Три въпроса/критики, които виждам най-често във връзка с изменения в Конституцията.

1. Защо парламентарната квота в прокурорския съвет е по-голяма от професионалната – така не се ли поставя прокуратурата под политически контрол?

Проблемът с прокуратурата към момента е, че главният прокурор (който е началник на всички прокурори и може да осъществява надзор за законност по делата) или не носеше отговорност пред никого („над мен е само Бог“), или получаваше задкулисни указания от различни центрове на власт. Съответно отговорност за действията на прокуратурата не се носеха – „те си го избират прокурорите“.

С измененията, освен че му премахваме правата за намеса, слагаме превес на обществената квота. Това, от една страна, предотвратява капсулирането (прокурори, които зависят кариерно от главния, го поддържат в съвета), а от друга дава отговорност и отчетност. Трябва да отбележим и че обществената квота не е партийна и това ще е водещ принцип при нейното излъчване.

С друго изменение подчертаваме, че водещата роля в съдебната власт е на съда. Прокуратурата и следствието са страна по делата, а съдът е арбитър. Именно независимостта на съда е в центъра на съдебната власт, поради което квотите там са наобратно – 8 съдии избрани от съдии (от общо 15 члена, като само 5 се избират от парламента). Водещото при съда е, че трябва да е независим. Водещото при прокуратурата, която осъществява наказателната политика на държавата, е да бъде отчетна. Именно за това са такива квотите в двата съвета.

2. Защо двойно гражданство? Така не се ли отваря вратата за чуждо влияние?

В рамките на дебата бяха изнесени данни от г-жа Цонева, че България е последната държава и в ЕС, и в Съвета на Европа, която позволява двойно гражданство по принцип, но го забранява за изборни длъжности. С премахването на това ограничение правим по-лесно за българската диаспора (стотиците хиляди емигранти за последните 30 години) да се включи в политическия без бюрократични пречки и усложнения.

Изискването да нямаш двойно гражданство, за да си депутат/министър, не е пречка за чужди агенти на влияние да заемат позиции, както някои се надяват. Пример е Георги Димитров, който преди да се върне и да превърне България в съветска колония, се отказва от съветското си гражданство. Борбата с чуждото влияние е работа на службите, а не на формално конституционно ограничение.

Има няколко вида българско гражданство – по рождение (ако си се родил с българско гражданство или си дете на български гражданин), по произход (от историческите територии, на които е имало българско население) и по натурализация (ако сиsigna живял поне 5 години в България и отговаряш на допълнителни изисквания по закон). Няма хипотеза, в която някой чужденец получава българско гражданство без да е чувал за България, така че тези притеснения са неоснователни.

3. Защо с обикновено Народно събрание приемате изменения, за които се изисква Велико Народно Събрание, съгласно решение на Конституционния съд?

Решение 3 от 2003 г. на Конституционния съд, по искане на тогавашния главен прокурор (който публично се е хвалел с влиянието си в Конституционния съд във връзка с това решение), определя как се тълкува разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Констиуцията, а именно, какво значи „формата на държавно устройство и на държавно управление“. Тезата, че обикновено Народно събрание не може да разделя Висшия съдебен съвет на два съвета и да премахва правомощия на главния прокурор, се базира на това решение.

Има обаче и друго решение – номер 8 от 2005 г., което казва, че може да има повече от едно тълкувателно решение по една норма, и че „Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, [..] които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление“

И двете решения са тълкувателни – по искане на главния прокурор и по искане на ВКС. Те дават рамка, но както посочва Решение 8, трябва да се извърши преценка на конкретни изменения, за да се прецени нюанса и баланса. Иначе казано, не може да се твърди, че Решение 3 прави настоящите изменения противоконституционни.

Всички тези аргументи са изказвани в комисия и в пленарна зала. Аз лично смятам, че измененията в Конституцията са добри, водят до по-независим съд и по-отчетна прокуратура. Критиките към проекта бяха отчетени с измененията между първо и второ четене, като бяха обсъждани с професионалните общности в двата месеца между двете първи гласувания. Подхождаме към Конституцията с огромно внимание и с разбиране за отговорността, която носим. Ако някой е прочел някоя критична статия или е чул изказване на някой от опозицията или е извадил едно-две критични изречения от три страници становище на някоя институция, призовавам към по-задълбочен прочит. И на контекста, и на дебатите в комисия и в зала.

Материалът Три отговора за Конституцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.