Tag Archives: Алея на славата

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Янита ще ни води днес до Бургас – на Фестивала на пясъчните фигури. Приятно четене:

 

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град

Част от Бургас, емблема на Бургас в надпреварата му за европейска културна столица през 2019 година е един интересен фестивал, който се организира всяко лято в морския град. Това е

фестивалът на пясъчните скулптури

– атракция, заради която и аз посетих красивия Бургас в разгара на лятото. Адресът се оказа лесен за намиране, още повече че не срещнахме човек, който да не знаеше точното място на пясъчното градче –

парк „Езеро“ в Морската градина до конната база

 

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Заради жегата,

Морската градина

се оказа пренаселена. Отвсякъде се чуваше жуженето на човешка реч, пронизителните писъци на чайки, викове и смях на деца, звънци на велосипеди и  клаксони. Навсякъде край алеите се протягаха шарените чадъри на кафенета, павилиони за напитки, сладолед и плажни атрикули.

Морска градина, Бургас, България

 

А самата градина край морето си беше все такава, каквато я помня: голяма, чиста, зелена и оживена.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Отдалеч се забелязваше указателната табелаза входа на пясъчния град, оградена с палми. Следваха я други табели с любопитна информация за пясъчната експозиция на открито.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

В дясно от входа имаше шатра, от където може да се погледне небето с телескоп- атракция различна и интересна за децата. И с билет за 3 лева могат да се видят отблизо всички пясъчни фигури за неопределено време, могат да се правят снимки, но не и да се докосват скулптурите, макар че евентуалното им разрушаване е мисия невъзможна, тъй като пясъкът е твърд като цимент и обикновено издържа няколко месеца на капризните атмосферни условия и влагата в морския град.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивалът на пясъчните скулптури в Бургас през тази година отбеляза своя 6 годишен рожден ден. Всяка изминала експозиция си има своя тема и свое име: Карнавал, Приказни герои, Кино, Цирк, Вълшебен свят; експозиции в които са представяни фигури на морски същества, филмови герои, приказки, замъци и т.н. Темата на тазгодишната изложба беше Алея на славата, която включваше общо 18 скулптури.  Най- внушителната от тях беше кан Аспарух с височина 8 метра и подобаващо бе изложена още на входа.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Около тази скулптура в общ постамент бяха издълбани и други, изобразяващи исторически лица, подписали се в българската история като велики и смели мъже: Светите братя Кирил и Методий и цар Симеон Велики.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

 

Лесни за разпознаване бяха и всички останали герои на изложбата: известните учени Чарлз Дарвин, Алберт Айнщайн, Исак Нютон, Стив Джобс, Галилео Галилей, великите  хора на изкуството – Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, музикантите Рей Чарлс и Луис Армстронг, Лейди Гага, Лучано Павароти и легендарните Бийтълс; изследователите на моретата и Космоса: Христофор Колумб, Юрий Гагарин, американският президент, зачеркнал робството Ейбрахам Линкълн и българският боксьор Кубрат Пулев. Не запомних всички, но е много лесно да бъдат разпознати. Одухотвореността на образите беше идентична с онази на восъчните фигури в музея на мадам Тюсо в Лондон: удоволствие беше да се видят и много лесно да се разпознаят.

 

 

 

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Пясъчните скулптури в тазгодишния фестивал са дело на скулптори от Европа: Русия, Полша, Португалия, Италия, Украйна и Чехия. Сред тях има и няколко българи. Във фестивалите през изминалите години, пясъчните фигури са били дело на автори от цял свят и са разгледани от над сто хиляди душ

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

За изработването на всички експонати в пясъчния град са ползвани около 4 хил. тона пясък. Скулптурите се изработват винаги в периода май- юни, за да могат да бъдат видяни от юли до края на септември в Пясъчния град, който е с размери около 5 дка. След закриването на сезона, пясъчните скулптури се разрушават, пясъкът се консервира за следващото лято, когато ще бъде ползван за изработването на нови скулптури. За по- голяма устойчивост, пясъкът има високо съдържание на глина.  А за по- голямо внушение, нощем скулптурните експонати естетично се осветяват с прожектори.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

И няколко снимки на Галина Георгиева от миналогодишната изложба.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012

 

 

 

 

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 Черно море

 

 

 

 

 

 

 

Дортмунд: Там, където футболът е религия! (2): Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Продължаваме с разказа на Атанас за похожденията му на мачовета на Борусия Дормунд – тазгодишен (2013) финалист в Шампионската лига. Предишната серия "гледахме" мача на Борусия с Шалке 04, а днес наред са срещите с Арсенал и Фрайбург :) Приятно четене:    

Дортмунд: Там, където футболът е религия!

част втора

Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

Второ посещение: септември 2011 г.,

Борусия Дортмунд – Арсенал

В крайна сметка, Борусия стана шампион на Германия за 2011-та и придоби право да играе в Шампионската лига. Така се зароди идеята да посетя мач от най-силния европейски клубен турнир. В края на август изтеглиха жребия за груповата фаза и Бе Фау Бе се падна с английския Арсенал, гръцкия Олимпиакос и френския Олимпик Марсилия. Избрах първия мач - с Арсенал в Дортмунд, който беше само след две седмици и трябваше да се действа бързо. Георги – мой приятел, който е фен на Арсенал, изяви готовност да дойде с мен. Този път реших да се пробвам да купя билети от официалния сайт на отбора и в обявените дата и час за начало на продажбите бях в готовност пред компютъра. Нищо обаче не се получи. Борусия се завръщаше в Шампионската лига след осем години отсъствие от турнира и феновете в Дортмунд бяха наточили брадви за билети за мача. От многото заявки сайтът падна, а след час и половина непрестанно опресняване, се появи съобщение, че всички билети за мача с Арсенал са продадени. Наложи се да прибегнем до услугите отново на сайтовете за продажба на билети на вторичния пазар. Така, за едни от най-лошите седалки на стадиона платихме, колкото бихме дали за супер централни места от официалния сайт.

Борусия държи много на това да е социален клуб,

който дава възможност на всички фенове да гледат мачовете на отбора. Затова и продължава да държи ниски цени на билетите, въпреки, че спокойно може да ги увеличи при наличието на такъв огромен интерес към тима. Най-евтините места на „Сигнал Идуна Парк“ могат да бъдат купени с абонамент срещу около 200 евро за целия сезон, а най-евтините билети за мач от Бундеслигата са едва 20 евро. За справка, в Англия трудно се намира билет за мач от Висшата лига под 30-ина паунда, а абонаментите на топ клубовете за целия сезон обикновено започват от 600 паунда и нагоре. След като платихме пропуските за мача, ни отанаха самолетните билети (тъй като ги взехме кажи-речи в последния момент, не излязоха много евтино) и резервация на хотел (същият, в който отседнах при предишното ми посещение). Две седмици по-късно, отпътувахме за Дортмунд в деня на мача. Тъй като пристигнахме доста рано сутрин,  имахме много време до чек-ин времето за хотела. От летището хванахме п ознатиятавтобус 440 (този път си носех дребни, за да платя „цвай-драйсих“ за билет), но вместо на последната спирка, слязохме доста по-рано. Показах на Жорката Ромберг парк и Вестфален парк. За разлика от февруари, този път времето беше слънчево и приятно, направо си ставаше за къс ръкав. От парковете продължихме към най-голямата зала в Дортмунд - Вестфаленхален. Представлява огромно хале, в което се провеждат изложения, концерти и други масови прояви. Аз го свързвам и като място за провеждане на един от най-силните шахматни турнири в света, в който нееднократен участник е бил и нашият Веселин Топалов. Разходихме се и до

центъра на Дортмунд

Разширих малко кръгозора си, като освен Reinoldkirche и Alter markt, видях отвън и огромната градска Опера. Стана обаче следобед и беше време да се отправяме към хотела.  Този път на рецепцията не говореха английски, но за късмет бях с Жорката, който няма никакъв проблем с немския. И двамата се учудихме, че нямаше нищо за нас на рецепцията, тъй като очаквахме билетите  ни за мача вече да ни чакат в хотела. Наложи се да звъня на компанията, от която ги купихме и ме увериха, че пратката е на път. След близо два часа чакане, когато с Жоро вече започнахме да си мислим да не са ни измамили, се почука на вратата на стаята ни и женица от персонала на хотела ни връчи плик.

А вътре бяха двата билета за мача с Арсенал!

Качихме се на Stadtbahn-а и слязохме от влака на станция Мьолербрюке, а оттам поехме с морето от хора в жълто-черни фланелки към „Сигнал Идуна Парк“. С приближаването към стадиона забелязох нещо, което по-рано през годината  ми беше убягнало в тъмнината на мача с Шалке. По пътя бяха вградени бронзови звезди на земята, нещо като

“Алея на славата” на Борусия

(точно така се и казваше –BVB Walk of Fame), като бяха отделени плочки само за хора и събития, оставили следа в историята на тима. При самия стадион имаше и плочка с посвещението: „Für die besten Fans der Welt“/“За най-добрите фенове на света“. Страхотно уважение към привържениците! Успях да видя само някои от плочките и си обещах следващия път като дойда да ги разгледам по-подробно. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света" Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света"[/caption] Около стадиона естествено беше пълно с народ. Видяхме човек с табелка „I need a ticket”/”Трябва ми билет“. Имаше и доста фенове на Арсенал, дошли от Лондон, за да подкрепят любимия си отбор. Попаднахме на своеобразно надпяване между двете агитки пред стадиона. Фенове на Борусия и Арсенал бяха застанали едни срещу други и пееха с пълно гърло клубните си песни. Но само толкова. Без физически сблъсъци, въпреки че исторически германци и англичани не се обичат особено. Използвах момента да си направя една приятелска снимка с фен на Арсенал за спомен. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Приятелска снимка с фен на Арсенал Приятелска снимка с фен на Арсенал[/caption] Според билетите ни трябваше да си правим компания с гълъбите на буквално

последния ред на Източната трибуна Continue reading