789 в ЗАПСП

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Държавен вестник, брой 100 от 1 декември 2023 е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗИД на ЗАПСП). С това изменение в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на два законодателни акта на Европейския съюз – Директиви 2019/789 и 2019/790.

Закъснялото въвеждане на изискванията на двете директиви стана повод за наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Представяне на проекта: Кои са новостите? Ана Лазарова в Дневник

И тук: България транспонира авторскоправната директива от 2019 година – в блога на Цифрова република

Съд на ЕС: Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-655/21 по преюдициално запитване на Районен съд Несебър за предвиждане на наказание минимум пет години лишаване от свобода за използване на марка без съгласие на правоносителя. Предвидено минимално наказание от пет години прави престъплението сериозно – което означава, че става възможно законно прилагане на средства за проследяване и подслушване. Дело C-655/21, Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка): Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T. (Преюдициално запитване — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 13 — Наказателно производство — Приложно поле — Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) — Член 61 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51, параграф 1 — Прилагане на правото на Съюза — Компетентност — Член 49, параграфи 1 и 3 — Законоустановеност и пропорционалност на наказанието)

Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T.

(Дело C-655/21 (1), Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка) (Преюдициално запитване – Спазване на правата върху интелектуална собственост – Директива 2004/48/ЕО – Член 13 – Наказателно производство – Приложно поле – Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението – Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) – Член 61 – Харта на основните права на Европейския съюз – Член 51, параграф 1 – Прилагане на правото на Съюза – Компетентност – Член 49, параграфи 1 и 3 – Законоустановеност и пропорционалност на наказанието) (C/2023/1102) Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд — Несебър

Страни в главното производство

Г. СТ. T. при участието на: Районна прокуратура Бургас, TO Несебър

Диспозитив

Член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като нарушението е описано по сходен, дори еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките.

Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване — повторно или със значителни вредни последици — на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.

Как се пише: конюнктурен или конюктурен?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише конюнктурен, също и конюнктурна, конюнктурно, конюнктурни. Думата е образувана от конюнктура. Въпросът е дали сега моментът няма да се използва конюнктурно, за да се прокара по-голямо поскъпване на електроенергията. Най-краткото определение за популизъм според повечето тълковни речници е „въздействие върху мнението на населението чрез поведение и обещания за мерки, които […]

Как се пише: за тогава или затогава?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правописът на това съчетание не е нормиран изрично. Съветваме ви да го пишете разделно – за тогава. През 2008 г. въведохме революционната за тогава идея „готово решение за онлайн магазин“. Ако детето не успее да се справи с някоя задача, нейното решаване може да се отложи за тогава, когато то ще знае повече.

Рискове и притеснения, свързани с Министерството на електронното управление и електронната идентификация

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Получих отговор от МВР, че изходният код на системата за електронна идентификация нямало да е публично достъпен ако изпълнителят не разреши и те нямали задължение да спазват Закона за електронното управление. Нищо, че в договора и в техническата спецификация има задължение системата да се разработва като софтуер с отворен код.

На друг мой въпрос, МВР отговарят, че чакат изпълнителят да отговори за въвеждане на съвременни функционалности на планираното в далечната 2016 мобилно приложение. Т.е. чакаме изпълнителят да каже дали ще можем да ползваме телефона за идентификация без да трябва задължително всеки път да допираме лична си карта (и то след като я сменим).

Това са индикации за проблеми, свързани както с работата на МВР, така и с работата на Министерство на електронното управление – МЕУ е органът, натоварен с политиката по електронна идентификация и фактът, че не е упражнен контрол и не е наложена съвременна визия, води до риск отново да нямаме адекватна електронна идентификация.

Ще ползвам тези проблеми да обърна внимание и на това, което като цяло се случва в Министерството на електронното управление.

При избора на правителството написах, че смятам, че министър Йоловски ще се справи и че има моята подкрепа. Към онзи момент това беше именно така. Оттогава съм опитвал да помагам на министерството в поставените задачи в правителствената програма и по други текущи проблеми, с целия си опит и знания – включително проведохме тристранна среща с министър Стоянов за развитието електронната идентификация, по моя инициатива. За съжаление, с течение на времето, виждах все повече, че министърът на електронното управление няма необходимия фокус и нещата не вървят добре.

Като започнем от абдикацията на МЕУ от електронната идентификация (илюстрирано от отговорите на МВР), от прозрачността (напр. на данните за плащанията в СЕБРА), от хибридните заплахи; минем през не докрай обмисленото съгласуване на процесите с електронните бележки и рецепти, през липсата на напредък по невидимите, но важни второстепенни задачи, без които не може, и стигнем до тормоза на служители с постоянни проверки на инспектората и съответното напускане на служители (видно от отговори на други парламентарни въпроси).

Срещата, която с Кирил Петков проведохме с министъра в началото на октомври беше именно с оглед на това – за да работим по-добре съвместно и за да е сигурен министърът, че има политическа подкрепа (ако в турбулентния период се е зародило някакво съмнение за това). За съжаление месец след срещата, министърът явно беше решил, че това не е било даване на подкрепа, а заплаха.

В светлината на горните проблеми все по-малко смятам, че МЕУ ще се справи със задачите и с очакванията, които всички имаме към него. Това, разбира се, не освобождава МВР от отговорност за електронната идентификация, но то е само част от картината. Длъжен съм да предупредя за тези рискове.

Искам да благодаря на служителите в министерството на електронното управление, които продължават съвестно да изпълняват задълженията си въпреки дисциплинарния произвол и хаоса.

Ще продължавам да работя за електронизация на процесите в държавата и да подкрепям и взаимодействам с изпълнителната власт. Защото тази цел, която включва повече ефективност, прозрачност и удобство, е над политическите интриги.

А по темата с електронната идентификация – разчитам на експертите в МВР да защитят обществения интерес, да изискат спазването на закона и въвеждането на съвременни функционалности. Иначе рискуваме да стигнем до същия казус като с тол-системата и да се чудим „къде е кодът“. Или дори по-лошо – никой да не търси кода, защото системата не се ползва.

За да се върнем в правилния път, предлагам (най-малко) следното:

1. МЕУ и МВР да определят съвместно какво трябва да получат гражданите от електронната идентификация – според мен това трябва да е мобилно приложение, с което да могат да се идентифицират без непременно нужда от нов личен документ, с ниво на осигуреност „средно“ по подразбиране, и „високо“ при регистрация с нова лична карта или след посещение на място.

2. Да бъдат наваксани забавянията по проектите по плана за възстановяване и устойчивост.

3. МЕУ и МФ да приемат изменения в наредбата за СЕБРА за регулярен експорт на данни за плащанията от държавата чрез СЕБРА (оставих проект за такова изменение още миналата година).

4. МЕУ да съдейства на МОН и МЗ за въвеждане на възможност за извинение на отсъствия по преценка на родител до определен брой дни, както и да се работи по доклада, който подготвехме преди година и половина, за отпадане на всякакви бележки и хартийки в системата на образованието.

5. МЕУ да координира въвеждането в продукционна среда адаптерите за обмен на данни с новия ТЕЛК-регистър и нови адаптери за регистрите на Агенция по вписванията (нещо, по което беше начертан план преди година и половина)

6. С проекта на устройствен правилник на МЕУ да не бъдат заличавани функциите, свързани с дезинформация, хибридни заплахи и стратегически комуникации.

7. Да бъде извършен анализ на подзаконовата нормативна уредба, която противоречи на последните изменения в Закона за електронното управление.

8. Да бъде приета подзаконова уредба и съответните правила за използване на държавния облак, държавната мрежа и защитения интернет възел – особено облакът в момента почти не се използва заради липсата на подходящ процес.

9. Да бъде спрян тормоза над служители чрез инспектората на министерството, защото това драстично намалява капацитета за продуктивна работа на министерството.

Въпреки абсурдната ситуация съм конструктивен и се надявам критиките и притесненията ми да бъдат възприети именно така. Без промяна в подхода няма да бъдат постигнати целите, които всички сме си поставили за по-ефективен и прозрачен публичен сектор.

Материалът Рискове и притеснения, свързани с Министерството на електронното управление и електронната идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: асансьор или асансиор?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише асансьор, мн.ч. асансьори. Думата е заета от френски – ascenseur. Ако се окажете заседнали в асансьор, запазете спокойствие и веднага повикайте помощ. Повечето посетители ползват асансьорите, за да се изкачат на Айфеловата кула, но това може да се направи и по 1792-те стъпала до върха ѝ.

Как се пише: прословут или прослувут?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише прословут, също и прословута, прословуто, прословути. Беше човек на средна възраст, много любезен и с прословутия трудноразбираем шотландски акцент. Едни от най-добре запазените археологически находки от древността са Теракотената армия и прословутите египетски пирамиди.

Съдия Андрей Георгиев, РС София: Възхвала на Народния съд е противоправна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

“Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“.

Фраза от личния профил в социална мрежа на Петър Волгин, журналист от общественото радио, която води до процес срещу него. Жена, чийто съпруг е изчезнал в онези години, смята подобни изказвания за подигравка с паметта на жертвите, поради което иска ответникът да бъде осъден да я обезщети.

На 26 ноември стана известно решение на Софийския районен съд, съдия Андрей Георгиев, по делото. То, в последна сметка, не е в полза на жената, по следните съображения. За да уважи иска, съдът следва да установи

първо, противоправно поведение на ответника, което с оглед на правото на свободно изразяване на мнение означава, че подобен начин на отнасяне трябва да е забранен или изрично от закона или обективно да накърнява достойнството на ясно определяем кръг лица;

на второ място – вреди на ищцата, изразени в страданието ѝ да слуша изказването,

и на трето място – причинна връзка между текста така, както разумно може да се възприеме от незаинтересован човек, и вредите, които е предизвикал от ищцата. Ако се докажат тези три елемента, вината, в смисъл на неполагане на грижа нарочно да се защити достойнството на жертвите, на ответника се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От решението:

“Като намира, че изказването на ответника е изцяло оценъчно, съдът констатира, че практиката на Върховния касационен съд досега е била, че такива изказвания могат да нарушават правото само ако представляват обида, но също така констатира и че тази практика на Върховния касационен съд е отречена от две решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от февруари 2021 г. – Бехар и Гутман с/у България и Будинова и Чапразов с/у Решение от 26.11.2023 г. по гр.д. № 33611/2023 г. на СРС, България.

Поради това съдът анализира разпоредбите на Наказателния кодекс и Закона за защита от дискриминация, като посочва, че са забранени още изказвания, налагащи противодемократична идеология; защитаващи промяна на конституционния режим на управление с насилие; призоваващи към война; призоваващи за насилие или неравно третиране по защитен признак (дискриминация), както и унизяващи достойнството на определена личност (обида и клевета). Като разглежда обаче правилата за журналистическата професия и утвърденото още с Постановление на Пленума на Върховния съд на НРБ № 9/1966 г. разбиране, че противоправността може да се състои и в нарушаване на възприети опитни правила за извършване на дадена дейност, съдът намира, че и изказване, с което журналист засяга достойнството на очевидна жертва на несправедливост и засилва страданието ѝ, също следва да се приеме за противоправно. Съдът възприема въз основа на защитата на достойнството на личността по чл. 32, ал. 1 от Конституцията становището, че такова задължение съществува и за всеки гражданин, и това се поражда от особеното културно разбиране на страданието у цивилизованите народи като положение, което не трябва да бъде унизявано.

Дори и при установена противоправност обаче ответникът не може да търпи вреди, които не се подчиняват на цели, изброени в чл. 10, пар. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (сред които са защитата на обществения ред и на достойнството на другите), поради което съдът възприема разбирането, отразено в решението на ЕСПЧ Жаблянов с/у България от юни 2023 г., че не всяко обсъждане на Народния съд или обясняване на начина на създаването и действието му е забранено от правото. Освен това, ако ответникът ще търпи негативни последици от държавата, те трябва да съответстват на тежестта на неговото изказване и отзвука му в обществото.

С оглед на тези критерии съдът анализира изказването на ответника и посочва, че то съдържа едно внушение – че Народният съд е бил нещо полезно („трябвало“ е да го има) и неговата цел е разправа с богаташите като банкера Х („достатъчно е“ да го видиш, „за да разбереш“ защо е имало Народен съд). Това внушение може да се установи достатъчно ясно при перифразиране на репликата към други подобни явления („Достатъчно е да видиш глупавия адвокат на невинния, за да разбереш защо е трябвало да лежи в затвора“; „Достатъчно е да видиш оскъдното облекло на жената, за разбереш защо е трябвало да бъде набита“; „Достатъчно е да чуеш колко нахално говори, за да разбереш, че е трябвало да го пребият“). Според съда то не цели засилване на обществения дебат или становище какви институции следва да съществуват в държавата в 21. век, а ясно изразява и виждането на ответника, че Народният съд като инструмент за борба с богаташите е бил нещо добро и необходимо. Като анализира отмяната на решенията на Народния съд от съдилищата след 1989 г. и становището на Конституционния съд, съдът по делото приема, че подобна възхвала на Народния съд е противоправна, защото в обществото е явно, че осъдените от този съд се приемат за жертви, а подобно едностранно описание на същия обижда страданието им като такива. Съдът не намира основание за оправдание на изказването […]”

По-нататък решението се спира на условието за пряка засегнатост:

“Възприемайки това обаче съдът намира, че тъй като няма общи правомощия да се бори с всякакви нарушения на закона, а като граждански съд решава само граждански спорове за лични права, засягането на ищцата, чийто съпруг не е осъден от Народния съд, не следва от съдържанието на изказването. Като се позовава на две свои предходни отсъждания по различни казуси, съдът поддържа, че увреждането от изказани или написани думи може да се отнася само до посочените в изказването лица или тези, които имат назовано качество в думите на ответника.

Тъй като ищцата не е сред тях, а е жертва на друг вид репресия, която ответникът не засяга в оспорения текст – предмет на делото, искът се отхвърля […]”.

И да не е удовлетворен от изхода на делото в първоинстанционния съд, човек няма как да не отбележи качеството на този юридически текст, който се откроява сред морето от решения.

Решението

MERDA – A Framework For Countering Disinformation

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Yesterday, on an conference about disinformation, I jokingly coined the acronym MERDA (Monitor, Educate, React, Disrupt, Adapt) for countering disinformation. Now I’ll put the pretentious label “framework” and describe what I mean by that. While this may not seem a very technical topic, fit for a techblog, in fact it has a lot of technical aspects, as disinformation today is spread through technical means (social networks, anonymous websites, messengers). And therefore especially the “Disrupt” part is quite technical.

Monitor – in order to tackle disinformation narratives, we need to monitor them. This includes media monitoring tools (including social media) and building reports on rising narratives that may potentially be disinformation campaigns. These tools include a lot of scraping online content, and consuming APIs where such exist and are accessible. Notably, Facebook removed much of their API access to content, which makes it harder to monitor for trends. It has to be noted that this doesn’t mean monitoring individuals – it’s just about trends, keywords, phrases – sometimes known, sometimes unknown (e.g. the tool can look for very popular tweets, extract the key phrases from it, and then search for that). Governments can list their “named entities” and keep track of narratives/keywords/phrases relating to these named entities (ministers, prime minister, ministries, parties, etc.)

Educate – media literacy, and social media literacy, is a skill. Knowing that “Your page will be disabled if you don’t click here” is a skill. Being able to recognize logical fallacies and propaganda techniques is also a skill and it needs to be taught. Ultimately, the best defense against disinformation is a well informed and prepared public.

React – public institutions need to know how and when to react to certain narratives. It helps if they know them (through monitoring), but they need the so called “strategic communications” in order to respond adequately to disinformation about current events, debunking, pre-bunking and giving the official angle (note that I’m not saying the official angle is always right – it sometimes isn’t, that’s why it has to be supported by credible evidence).

Disrupt – this is the hard part – how to disrupt disinformation campaigns. How to identify and disable troll farms, which engage in coordinated inauthentic behavior – sharing, liking, commenting, cross-posting in groups – creating an artificial buzz around a topic. Facebook is, I think, quite bad at that – this is why I have proposed a local legislation that requires following certain guidelines for identifying troll farms (groups of fake accounts). Then we need a mechanism to take them down, which takes into account freedom of speech – i.e. the possibility that someone is not, in fact, a troll, but merely a misled observer. Fortunately, the digital services act provides for out-of-court appeals for moderator decisions.

The “disrupt” part is not just about troll farms – it’s about fake websites as well. Tracking linked websites, identifying the flow of narratives through these websites, trying to find the ultimate owners, is a hard and quite technical task. We know that there are thousands such anonymous websites that repost, in various languages, disinformation narratives – but taking down a website requires good legal reasons. “I don’t like their articles” is not a good reason.

The “disrupt” part also needs to tackle ad networks – some obscure ad networks are the way disinformation websites get financial support. They usually advertise not-so-legal products. Stopping the inflow of money is one way to reduce disinformation.

Adapt – threat actors in the disinformation space (usually nation-states like Russia) are dynamic and they change their tactics, techniques and procedures (TTPs). Institutions that are trying to reduce the harm of disinformation also need to be adaptable, to constantly look for new ways of getting the false or misleading information through.

Tackling disinformation is walking on thin ice. A wrong step may be seen as curbing free speech. But if we analyze patterns and techniques, rather than content itself, then we are on mostly on the safe side – it doesn’t matter what the article says, if it’s shared by 100 fake accounts and the website is supported by ads of illegal drugs that use deep fakes of famous physicians.

And it’s a complicated technical task – I’ve seen companies claiming they identify troll farms, rings of fake news website, etc. But I haven’t seen any tool that’s good enough. And MERDA … is the situation we are in – active, coordinated exploitation of misleading and incorrect information for political and geopolitical purposes.

The post MERDA – A Framework For Countering Disinformation appeared first on Bozho's tech blog.

Доклад за състоянието на цифровото десетилетие 2023 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувано е Съобщение на ЕК COM(2023) 570 окончателен – Доклад за състоянието на цифровото десетилетие 2023 г.

Първият доклад за състоянието на цифровото десетилетие прави равносметка на напредъка на ЕС към успешна цифрова трансформация за хората , бизнеса и околната среда, както е посочено в Решението за създаване на политическата програма за цифровото десетилетие 2030. В него се прави преглед на развитието на цифровата политика и се описва как ЕС напредва към договорените цели и цели.

Цялостният анализ на напредъка на ЕС по отношение на целите и задачите на Цифровото десетилетие е показан по-долу, а докладите по държави , представени в приложение към този доклад, предоставят по-подробна картина.

Преглед на напредъка към целите на цифровото десетилетие, определени за 2030 г.

Докладът по държави е в Приложение.

Според него от Плана за възстановяване и устойчивост на България (RRP) – по който се очакват 6,27 млрд. евро – 25,8 % (1,6 милиарда евро) са за цифрова трансформация, от които 1,01 милиарда евро се очаква да допринесат за целите на цифровото десетилетие.

България има само умерен принос към целта на Цифровото десетилетие по отношение на цифровите умения. Само 31% от хората имат поне основни цифрови умения, което е под средното за ЕС от 54% и най-ниското ниво в ЕС, което представлява риск за колективното постигане на целите на ЕС за 2030 г. от държавите-членки. Разликата със средното за ЕС също е много голяма, когато става дума за хора с над основни цифрови умения (8% в сравнение с 26% на ниво ЕС). Страната също има нисък резултат при хора с поне основни умения за създаване на цифрово съдържание (44% в сравнение с 66% на ниво ЕС).