DMA и потребителският избор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С iOS 17.4 Apple прави съществени промени, за да се съобрази с новите разпоредби на Регламента за цифровите пазари _(DMA) в ЕС. Сред тях е важна продуктова промяна: за първи път Apple ще позволи алтернативни браузъри да работят на iOS – изключително за потребителите в ЕС, пише The Verge.

Всъщност още от началото на App Store Apple разреши различни браузъри, но  много техни функции и разширения не работят. Това се променя с iOS 17.4 –  защото се изисква от новия Регламент за цифровите пазари (DMA) на ЕС, според който потребителите трябва да имат право да деинсталират предварително инсталирани приложения – включително уеб браузъри – които досега „ги насочват към продуктите и услугите на съответната компания“.

В ЕС е вероятно да видим тези преработени браузъри в App Store с iOS 17.4  през март 2024.  

UK: Да се защитят творците, чието творчество се използва от AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Да се защитават създателите на съдържание, чиято работа е взета без разрешение от технологични компании за изграждане на продукти с изкуствен интелект, които генерират „огромни финансови приходи“, се казва в доклад на парламентарна комисия в Обединеното кралство.

Правната рамка в Обединеното кралство не успява да наложи основните принципи на авторското право към изкуствения интелект, казва комисията по комуникации и цифрови технологии. 

Създателите на съдържание твърдят, че техният продукт се използва незаконно за обучение на големи езикови модели (LLM). Комисията препоръчва правителството да реши дали законът за авторското право предоставя достатъчна защита на притежателите на авторски права. Ако смята, че има правна несигурност по въпроса, трябва да предвиди актуализиране на законодателството.

Докладът

Демонстрация на робот в парламента:

КЗК обявява приоритетите на дейността си за 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 79/25.01.2024 г. Комисия за защита на конкуренцията прие годишни приоритети при образуване на производства по антитръст, нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики.

Между приоритетните сектори е секторът на цифровата икономика, за който се казва следното:

  1. Цифрова икономика и електронна търговия
    Цифровите услуги като цяло и онлайн платформите в частност играят все по-
    важна роля в икономиката, и по-специално на вътрешния пазар, като предоставят на
    предприятията възможност да достигат до ползвателите в целия Съюз, улесняват
    трансграничната търговия и откриват изцяло нови бизнес възможности за голям брой
    предприятия, в полза на потребителите. Целта на Регламента за цифровите пазари, който
    започна да се прилага от 2 май 2023 г., е да допринесе за правилното функциониране на
    вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и
    справедливостта на пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и
    крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от
    контролиращи достъпа предприятия.
    Вследствие на новата законодателна рамка на Съюза и предвид непрекъснатото
    развитие на цифровите пазари, през 2024 г. се очакват множество промени на пазарите
    на цифрови посреднически, съобщителни, рекламни и други услуги. През тази година
    изтичат повечето срокове, в които компаниите ще трябва да приведат своята дейност и
    продукти в съответствие с Регламента за цифровите услуги и Регламента за цифровите
    пазари. С оглед на това за КЗК е важно да наблюдава развитието на сектора, както и да
    бъде част от тази реформа.
    Успоредно с Регламента за цифровите пазари, разпоредбите на чл. 101 и чл. 102
    от ДФЕС запазват своето приложение по отношение на поведението на контролиращите
    достъпа предприятия, които оказват значително въздействие върху вътрешния пазар. Ето защо наблюдението на този сектор ще даде възможност за насърчаване на ефективна конкуренция, както и за предотвратяване или санкциониране на нови форми на забранени споразумения или злоупотреби с господстващо положение, за да се гарантира, че всички предприятия, работещи в него, имат по-добри шансове да се конкурират.
    Примери за такова поведение са използването на лични данни и алгоритми за улесняване на антитръстовите нарушения. Освен това през настоящата година се очаква „отварянето“ на определени пазари и услуги за нови участници и нови услуги да спомогне за още повече иновации и по-големи ползи за потребителите в една далеч по-динамична и конкурентна цифрова среда, но също така и възможност за наблюдение на нови и не толкова добре познати форми на антиконкурентно поведение, които целят да отстранят конкуренти от пазара.

Юнайтед Груп България/Булсатком: очакваното решение на КЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията съобщава, че с Решение № 1356/21.12.2023 г. започва задълбочено проучване относно намерението на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД и неговите дъщерни дружества.

Въз основа на представената в рамките на ускореното проучване информация и доказателства по преписка КЗК/1090/2023 г., Комисията установява, че сделката води до хоризонтално припокриване на пазарите на дребно на разпространение на ТВ програми и на предоставяне на фиксиран достъп до интернет. Предвид обстоятелството, че придобиващата контрол група, чрез „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, продава на едро права за разпространение на телевизионни програми, който се явява горестоящ пазар на разположения надолу по веригата пазар на разпространение на ТВ програми на дребно, сделката поражда и вертикални ефекти.

КЗК счита за необходимо да бъде извършено задълбочено проучване, което ще й позволи да направи своите крайни заключения относно ефекта на сделката върху конкуренцията на засегнатите съответни пазари. Пълният текст на решението е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК на интернет адрес: https://reg.cpc.bg.

На 31 януари 2024 Медиапул съобщава, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се очаква да обяви поредно спорно решение, което ще пренареди сериозно телекомуникационният сектор в България: Както научи Mediapool, комисията възнамерява да одобри сделката на собственика на “Виваком” United Group по придобиване на едноличен контрол върху дружеството на бизнесмена Спас Русев “Вива Корпорейт България”, притежаващо най-големия сателитен оператор у нас “Булсатком”.

Същото твърдение в Капитал: КЗК не вижда проблем “Виваком” да купи “Булсатком”

Съобщението предизвика реакции, включително от политически фигури.

КЗК и Юнайтед окачествиха това като недопустим натиск и намеса. КЗК изтъква в защита и 44- годишния юридически стаж на председателката.

Решението, за което Медиапул пише, все още не е оповестено на сайта на КЗК.

Как се пише: патрул или патраул?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише патрул, мн.ч. патрули. Думата е заета чрез руски (патруль) от френски (patrouille). Граничният патрул е открил двама премръзнали мигранти край Драгоман. Сомалийската морска полиция засили патрулите в Аденския залив след неуспешно отвличане на кораб от пирати по-рано тази седмица.

Как се пише: заприходявам или заприхождавам?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише заприходявам. При придобиване дълготрайният актив се заприходява по цена на придобиване. Стоките по ал. 1 се съхраняват в собствени или наети от данъчната администрация помещения, като се заприходяват.

Поредна димка за машинното гласуване и изборите в София

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Гледам, че пак се правят опити за дискредитиране на машинното гласуване дори когато машините не отичтат резултат. Както обикновено, зад бомбастични твърдения като „откраднати гласове“, „масова фалшификация“, „не се знае кой печели“ и „липсващи флашки“ стои (в добрия случай) некомпетентност и (в лошия случай) политическа злонамереност. Затова нека обърна внимание на някои детайли:

На първо място трябва да подчертаем за пореден път, че след последните промени, машините не броят. Броят хората. Машината може да се ползва, за да се установят евентуални проблеми при броенето от хората в комисиите.

Това, което експертизата е установила (четох я преди заседанието на съда), е че има нищожни разминавания (200 гласа при 300 секции) между хартиените протоколи и данните на флашките. Нещо, което винаги го е имало, винаги се е оказвало, че е или човешка грешка при броенето или еднократен проблем с принтера и хартията. Именно заради тези разминавания настоявахме флашките да останат в изборния кодекс, настоявахме да се използват в РИК при приемане на протоколите. РИК не прави това сравнение, но флашките останаха именно заради настояването на ППДБ. За да могат да се правят такива сравнения. Но чували не са отваряни и бюлетини не са броени. Т.е. в момента отчитаме разликата между отчетеното от машината и отчетеното от секционната комисия, без да го броим повторно. Съответно всякакви твърдения кое е „вярно“ са несъстоятелни.

Разликите винаги са били нищожни и не са променяли резултата. Аз направих такова сравнение на парламетнарните избори и го публикувах. И тогава разминаванията не променяха резултата, и сега не го правят – кумулативно 200 гласа при 10% от протоколите значат, че дори да се запази това съотношение, при 100% сравнение ще има 1000 гласа разлика. При победа на Терзиев с около 5000 гласа. Трябва да отбележим, че на флашката има повече гласове и за двамата кандидати. Отчасти заради проблеми с ролката и хартията, отчасти заради човешки грешки при броенето.

Има твърдения, че протоколите не са подписани с квалифициран електронен подпис. Първо, по закон това не се изисква. Защото квалифицираният електронен подпис е на физическо лице, а ключовете (и картите) с които се подписват протоколите са на „секционна комисия“, т.е. законово те няма как да бъдат КЕП. Но технически са именно такива – смарткарта, частен ключ, удостоверителна верига и то (по стечение на обстоятелствата) от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, т.е. с опит в тази сфера (Информационно обслужване). Подписите могат да се проверят от всеки и гарантират, че е нямало подмяна на файлове (по моя препоръка ЦИК публикува публичните ключове на смарткартите преди изборния ден, за да може да се установи дали подписите са направени с правилните карти, а не с други). (Твърдението за подписването е оттеглено в съдебното заседание от вещото лице след несъгласие от страна на нашите адвокати)

Липсващите 15 флашки (според експертизата) всъщност са проблем на организацията при предоставяне на материалите. Първоначално не е била предоставена нито една флашка (пак според експертизата). Данните от флашките, заедно с подписите към тях, са налични на сайта на ЦИК – проверих тези секции. Вещите лица е можело също да ги вземат от там и да ги сравнят, оставяйки все пак забележката, че не са дошли на флашка (аз сравних 4 от тях, няма нищо по-различно от останалите – +/- един глас)

Действително, в допълнение на човешките грешки, заради проблемите с хартията и принтерите (за което помните, че сигнализирахме както при приемането на промените в Изборния кодекс, така и преди последните избори), разминаванията са в много секции. С по 1-2 гласа, разбира се, но самият процент секции звучи стряскащо. Поради което ще продължим да настояваме тези сравнения да се правят в РИК, а не пост-фактум, защото разликите в числата са незначителни, но политическите ефекти от злонамереното им използване може да са значителни.

В заключение, няма откраднати гласове, няма липсващи данни, няма възможност за манипулация на машинни протоколи и няма фалшификации. Има, обаче, политици, които искат да оправдаят неуспехите си с изборната технология. И призивът ми към анализаторите е да не им се връзват, а да погледнат детайлите внимателно.

Материалът Поредна димка за машинното гласуване и изборите в София е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: аудио-визуален, аудиовизуален или аудио визуален?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – аудио-визуален, също и аудио-визуална, аудио-визуално, аудио-визуални. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение помежду си. Ние сме творчески колектив от млади професионалисти в областта на аудио-визуалните изкуства. Преди да си купите аудио-визуално оборудване, може да го тествате в своя дом или офис.

Как се пише: връхлетявам, връхлитам, връхлетя или врахлетявам, врахлитам, врахлетя?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише връхлетявам, връхлитам, връхлетя. Колегите сигурно са се наговорили, защото ме връхлетяват едновременно с пожелания за рождения ми ден. Както си вървя по тротоара, връхлитам точно върху човека, когото най-малко очаквам да срещна. Кошмарът на километричните опашки по границите може отново да ни връхлети.

Доза реализъм към добрите новини за имиграцията

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Многократно съм казвал, че всичко свързано с Германия в българската версия на DW трябва да се чете с едно наум. Особено преводите на немски статии, които изначално да тенденциозни.

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.

The post Доза реализъм към добрите новини за имиграцията first appeared on Блогът на Юруков.