Изминаха 77 дни от избора на правителство. За 77 дни то все още няма управленска програма. Няма ясни приоритети, зададени цели и срокове за изпълнение.

Липсва план за демонтиране на модела и освобождаване на завладяната държава, липсват мерки за ограничаване на кражбите в здравеопазването, липсва яснота за намаляване на бюджетния дефицит, липсва стратегия за отдавна отлагани проблеми като пътна безопасност, управлението на държавната собственост, безводието; липсва план за дигитализация на обществения сектор, и т.н. и т.н.

Не виждаме и секторни мерки срещу окопани олигарси – не виждаме план как ще бъдат отнети от Таки продуктовите такси, строителните договори и „капиите“ на Капитан Андреево, не виждаме мерки срещу схемите с емисии на Ковачки (а действията на РИОСВ срещу единия му ТЕЦ катастрофираха в съда), не виждаме и спиране на потоците към Орлин Алексиев, не виждаме спиране на схемите на Жоро-инсата с държавния резерв. Не виждаме и намаляване на апетита на доскоро верния на Пеевски Велико Желев. И т.н. и т.н.

Виждаме обаче друго – прегрупиране и засилване на някои олигарси. За Гергов е напълно очаквано, но трансферът на Самуилов от Пеевски към прогресивното начало е по-изненадващ. Министърът на земеделието пък още през 2022 г. бранеше Таки, така че на Капитан Андреево очаквано не се случва нищо, а неговата Нивел вече има сключен договор и при новата власт. А Орлин Алексиев захранва властта с още и още кадри.

Това, че брокерът Пеевски остана без охрана и без сграда бяха символните ходове, с които се започва, но не виждаме тези, чиито интереси е брокерствал, да бъдат изтласквани – дори напротив. Вероятно просто ролята на брокер се поема от някой друг.

Някой може да каже – за 77 дни какво искате? Гледаме обаче Унгария и виждам какво е възможно с такова голямо мнозинство – ясни и решителни действия – не само символни, а и конкретни спирания на кранчета, прекъсване на схеми и ефективни ревизии.

Ние внесохме редица законопроекти и проекти на решения, насочени срещу конкретни корупционни схеми и конкретни олигархични интереси. Резултатът е показателен – те или изобщо не стигат до разглеждане, или биват отхвърляни без реален дебат. Управляващото мнозинство е самодостатъчно в своята политическа дезориентация и очевидно няма воля да се изправи срещу модела, който твърди, че променя.

Липсата на управленска програма е най-удобният начин правителството да остане в политическата мъгла. Защото ако такава програма все пак се появи, най-вероятно ще стане окончателно ясно, че не се подготвят истински реформи, а единствено боядисване на фасадата на съществуващия модел.

Материалът 77 дни без програма и без демонтаж на модела е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

САЩ е съюзник и стратегически партньор на България. А режимът на аятоласите е репресивен режим, който стреля по собствените си граждани по улиците.

Но за съжаление никое българско правителство не би имало лукса да вземе свободно решение дали да разположи американските цистерни на българско летище. Защото realpolitik фактите са, че ако откажем, дерогацията за рафинерията в Бургас може да бъде отменена, а никое правителство не може да остави страната без бензин, дизел и авиационно гориво.

И ние разбираме това. Затова няма да злорадстваме, да ехидничим, да наричаме Прогресивна България „войнолюбци“, да плашим хората или да се отдаваме на евтин популизъм. Но именно Радев и Прогресивна България се отдадоха на такъв популизъм само преди няколко месеца. Обясняваха какви заплахи имало за страната и продаваха страх.

Очакванията на обществото трябва да се посрещат, но като политици имаме отговорност и да създаваме разумни очаквания. Да не злоупотребяваме с трибуната, която ни е дадена и да не се заиграваме със страхове. Нещо, което сега управляващите и конкретно Радев правеха дълго време.

Но когато дълбаеш разделителни линии в обществото дълги години, неизбежно пропадаш в тях.

Разбираме и желанието им да удържат несъвместимата електорална коалиция, която ги избра, но със захаросване на фактите, с атака по опозицията и с приказки за грандизиони бъдещи сделки няма да стане.

Всичко ни се представя като серия от сделки, транзакции, от които уж България печели. Но сме наясно, че няма как да си най-хитрия, и да въртиш едностранни „сделки“ със САЩ, Русия, Китай, Турция – това няма да свърши добре.

За съжаление, правителството на Радев не говори за Европейския съюз като за решение на всички тези проблеми, които сега се налага да решаваме с непрозрачни транзакции. Вероятно защото Европейският съюз е съюз на ценности и на солидарност, а не на политически транзакции.

ЕС е формиран на база на отстъпките, на консенсуса, на солидарността и на споделените ценности, а правителството на Прогресивна България руши презумпцията за солидарност – казва „дайте ни еврофондовете и ние няма да ви пречим“ – нещо, което противоречи на европейската идея.

Дългосрочното решение за сигурността на България минава през превръщането на ЕС в силен геополитически полюс. Иначе всяка държава ще се превърне в плячка на по-големите, защото никоя държава сама не може да преговаря от достатъчно добра позиция. А ние, с нашите пробити служби и неизградени институции ще сме сред най-лесните плячки. И докато си мислим, че се договаряме със САЩ, Русия, Китай и Турция, всъщност ще губим още и още суверенитет – т.е. способността да вземаме сами решения, без някоЙ да ни казва „ако не го направиш, ще ти спра това или онова“.

Правителството няма мандат за руши европейския консенсус, няма мандат да отклонява България от европейската солидарност. И трябва да бъде честно с българските граждани, да каже какъв курс реално поема.

Правителството днес можеше да получи нашата подкрепа за трудното и непопулярно решение, ако бяха честни, смиерни и ако с действията си до момента представяха план за алтернатива на транзакционното затъване.

Но вместо това те внесоха за гласуване решението без да ни предоставят нотата на САЩ, без цялостен доклад за рисковете от военното разузнаване и без отговор за това каква сделка всъщнсот сключват.

Затова днес не участвахме в гласуването, оставяйки управлявщите насаме със собственото си лицемерие и популизъм, и в компанията на Пеевски, който гласува всичко американско, с продължаващата надежда да бъде изваден от санкционния списък.

И правим това не за да натрием носа на управляващите за предишните им изказвания, с които насаждаха страх и разделение, а за да разберат, че когато управляваш, носиш много повече отговорност от това да казваш няколко добре формулирани изречения пред камери.

Материалът Позиция по проекта на решение за американските цистерни в България е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Специалните разузнавателни средства – тайният контрол, подслушването – са един от важните инструменти на завладяната държава. Иначе легитимно средство за разкриване на тежки престъпления, СРС-тата са превърнати в инструмент не за правосъдие, а за държане в зависимост. Наскоро стана популярна и темата за масовото подслушване на съдии и прокурори, с което след това подслушваните се контролират – вкл. как да отсъдят или какво да внесат по определени дела.

Затова, като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:

1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани „когато потрябват“ – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.

2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол „политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване“ беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.

3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)

4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са „залежали“ някъде из службите.

5. Дигитализация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.

6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).

7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.

Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да „вербува“ своите подизпълнители, които държи на къса каишка и разстанова по важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).

Материалът Ограничаване на злоупотреби с подслушване и следене е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Изкуственият интелект навлиза в много сектори, но един от тези, в които повишаването на ефективността има най-голям потенциал и технологията е най-развит вид, е ИТ секторът. Изкуственият интелект пише код сам, и макар писането на код да е само част от работата, това може да има сериозен ефект върху пазара на труда. Има и едно усещане сред хора в сектора, че тъсренето се охлажда и има съкращения извън обичайното.
Затова поисках от НАП данни за динамиката на трудовия пазар в ИТ сектора (можете да ги свалите тук) – брой трудови договори по месеци, за всяка от многото длъжности в ИТ сферата.

Резултатът е, че поне на този етап не се вижда ясна негативна тенденция – общият брой на заетите във всички длъжности за последните 3 години расте – от 84 хиляди през юни 2023 до 90 хиляди през май 2026 г., като ръст има всеки месец спрямо предходния. С изключение на последния – май спрямо април 2026 г, с 200 заети по-малко. Ще следя дали това е начало на негативен тренд или временна флуктуация.

Когато влезем на ниво отделни длъжности, картината е същата – ръст навсякъде в последните три години, и спад в последните 1-2 месеца. Спадът в последните 2 месеца на основните 2 позиции: „програмист софтуерни приложения“ и „разработчик софтуер“ е около 100 заети (от общо над 22 хиляди). Разбира се, това не са всички длъжности за програмисти – има „програмист уеб сайтове“, „експерт по проектиране и програмиране“, „програмист-аналитик“ и др. – можете да ги видите в качения по-горе файл.

Разбира се, данните не включват някои други начини на наемане в ИТ сектора – напр. консултанти чрез B2B договор, в който случай експертът е управител, и съответно не влиза в статистиката. Не влизат и граждански договори, и някои freelance отношения през платформи като upwork. Данните не включват и нетехнически персонал на ИТ компании (т.е. самият сектор е по-голям от 90 хиляди). Но дори без тези данни, трудовите договори са достатъчни, за да се отбележи тенденция. Разбира се, гражданските, freelance и консултантските договори в повечето компании се прекратяват първо (тъй като е по-лесно), а чак след това – трудовите. Така че кривата вече може и да е тръгнала надолу, просто през трудовите договори това се отчита със закъснение.

Изкуственият интелект е и възможност, и риск. Но секторът е гъвкав и силен и смятам, че ролята на държавата на този етап трябва да е единствено в облекчаването на регулаторната тежест, за да могат компаниите да са по-конкурентни на тези от други държави (дългосрочните политки по подготовка на кадрите са отделна важна тема)

Материалът Изкуственият интелект и пазара на труда в ИТ сектора е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В дебата за избор на правителството казах следното:

Българските граждани дадоха абсолютно мнозинство на една партия.

И това върви с недвусмислен мандат за демонтиране на модела на завладяната държава. С мандат не за общи приказки, а за отдавна закъсняла промяна, за смели реформи в затлачени системи и за визия за България.

За съжаление, на база на представения персонален състав, на заявките (и на липсата на такива) и на действията на мнозинството дотук, имаме всички основания да сме скептични, дали този мандат от българските граждани ще бъде изпълнен.

Защото едва ли ще видим смели реформи от опитни бюрократи, вероятно съучаствали в затлачването на редица публични системи.

Едва ли ще видим пълно демонтиране на модела, когато иззад някои министри надничат стари кръгове от икономически интереси.

Едва ли ще видим промяна от “квотата” на Има такъв народ, които се оказаха най-голямото недоразумение в българската политика – при доста силна конкуренция за този приз – и бяха изхвърлени от българските граждани.

Но въпреки тези основателни опасения сме длъжни да пожелаем успех на правителството, защото ако то се справи, това ще е успех за България. А всички ние сме тук, за да успее България, без значение от скептицизма си към опонента.

В дебата за гласуване на предходния кабинет, свален след по-малко от година с масови протести, казах следното:

“Ще бъдем силна опозиция. Не деструктивна, не креслива, а такава, която показва, че може по-добре.

Няма да злорадстваме за всеки неуспех, да профанизираме трудните компромиси и да атакуваме малките неволни грешки. Но управляващите добре знаят, че различаваме неволните грешки от съзнателното потъпкване на обществения интерес.

Ще се противопоставяме остро на всички опити за дозавладяване на държавата и за укрепване на нелегитимните влияния.

Но и ще подкрепяме всички правилни политики, свързани с борбата с корупцията, модернизацията на страната, намаляването на административната тежест, оптимизацията на публичните разходи. Ще предлагаме решения, които са в духа на постигнатите широки, принципни съгласия.”

Казвам това и днес със същата убеденост. Защото сме последователни. През миналата година подходихме именно така – с конструктивни, разумни предложения. И с остро противопоставяне тогава, когато интересите на задкулисието изместваха обществения интерес.

Ще участваме в избора на Висш съдебен съвет, защото това е конституционното ни задължение и защото демонтирането на модела започва от там. Но изобщо не свършва там.

Ще участваме с конкретни предложения за премахване на инструментите за нелегитимно упражняване на власт и корупционните кранчета, овладяни до съвършенство от модела Пеевски-Борисов, но чакащи своя нов господар и брокер.

Ще подкрепяме всяка воля за ограничаване на публичните разходи и всяка друга трудна и закъсняла реформа.

Но и ще се противопоставяме на всеки опит за прегрупиране на олигархии и за договорки с предишните властелини на модела под фанфарите на внушителната изборна победа.

Ще се противопоставяме на всяко отклоняване от мандата за реформи и за елиминиране на завладяната държава.

Ще се противопоставяме на всеки опит българските граждани да бъдат разделяни и насъсквсни едни срещу друти от някой умел вицепремиер по пропагандата.

Ще се противопоставяме на всеки опит за завой на изток или за превръщане на България в троянски кон на външни сили, прикрит зад клишета за българския глас в Европа или зад имагинерни ползи от подмазване на агресори и авторитарни режими.

Дано не ни се наложи. Но с гласа си не можем да носим отговорност за бъдещите действия на чуждо правителство, когато избирателите са ни отредили ролята на опозиция. Затова няма да подкрепим предложеното правителство.

Все пак му пожелавам успех в трудната задача да премахне системните предпоставки за политическата криза, която го доведе на власт. Демократична България ще изпълним нашия ангажимент да сме силна опозиция, за да може и управлението да бъде по-силно.

Материалът Отново ще бъдем силна опозиция е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Център-дясното демократично пространство в България е минало през много перипетии. След 2001 г. е в непрекъснат цикъл от роене и последващо коалиране. А и преди това също – СДС става единен субект едва 1997 г., преди това е коалиция. И даже има няколко СДС-та.

В България факторът „новост“ дава електорален бонус, което стимулира възникването на нови субекти в същото пространство. Дори често (макар и невинаги) те да са формирани от бивши членове на някой от предишните субекти. Но това е еднократен бонус, след което нещата се връщат към изходното положение.

И също така, поради естеството на избирателите – с ценностите на свободата и демокрацията – тези субекти винаги са били идеологически вдясно от центъра (дори да са го отричали в началото).

Само че ролята на партиите е те да са устойчив инструмент за политическо представителство. Да осигуряват кадрово допълване, еволюция на позиции, устойчивост на ценности и приемственост на знанията за политическата технология. За да не се открива топлата вода всеки път, за да има трайна кадрова банка от проверени хора, за се намали лутането по политическия спектър.

В единен субект, разбира се, винаги има течения, различни мнения и вътрешна демокрация; спорове сред политически ангажирани симпатизанти защо един не е депутат, а друг е, защо е гласувано по определен начин и т.н. – и това е нормално, когато субектът е формиран на база на общи демократични ценности.

Затова съм убеден в предложението ни от Да, България да начертаем пътна карта към единен политически субект – една партия, която да включва партиите от коалицията и партии извън нея. И това да е дългосрочна инвестиция в инструмент на тази политическа общност, който ще може да се разширява. Защото можеш да се разширяваш само ако изглеждаш устойчив и ако не си зает с „опазване на периметъра“.

Още по-важен е такъв знак на фона на идващите президентски избори, където за първи път от много време имаме шанс за силен резултат.

А моментът е подходящ и по друга причина – предстои ни вероятно дълъг период в опозиция, защото за да падне правителство, излъчено от абсолютно парламентарно мнозинство на един субект, трябва да се случи нещо много кардинално. И в този период има време за формиране и укрепване на единния субект, за да е в пълна готовност за следващи избори. Сега е моментът да се мисли и действа стратегически, с дълъг хоризонт, загърбвайки дребнотемията и тясно-партийното его.

Материалът Към единен политически субект в център-дясно е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Благодаря на всички, гласували за ППДБ и особено на тези 13528, гласували за мен с преференция в София и още 1305 в Бургас. Ценим тази подкрепа и разбираме отговорността, която идва с нея.

Коалицията има ръст на гласовете с 62 хиляди и е единственият от субектите в предходния парламент, който има значим нетен прираст на гласове.

Но този резултат не е успех. Не е успех, защото хората не припознаха нас като годен субект да поеме управлението на страната.

И причините за това трябва да търсим в себе си. Нужно е да анализираме внимателно грешките и да предприемем корективни действия. Да отчетем проблемите в кампанията (разнопосочните послания, липсата на кохерентност на слогани, цветове, програми), за да сме в адекватна организационна форма, която да дава убедителна заявка за управление.

В парламента ще са налице 160 гласа, с които да бъде избран нов Висш съдебен съвет и съответно главен прокурор. С това не свършва демонтирането на модела, но е ключова стъпка, без която не може.

Още веднъж благодаря на избирателите за доверието. Ще действаме стриктно съгласно предизборните си ангажименти.

Материалът След изборите е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Темата с “влиянието в социалните мрежи” става все по-популярна, че чак Борисов ме е споменал вчера („Божанов разбира от тези неща, ама си мълчи“). И тъй като упражненията се вихрят по всички канали, а по анонимните сайтове има какви ли не измислици, вкл., че аз съм наел украински хакери за дискредитират опонентите ни, нека да дам моята гледна точка.

Докладът на BFMI и Sensika, който се цитира напоследък, наистина е интересен. Той е от преди няколко седмици и самият факт, че стана тема една седмица преди изборите е странен. Докладът показва, че хаштагът на Радев в ТикТок има 20 пъти повече гледания (близо 90 милиона) спрямо този на Възраждане напр. И изразява обосновани съмнения, че това не е само органично (отчитайки, че за периода на доклада не е ясно кой стои зад това съдържание).

Докладът посочва и ГЕРБ като бенефициенти на координирано неавтентично поведение, посочвайки и конкретни сайтове. Също така казва, че хаштагът на ППДБ е „отвлечен“ – ползва се, за да се злепостави ППДБ. И това е единственият отвлечен хаштаг в тикток, според доклада.

В същото време, ТикТок преди два дни обяви, че са свалени 34 фалшиви профила с 66 763 последователи, които са свързани с ДПС-Ново начало. Т.е. според ТикТок, които имат достъп до най-много данни за собствената си платформа, основен манипулатор е Пеевски.

Преди 2 седмици популярно стана и друго координирано неавтентично поведение – статуси на ИТН бяха харесвани масово със сърчица от профили с виетнамски, индийски и италиански имена – явно са си купили евтини тролове, които да им усилват съдържанието.

Виждаме, че почти всички (без нас) използват в някаква степен скрити механизми за влияние през социалните мрежи и неавтентично поведение.

Работа е основно на социалните мрежи да следят за това, тъй като те разполагат с най-много информация. Според ТикТок, 99.6% от сваленото съдържание е проактивно от тяхна страна, т.е. без да бъде докладвано от някого.

Този тип манипулации се борят с превенция. А когато социалните мрежи не се справят добре (Мета/Фейсбук продължават да не се справят никак добре), такъв мониторинг може да прави държавата и Европейската комисия. Да установява аномалии в поведението (без да прави оценка на съдържанието по същество и без да налага цензура). Борисов сега се жалва, но преди 2 г. не подкрепи мерки в тази посока. Българските институции нямат изграден капацитет за това и са само зрители – в този смисъл, служебният кабинет не може да разчита на вече изградени знания, умения и инструментариум за мониторинг и реакция.

Но дали има „румънски сценарий“ – не. Няма индикации за мащабна манипулация. Няма данни за ползване на рекламни мрежи (както беше в Румъния). Това, че всеки (без нас) се опитва да направи някаква мушенгия, докато не ги хванат и не им свалят фалшивите профили, е лошо и опасно. И призовавам всички политически партии и техните щабове и консултанти да спрат да го правят. Защото това се използва за подкопаване на доверието в изборите.

Призовавам и никой да не се прави на жертва и да не чертае румънски сценарий за изборните резултати. И нека също така да спрат спекулациите кой как щял да си изкара резултата на изборите – достатъчно се наслушахме на брътвежи за “пипане на кодове”, няма нужда сега и от такива за “пипане на алгоритми”.

Резултатът на изборите зависи изцяло от българските граждани, а нашата цел в кампанията е да им покажем кой къде стои по важните за страната въпроси. Влизането в конспиративни теории не е заместител на ясните политически позиции.

Материалът Влияние в социалните мрежи и „Румънски сценарий“ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вчера беше последният работен ден на това Народно събрание.

Малко числа: вносител (и съавтор) съм на 77 законопроекта. И на 40 предложения между четенията. Задал съм 172 въпроса на министри. Имам близо 400 изказвания в зала и в комисии.

Но числата не са най-важните за равносметката – важно е съдържанието и политическият прочит.

От съдържанието, като най-голямо усилие, мога да откроя закона за изкуствения интелект – технология, с която България изостава на всички фронтове, и е нужно насърчителни мерки на законово ниво, за да „не изпуснем влака“. Такъв позитивен дневен ред е нужен в политическия живот, защото непрестанното плюене не носи просперитет.

А относно политическия прочит – този парламент можеше да сложи санитарен кордон около пълзящото завладяване на държавата. И мнозинството в него отказа да го направи. Затова санитарния кордон го сложиха гражданите, които с многохилядни протести свалиха правителството, съучастващо в завладяването на институциите, така че те все повече да работят за частни интересни и все по-малко – за обществения интерес.

Едно от много малкото позитивни неща, което се случиха, беше еврозоната – успех, дължащ се на работата на много правителства, а и на нашия натиск върху разколебаното правителство в началото на мандата.

Извън това, дневният ред беше доминиран почти изцяло от желанията на Пеевски да я преяде с власт. И това свърши както винаги свършва – с протести, които го свалиха, и нелепи обяснения от трибуната как протестите били на Сорос.

Много от цитираните по-горе законопроекти бяха или с антикорупционна цел, или с цел дигитализация и модернизация, или с цел намаляване на административната тежест и провеждане на десни политики. Почти нито един от тях не беше приет.

На тези избори търсим подкрепа, така че всички нереализирани правилни, десни, антикорупционни политики да намерят мнозинство и да се случат. За да живеят българските граждани по-добре.

#7 #105

Материалът Равносметка за 51-ото Народно събрание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.