Конституционно дело №19/2025 г.: задържане на трафични данни за нуждите на производства по ЗЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Образувано е конституционно дело 19/2025 по искане на президента. В искането се посочва, че с § 42 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (Обн., ДВ, бр. 95 от 07.11.2025 г.) се направиха съществени изменения в разпоредби от Закона за електронните съобщения.

Става дума за разширяване с нова хипотеза на регулацията за задържане на трафични данни: Съгласно добавянето на думите „както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията” към чл. 2516, ал. 2 изречение първо от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) се създава възможност данни относно електронно-комуникационния трафик на предприятия да бъдат съхранявани за нуждите на производство за установяване и санкциониране на наличие на забранени споразумения, решения и съгласувани практики по отношение на продуктовия пазар.

Създава се правомощие на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да иска извършването на справка за част от споменатите данни, които ще подлежат на съхранение (посредством създаването на нова т. 6 към чл. 251 в, ал. 1 ЗЕС). Видовете данни, до които ще има достъп Комисията, са тези по т. 1, 3 и 5 от чл. 2516 ЗЕС „при интернет достъп”, т.е. данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката, за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката и за идентифициране на крайното устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство при реализиран интернет достъп. Когато тези данни са нужни за установяване на нарушение на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията
(ЗЗК), достъпът до тях ще се осъществява „след разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните” (чл. 251 г, ал. 2 ЗЕС).

С информацията, с която ще може да разполага КЗК, се осъществява необосновано навлизане в личното пространство. Имайки предвид, че нарушенията на конкуренцията не са систематизирани от българския законодател като престъпления, а като административноправни нарушения, е необосновано да бъдат предоставяни наказателноправни правомощия (като достъп до данни за трафик) на КЗК, се казва още в искането.

Докладчик е Павлина Панова.

Достъп до надеждни новини като част от европейския щит за демокрация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След заседанието на Съвета по образование, младеж, култура и спорт от 28 ноември 2025 г.
текстът на Заключенията на председателството относно достъпа до надеждни
новини като част от европейския щит за демокрация беше подкрепен от 26 делегации.

Заключенията започват с констатации:

  1. Достъпът до надеждни новини е основна предпоставка за функционирането на нашите демокрации. Следователно новинарските медии, работещи под редакционна
    отговорност и в съответствие с професионалните и етичните журналистически
    стандарти, играят важна демократична роля за опазването на информационната сфера, осигуряването на достъп до надеждни новини и отстояването на жизнеспособни и устойчиви демокрации.
  1. Защитата на свободата на медиите и медийният плурализъм са стълбове на
    демокрацията и на правовата държава и играят съществена роля за улесняване на
    свободата на словото и правото на информация, както и за насърчаване на открит
    демократичен дискурс.
  2. Чуждестранното манипулиране на информация и намеса (FIMI) и дезинформацията пораждат широко разпространени, сложни и сериозни обществени предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, наред с другото, чрез проактивно насърчаване на устойчива сфера на надеждни, плуралистични и достъпни медии. В същото време невярната информация, разпространявана без недобросъвестни намерения и пряка отговорност, представлява друго все по-често срещано предизвикателство за новинарската и информационната сфера, което се изостря от нови, често цифрови модели на разпространение и потребление.
  3. […]

и завършват с приканване на Комисията и държавите, според компетентността си:

  1. Да проучат начини за изясняване на приложимостта и обхвата на редакционната отговорност, както е определено в Директива за аудио-визуалните медийни услуги и в законодателния акт за свободата на медиите и във връзка с подобни понятия за медийна отчетност. Целта е да се гарантира достъп до надеждна новинарска информация и спазване на журналистическите стандарти и, когато е уместно, да се разшири използването на редакционната отговорност, така че да обхване нови участници, разпространяващи новини или подобно на новинарско съдържание, като например създателите на онлайн съдържание, които да бъдат насърчени да упражняват надеждно редакционната си отговорност. Разширяването или насърчаването на използването на редакционна отговорност сред съответните участници също с цел по-добро отразяване на цифровата реалност може да допринесе за създаването на положителни стимули за създаването и разпространението на надеждни новини, без да се излагат на риск
    свободата и независимостта на медиите.
  2. Да проучат дали настоящите системи за отчетност са достатъчни за новите цифрови услуги, които подбират новинарско съдържание, включително системите с ИИ, и дали настоящите задължения за надлежна проверка обхващат адекватно търсачките и онлайн платформите. Тези услуги може да не са пряко свързани със създаването на новини и медийно съдържание и да не носят отговорност за него, като тяхното съдържание често се генерира от потребители и алгоритми. Те обаче продължават да упражняват централен контрол на информационния достъп и играят все по-важна роля в разпространението на съдържание, а в някои случаи и в създаването му. Това оказва въздействие върху медийния плурализъм, свободата на мнение и изразяване, достъпа до независими и надеждни новини, появата на местни новинарски пустини и, в крайна сметка, върху демократичните процеси.
  3. Да обмислят начини за гарантиране на еднакви условия на конкуренция на онлайн платформите и конкретни участници в медийната среда спрямо редакционно отговорните новинарски медийни услуги, за да се допринесе за по-устойчив, независим, плуралистичен и свободен медиен сектор. Особено внимание следва да се обърне на гарантирането на справедливо регулаторно третиране на надеждните и редакционно отговорни новинарски медии, за да се предотвратят всякакви неблагоприятни конкурентни условия. Постигането на еднакви условия на конкуренция може да включва рационализиране на законодателството с цел намаляване на неравномерните изисквания и административната тежест, като същевременно се поддържат последователни регулаторни стандарти. Същевременно трябва да се положат усилия да се гарантира, че правилата и другите мерки са последователни и
    прозрачни и че тяхното взаимодействие е добре дефинирано, за да се осигури
    ефективно и съгласувано прилагане и изпълнение. Тези цели следва също да продължат да заемат централно място във връзка с всички предстоящи оценки на съответната законодателна рамка, например Директивата за аудио-визуалните медийни услуги.
  4. Да продължат да оценяват въздействието върху медийния плурализъм и редакционната независимост на доставчиците на медийни услуги, когато предлагат нови законодателни, регулаторни или административни мерки, като вземат предвид разпоредбите на член 21 от законодателния акт за свободата на медиите.
  5. Редовно да следят посочените по-горе правни актове, изпълнението, плановете за действие, заключенията на Съвета и другите имащи отношение документи и политически решения, за да оценяват непрекъснато необходимостта от по-нататъшни действия, рационализиране и съгласуваност.
  6. Да извършват наблюдение и оценка на действащите правила в областта на авторското право, приложими за журналистическото съдържание, като например печатни публикации, в контекста на развитието на пазара, цифровите платформи и технологиите в областта на ИИ. В това следва да се вземе предвид подходящото включване на гледните точки на носителите на права и би могло да бъде разгледано в контекста на предстоящата оценка на Директивата за цифровия единен пазар.
  7. Да подобрят наличността и достъпа до средства за подкрепа на медиите както на
    равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки, и да гарантират, че те са достъпни и за доставчиците на надеждни, независими и редакционно отговорни новини, журналистическо съдържание и по-специално местни новинарски организации, без да се излага на риск независимостта на медиите. Това би могло да включва преглед на прилагането на правилата за държавна помощ, включително, когато е целесъобразно, Общия регламент за групово освобождаване в съответствие с неотдавнашните заключения на Съвета.
  8. Да насърчават начини за подкрепа на медийни проекти в целия ЕС, като например трансгранични медийни платформи и други форми на сътрудничество между независими и обществени медии, които предоставят точни и надеждни новини и представят богатото и разнообразно културно и езиково наследство на Европа. Такива проекти биха могли да допринесат за създаването на европейска публична сфера в рамките на ЕС, да се превърнат в надеждни европейски гласове в света и да бъдат ценен актив в борбата срещу дезинформацията и невярната информация.
  9. Да проучат начините за осигуряване на възможно най-добри условия за свободна,
    независима и плуралистична новинарска медийна среда в рамките на конкурентен
    пазар, така че доставчиците на медийни услуги да могат да установят устойчиви бизнес модели или да направят необходимите корекции. Това е особено важно, като се има предвид, че големите технологични платформи придобиват все по-голям дял от приходите от реклама, а технологиите в областта на ИИ и генерираното от ИИ съдържание могат да застрашат съществуващите бизнес модели, тъй като се възползват от новинарско съдържание на европейските медийни услуги, без да допринасят за създаването на такова съдържание.
  10. Да улеснят иновативните начини за укрепване на ориентираните към реклами бизнес модели на доставчиците на надеждни новини и да проучат как това взаимодейства с по- широкото право на ЕС. Например чрез разглеждане на начините, по които законодателният акт за свободата на медиите, Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, Актът за цифровите пазари и правилата в областта на конкуренцията могат да допринесат и да улеснят конкурентоспособността и достъпността на онлайн рекламните услуги за всички участници във веригата за създаване на стойност, включително редакционните медии. В това отношение продължава да е важно да се обърне внимание на поведението на самооблагодетелстване на контролиращите информационния вход, както и да се проучи необходимостта от изисквания за оперативна съвместимост между рекламните услуги.
  11. Да проучат начини за насърчаване и популяризиране на рекламни практики, които допринасят за икономическата устойчивост на новинарския сектор при пълно зачитане на редакционната независимост. Това следва да се направи, без да се създават тежести или изисквания за оповестяване.
  12. Да продължат да защитават и укрепват независимостта и ролята на обществените медии, да насърчават сътрудничеството и да гарантират, че тези медии могат да останат значими и присъстващи в цифровото пространство, като признават колко е важно обществените медии да могат да публикуват в цифров формат и в различни други формати за публикуване в рамките на европейското законодателство в областта на държавните помощи и конкуренцията и в съответствие с него. Ако е необходимо, да преценят дали настоящите правила за държавна помощ все още са подходящи за отчитането на цифровата реалност, присъствието и трайното значение на обществените медии днес за задоволяване на демократичните, социалните и културните потребности.
  13. Да позволяват и, когато е целесъобразно, насърчават достатъчната видимост на медийните услуги от общ интерес, както е предвидено например в член 7а от Директива за аудио-визуалните медийни услуги, включително на онлайн платформите и цифровите интерфейси, които контролират или управляват достъпа до надеждни новини и тяхната видимост. Тези мерки биха могли да допринесат за борбата с дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и да спомогнат да се гарантира, че потребителите имат по-лесен достъп до разнообразна, висококачествена и надеждна информация, включително местни новини, относно техните услуги.
  14. Внимателно да проучат начините, по които мерките за видимост могат да бъдат ефективно прилагани в един все по-цифровизиран и трансграничен контекст, без да се излагат на риск националните компетентности или независимостта на медиите и без да се създава ненужна тежест за доставчиците. Едно от възможните бъдещи действия би могло да бъде държавите членки, на доброволна основа, да обменят най-добри практики относно начините, по които мерките за видимост, включително свързаните с тях технически стандарти, могат да бъдат оптимизирани и лесно приети по сходен начин в различните държави членки, с потенциал да допринесат и за текущата оценка на Директива за аудио-визуалните медийни услуги.
  15. В сътрудничество с медийния сектор да подкрепят инструменти и усилия за това хората, рекламодателите, доставчиците на услуги и онлайн платформите да могат лесно да разпознават съдържанието от надеждни и редакционно отговорни новинарски медии. Това може да се постигне например чрез повишаване на медийната и цифровата грамотност, наличието на журналистическо обучение, както и осведомеността за стойността на точната и надеждна информация. Тези мерки биха могли да допринесат за засилване на предварителното разобличаване, разобличаването и проверката на фактите, но следва да бъдат в съответствие с професионалните и етичните журналистически стандарти, редакционната отговорност и независимост, както и със задълженията за прозрачност на собствеността върху медиите, за да се гарантира здравословна информационна екосистема.
  16. Да насърчават доставчиците на новинарски медийни услуги да популяризират ясното посочване на авторството на медийното съдържание, като например практикуването на авторска онлайн журналистика, без да се излага на риск независимостта на медиите или безопасността на журналистите. Това би могло да функционира като средство за засилване на прозрачността, отчетността и общественото доверие в журналистиката, както и защитата на авторското право, като същевременно се подкрепя обозначаването като средство за разпознаваемост на генерираното от ИИ съдържание.
  17. Да продължат да предприемат последващи действия и да обменят мнения във връзка с политическите ангажименти, поети в заключенията на Съвета от 2020 г. и в заключенията на Съвета от 2024 г. , за подкрепа на действия за медийна грамотност, които се борят с невярната информация и дезинформацията и укрепват устойчивостта във всички възрастови и уязвими групи, особено малолетните и непълнолетните лица. Това би могло да включва мерки за повишаване на обществената осведоменост относно рисковете, свързани с използването на услуги с ИИ за намиране на новинарско съдържание, и относно значението на проверката на информацията преди споделянето ѝ в социалните медии, особено за ползвателите със значителна аудитория. В този контекст да подкрепят, изпълняват или насърчават инициативи за откриване и обозначаване на генерирано и манипулирано с ИИ съдържание в съответствие със съответните разпоредби на Акта за ИИ.

33. Да подобряват знанията и обществената осведоменост относно чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство и процесите на дезинформация, например чрез мултидисциплинарни изследвания, събиране на данни за моделите на потребление на медиите и други дейности за повишаване на осведомеността. В този контекст биха могли да се използват или усъвършенстват съществуващите структури като Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) и европейските мрежи от проверители на факти.

  1. Да гарантират, че медийната политика е интегрирана в обсъждането на по-широките
    геополитически въпроси и политиките в областта на цифровите технологии, за да се защитят нашите демокрации     и да се дадат повече права на гражданите и да се укрепи тяхната устойчивост, тъй като достъпът до надеждни новини е основна предпоставка за функционирането на тези демокрации. Това може да се направи например, като се вземат предвид ролята и последиците за медиите при формулирането на по-широки цели и стратегии на политиката, като същевременно се запази пълното зачитане на свободата на медиите и редакционната независимост.

Несъмнено Заключенията определят дневен ред на политиката към новинарството в държавите от ЕС, стига да има кой да мисли за новинарството и значението му за утвърждаване на демокрацията.

28 закани на Тръмп за отнемане на тв лицензии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Гардиан има публикация, която проследява изказвания на президента Тръмп, предлагащи отнемане на лицензия на телевизия – по дати и събития. Според изданието те са общо 28, смятано от 2017 година.

Съвсем отделни въпроси са кой по закон трябва да има лицензия и кой – не, както и кой дава и отнема лицензии.

Директива за аудио-визуалните медийни услуги — покана за оценка и подготовка за ревизия 2026

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия е публикувала покана за обратна връзка за въздействието и необходимостта от актуализиране на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), последно преразгледана през 2018 г., в бързо развиващия се медиен пейзаж.

За тази цел Комисията отправя покана за обратна връзка.

Комисията ще анализира дали правилата на AVMSD все още са ефективни за постигане на техните цели и дали те трябва да бъдат актуализирани, за да се осигури по-специално: подходяща *видимост на европейските медии, по-равнопоставени условия между традиционните и новите цифрови участници, адекватна *защита за зрителите, особено за децата, оптимална регулация на *търговските съобщения и *европейските произведения.

Приемат се мнения до неделя, 21 декември.

Получената информация ще бъде взета предвид при планираната за 2026 г. поредна ревизия на AVMSD. Прегледът на AVMSD е част от ангажиментите на Комисията в наскоро представения Европейски щит за демокрация за устойчивостта на нашите демокрации.

Обнародван е ЗИД ЗЗК със значение за прилагането на EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

EMFA, Европейският акт за свободата на медиите, е каталог от мерки, между които член 22 се отнася до ограничаването на медийните концентрации, когато те са от съществено значение за плурализма.

Тази разпоредба няма да може да се приложи ефективно без промени в националното законодателство. По-конкретно, Законът за защита на конкуренцията трябва да предвиди възможност към оценката на конкурентния регулатор за отражението на сливането или придобиването върху конкуренцията, да се добави и оценката – евентуално и изискванията – на медийния регулатор във връзка с отражението на сделката върху медийния плурализъм.

Възможност за двоен анализ (икономически и неикономически) ще трябва да се предвиди и в двата закона – конкурентен и медиен.

Конкурентният регулатор е предвидил изменение в конкурентния закон, засягащо прилагането на чл.22 EMFA, става ясно от публикуваните промени – Държавен вестник, бр. 95 от 7 ноември 2025 г.

Промени има при уведомяването – ще може да се извършва уведомяване под сега определените прагове:

§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: „Уведомяване за концентрация“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) За концентрация може да бъде подадено доброволно предварително уведомление пред комисията и когато не са изпълнени условията за задължително предварително уведомяване по ал. 1.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Предприятията са задължени да уведомят“ се заменят с „В случаите по ал. 1 и 2 предприятията уведомяват“.

4. Създава се ал. 4:

„(4) Комисията с мотивирано определение може да изиска да бъде подадено уведомление за концентрация в срок до 6 месеца от осъществяване на сделката, когато:

1. сумата от общите обороти на всички предприятия – участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв., и

2. сделката поражда съмнения, че в резултат на осъществяването на концентрация съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.“

Предвижда се осъществяване на задълбочено проучване, когато е необходимо становище на СЕМ:

§ 31. В чл. 83 ал. 1 се изменя така:

„(1) Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато:

1. в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение;

2. предложените при ускореното проучване изменения на условията на концентрацията, включително мерките за запазване на ефективната конкуренция и за ограничаване на отрицателното въздействие на концентрацията върху засегнатия пазар, не са подходящи или достатъчни или тяхната оценка изисква задълбочено проучване;

3. е необходимо становище на специализиран държавен орган, на който със закон е възложено регулиране на дейности в съответния сектор;

4. в резултат от ускореното проучване комисията установи, че се пораждат сериозни съмнения относно действителния собственик на придобиващото контрол предприятие или източника на финансиране на сделката.“

Как се пише: опустошителен или опостушителен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише опустошителен, също и опустошителна, опустошително, опустошителни. Думата е образувана от пустош. Лисабон възкръсва от руините след опустошителното земетресение през 1755 г. Испания се бори с опустошителни горски пожари, които са принудили хиляди хора да напуснат домовете си.

Обнародван е ЗИД ЗЕС за прилагането на DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник, брой 99/2025 г. е обнародван ЗИД на Закона за електронните съобщения, с който се въвеждат необходими за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги, DSA) изменения в българското законодателство, като чл.1 ал. 3 изрично предвижда, че “Този закон урежда надзора над дейността на доставчиците на посреднически услуги за спазването на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“, и взаимодействието между компетентните органи при осъществяването му.“

В чл. 21 се създава ал. 6: „Комисията изпълнява функциите на Координатор за цифровите услуги по чл. 49, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065.“

В чл. 30, ал. 1 се създават т. 30 – 34:

„30. издава, прекратява действието или отнема сертификат на орган за извънсъдебно уреждане на спорове по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 31. предоставя, прекратява или отнема статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 32. предоставя статут на одобрен изследовател или прекратява достъпа му до данни в съответствие с чл. 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 33. упражнява правомощията по чл. 51 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 34. предприема действия съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) 2022/2065 във връзка с получаването на жалби срещу доставчиците на посреднически услуги.“

В глава четвърта се създава раздел VIа с чл. 49г – 49е:

„Раздел VIа
Взаимодействие и координация при изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065

Чл. 49г. (1) Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии са компетентни органи по чл. 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията:

1. осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 относно изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посредничисеки услуги се осъществява от Съвета за електронни медии;

2. контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на всички доставчици на посреднически услуги.

(3) Съветът за електронни медии контролира доставчиците на посреднически услуги на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията за изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от регламента.

(4) Комисията за защита на личните данни осъществява надзор върху обработването на лични данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2022/2065 в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и Закона за защита на личните данни. При осъществяването на този надзор Комисията за защита на личните данни има правомощията по чл. 51 и 56 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

Чл. 49д. (1) Когато съдебен или административен орган постанови акт по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065, той изпраща на комисията копие от акта.

(2) Когато органът по ал. 1 събере или получи информация за изпълнението на акта по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 или друга информация от доставчика на посреднически услуги, той я изпраща на комисията.

(3) Комисията изпраща на координаторите за цифрови услуги в Европейския съюз получените актове по ал. 1 и придружаващата ги информация най-късно в деня, следващ деня на получаването им, чрез системата за обмен на информация по чл. 85 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

Чл. 49е. Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни се уреждат със съвместна инструкция.“

Целият законопроект в Държавен вестник

Консолидираният ЗЕС

Както е известно, ЕК изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2241) за това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги (DSC) по Закона за цифровите услуги (DSA – Регламент (ЕС) 2022/2065) и за установяване на правилата за налагане на санкции, приложими към нарушения на посочения регламент.

Комисията оценява взаимодействието на Регламента за цифровите услуги със законодателството на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията публикува доклад, в който се оценява взаимодействието на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) със законодателството на ЕС. Докладът потвърждава, че критериите за определяне на много големи онлайн платформи (VLOP) и търсачки (VLOSEs), включително прага от 45 милиона средномесечни активни получатели, остават подходящи.

Докладът оценява взаимодействията между DSA и 54 правни акта в области като защита на данните и неприкосновеност на личния живот, аудиовизуални медии и IP, политика за защита на потребителите, безопасност на продуктите и демокрация, сигурност и правосъдие. В своя анализ докладът показва как DSA взаимодейства и допълва други правни актове.

В контекста на текущия процес на цифрово опростяване докладът определя избрани разпоредби, при които регулаторните припокривания изискват по-тясна координация за по-съгласувана и интегрирана регулаторна рамка, като гарантира правна сигурност.

Докладът, основан на член 91, параграф 1 от DSA, изпълнява правно задължение, въведено от съзаконодателите, за да оцени адекватността на хоризонталната рамка на DSA и взаимодействието му с друго специфично за сектора законодателство до 17 ноември 2025 г. В него се вземат предвид обратната информация, получена от организации на гражданското общество, координатори на цифрови услуги, други национални компетентни органи и онлайн платформи и търсачки, включително VLOP и VLOSE, след 3 проучвания, стартирани от Комисията. Полученият принос подчертава широк консенсус на всички заинтересовани страни относно необходимостта от по-ясно законодателство, насоки и по-междуинституционално сътрудничество.

Този доклад представлява едно от най-изчерпателните правни упражнения за картографиране на правото на ЕС по отношение на цифровите платформи и онлайн междинните услуги. Той е ценен инструмент за навигация в достиженията на правото на действие в областта на цифровите технологии, се казва в прессъобщението на Комисията.

Доклад относно прилагането на член 33 от Регламент (ЕС) 2022/2065 (DSA) и взаимодействието на посочения регламент с други правни актове

Как се пише: портфейл, портофейл или портофел?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише портфейл, мн.ч. портфейли. Думата е заета от френски – portefeuille. До 2030 г. всеки гражданин  на ЕС ще носи в мобилното си устройство дигитален портфейл, съдържащ лични и професионални данни. Най-предпочитани от мъжете са портфейлите, които имат две крила и се отварят като книга.

Тръмп към репортерка: “Quiet! Quiet, piggy.”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медиите съобщават, че президентът Тръмп напада неколкократно в рамките на седмица американски журналисти.

В Овалния кабинет Тръмп нарича питането на журналистката Мери Брус от ABC News “ужасен, ужасен въпрос” и заявява, че лицензията на мрежата „трябва да бъде отнета“. Той казва, че Брендън Кар, шефът на регулатора, „трябва да погледне това“. Мери Брус пита престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман за насилствената смърт на колумнист на Washington Post в Саудитското консулство в Истанбул през 2018 г. Американското разузнаване съобщава, че нападението е извършено по заповед на принца, но той отрича. „Вие сте ужасен човек и ужасен репортер“, казва Тръмп.

По-късно в Air Force One президентът прекъсва въпросите на репортерката на Bloomberg News за Епстийн с шокиращото “Quiet! Quiet, piggy.”

Примерите са много, за водещия от NBC Сет Майерс президентът призовава компанията: “Fire him, IMMEDIATELY!” – и по-важното е, че Брендън Кар републикува този призив в социалните мрежи.

Видео тук.