Трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – са разделени с цел взаимен контрол и предотвратяване на концентрация на власт. Традиционно към тях се добавя и т.нар. „четвъртна власт“ – медиите, които осигуряват допълнителен контрол върху трите власти чрез прозрачността, която осигуряват. Затова между властите има различни механизми – законоустановени или имплицитни – за проверки и баланси (checks and balances).
Поради все по-активното навлизане на технологиите в държавното управление, моята теза е, че те плавно се превръщат в „пета власт“. Във времето много елементи на обществения живот са били обявявани за „пета власт“, така че не твърдя, че това е единственият допълнителен механизъм за проверки и баланси, отвъд утвърдените 3+1 власти, но смятам, че ще става все по-централен и трябва да му обърнем специално внимание.
Общоприета теза е, че „властта корумпира“. Макар това да е опростена теза, както е разгледано в литературата, в сърцевината си тя е вярна – позициите на власт, върху които няма достатъчно външен контрол, създават корупционни практики – не само свързани със злоупотреби със средства, но и по-общо със злоупотреби с власт. Механизмите за възпиране на корупцията са много – съдебен контрол на актове, наказателна отговорност, публичност, парламентарен контрол и др.
Технологиите са много силен механизъм за възпиране на корупционните практики. В малко по-техническа публикация съм изредил множество начини, по които технологиите могат да бъдат използвани за превенция на корупцията. Това включва:
- проследимост на действията и техните автори, и то по начин, който не позволява да бъдат подменяни;
- невъзможност за промяна и антидатиране на документи
- защита на данните от неоторизиран достъп (т.е. без „само да погледна тука една папка“)
- прозрачност и публичност на данни и докименти, с което да се подхранят разследванията на четвъртата власт
- истинско случайно разпределени на преписки, проверки, дела – много експерименти показват, че използването на принципа на случайност намалява корупционния риск
- автоматична валидация на данните, което премахва човешкия фактор и възможността за „затваряне на очите“ за някои пропуски
- автоматизиране на максимално много дейности, което намалява дискрецията на овластените лица
- автоматизиран анализ на риска на база на натрупаните данни, така че да бъдат откривани злоупотреби проактивно
Но преди да бъда обвинен в техно-утопизъм – че виждам технологично решение на всеки проблем – ще отбележка и негативната страна. Както всяка власт, и петата може да е неефективна, корумпирана и да работи в нечий интерес. Както изпълнителната може да се корумпира, както съдебната може да решава дела не само в съответствие със закона, както законодателната може да е прокарва частни интереси и както медиите могат да бъдат необективни и дори „бухалки“, така и технологиите могат да бъдат инструмент за корупция.
И трябва сериозно усилие, за да не бъде така. Институционално и технологично усилие, за да бъде проследимостта реална, а не „наши хора“ да могат да си зачистват следите, за да има реално случайно разпределени, а не едни административни ръководители да могат с тайни клавишни комбинации да предопределят избора, за да се публикуват максимално много данни, а не да се спестяват с оправдания „тя системата няма да издържи“.
Технологиите сами по себе си не са власт, но всички дейности около тях, са именно такава. Петата власт в момента е в ръцете на едни не особено видими хора – ИТ директори, системни администратори, администратори на бази данни, програмисти – в частни компании, в администрацията и в държавната компания Информационно обслужване. Това не е обвинение към тях и не е презумпция за злоупотреба – в мнозинството си това са честни експерти, които си вършат съвестно работата. Но отговорността е далеч по малка спрямо колективната тежест, която все повече ще имат (или „имаме“ – защото и аз продължавам да се причислявам към ИТ експертите).
Допълнителен проблем е и това, че технологиите трудно се разбира и от широката публика, и от политическата класа – както стана болезнено ясно от измислените скандали с машинното гласуване. Но те са само един пример.
Именно заради тези проблеми – че петатат власт се упражнява „между другото“, понякога неосъзнато и без политическа отчетност, трябва технологиите, използвани в държавното управление, да бъдат балансирани от останалите четири власти. Например в законите да е уредено, че не могат да се подменят данни; че има технически-гарантирано случайно разпределение; че кодът на системите е публичен, актуален и одитиран; че за достъп до определени данни не се разчита само на един човек; че чувствителни данни се съхраняват логически разделени; че се използват актуални криптографски методи за защита на конфиденциалността и целостта на данните. Нужно е в съдебната власт (и съдът, и органите на досъдебното производство) да разполага с по-широк набор от експерти по технологични теми. Нужно е изпълнителната власт да разработи механизми за повече прозрачност и проследимост в управлението на информационните и комуникационни технологии.
Петата власт – технологиите в държавното управление – е все още недостатъчно видима, но сме длъжни да говорим за нея, за да бъде използвана за предотвратяване на злоупотреби в другите власти, а не за скрито и трудно-разбираемо вмешателство в тях.
.
Материалът Технологиите като „пета власт“ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
