Преди седмица писах за това как новата система на кадастъра предоставя отворени данни. Те включват както географска информация за парцели, сгради и самостоятелни имоти, така и записи за собствеността на последните от публични и частни юридически и физически лица. За тези няколко дни данните предизвикаха сериозен интерес. Забелязаха се доста добри въпроси, критика, но и откровено подвеждаща информация – къде от притеснение, къде от зла умисъл. Затова искам да разясня няколко неща, включително какво не знаем и какво очакваме да видим.

Защо ги има тези данни?

Първите, които ги вкараха в употреба отвъд GIS системите изглежда бяха BIRD.bg. Аналогично на справките от търговския регистър, те добавиха и тези към търсачката си, която свързва данни за смяна на ръководство, обществени поръчки, еврофондове, споменавания в различни изтекли данни, а сега и собственост на имоти из страната.

Тъй като сайтът на кадастъра все още не предоставя лесна възможност за сваляне да отворените данни, аз го направих автоматично и предоставих архива на BIRD и други. Ще го намерите в края на тази статия, както и скрипта за сваляне. Това, както и факта, че явно първи писах за тях, накара някои да коментират, че аз съм отворил данните. В действителност, за да бъдат тези публично достъпни за свободна употреба данни част от новата система на кадастъра, имат заслуга много хора както в институциите, така и извън нея. На първо място за изискването в закона въобще да има отворен код и отворени данни в такива системи има голяма заслуга Божидар Божанов. Въпреки това виждаме как много често това изискване се пропуска, така че трябва да се даде заслуженото на множество хора, включително политически назначения и отделни хора сред изпълнителите на поръчката, които са направили така, че да се случи. Иначе информацията за тези данни вече беше известна и се е обсъждала в професионалните групи и форуми още през декември.

Доста често да отварям данни, които следва да са достъпни, но не са. Последно така направих с разрешителните за сеч, от години го правя за документите за застрояването и авариите в инфраструктурата. Аналогично от още по-отдавна отварях данните на Столична община за замърсяването на въздуха, когато ресорната агенция отказваше твърдо да публикува навременни данни с разбивка по часове. Когато започнаха да го правят по задължение отвън спрях този поток. В този случай обаче просто разпространих новината, че кадастъра са ги пуснали и може да се използват свободно.

Критика и проблеми

Имаше, разбира се, критика както към новата система, така и към данните. Кадастърът отдавна има проблеми с натоварването, но в случая има оплаквания от функционалността за няколкото хиляди специалисти въвеждащи информация. Доколкото те имат смисъл, осъзнаването защо са важни и какви ще са последствията от тях изисква вникване в материята. Тази седмица е имало среща на министерството, изпълнителите и целевата група на тези системи за оправяне на проблемите и разбирам, че се работи по тях. Има също критика по заданието, следенето на изпълнението и отново срещу определени практики на Информационно обслужване.

Самите данни също имат проблеми и те са в две групи. Първата е за самата справка. Първоначално липсваха данни за няколко общини и селища като Варна, например. На 6-ти добавиха Варна, но пак изглежда, че липсват някои селища. Причината навярно е непълнотата на самия кадастър за цялата територия. В предишната си статия писах, че идентификаторите за физически лица са кодирани, за да не се разкрива лична информация. Първоначалната информация е, че макар кодирани, те са еднакви между различните файлове и така може да се проследи общата собственост на лице без да се разкрива. След статията ми обаче бяха открити редица несъответствия, което може да говори за проблем с алгоритъма. Аналогичен се прилага без проблем при Търговския регистър. Трябва кодирането на ЕГН-тата тук да следва същите правила и настройки както в ТР, за да може информацията да се съпоставя между двете. Не на последно място, свалянето на данните е почти невъзможно на ръка в пълния си мащаб предвид хилядите архиви. Аз написах скрипт за целта, поради което бях сред първите споделили го.

Втората група проблеми са свързани не с новата система, а с качеството на въведената информация, практиките на специалистите работещи с кадастъра, нормативните изисквания към него и исторически причини. Дали даден имот е въведен с очертания, собственост, правилен адрес и прочие информация зависи в голяма степен от това дали е имало нужда за самия собственик. Пример може да бъдат ипотека и продажба. Качеството на тези данни, както и такива в миналото е доста спорно поради редица проблеми от двете страни на масата. Забелязват се грешни адреси, дублирани идентификатори на индивидуални обекти, сгрешени ЕИК на фирми и прочие. Важното тук е, че данните не съответстват непременно с това, което виждаме в имотния регистър, а следва да бъдат само отправна точка за по-нататъшни разследвания.

Имаше, разбира се, оплаквания произтичащи от искрено неразбиране или нарочен опит за внасяне на смут. На няколко пъти се видяха твърдения, че така изтичали лични данни, че толкова голям архив щял да се използва за имотни измами, кражби и изнудване. Риск за измами винаги има, но тези данни по-скоро биха го намалили, отколкото да го увеличат. Данните са достъпни в дори по-голяма пълнота срещу заплащане в имотния регистър. Отворените данни не съдържат лична информация, а тази на компании и общински фирми не е лична или търговска тайна в случая. Аналогични възгласи имаше когато бешемотворен търговския регистър и се видя, че са кухи. Най-любопитна ми беше нишката, която плетат няколко души пишещи по групите и най-вече замесени в имотния бизнес, че тази прозрачност била комунизъм, защото само комунистите ги интересува кой къде какво има, придобива от общински и държавни имоти, национални и градски паркове и сменя като предназначение. Тук не знам какво да отговоря освен, че видимо изкарването на все повече неща на светло притеснява доста хора. Най-сигурен признак за това би бил, ако някой се опита да премахне или ограничи отворените данни на кадастъра с каквото и да е извинение.

Полезни по множество начини

Няма масив от данни, който да е идеален и абсолютно верен към датата на публикуване. Особено в такива мащаби. Ключът към използването правилно на данните винаги е бил да се разбере методологията на събирането им, ограниченията и условностите. Затова винаги прекарвам толкова време в описване именно на тези три неща. Пример са данните за раждаемостта и абортите. Когато писах, че данните от кадастъра са невероятни, имах точно това предвид – въпреки всички описани проблеми и нуждата от чистене на определени очевидни грешки, това е много добър източник, който ще помогне не само за анализи и разследвания сам по себе си, но и е важен базов масив, който да се използва за визуализации на други данни.

В не по-малка степен ще помогне на откриването на проблемите в старите данни, за които говоря по-горе, с въвеждането и практиките на специалистите. Прозрачността в тази си форма изкарва често на преден план дълбоки проблеми в една или друга институция и бранш. Това е причината много министерства и агенции да се опитват всякак да избягват заложеното в закона изискване за отворен код и данни. Отчасти заради лобизъм и активно прикриване на нередности, но в чувствително по-голяма степен страх от видимост на пороците и неефективността. Изисква се смелост и откритост сам да публикуваш подобна информация. Това е най-добрият начин да имаме разбиране и разговор по тези теми и път към поправянето на дефектите.

Може да свалите всички отворени данни на кадастъра към 10-ти януари 2024-та от този архив. Там ще намерите json-ите с линкове и дати на всеки отделен архив с документи, zip с всички свалени документи, един с обърнати всички данни за собственост в csv файл от 24 млн. записа и един с всички shp файлове обърнати в geojson формат и намалена точност на координатите до половин метър, който е по-лесен за използване във визуализации. Ако искате сами да свалите документите, може да използвате полу-автоматичния ми скрипт на bash. Надявам се, че от кадастъра ще направят това по-лесно, например като общ архив от 5Gb.

The post Отворените данни на кадастъра – кой ги отвори, проблемите с тях и защо все пак ми харесват first appeared on Блогът на Юруков.

В края на миналата година писах накратко в социалките, че новият портал на кадастъра е публичен и на пръв поглед има доста полезна употреба – да се следи за незаконно дострояване. В действителност, с тази нова версия се случи нещо, за което натискахме и чакахме от много години – отворени данни за имотите в България.

Информацията, която търсихме са точните очертания на области, общини, землища и отделни парцели. Тази информация има много приложения отвъд работата с недвижими имоти. Преди 11 години, например, бях свалил парче по парче голяма част от тези данни и бях ги обобщил в опростена версия на картата на общините и селищата в България. Пуснах ги свободно с цел визуализации на данни и сам ги използвах в графиките си за данните за сеч, избори и редица други. Аналогично, за картата ми с документите за градоустройството в София през последните четири години съм свалил близо 25% от всички парцели в столицата. Подобно е положението и с 3D картата за застрояването. Данните влизаха в употреба в поне 10 от проектите и визуализациите ми до сега.

Затова с радост открих, че в новият портал на кадастъра има секция отворени данни, където може да се свали архивирана цялата спомената информация – отделни парцели, сгради и самостоятелни обекти в SHP формат. Вече свалих данните за община София и няма да се налага да товаря сървърите на НАГ и кадастъра всеки път като излезе нов документ. Данните съдържат много метаданни като площ, брой етажи, точен адрес, собственост, район, начин на употреба и документ определят последното. Дори само информацията за адресите е безценна, тъй като до сега нямаше такава публична база данни в България. Има дори адресите на самостоятелни обекти – гаражи, апартаменти и други части от сгради, включително къде се намират точно и колко е (законната) им площ.

Това обаче далеч не е всичко. Публикувана е информация за собствеността на тези имоти – дали цялостно или частично, физическо, юридическо лице, община или държава и с какви документи и кога е установена тази собственост. Има дори ЕИК и имена на фирмите, а когато е частно лице, името е маскирано, а ЕГН-то е криптирано, така че да не се разбере, но да е пак уникално и да може да се съпостави с други записи. Това е безценна база данни с публична вече информация, която без да преувеличавам ще отвори нова страница в разследванията на злоупотреби на части и публични лица.

Данните в този си вид са генерирани на 14-ти декември. Надявам се да имат възможност да ги обновяват редовно, особено собствеността. Все още липсва известна информация – за 6 общини липсват данни, включително община Варна. От тях, както и сред други общини липсва информация за около 380 селища или 7.2%. Изпратих и друга обратна връзка към създателите на портала и разбирам, че се работи по попълването на цялата информация. Две основни точки бяха двуезична документация и номенклатури, както и начин да се сваля всичко наведнъж.

Дори към този момент обаче е нещо внушително. Бих го сравнил само с публикуването на отворени данни от търговския регистър с тази разлика, че са много по-ясни, подредени и готови за употреба. Показах данните на няколко познати експерти работещи с GIS системи и събиращи информация от подобни регистри от цял свят. Един особено ми пише през няколко месеца да пита дали поне очертанията на парцелите в градовете имаме. Всички бяха удивени от качеството и пълнотата на информацията и метаданните, включително в сравнение с аналогични източници в Германия, Великобритания и щатите.

Успях да сваля всички данни автоматично и вече ги преглеждам подробно. Особено тази за собствеността. Все още нямам идея какво от тези данни и как ще го покажа, но определено има доста какво да се направи с нея. Знам обаче, че ще използвам парцелите във визуализацията си за данните за сечта, които отворих наскоро. Особено за стартиращи бизнеси това ще е много полезно отвъд чистите GIS системи, недвижими имоти и планиране. Ако имате идеи как бихте използвали данните или вече сте направили нещо с тях, споделете го в коментарите.

The post Кадастъра пусна отворени данни за всичко в България и са невероятни first appeared on Блогът на Юруков.

Преди почти 10 години си зададох въпрос – къде в България се сече законно и в какви количества. Агенцията по горите нямаше отворени данни за това. Имат обаче регистър на позволителните за сеч, който макар не в достъпен формат, поне е достатъчно структуриран, за да се изведе нещо. На база тези числа тогава успях да покажа данните за сеч с точност до землище на населено място, а след това направих анализ и предложения.

Десет години по-късно малко се е променило. Някои от регионалните дирекции по горите и самата агенция са в портала за отворени данни на правителството. Има дори ресурс с позволителните за сеч, макар покриващ само част от данните и само за четири години. Регистърът си е същия, със същите грешки и 1.57 млн. документа – позволителни за сеч и протоколи след това.

Причината да знам това число е, че в последните седмици свалих цялата информация от средата на 2011-та, когато е започнал регистъра, до декември 2024-та. Там информацията е във вид на обикновена HTML страница подходяща за печат и подпис на хартия, но открих структура в нея. Така обърнах всеки документ в json формат с точната категория и вид дървета, позволена и реална сеч. Включва също констатации за нарушения, актове, кой е глобен и прочие. Разбира се, тук говорим само за законната сеч и документите свързани с нея. Ако не е в този списък, значи не е законно.

Тъй като изглежда самият им формуляр за генериране на тези документи не се използва съвсем коректно, някои от номерата и датите на заповедите не са попълнени. Също кадастриалните идентификатори посочващи точните парцели не са в правилен формат. Това ще се опитам да го оправят в друг момент. Има и други грешки, които съм се опитал да компенсирам в изходните данни.

Освен документите, съм публикувал и списък с обобщена информация за всяка сеч от търсачката им. Там може да се видят дати и количества на сеч и позволява да се свържат позволителните и протоколите, където това не е отбелязано в самия протокол.

Публикувам всички данни в отворен формат свободно, без лиценз и ограничения за използване. Ще се радвам, все пак, ако направите нещо с тях, да ми пишете, защото ми е интересно как са влезли в употреба. Ще създам интерактивен инструмент за филтриране и изследването им в скоро време, но искам първо да пусна данните, ако някой има идея за такъв или друга употреба.

Може да свалите данните от тази папка. Там ще намерите описание на полетата, файл с номерата на землищата и техните имена и ЕКАТТЕ номера, обобщенията списък, който споменах (95М, 18М zip) и архив с документите (6.2G, 1.1G zip)

The post Отворени данни на разрешителните за сеч 2011-2024 first appeared on Блогът на Юруков.

Обнових данните за индустриалното замърсяване. Сетих се, че не ги бях обновил тази година. Така графиката ми позволява разглеждане и филтриране на данни по замърсители и индустриални площадки за последните 14 години. На страницата ще видите как изглежда като изключим CO2 емисиите.

Според съобщеното, има намаление на емисиите, особено във въздуха, и почти достигат нивата от 2020-та г. Има увеличение при замърсяването на водите, но е пак под нивата от преди 10 години.

В същото време трябва да се каже, че това са „декларирано“ замърсяване и емисии. Все още над 27% от тях са изчислени, ако изключим CO2. Няколко поредни разкрития показаха, че дори измерените стойности не отговарят на истината. Не става ясно дали това отчитане се контролира и дали е имало някога санкции за грешно съобщаване. Ще питам пак.

Самата интерактивна графика пуснах преди 11 години. Обновявам я всяка година в края на лятото, когато се предполага, че всички задължени са подали данни. Последно писах през 2019-та по темата и отново миналата година конкретно за данните на инсталациите свързани с Ковачки. Може да ви е интересно да видите и останалите ми статии свързани с други аспекти на замърсяването.

The post Последните данни за индустриалното замърсяване first appeared on Блогът на Юруков.

Покрай работата ми с данните за градоустройството в Столична община забелязвам доста неща, а и се свързват с мен хора с наблюдения, притеснения и сигнали. Винаги препоръчвам да се подават на call.sofia, за който направих и удобна визуализация и карта за търсене. Още по-добре е през електронно връчване с официална жалба, защото има по-добра следа и проследимост. Както обаче виждаме често, а и ще стане видно тук, немалко сигнали се прикриват или просто потъват. Най-често това е от местна власт или чиновници по служби прехвърлящи си топката. Перифразирайки част от разговора на Терзиев от последния Кошер на Тук-Там – има много аспекти от администрацията, които мъчно се изваждат от тресавещото на нехайството и корупцията.

Та тук искам да разгледам едно от нещата, на които обръщам доста внимание в последно време – озеленяването. Причините за изискванията за озеленяване не са естетически, макар и от това да има полза. Не е просто защото ни харесва да живеем в приветлива среда, а не бетонна джунгла. Причините са инфраструктурни и практически. Озеленяването намалява драстично шума и замърсяването, но също и вредителите. Най-вече действа като гъба задържайки вода при проливни дъждове вместо да се излива всичко по улици, мазета и подлези. Тук роля има както дебелия почвен слой, така и дървета и храсти. Доколкото канализацията и каналите на София са ограничени в капацитета си, прекомерното застрояване на София – особено с изцяло бетониране или павиране на повърхностния слой – води неизбежно до наводнения.

Според Надребата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община за да се смята нещо за зелена площ, трябва да има поне 120 см. почва, ако има дървета, 60 см. за храсти и не по-малко от 30-40 см за трева. Изменението е от края на юли 2023-та. Същото важи, впрочем, за любимите кашпи, с които строителите отбиват номера в озеленяването. Преди това правилото е било за минимум 60 см. почвен слой, а когато е 30 см., 80% от площта се счита към озеленяването. С други думи, всичко построено след юли миналата година трябва да има поне 1.2 метра почвен слой при дърветата и 60 см. другаде.

Наскоро подадох сигнал за почти привършен строеж, в който се вижда под метър почвен слой, където са предвидени дървета и под 30 см. където трябва да има храсти. На места направо бетонират кашпи за балконни цветя в земята. При сегашното изпълнение е невъзможно да изпълнят изискванията, а зарият ли с пръст, никой никога не си играе да рови и проверява. Отговорът от районната администрация в Изгрев е, че строежът не е готов и като е готов щели да видят дали ще видят.

На сигнал за друга сграда, където зелена площ е превърната в паркинг, а друго озеленяване с храсти има почва под 30 см. при тогавашни изисквания за значително повече, на поредното напомняне и подаване на сигнал все пак се сетиха да искат плана за озеленяване, та чакаме там. И без този документ се виждат лесно тези и други нарушения.

Както версията от 2021-ва, така и тази от 2023-та и преди това правят препратка към Наредба 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност на МРРБ. В нея има установен стандарт за отстояния. Без да са спазени тези изисквания, нито един проект за озеленяване не може да бъде разрешен, а тъй като този индивидуален административен акт няма превес над нормативен акт, озеленяването неотговарящо на тези изисквания би следвало да е незаконно.

Ето няколко ключови изисквания по наредба за дърветата:

• Трябва да са на поне 5 метра от външни стени на сгради и съоръжения, както и трамвайни линии
• 70 см. до бордюри на тротоари и паркови алеи
• 2 метра от пътни платна и банкетни ивици
• 1 метър до откоси и тераси
• 3 метра до основата на подпорни стени

Само на моята улица има поне 10 дървета, които „спасяват“ коефициента на озеленяване на сградите си, но не отговарят на горните изисквания. Често се срещат възмутени коментари за откровени абсурди в озеленяването, което ще доведе до неизменно измиране на дървета и храсти. Въпреки това районната администрация и строителен надзор ги допускат безропотно.

Според горните изисквания, както и описаните за почвен слой, огромна част от озеленяването в София на новото строителство не отговаря на изискванията. Особено множеството споделени снимки на фиданки посадени под тераси и навеси. Доколкото плановете за озеленяване не са публични и трудни за сверяване с действителността, немалка част също изглежда са незаконни и вероятно подписани при съмнителни обстоятелства. Аналогично, от това изискване излиза, че когато дърветата са засадени в градинка, следва да имат поне 70 см. отстояние до тротоари и пътя, както и поне 60 см. почвен слой под тях за сгради преди миналото лято и 1.2 м. за тези след това.

Друг важен аспект тук е пълната липса на прозрачност. Освен, че плановете за озеленяване не са публични и усърдно се крият при искане по ЗДОИ, липсват и други документи. По наредба на общината всички решения, заповеди и протоколи на районната администрация във връзка със озеленяването трябва да се публикуват на сайтовете на районната община. Поне за Изгрев и няколко други, които проверих, няма такава публичност. При поискване по ЗДОИ районния кмет на Изгрев настоя, че няма задължение да ги публикува и отказа да даде протоколите, че той или упълномощен в администрацията е проверил на място какво всъщност се сече в един апетитен имот.

Ако видите зелена площ, която не отговаря на тези лесни за преценка изисквания, подавайте сигнали през call.sofia. Тъй като няма подходяща категория за това, може да използвате „Сгради/строежи ->  Незаконни строежи“. Така ще отиде на правилното място. Дори да е претупа, поне ще има следа, че нещо не е наред и е прикрито.

Ако сте запознат с планирането на подобни зелени площи и процесите, ще се радвам да споделите в коментарите, ако греша в прочита си на наредбите или съответно порочните практики в сектора. Сигурен съм, че имате и други примери за подобни своеволия. Всяка обратна връзка е добре дошла.

The post Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София first appeared on Блогът на Юруков.

Кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина започна преди 10 дни. Това става с формуляра на страницата на ЦИК. Както обикновено, не беше лишена от проблеми в началото, включително грешно отбелязани или блокирани за подаване градове зад граница. Два дни по-късно, когато бяха изчистени повечето проблеми, пуснах мейл до над 3000 абонирани за новини на Glasuvam.org с информация за заявленията и правата им.

Ето някои от точките:

• Крайният срок за подаване е 1-ви октомври в полунощ българско време
• Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
• Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
• Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 27-ми октомври сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
• Вече са предварително одобрени 783 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. В крайна сметка решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
• На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от Външно
• Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

Докато първо бях блокиран да зареждам данни в реално време, както правя в последните над 10 години, намерих начин и вече може да се следи кампанията в реално време в детайли или на картата.

За тези десет дни може да си направим няколко извода. Тази кампания има най-малко подадени заявления в последните осем години. Основна причина за това е автоматично одобрените секции, т.е. нуждата от заявления не е толкова критична, както преди. Забелязва се обаче значителен спад дори спрямо вотове след въвеждането на тази промяна.

Тук виждате сравнение на събирането на заявления от цял свят. Линиите са с различна дължина, тъй като продължителността на кампаниите е била различна. Сегашната е от три седмици, което е по-малко от средното, но повече от тази през ноември 2021-ва и 2023-та.

Тук са подравнени спрямо крайната дата. Забелязвате как към края има увеличение. Не знаем дали сега ще има такова, но определено се забелязва забавяне в момента. Единствената година с по-малко заявления беше 2017-та, която обаче беше последвана от рекорден брой заявления през април 2021-ва.

Част от причината за сегашното забавяне са по-малкото заявления от Турция. Движи се паралелно с кампанията през април 2021-ва, която специално за Турция беше една от доста слабите. Далеч е от кампанията през 2023-та и дори началото на 2024-та. Ако няма промяна, това може да е годината с най-малко заявления за гласуване от Турция до сега предвид значително по-краткият период на събиране. Макар да предупреждавам доста да не се разчитат тези данни като индикатор за избирателна активност, може да служи за насока за проблем в организираността там предвид спецификите до сега.

The post Избори октомври 2024: заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.