Как се пише: Шенгенско пространство или шенгенско пространство?

от Павлина Върбанова

Правилно е да се пише с главна буква – Шенгенско пространство, тъй като това е съществително собствено име. Втората дума в названието се пише с малка буква, защото е съществително нарицателно име. Най-новият член на Шенгенското пространство е Хърватия, която се присъединява през 2023 г. Засега България и Румъния остават извън Шенгенското пространство.

Как се пише: запрашване или запрашаване?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише запрашване. При запрашване на въздуха прозорците на обитаваните помещения трябва да се държат затворени. В ТЕЦ „Бобов дол“ се вземат мерки, за да се намали запрашването в района, заяви за БНР изпълнителният директор инж. Любомир Спасов.

Предложения за електронните рецепти

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Днес участвах на срещата на премиера Денков, МЗ, МЕУ и Информационно обслужване със съсловните организации в сектор „здравеопазване“ на тема „електронна рецепта“.

Предложението на МЗ задължението за изцяло електронни рецепти да се премести за април има своите рискове, но дава възможност за повишаване на доверието в системата.

Аз предложих пет неща на срещата:

1. Мека прогенерична политика чрез промяна на опциите по подразбиране – чрез софтуерите, по подразбиране да се позволява генерично заместване, а ако лекарят смята, че трябва да се отпусне лекарство от конкретен производител (има легитимни причини за това), да трябва да отбележи „забранявам заместване“. По този начин фармацевтите ще могат да отпускат еквивалентни лекарства в повечето случаи, ако няма от предписаното – това беше един от основните проблеми при старта на е-рецептите. С това предложение се оставя решението у лекаря.

2. Ясно дефиниране на изключенията, при които могат да се ползват хартиени рецепти – домашни посещения, лекари, които не могат използват технологии, чуждестранни лекар. Също: срив в системата. Това го предложих миналата година на служебния кабинет, когато отмениха електронната рецепта, но се го възприеха.

3. Въвеждане на стандарт за удобство/потребителско изживяване/UX на софтуерите, с които се изписват рецептите. Според мен немалка част от недоволството в лекарското съсловие е поради по-бавното и по-неудобно изписване чрез софтуер. В стандарта може да се включат конкретни тестове и засичане на време за изписване.

4. В „гратисния период“ да се отстранят всички оставащи технически проблеми, с много оперативен процес между МЗ и Информационно обслужване, като големите болници и ДКЦ-тата да се включат активно в тестовете.

5. При отпускане на лекарства по хартиени рецепти (след април) да има улеснено въвеждане на данните от фармацевтите, напр. автоматично при верификация на лекарството.

Тези предложения могат да бъдат включени в Наредба 4, за да бъдат реализирани до април.

Електронните рецепти намаляват порочните практики в системата. Дават повече видимост и възможност за провеждане на здравни политики. Помагат с преодоляването на проблема с антибиотичната резистентност. Затова тези усилия на всички страни си струват.

Материалът Предложения за електронните рецепти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Членува ли се Столична община?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Столична община е съставно собствено име, което в основната си форма е нечленувано, но в свързана реч се членува – Столичната община. Днес новият кмет на Столичната община положи клетва. Екипи на Столичната община са реагирали на осем сигнала за паднали клони и дървета заради силния вятър през нощта. Забележка: В посочения източник правилото е формулирано […]

Как се пише: материален или материялен?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише материален, също и материална, материално, материални. Думата има латински корени – materialis ’веществен’. В средата на думи от чужд произход се пише -иа-. В служебните бележки се посочват суми, получени като допълнително материално стимулиране, например 13-а заплата. Материалните щети от наводненията по Южното Черноморие се оценяват на милиони левове.

Как се пише: арендувам или арендовам?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише арендувам. Банката предлага нова услуга, разработена за земеделски производители и кооперации, които арендуват земеделска земя. Една част от лозята са моя собственост, а другите арендувам.

Франция: Закон за инфлуенсърите в социалните медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Инфлуенсъри са тези, които използват репутацията си, насърчавайки продукт, услуга, кауза или идея с търговска цел или друга облага за себе си. Това са хора с авторитет в определена област, които инвестират авторитета си, за да формират общественото мнение по повод определен продукт, възмездно. Дефинициите още не са окончателно и еднообразно установени.

Френското правителство ускори приемането на законодателството за инфлуенсърите в социалните медии през лятото тази година, което се дължи и на скандали около високопоставени фигури от риалити телевизията, четем в theguardian.com. Например Набила Вергара, телевизионна риалити звезда, е глобена 20 000 евро, защото не е казала на милионите си последователи, че й е било платено да популяризира услуга за финансово обучение.

Повечето френски инфлуенсъри не печелят много. От приблизително 150 000 инфлуенсъри , проучване на медийната агенция Reech установява, че повече от 80% печелят по-малко от 5000 евро

Регулаторният орган за потребителите и конкуренцията DGCCRF отдавна следи съдържанието на инфлуенсърите за скрита реклама или за промоция на опасни продукти. Сега правителството е наредило органът да засили проверките си. Инфлуенсърите, признати за виновни, трябва да публикуват черен банер, написан от потребителския орган за борба с измамите, в акаунта си в социалната мрежа в продължение на 30 дни, обяснявайки, че не са успели да уточнят, че публикацията е платена реклама или са разпространили подвеждаща информация.

Статията завършва с мнението, че новият закон за инфлуенсърите е нещо добро, но истинският проблем е липсата на критични способности: интернет потребителите не проверяват източниците или информацията.

Повече за закона от Bird&Bird

Парижка харта за изкуствения интелект и журналистиката

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 10 ноември 2023 г. Репортери без граници (RSF) и 16 неправителствени организации публикуваха Парижката харта за изкуствения интелект и журналистикатата / Paris Charter on AI and Journalism.

Хартата е написана от комисия, председателствана от Мария Реса, журналист, удостоен с Нобелова награда за мир през 2021 г. Целта е да се определят фундаменталните етични принципи за защита на качеството на новините и информацията в ерата на изкуствения интелект, когато тези технологии трансформират медийната индустрия.

Хартата определя десет ключови принципа за защита на информацията и запазване на социалната роля на журналистиката. Между другото:

Етиката трябва да управлява технологичния избор в медиите;
Човекът има централна роля в редакционните решения;
Медиите помагат на обществото да разграничи уверено автентичното от синтетичното съдържание;
Медиите защитават жизнеспособността на журналистиката, когато преговарят с технологични компании.

Технологиите, базирани на изкуствения интелект, предлагат безпрецедентни нови перспективи, но също така поставят безпрецедентни предизвикателства пред журналистиката.

Хартата насърчава подход, при който човешката преценка и журналистическата етика са в основите на на социалната функция на журналистиката.

Paris Charter on AI and Journalism

@MIBulgaria и @GovBulgaria вече са официални в Twitter

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

От няколко седмици акаунтите @MIBulgaria и @GovBulgaria в Twitter са официални. Създадох ги съответно преди 13 и 9 години с цел да пускат документи, новини и събития съответно от МВР и Министерски съвет. И двата бяха до скоро надлежно маркирани като неофициални и отбелязани като автоматизирани според изискванията на Twitter.

В началото неофициалният акаунт на МВР получаваше новини използвайки Yahoo Pipes. Създадох го покрай акаунта за безследно изчезналите след като осъзнах колко разхвърлен е бюлетинът на полицията и колко трудно се намира каквото и да е. 13 години по-късно това не се е променило, но проектът за безследно изчезналите остава отчасти замразен. В последствие създадох цяла мрежа от акаунти и информационни инструменти обединени около GovAlertEU. Скоро ще пиша пак с новости покрай следенето на презастрояването на градовете ни.

Междувременно акаунтите придобиха популярност, защото бяха наистина информативни по начин, който трудно можеше да се достигне преди това. Събраха над 10 хиляди последователи всеки, цитирани бяха от депутати, дипломати и европейски институции. Някои министерства и други институции създадоха свои акаунти, но тези тук – не и затова все още ги поддържам.

Имаше интерес преди няколко години за поемане на акаунта на МВР от ПР екипа на министерството. Дори имаха достъп известно време и пускаха съобщения. При липса на приемственост на много нива в институциите ни обаче, трайна стратегия за комуникация и разбиране за важността на правилния подход към социалните медии, този опит се провали.

Преди няколко седмици независимо един от друг с мен се свързаха представители на Министерски съвет и МВР и пожелаха да опитаме отново. Целта беше да поемат пълен контрол над съдържанието докато остава частична автоматизация на пускане на новините от сайта им, а аз им помагам безвъзмездно със сигурността и друга поддръжка. Ще намерите описанията и на двата акаунта променени и маркерите за автоматизация – изтрити.

На този етап не се планира верифициране на акаунтите. Причината е отчасти пилотния характер на този експеримент, отчасти финансов. Най-вече обаче в Twitter има сериозни проблеми с верификациите и виждаме някои сайтове несвързани с институции да получават верификация въпреки това. Все пак верификацията като институция е нещо задължително в среден план и ще се случи, когато съответните екипи имат капацитет да поемат изцяло поддръжката на всички аспекти от присъствието в Twitter.

The post @MIBulgaria и @GovBulgaria вече са официални в Twitter first appeared on Блогът на Юруков.

Meta въведе подход “плати за правата си”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

The Wall Street Journal пише, че Meta планира да премине към модел „Плати за правата си“, при който потребителите от ЕС ще трябва да плащат $168 на година (€160 на година), ако не се съгласят да се откажат от основното си право на поверителност на платформи като Instagram и Facebook. Българските потребители вече получиха уведомление да избират.

Според Макс Шремс компанията използва няколко думи от скорошно решение C-252/21 Bundeskartellamt на Съда на ЕС, за да подкрепи своя подход.

Въпреки че съдебното решение последователно установява, че всички настоящи подходи на Meta за наличието на „правно основание“ за обработка съгласно член 6 от GDPR са незаконни, в решението в параграф 150 е вмъкната фраза, според която може да има алтернатива на рекламите “при необходимост срещу подходящо заплащане“. Изглежда, че Meta сега разчита на тези думи от решението, за да въведе такса от €160 на година, ако потребителите не искат да се съгласят с използването на техните лични данни. Тези думи са така нареченото “obiter dictum”, допълнително съображение от съда, което не е пряко свързано със случая и обикновено не е обвързващо – така че според Шремс не е ясно дали Съдът на ЕС ще се придържа към тези думи, когато новият подход на Meta достигне до Съда на ЕС.

Макс Шремс: „ Съдът на ЕС каза, че алтернативата на рекламите трябва да е „необходима“ и таксата трябва да е „подходяща“. Не мисля, че 160 евро на година са това, което Съдът на ЕС е имал предвид.“

Журналистиката отвори вратата за Big Tech?

Според Шремс идеята е разработена за първи път от австрийския либерален вестник “Der Standard”. Той предлага на потребителите опцията или да се съгласят с обработването на лични данни за реклама, или да плащат такса от 8,90 евро на месец. Това добавя до €107 приходи от потребител на година. Изглежда, че органите за защита на данните (първо в Австрия, след това в Германия и сега също във Франция) виждат този подход като опция за подкрепа на журналистически уебсайтове, които страдат от загубата на рекламни приходи, отиващи към големи технологични платформи като Google или Meta. Изглежда обаче, че поне Meta сега планират да възприемат този подход. GDPR не предвижда различни правила за медийните компании, когато става въпрос за съгласие, което да позволи подходът да бъде запазен само за медии.

Макс Шремс: „ Виждаме, че регулаторите са позволили на модела „Плати за правата си“, за да подкрепят журналистиката, но сега тази вратичка се използва от Big Tech. “