Наскоро коментирах под няколко интересни и няколко най-малкото подвеждащи поста на тема демография. Усетих се, че някои от наблюденията ми се базират на данни от преди няколко години. Затова реших да включа в таблиците си последните от НСИ, включително преброяването.

По традиция това пак свърши с 30-тина свалени таблици и затъване в заешка дупка на моделите ми. Ще пусна данните от тях скоро.

Междувременно, ето нещо бързо, което бях започнал в края на миналата година, но реших да изчакам официалните данни на НСИ за ревизията на населението. По някое време след всяко преброяване, те пускат таблица, с корекция на преценката си за населението. През времето неизменно се натрупва грешка и тя се наблюдава във всички държави. Бях направил своя корекция и макар да смятам тяхната за твърде изкривена, следва да използвам нея. Та вкарах в модела си техните данни и преизчислих тоталния коефициент на плодовитост, сравних го с официалния и получих следната графика.

Както виждаме тук. Тоталният коефициент на плодовитост най-общо може да се определи като колко деца биха имали жените в рамките на живота си, ако имаха възможностите, здравето и изборът на жените родили в рамките на една календарна година. В изчисляването му влиза броят родени деца по възраст на майката и колко жени има в тази група. Методологията ще откриете тук. Консенсусът е, че при ниската детска смъртност в наши дни е достатъчен коефициент от 2.1 за да се запази размерът на едно население. В действителност има и други фактори, но дългосрочно този е най-важният.

След 2021-ва попаднахме на няколко изказвания и заглавия, които отбелязваха рекордната раждаемост в страната. Тогава многократно обяснявах, че това е заради по-реалистичната представа за броя жени, които са в детеродна възраст. Преди това е бил нисък, защото сме смятали, че има повече жени във всяка възрастова група. С корекцията се вижда, че растежът на плодовитостта е растял равномерно.

Трябва да знаете, че въпреки, че НСИ публикува ревизия на данните си, те не ги прилагат в официалните таблици за населението. От там следва, че не ревизират индекси като този за смъртността, раждаемостта и прочие. За това има причини, но прави сравнението по-трудно. Затова и създадох свой модел да правят такива преценки, включително как ще се развива населението на база родените сега деца. Впрочем – забелязва се увеличение на момичетата влизащи в детеродна възраст.

Има два проблема с моето преизчисление на този коефициент. Когато го приложа с оригиналните, неревизирани данни за населението не получавам същия тотален коефициент на плодовитост както НСИ. Причината е, че имам достъп само до 5-годишни групи за население и възраст на раждалите майки. Вариацията между тези възрасти води до грешка в изчисленията и от средно 0.54% (медиана 0.44%, мин. 0.13%, макс 1.19%) за последните 14 години.

Вторият проблем, който виждам, е че ревизията на населението представена от НСИ има твърде силен скок веднага след преброяването през 2011-та и почти никаква промяна във времената на пандемията, когато смъртността скочи драстично, макар и предимно след по-възрастните. Това ми се струва крайно странно, но предполагам, че имат причини за това, за които ще ги питам. Долу виждате разликата в червено. Вертикалната скала показва средният брой жени във всяка от възрастовите групи включени в детеродна възраст.

Ефектът от този рязък спад в оценката за населението през 2012-та се отразява и на привидната привиден скок в раждаемостта тогава. Аналогично спадът в намаляването на населението след 2020-та създава впечатление, че има застой в раждаемостта. Една причина за това може да бъде, че имаше увеличение на връщащите се в България наши сънародници, често вече с деца. Пример за това съм аз самият.

Повече по темата може да прочетете в анализа, който направих преди почти 10 години с данните за раждаемостта между 1968-ма и 2014-та. Обнових ги в края на 2021-ва с данните до преброяването, но там не съм включил ревизията, за която говоря тук. Ще ги обновя с тях и данните за следващите няколко години в близките седмици.

Многократно съм казвал, че всичко свързано с Германия в българската версия на DW трябва да се чете с едно наум. Особено преводите на немски статии, които изначално да тенденциозни.

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.