За електронното издание на Официален вестник на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2024/741 на Съвета от 20 февруари 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) № 216/2013 относно електронното публикуване на Официален вестник на Европейския съюз.

В интерес на правната сигурност се гарантира, че електронното издание на Официален вестник, до което се предоставя обществен достъп на уебсайта EUR-Lex, е единственото автентично издание. Регламент (ЕС) 2016/2013 се допълва в смисъл, че електронните издания на Официален вестник, съответстващи на автентичните печатни издания на Официален вестник, публикувани след 1 юли 2013 г., също се считат за единствените автентични издания от 14 март 2024 г.

Записва се още, че електронното издание на Официален вестник на ЕС се публикува при технически условия, които гарантират автентичността, целостта и неизменимостта на неговото съдържание. Въведената система за гарантиране на автентичността се документира на уебсайта EUR-Lex и позволява лесна проверка на автентичността на електронното издание на Официален вестник.

През 2013 г. съм написала, че “Раздялата с етапа “Хартията носи правото” е толкова радикална, че няма да минем сега без празноти, а после – без рудименти.” Е, този регламент запълва празнота.

ЕС приема 13-ти пакет санкции по повод войната в Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия приветства приемането на 13-ия пакет от санкции срещу Русия, одобрен от правителствата на ЕС. Две години след бруталното нахлуване на Русия в Украйна подкрепата на ЕС за украинския народ остава непроменена. Европа е обединена и решена да продължи да защитава своите ценности и основополагащи принципи.

В някои предходни пакети (трети, шести, девети, десети и единадесети – не и в този) са включени ограничения към серия медии под пряк или непряк контрол на Руската федерация, осъществяващи прокремълска пропаганда, които са добавени към медиите по Приложение XV на Регламент 833 от 2014 г.

ЕС е въвел три типа мерки, засягащи медиите – към медиите (лица, свързани със съдържанието), към разпространението на това съдържание по какъвто и да е начин в каквато и да е среда и към рекламата, която би финансирала медии под ограничение.

Надзорният съвет на Meta ще се произнася и за модерирането в Threads

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Threads е продукт на компанията Meta. Надзорният съвет на Meta обявява, че освен решенията по модериране, засягащи съдържанието в другите продукти на Meta – Facebook и Instagram – ще обсъжда и решения за модериране на съдържание в новото приложение Threads.

Съветът, който се финансира от Meta, но взема решения независимо, преди това е издавал становища само за публикации във Facebook и Instagram – така че предстои разширяване на обхвата на действието на експертния орган, действащ от 2019 г.

Meta стартира Threads през 2023 г. като алтернатива на X и вече има повече от 130 милиона активни потребители месечно.

Надзорният съвет преценява как социалните мрежи на Meta се справят с широк набор от спорни въпроси: от спирането на акаунта на бившия президент Доналд Тръмп до обработката на публикации, свързани с инвазията на Русия в Украйна. Съветът е критикуван, че се движи твърде бавно при издаване на решения и отказва да отговори на някои от най-трудните въпроси относно свободата на изразяване. /WP

Какъв механизъм за скрининг за рискови чуждестранни инвестиции приехме

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Приехме закон за скрининг на рискови чуждестранни инвестиции. Тъй като той е много важен за инвестиционния климат, по него имаше процедурни особености – мина два пъти на второ четене в комисия, за да сме сигурни, че няма да създадем административни пречки пред чуждестранните инвестиции.

Със закона (който въвежда текстове в Закона за насърчаване на инвестициите) се предвижда задължение за разрешение от междуведомственя комисия за скрининг за пряка чуждестранна инвестиция в секторите, свързани със сигурността и обществения ред. Приемането на закона е задължение на България по европейския Регламент (ЕС) 2019/452, но регламентът дава възможност на държавите да го адаптират спрямо своите приротитети и нужди. Скринингът цели да ограничи т.нар. корозивен капитал – капитал с неясен произход, със спорна пазарна ориентация, мотивиран от екплоатирането на административни пропуски в държавата, където се осъществява инвестицията и придобиване на контрол върху стратегически обекти. Тези рискови инвестиции, според регламента на ЕС, трябва да бъдат подложени на скрининг.

Това, което успяхме да постигнем (от ППДБ) за облекчение на инвестиционния процес, са следните неща:

  • скринингът да е само, когато дейността на дружеството, в което се инвестира, е в обхвата на регламента – т.е. сигурност и обществен ред. По принцип това само по себе си може да бъде тълкувано разширително от администрацията, което налага и останалите мерки по-долу.
  • на скрининг да не се полдагат държави, които смятаме за нискорискови , като такива се определят по два начина – единият е със списък, предложен от Министерски съвет и одобрен от парламента, а другият е с конкретен списък в закона – САЩ, Обединеното кралство, Япония, Корея, Канада, Нова Зеландия, Австралия, ОАЕ и Саудитска Арабия. Дали последните две са нискорискови е дълга тема, но там потенцеиалните проблеми не са свързани с т.нар. „корозивен капитал“, а евентуално с други рискове за финансовата система, които скрининга не решава така или иначе. Има дискусия дали списъците с държави са в съответсвие с всички международни договори, по които България е страна, но предвид, че на европейско ниво текат процеси по надграждане и уеднаквяване на скрининговите механизми, нашата временна мярка е с цел защита на инвестиционния климат от излишна бюрокрация.
  • сделки, които все пак подлежат на скрининг, се ползват от мълчаливо съгласие при изтичане на 45-дневния срок за издаване на разрешение. Мълчаливото съгласие по принцип е общият ред за такъв тип разрешителни режими, съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, но тук го записахме изрично, за да не влиза администрацията в тълкуване дали се прилага. Мълчаливите съгласия са индивидуални административни актове, т.е. имат силата на изрично разрешение. Има рискове, произтичащи от връчването на решенията за скрининг (т.е. ако решение е взето преди срока, но е комуникирано след срока), но те се елиминират при използване на Системата за сигурно електронно връчване, при която връчването се случва в реално време и гарантира датата и часа на изпращане и получаване.
  • скрининговият процес не спира производствата за други лицензи и разрешения – т.е. не може процедурата по скрининг да се използва от КЗК, КЕВР, КФН, КРС или някой друг държавен орган за спиране или забавяне на прозиводства по техните специални закони. А много от сделките в обхвата на регламента са регулирани от някой такъв регулатор.
  • държавата ще носи отговорност за вреди по нейна вина, т.е. ако напр. след мълчаливо съгласие отвори ад-хок скрининг и това навреди на инвеститора, той може да осъди държавата за причинените вреди.
  • гарантиране, че всички становище, вкл. на службите за сигурност, са мотивирани, за да няма бланкетни становища от типа „препоръчва да не разреши инвестицията, поради налична информация в Държавна агенция „Национална сигурност““. Съответно решенията на съвета трябва да са мотивирани и пропорционални, а не бланкетни и прекомерни. Това на пръв поглед са декларативни текстове, но дават повече сигурност, че при съдебен процес, той ще бъде в полза на инвеститора, в случай, че държавен орган направомерно е ограничил дадена инвестиция.
  • съветът за скрнинг ще публикува данни за получените заявления за скрининг и за това какви решения е взел. По този начин ще е възможно да се следи как се движи процесът по скрининг и дали той не е прекалено рестриктивен.

На задължителен скриниг подлежат инвестиции от Русия и Беларус, както и от компании, в които има 25% собственост на лица от тези държави. Руските капитали са най-корозивни, и когато става дума за национална сигурност в контекста на войната, е нужен специален ред за тях. За останалите трети страни се прилага изискването за контрол – т.е. 50%+1, пряко или непряко, вкл. чрез група лица, всяко от които под 50%.

Регламентът предвижда задължителен скрининг на т.нар. „критични технологии“, като изкуствен интелект, роботика, киберсигурност и др. В нашия закон има специфична разпоредба за високотехнологични компании в секторите, свързани със сигурност и обществен ред, като единствената разлика спрямо останалите инвестиции е в праговете за скрининг. Но високотехнологични инвестиции от нискорискови държави също не подлежат на скрининг, така че технологичната ни индустрия няма да има повишена административна тежест за привличане на капитал.

Законът не е е перфектен, но тъй като такъв тип закони се въвеждат в Европа за първи път, все още европейските държави, вкл. България, намират правилния баланс. Смятам, че ние намерихме добър баланс между гарантиране на националната сигурност чрез ограничаване на корозивен капитал и свободата на движението на капитали и свободния инвестиционен климат.

Материалът Какъв механизъм за скрининг за рискови чуждестранни инвестиции приехме е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Решение на Комисията за журналистическа етика от юни 2020 по жалба на съдия Цариградска срещу ПИК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдия Цариградска днес и в предходни дни разказва в различни медийни изяви за намесата в работата на независимата съдебна власт и натиска върху магистратите, които изнасят данни за намесата.

В потвърждение на казаното публикувам решение на Комисията за журналистическа етика по жалба на съдия Цариградска от юни 2020 г.

В жалбата по повод публикация в ПИК се подчертава, че се засяга действащ съдия, чиято обществена функция е базирана на доверието в интегритета и почтеността му – и по този начин се засяга професионалната роля на жалбоподателя, но и се нанасят вреда на доверието в съдебната власт в цялост и оттам – подкопават държавността и установения правов ред. Според жалбоподателя, налице е съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства и приписването на престъпления. „Вредите, които ми бяха нанесени и продължават да ми бъдат нанасяни, са изключително сериозни, защото съм действащ магистрат и хвърлянето на безпочвено съмнение върху моя интегритет и почтеност засяга същността на упражняваната от мен функция да правораздавам.“, се казва още в жалбата. В жалбата се отправя искане към Комисията по журналистическа етика да бъде констатирано нарушение на Етичния кодекс на българските медии.

Комиисята намира жалбата срещу ПИК НЮЗ ЕООД по повод публикация от 12 януари 2020 г. за основателна и констатира нарушение на Етичния кодекс на българските медии по следните разпоредби: 1.1.1. точност, 1.1.4. разграничаване на факти от коментари, 1.1.6 право на позиция на засегнатото лице, 1.3.1. проверка на информацията преди публикуване, 2.3.5. личен живот, 2.7.1. благоприличие и 4.4. авторско право.

Комисията намира за необходимо да отбележи, че това не е първата жалба срещу публикации, засягащи авторитета на представители на съдебната власт, която намира за основателна.
Конвенцията за правата на човека и основните свободи предвижда изрично в чл. 10, ал. 2, че упражняването на свободата по чл. 10 (свобода на изразяване), „доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество […] за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.“ Свободата на словото не е бланкетно разрешение за неоснователни и непочиващи на факти вербални атаки срещу магистрати.

Комисията приема, че критикуването на съдебната власт е възможно и допустимо, но по начин, който не допуска накърняване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт. В конкретния случай става въпрос за съвършено неоснователни и деструктивни атаки, поради
което статията е в нарушение на Етичния кодекс.

Комисията обръща внимание, че съдебната власт има отговорност пред обществото и медиите са гарант на гражданското общество за реализирането на тази отговорност, но от това не следва, че чрез лишени от фактическо основание нападки медиите могат да застрашават способността на съдебната власт да упражнява конституционната си роля.

Решение  на КЖЕ №-6/09.06.2020 В.Ц. срещу pik.bg_

Решение  на СРС 2021 г. 

Решение на СГС 2023 г.

От 17 февруари 2024 г. DSA се прилага в неговата цялост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От 17 февруари 2024 регламентът за цифровите услуги (DSA), който цели да направи онлайн средата по-безопасна, по-справедлива и по-прозрачна, започва да се прилага за всички онлайн платформи с потребители в ЕС, с изключение на малки и микропредприятия, в които работят по-малко от 50 души и с годишен оборот под 10 милиона евро.

  • Противодействие на незаконното съдържание, стоки и услуги;
  • Защита на децата, включително пълна забрана за реклами въз основа на профилиране на деца;
  • Информиране на потребителите за рекламите, които виждат, като например защо рекламите им се показват и кой е платил за рекламата;
  • Забрана за насочване на реклами въз основа на чувствителни данни;
  • Информиране на потребители, засегнати от решение за модериране на съдържание , напр. премахване на съдържание, спиране на акаунт;
  • Механизъм за оспорване на решенията за модериране на съдържание;
  • Прозрачност на процедурите за модериране на съдържание;
  • Прозрачност на правилата, по които се извършва препоръчване на съдържание;
  • Точка за контакт за държавите и за потребителите.

От края на август 2023 г. DSA вече се прилага към 19-те много големи онлайн платформи (VLOP) и търсачки (VLOSE), определени през април 2023 г. (с повече от 45 милиона потребители месечно). Три други платформи, определени като VLOP през декември 2023 г. (Pornhub, Stripchat, XVideos), трябва да изпълнят съответните задължения за VLOP по DSA до края на април. Те обаче ще трябва да спазват общите задължения за DSA от 17 февруари.

Платформите, които не са определени като VLOP или VLOSE, ще бъдат наблюдавани на ниво държава членка от независим регулатор, действащ като национален координатор за цифрови услуги (DSC). DSC ще контролират и прилагат DSA за платформите, установени на тяхна територия.

Координаторите се обединяват в Европейски съвет за цифрови услуги, който ще заседава за първи път на 19 февруари 2024 г., разбираме от сайта на ЕК.

През март ЕК възнамерява да приеме Насоки във връзка с мерките за намаляване на риска за изборните процеси.

Как се пише: популация или пополация?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише популация, мн.ч. популации. Думата е заета от френски (popululation) или френски (Population), но корените ѝ са в латински – populus ’народ’. Увеличената популация на рапана води до значими промени в черноморската екосистема. Парниковите емисии са сред причините за намаляване на популациите на белите мечки.

Как се пише: изменник или изменик?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това съществително име се пише с двойно н – изменник, мн.ч. изменници, защото е образувано с наставката -ник и крайната съгласна на основата и началната съгласна на наставката са еднакви. Това, че се обявява открито срещу сегашния президент, не го прави държавен изменник. Изменниците на краля в миналото са били наказвани сурово.

Как се пише: търговскоправен или търговско-правен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – търговскоправен, също и търговскоправна, търговскоправно, търговскоправни, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – търговско право. Търговскоправната регламентация на лизинговите договори е уредена в чл. 342 – 347 от Търговския закон. В рамките на семинара подробно ще бъдат разгледани търговскоправните аспекти на закрилата на […]

Пише ли се запетая при все пак?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Само по себе си словосъчетанието все пак НЕ налага употреба на запетая.   Все пак при внимателно вглеждане ще видиш пукнатините по стъклото. Надявам се, че здравият разум все пак ще надделее по време на гласуването. Ако обаче по силата на определени правила трябва да се постави запетая, тя се пише заради тези правила, а […]