Подобрения по електронните извинителни бележки

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Да коментирам и другата тема, свързана с е-здравеопазване – електронните извинителни бележки. Те са добра и правилна стъпка, но също като рецептите, показват слабости на процеса.

Оплаквания от електронните бележки има доста, част от тях са неоснователни, но част от тях са валидни. Неоснователни са твърденията, че само лични лекари или само лекари с договор с НЗОК могат да издават такива. Това не е вярно – всеки лекар трябва да вкарва данни в НЗИС (централната система за е-здравеопазване). И като параметър на всеки преглед може да бъде посочено и извиняване на отсъствия.

Проблемът е в това, че лекарите стават „нотариуси на сополите“, защото трябва в електронната система да обвържат извинението на отсъствия с проведен преглед. Това задължение не е ново. Просто сега, с електронната система, не може да се заобиколи, което повдига въпроса за неговата адекватност.

Дали с раздаване на кочани, дали със съобщения по вайбър и минаване „само да взема една бележка“, лекари и родители са намерили практично заобикаляне на писаните правила, с което са облекчавали здравната система.

Нашата работа като законодател, и като управляващи, е да направим писаните правила адекватни на реалността. Има два подхода, които се допълват.

Първият в регламентирането на телемедицината. Не точно „преглед по Вайбър“, защото трябва да са налице редица гаранции, но близо до това. Внесли сме вече такъв законопроект. Така няма да трябва да се събират излишни опашки пред кабинетите.

Вторият подход е правото на родител да извини няколко дни отсъствия по своя преценка, в допълнение на сегашните „по семейни причини“. Това е практика по света. Да, родителите нямат медицинска експертиза, но няма нужда за всяко отсъствие да има диагноза с код по МКБ. Отсъствие за неразположение по преценка на родителя, с разумно ограничение, е напълно нормална житейка хипотеза. Аз напр. имах мигренни болки в училище. Нужна ли е бележка за главоболие? По-скоро не.

Това извинявяне също може и трябва да бъде електронно. Аз бих пакетирал това право с попълване на въпросник за симптомите, защото рискът при такъв подход е да бъде пуснато на училище привидно здраво, но заразно дете (ако има епидемия, напр.)

Представете си прикожението еЗдраве на МЗ, в което по ЕГН на дете и родител и попълване на въпросник, се предоставя възможност за извиняване на отсъствия. Пак проследимо, пак събираме информация, пак се ограничават злоупотреби (с ограничения броя дни), но без претоварване на здравната система.

Електронното извиняване на отсъствия е правилна стъпка, но може да се подобри, като го използваме за поправяне на проблемите на отдавна съществуващия и успешно заобикалян нормативноустановен ред.

Материалът Подобрения по електронните извинителни бележки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

За проблемите с електронните рецепти

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Електронната рецепта. Както често се случва, когато електронизираме един процес, излизат на повърхността неговите вградени дефицити, които са оставали невидими досега.

Когато лекар предпише антибиотик Аугментин на бяла рецепта, но такъв няма в аптеката, там те питат искаш ли еквивалентен на него (случвало ми се е – в три аптеки го нямаше, върнах се и взех генерик).

Именно тази особеност – че в електронната рецепта има маркер за позволяване или непозволяване на генеричното заместване, което фармацевтите не могат да не изпълнят, е причината за обикалянето на много аптеки и връщанията при лекаря. А С хартиената рецепта това, че някой не следва стриктно чл. 34 на съотверната наредба оставаше под радара.

Има, разбира се и други проблеми. Напр. има(ше) бъгове и „непочистени“ данни за лекарствени кодове. Тъй като цялата система разчита на екосистема от софтуер на частни доставчици (и само напоследък на едно държавно мобилно приложение за случаите, в които лекарят не може да е на компютър), е очаквано в първите дни на всяка промяна да има малки проблеми. Със сигурност можеше да има повече комуникация от институциите към заинтересованите страни – лекари, зъболекари, пациенти, фармацевти.

Има обаче и стандартното отлагане до последния момент, което се случи и с верификационната система преди години. Електронни рецепти има от доста време. Миналата година трябваше да влязат в сила за всички „бели рецепти“. Година по-късно, въвеждането на задължителна електронна бяла рецепта само за два вида лекарства не би трябвало да е изненада за никого.

Според мен, обаче, водещият е проблемът с генеричното заместване, който беше изваден „в прайм тайм“ от електронните рецепти. Моето мнение е, че трябва да има задължително генерично предписване (т.е. дори да се изпише лекарство по търговско наименование, в рецептата да се включват и непатентнотно му наименование), а фармацветът да предложи алтернативи. В същото време трябва чрез системата да се следи дали дадена аптека не фаворизира даден производител (без значение дали на генерично лекарство или не).

Колкото и да отложим влизането в сила на задължителните електронни рецепти, този проблем ще стои. Дори да дадем достъп на лекарите до информация за наличности (което смятам за правилно по принцип), това ще усложни работата им, особено с ситуации на привършващи количества и пак ще има случаи на обикалящи пациенти.

Генерично изписване и заместване има почти навсякъде в Европа и е въпрос на политическо решение. То не е толкова просто, колкото изглежда, но ще трябва да го вземем скоро, защото иначе електронната рецепта ще бъде обвинявана от пациентите в грехове, които не са нейни. А ползите от нея са огромни за здравната система.

Материалът За проблемите с електронните рецепти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

DSA и конфликтът Израел – Хамас

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След реакцията на комисаря Тиери – ето и прессъобщение за официална реакция:

София, 19 октомври 2023 г.

ЕК изпрати искане за информация до „Мета“ и „ТикТок“ по Законодателния акт за цифровите услуги

Европейската комисия изпрати на „Мета“ и „ТикТок“ официално искане за информация съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

Комисията изисква от „Мета“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката на риска и смекчаване на последиците във връзка с честността на изборите и след терористичните атаки на Хамас в Израел, по-специално по отношение на разпространението на незаконно съдържание и дезинформация.

Комисията изисква от „TikTok“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката и намаляването на риска от разпространение на незаконно съдържание, и по-специално на терористично съдържание и реч на омразата, както и предполагаемо разпространение на дезинформация. Искането е свързано и с други елементи на Законодателния акт за цифровите услуги – в частност разпоредбите за защита на непълнолетни онлайн.

„Мета“ и „ТикТок“ трябва да предоставят исканата информация на ЕК до 25 октомври 2023 г. за въпроси, свързани с реакцията при кризи, и до 8 ноември 2023 г. относно защитата на честността на изборите. Въз основа на оценката на отговорите, Комисията ще прецени следващите стъпки. Това може да доведе до официално откриване на производство съгласно член 66 от Законодателния акт за цифровите услуги. Съгласно член 74, ал. 2 от Регламента, Комисията може да наложи санкции за неточна, непълна или подвеждаща информация в отговор на обикновено искане за информация. В случай на липса на отговор от платформите, Комисията може да поиска да се предостави информация с решение. В този случай липсата на отговор до крайния срок може да доведе до налагане на периодични имуществени санкции.

След определянето им като много големи онлайн платформи, „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „ТикТок“ са длъжни да спазват пълния набор от разпоредби, въведени със Законодателния акт за цифровите услуги, включително оценката и смекчаването на рисковете, свързани с разпространението на незаконно съдържание, дезинформация и всякакви отрицателни ефекти върху упражняването на основните права.

Как се пише: полировъчен или полировачен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полировъчен, също и полировъчна, полировъчно, полировъчни. Полиращата паста се нанася на боядисаната повърхност с полировъчно кече на текстилна основа. Машината има бутон за застопоряване на шпиндела за лесна и безопасна смяна на полировъчните дискове.

Как се пише: сврени или свряни?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише сврени. А врабчетата, сврени из тръните, гледаха, трепереха и се чудеха. (Елин Пелин, приказки) Тримата останаха сврени в квартирата на Селдън чак до следобеда. (Айзък Азимов, „Прелюдия за Фондацията“) Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия […]

Как се пише: неначисляване или не начисляване?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – неначисляване.   В издадената фактура като основание за неначисляване на ДДС следва да се посочи чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Неначисляването на акциз върху използването на природния газ (в газообразно или втечнено състояние) като моторно гориво продължава до 30.06.2025 г. Частицата не се пише слято със следващото съществително, […]

Как се пише: предпремиера или пред-премиера?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – предпремиера, мн.ч. предпремиери, тъй като пред- е представка в думата. Моноспектакълът „Камбаната“ на Деян Донков ще има премиера в Народния театър на 8 юни, а предпремиерата ще бъде на 4 юни. Актьорите от филма „Диви и щастливи“ обикалят вече страната за срещи и предпремиери със своите почитатели.

Допълнителен трансфер за БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародвано е ново ПМС.

Темата е допълнителен трансфер към обществената медия БНР. По принцип не одобрявам практиката на допълнителните трансфери – мисля, че тези допълнителни трансфери са по волятапо благоволението, по-точно – на властта, а не бива да е така. Сега властта е благоволила да даде милион и половина. Трябва средствата да съответстват на необходимите за изпълнение на обществената мисия – но нещата в момента не работят така.

В този ред на мисли:

  1. крайно време е да се внесе в НС за обсъждане и приемане законопроектът, който се занимава с финансиране на обществените медии според мисията – България има задължение да въведе този модел, макар че няма ентусиазъм;
  2. не, не допълвайте проекта на МК с недомислени надзорни и програмни съвети, които някой е решил да дописва върху готовия текст.

И така:

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 187 ОТ 12 ОКТОМВРИ 2023 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ЗА 2023 Г.

В сила от 17.10.2023 г.

Обн. ДВ. бр.87 от 17 октомври 2023 г.

Чл. 1. (1) Одобрява допълнителен трансфер в размер 1 500 000 лв. за Българското национално радио за 2023 г. за увеличение възнагражденията на персонала считано от 1 август 2023 г. за изпълнение на функциите му като национален обществен доставчик на радиоуслуги.

(2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики в област “Култура и изкуства” по чл. 1, ал. 5, т. 6.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Чл. 2. Със средствата по чл. 1, ал. 1 да се увеличи бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Българското национално радио за 2023 г.

Как се пише: опаковам или упаковам?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише опаковам. Опаковай си бързо багажа, защото тръгваме след час. Опаковахме документите и книгите в найлонови торби, за да не се повредят от влагата. Триумфалната арка в Париж беше опакована по проект на Христо Явашев – Кристо.

ЕСПЧ: Незащитено слово, изводите от едно решение на ЕСПЧ за Хамас

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Конфликтът Израел – Хамас напомня за едно решение на Европейския съд за правата на човека, което се отнася до Хамас и до свободата на изразяване и показва, че свободата на изразяване не е абсолютна. Както става ясно и от решението, Европейската конвенция за правата на човека предвижда различни степени в отнасянето на Съда към незащитеното слово:

а) по член 17 ЕКПЧ, когато словото противоречи на ценностите на Конвенцията (словото е “деструктивно за правата и свободите, предвидени в тази Конвенция”) – тогава жалбите пред Съда са изобщо недопустими. Например по Ivanov v Russia ЕСПЧ се произнася, че антисемитизмът е срещу основните ценности на Конвенцията, по-специално толерантност, социален мир и недискриминация. Следователно на основание на член 17 от Конвенцията, жалбоподателят не може да се възползва от защитата, предоставена от член 10 ЕСПЧ: incompatible ratione materiae.

б) по член 10, ал.2 ЕКПЧ, когато жалбите са допустими, но словото подлежи на ограничения, подробно предвидени в Конвенцията. Тогава Съдът извършва преценка има ли намеса в свободата на изразяване, намесата има ли правно основание и легитимна цел и ако е така, необходима ли е намесата в едно демократично общество. В тази хипотеза словото не може да бъде защитено по силата на Конвенцията, когато намесата отговаря на критериите в теста за пропорционалност, прилаган от ЕКПЧ.

Делото Leroy v France

Френски карикатурист е наказан за подкрепа на тероризма заради карикатура, публикувана в баски вестник,  на която са нарисувани двете кули в Манхатън, обект на терористичната атака през 2001 година. Към карикатурата има текст: „Всички мечтаехме за това, Хамас го извърши“, по много известен тогава рекламен слоган ( “We have all dreamt of it… Hamas did it”  – срв.  “Sony did it”).  След наложената санкция във Франция карикатуристът  се обръща за защита към ЕСПЧ.

Жалбата е обявена от Съда за допустима. Предварителното възражение на държавата – ответник за недопустимост по член 17 ЕКПЧ (твърди се недопустимост, понеже  Конвенцията не се прилага за оправдание на тероризма)   в този случай е отхвърлено.   Според ЕСПЧ, в случая няма  пряко оправдаване на терористичните актове. Дали е налице обида към паметта  на жертвите на терористичното нападение в този случай е въпрос на преценка на Съда  – поради което жалбата се допуска.

Според Съда „Публикацията  твърди ефективността на терористичния акт чрез идеализиране на атаките, извършени на 11 септември 2001. Апелативният съд във Франция постановява, че „като  приписва тези събития на прословутата терористична организация Хамас и като идеализира този катастрофален проект чрез използването на глагола мечтая, жалбоподателят оправдава използването на тероризма, като използва първо лице в множествено число („ние“) за акт на унищожение, представен като   мечта и в крайна сметка косвено насърчава потенциалния читател да оцени положително успеха на едно престъпление. ”

Жалбоподателят се оплаква, че не е зачетен сатиричният израз на неговия антиамериканизъм. Съдът не приема този аргумент и стига до извода, че изображението заедно с текста не е  критика на Америка, американските ценности и начин на живот, а  вид подкрепа и възвеличаване за извършителите на нападението, одобрително произнасяне за  насилието срещу хиляди граждани,  включително деца, което не взема предвид   правото на живот и достойнство на жертвите. Защитата на автора твърди, че става дума за сатира, но съдилищата приемат, че става дума за израз на солидарност с извършителите на терористичен акт. При това трябва да се вземе предвид, че ефектът от това слово е в особено чувствителен район и в особено чувствителен момент – на 13 септември 2001 година, в пика на скръбта от трагичното събитие.

По повод дискусиите за незащитеното слово и “другата гледна точка”, които се водят и в нашето общество.