Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме през 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Следващата 2019-та година правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ).
Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.
Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.
Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.
В четвъртата част (http://patepis.com/?p=87932) прекосихме северозападна Канада и стигнахме до границата с Аляска.
В петата част (http://patepis.com/?p=89372) продължихме през северната половина на най-големия американски щат – Аляска.
Днес ще обиколим южната половина на Аляска.
А сега: приятно четене!
Обиколка на Северна Америка
с Хюндай
2019
шеста част
Към южната част на Аляска
На връщане от северната част на Аляска спрях във Феърбанкс единствeно за да заредя с гориво и да напазарувам хранителни продукти в супермаркет. Вече бях разгледал този град пътувайки на север.
Река Танана (Tanana River)
протича през средната част на Аляска. Дължината й е 940 км. и се влива в Юкон. Дългата 230 км.
река Ненана тече от юг на север и се влива в река Танана близо да град Ненана
Любопитна подробност е, че от началото на миналия век жителите на това градче правят залагания на коя дата ще започне ледохода (топене на ледовете) по река Танана. Местна забележителност е железопътния мост над тази река, който носи името „Mears Memorial Bridge“.
Устието на река Ненана при вливането й в река Танана
Река Танана протича край град Ненана. В далечината се вижда железопътния мост „Mears Memorial Bridge“
няма и 500 жители, но се оказа приятно място за кратка почивка по пътя. Беше 5-ти юли, петък, и явно жителите продължаваха да празнуват Деня на независимостта.
Музеят на железопътния транспорт
е разположен до гарата, но не работеше, вероятно заради празника.
Жителите на градчето Ненана продължаваха да празнуват Деня на независимостта, въпреки че беше следващия ден, 5-ти юли, петък
Младежки състав в градчето Ненана, чиито жители продължаваха да празнуват Деня на независимостта, въпреки че беше следващия ден, 5-ти юли, петък
Музеят на железопътния транспорт в градчето Ненана е разположен до гарата
Приятна къща в градчето Ненана
В градчето Ненана ми направи впечатление
паметника на доброволците,
които през Втората световна война са охранявали бреговете на Аляска. Мемориалният надпис към него дава информация, че от 1942г. до края на войната над 6 хиляди доброволци, включително от 7 местни етнически групи, са изпълнявали охранителни функции. Те са били на възраст от 12 до 80 години, а сред тях е имало и 30 жени.
Паметник на доброволците, които през Втората световна война са охранявали бреговете на Аляска
е разположен в южната част на полуострова. Той е най-посещаван не само поради красотата на природата, но и поради близкото разположение на големи населени места. Там могат да се видят скалисти планински върхове, езера и реки. Тук се намира и най-високият връх в Северна Америка „Денали“ (до 2015г. носи името „Маккинли“). Той се извисява на 6194 метра надморска височина.
Главният път на юг към Анкъридж минава край националния парк, чиято източна граница се оформя от реките Ненана, Чулитна и Суситна.
Мост над река Ненана, близо до Национален парк Денали
В Национален парк Денали са създадени чудесни условия за туристите:
информационни центрове, хотели, къмпинги, туристически автобуси до основните забележителности, обозначени пешеходни маршрути.
Туристически информационен център в Национален парк Денали
В Национален парк Денали има множество хотели, магазини и заведения за хранене
Музеен кът към туристически информационен център в Национален парк Денали
Започнах опознаването на Национален парк Денали с района около
езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake)
Панорамен поглед към езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake)
В района около езерото Копитото на коня имах приятна среща с лос,който пасеше трева от дъното на плитко езерце. Стоях до едно дърво край брега и го гледах. След като се беше нахранил, лосът тръгна да излиза и се насочи право към мен. Явно бях застанал на пътя му към гората. Доближавайки ме на няколко метра лосът се спря и ме загледа втренчено. Вероятно се чудеше дали съм животно или растение. След около една минута явно осъзна, че съм живо същество, т. е. опасност. Върна се обратно и излезе от езерцето в друга посока.
Този лос пасеше трева от дъното на плитко езерце
Този лос излиза плитко езеро, след като се беше нахранил с трева и водорасли от дъното му. Преди това тръгна към мен защото бях застанал на пътя му към гората, но се изплаши и върна.
Интересни са
срещите с дивите животни
Повечето от тях са свикнали с хората.
Единственото ми разочарование беше, че не видях мечка гризли. Имаше доста предупредителни надписи как трябва да се държи човек при среща с мечка. При среща с нея не трябва да се приближава или да се бяга. Трябва да се говори силно, да се пляска и маха с ръце. По този начин мечката ще разбере, че това не е животно за храна.
Предупредителна табела как трябва да се държи човек при среща с черна мечка или с гризли
По-далечните дестинации в националния парк Денали можеха да бъдат посетени само с туристически автобуси. Автомобилите се допускаха свободно само да високопланинската
река Сеъвидж (Savage River)
В превод името й означава Дивата река. Много приятна се оказа разходката около тази река и изкачването на хълмовете около нея.
Река Сеъвидж (Savage River) тече високо в планината Денали
Авторът край река Сеъвидж (Savage River), Национален парк Денали
Поглед към река Сеъвидж (Savage River), Национален парк Денали
На доста места се разкриваха чудесни природни гледки. Не пропусках да спирам за да се любувам на планините, реките и растителността в тази южна част на Аляска. Минах известно разстояние и по главен път без асфалтово покритие наречен
Denali Highway
Скалист хълм в Национален парк Денали
Малка река в южната част на Аляска, край пътя Denali Highway
С автомобила под наем съм спрял за почивка край пътя Denali Highway
Мочурлива местност в южната част на полуостров Аляска
Често спирах за да се любувам на природните гледки в южната част на Аляска
Пренощувах в автомобила на паркинга при
Мемориалния комплекс,
издигнат в памет на защитниците на Аляска през Втората световна война
Може би тук е мястото да отбележа, че едно от впечатляващите качества на американците е техния патриотизъм.
Мемориалния комплекс, издигнат в памет на защитниците на Аляска през Втората световна война
В южната част на националния парк Денали има няколко точки, от които се разкриват чудесни изгледи към планината и заснежените върхове.Виждаше се и
най-високия връх в Северна Америка „Денали“
(преди се е наричал „Маккинли“). Неговата надморска височина е 6194 метра.
Поглед към най-високия връх в Северна Америка „Денали“ (6194 м.)
В далечината се виждат заснежените върхове на планината Хънтър (Mount Hunter)
ГрадТалкитна (Talkeetna)
в южната част на американския щат Аляска е популярен туристически център. Наричат го исторически поради няколкото запазени дървени къщи на първите заселници тук.
Аз, обаче, ще запомня Талкитна преди всичко катоград на хумора. Имам предвид надписите в хумористичен стил, които видях, включително в градския музей. В продължение на 15 години жителите на града са си избирали за почетен кмет … КОТКА.
Дървените къщи в Талкитна (Talkeetna) привличат туристите с оригинално външно оформление
Магазините за сувенири, кафетата и ресторантите в град Талкитна (Talkeetna) не могат да бъдат подминати от многото туристи тук
Малки хидросамолети извършват развлекателни полети с туристи край град Талкитна
Исторически хотел в центъра на град Талкитна, Южна Аляска. Въобще, всичко което е на възраст над 80 години тук наричат историческо.
В личната си класация на хумора в Талкитна слагам на първо мястонадписа,който прочетох в тоалетната на една бензиностанция, където заредих автомобила с гориво. Той указваше няколко неща, които да не се хвърлят в тоалетната чиния, започвайки с тампони и продължавайки с ненужни писма, детски пелени и златни рибки. А пък най-отдолу пишеше да не изхвърляме в тоалетната чиния така също своите НАДЕЖДИ И МЕЧТИ.
Снимка на хумористичния надпис, който прочетох в тоалетната на една бензиностанция. Той указва няколко неща, които да не се хвърлят в тоалетната чиния, започвайки с тампони и продължавайки с ненужни писма, детски пелени и златни рибки. А пък най-отдолу пише да не изхвърляме в тоалетната чиния така също своите надежди и мечти.
има 400 хиляди жители и енай-големият град в американския щат Аляска. Той е не само голямо търговско пристанище на Тихия океан, но и основен икономически, научен и културен център на Аляска.
Първите впечатления при влизането в града са, че е разпръснат върху много голяма площ. Разположен е в подножието на високи скалисти планини и в центъра му няма небостъргачи като в другите големи американски градове. В южната част на Анкъридж има няколко улици с имена на европейски държави, сред които е и
Bulgaria Drive
Разходка из централната част на Анкъридж, който е най-големия град в Аляска
Из централната част на Анкъридж, който е най-големия град в Аляска
В Анкъридж няма небостъргачи като в другите големи американски градове
Езеро в парковата зона на Анкъридж, който е най-големия град в Аляска
Не мога да кажа, че Анкъридж ми направи някакво особено впечатление от архитектурна гледна точка. За мен като турист най-много заслужават да се видят музеите в този град. Личната ми класация на четирите музейни центрове, които посетих, е следната. На първо място слагам
което представлява етнографски комплекс отразяващ бита и културата на коренното население. На второ място класирам
Anchorage Museum,
който е най-големият исторически музей в Аляска със стотици артефакти. Интересен ми беше и
Aviation Museum,
отразяващ развитието на авиацията в региона през последния един век. Тяхната
зоологическа градина Alaska Zoo
е „гола вода” на жаргонен език, софийската е в пъти по-добра.
Песни и танци на коренното население в етнографския комплекс Аляска Нейтив Херитидж Сентър
Авторът на територията на етнографския комплекс Аляска Нейтив Херитидж Сентър
Девойки, представителки на коренното население, изработват традиционни изделия в етнографския комплекс Аляска Нейтив Херитидж Сентър
Картина в художествената галерия към Anchorage Museum, най-големият исторически музей в Аляска
Експонати в Anchorage Museum, най-големият исторически музей в Аляска
Тук съм в Музея на авиацията в Анкъридж, който е най-големия град в Аляска
Тюлени в зоологическа градина Alaska Zoo, град Анкъридж
По пътя от Анкъридж на североизток към границата с Канада не пропуснах да спирам и да разглеждам природните забележителности. Най-много бях впечатлен от
Ледникът Матънуска (Matanuska Glacier) се намира в южната част на Аляска
Въпреки мъгливото време човек добива представа от природните красоти в Южна Аляска
С автомобила под наем съм спрял за почивка край езеро в Аляска
Бензиностанция в малко населено място в Аляска
За пореден път обърнах внимание на факта, че
едно от основните транспортни средства в Аляска са малките самолети
Дори неголемите градчета имат писти и самолетчета, които обикновено стоят завързани за да не ги издуха силния вятър. Там където терена е хълмист и няма възможност за летища се използват хеликоптери. В Аляска дори има пицария, която прави доставки със самолет.
Малките самолети са предпочитано транспортно средство в Аляска поради големите разстояния и слабо развитата пътна мрежа
Там където няма равни терени за самолетни писти се използват хеликоптери
Хидросамолети се използват по морското крайбрежие на Аляска и там където има по-големи езера
Последната ми спирка в Аляска беше градче с името
Чикън (Chicken)
Там напълних до горе резервоара с бензин.
Преминах в Канада през най-северния граничен пункт вечерта, малко преди затварянето му.
Вместо заключително впечатление от Аляска
ще спомена част от текста на една стара песен. В нея влюбеният младеж увещава своята любима да я вземе със себе си в тундрата, зад Полярния кръг, и й говори нежно: ТИ ЩЕ РАЗБЕРЕШ, ЧЕ НАПРАЗНО КАЗВАТ „КРАЙНИЯ СЕВЕР”. ТИ ЩЕ ВИДИШ, ЧЕ ТОЙ Е БЕЗКРАЕН. И АЗ ЩЕ ГО ПОДАРЯ НА ТЕБ.
Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме през 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Следващата 2019-та година правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ).
Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.
Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.
Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.
В четвъртата част (http://patepis.com/?p=87932) прекосихме северозападна Канада и стигнахме до границата с Аляска.
Днес продължаваме през северната половина на най-големия американски щат – Аляска.
А сега: приятно четене!
Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019
пета част
През северната половина на Аляска
Аляска
Със своите 1,7 милиона квадратни километра Аляска е най-големият американски щат. Територията му е 15 пъти колкото България. Населението е по-малко от 800 хиляди, т. е. близо 10 пъти по-малко от българското. Столица е Джуно, град с 40 хиляди жители. Десет пъти повече е населението на най-големия град – Анкъридж. От 1867 година тази територия принадлежи на САЩ, а през 1959 година Аляска е обявена за 49-ти щат.
На 30-ти юни 2019 година преминах от Канада в Аляска. На следващата снимка зад мен е автомобилът под наем, с който обикалях Северна Америка.
На 30-ти юни 2019 година преминах от Канада в Аляска. Зад мен е автомобилът под наем, с който обикалях Северна Америка.
Отделих 10 денонощия за разглеждането на Аляска, изминавайки 3600 километра праз този щат.
На следващата снимка е северозападния край на Американския континент. Черният контур със стрелки за посоките в лявата част на картата показва маршрута ми през Аляска.
Черният контур в лявата част на картата показва маршрута ми през американския щат Аляска
Аляска заема крайната северозападна част от американския континент
На север граничи със Северния ледовити океан, а на юг с Тихия океан. На изток е канадската територия Юкон, на запад са бреговете на Берингово море. Разстоянието до Русия през Беринговия проток е само 86 километра.
Бреговете на Аляска са силно начупени с множество заливи, полуострови и острови край тях. Бреговата линия е по-дълга от тази на всички останали американски щати взети заедно.
Повърхността на полуострова е с разнообразен терен като преобладават планините. Тук се намира и най-високият връх в Северна Америка – Денали (6194 м.). Многобройни са реките като най-голямата е Юкон, пресичаща полуострова от изток на запад.
Предците на коренното население мигрират от Североизточна Азия преди 15–20 хиляди години. Те преминават от Чукотка към Аляска по суша, от която сега са останали да стърчат над водата Алеутските острови.
Първите европейски заселници идват от Русия и се занимават предимно с търговия и добив на суровини. Наричат тази територия Руската Америка, но по-късно тя е продадена на САЩ. През втората световна война двете държави са съюзници и Аляска играе значителна военно-транспортна роля в отношенията им. Най-голямото регистрирано земетресение в Северна Америка разтърсва територията на този щат през 1964 година. Силата му е с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер.
Информация в американски музей за периода, през който Русия владее Аляска
Защо Русия продава Аляска на Съединените щати?
В музеите на американския щат Аляска се дава точно описание на причините, поради които Русия продава тази територия на САЩ. През Кримската война (1853г – 1856г.) Руската империя търпи поражение, а разрушенията в южната част на страната са значителни. Възстановяването им натоварва икономиката и изисква от бюджета значителни финансови средства. Разходите за водене на самата война са направили държавния дълг и бюджетния дефицит огромни. Това е първата причина. Втората причина е, че административните разходи за издръжка на Аляска са станали по-големи от приходите от търговска дейност в този регион. Покриването на загубите допълнително натоварва бюджета на Русия. Начин за частично справяне с тежките финансови проблеми правителството намира в продажбата на Аляска през 1867 година.
За мен беше доста интересно да науча в музеите на Аляска как точно е реализирана
сделката за покупко-продажбата на тази територия
В края на март 1867 година руският посланик в САЩ посещава американския държавен секретар Уилям Сюард и му съобщава, че руският цар е одобрил продажбата на Аляска. Предлага въпроса да се обсъди от правителството на Съединените щати. Държавният секретар, „усещайки вкуса на изгодна сделка“, предлага всичко да се реши веднага. Преговорите продължават цяла нощ и в 4 часа сутринта предварителния договор е подписан. Ето какво означава американски бизнес-нюх: предусещайки изгодата американецът не отлага, а действа „на момента“.
Описание на сделката, с която САЩ купува Аляска от Русия, и отзивите в американските вестници тогава
САЩ заплащат на Русия 7,2 милиона долара за Аляска. Противниците на сделката обвиняват държавния секретар, че е направил глупост и е дал парите „за един куфар с лед“. Толкова много ли са тези пари за онова време? Близка до тази сума дава управата на Ню Йорк за купуването на триетажна сграда в центъра на града. Сравнението е показателно.
Само няколко десетилетия по-късно почва масовия добив на злато по време на така наречената „Златна треска“. Едно столетие след продажбата са открити значителни находища от нефт и газ, които днес носят огромни приходи. Решавайки своите временни финансови проблеми Русия допуска огромна стратегическа грешка с продажбата на Аляска.
И за да завърша темата, ще кажа дали можах да видя следи от
руското наследство в Аляска
Почти по нищо сега не си личи, че този щат някога е бил руска територия. Само някои острови и градчета носят руски имена. По мои наблюдения наследниците на руските заселници сега вече напълно са се американизирали. Все пак най-ясно „руската връзка“ се разкрива в гробищните паркове. Там могат да се видят стотици гробове с руски православни кръстове и с руски имена на починалите.
Аляска: Надгробна плоча на Сергей – лекар с руски произход, поставена от любящата му съпруга Елена
Ток
е първия град, в който се спрях след влизането ми в Аляска. Това е кръстопът, където пътят на югозапад продължава към Анкъридж, а на северозапад отива към Феърбанкс. Нищо впечатляващо нямаше в това градче. Видях два големи магазина за сувенири, хотели, ресторанти, бензиностанции и доста голямо летище.
Преди години това е било работещ ресторант в град Ток, Аляска
Летището в град Ток, Аляска
Делта Джънкшън
е малко градче, разположено край река Делта. Там спрях за да си почина, а в библиотеката ползвах интернет.
Интересно архитектурно решение в градчето Делта Джънкшън, Аляска
В американския щат Аляска са разположени множество
военни летища, радарни системи и различни обекти с военно-стратегическо предназначение
Около една десета от хората в този щат са заети в сферата на американските въоръжени сили. Реших, че това милитаризиране на Аляска е още от времето на „Студената война“ (противопоставяне на двата военни блока НАТО и Варшавския договор, съответно САЩ и СССР). Минах покрай няколко военни летища, но надписи край пътя предупреждаваха, че е забранено спирането и снимането.
Военно-транспортни самолети, които снимах от движение, минавайки покрай летища в Аляска
Феърбанкс
Разположеният в централната част на Аляска град Феърбанкс (Fairbanks) е разпръснат върху голяма площ с гори между отделните квартали. Започнах опознаването му с
Музея на Севера,
където са изложени артефакти от историята и културата на отделните региони в този най-голям американски щат. Музеят е разположен на територията на университета в град Феърбанкс.
Кости от мамути в Музея на Севера в град Феърбанкс, Аляска
Експонати в Музея на Севера в град Феърбанкс, Аляска
Продължих с музейните експонати в Културно-информационния център, намиращ се в централната градска част на Феърбанкс. Той носи сложното име
„Морис Томсън Кълчърал енд визитър сентър“
Артефакти в „Морис Томсън Кълчърал енд визитър сентър“ в град Феърбанкс
След музеите обиколих
централната част на Феърбанкс
Градът е основан в самото начало на 20-ти век във връзка с откритите залежи от злато и разразилата се „Златна треска“. Днес в него живеят повече от 30 хиляди души, което го прави втори по големина в Аляска, след Анкъридж.
Центърът на Феърбанкс с паметника на първите заселници в града
Разходка из град Феърбанкс, който е разположен в средната част на Аляска
Паметникът на Ленд-лиза
във Феъбанкс е издигнат по повод военно-икономическата помощ, оказана от САЩ на Съветския съюз по време на Втората световна война. Той символизира героизма и дружбата между американските и съветски летци. Доставяните за Червената армия американски самолети са били предавани на съветските летци именно тук във Феъбанкс. Съветските пилоти са прелитали с тях от Аляска, през Сибир до Източния фронт за да воюват срещу германските военно-въздушни сили.
Този паметник във Феъбанкс е издигнат за да отрази героизма и дружбата между американските и съветски летци, извършили хиляди полети между Аляска и Сибир по време на Втората световна война
На няколко места в Аляска видях отразена ролята на този щат в
американо-съветските отношения през Втората световна война
Оттук е билосновният път за доставка на бойна техника, автомобили и продоволствени стоки от САЩ за Червената армия, воюваща срещу нацистка Германия и съюзниците й. По различни оценки предоставената помощ на Съветския съюз през тази война се равнява между 4% и 10% от неговия брутен вътрешен продукт. Например, около 15% от танковете и самолетите в армията на СССР са американски (предимно) и английски. Доставените главно от Америка (по-малко от Великобритания) автомобили са един път и половина повече от произведените в заводите на самия Съветски съюз. 90% от постъпилите през войната локомотиви за железопътния транспорт на СССР са произведени в САЩ по съветски лиценз. Около половината от цялата военно-икономическа помощ за Съветския съюз е доставена по северно-тихоокеанския морски и въздушен път с маршрут от Аляска до съветския Далечен изток и Сибир.
Информационно табло с моделите и бройките военни самолети, доставени през Аляска от Съединените щати на Съветския съюз по време на Втората световна война
по програмата Ленд-лийз (Lend-Lease)
Ретро-спомен от 2014 година.
На гарата в руския град Владивосток беше изложен като музеен експонат локомотив, произведен по съветски лиценз от Американската локомотивна компания и доставен на Съветския съюз по програмата Ленд-лийз. Пояснителният надпис сочеше, че по тази програма през войната по Транссибирската железопътна линия са превозени осем милиона тона доставени от САЩ оръжия, оборудване и продоволствие. (от пътешествие през 2014г. „С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия“).
Произведен в САЩ по съветски лиценз локомотив и доставен по програмата Ленд-лийз, като музеен експонат на гарата в руския град Владивосток
В Аляска има един единствен път, по който може да се стигне с автомобил до Северния ледовити океан
Пътувайки по него прекосих река Юкон, Северния полярен кръг и голямата северна планинска верига наречена Хребет Брукс. Шосето следва трасето на нефтопровода, започващ от полетата за добив на нефт край океана и свършващ в южната част на Аляска. Около ¾ от пътя е без асфалтово покритие, а неравностите и дупките изискват непрекъснато внимание.
Най-голямото разстояние без бензиностанция е 390 километра между градчето Колдфут (Coldfoot) и разположения близо до океана Дедхорс (Deadhorse). Цената на бензина на север беше с 2/3 по-висока отколкото в град Феърбанкс.
Нефтопровода, който започва от полетата за добив на нефт край Северния ледовити океан и свършва на юг, където е терминала за претоварване на танкери
Неравностите и дупките по пътя към Северния ледовити океан изискват повишено внимание при шофиране в Аляска
Юкон е най-голямата река в Аляска
Тя пресича полуострова почти хоризонтално от изток на запад и се влива в Тихия океан. Мястото където пътят на север пресича тази река не можа да ме впечатли с нищо (За сравнение: Дължина: Юкон – 3 190 km, Дунав – 2 850 km; Водосборен басейн: Юкон – 832 700 km²; Дунав – 817 000 km² – бел.Ст.)
За туристите има изграден едноетажен хотел с ресторант. В съседство се намира бензиноколонка за зареждане с гориво, а наблизо е направен голям паркинг с отъпкан чакъл.
Юкон е най-голямата река в Аляска, но не можа да ме впечатли
Поглед към река Юкон и моста над нея. Тя пресича Аляска от изток на запад и се влива в Тихия океан.
Бензиноколонката, на която заредих с гориво. Там където пътят на север пресича река Юкон.
Фингър маунтин
не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм в северната половина на Аляска. Името е дадено от една единствена стърчаща скала, оприличена на пръст. Тя беше доста далече от паркинга и до нея нямаше пътека. Тази скала Фингър рок се вижда с голямо приближение на следващата снимка.
В далечината е скалата Фингър рок, снимана с голямо приближение
Фингър маунтин не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм
Продължавайки по пътя пресякох
Северния полярен кръг
Това е условната линия, северно от която поне един ден през лятото слънцето не залязва (22-ри юни) и поне един ден през зимата (22-ри декември) слънцето не изгрява.
С автомобила под наем прекосявам Северния полярен кръг
Колдфут (Coldfoot)
е малко градче, от което до Бофортово море (след него е Северния ледовити океан) остават само 400 километра. Няколко десетки са жителите на това населено място, но то има летище, два малки мотела, ресторант, туристически център и бензиностанция. Последното е най-важно защото следващите 390 километра няма къде да се зареди гориво, нито пък къде да се хапне или пренощува.
Някога това е било магазин в Колдфут, сега запазен като туристическа атракция
Току що съм напълнил резервоара на автомобила под наем в Колдфут. Следващите 390 километра няма бензиностанции.
По пътя на север нямаше туристически забележителности.
Тук-таме се срещаха съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата.
Край пътя виждах съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата
Отклонявайки се от основното трасе, за да разгледам какво има наоколо, попадах на обикновени черни пътища.
Отклонявайки се от основното трасе, за да разгледам какво има наоколо, попадах на обикновени черни пътища
Неголеми летища имаше край отдалечените населени места. Малките самолети обикновено бяха завързани, за да не ги отвее вятъра.
Тези малки самолети за завързани за тежки греди за да не ги отвее вятъра
На доста места в северна Аляска виждах красиви планини, гори, езера и реки. Времето, обаче, беше мрачно и дъждовно.
Красиви са планините в северната част на Аляска
С автомобила под наем съм спрял за почивка край река Саг (пълното й име е Sagavanirktok River)
Не бих нарекъл град в традиционния смисъл разположения близо до брега на Северния ледовити океан
Дедхорс (Deadhorse)
Това е по-скоро индустриална зона, свързана с добива на нефт и обслужващите го дейности. Върху големи площи са разположени производствените зони на отделните компании. Всяка от тях си има жилищен блок за своите работници, наречен Кемп (Camp). Това не са познатите ни блокове, а стоманени модулни конструкции.
Опитах се да стигна до
Прудое бей (Prudhoe Bay)
с нефтените сондажи, но и на двата контролни пункта (Chack Point) ме спряха. Туристи там не се допускат, а само работещи в нефтодобива.
Съоръжения, свързани с нефтодобива в Дедхорс. Най-северната част на Аляска.
Жилищен блок изграден на модулен принцип (наричат го Кемп) за работещите в една от компаниите, свързана с нефтодобива. Град Дедхорс, най-северната част на Аляска.
Комуникационни съоръжения в Дедхорс, северна Аляска
Част от транспортните средства в Дедхорс са верижни заради снега през зимата и калта през останалото време
Съоръжения, свързани с нефтодобива в Дедхорс. Най-северната част на Аляска.
През Аляскаот север на юг
Докато пътувах към Северния ледовити океан времето беше облачно и дъждовно. На връщане, обаче, слънцето се показа и имах възможност да се любувам на природата. В същност, слънцето се показа иззад облаците в един часа през нощта докато спях в автомобила и ме събуди с блясъка на лъчите си. В началото на юли там на север то въобще не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта.
Северна Аляска. В един часа през нощта слънцето се показа иззад облаците, докато спях в автомобила, и ме събуди с лъчите си. В началото на юли на север то въобще не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта.
Стотиците километри път без асфалт, а твърд насип с дребен чакъл изискват да си непрекъснато в напрежение, за да се избягват дупките и неравностите. При дъжд покритието става на кал, а при сухо време се вдигат облаци прах от автомобилите и големите камиони.
Пътят през северната половина на Аляска е без асфалтово покритие. При дъжд всичко става на кал, която полепва и по автомобила, както се вижда на горната снимка.
Привечер бързащ камион ме надмина и едно от изскачащите изпод гумите му камъчета удари и пукна челното стъкло на автомобила ми. Естествено, последва една българска псувня по адрес на шофьора.
На следваща сутрин, на стотина километра напред по трасето видях същия камион катастрофирал. Явно на калния и неравен терен тежкият камион се е подхлъзнал и напуснал пътното платно. Реших, че това е възмездието за изскочилия под гумите му камък, който беше пукнал челното ми стъкло (колкото и гадно да е от моя страна).
По неравния и хлъзгав от дъжда път този камион е напуснал трасето. Стотина километра преди това изскочило изпод гумите на същия този камион камъче пукна челното стъкло
на автомобила ми. Реших, че шофьорът му е получил възмездие за причинената ми щета.
Природата в северната половина на Аляска
Пътувайки през северната половина на Аляска в обратна посока, от Северния ледовити океан на юг, не престанах да спирам на места откъдето се разкриваха чудесни изгледи. Любувах се на красиви планини, долини, езера, реки и гори (следващите пет снимки).
Множество по-малки и по-големи езера са разпръснати из Аляска
Долина и обграждащите я планини в северната част на Аляска
Много малки планински реки текат през северната част на Аляска
Северната планинска верига на Аляска
Такива са дърветата и цветята в северната част на Аляска
Продължаваме пътуването из
Америка, което започнахме предишната 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932).
Сега правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ),
изминавайки 25 860 километра с Хюндай под наем, над хиляда километра пеша
и разглеждайки общо 130 туристически и природни забележителности и градове.
Първата част започнахме с
кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което
потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади,
влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме
националните паркове Глейсър и Йохо.
Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в
провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да
стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.
Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме
с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад
през канадската провинция Британска Колумбия.
Днес продължаваме през западна
Канада за да достигнем границата с Аляска.
А сега: приятно четене!
Обиколка на Северна Америка с
Хюндай, 2019
четвърта част
През западна Канада към Аляска
При малкия индиански резерват
Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)
пътят се разклонява. На изток продължава към Принс Рупърт и тихоокеанското крайбрежие. На север се отива към Юкон и Аляска, след като се премине по моста над река Скина. В съседство е разположено
градчето Китванга (Kitwanga),
в чийто северен край има исторически хълм. На него е имало дървено укрепление и там са се провели две големи сражения. Местните индианци са били предвождани от смел воин. Мястото е наречено „Kitwanga Battle Hill National Historic Site“.
Първоначално смятах да отида до Принс Рупърт за да разгледам града и тихоокеанския бряг. Потеглих на изток, но след няколко километра спрях и се замислих. Навигацията ми показваше разстояние от 240 километра до океана. Отиването, обиколката там и връщането щяха да означават над 500 километра път и едно денонощие като време. Прецених, че загубата на това денонощие ще ме лиши от възможността да разгледам нещо по-значително. Върнах се обратно, минах по моста над река Скина и продължих на север. Ето така „в движение“ на няколко пъти променях плановете си.
Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)
Паркингът край бензиностанцията на Petro-Canada е до пътния разклон при Гитвангак (Gitwangak)
На следващата карта най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към американския щат Аляска.
Най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към Аляска
Движейки се по пътя в посока север не престанах да спирам на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …
Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) е заобиколено от иглолистни гориХълмовете край езерото Кинаскан (Kinaskan Lake) се отразяват във водите муКрай езерото Еддонтена-жон (Eddontena-jon Lake) се извисяват планински хълмовеВпечатляват многото малки езера в северната част на канадската провинция Британска КолумбияСпрях на самия бряг на езерото Дийз (Dease Lake) за кратка почивка
Срещи с диви животни
Край пътища и в националните
паркове на западна Канада можах да видя доста диви животни. Някои от тях бяха
свикнали с автомобилите и хората. Други, обаче, се плашеха и бягаха. Пътувайки
привечер през Кананаскис кънтри излязъл на шосето вълк се изплаши, затича се и
се удари странично в автомобила ми. Два дни по-късно една мечка с малкото си
мече бързо пресече пътя пред мен.
Тази мечка се разхождаше край пътя без да бяга от автомобила миКарибу (животно сродно на елените и лосовете) пасеше привечер край пътя и се остави да го доближа
Дивите коне на пътя не се поместиха когато минах край тях
Къмпинги
Многобройни са местата за къмпингуване в западната
част на Канада. В повечето случаи къмпингите са разположени край езера.
Обособени са отделни места за всяко къмпинг-ремарке или кемпер. Много малко на
брой бяха опънатите палатки. Средната цена на къмпинг-място беше около 40 лева
за едно денонощие.
Обособени места за къмпингуващите край Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) в западна КанадаГолемите къмпинг-ремаркета са с богато обзавеждане, почти като малки апартаменти
Индиански резервати
Индианските резервати в Канада се
различават значително от тези в САЩ. Ако в Съединените щати резерватите на
коренното индианско население заемат големи площи обикновено неплодородна земя,
то канадските индиански резервати приличат на малки села с 20-30 къщи. В
територията на резервата е включена и прилежащата към селото земя, обикновено
до брега на съседната река или езеро. Влязох в няколко такива селца защото ми
беше интересно да видя как живеят наследниците на коренното индианско
население.
Жилища в типичен индиански резерват в западна Канада
В канадските индиански резервати ми направиха впечатление няколко неща.
На първо място е това, че за всяко семейство е осигурено жилище с достатъчна площ.
Второ: около индианските къщи е разхвърляно и не е така чисто и благоустроено както на други места.
На трето място слагам факта, че напускайки главния път в посока индианското селище асфалта свършва. И в самите села улиците са само с насип от чакъл.
Четвърто: пред някои от къщите седяха възрастни индианци. Повечето ме гледаха особено, сякаш питаха „Тоя пък какво търси тука?“. Имаше и такива, които ми махаха дружелюбно с ръка.
Къща в индиански резерват, пред която са разхвърляни предмети от бита
И в най-северната част на
провинция Британска Колумбия продължих да спирам и да се любувам на природните
красоти.
Движейки се по пътя в посока север не престанах да отделям време на места,
където природата ми харесваше: езера,
реки, гори …
С автомобилът под наем съм спрял край планинско езеро в северната част на провинция Британска КолумбияИмето на езерото Кук (Cook Lake) може би се превежда като „Езерото на готвача“Поглед към езеро „Добра надежда“ (Good Hope Lake)Околните планини се отразяват в гладката повърхност на езерото
Вече пътувах през южната част на
канадската северозападна територияЮкон.
Този слабо населен регион граничи на запад с Аляска, на север с Арктическия океан и на юг с Британска Колумбия. Площта на Юкон е 482 хил. км², или почти колкото четири и половина Българии. Населението е само 36 хиляди, което е 10 пъти по-малко от жителите на град Пловдив. Столица е град Уайтхорс (Whitehorse). Европейските заселници навлизат в тези територии през средата на 19-ти век. Няколко десетилетия по-късно десетки хиляди се отправят към река Клондайк по време на така наречената „Златна треска“. Днес минната индустрия е основен икономически отрасъл в Юкон, следвана от туризма.
Теслин (Teslin)
е малко градче, разположено край езеро със същото име. Река Теслин се влива в река Юкон северно от град Уайтхорс. На хълм, преди моста над езерото, имаше панорамна площадка с информационни табла за пътя на сьомгата. Малките се излюпват от хвърления в района на Теслин хайвер и поемат към океана. Там живеят 2 до 6 години, след което тръгват обратно срещу течението на реките Юкон и Теслин. За няколко месеца възрастните сьомги изминават 3 хиляди километра за да достигнат родното си място, където хвърлят хайвера си и умират.
На едно от информационните табла е очертан пътя, който изминава сьомгата за да хвърли хайвера сиУчилището в град ТеслинМузея на севера в град ТеслинБях впечатлен от големия пясъчен плаж на езерото Марш (Marsh Lake)
Уайтхорс (Whitehorse)
е столица на канадската северозападна територия Юкон от 1953 година. Видях, че този град с 27 хиляди жители е много добре уреден, чист и добре подържан. Освен административен,
Уайтхорс е икономически, транспортен и културен център на Юкон
В буквален превод името на столицата означава „Бял кон“ и идва от пенливите бързеи на река Юкон, които са оприличавани на развята конска грива.
Магазини на една от централните улици в град Уайтхорс (Whitehorse)Културния център в столичния град Уайтхорс
Започнах опознаването на Уайтхорс с природонаучния и историческимузей, наречен
МакБрайд (MacBride Museum of Yukon History)
Богатата колекция от експонати дава чудесна представа за природата и за живота в северозападната част на Канада.
Възстановка на магазин от началото на 20-ти век в музея МакБрайд (MacBride Museum)Експонати в музея МакБрайд (MacBride Museum), показващи дивия живот на север
В град Уайтхорс ми направиха впечатление немалкото на брой паметници и бюстове на известни личности, предимно от областта на културата. Под всеки от тях имаше подробно описание какъв е конкретния принос на този човек. Например, под бюста на Джек Лондон се даваше информация, че през 1897 година, едва 21-годишен, обикаля северните територии и живее известно време в Уайтхорс. Впечатлен от преживяното на следващата година той пише поредица от романи и кратки разкази. „Дивото зове“ и „Белият зъб“ веднага стават бестселъри.
Бюстът на Джек Лондон в Уайтхорс, където писателят е живял известно време
Градският парк не е голям, но е приятно място за разходка и отдих. Добре оформена е и крайбрежната алея на река Юкон. Като музеен експонат е поставен кораб, плавал по реката до град Доусън през първата половина на 20-ти век.
Паркът в Уайтхорс е приятно място за разходка и отдихЖилищни блокове в град Уайтхорс с „раздвижени“ фасадиПопулярен бар в Уайтхорс посреща жители и гости на града
Дистръкшън бей (Destruction Bay)
е малко селище край езерото Клуейн (Kluane Lake). Името „Разрушения залив“ е дадено след разразила се в средата на миналия век ураганна буря, нанесла много щети в района. Дългото 70 километра и заемащо площ над 400 км² езеро Клуейн е най-голямото на територията на Юкон.
Поглед към езерото Клуейн (Kluane Lake) и Дистръкшън бей (Destruction Bay)
Бъруош лендинг (Burwash Landing)
е следващото населено място на брега на езерото Клуейн (Kluane Lake). Местният музей (Kluane Museum) не е голям, но съдържа много добре подбрани експонати, отразяващи природата и живота на местните хора.
Експонати, отразяващи живота на индианското население в музея КлуейнКатолическата черква в Бъруош лендинг (Burwash Landing) е една от туристическите забележителности край езерото Клуейн (Kluane Lake)
Продължих да спирам край реки, езера и гори, наслаждавайки се на северната природа.
Река Коайдърн (Koidern River)Характерни за северна Канада цветя и дърветаНеголямо езеро в северна КанадаПо пътя на север дърветата постепенно намаляват размера си и заприличват на тундра
Малкото селище
Бивър крик (Beaver Creek)
е последното преди границата с Аляска. В буквален превод името му означава „Реката на бобрите“. Наличието на мотел и къмпинг дават възможност на туристите да пренощуват там. На бензиноколонката напълних резервоара на автомобила защото допусках, че в Аляска като северен щат горивото ще бъде по-скъпо. Прецаках се, защото се оказа точно обратното. За мен най-същественото беше, че зад бензиностанцията имаше душове, където се изкъпах и си изпрах дрехите. За тях не се плащаше и затова реших, че ползването им влиза в цената на бензина, който не беше евтин.
Селището Бивър крик (Beaver Creek) е последното преди границата с Аляска
Канадският граничен пункт
е на три километра северно от Бивър крик. Там никой не проверяваше напускащите страната автомобили. Около 25 километра по на север е границатасъс САЩ и американския контролно-пропускателен граничен пункт.
Авторът на граничната бразда между Канада и американския щат Аляска
Продължаваме обиколката на Америка, която
започнахме предишната 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Тогава
двамата със сина му изминаха с Тойота под наем 11 350 км. през южната
половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк. Сега за два месеца ще пропътуваме
25 860 километра с Хюндай под наем и над хиляда километра пеша през Северна
Америка (Аляска, Канада и САЩ). Ще разгледаме общо 130 туристически и природни
забележителности и градове.
А сега: приятно четене!
Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019
първа част
Началото
Пътешествието ми от 2019 година продължи два месеца като изминах почти 26
хиляди километра с автомобил под наем и над хиляда километра пеша през Северна
Америка (Аляска, Канада и САЩ). Разгледах общо 130 туристически и природни забележителности и градове.
Маркирам само възловите места по
маршрута:
– Начало в Сиатъл (северозападния край на САЩ), след полет от София;
– Национален парк Северни каскади;
– Преминаване от САЩ в Канада; Ванкувър;
– Национални паркове Йохо, Банф и Джаспър;
– Калгари;
– Уайтхорс;
– Преминаване от Канада в Аляска;
– Феърбенкс;
– Дедхорс (брега на Северния ледовити океан);
– Национален парк Денали; Анкъридж;
– Чикън и преминаване от Аляска в Канада;
– Доусън и Клондайк;
– Едмънтън;
– Уинипег;
– Преминаване от Канада в САЩ;
– Минеаполис;
– Милуоки;
– Чикаго;
– Детройт;
– Преминаване от САЩ в Канада;
– Ниагарски водопад;
– Торонто;
– Отава;
– Монреал;
– Квебек;
– Халифакс;
– Преминаване от Канада в САЩ;
– Бостън;
– Филаделфия;
– Вашингтон;
– Сейнт Луис; Денвър;
– Национален парк Скалисти планини;
– Солт Лейк Сити;
– Национален парк Йелоустоун;
– Сиатъл и полет до София.
Върху картата по-долу с черен контур е очертан маршрута, по който от средата на юни до средата на август 2019 г. изминах 25 860 километра с автомобила през северна Америка. Отдолу с червен контур е очертан маршрута, изминат с автомобил под наем от мен и сина ми през предходната 2018-та година: 11 350 км. през южната половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк.
С черен контур е очертан маршрута, по който за два месеца изминах 25 860 километра с автомобила през северна Америка. Отдолу с червен контур е очертан маршрута, изминат с автомобил под наем от мен и сина ми през предходната 2018-та година
Въведение
От посетените
градове
за мен най-впечатляващи бяха: Доусън (Канада), където е запазена архитектурата и атмосферата от края на 19-ти и началото на 20-ти век; Квебек (Канада), чиято стара част е най-близка до европейските градове.
В град Доусън (Северозападна Канада) е запазена атмосферата от началото на миналия век. Сградите са реставрирани и са във вида си от едно време, улиците са прашни, а тротоарите са дървени.
От съвременните големи градове най-много ми харесаха Торонто в Канада и американските Чикаго, Филаделфия, Сейнт Пол, Денвър, Сейнт Луис.
Най-странен ми беше Дедхорс (Северна Аляска), който няма нищо общо с класическите градове, а само модулни блокове (кемп) за работниците от нефтодобива.
Авторът в централната част на американския град Чикаго
Личната ми класация на посетените
природни забележителности
е следната:
1) „Спящия вулкан“ Йелоустоун в САЩ;
2) Националните паркове Банф, Джаспър и Йохо в югозападна Канада;
3) Природата в Аляска и северозападна Канада;
4) Ниагарския водопад;
5) Националните паркове Северни каскади, Скалисти планини и Гранд Тетон в САЩ;
6) Атлантическото крайбрежие на канадската провинция Нова Скотия и североизточния край на САЩ.
Национален парк Йелоустоун в САЩЕзерото Малайн в канадския Национален парк Джаспър се захранва от водата на глетчерите
От посетените
музейни експозиции,
според мен, най-добри бяха (в хронологичен ред):
Музея с арт-произведения от стъкло Chihuli Garden & Glass в Сиатъл (САЩ);
Музея на Севера във Феърбенкс (Аляска);
Alaska Native Heritage Center в Анкъридж (етнографски комплекс отразяващ бита и културата на коренното население в Аляска);
Dredge No 4 в Клондайк (огромен машинен комплекс за добив на злато);
Гората от хиляди табели в канадското градче Watson Lake;
Eтнографският комплекс Ukrainial Cultural Heritage Village, който отразява живота на украинските емигранти в Канада в началото на 20-ти век;
Regina Royal Saskatchewan Museum, който бих нарекъл природо-научен и културно-исторически музей (Канада);
Art Institute of Chicago, който е прекрасен художествен музей (Чикаго, САЩ);
Завода за производство на автомобили Форд в Детройт (САЩ);
Музея на американските нововъведения Henry Ford Museum of American Innovation в Детройт е най-добрия технически музей, който съм посещавал;
Royal Ontario Museum канадския град Торонто;
Националната художествена галерия на Канада в столицата Отава;
Укрепен форт Halifax Citadel с Военния музей в канадския град Халифакс;
Националната художествена галерия на Съединените щати в столицата Вашингтон.
САЩ, Аляска. Традиционен танц на коренното население в Alaska Native Heritage Center
Много приятна изненада за мен беше скулптурата
на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянобългарската азбука,
която видях в катедралата на лежащия край река Мисисипи американски град Сейнт
Пол.
Скулптурата на Кирил и Методий в американския град Сейнт Пол
Не мога да пропусна и
срещите с диви животни
Мечки, бизони, лосове, елени, карибу, диви кози, един вълк, множество малки североамерикански катерици, диви зайци и какво ли още не.
В Северна Канада бизоните пасяха край пътя и не се смущаваха от автомобила ми
Този паметник в канадския град Уайтхорс
(Whitehorse) стана моят любим паметник. Защо? Защото е посветен на хората,
които следват своите мечти.
Надписът на този паметник в град Уайтхорс гласи, че той е издигнат в чест на всички хора, които следват своите мечти
Като икономист по професия следва да посоча
разходите за двумесечната обиколка на Северна Америка:
11500 лв., в това число:
3970 лв. за автомобила под наем;
2210 лв. самолетни билети; 2750 лв. за гориво;
30 лв. входни такси за музеи и забележителности;
800 лв. за храна; 3
20 лв. за телефонни разговори с България;
520 лв. застраховки, пътни такси, паркинг и други разходи.
Спане само в автомобила, поради което няма плащания за хотели и къмпинги.
Сиатъл
От град Сиатъл (Seattle) в северозападната част на САЩ стартира обиколката ми на Северна Америка с автомобил под наем през 2019 година. Населението му е 700 хиляди и от края на 20-ти век се оформя като център на високите технологии и IT-сектора. Тук е седалището на компании като Амазон и Майкрософ, на веригата заведения за бързо хранене Старбъкс. В Сиатъл е роден компютърния гений Бил Гейтс.
Централната част на Сиатъл
В моя туристически пътеводител като най-голяма забележителност на града е посочен
обществения пазар Пайк плейс маркет (Pike Place Market)
Многобройните щандове са запълнени с разнообразни хранителни продукти (риби, меса, колбаси, млечни произведения, зеленчуци, плодове …), цветя, книги, сувенири, антикварни стоки, занаятчийски произведения. Между тях обикаляха хиляди посетители и туристи, поради което блъсканицата беше ужасна. Много са ресторантите, кафетата и баровете. Всичко това е разположено в огромна шестетажна сграда на хълм над тихоокеанския залив Елиот.
Морски продукти на щанд в пазара Pike Place Market, който е една от основните туристически атракции в Сиатъл
Поглед към Сиатъл и залива Елиот от терасата на популярния градски пазар Пайк плейс маркет
Сред туристическите забележителности, които посетих в Сиатъл, най-много ме впечатли музейната експозиция и парка с арт-произведения от стъкло
Чихули гардън енд глас (Chihuli Garden & Glass)
В залите и сред растенията в градините са разположени великолепни художествени произведения от цветно стъкло. Всичко това трябва да се види и да се почувства. Неописуемо е естетическото удоволствие, което изпитва човек, разглеждайки тези арт творби.
Сред арт-произведенията от стъкло в Chihuli Garden & Glass
Музея-градина „Чихули гардън енд глас“ с арт-произведения от стъкло в град Сиатъл
В Музея с арт-произведения от стъкло Chihuli Garden & Glass, град Сиатъл
Кулата Спейс Нийдъл (Space Needle)
е един от символите на град Сиатъл. Намира се на територията на изложбения комплекс Seattle Center, в непосредствена близост до музея Чихули гардън енд глас. Купих си комбиниран билет за двете на стойност 62 долара.
Кулата е висока 184 метра и е проектирана да издържа ураганни ветрове. От наблюдателната площадка се разкрива панорамен изглед към Сиатъл, тихоокеанския залив Елиот и езерото Вашингтон. Ниските облаци и стелещата се мъгла пречеха да се видят далечните Каскадни планини, които обиколих на следващия ден.
Поглед към Сиатъл и залива Елиот от наблюдателната площадка на кулата Space Needle
На кейовете (Piers) бяха
разположени ресторанти, барове, магазини, Аквариум и виенско колело. Не можаха
да ме впечатлят металните модернистични скулптури в крайбрежния Олимпик
скалпчър парк (Olympic
Sculpture Park).
Национален парк Северни каскади
се намира северозападно от Сиатъл, близо до границата с Канада.
Първо обиколих район от парка,
характерен със: скалисти планински върхове; долини, прорязани преди хиляди
години от свличащите се ледници; водопади; по-малки и по-големи планински реки;
златисти гори, където дърветата са обрасли с жълти лишеи.
Скалисти планински върхове в Национален парк Северни каскади, САЩ
Дърветата и камъните са обрасли с жълти лишеи, което придава златист цвят на гората
Водопадите са част от забележителностите в американския национален парк Северни каскади
Преди хиляди години спускащ се ледник е прорязал тази долина в Национален парк Северни каскади
Втората част от националния парк Северни каскади (North Cascades National Park),
която разгледах обхваща район с три язовира. Те са изградени през първата половина на миналия век и представляват хидроенергийна система с водноелектрически централи. Наричат ги езера, които са разположени каскадно едно след друго: Ross Lake, Diablo Lake, Gorge Lake.
Gorge Lake запълва планинска клисура, откъдето идва и името му
Най-красиво е
Дяволското езеро (Diablo Lake),
което е характерно със своята студена тюркоазено синя вода. Един от източниците за захранване на езерото е топящ се ледник, което е причина за ниската температура. Стичащите се с водата миниатюрни частици от ледникови минерали придават характерния за езерото цвят.
Diablo Lake е най-красивото от трите каскадни езера (язовири)
Diablo Lake дължи своя цвят на микроскопичните частици от ледникови минерали във водата
Преминах от САЩ в Канада
рано сутринта, чакайки двадесетина минути на границата. Интересно ми беше, че не се интересуваха от документите на автомобила. Провериха само паспорта ми като попитаха с каква цел пътувам и дали пренасям забранени предмети като оръжие, наркотици и семена за растения.
Ванкувър
беше първия канадски град, който разгледах. Той е разположен в югозападната част на страната, в провинция Британска Колумбия. По територия тази провинция е 9 пъти по-голяма от България. Населението й, обаче, е само 5 милиона. Лежащият на тихоокеанския бряг Ванкувър (Vancouver) има 650 хиляди жители. Градът добива най-голяма популярност през 2010 година, когато в него се провеждат Зимните олимпийски игри.
През 2010 година Ванкувър е домакин на Зимните олимпийски игри
Сред основните забележителности на Ванкувър бих посочил:
разположения на полуостров парк Стенли (Stanley Park);
художествената галерия (Vancouver Art Galery);
заемащия огромна площ обществен пазар Гранвил (Granville Island Public Market);
парковата зона с плажове по югозападния бряг, наречен Английски (English Bay).
Приятен малък площад до крайбрежната алея на Ванкувър
Нестандартна скулптурна композиция до югозападния бряг, наречен Английски (English Bay)
Историческият център на канадския град Ванкувър
Поглед към моста Granville Bridge, а от дясно e обществения пазар Granville Island Public Market
Впечатлиха ме многото
хидросамолети, които почти непрекъснато излитаха от залива и извършваха полети над
града.
От залива на Ванкувър непрекъснато излитаха хидросамолети, извършвайки полети над града
Сред яхтите на пристанището във Ванкувър имаше и плаващи домове
Освен туристически,
Ванкувър е и голям индустриален град с натоварено търговско пристанище.
Той е и център на канадската филмова индустрия.
За мен представляваха интерес информационните табели край пристанището, отразяващи някои от най-важните исторически моменти, например голяма стачка на докерите през 1935 година и взривяване на кораб, натоварен със запалителни материали, през 1945 година.
Камлупс
беше първата ми спирка по пътя от Ванкувър на изток към Калгари. Този град е регионален център с население от близо 100 хиляди. Намира се в южната част на канадската провинция Британска Колумбия и е разположен край река Томпсън. Името на тази река носи и големият университет в Камлупс (Kamloops). Не бих казал, че в града има впечатляващи забележителности. Според мен най-приятното място беше крайбрежния парк, в който се провеждаше музикален фестивал. Плажът на реката беше малък, но до него беше направен неголям детски кът с водни забавления.
Художествената галерия е централната част на град Камлупс
В крайбрежния парк на Камлупс се провеждаше музикален фестивал
Край брега на река Томпсън в канадския град Камлупс
Природата
по планинския път на изток беше красива с множество езера, реки и планински върхове.
Едно от многото планински езера в югозападна Канада
Край това езеро беше изграден голям хотел, а по северния му бряг минаваше железопътната линия
Ревълстоук
е малко градче в югозападна Канада, разположено край река Колумбия. Северно от него реката е преградена с язовирна стена, образувайки дълго и тясно водохранилище. Основна забележителност в Ревълстоук (Revelstoke) е
Музея на железопътния транспорт
В сградата на музея има множество експонати и фотоси, разказващи за развитието на железопътните превози в Канада. Отвън пък бяха разположени локомотиви и вагони, които са се движели по ж.п. линиите в страната през миналия век. В града има множество хотели, тъй като той е изходна база за планинския и ски туризъм в района.
На преден план е локомотив за разчистване на снежните преспи в Музея на железопътния транспорт
Жилищните домове в Ревълстоук бяха добре подържани
Поглед към река Колумбия от крайбрежния парк в град Ревълстоук
Национален парк Глейсър
се намира североизточно от град Ревълстоук, от двете страни на пътя към град Калгари. Основан е като такъв през 1986 година. Ледниците тук постепенно изчезват в резултат на глобалното затопляне. Красиви са скалистите върхове и горите под тях. По долините се спускат планински потоци с малки водопади. Водите им се вливат в река Дънкан, която протича през територията на националния парк Глейсър (Glacier).
Поглед към планините в национален парк Глейсър, югозападна Канада
Острите скалисти върхове в национален парк Глейсър бяха все още заснежени
Заснежените скалистите върхове се издигат над горите в национален парк Глейсър
Голдън
е градче с 4 хиляди жители, разположено край река Кикинг хорс (Kicking Horse River). Името на града се превежда буквално като „Златен“, а пък името на реката в превод е „Ритащият кон“. Голдън (Golden) се счита за център на рафтинга в района. Близостта на градчето до националните паркове Йохо, Банф и Кутенай предопределя наличието на на множество хотели, ресторанти и барове.
Покритият пешеходен мост над река Кикинг хорс е сред основните забележителности в Голдън
Изрисувана тухлена стена на стара сграда в градчето Голдън, югозападна Канада
Национален парк Йохо
е характерен преди всичко със своите красиви езера и водопади. Впечатляващи са така също и гледките към скалистите върхове, към прорязаните от ледникови долини планински склонове, към горите и към реките. Името на парка „Йохо“ произхожда от дума на местното индианско население, която означава „благоговение“.
Хълмовете над реката са покрити с гори, а над тях се извисяват скалисти върхове, Национален парк Йохо
Заснежен планински връх в Национален парк Йохо, Западна Канада
Скалисти планински върхове в Национален парк Йохо, Западна Канада
Езерото Емералд (Emerald Lake)
е най-красивото в Национален парк Йохо. В превод името му означава „Изумрудено езеро“ и отговаря на цвета на водата му. Този характерен цвят се дължи на микроскопичните скални частици в ледниците, от чието топене се е образувало това езеро. Във водите му се отразяват съседните планинските върхове. Пешеходният туристическият маршрут е по брега и обикаля цялото езеро. Не пропуснах да го обходя, любувайки се на красивите пейзажи.
Авторът край езерото Емералд (Emerald Lake) в Национален парк Йохо, Западна Канада
Планинските върхове се отразяват във водите на езерото Емералд, Национален парк Йохо
„Среща на водите“ (Meeting of the weaters)
се нарича мястото, където река Йохо (Yoho River) се влива в река Кикинг хорс (Kicking Horse River). Характерен е контрастът в цветовете на двете реки. Водата на река Йохо е оцветена млечно-бяло от ледниковите утайки. Река Кикинг хорс носи чисти води защото поредица езера са задържали носените утайки от топящите се ледници.
„Среща на водите“ се нарича мястото, където река Йохо се влива в река Кикинг хорс
Водопадът Такакау (Takakkaw Falls)
пада от височина 255 метра, което го поставя на второ място в Канада. Водите му идват от близкия ледник Дали (Daly Glacier).
Водопадът Такакау (Takakkaw Falls) е висок 255 метра. Национален парк Йохо, Канада
Тук съм пред водопада Такакау в канадския национален парк Йохо