Спирането на процедурата за избор на главен прокурор е най-спешният приоритет. Чак такива залпове към парламента и „изтърваният“ Гешев не си позволи.

Днес постигнахме напредък по формирането на комисии, след като вчера приехме правилника. И съм умерен оптимист, че в парламента има воля за спирането на тази процедура за избор на главен прокурор.

Въпросът след това ще бъде „а сега какво?“. ВСС няма да се откаже да инсталира някой следващ Сарафов. Затова внесеният от нас законопроект е важен и отвъд избора на Сарафов. Той подобрава значително правилата, и спира всяка процедура за избор, ако Народното събрание започне смяна на членовете на ВСС. Само че за да се възползваме от тази промяна, трябва да има избор на нов ВСС, а за това трябва траен парламент. Т.е. правителство.

След това прокуратурата няма да стане изведнъж западноевропейска, ефективна, обективна и отчетна. Ще трябва да се поправят много неща – в Закона за съдебната власт, в Наказателно-процесуалния кодека, в Закона за СРС. Все реформи, които също изискват траен парламент.

С всяка алинея Пеевски ще губи инструменти за въздействие. Напр. ако въведем случайно разпределение за мерките за неотклонение и за разрешенията за СРС, изведнъж ще се окаже, че Пеевски няма никакви гаранции дали ще може неговите прокурори да извършват процесуален произвол, разрешен от назначените от него административни ръководители и техни заместници в съда.

Това и много други мерки са част от антикорупционната програма, която представихме в кампанията. И опитваме да осигурим време и консенсус по нейното прилагане. Защото иначе просто ще намерят и инсталират следващ Сарафов.

Материалът След спирането на Сарафов е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.