници”, където рекламата на хазарт е забранена.

НАП твърди, че ЗРТ има предвид платформите, когато казва в чл. 4, ал. 4 , че: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“.

Всъщност не. Регламент 2024/1083 (Законодателен акт за свободата на медиите) казва изрично: “На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. Като цяло тези доставчици имат ключово значение за организацията на съдържанието, включително чрез автоматизирани средства или алгоритми, но не носят редакционна отговорност за съдържанието, до което предоставят достъп. Във все по-интегрираната медийна среда обаче някои доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчици на много големи онлайн платформи започнаха да упражняват редакционен контрол върху дадена част или части от своите услуги. Поради това, когато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.”

Накратко, YouTube и останалите платформи не са “лица, които само разпространяват” съдържание и чл.4 ал.4 ЗРТ не се отнася за тях – както приема НАП в отговора си:

считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok не са медии по смисъла на ЗРТ, поради което при спазване на законовите ограничения на ЗХ, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация.
Гореизложеното е относимо и по отношение на „Youtube“ като платформа.
Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в YouTube да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта.

Специално внимание заслужава и отговорът за рекламирането на хазарт в социалните мрежи от инфлуенсъри – НАП отново отговаря, че няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ.

Без значение какво е инфлуенсър, основен аргумент отново е, че платформите не са медии. Както беше показано, Регламент 2024/1083 не дава основание за подобен категоричен възглед.

И отговорът за реклама, осъществявана от журналисти в мрежите, е аналогичен. Без значение какво е журналист – според НАП няма пречка от страна на журналисти, чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.).

След такова изясняване на обхвата на забраната за реклама ще бъдат облагодетелствани тези, за които НАП е казал, че няма пречка. Така едно писмо по ЗДОИ се оказва икономически важно.

НАП изрично казва, че по конкретни случаи може да има и друго третиране. Но неяснотите остават – и те идват от самата лексика на измененията на ЗХ.

Би следвало законодателят да постъпи като в Изборния кодекс – и да определи какво е електронни медии и интернет страници по смисъла на ЗХ. Впрочем дори ако имаше препратка към легалната дефиниция за медии (медийни услуги) в Изборния кодекс, отговорът по ЗДОИ не би бил обоснован, защото понятието медии според ИК включва и медийните профили и канали в платформите.

Изобщо измененията на ЗХ е хубаво да се преразгледат, не само заради горните проблеми. В ЗХ пише още, че СЕМ осъществява надзор в медийното пространство, което наистина никой не знае какво означава и винаги може да е основание за оспорване.

РЕШЕНИЕ_№Р -ЦУ– 138 /17.07.2024 г. ЗДОИ

Добавям публикация от 30 август в Капитал по темата.

Руската пропаганда в България 2024

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувани са резултати от качествено и количествено проучване, реализирани в рамките на проект „Социална уязвимост и пропаганда“, изпълняван от „Фондация за хуманитарни и социални изследвания“.
Изследвани са основни характеристики и тенденции в нагласите на българското общество и различни социални групи и възприемането на посланията на хибридната пропаганда.

Благоприятни предпоставки за разколебаност на общественото мнение относно направения евроатлантически избор и степента на идентификация с него: в общи линии това е картината, която регистрират проучванията през последните 6-7 години. Според ориентацията по партии картината изглежда така:

Но като цяло данните за 2024 г. препотвърждават високата степен на подкрепа за европейската принадлежност на България и членството в Европейския съюз (61% срещу едва 16% неодобряващи).

Спада делът на активно информиращите се по вътрешно или външно политически теми (от 56% на 43%), за сметка на ръст в рядко или изобщо неследящите актуалните събития (21% през 2024 г., при 15% през 2023 г. заявяват, че не следят).

Целият доклад

За правомощията на президента в новия модел на служебно правителство

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Чета недобросъвестни интерпретации на процедурата за назначаване на служебно правителство (чл. 99, ал. 5), според които президентът нямал право да не подписва указа.

Припомням, че на консултациите в президентството преди 2 седмици обърнахме внимание, че президентът не е безгласен в процеса и че фактът, че той назначава правителството с указ, му дава възможност да влияе чрез неподписването му.

Такива правомощия има президентът и в други случаи. Дори по-неявни правомощия за вето са били ползвани – напр. когато Плевнелиев блокира клетвата на избрана за конституционен съдия и така я върна за нов избор.

Нещо повече – в мотивите на конституционните съдии, гласували за оставане в сила на промените, се посочва, че президентът носи отговорност за служебното правителство. Носейки тази отговорност, макар и в намалена степен, заради стесняването на избора му, той не само по процедурна логика, а и по пълната логика на разпоредбата може не само да откаже да подпише указа, а и да влияе върху състава.

Логиката на новия модел на служебно правителство е да има баланс – министър-председателят да е имал доверието на парламента (за друга роля), партиите да изразят своето мнение в процеса по консултации, а президентът да може да влияе на състава чрез правото му да откаже да подпише указа.

Целта е да се предотврати еднолична власт – преди това беше президентско правителство. А след вчерашното нелепо твърдение на Горица Грънчарова-Кожарева, че Калин Стоянов е единственият възможен министър на вътрешните работи в тази страна, стана ясно, че новият конституционен текст не дава еднолична власт и на Пеевски.

Та предлагам да спрем със спекулациите колко е лош текстът – той постига целта си да има баланс и никой да не може еднолично да управлява чрез служебна власт.

Материалът За правомощията на президента в новия модел на служебно правителство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

NovoNachalo.com – Ново начало с Делян Пеевски

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Сайтът

Съобщение на Ивайло Мирчев в социалните мрежи информира, че МВР е свалило novonachalo.com – нов сайт за политическа сатира, създаден от активисти на Да! България (наши активисти, пише Мирчев). От хостинг компанията съобщават, че сайтът е спрян по разпореждане на МВР (ГДБОП) и всякакви допълнителни въпроси да се отнасят към тях. Това е станало в 14.03 ч. на 14.08.2024 г. Има приложена кореспонденция на Мирчев с доставчика в потвърждение на казаното, изяснява се впоследствие, че това е СуперХостинг.

Малко по-късно сайтът тръгва отново, този път се хоства извън обсега на действие на ГДБОП – на сървър извън България.

Междувременно министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е намерен от журналисти и казва няколко неща: че ще даде подробна информация на другия ден, че сайтът се е асоциирал с двама политици, които са се разкрили по този начин (посочва Мирчев и Божанов), и че сайтът е фалшив. На въпроса защо е фалшив министърът отговаря с два въпроса: “Аз да съм част от някоя партия? Според вас фалшива новина ли е това?”

Съдържанието

Сайтът е вдъхновен от загадъчното ново начало, заявено от Пеевски, определен е от Мирчев като политическа сатира и съдържа както истински клипове с участието на Пеевски или свързани с Пеевски, така и пародийни материали, интервюта и други подобни. Очевидно не е опасен за националната сигурност. Бегло проследяване не показва сайтът да съдържа реч на омразата или лични данни или други предвидени от закона тайни. Единствената индикация за причините за свалянето е изказването на министъра, че сайтът е фалшив.

Безусловно е прието, че сатирата и пародията не са част от дезинформацията, вж например Кодекса на ЕС. Не е дискусионно, следователно, че материали с пародиен характер не се третират като незаконно съдържание.

Правното основание и причините

От началото се знае (от доставчика), че доставчикът е свалил сайта по искане на ГДБОП. Не се знае на какво правно основание. Тази информация е поискана писмено и от ГДБОП, и от министъра и има поет ангажимент от министъра за подробна информация.

Мерки по отношение на съдържание онлайн могат да се вземат, ако то е незаконно, тоест не е в съответствие с правото на Съюза или правото на съответната държава членка. Пародиите не се включват в обхвата на понятието дезинформация, така че остава неясно каква разпоредба от правото на Съюза или българското право е нарушена. Няма данни и това да е установено със съдебен акт.

Според Законодателния акт за цифровите услуги

54) Когато доставчик на хостинг услуги реши на основание на това, че предоставената от получателите информация е незаконно съдържание или е несъвместима с неговите общи условия, да премахне или да блокира достъпа до информация, предоставена от получателя на услугата, или по друг начин да ограничи видимостта ѝ или извличането на печалба от нея, например въз основа на сигнал или по собствена инициатива, включително единствено чрез автоматизирани инструменти, той следва да уведоми по ясен и лесноразбираем начин получателя на услугата за своето решение, за съответните причини и за наличните възможности за правна защита чрез оспорване на решението, с оглед на отрицателните последици, които тези решения могат да имат за получателя на услугата, включително за упражняването на основното му право на свобода на изразяване. Това задължение следва да се прилага независимо от причините за решението, по-специално независимо от това дали действието е предприето, тъй като докладваната информация се счита за незаконно съдържание или за несъвместима с приложимите общи условия. Когато решението е взето въз основа на получаване на уведомление, доставчикът на хостинг услуги следва да разкрие идентификационните данни на лицето или образуванието, подало уведомлението, на получателя на услугата само когато тази информация е необходима, за да се установи незаконосъбразността на съдържанието

И на финала – за пресконференцията на министъра

Вместо очакваната информация за правното основание и причините на свалянето на сайта, министър Калин Стоянов се е фокусирал върху обаждане на Божанов до ГДБОП. От известната ни кореспонденция между Да!България и доставчика на хостинга се вижда, че именно доставчикът насочва Мирчев да се обърне към ГДБОП за правното основание и причините за премахване на съдържанието – което е право на въпросните хора от Да!България (вж по-горе рецитал 54 от регламента).

Патетичното твърдение на министъра, че ГДБОП са си свършили работата, няма да може да мине без уточнението, че борбата със сатирични сайтове не им е работа.

Министърът е заявил, че трябвало да се прави разлика между свобода на словото и сайтове за разпространение на фалшива информация и манипулация. Само че пародията е извън обхвата на понятието за дезинформация, а поне засега друга причина за сваляне на сайта не се съобщава.

Случаят е в развитие, трябва да се следи по много причини. Когато Румен Петков като министър на вътрешните работи караше доставчиците да свалят съдържание, някои сваляха, а някои не сваляха, като привличаха външни експерти по въпроса незаконно ли е съдържанието, както е настоявал Румен Петков. Зависи колко убедителни са доказателствата за незаконност на съдържанието.

АЕЖ: Свалянето на сатиричен сайт от МВР е опасен прецедент

Също са обърнали внимание върху отговорността на доставчика да прецени законосъобразността на разпореждането.

Белият град

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Когато се опитвам да избягам от него, от спомена за белите варовици, от ласкавия бриз, напоен с мирис на водорасли и влага като сироп на сладко от смокини.

От спомена за кротката двойка “човчици” на пристанището… Усещам, че не мога без да го видя пак!

Ей тази гледка не успяваше да избяга от мен и отново бях щастлива да я имам всяка сутрин щом отворя очи, всеки горещ следобед, когато чайките се вдигат високо да търсят прохладните течения в синевата.

А тази година, двата сини делфина, двата колоса, двете вселени, двете души, които за десетина дни се сляха с моята – Небе и Море – се постараха със спектакъла. С диплите и воалите, които заполиташе вятъра…

Или с натежалата гръд на бурята, която се изсипваше изневиделица, колкото да разгони смеещите се и тичащи по Дамбата туристи. Или да вдигне чайките и гълъбите като фойерверки, преди облекчено да се усмихне в дъга.

И как ще говорим за Белия град ако го няма Тихото гнездо, със спомена във всяка делва, която си е сякаш от векове точно там, където трябва да бъде – за да остане споменът цял и непокътнато чаровен.

Всеки ден лицето на Морето е различно. Всеки ден настроенията му са изписани в йероглифите, които вятъра вае с лежерната си четка върху вълните.

… И всеки ден се изпращаше зад варовиците с усмивка, със светването на фара, с отдалечената глъч, писъка на закъснели птици, полюшващите се около кея и хълбоците на яхтите, медузи…

И с любимата ми музика.

Макар, че се върнах преди няколко дни, нека тези думи да са само началото на хубава приказка, която с всяка снимка ще ме връща пак там.

МВР и купуването на гласове

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Тъй като гледам, че ПИК (който след период на затишие, отново значи Пеевски Иска да Каже) оспорват твърдението ми, че Калин Стоянов е допуснал ръст на купените гласове, ето малко конкретика:

Има множество секции, в които исторически се наблюдават странности – гласове минават рязко от една партия за друга партия; трайно негласуващи рязко се активират (за една партия), и др. След преглед секция по секция става ясно, че това са секции, за които местните хора знаят добре, че се пазаруват – тетевенските села, напр. Когато бях кандидат и раздавах листовки на пазара в Тетевен, един човек дойде до мен и предложи да си купя гласове (и бързо изчезна като му отказах). Беше сюрреалистично.

Като сметнем секциите с необичайно голям ръст на монолитни гласове на последните избори, се получава интересна картина, за която писах веднага след изборите: хиляди гласове, които са били на големи групи за ГЕРБ преди, сега са мигрирали към ДПС.

Изчисленията показват, че само за ДПС допълнителните гласове от секции с големи флуктуации са 25 хиляди („допълнителните“ значи че има и други, които са си трайно купени и контролирани – не знам колко). Това е долна граница, тъй като ако флуктуациите бъдат засечени на ниво „квартал“ напр., числата ще са по-големи.

Публична тайна е, че в ДПС има две групи гласове – традиционните избиратели на движението от една страна, и купените гласове от друга, за които отговаря Пеевски.

Купуването на гласове разчита на стройна организация, която не може да работи без МВР. Защото МВР знае брокерите, знае къде и как се случват нещата. И ако получат сигнал „отгоре“ да предотвратяват купуването, го правят успешно – привикват, пишат протоколи. Ако не – „бизнесът си върви“. Разчита и на прокуратурата, която може да образува досъдебни и да поиска СРС-та, за да стигне до купувачите.

На предстоящите избори, ако ДПС успее да надделее над Пеевски и той се яви отделно, от това дали МВР ще му позволи да купува гласове или не, ще зависи дали ще има 0 гласа или ще влезе в парламента. Затова му е толкова важно да си има служебен министър (като Калин Стоянов). И затова нашите призиви за вътрешен министър, който да се бори с купуването на гласове, са под такава атака. Нещата са доста прозрачни.

Ние няма да загубим или да спечелим гласове в зависимост от това кой е в МВР. Но за Пеевски (който според последното социологическо проучване има 2% одобрение) ще е решаващо.

Материалът МВР и купуването на гласове е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: ВиК, В и К или ВИК?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише ВиК или ВИК. Препоръчваме Ви първия вариант, тъй като се употребява много по-често. До загуба на воден ресурс се стига и заради амортизираната етернитова мрежа, с която оперира ВиК – Пловдив. В случаите, предвидени в чл. 36, ВиК операторът не дължи неустойка на потребителите.

Как се пише: заместник-командващ, заместниккомандващ или заместник командващ?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правописът на тази сложна дума не е нормиран, но тя е образувана по модела на заместник-министър, заместник-директор и следва да се пише полуслято – заместник-командващ, мн.ч. заместник-командващи. Бригаден генерал Иван Лалов е предложен за назначаване за заместник-командващ на Съвместното командване на силите. Президентът Володимир Зеленски освободи заместник-командващия Националната гвардия на Украйна Руслан Дзюба.

Годишен доклад на британския регулатор за комуникации OFCOM (2023-2024)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е годишният доклад на британския регулатор за комуникации OFCOM.

От създаването му през 2003 г. до днес регулаторът е свидетел на бързи технологични промени – скоростта на еволюция означава, че регулирането е постоянно пътуване, с много обрати и завои по пътя, казват от регулатора.

Ofcom Annual Report and Accounts April 2023 to 31 March 2024

Google действа незаконно, за да поддържа монопол в онлайн търсенето

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Google действа незаконно, за да поддържа монопол в онлайн търсенето, постанови федерален съдия. Според Ню Йорк Таймс това е забележително решение, което засяга силата на технологичните гиганти в съвременната интернет ера и което може да промени фундаментално начина, по който правят бизнес.

Съдия Амит П. Мехта заявява в решение от 277 страници, че Google е злоупотребил с монопола си в търсенето. Министерството на правосъдието обвини Google в незаконно циментиране на господството му: „Google е монополист и е действал като монополист, за да запази своя монопол“, каза съдия Мехта в своето решение.

Решението е сериозен удар за Google, който е толкова тясно свързан с онлайн търсенето, че името му се превърна в глагол. Компанията трябва да промени начина, по който работи, или да продаде част от бизнеса си. Делото е U.S. et al. срещу Google.

Google е платил на Apple 20 милиарда долара през 2022 г., за да бъде Google търсачката по подразбиране на Safari, става ясно от документи, подадени по антитръстовото дело на DoJ срещу Google. Това е изнесено за първи път, като освен това се вижда, че има ръст спрямо сумата от 18 милиарда, платена за 2021 г. Google отдавна плаща, за да бъде търсачка по подразбиране в Safari и други браузъри като Firefox, и за 2021 г. е платила за тази цел общо над 26 милиарда долара.

Главният изпълнителен директор на Google, Сундар Пичай, заявява в показанията си, че Google е предпочитан, защото е създал по-добра услуга за потребителите. Но медиите изнасят интересни подробности от кореспонденция през годините, която показва налагането на монопола на търсачката.

Парадът от големи антимонополни федерални дела срещу технологичните гиганти едва сега започва, пише Ню Йорк Таймс. Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия са се насочили към Amazon, Apple, Google и Meta, компанията-майка на Instagram и WhatsApp – – в опит да овладеят властта им и да насърчат повече конкуренция. FTC съди Amazon за фаворизиране на собствените му услуги. Министерството на правосъдието съди Apple, защото ограничава компаниите да предлагат приложения, които се конкурират с продуктите на Apple. Министерството има и друго дело – срещу Google, защото компанията е придобила конкуренти чрез антиконкурентни сливания и изисква издателите и рекламодателите да използват нейните технологии. Накрая, FTC съди и Meta за създаване на монопол в социалните медии чрез закупуване на Instagram и WhatsApp. Сливанията лишават потребителите от алтернативни социални медийни платформи, смята FTC.